Р Е Ш Е Н И Е
гр. К., 19.07.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд - К., гражданска колегия, в
публично заседание на 16.07.2018 година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕЙКО НЕЙКОВ
при секретаря Детелина Д., като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 356 по
описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от „Е.Д.М.“ ООД, ЕИК: 20*******, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Е.А., срещу П.Н.С., ЕГН: **********,***, иск
с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, с цена на иска **** лв.
В исковата молба ищецът твърди, че на ****.****г. бил сключен
договор за прехвърляне на вземания (цесия), между „***** Банк“ ООД в качеството
си на цедент и „Е.Д.М.“ ООД, в качеството си на цесионер, по силата на който
цедентът прехвърлил в полза на цесионера вземането си срещу длъжника в пълен
размер към момента на сключване на договора за цесия. Сочи, че основен предмет
на търговска дейност на „***** Банк“ ООД бил предоставянето на краткосрочни
потребителски заеми от разстояние, съгласно Закон за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, посредством кандидатстване чрез специално създадена он –
лайн платформа. Всеки потенциален потребител, който желаел да сключи договор за
паричен заем с Дружеството следвало да попълни електронна форма за регистрация
– заявка (молба) за отпускане на заем, намираща се на сайта на дружеството. С
кандидатстването за заем лицето декларирало, че предоставя личните си данни
доброволно съгласно общите условия като дава своето изрично съгласие същите да
бъдат използвани от „***** ********“ ЕООД. Ищецът посочва, че за да се сключи
договора за заем, било необходимо дружеството да одобри отпускането на заем на
кандидат – заемателя и да го информира за одобряването по един от следните
начини: чрез изпращане на СМС на идентификационния номер на кандидат –
заемателя, съдържащ инструкции за начина, по който заемателят може да заяви
съгласието си за конкретните условия на заема и общите условия към него; чрез
изпращането на условията на заема, включващи конкретни условия и общи условия,
както и индивидуалният код за потвърждение на електронния адрес, посочен от
кандидат – заемателя. Изпратеният от дружеството код за потвърждение
представлявал персонален код, предоставен на всеки заемател, който се използвал
в настоящите и бъдещите взаимоотношения между заемателя и дружеството. Кодът за
потвърждение имал силата на обикновен електронен подпис на заемателя по смисъла
на чл. 13, ал. 1 от Закона за електронния документи и електронния подпис
(ЗЕДЕП). След получаване на одобрението за отпускането на заема било необходимо
заемателят за изрази своето съгласие за сключване на договора чрез изпращане на
СМС, задължително съдържащ думите „***********“. Приемането се отнасяло както
за конкретните условия на заема, така и за общите условия или чрез попълване
кода за потвърждение на заглавната страница на интернет адреса на дружеството.
След изпращане на съгласието за сключване на договора от заемателя, договорът
за заем се считал за сключен и обвързвал страните. Отговорът, съдържащ
съгласието на заемателя за сключването на договора за заем, потвърждавал
неговото желание за незабавното превеждане на заема по избрания от заемателя
начин. Ищецът твърди, че със сключване на договор за заем с дружеството, на
основание чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗДЛ, заемателят давал своето съгласие на
дружеството да събира и обработва личните му данни, до които е получило достъп
при сключването и изпълнението на договора за заем.
Ищецът в исковата си молба твърди, че изложеният механизъм бил
спазен и при постъпило искане от страна на потребителя П.Н.С.. На ********г. в
електронната система на „***** ********“ ЕООД постъпило искане за кредит от П.Н.С.,
ЕГН: **********,***, с размер на искания кредит от 150,00лв. На същата дата „*****
********“ ЕООД разгледало и одобрило кандидатурата на потребителя като съгласно
посочените по – горе условия бил сключен договор за предоставяне на финансови
услуги от разстояние. Съгласно чл. 2 от договора заемателят се задължавал да
върне получения паричен заем (главница), ведно с договорените възнаградителни
лихви чрез заплащането на 1 (една) вноска, платима в срок до 40 дни, считано от
датата на превеждане на сумата по заема, съобразно чл. 3.2. от Общите условия,
като за падежна дата на заема страните договарят 06.10.****г. Съгласно чл. 3 от
договора, общият размер на задължението, което заемателят се задължил да върне
за срока на договора за заем (20 дни), бил в размер на 156,79лв., от които
150,00лв. получена главница и сума в размер на 6,79лв., дължима възнаградителна
лихва за целия период на заема ********г. – 06.10.****г. На основание чл. 10 от
Общите условия, когато заемателят изпаднел в забава и не върнел сумата на
заема, същият дължал заплащането на допълнителна такса. С оглед на това на
заемателя П.Н.С. били начислени допълнителни такси в общ размер на 80 лева.
