РЕШЕНИЕ
№ 72
гр. Елин Пелин, 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, IV СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ
ДЕЛА, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петко Р. Георгиев
при участието на секретаря Ц.ка Анг. Николова
като разгледа докладваното от Петко Р. Георгиев Гражданско дело №
20211820101215 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Делото е образувано по подадена искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК , със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, срещу Ц. Т. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. С , ж.к. „С т ”, бл. , вх. , ет. , ап. , с която са предявени искове с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД да
бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от: 1001,56 лв.,
представляваща главница - стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м. 05.2018
г. – м. 04.2020 г.; 115,19 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 15.09.2019 г.
до 20.05.2021 г., както и 40,18 лв., представляваща главница за дялово разпределение от
м.05.2018 до м.04.2020 г.; 7,34 лева, представляваща лихва върху главницата за дялово
разпределение от 31.06.2018 г. до 20.05.2021 г.; ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на сумите, за които вземания била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 720/2021 г. на РС Елин
Пелин. Твърди се, че ответникът е собственик на топлоснабден имот с адрес: гр. София
1309, ж.к. „Света троица”, бл. 368, вх. Б, ет. 2, ап. 32, като не е заплатил доставената му
топлинна енергия за процесния период.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в които се твърди, че
исковете са неоснователни. Прави се възражение за изтекла погасителна давност за събиране
1
на вземанията. Ответникът твърди, че няма доказателства да е собственик на имота.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. В писмено становище се твърди, че
предявените искове следва да бъдат уважени, както и се направените разноски, за които се
представя списък по чл. 80 ГПК.
В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява. В писмено становище се
твърди, че не са представени доказателства за облигационни отношения между страните,
както и за собствеността и вещното право на ползване на имота. Твърди се, че сумата е
погасителна давност по чл. 111 б. в ЗЗД. Сочи се, че няма доказателства ищецът да е платил
на ФДР, сумата която претендира. Твърди се, че не се дължи лихва, тъй като нямало
доказателства за публикуване на общите условия и за изпадане в забава на ответника.
Третото лице помагач на страната на ищеца „МХ Елвеко” ООД, не взема становище по
исковете.
Съдът, като прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Видно е от приложеното ч.гр.д. № 720/2021 г. на РС Елин Пелин, че по подадено на
10.06.2021 г. заявление от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД и след изпращане по
подсъдност на дело № 33197/2021 г. на СРС е била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от: 1001,56 лв., представляваща главница -
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м. 05.2018 г. – м. 04.2020 г.; 115,19 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода 15.09.2019 г. до 20.05.2021 г., както и
40,18 лв., представляваща главница за дялово разпределение; 7,34 лева, представляваща
лихва върху главницата за дялово разпределение от 01.07.2018 г. до 20.05.2021 г.; ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението, както и
направените разноски. След подадено на 07.10.2021 г. възражение от ответника Ц. Т. К. са
дадени указания на заявителя за предявяване на иск на основание чл. 415, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1
ГПК.
Представено е постановление от 15.08.2017 г. за налагане на възбрана върху имот с адрес гр.
София, Сухата река бл. 214-214а, ет. 3, ап. 13 с длъжници трети лица Р. Д.М. и В. И. Д.,
което съдът намира за неотносимо към настоящето дело.
Видно е от нотариален акт от 29.03.2019 г., че с договор за продажба от същата дата
ответникът Ц. Т. К. е станал собственик на ½ от процесния имот, която е придобита от
съсобственика му В.Т. К.а.
Видно е от нотариален акт за учредяване на договорно ипотека от 14.05.2019 г., че
ответникът Ц. Т. К. като ипотекарен длъжник и собственик на имота е учредил договорна
ипотека в полза на кредитора „Райфайзенбанк България“ ЕАД за обезпечение на кредит в
размер на 60000 лева, сключен между „Райфайзенбанк България“ ЕАД, Ц. Т. К. и
солидарния длъжник „Фреско фасилити“ ЕООД. В нотариалния акт е посочено, че
нотариусът се уверил от представените документи, че ответникът Ц. Т. К. е собственик на
имота, които ипотекира в полза на кредитора „Райфайзенбанк България“ ЕАД.
2
Представено е писмо с изх. № от 24.01.2017 г. от ищеца до ответника, в което се сочи, че
след придобиване на собственост върху апартамент на адрес: гр. София, ж.к. „Света
троица”, бл. 368, вх. Б, ап. 32, не са предприети действия за смяна на партида на основание
чл. 61, ал. 3 от Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“
ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София. Приложено е копие от пощенски плик с
отбелязване – непотърсен.
