Р Е Ш Е Н И Е
№ 98
гр.Габрово, 18.06.2020
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО в открито съдебно заседание на девети пети юни две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
при секретаря Радослава Кънева и в присъствието на прокурора ................ като разгледа докладваното от съдията РАЧЕВ адм. д. № 274 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 215 от
Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по жалба на Г.К.Г. с
ЕГН ********** и Й.К.Г. с ЕГН **********, с посочен съдебен адрес **** срещу
Заповед № 1917 от 24.09.2019г. на Кмет
на Община Габрово, с която е разпоредено в едномесечен срок от влизане на
заповедта в сила, да бъде премахнат незаконен строеж – „Стопанска постройка за
инвентар и отглеждане на домашни животни /куче/“, находяща с в УПИ ****** в кв.
** по плана на Габрово ** част извършен без изискващите се строителни книжа.
В
жалбата, в становищата по делото, включително и по съществото на спора,
жалбоподателите, чрез своя процесуален представител изразяват позиция за незаконосъобразност
на обжалвания административен акт. Претендира се „търпимост“ на строежа, поради
което се иска отмяна на заповедта и присъждане на деловодните разноски.
Ответният
административен орган, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. В
подробни писмени бележки изразява позиция, че обжалваната заповед е
законосъобразна, че строежът, който е наредено да бъде премахнат, е незаконен и
не отговаря на изискванията за търпим строеж. Моли отхвърляне на оспорването, присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът за да се произнесе съобрази следните,
относими към настоящия правен спор факти:
На 27.08.2019г. специалисти към Община
Габрово са извършили проверка на строеж „Стопанска постройка за инвентар и
отглеждане на домашни животни /куче/“, изградена на източната граница в УПИ ****
в кв. ** по плана на Габрово, ** част с административен адрес: Габрово, ул. *****
№ **. Съставен е констативен акт № 5 от същата дата. /л.12-17/. Констатирано е че
постройката е изградена така че източната й стена е разположена на източната
граница на имота /тази към съседния парцел/, а северната съвпада с уличната
регулация. Установено е, че за постройката липсват строителни книжа и
следователно е нарушен чл. 148, ал.1 и ал.4 от ЗУТ, това квалифицирало строежа
като незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.
С оглед тези констатации, както и
съобразно събраните в административното производство писмени доказателства
Кметът на Община Габрово е постановил процесната заповед.
Представена
е и декларация с нотариална заверка на подписа на жалбоподателката Й.Г. /л.65/,
с която последната декларира че съществуващите в източната част на имота
второстепенни постройки са изградени през 1970г.
По
делото бяха назначена и изслушани съдебно-техническа експертиза, както и
повторна такава, на която бе поставена задача за изготвяне и на допълнително
заключение. Трите заключения на двамата експерти са приети като доказателства
по делото. В тях изрично и обосновано е посочено, че постройката не може да бъде
квалифицирана като търпим строеж. Вещите лица са категорични, че не би могло да се приеме че е налице търпим
строеж, тъй като същият е в противоречие
както с нормите и правилата по време на изграждането му, така и съобразно
действащите към настоящия момент норми.
При така описаната фактология, съдът
достигна до извода че обжалването следва да бъде отхвърлено по следните
съображения.
Между страните не е спорно, че строежът
описан в обжалваната заповед е осъществен без строителни книжа – инвестиционен
проект и разрешение за строеж. Спорът е дали процесната постройка се явява
търпим строеж и като такава не следва да бъде събаряна или не.
По
делото не бе оспорено твърдението на жалбоподателката съдържащо в подписаната
от нея и посочена по-горе декларация, че строежът е извършен през 1970г. Съдът възприема
за достоверно това твърдение. С оглед различията в правната доктрина и
съдебната практика относно съотношението на нормите на §16 и §127 от ЗУТ, съдът
намира за необходимо, че следва да се изложат разсъждения в две посоки.
1.Ако
се приеме, че § 127 представлява една обща строителна амнистия включваща в себе
си всички строежи изградени до 31.03.2001г. и по този начин поглъщаща нормата
на §16 /в трите му хипотези, а конкретно за настоящия случай –
хипотезата по ал.1/ за да е налице търпим строеж
по смисъла на тази правна норма е необходимо
-строежът
да е изграден до 31 март 2001 г.,
-за
строежа да няма строителни книжа /да е незаконен по смисъла на чл. 225, ал.2,
т.2 от ЗУТ, защото в противен случай той би бил законен и нямаше да стои въпроса за неговата
търпимост/
-строежът
да е бил допустим по разпоредбите, които са действали по времето, когато са
извършени, или по действащите разпоредби съгласно ЗУТ.
В
случая са налице първите две условия – 1)строежът е изграден през 1970г. и 2)при
липсата на строителни книжа. Не е налице обаче третото изискване – строежът не
е допустим нито по действалите към момента на изграждането правила и норми,
нито по сега действащия ЗУТ. Според нормата на чл.
60, ал.2 и ал.3 от „Строителни правила и норми за изграждане на населени места“
/Обн. ДВ. бр.75 от 18 Септември 1959г. и след редица
изменения, отменени с § 7 от преходните и заключителните разпоредби на Наредба
№ 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство - ДВ, бр. 69 от 2
септември 1977 г./ второстепенни
постройки могат да се разполагат на страничната регулационна линия само ако
покриват калканен зид на заварена сграда или със съгласие на собственика на съседния
парцел, изразено в нотариално заверено заявление или при пълно покриване на
калканните зидове на вече съществуващата постройка в съседния парцел. Когато
постройката се разполага на страничната регулационна линия, трябва да се
направи съответен пожаропредпазен зид към съседния
парцел. Второстепенните постройки се разполагат най-малко на 6 м зад жилищната
сграда на парцела, ergo най-малко на 6 м. от уличната
регулационна линия. В случая нито едно от тези изисквания не е спазено –
постройката е разположена на страничната регулационна линия, като липсват
доказателства за съгласие на съседа, не покрива калкан на постройка в съседния
парцел, липсва противопожарен зид, разположена е на уличната регулация. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 42,
ал.2 от сега действащия ЗУТ - “Сградите
на основното застрояване могат да се застрояват свързано само на страничните
имотни граници, като калканните стени се покриват напълно.” Според вещото лице
посочените изисквания не са спазени.
По изложените съображения строежът
предмет на обжалваната в настоящото производство заповед, не е възможно да бъде
приет за търпим, тъй като не са налице условията на § 127 от ЗУТ.
2.Дори да се приеме другата теза, застъпвана от някои
автори и редица състави на Второ отделение на ВАС, че след влизане в сила на ал. 1, § 127
от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и при липсата на изрична отмяна на нормата на § 16 от ПР на
ЗУТ, са налични успоредно действащи норми, регламентиращи режима на
търпимост, с визирани в тях конкретни изисквания, според периода на
изграждането на незаконния строеж, и че с нормата на § 127 се създава нов,
четвърти период /от 03.01.2001г. до 31.03.2001г./ то следва да се изследва
възможното приложение на ал.1 на §16 от ЗУТ.
Като
се има предвид изразеното от жалбоподателката че строежът е извършен през 1970г.
е ясно, че единствено възможно е приложението на ал.1 на §16 защото към
посочената в тази алинея дата 07.04.1987г. строежът е бил завършен. Правната
норма, възприема строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма
строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на
извършването им или съгласно този закон, като търпими строежи, които не
подлежат на премахване.
Анализът
на нормата на §16, ал.1 сочи почти пълна идентичност с изискванията съдържащи
се в §127, поради което изложеното по-горе важи и относно евентуалното
приложение на §16, ал.1 от ЗУТ, което пък от своя страна налага извода, че не е
възможно строежът да бъде възприет за търпим и с оглед нормата на §16 ал.1 от
ПЗР на ЗУТ.
Като съобрази изложеното, съдът намира,
че Кметът на Община Габрово е постановил административен акт, който не страда
от пороците изброени в чл. 146, от АПК, поради което оспорването срещу него
следва да бъде отхвърлено.
С
оглед този резултат по делото, основателна се явява претенцията на ответния
административен орган, жалбоподателите да бъде осъдени да заплатят сторените от
първия деловодни разноски в размер на 100.- лева - юрисконсултско възнаграждение.
Водим
от горното и на основание чл.172, ал.2, in fine от АПК, Административен
съд - Габрово
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕТО на Г.К.Г. с ЕГН **********
и Й.К.Г. с ЕГН **********, с посочен съдебен адрес *** срещу Заповед № 1917 от 24.09.2019г. на Кмет на Община
Габрово, с която е разпоредено в едномесечен срок от влизане на заповедта в
сила, да бъде премахнат незаконен строеж – „Стопанска постройка за инвентар и
отглеждане на домашни животни /куче/“, находяща с в УПИ *****в кв. ** по плана
на Габрово * част.
ОСЪЖДА Г.К.Г. с ЕГН ********** и Й.К.Г.
с ЕГН ********** *** сумата 100.- /сто/ лева деловодни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в
14 дневен срок от съобщаването на страните, че същото е изготвено.
Препис от настоящото да се изпрати на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: