Определение по дело №427/2019 на Окръжен съд - Враца

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...

                     гр.Враца,02.08.2019г.

 

Врачанският окръжен съд,гражданско  отделение,

в   закрито    заседание на 02.08.2019г.,  в състав:

 

   Председател:Татяна Александрова

Членове:Пенка Т.Петрова

   мл.с:Магдалена Младенова

                                 

при участието на

прокурора                    секретар         

като разгледа докладваното от съдията П.Петрова в.ч.гр.  дело N`          427 по описа за  2019 година,

 

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.121 от ГПК.

Н.Х.С. ***,чрез пълномощника си адв.М.С. от ВрАК,е обжалвал определение на РС Оряхово от 10.05.2019 г., постановено по гр.д.№133/2019 г., с което е прекратено производството по делото пред РС Оряхово и делото е изпратено по подсъдност на РС София.

Поддържа се в частната жалба, че обжалваното определение на РС Оряхово е неправилно и незаконосъобразно.Предявеният иск бил с пр.основание чл.124 ал.1 вр. чл.439 от ГПК за установяване недължимост на суми по изпълнително дело, дължими по договор за потребителски кредит от 04.06.2008 г., което било видно от представеното към исковата молба копие от изп.лист, издаден по ч.гр.д.№237/2010 г. по описа на РС Оряхово.РС неправилно бил приел, че в конкретния случай ищецът нямал качеството на потребител по договор за предоставяне на финансова услуга. Първоинстанционният съд не се бил съобразил с разпоредбата на чл.113 от ГПК и константна практика на ВКС , в която се приема , че особената местна подсъдност се прилага във всички случаи, когато е предявен иск, произтичащ от права, уредени в ЗЗП. РС неправилно бил приел, че ищецът не търси защита на свои права въз основа на специалния ЗЗП, а отрича наличието на изпълняемо срещу него право. В конкретния случай ищецът осъществявал последваща защита на правото си извън заповедното производство, но въз основа на изпълнението,основано именно на задължение по договор за финансова услуга. В това правоотношение ищецът безспорно има качеството потребител по смисъла на параграф 13 от ДР на ЗЗП. С оглед качеството на ищеца и изложените в исковата молба факти и обстоятелства, съставляващи основанието на иска следва да се приеме,според изложеното в жалбата, че ищецът води иска именно в качеството си на потребител на финансова услуга, като страна по сключен с кредитна институция договор за кредит по смисъла на параграф 13 т.1 вр. т.12 от ДР на ЗЗП. Излага се също в жалбата, че разпоредбата на чл.113 от ГПК намира приложение за всички спорове на потребителя и доставчика, свързани със съществуващия между тях договор, включително и с наличието или не на задължения по него.

Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане делото на РС Оряхово за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Ответникът оспорва частната жалба.Позовава се на чл.105 от ГПК, според която искът се предявява пред съда,в района на който е постоянния адрес или седалището на ответника и на чл.108 от ГПК, според който исковете срещу юридически лица се предявяват пред съда , в чийто район се намира тяхното седалище. Излага се в отговора, че за да бъде дерогирана общата подсъдност по чл.108 ал.1 от ГПК, ищецът следва да попада в категорията лица по чл.113 от ГПК. От процесуалната привилегия на чл.113 от ГПК може да се ползва само това лице, което има качеството потребител по спорното материално правоотношение,или разпоредбата на чл.113 от ГПК е приложима относно искове за установяване на права или за преустановяване нарушения на права по ЗЗП. В конкретния случай в производството по подадения отрицателен установителен иск ищецът не търси защита на свои права по ЗЗП, а отрича наличието на изпълняемо срещу него право, черпейки доводи от ЗЗД. Иска се частната жалба да бъде оставена без уважение.

С частната жалба и отговора не са сочени нови доказателства.

ВОС, като взе предвид изложените в частната жалба доводи и съображения, становището на противната страна и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима. Подадена е в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК, от страна имаща право и интерес от обжалване, и против акт на съда, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Обжалваното определение се явява правилно.Общата местна подсъдност по ГПК съгласно чл.105 и чл.108 ГПК предвижда,че искът се предявява пред съда,в района на който е седалището на ответника-юридическо лице.Специалната местна подсъдност по чл.113 ГПК не е приложима в конкретния случай,доколкото ищецът няма качеството на потребител в материалното правоотношение,предмет на иска,от което се претендират права,и не се търси защита на потребителски права.Разпоредбата на чл.113 ГПК не следва да се тълкува разширително.Приложното и поле обхваща само исковете,уредени в ЗЗП.

При така изяснената фактическа обстановка частната жалба се явява неоснователна.Като такава следва да се остави без уважение,а обжалваното определение – потвърдено.

При този изход на делото жалбоподателят следва да заплати на въззиваемия разноските в настоящето производство – 100 лв.юрисконсултско възнаграждение,която сума с оглед характера на спора не е прекомерна.

Водим от горното,ВОС

 

            О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна подадената ч.жалба от Н.Х.С. *** от ВрАК против определението на РС Оряхово от 10.05.2019г.,постановено по гр.д.№ 133/2019г.

ОСЪЖДА Н.Х.С. *** да заплати на „Макроадванс“ АД гр.София сумата 100 лв.,представляваща разноски в настоящето производство – юрисконсултско възнаграждение.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от уведомяване на страните.

 

 

      

 

 

Председател:...........        Членове:1..........

 

 

 2..........