№ 420
гр. Разград, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и осми
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №
20253330100229 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.79 от Закона за собствеността.
Депозирана е искова молба от С. И. П. срещу Г. И. П., за установяване, че
ответникът е собственик на Поземлен имот 514, кв.71 по кадастралния план на
**********, общ.Разград, одобрен със Заповед №480 от 12.04.2989 г. на
Председателя на ОНС – Разград, за който са отредени парцели V-514 и VI-514
с площ на целия имот от 2 748 кв.м. ведно с жилищна паянтова сграда,
построена в парцел VI- 514 с административен адрес **************
Претендира и за заплащане на направените по делото разноски. Твърди , че
част от имота е бил поставен в дял на В.Д.Г., а другата част – на Н.П.Ц., че
първата е завещала на втората и своята част от имота, че Н. П.а и В.Д.Г. са
предали владението на съответната част от имота на ищеца съответно на
17.01.1992 г. и през м.февруари 2014 г.; че през всички години след това
ищецът се е грижил за имота, владял го и ползвал и никой от останалите
наследници не са оспорвали това; че правото му на собственост са оспорва от
ответника.
Ответникът е получил препис от исковата молба, но не е депозирал отговор в
срока по чл.131 от ГПК. В о.с.з. заявява, че не оспорва иска на ищеца и че
самият той няма претенции по отношение на този имот.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, установи
следната фактическа обстановка:
С решение №257 от 29.07.1992 г., постановено по гр.д.№444/1991 г. по описа
на РС – Разград /л.4 и сл. е извършена делба на дворно място, цялото от 1310
кв.м., находящо се в **********, за което е отреден урегулиран парцел VI- 514
в кв.71 по плана на с.с., заедно с построените в него жилищна сграда и
стопанска сграда, както и празно дворно място, цялото от 1400 кв.м.,
находящо се в **********, за което е отреден парцел V – 514 в кв.71 по плана
на с.с., като първият поземлен имот е поставен в дял на В.Д.Г., а втория – на
Н.П.Ц..
1
По делото е представено завещание /л.6/ на В.Д.Г., в което е записано, че
оставя всичко, което има на Н.П.Ц..
Ищецът и ответникът са синове на И. П. И., починал на 17.10.1990 г.
/удостоверение за наследници на л.9/. Последният е брат на Н. Ц. и син на
В.Д.Г. /видно от удостоверение за наследници на л.7/.
Към настоящия момент поземлен имот 514 е отразен в разписния лист като
собственост на наследници на Н. Ц. П.а. За същият са отредени парцели V –
514 и VI- 514 в кв.71 по плана на **********, общ.Разград. Н.П.Ц. е починала
на 29.09.2020 г.
Поземлен имот 514 в кв.71 по плана на **********, ведно с построената в него
сграда не е собственост на Община Разград /удостоверение ОС-184/03.10.2024
г., издадено от Община Разград - л.12/ , същият не е и държавна собственост
/удостоверение, издадено от Областния управител на Област Разград – 13/.
Според разпитаните като свидетели по делото И.И., Х.Г. и П.С. към
настоящия момент имотът е в лошо съС.ие. Никой не живее в него.
Единствено ищецът прави някакви опити да го поддържа. Свид.И. му е
помагал за поправяне на паднал комин. Свид.Г. го виждал да коси в имота, а
според свид. С. С. П. наглеждал имота. Последно виждали Н. Ц. в този имот
преди повече от десет години. През тези години никой не претендирал да е
собственик на имота, а Н. Ц. нямала свои деца.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи
следните правни изводи:
Правният интерес от предявяване на установителен иск за собственост се
преценява конкретно с оглед естеството и съдържанието на възникналия
правен спор между страните. Правен интерес да предяви в самостоятелно
производство правата си има ищец, който иска силата на пресъдено нещо да
обхваща принадлежността на правото на собственост, какъвто е и настоящия
случай.
Така подаденият иск за установяване правото на собственост на ищеца по
отношение на процесния имот е основателен и доказан.
Според трайно установената практика на ВКС, владението трябва да бъде
установено явно спрямо собственика на вещта и фактът на установяване,
както и моментът, в който е установено владението трябва да бъде доказан по
делото, тъй като именно с оглед начина на установяване на фактическата власт
върху имота се извършва преценката дали владението е установено и
поддържано явно или по скрит начин, както и дали е установено и поддържано
с насилие (решение №280 от 24.10.2011 г. по гр. д. № 344/2011 г. на II г. о. на
ВКС). Начинът на установяване на фактическата власт има значение и при
извършването на преценка дали владението е установено върху чужд имот без
знанието на собственика или е било доброволно предадено, както и дали е
установено и се упражнява лично или чрез другиго. Моментът на
установяване на фактическата власт пък е пряко свързан с установената в
чл.79 от ЗС продължителност на владението като предпоставка за
придобиване правото на собственост върху имота по давност.
В случая по делото бе установено, че през 2014 г. предишната собственичка и
леля на страните изоставила имота, като не се противопоставила на
установената от ищеца фактическа власт върху него, следователно е налице
завладяване на чужд имот със съгласие на неговия първоначален собственик.
Претендиращият несобственик следва да е упражнявал фактическата власт
върху конкретната вещ в период, по-дълъг от 10 години след нейното
установяване, при което да е демонстрирал по отношение на невладеещия
2
собственик на същата вещ поведение, което несъмнено сочи, че упражнява
собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе си, респ.
приложение да намери установената в чл.69 от презумпция. И само ако
елементите на фактическия състав на чл.79, ал.1 от ЗС са налице по
отношение на претендиращото собствеността лице и са установени при пълно
и пряко доказване в хода на процеса, искът за установяване право на
собственост в резултат на изтекла придобивна давност за конкретен недвижим
имот може да бъде уважено (решение №445 от 21.07.2012 по гр.д.№283/2010
г. на I г. о. на ВКС).
Съгласно правната теория и съдебната практика владението следва да е
поС.но /упражняването му няма случаен характер, а е израз на воля трайно да
се държи вещта по начин, препятстващ евентуалното владение на други лица/,
непрекъснато, спокойно /не е установено с насилие/, явно /фактическата власт
е упражнявана така, че всеки заинтересован е имал възможност да научи за
това; не е установено по скрит начин/ и несъмнително /няма съмнение, че
ищецът е държал процесния имот за себе си/ и при презюмирано намерение за
своене.. Тези признаци се приемат като логическо следствие от основните два
признака - упражняване на фактическа власт и намерение за своене на вещта.
Без да се установи, че тези признаци са налице, упражняването на фактическа
власт върху една вещ не може да се определи като владение. Владението не е
обикновено фактическо господство върху вещта, чрез него се упражнява
съдържанието на вещното право на собственост – правомощието на
собственика да си служи с вещта. Като елемент от придобивната давност
владението трябва да е явно и несъмнително и да се осъществява поС.но – да
няма инцидентен характер и да е от такова естество, че да не позволява на
други лица на владеят вещта. ПоС.ното владение не изисква непременно
фактическата власт да се осъществява във всеки момент във времето - не е
необходимо непрекъснато фактическо въздействие върху имота чрез
обработване, облагородяване, поставяне на ограда и др. Фактическата власт
върху имота може да се упражнява и чрез периодични посещения в имота
стига същите да сочат на намерение имотът да се счита за свой и да не са
прекъсвани от действия на трети лица, както в настоящия случай, в който
ищецът осъществява физическо присъствие вимота, посещава го и извършва
явни действия по стопанисването му /коси тревата и извършва аварийни
ремонти, доколкото успява предвид възможностите си/.
След като бе доказано явното и спокойно упражняване на фактическа власт
върху процесните имоти от ищеца,
приложима е презумпцията на чл.69 от ЗС , според която се предполага, че
владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за
другиго. Владелецът в този случай не следва да доказва намерението си за
своене, тъй като когато фактическата власт върху изцяло чужд имот е
придобита при липса на правно основание, според презумпцията на чл.69 от
ЗС, се предполага, че упражняващият фактическа власт държи вещта за себе
си, т.е. има качеството на владелец.
При това положение изискуемият 10-годишен срок по чл.79, ал.1 от ЗС е
изтекъл в края на 2024 г. и ищецът е станал собственик на процесния имот. на
това законово основание.
Воден от гореизложеното, Съдът
РЕШИ:
3
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. И. П., ЕГН ********** с
адрес *****************************, че С. И. П., ЕГН ********** с адрес
**********, общ.Разград, ***************
е собственик по давност на Поземлен имот 514 /петстотин и четиринадесет/ ,
кв.71 /седемдесет и едно/ по кадастралния план на **********, общ.Разград,
одобрен със Заповед №480 от 12.04.2989 г. на Председателя на ОНС – Разград,
за който са отредени парцели V-514 /пет римско, петстотин и четиринадесет
арабско/ и VI-514 /шест римско, петстотин и четиринадесет арабско/с площ на
целия имот от 2 748 кв.м. /две хиляди седемстотин четиридесет и осем
квадратни метра/ ведно с жилищна сграда, с площ 60 кв.м./шестдесет
квадратни метра/ с избено помещение с площ от 40 кв.м. /четиридесет
квадратни метра/ с административен адрес на имота ************** при
граници на имота: улица, улица, имот 513.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4