№ 41
гр. С.З., 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20215500501849 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на „А.П.К.“ ЕООД, ЕИК № *****, със
седалище и адрес на управление: гр.С.З., бул.“*******, представлявано от
законния си представител Л.Л.Т. – управител, действащ чрез адв. И.С., против
решение № 260071/07.10.2021 г., постановено по гр.д.№ 274/2021 г. по описа
Ч. районен съд.
Първоинстанционното решение се обжалва като недопустимо, а
евентуално като неправилно поради постановяването му в нарушение на
материалния закон.
По отношение твърдяната недопустимост на първоинстанционното
решение жалбоподателят излага оплаквания за произнасяне от съда по
непредявени искове.
Досежно твърдяната неправилност на обжалваният съдебен акт излага
оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, в частност
наличието на основание за разваляне на договора за аренда. В тази връзка
излага съображения, че ищецът (понастоящем въззиваем) е в забава за
изпълнение на задължението си да избере една от договорените алтернативни
престации за изпълнение на длъжниковото задължение за арендно плащане,
поради което не е налице изискуемата по закон тримесечна забава за плащане
като основание за разваляне на договора.
1
Претендира за обезсилване на обжалваното решение, евентуално – за
неговата отмяна и постановяването на ново, с което предявените
кумулативно обективно съединени искове бъдат отхвърлени.
В законоустановения срок въззиваемият ИВ. Л. Л., действащ чрез
адв.С.Ч., е представил отговор на въззивната жалба, с който я е оспорил като
неоснователна.
Изложил е доводи, че обжалваното решение е допустимо, т.к. с него
съдът се е произнесъл по заявените искове, и е правилно, т.к. не е налице
допускане на твърдяното нарушение на материалния закон при
постановяването му.
Претендира се потвърждаването на първоинстанционното решение и
присъждането на разноските пред въззивната инстанция.
В проведеното открито съдебно заседание въззивникът се представлява
от процесуален представител, чрез когото поддържа жалбата си и пледира за
отмяна на обжалваното решение и постановяването на ново, с което
предявените искове бъдат отхвърлени.
Въззиваемият се представлява от процесуален представител, чрез
когото оспорва въззивната жалба и пледира за потвърждаване на обжалваното
първоинстанционно решение. Претендира присъждането на разноски за
настоящото производство.
Въззивният съд, след като взе предвид твърденията и възраженията
на страните, събраните по делото доказателства и приложимите
материално-правни и процесуално-правни норми, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е редовна, т.к. отговаря на изискванията на чл.260 от
ГПК и чл.261 от ГПК, и е допустима, т.к. е подадена в предвидения срок за
обжалване, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на
инстанционен контрол съдебен акт, при наличието на правен интерес от
въззивно обжалване.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от ИВ. Л. Л.
срещу „А.П.К.“ ЕООД, с която са били предявени кумулативно обективно
съединени искове по чл. 28, ал.1 от Закона за арендата в земеделието (ЗАЗ) и
чл.8, ал.1 от ЗАЗ за разваляне на договор за аренда от 19.11.2014 г. и
присъждане на сумата от 1 188 лв., представляваща дължимо арендно
плащане за стопанската 2019/2020 г.
Ищецът е изложил твърдения, че по силата на сключен между
праводателя му С.М.К. и ответното дружество на 19.11.2014 г. договор за
аренда, на „А.П.К.“ ЕООД е било предоставено за срок от 15 години
ползването на 33 дка земеделска земя, находяща се в землището на с.Я.,
общ.Ч., срещу насрещното задължение за заплащане на годишна рента от 20
кг. пшеница или ечемик за декар арендувана площ или левовата й
равностойност, определена по цена купува на Софийската стокова борса към
2
01.08. за съответната година, с падеж на 30.09. за съответната стопанска
година. Твърди също така, че по силата на сключени с всички останали
съсобственици на арендована земеделска земя в периода от 12.06.2014 г. до
13.12.2017 г. договор за дарение и два договора за покупко-продажба е
придобил 7/8 идеални части от правото на собственост върху арендованите
земеделски земи, а самият той е бил собственик на останалата 1/8 идеална
част.
