РЕШЕНИЕ
№ ……………….
София, 02.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ЧЕТВЪРТИ „В“ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в открито
заседание на шести юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЕЛЕНА
ИВАНОВА |
|
|
ЧЛЕНОВЕ: мл. съдия |
ЗЛАТКА
ЧОЛЕВА АНДРЕЙ
ГЕОРГИЕВ |
при участието на секретаря Татяна Щерева,
като
разгледа докладваното от младши съдия Георгиев въззивно гражданско дело № 15919 по описа за 2018 година, като взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 271 ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на „П.С.“ ЕООД срещу Решение №
447381/10.07.2018 г. г. по гражданско дело № 12661/2018 г. на Софийския районен
съд, 167. състав, в частта му, с която по отношение на въззивника е признато по
иск с правна квалификация чл.59, ал. 1 ЗЗД, че дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от
201, 31 лева – стойността на доставена в периода от май 2014 г. до април 2016
г. до имот с адрес: София, бул. „*********, ателие № 12, топлинна енергия, с
която въззивникът се е обогатил неоснователно- вземане по заповед за
изпълнение, издадена по частно гражданско дело № 39717/2017 г. по описа на
Софийския районен съд, 43. състав.
Във
въззивната жалба се излагат оплаквания за недопустимост на първоинстанционното
решение и неговата неправилност поради съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Излагат се доводи, че първоинстанционният
съд неправилно бил приел, че е предявен иск с правна квалификация чл. 59, ал. 1 ЗЗД за неоснователно обогатяване, тъй като въззиваемото дружество (ищец в
първоинстанционното производство – „Т.С.“ ЕАД) неколкократно се било позовало
на общите си условия в исковата молба, т.е. твърдели се договорни отношения,
които не били доказани, тъй като не била установена изискуемата се от закона
писмена форма. По правилността на решението
се сочи, че първоинстанционният съд неправилно бил приел, че са налице
елементите на иска за неоснователно обогатяване, тъй като за да бъде уважен
същия, следвало да се докаже доставка и ползване на топлинна енергия от страна
на въззивника, а било установено, че имотът не е бил ползван от никого в
процесния период. Сочи се, че освен това не било налице обогатяване на
въззивника „П.С.“ ЕООД, тъй като на въззиваемото дружество било необходимо да
доставя енергия през тръбите, преминаващи през процесния имот, за да поддържа
мрежата си. Излагат се и доводи, че неправилно първоинстанционният съд е
установил размер на задължението, тъй като според изслушаните пред първоинстанционния
съд експертизи в имота се начислявали разходи по „жилищна тарифа“. Излагат се
доводи, че не било доказано въззиваемото дружество да е пращало на въззивника
писма с покани да сключи договор. Претендират се разноски.
В
законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата
страна – „Т.С.“ ЕАД.
В
съдебното заседание страните не изпращат представител. Въззивникът излага
доводи в писмена молба, които не съответстват на посоченото във въззивната
жалба, като за пръв път се въвеждат възражения за позоваване на прекратен
договор между страните, че не е доказано сключване на договор, както и
възражения по отхвърлената от първоинстанционния съд претенция за лихва за
забава. Поради неотносимост към предмета на спора, съответно – настъпване на
преклузия след срока за подаване на въззивна жалба настоящият съд няма да
разгледа тези оплаквания.Въззиваемата страна прави претенция за присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение с писмена молба.
Първоинстанционният
съд е приел в мотивите на обжалваното решение, че въззивникът (ответник в
първоинстанционното производство) – „П.С.“ ЕООД, е собственик на процесния
недвижим имот – ателие № 12, като го е закупило с неоспорен по делото
нотариален акт № 96/06.03.2007 г. Първоинстанционният съд е приел, че
въззиваемото дружество (ищец в първоинстанционното производство) – „Т.С.“ ЕАД е
изпратило на 16.06.2016 г. покана до въззивника да сключи договор с него, но
същата не е изпратена до адреса на дружеството в търговския регистър. Прието е,
че съдебнотехническата експертиза по делото, чието заключение не е оспорено от
страните е установило, че за имота са начислени единствено разходи за енергия
за сградна инсталация за процесния период в размер на 201, 31 лева след
приспадане на изравнителните сметки. От счетоводната експертиза по делото (също
неоспорена) първоинстанционният съд е направил извод, че не са извършвани
прихващания със задължения за други периоди и не е налице плащане. Поради това
е приел, че до процесния имот е осъществявана доставка на топлинна енергия, а
щом въззивникът е ползвал имота, значи се е обогатил със стойността на същата.
