№ 12518
гр. София, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело №
20221110124449 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от М. Ю. С., ЕГН **********,
представляван от адв. К. И. Б., със съдебен адрес: гр. С против „СВ“ АД, ЕИК ........., със
седалище и адрес на управление: гр. С (Б) с представители ......
Ищецът твърди, че ответникът претендира от него за заплащане суми по партида с
абонатен № ..., открита за имот, находящ се в гр. С
Твърди се, че ищецът е получил процесната фактура с № ********** от 19/08/2021 г.,
която прилагам, без да има ясно обяснения на какво се дължи огромното количество
начислена вода за един месец.
Ищецът твърди, че не дължи суми на ответника за доставяна вода и ВиК услуги, като
се позовава на изтекла погасителна давност, твърди, че липсва облигационна връзка между
страните, като твърди, че не е собственик или вещно правен ползвател, както и че няма
качеството на облигационен ползвател.
Ищецът твърди, че сумите не се дължат поради недоставена, неотговаряща на
българските държавни стандарти и нормативни изисквания услуга, която не е потребена от
ищцата в процесния имот. Твърди се, че имотът не е водоснабден, че уредите, който се
използват за отчет не са изрядни и не са минали необходимите метеорологични проверки и
сертификати.
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено,
че М. Ю. С., ЕГН **********, с адрес гр. С не дължи на „СВ” АД с ЕИК .........,
претендираната по партида с абонатен № ... сума в общ размер на 420,77 лв., претендирана
по фактура № ********** от 19/08/2021 г. за имот, находящ са в гр. С.
1
Прави се искане за присъждане на разноски.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва допустимостта и основателността на
исковата претенция.
Твърди се от ответника, че ищецът не е носител на процесуалната легитимация да
предяви заявения иск.
Твърди се с отговора на исковата молба, че М. Ю. С. не е собственик на процесния
имот, а неговите родители Евдокия С.а и Юлиян С. са придобили процесния имот чрез
покупко-продажба на 22.11.1999 г. и към настоящия момент, липсва информация да са се
разпореждали със същия. Предвид това оспорвам иска като недопустим - ищецът не
установява да е собственик или ползвател на процесния имот.
Твърди се отново с отговора на исковата молба, че М. Ю. С. е собственик на една част
от процесния имот, в качеството му на наследник на покойния си баща Юлиян С. от 2014 г.,
а неговите родители - Евдокия С.а и Юлиян С. са придобили процесния имот чрез покупко-
продажба на 22.11.1999 г. и към настоящия момент, липсва информация да са се
разпореждали със същия,
Твърди се, че с писмо №О/Ж 266 от 2019 г. ищецът е заявил, че желае справка и
отписване на погасените по давност задължения за ВиК услуги в процесния имот, в който
живее. Сочи се, че със Заявление № ЗП - 17146 за промяна титуляр на партидата, на
15.08.2014 г. ищецът е подал искане до „СВ“ подписано от него, да бъде открита партида на
негово име и декларация от майка му в качеството й на съсобственик.
Твърди се, че след като ищецът е собственик на имота той е и „потребител“ на В и К
услуги за имота.
Твърди се, че между „СВ” АД и ищеца в качеството му на „потребител“ на ВиК
услуги, придобито на основание § 1, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ДР на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги вр. с чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 вр. чл.2,
ал. 1, т. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от „СВ“ АД
/Общите условия/, съществува валидно облигационно отношение, което се урежда от
Общите условия за предоставяне на В и К услуги, в сила от 28.08.2016 г. досега, които са
общодостъпни на следния интернет адрес:
http://www.sofivskavoda.bg/SVDocuments/Obshti%20uslovia2016.pdf
Твърди се, че именно в качеството му на потребител на В и К услуги, респективно на
титуляр на партидата, открита за процесния имот, на името на ищеца е издадена процесната
фактура за сумата в общ размер на 420.77 лв., като основание за начисляване на посочената
сума и издаване на фактурата са доставените и потребени в имота В и К услуги за следните
периода от 14.07.2021 г. до 14.08.2021 г., заедно с неговия индивидуален дял от общото
потребление на вода, измерено от общия/приходен водомер, монтиран на водопроводното
отклонение, с което сградата, в която се намира жилището на ищеца, е присъединена към
уличната водопроводна мрежа.
Твърди се с отговора на исковата молба, че през месец юли 2021 г., в жилището на
2
ищеца не е осигурен достъп за отчитане на измервателните уреди от служители на „СВ“ АД
и е извършено служебно придвижване на показателите на база извършен самоотчет от
ищеца. Сочи се, че в хода на проверката е установено, че потреблението на вода в имота се
отчита от два пломбирани водомери, с фабрични № 2124650 и № 2088065 , които са
преминали метрологична проверка.
Твърди се, че видно от страница втора на фактурата, част от начисленото количество в
размер съответно на 130.353 м3, представлява индивидуалния дял за имота от общото
потребление, отчетено за периода по приходния водомер, монтиран на водопроводното
отклонение, с което сградата, в която се намира апартамента на ищеца, е присъединена към
уличната водопроводна мрежа. Сочи се, че общото потребление се начислява въз основа на
отчетените показания на общия/приходен водомер, за който е откри клиентски № .... Твърди
ес, че отчетените количества по приходния водомер, на основание чл.
25, ал. 2 от Общите условия във връзка с чл. 30 от Наредба № 4, се разпределят между
всички потребители пропорционално на отчетените по индивидуалните им водомери
(намиращи се след общия водомер) количества, или на определените съгласно чл. 39, ал. 5 и
6 от Наредба № 4 количества, „като в разпределението се включват всички разходи на вода
и загубите на вода в сградната или вътрешната водопроводна инсталация. “ (чл. 25, ал. 1 от
Общите условия).
Твърди се, че за периода, обективиран във фактурата, общото потребление, отчетено по
приходния водомер, възлиза на 9152.000 м3, като разликата за разпределение по
индивидуалните партиди на потребителите в етажната собственост е в размер на 8041.503
м3. Твърди се, че съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от Общите условия и чл. 39, ал. 2, т.
3 от Наредба № 4, от количеството, измерено от общия водомер, по партидата на ищеца,
пропорционално на изчисленото съгласно чл. 39, ал. 5 и 6 количество В и К услуги,
доставени до имота му, са разпределени 130.353м , съставляващи неговия индивидуален дял
от общото потребление за периода.
При горното се иска от съда да отхвърли претенцията и осъди ищеца да му заплати
сторените по делото разноски.
В открито съдебно заседание на 12.10.2022 г. ищецът не се явява лично, представлява
се от адвокат Илчев – поддържа иска, а ответникът не се явява лично и не се представлява.
В хода на съдебното дирене съдът се е произнесъл по искането на ответника за
назначаване на съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза, като е допуснал
същата. Определил е вещи лица за извършване на експертизата – Д. Р. и Д. Р.-Г.. Съдът е
определил възнаграждение на вещите лица в размер на 700.00 лв., платими от ответника в
едноседмичен срок от съобщаването.
В открито съдебно заседание на 07.06.2023 г., в което е приключило съдебното дирене,
ищецът, редовно призован, не се явява лично, представлява се от процесуален представител.
В съдебното заседание, ответникът, редовно призован, не се представлява.
3
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства и е прието
заключението по допуснатата съдебно – техническа и счетоводна експертиза, въз основа на
чийто анализ и по смисъла на чл.12 от ГПК, съдът е мотивиран да стори следните
фактически констатации:
От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 25.08.2014 г.
ищецът е подал Заявление за промяна на титуляра на индивидуална партида за предоставяне
на ВиК услуги на името на ищеца. Към Заявлението са приложени Декларация от Е С.а, с
която същата като собственик на част от процесния имот се съгласява с промяната на
титуляра и Удостоверение за наследници с изх. № 1477/15.08.2014 г. на Ю С., от което е
видно, че ищецът и Е С.а са негови наследници по закон. В Заявлението ищецът е
декларирал, че е собственик на процесния имот, като е представил документ за собственост.
От представената по делото Справка № 751727/20.06.2022 г. от Служба по вписванията
– гр.София чрез отдалечен достъп по данни за имот се установява, че процесният имот е
придобит с договор за покупко-продажба от Ю С. и Е С.а на 22.11.1999 г. От представената
справка се установява, че не са извършвани разпоредителни сделки с имота след
придобиването му до датата на издаване на справката.
От доказателствата по делото се установи, че на 19.08.2021 г. ответното дружество е
изготвило фактура за заплащане на задължения за предоставяне на питейна вода и ВиК
услуги.
На 12.02.2019 г. е подадена молба от ищеца до ответното дружество, с която иска
отписване на погасените по давност задължения за ВиК услуги в процесния имот.
По делото е допусната и изготвена комплексна счетоводно-техническа експертиза от
която се установява, че за посоченият в искова молба период, посочен в процесната фактура
ВиК дружеството е доставяло услуги до клиент с абонатен № .... От заключението на вещото
лице се установява, че в имота са монтирани два броя индивидуални водомери с фабр. №
2124650 и пломба 1394529 и с фабр. №2 088065 и пломба 1394511, които са изправни към
датата на процесната фактура. Установява се, че за общия водомер има приемо-предавателен
протокол № ********** от 18.06.2020 г от който е видно, че е монтиран нов водомер на
сградното водопроводно отклонение за етажната собственост с фабр.№********** и пломба
№1997198 с начални показания 0000, от което би следвало, че общият водомер е изправен.
Експертизата установява, че точната дата на извършване на самоотчета от собственика или
на определянето на база прогнозни сметки не е посочена. От заключението на вещото лице
се установява, че потреблението, което е начислено за процесния имот за периода 12.06.2021
г до 13.07.2021 г., предшестващ процесния период, се равнява на 3,00 куб. м. и е определено
на база „прогнозни сметки", а потреблението за периода от 13.07.2021 г. до 14.08.2021 г.
(процесен период), e 13,00 куб.м. и е определено на база подаден от собственика самоотчет.
Установява се, че количество вода, което е разпределено за процесния имот от „общо
потребление“ се равнява на 130,353 куб.м., което количество би трябвало да е изчислено,
съгласно общите условия на ВиК дружеството. Вещото лице констатира, че не е известно
количеството вода от „общо потребление", което е разпределено на останалите собственици
4
на имоти в сградата. Вещото лице констатира, че възможно е да има грешка, предвид
разликата в потреблението по индивидуален водомер и разпределеното количество от
„общо потребление". Вещото лице няма информация за обема „Общи нужди" за сградата,
поради което припадащият се дял на процесния имот количество от обема „Общи нужди" не
може да бъде определен.
На следващо място се установява, че процесната фактура е с № ********** от 19.08.
2021 г., чиято обща стойност на фактурата е в размер на 420.77 лв., като не е платена и за
същата има начислена лихва за просрочие в размер на 2,57 лв. От заключението на вещото
лице се установява, че количеството потребени ВиК услуги е в размер на 143.35 m3, които са
остойностени съгласно регулираните цени на КЕВР за периода на процесната фактура.
Въз основа на прието от съда за доказано като факти, настоящият съдебен състав е
мотивиран да стори следните правни изводи:
В настоящето производство е заявен отрицателен установителен иск с правна
квалификация - чл.124, ал.1 от ГПК, с който се иска със сила на пресъдено нещо ищецът да
отрече претендирани и спорни вземания спрямо ответника.
По същество:
Отрицателният установителен иск е насочен към установяване, че ответникът не
притежава спорното право, поради което е достатъчно ищецът да обоснове правния си
интерес от търсеното установяване като предпоставка за допустимост на иска. В случая от
представената от него Фактура дубликат № ********** от 19.08.2021 г.., изготвена от „СВ“
се изяснява, че ответното дружество претендира от ищеца заплащане на процесната сума за
исковия период. Следователно за ищецът е налице правен интерес от предявения иск, респ.
последният се явява допустим.
При предявен отрицателен установителен иск в тежест на ответника е, в условията на
пълно главно доказване по смисъла на чл.154 от ГПК – да установи твърдените в отговора
на исковата молба положителни факти, на които основава възраженията си по неговата
основателност. За ответника е тежестта да докаже, че ищецът е собственик на процесния
имот или негов вещен ползвател и има качеството потребител, както и е тежестта да докаже,
описаните в отговора на исковата молба количества доставена вода по индивидуалната
партида и сочения общ водомер, както и е тежестта да докаже твърденията си за преминат
метрологичен контрол на средствата за измерване и твърденията си за неосигурен достъп до
имота.
С оглед събраните доказателства, съдът намира, че оспорванията не са доказани от
ответника.
Неоснователно се явява направеното от ищеца твърдение от, че същият не се намира в
облигационна връзка с ответника по повод доставка на ВиК услуги. От представените по
делото доказателства се установява, че ищецът е придобил собствеността на част от
процесния имот по наследство, като не са представени доказателства за извършването на
разпоредителни сделки от страна на ищеца с процесния имот след придобиване на
5
собствеността. По делото е представено и Заявление за промяна на титуляр на партида от
25.08.2014 г., с което ищецът заявява, че е собственик на процесния имот и желае да бъде
вписан като титуляр на партидата за предоставяне на услуги по водоснабдяване, отвеждане
и пречистване на отпадъчни води до процесния имот.
По делото не са представени доказателства от ищеца за подаване на заявление за
промяна или закриване на партида по реда на чл. 61 от ОУ. По тези съображения съдът
намира, че между страните в настоящото производство е възникнало валидно облигационно
правоотношение. Законът изрично урежда кои лица са потребители на В и К услуги. Според
§ 1, ал.1, т.2, б. „а“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги (обн. ДВ бр.18 от 25.02.2005 г.), потребители на водоснабдителните и
канализационните (В и К) услуги по чл. 1, ал.1 от закона са юридически или физически лица
- собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги.
Аналогична е разпоредбата и на чл. 3, ал.1 Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. По изложените съображения, съдът намира за доказано, че
ищецът има качеството потребител на ВиК услуги.
Неоснователно е твърдението на ищеца, че измервателните уреди /водомери/ на са
били изрядни и не са минали метрологични проверки. По отношение на
изправността/неизправността на индивидуалния водомер правата и задълженията на
страните следва да се преценят съобразно обвързващите ги общи условия на ответното
дружество. От изготвената по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че
индивидуалните водомери, монтирани в процесния имот с фабрични № 2124650 и фабричен
№ 2088065 са били изрядни към момента на издаване на процесната фактура. Установява се
също, че общият водомер, разположен на сградното водопроводно отклонение на сградата в
режим на етажна собственост с фабричен № ********** е монтиран с начални показания
0000, за което е издаден приемо-предавателен протокол № **********. От заключението на
вещото лице се установява, че общият водомер също е бил изряден. Съгласно чл. 16, ал. 5 от
ОУ, при възникване на спор относно метрологичните характеристики на водомерите, всяка
от страните може да заяви извършване на метрологична експертиза по реда на Закона за
измерванията и подзаконовата нормативна уредба към него. Ищецът не е поискал
извършване на такава експертиза или подмяна на водомера в обекта си през процесния
период и следователно не може да черпи права от собственото си виновно поведение.
В тежест на ответника е да установи, освен това, че е доставил твърдяното количество
вода при спазване на нормативните изисквания и уговореното, както и че е отчел
доставката. Ответникът не е ангажирал доказателства, които при условията на пълно и
главно доказване, да установяват посочените обстоятелства за процесния период.
Съгласно чл. 30 от Наредба № 4/14.09.2004 г. изразходваната вода се отчита по
водомера на водопроводното отклонение, а за сгради - етажна собственост по общия
водомер на водопроводното отклонение. Изразходваното количество вода се разпределя
между потребителите в сграда - етажна собственост, въз основа на отчетите по
6
индивидуалните им водомери по реда на тази наредба, като в разпределението се включват
всички разходи в общите части на сградата и загубите на вода в сградната водопроводна
инсталация.
Съгласно чл. 32 от Наредба № 4/14.09.2004 г. ВиК услугите се заплащат въз основа на
измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора,
отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. За сгради - етажна
собственост, или за водопроводно отклонение с повече от един потребител изразходваното
количество вода се заплаща въз основа на измереното количество, отчетено по общия
водомер на водопроводното отклонение за определен период от време. Отчитането на
водомерите се извършва, като се прави отчет на общия водомер, а след това се отчитат
индивидуалните водомери. Установяването на извършения отчет и резултатите от него се
извършва по определен в Наредбата начин.
Съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредбата отчетените данни по ал. 2 и 3 се установяват чрез
отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните
водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане
по електронен път. Относно случаите, в които потребителят на ВиК услуги не е изпълнил
задължението си да осигури достъп до имота за извършване на отчет, редът за констатиране
на това обстоятелство е определен в чл. 35, ал. 4 и ал. 5 от Наредбата. Според чл. 35, ал. 1 от
Наредбата показанията на водомерите се отчитат с точност до 1 куб. м. за период, който се
определя в общите условия или договора, но не по - дълъг от шест месеца. Следователно в
Наредба № 4/14.09.2004 г. е предвидено ползваните ВиК услуги да се заплащат само въз
основа на реално измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система
на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всеки потребител. От това правило са
предвидени и изключения, които са изброени изчерпателно.
Съобразно разпоредбата на чл. 23, ал. 4 от ОУ, отчитането на водомерите се извършва
в присъствието на потребителя, или на негов представител, който с подписа си удостоверява
съответствието на показанията с данните в отчета. При неосигурен достъп, отчетът се
подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на ВиК оператора.
В процесния случай ответникът не установи, че е спазил задълженията си,
произтичащи от чл. 23 и чл. 24 от Общите условия, тъй като не се изясни причината, поради
която служебно са отчитани водомерите на ищеца. Не се представиха доказателства, същият
да е бил уведомяван за датата на отчитане, чрез поставяне на писмено съобщение или да е
уведомяван по друг начин и да е отказвал достъп до обекта на отчитане, като по делото не са
представени доказателства съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 4 от ОУ във вр. с чл. 35, ал. 5
от Наредба № 4. Не се доказа и водомерите да са били повредени или да са липсвали такива
в жилището, а от изготвената по делото съдебно-техническа експертиза се доказва именно
обраното – че монтираните индивидуални водомери са били изправни към датата на
издаване на процесната фактура. Същевременно не се установява водопроводната
инсталация да проектирана така, че индивидуални водомери в жилищата не могат да бъдат
монтирани, съответно разпределението на изразходваното количество питейна вода да се
7
извършва съобразно броя на обитателите на жилищата, доколкото от представеното по
делото заключение на вещото лице се установява, че в жилището на ищеца са монтирани два
броя индивидуални водомери.
При така установените обстоятелства съдът намира, че по делото не се установява при
дължимото от ответника главно и пълно доказване в имота да са предоставени ВиК услуги,
възлизащи на претендираната стойност.
Поради недоказаност на елементи от правопораждащия спорното материално право
фактически състав съдът намира, че предявеният иск за недължимост на задължението е
основателен, като не е необходимо обсъждането на евентуално предявения от ищеца иск за
изтекла погасителна давност.
По разноските:
При този изход на спора съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати сторените от ищеца разноски. Ищецът претендира разноски в размер на
51,41 лева – дължимо заплатена държавна такса по делото, за които представя списък по чл.
80 ГПК.
Направено е съответно искане на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата от
адв. К. И. Б. ЕГН ********** за присъждане на сума в размер на 240.00 лева и от адв. Н
ЕГН ********** за присъждане на сума в размер на 240.00 лв., представляващи адвокатски
хонорар за предоставена безплатна правна помощ в общ размер на 480.00 лв.
Съдът приема, че дължимото адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна
адвокатска помощ е в размер на 400 лв., което следва да бъде присъдено в полза на
процесуалните представители по делото по равно за всеки, т.е. ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на адв. К. Б. и адв. Николай Илчев сума в размер по 200.00 лв. за
всеки. Съдът не съобразява и не прилага и не определя на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
размера на дължимото се такова, с оглед на Решение на СЕС (втори състав) от 25 януари
2024 година по дело C‑438/22. Определения от съда размер е съобразен с фактическата и
правна сложност на делото, положения труд, процесуалното поведение и участие на
страните в процеса и броя на проведените съдебни заседания. За съда това е справедливия
размер с оглед на изброените критерии.
Мотивиран от горното и на основание чл.124, ал.1 ГПК и на основание чл.78, ал.1 от
ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения отрицателен установителен иск с
правна квалификация чл.124, ал.1 от ГПК в правоотношенията между М. Ю. С., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. С и „СВ“ АД, ЕИК ........., със седалище и адрес на
8
управление - гр. С, представлявано от ....., че М. Ю. С., ЕГН ********** не дължи на „СВ“
АД, ЕИК ......... претендираната по партида с абонатен № ... сума в общ размер на 420,77 лв.,
претендирана по фактура № ********** от 19.08.2021 г. за имот, находящ са в гр. С.
ОСЪЖДА „СВ“ АД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление - гр. С,
представлявано от ..... да заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на М. Ю. С., ЕГН
********** сумата в размер на 51.41 лв., представляваща сторените разноски по гр. дело №
24449/2022 година по описа на Софийски районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата „СВ“ АД, ЕИК
........., със седалище и адрес на управление - гр. С, представлявано от ...... да заплати на
адвокат К. И. Б., ЕГН ********** сума в размер на 200.00 лв. и на адвокат Н, ЕГН
********** сума в размер на 200.00 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ на ищеца М. Ю. С., ЕГН **********, по гр.дело №
24449/2022 година по описа на Софийски районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9