Твърди, че за стопанската 2019/2020 г. ответникът не му е заплатил
дължимата рента и т.к. е изпаднал в забава повече от 3 месеца, то е налице
правото му да развали договора. Във връзка с неизпълненото задължение на
ответника за плащане на рента за стопанската 2019/2020 г. се претендира и
присъждането на сумата от 1 188 лв.
С подадения отговор на исковата молба „А.П.К.“ ЕООД е оспорило
исковете, като е изложило възражения, че не са налице основанията за
разваляне на договора, т.к. дружеството не е изпаднало в забава за плащане. В
тази връзка излага доводи, че след придобиване на собствеността върху
арендуваните имоти ИВ. Л. Л. е предоставил своя банкова сметка, по която
„А.П.К.“ ЕООД му е заплащало дължимата рента. След получаване на
дължимото плащане за стопанската 2018/2019 година ищецът бил закрил
банковата си сметка и не е представил данни на друга сметка или не е
посочил друг начин на плащане, което обусловило и неизпълнението от
страна на „А.П.К.“ ЕООД за плащане на рентата за стопанската 2019/2020
година.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил иска за
разваляне на договора и е уважил частично иска за присъждане на неплатена
рента, като е приел, че е налице неизпълнение от страна на арендатора на
задължението му за плащане на рента в размер на 203,01 лв. за стопанската
2019/2020 година, което е продължило повече от три месеца.
Въззивният съд намира, че правно-релевантните факти са били
установени правилно от първоинстнационният съд въз основа на събраните
по делото доказателства, а въз основа на тях съдът е направил съответни на
материалния закон и обосновани изводи, поради което на основание чл.272 от
ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение.
От събраните в първоинстанционното производство доказателства
безспорно се установява, че на 19.11.2014 г. между С.М.К. и „А.П.К.“ ЕООД
е бил сключен договор за аренда на 32,744 дка земеделски земи, находящи се
в землището на с.Я., общ.Ч., за срок от 15 години, и задължение за арендатора
да заплаща рента в натура по 20 кг. пшеница или ечемик за декар арендувана
площ или левовата й равностойност, определена по цена купува на
Софийската стокова борса към 01.08. за съответната година, и срок на
плащане до 30.09. за съответната стопанска година.
Установено е, че по силата на един договор за дарение и два договора за
покупко-продажба, съответно от 12.06.2014 г., 05.10.2016 г. и 13.12.2017 г.
3
ИВ. Л. Л. е придобил 7/8 идеални части от правото на собственост върху
земеделските земи, предмет на договора за аренда, а самият той е бил
собственик на останалата 1/8 идеална част.
На 03.10.2018 г. ИВ. Л. Л. е уведомил „А.П.К.“ ЕООД, че е
единственият кредитор по сключения между дружеството и С.М.К. договор за
аренда и е отправил предложение за изменение на договора.
Не се спори между страните, че дължимата рента за стопанската
2019/2020 година не е била заплатена от адрендатора на ИВ. Л. Л., а съгласно
приетото от съда и неоспорено от страните заключение на съдебно-
агрономическата експертиза дължимото и неплатено арендно плащане за
стопанската 2019/2020 г. е в размер на 203,01 лв.
Няма спор между страните, че за предходните стопански години
ареднаторът е изплащал дължимите арендни плащания в пари, като за
стопанската 2018/2019 г. плащането е било извършено чрез пощенски запис.
При така установените относими факти въззивният съд намира жалбата
за неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл.8, ал.1 от ЗАЗ арендаторът е длъжен да извърши арендното
плащане в уговорения вид и срокове, а съгласно чл.28, ал.1 от ЗАЗ
арендодателят може да развали договора поради забавяне на плащането на
арендното плащане за повече от три месеца.
В настоящият случай е безспорно установено, че между страните
съществува правоотношение по договор за аренда и за стопанската 2019/2020
г. арендаторът не е изпълнил задължението да извърши арендното плащане в
уговорения срок до 30.09., като периодът на забавата му е повече от три
месеца.
Ето защо за ИВ. Л. Л. е възникнало правото да развали договора за
аренда, което с оглед конкретната продължителност на договора от 15
години, по аргумент от чл.28, ал.2 от ЗАЗ се извършва по съдебен ред.
Тъй като плащане на дължимата рента за стопанската 2019/2020 г. не е
налице и към настоящия момент, то е основателна и осъдителната претенция
до размера на 203,01 лв., колкото е дължимото съобразно договора арендно
плащане.
Неоснователно е възражението на ответното дружество, сега въззивник,
че е налице забава от страна на арендодателя, която освобождава арендатора
от негова забава, тъй като не му е посочил банкова сметка или друг начин на
плащане.
Между страните по договора за аренда е съществувала утвърдена
практика още от момента на неговото сключване за заплащане на дължимото
арендно плащане за съответната стопанска година в предвидената в договора
левова равностойност на плащането в натура.
Арендодателят е бил осведомен за обстоятелството, че към 30.09.2019 г.
4
ИВ. Л. Л. е закрил банковата си сметка, по която допреди това е получавал
дължимите плащания, поради което е заплатил арендното плащане за
стопанската 2018/2019 г. чрез пощенски запис.
По идентичен начин е можел да заплати и дължимото за стопанската
2019/2020 г. арендно плащане или по реда на чл.97, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите да го внесе за пазене в банка по
местоизпълнението на задължението, т.е. по адреса на кредитора си ИВ. Л. Л.,
което от своя страна би го освободило от собствената му забава, но той не го
е сторил.
Не е налице твърдяното във въззивната жалба произнасяне от страна на
първоинстанционния съд по непредявени искове, което да обуславя
недопустимостта на обжалваното решение.
Съдът се е произнесъл по предявените с исковата молба искове, в
съответствие с претендираната от ищеца защита и въз основа на заявените в
исковата молба правопораждащи факти.
Не е налице и постановяване на първоинстанционното решение в
нарушение на материалния закон.
На първо място следва да се отбележи, че оплакванията, обуславящи
според въззивника неправилното приложение на материалния закон, са били
въведени от него в нарушение на правилата на процесуалните преклузии едва
с писмените бележки пред първоинстанционния съд, като впоследствие са
били повторени и във въззивната му жалба.
С оглед на това тези възражения са недопустими за обсъждане от
настоящата съдебна инстанция, т.к. не са били валидно въведени от страната
като предмет на обсъждане от първоинстанционния съд.
Освен това те се явяват и неоснователни, т.к. както вече бе посочено по
–горе в мотивите на решението, между страните е имало трайно установена
практика дължимото арендно плащане да престира в пари, а не в натура.
Тъй като от сключването на договора за аренда до възникването на
спора между страните плащането на рентата винаги е било в пари, а самите
задължения са периодични, то не е било необходимо всяка стопанска година
кредиторът да посочва на длъжника си начин на изпълнение, за да възникне
задължението на последния да престира.
По изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното
първоинстанционно решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Относно разноските:
При този изход на делото въззиваемият - ищец в първоинстанционното
производство, има право на разноски по реда на чл.78, ал.1 от ГПК.
В негова полза следва да се присъдят направените разноски пред
настоящата съдебна инстанция в размер от 1 000 лв. (хиляда лева) за платено
адвокатско възнаграждение.
5
По изложените мотиви и на основание чл.272 от ГПК и чл.271, ал.1
пр.І-во от ГПК Старозагорският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260071/07.10.2021 г., постановено по
гр.д.№ 274/2021 г. по описа Ч. районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от Гражданския процесуален
кодекс „А.П.К.“ ЕООД, ЕИК № *****, със седалище и адрес на управление:
гр.С.З., бул.“*******, представлявано от законния си представител Л.Л.Т. –
управител, да заплати на ИВ. Л. Л., ЕГН – **********, с адрес: гр.С.З.,
ул.“*******, сумата от 1 000 лв. (хиляда лева) - разноски пред въззивната
съдебна инстанция за платено адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6