По отношение на възражението за остойностяване на енергията по цени за жилищни
нужди е приел, че приемането на различни цени не променя характера на
доставеното от „Т.С.“ ЕАД, а с оглед жилищното предназначение на имота
енергията следва да се остойности като такава за жилищни нужди, независимо, че
собственик на конкретния жилищен имот се явява юридическо лице. По отношение на
цената на топлинната енергия съдът е преценил, че тъй като въззиваемото
дружество е единствен доставчик на такава от централни източници в София, то и
стойността на неоснователното обогатяване е равна на цената на потребената
енергия съгласно установената такава от въззиваемото дружество. Поради това
искът за стойност на доставената топлинна енергия е уважен изцяло.
При
служебната проверка на обжалваното решение за валидност по реда на чл. 269 ГПК
настоящият съдебен състав не установява пороци, които биха могли да доведат до
нищожност на решението. Решението е постановено по предявен иск при липса на
абсолютни и относителни процесуални пречки, поради което същото е допустимо в
обжалваната си част.
По
възражението за произнасяне по непредявен иск настоящият съдебен състав намира,
че първоинстанционният съд правилно е определил правната квалификация на
претенциите на „Т.С.“ ЕАД като такава за възстановяване на неоснователно
обогатяване (чл. 59, ал. 1 ЗЗД). На лист 3 от първоинстанционното дело на
втората страница от исковата молба изрично е изложено твърдението, че между
страните по делото за процесния период не е бил сключен договор.
Обстоятелството, че по-нататък въззиваемото дружество се позовава на общите си
условия не въвежда противоречие – напротив, с тези твърдения е изложена правна
позиция на въззиваемото дружество (ищец в пръвоинстанционното производство), че
падежът на всичките му вземания се определя спрямо общите му условия. тази
правна теза е неправилна, но това не означава въвеждане на различни твърдения
за факти от страна на въззиваемото дружество „Т.С.“ ЕАД, а за неправилна
интерпретация на уредбата на правната връзка между страните. Първоинстанционният
съд не се е произнесъл по непредявен иск.
По
изложените във въззивната жалба оплаквания за правилност на първоинстанционното
решение настоящият съдебен състав намира следното:
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд не следи за правилността на фактическите изводи,
направени от първоинстанционния съд, освен ако страните не са направили изрично
оплакване за тяхната неправилност във въззивната жалба или отговора. В случая
такива оплаквания не са направени, поради което настоящият съд възприема изцяло
фактическата обстановка такава, каквато е възпроизведена в мотивната част на
обжалваното решение.
Изложените
като оспорвания във въззивната жалба твърдения, че в имота не е имало
консумация на енергия освен за сградна инсталация, че искания за сключване на
договор с въззивника не са били изпращани до регистрирания му адрес на
управление, и че е начислявана стойност на енергията по цени за жилищни нужди
изцяло кореспондират на фактическите изводи на първоинстанционния съд, поради
което не налагат въззивният съд да възприема различна фактическа обстановка.
Във въззивната жалба въззивникът правилно посочва, че
предпоставките за уважаване на иск за възстановяване на неоснователно
обогатяване (чл. 59, ал. 1 ЗЗД) са четири – обедняване на ищеца (въззиваемото
дружество – „Т.С.“ ЕАД); обогатяване на ответника (въззивника „П.С.“ ЕООД); общ
факт, от който възникват обогатяване и обедняване, както и една отрицателна
предпоставка – липса на друг юридически факт, който да урежда отношенията между
страните
(чл. 59, ал. 2 ЗЗД).
Че между страните не е налице договор или друга
сделка, която да урежда правоотношенията им се потвърждава и от самите доводи
на въззивника в жалбата му, в която се твърди, че не са му изпращани по редовен
начин покани за сключване на договор. От това не може да се изведе търсения от
него извод за освобождаване от задълженията му, тъй като те са с извъндоговорен
източник, но се установява отрицателната предпоставка за уважаване на
предявения иск – липса на друго правоотношение между страните със същия предмет
като процесното.
Налице е и обедняване на дружеството, изразяващо се в
доставка на топлинна енергия до сградата, в която се намира процесния имот –
ателие № 12. По делото не е спорно, че става въпрос за сграда в режим на етажна
собственост, при която топлоподаването се осъществява в рамките на обща за
цялата сграда инсталация. Поради това доставката на топлинна енергия до
сградата включва и преминаването на топлина през имот, собствен на въззивника,
с което същият се обогатява, независимо дали имотът се ползва физически в конкретния
момент, тъй като до същия има доставка на топлинна енергия, преминаваща през
елементите на сградната инсталация.
По
отношение на възражението за начисляване на цена на енергията по тарифа за
битови нужди, настоящият съд намира, че същото е неоснователно. най-напред
правилен е изводът на първоинстанционния съд, че щом въззиваемото дружество – „Т.С.“
ЕАД е единствен доставчик на топлинна енергия от централен източник в София, то
стойността на доставената топлинна енергия следва да се приеме за равна на
продажните цени на това дружество. Настоящият съдебен състав обаче установява
въз основа на обнародваните актове на Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране, приемани в процесния период – Решени № Ц-11/30.06.2014 г. и Решение
№ Ц-25/30.06.2015 г., че и в двата периода цените за доставка на топлинна
енергия на „Т.С.“ ЕАД за битови нужди са определени от регулаторния орган в
по-нисък размер то тези за енергия за стопански нужди (за отоплителния сезон,
започнал през 2014 г. цената за битови нужди е 82, 10 лева на мВтч без Ддс, а
за стопански – 84, 64 лева/мВтч без ДДС; а за следващия отоплителен сезон
цените са съответно 71, 80 лева/мВтч без ДДС за битови нужди и 73, 89 лева/мВтч
– за стопански). Следователно ако енергията беше остойностена по тарифа за
стопански нужди, всъщност въззивникът щеше да плати повече, отколкото е
претендираната от въззиваемото дружество сума. Поради това размерът на
претенцията, за която първоинстанционният съд е уважил предявения иск всъщност,
се явява в полза на въззивника – той плаща по-малка сума, отколкото би платил
по тарифа за стопански нужди. Следователно разликата в цените, прилагани от „Т.С.“
ЕАД, не може да повлияе на резултата от делото.
Следователно
първоинстанционното решение е правилно и следва да се потвърди.
Относно
разноските:
При
този изход на спора разноските следва да се присъдят изцяло на въззиваемата
страна (ищец в първоинстанционното производство) – „Т.С.“ ЕАД, поради
отхвърляне на въззивната жалба на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. С оглед изхода
на въззивното производство и потвърждаването на първоинстанционното решение по
предявените искове, същото не следва да се изменя в частта за разноските.
Пред
въззивната инстанция въззиваемото дружество претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение. Същите обаче не му се дължат, тъй като
юрисконсултите му не са извършили процесуални действия пред настоящата съдебна
инстанция. Единственото подадено от „Т.С.“ ЕАД до въззивния съд изявление е
такова за присъждане на разноски, което не съдържа твърдения по съществото на
спора. Поради това няма основание за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и разноски не следва да се присъждат.
Доколкото
по настоящото дело е предявен иск с цена под 5 000 лева по отношение за
неоснователно обогатяване, същото не подлежи на касационно обжалване на
основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Така
мотивиран, Софийският градски съд, четвърти „в“ въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
447381/10.07.2018 г. по гражданско дело № 12661/2018 г. на Софийския районен
съд, 167. състав.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
|
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
|
|
|
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2. |