Представен е протокол от 16.09.2002 г. от проведено общо събрание на етажната
собственост на адрес: гр. София, ж.к. „Света троица”, бл. 368, вх. Б за вземане на решение за
сключване на договор с ЕТ Аква Билдинг, БУЛСТАТ 831725200Е, за извършване
индивидуално измерване и потребление на топлинна енергия и вътрешно разпределение на
разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки.
Видно е от договор № 059/ 08.10.2002 г., че е сключен между етажната собственост на адрес:
гр. София, ж.к. „Света троица”, бл. 368, вх. Б като възложител и ЕТ Аква Билдинг,
БУЛСТАТ 831725200Е, като изпълнител, за доставка и монтиране на индивидуални
разпределите и за извършване на услугата „топлинно счетоводство“.
Приложено е уведомление от 15.03.2005 г. за прехвърляне на клиентите на ФДР Аква
Билдинг Сървиз ЕООД към ФДР консорциум „Сименс и Елвеко – България“.
Представено е решение от 28.02.2005 г. за вписване на промени по партида на „МХ Елвеко”
ООД.
Установява се от представения договор от 09.06.2020 г., че същият е сключен при общи
условия между „Топлофикация София“ АД възложител и „МХ Елвеко” ООД изпълнител,
според който изпълнителят е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинна
енергия в сгради етажна собственост.
Представени са справки за издадени фактури за потребител 239622 Ц. Т. К. и изготвени
изравнителни сметки от „МХ Елвеко” ООД.
Представени са общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация
София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, приети с решение от 23.10.2014
г. и одобрени с Решение ОУ-1/27.06.2016 г. на ДКЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2
от Общите условия, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки, като клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. Продавачът връчва, чрез търговеца, на упълномощеното лице в СЕС
изравнителните сметки /обща и индивидуални/ на клиентите, като датата на връчването на
изравнителните сметки се удостоверява с подпис на упълномощеното лице, а последното
информира клиентите в СЕС за общата изравнителна сметка, датата на получаването и
връчва индивидуалните изравнителни сметки срещу подпис, удостоверяващ датата на
3
връчването - чл. 28 от Общите условия. В клаузите на чл. 33, ал. 4 и 5 от Общите условия е
предвидено правото на продавача да начисли и получи обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 3, ако не са заплатени в срока по, ал. 2,
от деня на забавата до момента на заплащане на дължимата сума за топлинна енергия.
Установява се от заключението на вещото лице инж. С. Крумов Ж. по назначената съдебно-
техническа експертиза, което съдът кредитира като пълно и компетентно, че сумите за
топлинна енергия за топлоснабдения имот са начислени в съответствие с действащата за
момента нормативна уредба в областта на енергетиката и общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители от
района на гр. София. На абоната са начислявани само суми за топла вода от ищеца и при
изготвяне на изравнителни сметки от топлинния счетоводител. Задълженията на делото за
процесния период следва да се изчисляват на база на изравнителните сметки т.е. реалното
потребление на топлинна енергия, като се вземат предвид изброените по-горе компоненти и
се начислят законните лихви.
Установява се от заключението на вещото лице А. Т. Б. по назначената съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира като пълно и компетентно, че за абонатен номер 239622
за периода м.05.2018 - м.04.2020 са начислени задължения към „Топлофикация София” АД в
размер на 1041,74 лв., в т.ч.: главница -1001,51 лв.; лихва за забава 122,53 лв., като са
формирани от сумите: 1001,56 лева за потребена топлинна енергивя за периода м.05.2018 -
м.04.2020 с начислена законна лихва от 115,19 лева, начислена от първия ден след срока за
плащане на всяко задължение от 15.09.2019 г. до 22.05.2021 г.; 40,18 лева – такси на ФДР за
периода м.05.2018 - м.04.2020 с начислена лихва в размер на 7,34 лева, начислена от първия
ден след срока за плащане на всяко задължение от 30.06.2018г. до 22.05.2021 г. От
изравнителната сметка за връщане за периода 05.2019-04.2020 са погасени задължения извън
процесния период, а именно задължение по фактура за м.06.2020г. в размер на 30.76 лв.
Няма данни за извършени плащания на сумите предмет на процеса, които са осчетоводени
по съдебна договорна сметка ID 163107. Вземанията се основават на издадени 2 броя общи
фактури на обща стойност 989,28 лв., с които са сторнирани месечните суми за прогнозно
начислената топлинна енергия чрез издаване на кредитни известия и в които фактури са
вписани сумите от изравнителните сметки издадени към 31.07. на съответната година: обща
фактура **********/31.07.2019г. за периода 01.05.2018г.-30.04.2019г. на обща стойност
474.65 лв., текущи плащания по главница 0.00 лв., разлика за получаване на топлинна
енергия от ДР в размер на -496.08 лв. и срок за плащане 14.09.2019г. и обща фактура
**********/31.07.2020г. за периода 01.05.2019г.-30.04.2020г. на обща стойност 514.63 лв., с
окончателно плащане в размер на 502.54 лв. и срок за плащане 14.09.2020г. Според вещото
лице за абонатен номер 239622 за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г., с включени
изравнителни сметки за съшият период и отразена корекция в цена се дължи главница в
размер на 970,81 лв.
С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
4
По отношение на установителните искове с правна квалификация чл. 422, ал.1 ГПК във вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД:
Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за заплащане на
дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия. В тежест на ищеца е да
установи възникването на облигационно отношение между него и ответника, по силата на
което е престирал, а за него са възникнали задължения за плащане на цената на потребената
топлинна енергия.
Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия
и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Разпоредбата на чл. 150 ЗЕ
постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти
на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие. В § 1, т. 13 ДР на ЗЕЕЕ /отм/ определя като
потребител физическо и юридическо лице, което получава електрическа и топлинна енергия
или природен газ от енергийно предприятие и ги ползва за собствени нужди, а § 1, т. 42 ДР
на ЗЕ определя като потребител на енергия или природен газ за битови нужди - физическо
лице собственик или ползвател на имота, което използва топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за домакинството си. С разпоредбите на чл. 110а ЗЕЕЕ (отм.) и чл. 156 ЗЕ за уреждане на
отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в
сгради - етажна собственост е утвърден принцип за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия. Всеки потребител дължи заплащане на реално потребената
въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответна част от стойността на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация. Потребител на топлинна енергия е лицето, което
получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения
имот по силата вещно или по силата на облигационно право на ползване. По силата на
закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия,
без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Липсата на подадена от
потребителя молба за откриване на партида не означава, че няма облигационни отношения
между страните, тъй като тези отношения се презумират от закона (решение № 35 от
21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г., III г. о., ГК). Без значение е как е сключен
договорът - чрез изрични насрещни волеизявления в писмена форма или по друг начин.
Обстоятелството, че отношенията между страните се уреждат от общи условия на
доставчика, не влияе на естеството на източника на задължението - договор. Без значение е
и обстоятелството, че общите условия подлежат на одобрение от административен орган
5
(ТР 4 от 29.01.2013 г. по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГТК на ВКС).
Установява се от представените писмени доказателства, че ответникът е собственик на
имота, като ½ от имота е придобита от съсобственика си Вера Тододорова К.а чрез договор
за продажба от 29.03.2019 г., а според представеният нотариален акт за учредяване на
договорно ипотека от 14.05.2019 г. ответникът Ц. Т. К. като ипотекарен длъжник е
собственик на имота, които ипотекира в полза на кредитора „Райфайзенбанк България“
ЕАД. Действително по делото няма доказателства за придобивния способ, с който
ответникът е станал собственик на другата ½ от имота, но с оглед учредената еднолично от
него ипотека в полза трето лице следва да се приеме, че към посочената дата 14.05.2019 г. и
след нея ответникът е собственик на процесния имот.
От заключенията на изготвената съдебно-техническа експертиза се установява, че имотът е
топлоснабден, а сградата-етажна собственост, в която се намира, е била присъединена към
топлопреносната мрежа. На основание чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката и чл. 106а, ал.
4 от отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност, съдът приема, че между
страните е имало сключен договор за продажба на топлинна енергия. Съгласно чл. 150, ал. 2
ЗЕ и чл. 106а, ал.2 от ЗЕЕЕ /отм/ продажбата на топлинна енергия се извършва по правилата
на общи условия, публикувани в един централен и местен всекидневник, като не е
необходимо писменото им приемане от потребителите. Общите условия са били
публикувани. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ, в срок от 30 дни след влизането в сила на общите
условия, потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото
липсват доказателства ответниците да са упражнили правото си на възражение срещу
общите условия, поради което са обвързани от тях.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът приема като
компетентно и пълно, се установява, че вземанията се основават на издадени 2 броя общи
фактури на обща стойност 989,28 лв., с които са сторнирани месечните суми за прогнозно
начислената топлинна енергия чрез издаване на кредитни известия и в които фактури са
вписани сумите от изравнителните сметки издадени към 31.07. на съответната година: обща
фактура **********/31.07.2019г. за периода 01.05.2018г.-30.04.2019г. на обща стойност
474.65 лв., текущи плащания по главница 0.00 лв., разлика за получаване на топлинна
енергия от ДР в размер на -496.08 лв. и срок за плащане 14.09.2019г. и обща фактура
**********/31.07.2020г. за периода 01.05.2019г.-30.04.2020г. на обща стойност 514.63 лв., с
окончателно плащане в размер на 502.54 лв. и срок за плащане 14.09.2020г. Според вещото
лице за абонатен номер 239622 за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г., с включени
изравнителни сметки за съшият период и отразена корекция в цена се дължи главница в
размер на 970,81 лв., като в такъв размер искът за главница следва да бъде уважен.
Неоснователни са възраженията на ответника за погасяване по давност на процесните
вземания, тъй като същите се основават издадени фактури през м. 07 и 09.2019 г. и м. 7 и
9.2020 г. със съответно срок за плащане 14.09.2019 г. и срок за плащане 14.09.2020 г., а
заявлението е подадено на 10.06.2021 г. т. е. не са изтекли три години от издаване на
6
фактурите.
По категоричен начин е установена и дължимостта на процесната сума за извършената
услуга за дялово разпределение. Съгласно чл. 36 ОУ клиентите заплащат цена за услугата
дялово разпределение, извършвана от избран от клиентите търговец, а редът и начина за
заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. Видно от
представените документи дялови разпределения за процесния период са извършена, поради
което се дължи нейното заплащане на ищеца, съобразно общите условия. Съгласно чл. 61,
ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение
на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от лицето,
вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по
чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея. В чл.
36, ал. 1 от ОУ за продажба на ТЕ е посочено, че редът и начинът на заплащане на услугата
дялово разпределение се определя от съответната ФДР и се обявява по подходящ начин на
потребителя. По силата на договорните взаимоотношения между ищеца и третото лице
помагач цената на услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца,
извършващ дялово разпределение, а по силата на чл. 13, ал. 1, т. 1 от Общите условия на
договорите за продажба на топлинна енергия потребителите дължат възстановяване на
заплатените суми за тази услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата
дялово разпределение се посочва в сключения договор между топлофикационното
дружество и търговеца, извършващ дяловото разпределение, съгласно чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ.
Във връзка с това по силата на закона възниква система от две относително независими
правоотношения, чиито страни и предмет се определят от закона. По едното възниква
задължение за топлофикационното дружество за заплащане на търговеца, извършващ дялово
разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по второто - потребителите
дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. С договора,
сключван по реда на чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното дружество и
търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само цената за услугата дялово
разпределение, а в този по чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ
дялово разпределение само условията и начинът на плащане на услугата. И двата договора
обаче не променят страните и предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото
както те се определят от закона. Ето защо законът установява задължение на купувача
/потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение,
чиято цена се определя от договора между тях, като няма значение дали топлофикационното
дружество е платило предварително, впоследствие или дали въобще е платило тази цена на
търговеца, извършващ дялово разпределение, както и е без значение дали общите условия
на топлофикационното дружество установяват задължение на купувача /потребител/ да
заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Единственото
условие (основание) за задължението на потребителите за плащане на сумите за тази услуга
на топлофикационното дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена. В
разглеждания случай се установява по категоричен начин, че услугата е била извършена.
7
По отношение на установителните искове с правна квалификация чл. 422, ал.1 ГПК във вр.
чл. 86, ал.1 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. По
отношение на мораторната лихва върху главните вземания приложение намират Общите
условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение №ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР,
публикувани на 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г. Съгласно чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от
тези Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, месечната дължима
сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се
извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването, се формира въз основа
на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода
цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са длъжни
да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от
Общите условия, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки, като клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. Продавачът връчва, чрез търговеца, на упълномощеното лице в СЕС
изравнителните сметки /обща и индивидуални/ на клиентите, като датата на връчването на
изравнителните сметки се удостоверява с подпис на упълномощеното лице, а последното
информира клиентите в СЕС за общата изравнителна сметка, датата на получаването и
връчва индивидуалните изравнителни сметки срещу подпис, удостоверяващ датата на
връчването - чл. 28 от Общите условия. В клаузите на чл. 33, ал. 4 и 5 от Общите условия е
предвидено правото на продавача да начисли и получи обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 3, ако не са заплатени в срока по, ал. 2,
от деня на забавата до момента на заплащане на дължимата сума за топлинна енергия.
Следователно предвиденият 45-дневен срок за изпълнение на задълженията по чл. 32, ал. 3
не би могъл да тече преди изготвянето на изравнителните сметки и издаването на фактура от
страна на ищеца, т. е. преди 31 юли на съответната година. Необходимостта от изравняване
на действително потребеното количество топлинна енергия с начисленото за периода
(отоплителния сезон) отлага изпълнението на клиентите до извършването му
(осчетоводяването му). До тогава кредиторът не може да иска изпълнение. Задължението за
заплащане на стойността на действително потребената топлинна енергия е възникнало като
срочно и по правилото на чл. 114, ал. 1 ЗЗД ответникът е в забава, считано от 15 септември
на съответната година. В случая ответникът е в забава за сумите за действително
потребеното количество топлинна енергия от 15.09.2020г. до подаване на заявлението на
10.06.2021 г. върху сумата от 970,81 лева, като според калкулатор за законна лихва се дължи
сума в размер на 72,48 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 15.09.2020 г.
8
до 10.06.2021 г.
Неоснователни се явява претенциите за лихви върху главницата за дялово разпределение,
защото няма доказателства по делото ответникът да е бил поканен съгласно чл. 84 ЗЗД, за да
изпадне в забава. Едва с издаването на заповед за изпълнение ответникът бива канен да
плати главницата за дялово разпределение.
Въз основа на всичко изложено съдът приема, че предявените установителни искове се
явяват частично основателни, като следва да бъде признато за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумите, както следва: 970,81 лв., представляваща главница -
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м. 05.2018 г. – м. 04.2020 г.; 72,48 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода 15.09.2020 г. до 10.06.2021 г., както и
40,18 лв., представляваща главница за дялово разпределение от м.05.2018 до м. 04.2020 г.;
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение 10.06.2021 г. до окончателното изплащане на сумите,
като се отхвърлят исковете за разликата над 970,81 лева до пълния предявен размер от
1001,56 лв., стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м. 05.2018 г. – м. 04.2020
г.; за разликата над 72,48 лева до пълния предявен размер от 115,19 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода 15.09.2019 г. до 20.05.2021 г. и за сумата от 7,34 лева,
представляваща лихва върху главницата за дялово разпределение от 31.06.2018 г. до
20.05.2021 г.
Относно направените по делото разноски:
При този изход на спора за уважената част от исковете в тежест на ответника следва да се
възложат разноските, сторени от ищеца, по реда на чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно с уважените
части на исковете, като съдът присъжда общо сумата от 791 лева от общата сума направени
разноски в размер на 850 лева, от които: 25 лв. за държавна такса по заповедното дело; 50
лева за юрисконсултско възнаграждение по заповедното дело по чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 26
от Наредбата за заплащането на правната помощ; 175 лв. за дължима държавна такса в
исковото производство; 100 лева за юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство по чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ; 500 лева за вещи лица.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ц. Т. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „С. т.”,
бл. , вх., ет., ап. , дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ....., със седалище и адрес на
управление гр. София, п. к. 1680, ул. „Ястребец“ 23Б, сумата от: 970,81 лв., представляваща
главница - стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м. 05.2018 г. – м. 04.2020 г.;
72,48 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 15.09.2019 г. до 20.05.2021 г.;
40,18 лв., представляваща главница за дялово разпределение от м.05.2018 до м.04.2020 г.;
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
9
за издаване на заповед за изпълнение на 10.06.2021 г. до окончателното изплащане на
сумите, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над 970,81 лева до пълния предявен размер
от 1001,56 лв., стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м. 05.2018 г. – м.
04.2020 г.; за разликата над 72,48 лева до пълния предявен размер от 115,19 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода 15.09.2019 г. до 20.05.2021 г. и за сумата
от 7,34 лева, представляваща лихва върху главницата за дялово разпределение от 31.06.2018
г. до 20.05.2021 г.
ОСЪЖДА Ц. Т. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Света троица”, бл. 368, вх. Б,
ет. 2, ап. 32, да заплати на „Топлофикация-София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, п. к. 1680, ул. „Ястребец“ 23Б, сумата от 791 лева, направени
разноски по делото съразмерно с уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „МХ
Елвеко” ООД, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1618, бул. БРАТЯ
БЪКСТОН № 85.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Софийския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
10