Ищецът твърди, че на 28.08.****г. между длъжника П.Н.С. и „*****
Банк“ ООД бил сключен договор за гаранция (поръчителство), по силата на който „*****
Банк“ ООД се задължил да отговаря солидарно с длъжника за заплащането на всичко
дължимо по сключения договор за предоставяне на финансови услуги (заем) от
разстояние между длъжника и „***** ********“ ЕООД. За предоставената гаранция
длъжникът П.Н.С. се задължил да заплати на „***** Банк“ ООД такса за
предоставената гаранция в размер на 57,71лв., съгласно издадена фактура. Тъй
като не постъпило дължимото еднократно плащане по посочения паричен заем от
страна на главния длъжник на вече настъпилия падеж, „***** Банк“ ООД извършил
плащане на всичко дължимо в ползва на „***** ********“ ЕООД, като по този начин
всички претенции на „***** ********“ ЕООД спрямо длъжника били напълно
погасени. Било извършено плащане от страна на „***** Банк“ ООД в общ размер на
236,79лв., от които 150,00лв. получена главница; 6,79лв. дължима
възнаградителна лихва за целия период на заема; 80,00лв. – дължими такси при
неизпълнение. Посочва се също така в исковата молба, че съгласно чл. 3, т.4 от
Договора за гаранция (поръчителство), в случай, че „***** Банк“ ООД заплати
дължимото от страна на длъжника в полза на кредитора, то „***** Банк“ ООД
встъпвало изцяло в правата на удовлетворения кредитор съгласно условията на
Закона за задълженията и договорите. Длъжникът П.Н.С. не заплатил в срок и
таксата за учреденото обезпечение и общият дълг се калкулирал в размер на ****лв.
Този размер на дължимите суми от страна на длъжника били прехвърлени в полза на
„Е.Д.М.“ ООД на базата на договор за прехвърляне на вземания (цесия), сключен
между „***** Банк“ ООД и „Е.Д.М.“ ООД. Длъжникът бил уведомен на основание чл.
99, ал. 3 от ЗЗД за извършената продажба посредством уведомително писмо от
страна на „***** Банк“ ООД, изпратено с обратна разписка за доставянето.
На основание изложеното в исковата молба ищецът моли съда да
установи съществуването на вземането, което „Е.Д.М.“ ООД има срещу П.Н.С., в
общ размер на ****лв., от които: 150,00лв. – платена и в последствие дължима на
„***** Банк“ ООД главница по договора за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, която след това е прехвърлена на „Е.Д.М.“ ООД; 6,79лв. – платена и
в последствие дължима на „***** Банк“ ООД договорена възнаградителна лихва за
целия период на заема по договора за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, която след това е прехвърлена на „Е.Д.М.“ ООД; 80,00лв. - платени и
в последствие дължими на „***** Банк“ ООД такси при неизпълнение, съгласно чл.
10 от Общите условия към договора за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, които след това са прехвърлени в полза на „Е.Д.М.“ ООД; 57,71лв. –
дължима такса за учредено поръчителство, която след това е прехвърлена в полза
на „Е.Д.М.“ ООД. Ищецът моли съда да потвърди в полза на „Е.Д.М.“ ООД
направените разноски в заповедното производство в размер общо на 75,00лв., от
които 25 лв. заплатена държавна такса и 50,00лв. юрисконсултско възнаграждение,
както и лихвата, съгласно издадената Заповед за изпълнение.
В проведените по делото съдебни заседания процесуалния
представител на ищеца поддържа изцяло предявения иск, представя писмени
доказателства и моли съда да уважи същия, като осъди ответника да заплати
направените по делото съдебни и деловодни разноски съобразно представен списък.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника чрез назначения му особен представител – адв. И.Д. ***. Счита исковата молба за неоснователна и недоказана с оглед изложените в нея факти и обстоятелства. Сочи, че не била съгласна с така изложените твърдения, както и че същите били неподкрепени от представените по делото писмени доказателства. Последните били недостатъчни, за да бъде удостоверено, че било налице валидно, изискуемо и ликвидно вземане от страна на ищеца спрямо ответника. Била предоставена информация за заявка за кредит, както и договор за заем и договор за поръчителство, подписани от страна на ответника с номер 3211 като същевременно липсвали доказателства за изпълнението на междинните етапи от процедурата по сключване на паричен заем от разстояние, реалното предоставяне на заема от страна на заемодателя, както и идентификацията на ответника по представените договори за заем и поръчителство. От представената информация за заявка за кредит било видно, че заявката за кредит била направена на ********г. от П.Н.С., по интернет, с посочен адрес и номер на лична карта, чиято дата на издаване предшествала годината на раждане на самия заявител. В раздел „Статус на кредита“ било посочено, че кредитът е потвърден от и на мобилен номер на 27.08 в 14:46ч., а сумата е преведена чрез e-pay на 29.07 в 21:46ч. – дата, предхождаща с един месец тази на постъпване на заявката в системата.
Твърди, че
кандидат – заемателят следвало да подаде заявка за заем по интернет, като
съгласно чл. 3.4.6 от ОУ той попълвал пълни и верни данни и собственоръчно
подписвал по реда на чл. 6.3 предоставените данни и своето запознаване,
съгласие и приемане на настоящите ОУ и индивидуалните условия по договора за
заем. В настоящия случай от никъде не било видно дали и как П.Н.С. е подписал
своята заявка, както и запознаването си с общите условия. Съгласно чл. 4 от ОУ
дружеството – заемодател имал задължението да представи на кандидат – заемателя
преддоговорна информация, като предоставянето й се удостоверявало по
установения между заемателя и дружеството начин на комуникация. Същевременно
чл. 18, ал. 1 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние
постановявал, че доказването на изпълнението на тези задължения било в тежест
на доставчика на тези услуги. В настоящия случай не били представени никакви
доказателства и в тази насока от страна на ищеца.
В исковата молба
се твърдяло, че за обезпечаване на задължението за връщане на отпуснатия заем
бил сключен договор за поръчителство между ответника и „***** банк“ ООД, на
основание на който договор П.С. дължал такса в размер на 57,71 лв. Приложен бил
като доказателство самият договор, подписан отново с номер 3211 от страна на
клиент. Същевременно съгласно действащите ОУ на „***** ********“ ЕООД – чл.
5.3, за да повиши кредитоспособността си и с това да повиши вероятността си да
бъде одобрен заемът от дружеството, кандидат – заемателят можел да предложи
едно от следните обезпечения – обезпечение, предоставено от гарант и такова от
посочено от кандидат – заемателя и одобрено от дружеството физическо лице. От
представената информация за заявка за кредит липсвало такова предложение от
страна на П.С. и нямало доказателства заемодателят да е поискал представяне на
обезпечение за отпускане на паричния заем. Твърди, че за да се сключи договорът
за заем било необходимо дружеството да го е одобрило и да е информирало за това
кандидат – заемателя. Доказателства за тези обстоятелства също липсвали.
Посочено било само, че заемът е потвърден от и на мобилен номер в един и същ
час, в една и съща минута, което било житейски и фактически невъзможно.
Съгласно Общите условия – чл.6.3, след получаване на одобрението заемателят
било необходимо да изрази своето съгласие за сключване на договора за заем чрез
СМС, чрез попълване на получен код за потвърждение на интернет страницата на
дружеството или собственоръчно. Липсвали доказателства за такова потвърждаване,
както и липсвали доказателства, от които да било видно, че посоченият номер на
двата договора – за заем и за поръчителство, представлява личния код за
потвърждение, изпратен на П.Н.С. по направената от него заявка за кредит.
Липсвали доказателства и за реалното предоставяне на сумата в размер на 150
лева на П.Н.С.. От представената информация за заявка за кредит било видно
единствено, че сумата била преведена на дата 29.07, предхождаща с един месец
датата на подаване на заявката и че била платена от банка e-pay. Липсвало обаче доказателство за направения превод,
както и липсвали всякакви платежни документи за допълнително претендираните
такси и неустойки – за таксата за гаранцията в размер на 57,71 лв. и за 80 лв.
начислени допълнителни такси съгласно чл. 10 от ОУ. От приложенията към
исковата молба липсвали Общите условия за предоставяне от страна на „***** ********“
ЕООД на финансови услуги от разстояние, действали към момента на сключване на
твърдения от ищеца договор за заем. Не били приложени и общите условия на „*****
банк“ ООД, действали към момента на сключване на твърдения от ищеца договор за
поръчителство. Липсвали като цяло доказателства, удостоверяващи спазването на
механизма за сключване на такъв договор, посочен в исковата молба и детайлно
описан в действащите към момента Общи условия на „***** ********“ ЕООД за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, публикувани на сайта на
дружеството. Не били налице доказателства, удостоверяващи, че ответникът по
настоящото дело е направил валидна заявка за заем, подписана по изискуемия от
дружеството начин, че е получил твърдяното одобрение и самият той е потвърдил
желанието си за сключване на договора както за заем, така и за гаранция, че
номерът 3211 е неговият код за потвърждение, както и че сумата е реално
предоставена на заемателя. Счита, че претенцията на ищеца за заплащане на
сумите в размер на 150 лева главница, 6,79 лева възнаградителна лихва и 57,71
лв. такса за учредено поръчителство била неоснователна и недоказана. Ищецът не
сочел доказателства и за претенцията си в размер на 80 лева, представляваща
съгласно петитума на исковата молба платени и в последствие дължими на „*****
банк“ ЕООД такси при неизпълнение, съгласно чл. 10 от Общите условия към
договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние, която след това
била прехвърлена в полза на ищеца по настоящото дело. От сега действащите ОУ,
публикувани на сайта на „***** ********“ ЕООД, при забава заемателят дължал
обезщетение в размер на законната лихва за периода на забавата върху
неиздължената в срок сума по заема, ведно с направените за събирането й
разноски за телекомуникационни услуги, напомнителни писма и/или други действия,
извършени по преценка на дружеството до окончателното изплащане на
задължението. Към исковата молба липсвали доказателства за начина, по който
била определена исканата сума в размер на 80 лева, както и компонентите, от
които била съставена, както и доказателства за реално извършени разходи от
страна на заемателя. Прави доказателствени искания и моли съда да постанови
решение като отхвърли предявения иск от страна на ищеца.
Съдът, като обсъди всички
събрани по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като
взе предвид становищата и доводите на страните, изложени в исковата молба и
отговора по нея, както и в изявленията им по време на устните състезания,
приема за установена следната фактическа обстановка:
На ********г. в
информационната система на „***** ********“ ЕООД е постъпила заявка за кредит
от П.Н.С., с ЕГН: ********** *** в размер на 150 лв., видно от Информация за
заявка за кредит, представена от ищеца като приложение на исковата молба.
Видно от представен в
съдебно заседания от пълномощника на ищеца документ, изходящ от „***** ********“
ЕООД, между последния и ответника са разменени редица съобщения, съобразно
Общите условия на дружеството – заемодател, видно от които същото е уведомило
ответника за конкретните условия на договора за заем, а именно – отпускане на
заем в размер на 150 лв. с лихва 6,79лв., такса за гаранция 57,71 и срок 40
дни. Указано е на ответника, че за да получи искания заем при посочените
условия следва да изпрати СМС с текст “******** 150
на ****”.
Съобразно посоченото в документа, съобщението е изпратено на Дружеството на
кратък номер 1917, който е „споделен“ номер и интегриран в системата.
На ********г. е сключен
Договор № ****** за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние
между „***** ********“ ЕООД в качеството на заемодател и П.Н.С. в качеството на
заемател. Съгласно чл. 1 от Договора отпуснатият заем е в размер на 150лв., а в
чл. 3 е посочена общата сума, която следва да бъде върната от заемателя на
падежната дата – 06.10.****г., в размер на 156,79лв. В чл. 5 от Договора за
заем е посочено, че заемът се обезпечава с поръчителство в полза на
заемодателя, като договорът за поръчителство се сключва не по – късно от края
на същия работен ден. Такъв договор е сключен между заемателя и „***** Банк“
ООД и съшият е представен по делото от страна на ищеца. Видно от договора за
гаранция, с него гарантът се задължава солидарно с клиента да отговаря спрямо заемателя
за всички задължения, произтичащи от Договора за заем между заемателя и
заемодателя, заради което заемателят дължи на гаранта такса в размер на
57,71лв. Посочено е също в представения Договор за гаранция, че ако заемателят
не изпълни задължението си да върне получения от заемодателя заем, гарантът ще
заплати дължимата сума на заемодателя при първо негово поискване. С изпълнение
на паричното задължение гарантът встъпва във всички права на заемодателя срещу
заемателя като гарантът може да иска от заемателя изпълнение на цялото парично
задължение, включително заплащането на допълнителните разходи, произтичащи от
Договора за заем и платени от гаранта.
Видно от Удостоверение изх.
№ *****/05.07.2018г. на „*****“ АД, на ********г. от открита при „*****“ АД
микросметка на „***** ********“ ЕООД (потребител в ePay с КИН *************) е нареден паричен
превод в размер на 150 лв. със системен код на превода ************* към лицето
П.Н.С. с ЕГН: **********. Посоченият превод е изплатен на каса в брой на ********г.
на лице, легитимирало се като П.Н.С. с ЕГН: **********. Това обстоятелство е
удостоверено с издадения за целта платежен документ – разписка № *************/********г.
Последната е представена и приета по делото в съдебно заседание от пълномощника
на ищеца.
На ****.****г. е сключен
Договор за цесия между „***** Банк“ ООД и ищцовото дружество, с който договор „*****
Банк“ ООД, в качеството си на цедент и встъпил в правата на заемодателя „***** ********“
ЕООД гарант, е прехвърлил на „Е.Д.М.“ ООД в качеството на цесионер, вземането
си към П.Н.С. с ЕГН: ********** в размер на **** лв., произтичащо от Договор за
потребителски кредит № ******/********г. На длъжника е изпратено уведомление за
прехвърляне на вземанията с препоръчано писмо с обратна разписка на 26.07.****г.
– върнато поради неоткриване на получателя.
На ****.****г. в Районен съд
– К. е постъпило заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.
410 от ГПК от „Е.Д.М.“ ООД, по което заявление е образувано ЧГД № ****/****г.
по описа на съда и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № ****/23.11.****г.,
с която е разпоредено П.Н.С. да заплати на
„Е.Д.М.“ ООД сумата от 150,00лв. главница; 6,79лв. договорена лихва за
периода ********г. – 06.10.****г.; 137,71 лв. такси, законната лихва от 20.11.****г.
до окончателно изплащане на задължението и 75 лв. разноски по делото.
Съгласно разпореждане № ***/*****.2018г.
по ЧГД № ****/****г. на „Е.Д.М.“ ООД е указано, че може да предяви иск за установяване
на вземането си в едномесечен срок, тъй като издадената заповед за изпълнение
не е връчена на длъжника – събрани са данни, че същият не живее на
регистрирания адрес и няма регистриран трудов договор.
На ****2018г. в Районен съд
– К. е депозирана искова молба от „Е.Д.М.“ ООД срещу П.Н.С., по която е
образувано настоящото гражданско дело и с която се иска установяване от съда
със сила на присъдено нещо на задълженията, дължими от ответника на ищеца.
Въз основа на така установената по
делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е за установяване на
вземане с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК.
За ищеца е налице правен интерес от
установяване съществуването на вземането му, тъй като издадената заповед за
парично задължение срещу ответника не му е връчена.
Искът е допустим, подаден от и
срещу надлежно активно и пасивно легитимирани страни, имащи правен интерес от
образуване и водене на настоящото дело.
Ищецът, по силата на договорно правоприемство е встъпил в правата на заемодателя по сключения между „***** ********“ ЕООД и ответника договор за заем. Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Следващата алинея предвижда, че заемателят дължи лихва само ако това е уговорено писмено.
Видно от събраните по делото писмени доказателства безспорно се установи, че „***** ********“ ЕООД е предоставила на П.Н.С. паричен заем в размер на 150,00лв., с уговорена договорна лихва в размер на 6,79лв., както и гаранция от страна на „***** Банк“ ООД срещу такса в размер на 57,71лв. Поради неизпълнение от страна на заемателя на задължението му да върне уговорената в Договора за заем сума, „***** Банк“ ООД е заплатило задълженията му към заемодателя, към които е начислена и такса в размер на 80,00 лв. на основание чл. 10 от Общите условия на заемодателя – в общ размер на 236,79 лв. и е встъпило в правата на заемодателя спрямо ответника. На основание сключен между „***** Банк“ ООД и ищеца цесия, вземането на „***** Банк“ ООД спрямо ответника е прехвърлено на ищеца, поради което и последният се явява надлежно активно легитимирана страна.
Разгледан
по същество, предявеният иск е и основателен.
Както
бе посочено по – горе съдът счита за безспорно установено, че „***** ********“
ЕООД е отпуснало на П.Н.С. заем на основание Договор № ******/********г., който
макар и със спецификите на предоставянето на финансови услуги от разстояние, по
същността си представлява договор за паричен заем, регламентиран в чл. 240 и
сл. от ЗЗД. Предвид факта, че по делото безспорно се установи реалното
предоставяне на паричната сума от страна на заемодателя на ответника по делото,
то за същия, на основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД възниква задължение да върне
получената сума при уговорените в договора условия и срок. Видно от
представения договор за заем, ответникът е следвало да върне на заемодателя 150
лв. главница и 6,79 лв. договорна лихва до 06.10.2018г., както и да заплати на
поръчителя „***** Банк“ ООД сумата от 57,71лв., представляваща такса за
учредената в полза на заемодателя гаранция. На основание чл. 10 от Общите
условия на заемодателя, с които П.Н.С. се е запознал и се е съгласил при
сключването на договора за заем, на ответника са начислени допълнителни такси в
размер на 80 лв. поради изпадането му в забава и непогасяването на дълга на
уговорената падежна дата
Предвид гореизложените
съображения и тъй като по делото не се събраха доказателства, удостоверяващи,
че посочените по – горе суми са върнати на заемодателя, респективно гаранта,
нито на ищеца, на когото същите са били прехвърлени на основание Договор за
цесия от ****.****г., съдът счита за безспорно установено и доказано по делото,
че ответникът дължи на ищеца сума в размер на **** лв., представляващи:
- 150,00 лв. – платена и в последствие дължима на „***** Банк“ ООД
главница по договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние, която
след това е прехвърлена на „Е.Д.М.“ ООД;
- 6,79 лв. – платена и в последствие дължима на „***** Банк“ ООД
договорена възнаградителна лихва за целия период на заема по договора за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, която след това е прехвърлена на
„Е.Д.М.“ ООД;
- 80,00 лв. - платени и в последствие дължими на „***** Банк“ ООД
такси при неизпъление, съгласно чл. 10 от Общите условия към договора за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, които след това са прехвърлени
в полза на „Е.Д.М.“ ООД;
- 57,71 лв. – дължима такса за учредено поръчителство, която след това е прехвърлена в полза на „Е.Д.М.“ ООД.
Така
мотивиран съдът намира предявеният иск за основателен и доказан, поради което
същият следва да бъде уважен.
Относно разноските в заповедното и
исковото производства:
Съгласно решението по т.12 от ТР №
4/2013г. от 18.06.****г. по тълк.дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 респ. чл. 415 ал.1 от ГПК, следва
да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
С оглед горното и предвид пълното уважаване
на предявения установителен иск, съдът счита, че ответникът дължи на ищеца
сторените в производството по ч.гр.д. № ****/****г. по описа на
РС- К. съдебни и деловодни разноски в размер на 75,00 лв., от които
25,00 лв.за държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Предвид изхода на спора и на осн. чл. 78,
ал.1 от ГПК ищецът има право и на направените в настоящото производство съдебни
и деловодни разноски, които претендира в размер на 340,00 лв., от които
300,00лв. депозит за особен представител, 25,00лв. доплатена държавна такса и
15,00 лв. за 3 броя съдебни удостоверения. Посочените разноски които съдът
счита за основателни и следва да ги присъди на ищеца.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на П.Н.С. с ЕГН: **********,***, че същият дължи на „Е.Д.М.“ ООД, ЕИК: 20*******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Е.А. по
Заповед за изпълнение на парично задължение № ****/23.11.****г. по ч.гр.д. № ****/****
г. по описа на Районен съд-К. сумата от **** лева, /двеста деветдесет и четири лева
и петдесет стотинки/, представляваща: 150,00 лв. – главница; 6,79 лв. договорена
лихва за периода ********г. – 06.10.****г.; 137,71 лв. такси, ведно със
законната лихва от 20.11.****г. до окончателно изплащане на задължението.
ОСЪЖДА П.Н.С.
с ЕГН: **********,*** да заплати на „Е.Д.М.“
ООД, ЕИК: 20*******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Е.А., направените в заповедното и исковото
производство разноски в размер на 415,00 лева /четиристотни и петнадесет лева и
нула стотинки/.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Стара Загора в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис
от решението да се приложи по ч.гр.д.№ ****/****
г. по описа на РС-К..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: