Присъда по дело №150/2021 на Районен съд - Харманли

МОТИВИ
към Присъда № 2 от 20.05.2021 г. на Районен съд – Харманли,
постановена по НОХД № 150 по описа за 2021 година.
Районна прокуратура – Хасково, ТО - Харманли е внесла срещу подсъдимия
Д. В. А. с ЕГН: **********, обвинителен акт, с който на същия му е предявено
обвинение за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 3, т.1, предл.1 от Наказателния
кодекс за това, че на на 13.01.2021 г. в гр. Харманли, без надлежно разрешително по
Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ държал в десния
джон на якето си високорискови наркотични вещества по смисъла на § 1, т.11 от
Допълнителните разпоредби на ЗКНВП, съгласно Приложение № 1 от Наредба за реда
за класифициране на растенията и веществата като наркотични, включено в Списък I
по чл.З т.1 от Наредбата, а именно: Смес от тютюн и коноп (марихуана, канабис) с
нетно тегло 0,49 грама със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент
„тетрахидроканабинол“ на конопа - 2,6% (тегловни проценти) на стойност 2,94 лева-
престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 отНК.
В съдебно заседание пред Районен съд - Харманли представителят на
Районна прокуратура - Хасково, ТО – Харманли в хода на съдебните прения, поддържа
обвинението по отношение на подсъдимия във вида, в който е предявено. Заявява, че
изцяло се придържа към описаната в обвинителния акт фактическа обстановка, с оглед
диференцираната процедура, по която протичало производството и самопризнанията
на подсъдимия. Счита, че действително стойността на наркотичното вещество била
ниска, но за преценката дали се касае за маловажен случай, от значение била не само
стойността, но цялостната фактическа обстановка, като обществената опасност на
дееца в лицето на подс. Д. В. А. била висока. По отношение вида и размера на
наказанието, представителят на държавното обвинение предлага по отношение на
подсъдимия Д. В. А. да бъде приложен чл. 58а от НК и след законовата редукция от 1/3
за престъплението по чл. 354а, ал. 3, т.1, предл. 1 от НК да му бъде наложено
наказание "Лишаване от свобода" за срок от 8 месеца, което да се изтърпи ефективно в
затвор, както и кумулативно предвиденото наказание "Глоба" в размер на 2000 лева.
Защитникът на подсъдимия Д. В. А. - адв. Г.С. от АК- Хасково пледира при
произнасянето на присъдата да се вземе под внимание факта, че прокуратурата
интерпретирала определени факти и обстоятелства по начин, който да доведе до
утежняване положението на неговия подзащитен. В случая обаче, след предложения
критичен анализ на наказателната политика в страната, с оглед цялостното
процесуално поведение на подс. Д. В. А., неговото социално положение и конкретните
обстоятелства по делото, се обосновавал извод за маловажност на случая. В тази
връзка, законосъобразното разрешение от страна на съда било в рамките на
предложените от прокуратурата факти и признати от страна на подсъдимия,
последният да бъде признат за виновен в извършване на деянието, но правната оценка,
която да бъде дадена от съда на това деяние бъде като маловажен случай., като съдът
му наложи наказание „глоба” към минималния предвиден размер в закона. С
постановяване на съдебен акт в тази насока, напълно щели да бъдат постигнати целите
на закона от гледна точка личната и генерална превенция.
1

Подсъдимият Д. В. А. ЕГН: ********** разбира обвинението и се признава
за виновен, след като преди това в рамките на допуснатото предварително изслушване
заявява, че признава изцяло фактическите твърдения изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт - предпоставка за провеждане на производството по делото
по диференцираната процедура по Глава 27 НПК, чл.371,т.2 от НПК. При упражняване
правото си на лична защита се придържа към изложеното от неговия защитник, а в
дадената му възможност за последна дума заявява, че желае съдът да му наложи
наказание” глоба”.
ХАРМАНЛИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира
за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Д. В. А. е роден на 13.06.1999 година в град Харманли,
български гражданин, ром по произход, без образование, неграмотен, неженен,
осъждан, живущ в гр. Харманли ул.******, с ЕГН: **********,
Видно от приложената по делото Справка за съдимост, рег. № 173, издадена
от Районен съд - Харманли на 11.02.2021 г. същият, към датата на извършване на
деянието, описано в обвинителния акт е осъждан, като последното му осъждане е със
споразумение, одобрено на 11.02.2020г. по НОХД № 61/2020 г. на PC Харманли, за
престъпление по чл. 354а,ал.5,вр. ал.3,т.1 от НК и му е наложено наказание "Глоба" в
размер на 800,00 лева.
От представените на досъдебното производство характеристични данни се
установява, че по отношение на подсъдимия Д. В. А. са регистрирани криминални
прояви. Същият, според отразеното в подписаната от него Декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние не притежава недвижими имоти и
регистрирани на негово име МПС, както и не реализира доходи от трудова дейност или
от извънтрудови /легални/ източници.
Свид. П.Д. и свид. Г.К. били служители в РУ- Харманли при ОДМВР-
Хасково. На инкриминираната дата 13.01.2021 година свид.П. Д. и свид. Г.К. били на
работа, като изпълнявали служебните си задължения за времето от 08,30 часа до 17,30
часа. Същият ден-13.01.2021 година в РУ- Харманли се получил оперативен сигнал, че
подс. Д. В. А. държи в себе си наркотични вещества. За проверка на достоверността на
сигнала били изпратени свид. П. Д.и свид. Г. К.
На 13.01.2021 година около 10,45 часа година свид.П.Д. и свид. Г. и К.
установили подс. Д. В. А. в град Харманли на бул.*****, в близост до игрална зала „
Регал“. Свид. П. Д. и свид. Г. К. се легитимирали на подс. Д. В. А. след което го
попитали дали държи в себе си забранени вещи и предмет, след което му извършили
личен обиск по реда на ЗМВР. При извършения обиск на подс. Д. В. А. , свид. П. К. и
свид. Г. Д. в десния джоб на якето, свид. П. К. и свид. Г. Д., установили наличие на
свито парче от вестник, съдържащ суха зелено- кафява листна масас характерен мирис
на марихуана. На въпроса на свид.П. К. към подс. Д. В. А. какво представлява
намерената у него суха зелено-кафява листна маса, подс. Д. В. А. отговорил на
полицейските служители, че същата представлява марихуана и е за негово лично
ползване.
2

Намерената у подс. Д. В. А. суха зелено-кафява листна маса представлявала
смес от тютюн и коноп (марихуана, канабис) с нетно тегло 0,49 грама със съдържание
на активен наркотичнодействащ компонент „тетрахидроканабинол“ на конопа - 2,6%
(тегловни проценти) на стойност 2,94 лева.
От заключението на вещото лице по назначената и извършена на
досъдебното производство физико-химична експертиза, обективирано в Протокол №
349р-2091 от 20.01.2021г. на БНТЛ гр. Стара Загора се установява, че растителната
маса представлява смес от тютюн и коноп/марихуана канабил/.Процентното
съдържание на активен наркотичнодействащ компонен „тетрахидроканабинол“ на
конопа - 2,6% (тегловни проценти). Нетното тегло преди анализ е 0,49 гр и е
изразходвано без остатък. Гореизложената фактическа обстановка се доказва по
безспорен начин от събраните на досъдебната и съдебната фаза на производството
писмени доказателства, посочени на съответното място по - горе, както и от
приобщените към доказателствата по делото по реда на чл. 281 и чл. 283 от НПК,
писмени материали, съдържащи се в досъдебното производство: протоколи, справки и
бюлетини за съдимост и заключението на вещото лице по назначената физико -
химическа експертиза, всички преценени във връзка с изявленията на подсъдимия по
реда на 371, т. 2 НПК и подкрепящи направеното от него в съдебната фаза признание
на фактите и обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на така възприетата
фактическа обстановка и след обсъждане на направените доводи относно
съставомерността и правната квалификация на извършените деяния, прокурорът е
направил законосъобразен извод в акта по чл. 246 НПК, че подсъдимият подс. Д. В. А.
е извършил престъпление, но не с дадената в обвинителния кат правна квалификация
по чл. 354а, ал. 3, т. 1, предл. 1 от Наказателния кодекс, за което същият е привлечен
към наказателна отговорност, а такова, субсумирано под състава по чл. 354а, ал. 5, вр.
ал. 3, т.1, предл.1 от Наказателния кодекс, поради следните съображения от правна
страна:
Установено по безспорен начин, а и не се оспорва от подсъдимия по делото,
че на инкриминираната дата – 13.01.2021 г. в гр. Харманли, без надлежно
разрешително по Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите
/ЗКНВП/ държал в десния джоп на якето си високорискови наркотични вещества по
смисъла на § 1, т.11 от Допълнителните разпоредби на ЗКНВП, съгласно Приложение
№ 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични,
включено в Списък I по чл.3 т.1 от Наредбата, а именно: Смес от тютюн и коноп
(марихуана, канабис) с нетно тегло 0,49 грама със съдържание на активен наркотично
действащ компонент „тетрахидроканабинол“ на конопа - 2,6% (тегловни проценти) на
стойност 2,94 лева, поради което обоснована е преценката на представителя на
държавното обвинение, че в случая се касае за високорисково наркотично вещество.
Упражняваната фактическа власт от страна на подс. Д. В. А. по отношение на предмета
на престъпление е осъществявана без надлежно разрешително. Марихуаната /коноп,
канабис/ се намира в списък №1 „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях,забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина” от Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични,във връзка с чл.3,ал.2 от
ЗКНВП. Следователно стойността на количеството тегло 0,49 грама със съдържание на
3

активен наркотично действащ компонент „тетрахидроканабинол“ на конопа - 2,6%
(тегловни проценти) открито у подс. Д. В. А. е на стойност 2,94 лева, което е сред
основните аргументи, предопределящи извода, че деянието, за което е привлечен към
отговорност представлява маловажен случай, поради ниската му степен на обществена
опасност. Съгласно трайната съдебна практика държането като форма на
изпълнителното деяние се изразява в осъществяване на съзнателна фактическа
власт върху наркотичните вещества, разбирана като безпрепятствена и неограничена
възможност за дееца да разполага, да упражнява контрол, непосредствено да
въздейства и да се разпорежда с тях по свое собствено усмотрение, когато и както
намери за добре, като за съставомерността на деянието са ирелевантни:дали
наркотичните вещества се намират постоянно у дееца или на място, до което той има
достъп и където ги съхранява; собствеността върху наркотичните вещества, доколкото
законът се интересува само от упражняваната фактическа власт, но не и от правното
основание за упражняването й;дали деецът упражнява лично фактическата власт или
чрез трето лице;дали деецът държи наркотичните вещества за себе си или за трето
лице;продължителността на упражняваната фактическа власт, стига да е бил налице
макар и минимален период от време, през който деецът да е имал възможност
безпрепятствено да упражнява контрол, въздействие и разпореждане с предмета на
престъплението.
Съставомерността на деянието не се изключва също така от обстоятелството,
че в даден момент лицето не упражнява непосредствен контрол и въздействие, щом за
него съществува безпрепятствената възможност да го направи в определено от него
самия време.
Така Решение №92/19.06.2015 по дело №204/2015 на ВКС, Решение №
174/02 януари 2019 г., наказателно дело № 629 по описа за 2018 г. на ВКС, Решение №
377 от 23.10.2014 г. по нак. д. № 695 / 2014 г. на Върховен касационен съд, Решение №
182 от 31.08.2015 г. по н. д. № 272 / 2015 г. на Върховен касационен съд, Решение №
114 от 06.06.2013 г. по нак. д. № 130/2013 г. на Върховен касационен съд, Решение №
377 от 23.10.2014 г. по нак. д. № 695 / 2014 г. на Върховен касационен съд, Решение №
241 от 11.06.2014 г. по нак. д. № 679/2014 г. на Върховен касационен съд, Решение №
377 от 23.10.2014 г. по нак. д. № 695/2014 г. на Върховен касационен съд, Решение №
399 от 23.11.2015 г. по н. д. № 1154 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак.
отделение, Решение № 353 от 05.11.2015 г. по н. д. № 1227 / 2015 г. на Върховен
касационен съд, Решение № 280 от 07.06.2012 г. по нак. д. № 785 / 2012 г. на Върховен
касационен съд.
С констатираното съхранение на наркотичните вещества в десния джоб на
якето (и за което съхранение в доказателствения анализ се обоснова, че е било
съзнателно) подсъдимият е реализирала именно държането като форма на
изпълнителното деяние.
В същото време по делото не са събрани доказателства, а не са и изложени
твърдения от подсъдимият същият да е имал надлежно разрешително за
упражняваната фактическа власт върху наркотичните вещества.
Съгласно Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 Списък I от Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични, марихуаната
представлява вещество с висок риск за общественото здраве, поради вредния ефект от
4

злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина,
което обуславя попадането им в приложното поле на чл. 354а, ал.3, т.1 НК.
Същевременно особеностите на конкретното инкриминирано деяние, а
именно: вида на държаните наркотични вещества, едно от които (марихуаната)
традиционно се разглежда, като включена в групата на т.нар. „леки“ наркотици;доста
малкия грамаж на намереното наркотично вещество; сравнително ниския процент
активно вещество; и ниската им обща стойност -2,94 лева; обуславят случая като
маловажен по смисъла на чл. 354а, ал.5 НК, доколкото разкрива по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с типичните случаи на това престъпление. Тази
специфика в конкретния случай и обществената опасност на инкриминираното деяние
не предпоставя квалификация, различна от тази за маловажния случай по чл. 354а, ал.
5, вр. ал. 3, т. 1, предл. 1 от НК, с оглед изключително малкото количество на
наркотичното вещество и ниската му стойност, намиращи се в държане у подс. Д. В. А.
и предназначено единствено и само за негова лична употреба, каквито намерения,
всъщност е изразил, съгласно доказателствата по делото. Поради това, доколкото
предложената от страна на държавното обвинение правна квалификация на деянието
при едни и същи установени факти не съответства на обективните данни по делото, с
оглед различната оценка, дадена от съда за обществената опасност на деянието, се
налага преквалификация на престъплението именно съобразно нормата на чл. 354а, ал.
5, вр. ал. 3, т. 1 предл. 1 от Наказателния кодекс. Като последица, този подход води до
необходимост подс. Д. В. А., да бъде признат за невинен и съответно оправдан по
първоначално повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1,
предл. 1 от НК. А данните за личността на подсъдимия е необходимо и ще бъдат
отчетени при индивидуализацията на наказанието.
Престъплението чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 предл. 1 от Наказателния
кодекс е извършено при форма на вината пряк умисъл. Умисълът на дееца е обхващал,
както обстоятелствата, че упражнява трайно фактическа власт върху наркотично
вещество, от вид и със съдържание, описани по-горе, така и че същите действия
извършва по отношение на високорисково наркотично вещество и без надлежно
издадено разрешение за това.
За престъплението по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1, предл. I - во от НК се
предвижда наказание глоба до 1000 лв. Към момента на извършване на деянието
подсъдимият Д. В. А. е бил пълнолетен, от престъплението няма причинени
имуществени вреди, но с оглед факта, че е осъждан за престъпления от общ характер,
съдът намира, че формално не са налице условията, предвидени в чл. 78а, ал.1 от НК за
освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание. При индивидуализацията на наказанието за подсъдимия Д. В. А. за
престъплението по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1, предл. I - во от НК, съдът взе предвид:
от една страна степента на обществена опасност на деянието, както и стойността на
предмета на престъплението, а от друга страна - степента на обществена опасност на
дееца и подбудите за извършване на престъплението. При определяне вида и размера
на наказанието, съдът прецени обстоятелствата, които имат значение за определяне
конкретната степен на обществената опасност на деянието и дееца и конкретното му
участие в инкриминираната дейност. Предметът на престъпление е с ниска стойност и
неговата парична равностойност е един от факторите, характеризиращи случая като
маловажен. Събраните данни за личността на подс. Д. В. А. обаче го характеризират в
5

недотам положителен план, а същият е и с обременено съдебно минало. На следващо
място, като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете положителното му
процесуално поведение, както в досъдебното производство, така и в съдебна фаза.
Преценявайки поотделно и в съвкупност гореизложеното, съобразявайки принципите
за законоустановеност и индивидуализация на наказанието, настоящият съдебен състав
прие, наказанието за подсъдимия Д. В. А. да бъде определено при условията на чл. 54
от НК при превес на отегчаващите вината обстоятелства и предвиденото наказание
"глоба" да се индивидуализира в установения в закона специален максимум, а именно
на 1000,00 лева. В случая се налага и уточнението, че независимо, че делото е протекло
по реда на диференцираната процедура по Глава 27 НПК - съкратено съдебно
следствие, не е възможно определянето на наказанието по реда на чл. 58а, ал. 1 от НК.
Цитираната разпоредба е приложима при определяне на наказанието само в случаите, в
които същото е "лишаване от свобода" или "доживотен затвор". Така определеният
размер на наказанието е справедлив и обоснован, от гледна точка целите, визирани в
чл. 36 от НК и ще постигне целите на личната и на генералната превенции на закона,
като въздейства предупредително и възпитателно, както върху дееца, така и върху
останалите членове на обществото.
Съдът, след като установи, че нетното тегло преди анализ е 0,49 гр и е
изразходвано без остатък не се произнася по чл. 354а, ал.6 от НК, тъй като няма
приобщени веществени доказателства.
С оглед признаването му за виновен, явяващо се материалноправната
предпоставка по чл. 189, ал. 3 НПК, подсъдимият Д. В. А. бе осъден да заплати по
сметка на ОД на МВР - Хасково сумата в размер на 79,80 лева, представляваща
направени по делото разноски за възнаграждение на вещо лице.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата.
6

Номер на акта:	2
Дата:	20 май 2021 г. (в сила от 4 юни 2021 г.)
Съдия:	Минка Иванова Китова

Дело:	20215630200150
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	6 април 2021 г.

Присъда по дело №150/2021 на Районен съд - Харманли

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите