РЕШЕНИЕ
№ 367
гр. Русе, 05.12.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Русе, в
публично заседание на 30
ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
|
ДИАНА КАЛОЯНОВА |
при
секретаря НАТАЛИЯ
ГЕОРГИЕВА и с участието на прокурора ПЛАМЕН
ПЕТКОВ като разгледа
докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА
КАН дело № 374 по описа за 2022 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 63в от ЗАНН,
във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила
е касационна жалба от Д.А.Й. ***
против Решение № 598 от 03.10.2022 г., постановено по АНД № 1931/2021 г. по
описа на Районен съд - Русе, с което е
потвърдено Наказателно постановление (НП) № 20-1085-002258 от 08.07.2020 г.,
издадено от Началник на Сектор ПП при ОД на МВР – Русе, с което на Й. на
основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 2 000 (две хиляди) лева и е осъден да заплати по сметка на
Районен съд – Русе сумата от 1 118,60 лева, представляваща разноски на
съдебното производство. Счита, че решението е неправилно поради нарушение на разпоредбите
на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Иска от съда да отмени решението на РС - Русе и да реши делото по същество като
отмени наказателното постановление. Претендира и присъждане на направените до
момента съдебни разноски, съобразно приложените списъци на разноски.
Ответната
страна в производството чрез процесуален представител – гл. юрисконсулт Г. Д.,
в депозирано по делото писмено възражение на касационната жалба вх. № 26619 от
28.10.2022 г. по описа на РС – Русе, оспорва основателността на жалбата.
Претендира и присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Прави и възражение
за прекомерност на разноските на оспорващата страна.
Становището на представителя на РОП е,
че жалбата е неоснователна.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни
основания, становищата на страните,
събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното
решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба, като подадена от надлежна страна,
в срока по чл.211, ал. 1 от АПК и отговаряща на изискванията на чл. 212 и чл.
213 от АПК, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
За
да постанови оспореното в настоящото производство решение РС - Русе е приел, че
при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и правилно е приложен материалният закон.
Решението
на РС – Русе е правилно.
Административнонаказателната
отговорност на касатора с оспореното пред първата съдебна инстанция НП е
ангажирана, в качеството му на ФЛ - водач на МПС, за нарушение на чл. 174, ал.
3 от ЗДвП. Съгласно обстоятелствената част на НП, Д.А.Й. е наказан за това, че на
16.06.2020 г., около 20:45 часа, в гр. Русе, на ул. “Никола Петков“, срещу
Млечна кухня, в посока бул. “Липник“, при управление на МПС без установена
марка, модел, рама и регистрационен номер, наподобяващо самоделно сглобен двигател,
рама и шаси, отказал проверка с техническо средство „Алкотест Дрегер“ с фабр. №
ARBB-0099, за установяване употребата на алкохол чрез
издишания въздух и отказал да получи издадения Талон за изследване № 0038632,
като не изпълнил така даденото му предписание за изследване с доказателствен
анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химично
лабораторно изследване за установяване употребата на алкохол. За така констатираното
нарушение на основание приложимата санкционна норма му било наложено
административно наказание “глоба” в размер на 2 000 лв.
Касационната инстанция напълно споделя изложените от районния съд
съображения по тълкуването и приложението на закона. С касационната жалба се оспорва
възприетата от въззивната инстанция фактическа обстановка, която обаче е
правилно установена, без да са допуснати съществени процесуални нарушения по
чл. 107 от НПК. Събраните доказателства, макар и лаконично, са обсъдени и
проверени в тяхната съвкупност, както изискват чл. 107, ал. 3 и ал.5 от НПК,
като въз основа на тях районният съд е достигнал до обосновани фактически
изводи.
Районният
съд е събрал всички относими към установяване на
релевантните за правния спор факти и обстоятелства доказателства. Въз основа на
тях е приел, че административното нарушение
по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, вменено на наказаното лице, е доказано по несъмнен
начин. Изложил е мотиви, макар и не много подробни, защо наказващият орган
правилно е приложил материалния закон. По тези съображения съдът е потвърдил
оспореното пред него НП като законосъобразно и обосновано. Въззивният съд е
направил правилен извод, който изцяло се споделя от настоящата съдебна
инстанция, че безспорно е установено осъществяване на състава на административно
нарушение по чл.174, ал. 3 от ЗДвП, поради което законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на Й. за това нарушение.
По
делото безспорно са доказани описаните в АУАН и НП фактическа обстановка,
нарушението и авторството на деянието.
Въз
основа на събраните писмени и гласни доказателства се установява по несъмнен и
категоричен начин, че касаторът се явява субект на нарушението по чл. 174, ал.
3 от ЗДвП, управлявайки на процесните дата, час и място моторно превозно
средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП.
Релевантният
факт, че процесното пътно превозно средство, снабдено с двигател за
придвижване, не е релсово и електрическо превозно средство, т.е. представлява
моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП се установява
безспорно от заключението по назначената във въззивното производство съдебна
автотехническа експертиза, която е категорична в това отношение (л. л. 110 и
111 от АНД № 1931/2021 г. по описа на РС – Русе).
Неоснователно
е твърдението на Й., наведено пред касационната инстанция, че не е доказано, че
именно той е управлявал въпросното МПС, респ. че неправилно е определен като
субект на нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
На
първо място следва да се има предвид, че в хода на проведеното
административнонаказателно производство пред АНО той не е оспорил авторството
на деянието, като е подписал съставения му АУАН без възражения, включително и
по отношение на обстоятелство, че той е управлявал превозното средство (л. 9 от
АНД № 200/2021 г. по описа на РС – Русе). В снетото на 01.07.2020 г. писмено
обяснение (л. 13 от КАНД № 186/2021 г. по описа на АдмС – Русе) Й. също не
отрича той да е управлявал въпросното МПС, напротив признава факта на
управление като заявява „… На 16.06.2020 г. излязох да го тествам. Преди това
не съм го карал никога. Докато карах, една от заварките в предната част се
скъса, …“.
В
депозираната пред въззивния съд жалба с вх. № 718/21.01.2021 г. по описа на РС
– Русе наказаното лице също не отича управлението на превозното средство. Точно
обратното - твърди, че ПТП се е състояло поради това, че по технически причини
управляваната от него тротинетка се е разделила на две части поради счупена
рейка. Тази повреда на тротинетката причинила неговото падане на земята, при
което той си ударил главата в бордюра и изпаднал в безсъзнание, поради което
пред първата съдебна инстанция при първото разглеждане на делото е твърдял, не
че не е управлявал процесното МПС, а че поради претърпяното увреждане не е бил
в състояние да бъде изпробван за алкохол, т.е. да даде проба именно в
качеството си на водача на МПС (л. 1 от АНД № 200/2021 г. по описа на РС –
Русе). В тази връзка обаче следва да се има предвид, че от заключението по
назначената по въззивното дело комплексна психиатрична и съдебно психологична
експертиза по категоричен начин се установява, че към момента на извършване на
нарушението /отказа да бъде изпробван с техническо средство, респ. до изтичане
на срока за изпълнение на даденото с талона за изследване предписание/ Й. е
разбирал свойството и значението на извършеното и е можел да ръководи
постъпките си (л. л. 125 – 131 от АНД № 1931/2021 г. по описа на РС – Русе).
На
следващо място, фактът на управление от страна на Й. се потвърждава и от
свидетелските показания на св. Ахмедов /лицето, което е било заедно с касатора
на процесните дата и място/, които показания следва да се ползват, тъй като
делото се разглежда за втори път, като се приповтарят само порочните действия,
в случая само тези, свързани с установяване характеристиките на ППС, които да
го определят като МПС по см. на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, както и с
необходимостта да се извърши преценка дали към момента на отказа да бъде
изпробван с техническо средство, респ. до изтичане на срока за изпълнение на
даденото с талона за изследване предписание, но така и след нарушението
наказаното лице не е било изпаднало в краткотрайно разстройство на съзнанието,
изключващо вменяемостта, което разстройство би осуетило възможността на
нарушителя да участва във воденото срещу него административнонаказателно
производство. Св. А. заявява, че на процесната дата с касатора решили да се
поразходят след работа като е категоричен, че Й. е карал тротинетка си, докато
свидетелят карал моторче. Ходили да карат в парка, като в района на млечна
кухня, на тротинетката на Й. се скъсало кормилото и той паднал по гръб на
платното и си ударил главата.
В
хода на проведеното съдебно следствие във въззивното производство, съдът е
разпитал и екипа на ЦСМП – Русе, който е посетил мястото на настъпилото ПТП и е
оказал медицинска помощ на Й.. И двамата свидетели също са категорични, че при
посещението им на място Й. сам им е казал, че именно той е управлявал
тротинетката.
В
тази връзка не следва да бъдат кредитирани показанията на св. Мъглов /лицето,
което е подало сигнал на тел. 112 за настъпилото ПТП/, дадени при повторното
гледане на делото от първата съдебна инстанция, в частта им досежно
твърдението, че „ … минаха две момчета с една тротинетка по „легналия полицай“.
Единият, който беше отзад падна на гръб и не мръдна. …Просто мина през
„легналия полицай“, той се возеше /има предвид касатора/, и просто падна на
гръб на платното.“ На първо място показанията на този свидетел в посочената им
част противоречат на целия останал доказателствен материал, коментиран по-горе.
Нещо повече, според настоящия състав на съда, е налице известно противоречие и
между показанията на свидетеля, дадени при първото и тези, дадени при второто
гледане на делото в РС-Русе. Така при първото гледане на делото св. Мъглов
твърди следното: „… Минаха двама човека с един мотопед и единият човек падна. Единият
караше тротинетка с мотор. Мина през легналия полицай, падна и не мръдна. …“.
При
всички тези доказателства, за настоящия състав на съда е без съмнение фактът на
управление на процесното МПС именно от страна на касатора. В тази връзка
недоказани се явяват твърденията му за различна от описаната в АУАН и в
издаденото въз основа на него НП и установена от РС - Русе фактическа
обстановка, респ. че необосновано била ангажирана отговорността му за
процесното нарушение. Правилно е
приложена относимата законова разпоредба към установеното административно
нарушение.
Неоснователни са твърденията за допуснати
съществени процесуални нарушения, свързани със съставянето на акта за установяване
на административно нарушение. Действително от заключението по назначената по
въззивното дело съдебно-почеркова експертиза се установява, че подписът не е на
лицето, посочено в съставения АУАН като свидетел-очевидец на нарушението – Г. Л.
М. Това обаче не компрометира съставения АУАН. За да са спазени формалните
изисквания, предвидени от ЗАНН, е достатъчно в акта за установяване на
административното нарушение да е посочен дори и само един свидетел. В случая в
АУАН е посочен не само Мъглов като свидетел-очевидец на нарушението, но и пол.
служител П. К. А. като присъствал на съставяне на акта. При това положение не е
налице съществено процесуално нарушение в това отношение.
Районният съд
правилно е приел, че наложеното наказание за констатираното нарушение е
определено съответно на извършеното нарушение, като в случая то е определено в
абсолютен размер от законодателя и размерът му не подлежи на преценка от страна
на АНО и съда. Обстоятелството, че Й. е неправоспособен и не притежава СУМПС
препятства възможността да му бъде
наложено наказание лишаване от такова право (вж. докладна записка от 02.07.2020
г. на л. 114 и справка за нарушител на л. 116 от АНД № 1931/2021 г. по описа на
РС – Русе, както и снето на 01.07.2020 г. писмено обяснение от Й. на л. 13 от
КАНД № 186/2021 г. по описа на АдмС - Русе).
Въз основа на горното настоящият съд счита, че РС -
Русе е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в
сила.
С
оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 4, във вр. с ал. 1 от ЗАНН
основателно е искането на ответника по касационната жалба за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 5, вр. с чл. 37 от ЗПП,
във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, чийто размер
съдът определя на 80 лева.
Така
мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 598 от 03.10.2022 г.,
постановено по АНД №1931/2021 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление №
20-1085-002258 от 08.07.2020 г., издадено от Началник на Сектор ПП при ОД на
МВР – Русе и Д.А.Й. е осъден да заплати по сметка на Районен съд – Русе сумата
от 1 118,60 лева, представляваща разноски на съдебното производство.
ОСЪЖДА Д.А.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на
Областна дирекция на МВР – Русе, сумата от 80 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.