СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
15.05.18г.
Софийски градски съд
І-12 състав с:
Председател:
Георги Иванов
Разгледа в съдебно
заседание на 19.04.18г. /с участието на секретаря М. Димитрова/ гражданско дело № 10257/17г. и констатира следното:
Предявени са искове от А.
М. против Г.Ф.с правно основание чл. 288 от КЗ за сумите:
488 000 лева и 9 311 лева /обезщетения за неимуществени вреди и за
имуществени вреди – следствие от ПТП/ и чл. 86 от ЗЗД за присъждане на законна
лихва върху първата сума, считано от 11.07.17г.
Съображенията на
страните са изложени по делото.
Представените по делото
доказателства удостоверяват, че:
На 22.07.15г. е
настъпило ПТП-е в резултат на което са били причинени физически увреждания
/травми/ на ищцата. Произшествието е причинено от неустановен извършител.
Обстоятелствата, свързани с процесното ПТП-е /в това число: деянието на
делинквента, противоправността му, вредоносния резултат, причинно-следствената
връзка между деянието и резултата и вината на причинителя на инцидента/ са
удостоверени със събраният по делото писмен и експертен доказателствен материал
/преценен в съвкупност/. В последната връзка:
Събраният по
настоящото дело доказателствен материал /писмен и експертен – преценени в съвкупност,
а такъв косвен извод на практика е направен и в рамките на наказателното
производство – водено срещу неизвестения извършител на ПТП-е/ дава основание да
се направи извод, че: конкретната причина за инцидента е била – противорправно
/противоречащо на правилата на ЗДП/ поведение на неустановеният делинквент
/същият е попречил на ищцата да извърши безпрепятствено маневрата
„изпреварване“/. Доказателства, които да опровергаят /в хипотезата на чл. 45,
ал. 2 от ЗЗД/ този извод не са ангажирани в процеса. Обратната теза /че
причината за ПТП-е е „само-катастрофа“/ не може да бъде надлежно обоснована по
делото /предвид конкретиката на събраният доказателствен материал – преценен в
съвкупност/. Тази теза би оставила без логично обяснение - механизма на инцидента
/така, както е установен по настоящото дело и в рамките на наказателното
производство/.
Горните обстоятелства
/относими към фактическия и правен състав на иска по чл. 288 от КЗ/ са надлежно
удостоверени със събраният доказателствен материал. Тези обстоятелства
свидетелстват, че в процесната хипотеза са налице предпоставките на цитирания
законов текст за присъждане на търсените обезщетения. Отделно от това –
ответникът вече е изплатил /извън-съдебно/ на ищцата сума в размер на
112 000 лева /обезщетение за неимуществени вреди – следствие от процесното
ПТП-е/. Това обстоятелство на практика следва да се окачестви като – признаване
на първият иск по основание.
Искът за неимуществени вреди
е основателен до размера на сумата 400 000 лева:
Принципно – получаването
на извън-съдебно обезщетение е обстоятелство, което не ограничава правото на
пострадалата да претендира до-плащане в рамките на съдебен процес. Таково
обстоятелство би била само изрично оформена /подписана/ спогодба /договор по чл.
365 от ЗЗД/. Доказателства /съответно и твърдения/ за сключване на такъв
договор обаче – не са представени /заявени/ по делото. Възраженията на
ответника в тази връзка са – неоснователни.
Председателят на
настоящия съдебен състав намира, че във всички случаи, когато е налице
физическо увреждане на дадено лице - наличието на неимуществени вреди следва да
се презумира, т.е. обезщетение принципно се следва във всички случаи на
причинено телесно увреждане. От друга страна - по делото е приета и комплексна медицинска
експертиза, която очертава реалното измерение на процесните неимуществени вреди
/преценени в контекста на: конкретно претърпените от ищцата физически
увреждания, настоящото здравословно състояние на пострадалата и преди всичко –
перспективата за лечението й/.
Процесното обезщетение се определя в контекста
на правилото по чл. 52 от ЗЗД като председателят на състава от една страна –
съобразява горните принципни съображения, а от друга страна отчита и
конкретните събрани по делото доказателства досежно претърпените неимуществени
вреди /комплексна медицинска експертиза/. Председателят на състава съобразява и
факта /който също следва да се презумира в хипотези като настоящата/, че в
момента на инцидента ищцата е претърпяла и психически стрес. Съдът отчита също
и възрастта на пострадалата и наличието на доказателства за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищцата /приетата по делото експертиза
установява, че А. М. е управлявала МПС-во с превишена скорост, съответно е била
без поставен предпазен колан/. Тези две обстоятелства /преценени в съвкупност и
в контекста на конкретният механизъм на инцидента/ могат да се окачествят като
допринасящи за настъпването на процесния вредоносен резултат. В същата връзка –
председателят на състава съобразява и обясненията на вещите лица досежно
ефективността на предпазния колан в рамките на конкретният механизъм на
инцидента.
Съдът съобразява и
размера на вече изплатеното на ищцата /извън-съдебно/ обезщетение за
неимуществени вреди. На последно място:
Ако в хипотеза като
процесната /като се съобрази възрастта на ищцата и преди всичко фактът, че е
налице физическо и психическо увреждане, което предопределя целият следващ
живот на пострадалата/ заявената претенция не бъде уважена в значителен размер
– принципното правило на чл. 52 от ЗЗД би се явило лишено от смисъл. С оглед
това – заявените възражения на ответника по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД /макар да се
явяват основателни/ не могат да обосноват редуциране на процесното обезщетение
до размера на сума – по-малка от горната.
Искът за имуществени
вреди е основателен – изцяло:
Тази претенция е
удостоверена по делото надлежно с – писмени доказателства и с медицинска
експертиза /искът за имуществени вреди на практика не се оспорва пряко от
страна на ответника – последният е признал извън-съдебно и това вземане до
размера на заявената по делото сума/.
Основателни са и
акцесорните искове:
На ищцата следва да бъде
присъдена /в хипотезата на чл. 288, ал. 7 от КЗ/ и законната лихва върху обезщетението
за неимуществени вреди за периода след 11.07.17г. /датата на извън-съдебното
плащане/. Върху обезщетението за имуществени вреди се дължи законна лихва за
периода – след завеждане на делото.
Съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г.Ф.да
плати на А.В.М. ЕГН ********** сумите: 400 000 лева и 9 311 лева
/обезщетения за неимуществени вреди и за имуществени вреди – следствие от ПТП/
- на основание чл. 288 от КЗ; законната лихва върху първата сума, считано от
11.07.17г. до цялостното й изплащане; законната лихва върху втората сума,
считано от 11.08.17г. до цялостното й изплащане и 754 лева - съдебни разноски
/съразмерно на уважените искове/.
ОТХВЪРЛЯ иска за
неимуществени вреди за сумата над 400 000 лева.
ОСЪЖДА А.В.М. да плати
на Г.Ф.63 лева -съдебни разноски
/съразмерно на отхвърлените искове/ и 100 лева - юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК
във връзка с чл. 37 от ЗПП и Наредбата към него.
ОСЪЖДА Г.Ф.да
плати на адвокат В. 12 830 лева - адвокатски хонорар на основание чл. 38 от ЗА.
ОСЪЖДА Г.Ф.да
плати на СГС 16 373 лева - държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: