№ 710
гр. София, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СтИ.на Григорова
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от СтИ.на Григорова Гражданско дело №
20211100114856 по описа за 2021 година
Ищецът ДР. Х. Л. твърди в исковата си молба, че през 2003 г. срещу
него било образувано досъдебно производство за извършено на 28.01.2003 г.
престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1 от НК. Бил задържан от полицаи на 01
РПУ. Наказателното производство приключило на 28.12.2016 г., когато била
постановена оправдателна присъда.
В продължение на 13 години и 11 месеца ищецът се притеснявал, че
може да бъде осъден по повдигнатото му обвинение в престъпление,
наказуемо с лишаване от свобода от 3 до 10 години.
Л. бил осъждан за престъпление, което твърди, че не е извършил.
Семейството му изгубило доверие в него, а авторитетът му бил безвъзвратно
загубен. Привличането му като обвиняем повлияло по негативен начин на
отношенията му с близките, които се разочаровали от него. Познатите и
приятелите му започнали да странят от него.
Л. бил изнервен от повдигнатото му обвинение и имал проблеми със
съня. Затворил се в себе си и не желаел да общува с никого.
Моли съдът да осъди П. на РБ да му заплати 100 000 лева обезщетение
за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 28.12.2016 г. до
окончателното изплащане.
1
Ответникът П. на РБ е подал отговор на исковата молба, в който
оспорва предявения иск. Л. бил осъждан в производство, което се водело
едновременно с това, по което е постановена оправдателната присъда.
Претендираният размер на обезщетението счита за завишен.
Възразява за погасяване по давност на акцесорната претенция за лихви.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ.
Отговорността на държавата по ЗОДОВ е специална деликтна
отговорност в сравнение с общата деликтна отговорност по чл. 45 и сл. от
ЗЗД, произтича от общото задължение на нейните органи да зачитат правата и
законните интереси на гражданите и юридическите лица и има обективен
характер. Тя възниква при наличие на изрично предвидените в ЗОДОВ
предпоставки (за разлика от деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД,
породена от нарушеното задължение да не се вреди другиму) и не е
обусловена от наличието на вина на длъжностното лице, причинило вредата
(чл. 4 от ЗОДОВ).
В случая отговорността на държавата е ангажирана за причинени на
ищеца неимуществени вреди от действия на органите на П. – повдигане на
обвинение за извършване на престъпление, за което Д.Л. е оправдан, като
доказателствената тежест за установяване на предпоставките за възникване на
отговорността е на ищеца.
Не се спори между страните и от приложеното по делото НОХД №
12316/2006 г. по описа на СРС, 21 състав се установява, че наказателното
производство е образувано на 28.01.2003 г. и е приключило с постановена на
12.12.2016 г. присъда, с която ДР. Х. Л. е признат за невиновен по
повдигнатото му обвинение за това, че на 28.01.2003 г. около 19.15 часа в гр.
София, ж.к. „Яворов“, в градинката зад ресторант „Ропотамо“ в съучастие и
като съизвършител с И.А.В. направил опит да отнеме чужди движими вещи –
дамска кожена чанта на стойност 80 лева, кожено портмоне на стойност 24
лева, 5 броя ключове, всеки на стойност 0.90 лева или общо на стойност 4.50
лева, мобилен телефон „Сони“ на стойност 80 лева или всичко на обща
стойност 188.50 лева от владението на К.И.Г. с намерение противозаконно да
2
ги присвои, като употребил за това сила, нахвърлил се откъм гърба и
започнал да запушва устата на пострадалата, като опитът останал недовършен
по независещи от дееца причини – задържан от полицаи от 01 РУ-СДВР –
престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 от
НК.
Срещу постановената на 12.12.2016 г. присъда не е подаден протест от
П. и на 28.12.2016 г. тя е влязла в сила.
На следващо място, ищецът следва да докаже наличие на причинна
връзка между вредите, чието обезщетяване се претендира, и обвинението в
престъпление, за които е бил оправдан.
Паричният еквивалент на претърпените неимуществени вреди се
определя от продължителността на наказателното преследване (досъдебната
фаза и поддържането на обвинение в съдебната), личността на увредения,
настъпилите промени в обществения статус и репутацията на лицето,
негативното отражение в резултат на воденото наказателно производство
върху душевното състояние на обвинения, извън неизбежно следващите се по
човешка презумция вреди, свързани със страх от неоснователно осъждане,
засегната чест и достойнство, неизбежни ограничения в личния, обществения
и професионалния живот (решение № 281/21.06.2012 г., гр.д. № 1240/2011 г.,
ІV ГО на ВКС).
При наличие на оправдателна присъда по воденото срещу ищеца
наказателно производство, без съмнение за него са произтекли
неимуществени вреди, чийто размер съдът следва да определи по
справедливост, съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ вр. чл. 52 от ЗЗД. Негативните
последици върху личността и психиката на обвинения в извършване на
престъпление се подразбират от естеството на извършените спрямо него
наказателно-процесуални действия. Определянето на размер на
обезщетението следва да бъде съобразен с онези обстоятелства, посочени в
обстоятелствената част на исковата молба. В случая това са фактите, свързани
с причинените от незаконното обвинение вреди – загуба на доверие от
членовете на семейството му, сринат авторитет в обществото, негативна
промяна в отношенията с околните, прояви на нервност и проблеми със съня.
Неминуемо е привличането към наказателна отговорност за извършено
тежко умишлено престъпление да породи страх у подсъдимия от осъждане.
3
По образуваното през 2003 г. дознание се съдържат данни (докладни
записки на полицаи при 01 РПУ), че още на 28.01.2003 г. И. В. е бил задържан
от органите на МВР, а сутринта на 29.01.2003 г. задържан е бил и Д.Л..
С постановление на дознател при 01 РПУ при МВР от 11.02.2003 г. е
образувано дознание срещу ДР. Х. Л. и И.А.В. за извършено от тях в
съучастие престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1 от НК.
На 10.03.2003 г. Л. и В. са привлечени като уличени лица и на всеки от
тях е взета мярка за неотклонение „подписка“.
След изготвяне на съдебно-психиатрична експертиза на уличените лица,
със заключително постановление от 19.03.2003 г. дознател при 01 РПУ е
предложил дознанието да се преобразува в предварително производство, тъй
като лицата страдат от наркомания от опиев тип, зависими са от хероин и към
момента на деянието са били в състояние на хероинова интоксикация.
Със заключително постановление от 02.12.2003 г. на следовател при 1
ТО ССлС – гр. София следственото дело е спряно поради отсъствие на
обвиняемия Д.Л..
В образуваното през 2006 г. НОХД № 12316/2006 г. по описа на СРС са
налице данни, че на 26.06.2003 г. ДР. Х. Л. е напуснал пределите на Р.Б.. Той е
бил обявен за общодържавно издирване през 2005 г. и му е бил назначен
служебен защитник.
Със заключително постановление от 30.06.2006 г. следственото дело е
изпратено на СРП с мнение за предаване на съд на Д.Л. и И. В..
На 28.08.2006 г. в СРС е внесен обвинителен акт. Образуваното НОХД
№ 12316/2006 г. е било спряно на 05.07.2007 г. до осигуряване на подсъдимия
Д.Л., а взетата по отношение на него мярка за неотклонение „подписка“ е
изменена в „задържане под стража“.
Установено е през 2010 г., че по данни на майката на Л. – П.А., синът й
се намира в наркокомуна в Португалия.
На 10.05.2013 г. е постъпило писмо от СДВР, че Д.Л. е подал заявление
за издаване на български документ за самоличност в посолството на РБ в
Испания. Посочен е адрес, на който лицето пребивава. С протоколно
определение от 02.07.2013 г. НОХД № 12316/2006 г. отново е спряно.
Издадена е европейска заповед за арест. Получена е информация през 2014 г.,
4
че Л. е в затвор в Испания. Българският съд е подал молба до Националния
специализиран съд в Мадрид за временно предаване на Д.Л. за провеждане на
наказателно производство.
Разрешена е предаване на Д.Л. за срок от пет месеца, считано от
01.10.2016 г.
В проведеното на 20.10.2016 г. съдебно заседание Л. се е явил,
конвоиран от Софийски централен затвор. Даден е ход на делото и на
съдебното следствие. Последното е приключено на 12.12.2016 г. и е
постановена оправдателна присъда.
Установява се от представеното от ответника и прието по делото
свидетелство за съдимост на ищеца, че с определение от 25.11.2016 г. по
НОХД № 11035/2007 г. по описа на СРС, 114 състав е одобрено
споразумение, с което ДР. Х. Л. се е признал за виновен в това, че на
27.01.2003 г. около 20.30 часа в гр. София, ж.к. „Яворов“ в близост до бл. 68,
в съучастие с И.А.В., в качеството на извършител е отнел чужди движими
вещи – мобилен телефон „Ериксон Т 10“ на стойност 84 лева, СИМ карта на
„Мобилтел“ на стойност 12 лева, дамска чанта от изкуствена кожа на
стойност 10 лева, портмоне от естествена кожа на стойност 10 лева, дебитна
карта „Борика“ на стойност 3 лева, лична карта на стойност 11 лева,
международен паспорт на стойност 31 лева, диплома за завършено висше
образование на стойност 5 лева и парична сума от 40 лева, като общата
стойност на вещите е 206 лева, от владението на И.И.Н., с намерението
противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила – ДР. Х. Л.
съборил пострадалата на земята, затискал с ръка устата й да не вика и я
държал, докато И. В. й издърпал със сила чантата от лявото рамо –
престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Л. се е
съгласил да му бъде наложено наказание 6 месеца лишаване от свобода, като
изпълнението е отложено за изпитателния срок от три години.
На 14.12.2016 г. Л. е бил върнат на испанските власти.
Продължителността на наказателното производство, особено в неговата
съдебна фаза, се дължи изключително на поведението на самия Л.. В
продължение на повече от десет години, още преди внасяне на обвинителен
акт в съда, той е бил обявен за общодържавно издирване. Предвид характера
и тежестта на обвинението и с оглед необходимостта от присъствието на
5
подсъдимия Л. за разкриване на обективната истина, НОХД № 12316/2006 г. е
било двукратно спирано до осигуряване присъствието на обвинения в тежко
умишлено престъпление. След предаването му от властите в Испания
наказателното производство е приключило за два месеца.
Досежно личността на ищеца, на първо място следва да се отбележи, че
с определение от 27.06.2003 г. по НАХД № 5910/2003 г. по описа на СРС Л. е
бил освободен от наказателна отговорност и му е било наложено
административно наказание по чл. 78а от НК за извършено престъпление
„кражба“.
По време на висящността на НОХД № 12316/2003 г. срещу Д.Л. е било
водено и друго наказателно производство в РБ - за грабеж, извършен на
27.01.2003 г., отново в съучастие с И. В., по което ищецът се е признал за
виновен. Споразумението с П. е сключено на 25.11.2016 г. - по време, когато е
бил предаден от испанския съд за участие в наказателното производство,
приключило с оправдателна присъда. Това обстоятелство има отношение към
вредите на ищеца. Конвоирането му от Испания не е било необходимо само за
участие по НОХД № 12316/2006 г., но и за наказателно преследване по НОХД
№ 11035/2007 г. по описа на СРС по обвинение за грабеж на 27.01.2003 г.
Докато Л. е пребивавал в Испания, той е извършвал криминални прояви
(някои от които при условията на опасен рецидив), изразяващи се в
притежание на наркотични вещества. С определение от 22.01.2018 г. по н.ч.д.
№ 5514/2017 г. по описа на СГС, 33 състав са приети за изпълнение решения
на Провинциален съд, Сантандер, Кралство Испания, с които на Л. са
наложени наказания „лишаване от свобода“ и които към 2018 г. той не е бил
изтърпял. Тези деяния, за които има влезли в сила присъди на испанския съд,
са наказуеми според българския наказателен закон с лишаване от свобода от
три до дванадесет години и глоба от двадесет хиляди до сто хиляди лева.
Явно е, при тези данни, че по време на висящността на наказателното
производство за грабежа на 28.01.2003 г., в който Л. е бил обвинен, той не
само не се е страхувал от осъждане, но и е извършил поредица от деяния, за
които се носи по-тежка наказателна отговорност. Напускайки пределите на
страната, той е направил опит да преодолее наркозависимостта си в Испания,
но на 30.11.2010 г. е бил изключен от програмата поради неизпълнение на
задълженията. През 2012 г. и през 2014 г. отново е повторил опитите за
6
успешно лечение, без данни за положителен резултат.
От 24-годишна възраст Д.Л. е проявил склонност към криминални
прояви, насочени основно срещу собствеността на гражданите.
Криминалното минало на Л., вида и характера на престъпните деяния през
периода, когато се е водило процесното наказателно производство, и най-вече
дързостта да напусне страната и по този начин да възпрепятства за
продължително време развитието на производството, а при установяването си
в друга страна да върши още по-тежко наказуеми деяния, не описват Л. като
човек с добри характеристични данни. Не се установи преди да се образува
наказателното производство за грабеж на 28.01.2003 г. той да се е ползвал с
авторитет в обществото, да е полагал труд, да е имал приятели, различни от
съучастника си в грабежа на 27.01.2003 г. И. В.. Разпитаният по делото
свидетел П.А., майка на Д.Л., разказва за промененото отношение на съседите
към семейството им, но то не се установи да е без основание: с влязло в сила
определение от 25.11.2016 г. по НОХД № 11035/2007 г. по описа на СРС Л. се
е признал за виновен в извършен в съучастие с И. В. грабеж. Свидетелят
Андреева разказва за многобройните посещения на адреса за връчване на
призовки, но не се установява, че всяка от тях е по НОХД № 12316/2006 г.,
доколкото по същото време се е водело и НОХД № 11305/2007 г. по описа на
СРС.
Трудовата дейност на Л. се е състояла основно в хигиенизиране и общо
обслужване в производствени цехове в пенитенциарни заведения в Испания
от 2008 г. до 2016 г. (така приетата в съдебното заседание на 11.03.2022 г.
справка за дейностите на затворника Д.Л.)
Акредитивът от Национален университет за дистанционно образование
от 16.11.2011 г. не доказва придобита от Л. квалификация, нито успешно
полагане на изпити.
Налице са категорични данни за утвърдена хероинова зависимост на
ищеца, съгласно съдебно-психиатрична експертиза от 24.02.2003 г. по
дознание № ЗМ 998/2003 г. Експертът е установил емоционална лабилност и
волева импулсивност при Л.. Следователно, особеностите на психическото му
състояние не се намират в причинна връзка с повдигане на незаконното
обвинение, което е следващо по време изготвяне на експертизата.
Въпреки че са установени добри възможности за адаптация, Л. е избрал
7
да продължи употребата на опиати, което го е лишило от възможността да
полага обществено-полезна дейност. Нещо повече, многократно е реализирал
престъпното деяние „трафик на наркотици“ извън страната, при условията на
опасен рецидив, за което е търпял наказания в местата за лишаване от
свобода в Испания.
На фона на така установеното, процесното обвинение се оказва
незначително от гледна точка на негативните последици за обществения
статус, за психо-емоционалното състояние и личностно развитие на Л..
С оглед гореизложеното и при съвкупно тълкуване на доказателствата
за претърпени от ищеца вреди, на основание § 1 от ЗР на ЗОДОВ вр. чл. 52 от
ЗЗД, съдът намира, че размерът на обезщетението възлиза на сумата от 100
лева. При определянето му съдът съобразява, че по интензитет вредите от
повдигнатото обвинение са далеч по-незначителни от обичайните при сходни
случаи и не са причинили силни неблагоприятни последици за Л..
Обстоятелствата, които мотивират съда да счете, че ответникът дължи
обезщетение на ищеца, са свързани със задържането на Л. по ЗМВР, с
извършените с негово участие процесуално-следствени действия и с
естествения му страх от неоснователно осъждане за тежко умишлено
престъпление.
Целта на присъденото обезщетение е да се репарират действително
претърпените неимуществени вреди, без да се допуска обогатяване на
увреденото лице. До горепосочения размер искът се явява основателен, като
за горницата до 100 000 лева подлежи на отхвърляне.
Сумата от 100 лева се дължи ведно със законната лихва от датата на
влизане в сила на акта, с който ищецът е оправдан (т. 4 от ТР № 3/2004 г.,
тълк.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС) – 28.12.2016 г. до окончателното
изплащане.
В срока за отговор на исковата молба ответникът е релевирал
възражение за погасителна давност на претенцията за лихва. Установява се,
че искът е заведен на 10.12.2021 г., поради което за периода 28.12.2016 г. –
09.12.2018 г. лихвата е погасена по давност. Такава се дължи за период от три
години преди датата на завеждането на исковата молба – от 10.12.2018 г.
Съгласно чл. 10, ал. 3, изр. 1 от ЗОДОВ ответникът дължи на ищеца
8
разноските за производството - възстановяване на заплатената държавна
такса в размер на 10 лева.
Адвокат И.Ю. е оказал безплатна правна помощ на ищеца, поради което
съразмерно на уважената част от исковете му се дължи адвокатско
възнаграждение в размер на 3.53 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, П. на Р.Б., с
адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 2 да заплати на ДР. Х. Л., ЕГН **********,
с адрес гр. София, ж.к. **** сумата от 100 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди от обвинение в престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1
вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 от НК, за което била постановена
оправдателна присъда, ведно със законната лихва от 10.12.2018 г. до
окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния
предявен размер от 100 000 лева и за законна лихва върху главницата за
периода 28.12.2016 г. – 09.12.2018 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, П. на Р.Б., с адрес гр.
София, бул. „Витоша“ № 2 да заплати на ДР. Х. Л., ЕГН **********, с адрес
гр. София, ж.к. **** сумата от 10 лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, П. на Р.Б., с адрес гр.
София, бул. „Витоша“ № 2 да заплати на адвокат И.В. Ю., с адрес гр. София,
бул. „Витоша“ № 1А, Търговски дом, ет. 3, кантора 308 сумата от 3.53 лева
адвокатско възнаграждение за производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9