№ 1382
гр. София, 29.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20231000501562 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 11.11.2022г., постановено по гр.д. № 6739/2021г. на Софийски градски
съд, I - 16 състав ЗД „Бул Инс“ АД е осъдено да заплати на И. Г. Б. сумата от 14 000лв,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП, ведно
със законната лихва, считано от 27.05.2021г. и разноски по съразмерност, като искът над
присъдения до пълния претендиран размер от 26 000лв е отхвърлен като неоснователен.
Решението е обжалвано от ищеца И. Г. Б. чрез пълномощник в отхвърлителната му
част с оплаквания за неправилност. Конкретните оплаквания са против изводите на съда
относно наличието на принос от страна на пострадалия и против размера на присъденото
обезщетение, което се сочи за занижено и несъответстващо на действително търпените
вреди. Във връзка с първия довод за неправилно приложение на чл.51 ал.2 ЗЗД се твърди
нарушение на процесуалния закон, изразяващо се в приемане на факти за установени въз
основа на негодни писмени доказателства и неправилно приложение на разпоредбата на
чл.175 ГПК. Извън посоченото, се твърди, че дори и да не се възприеме довода за
процесуално нарушение, то от съдържанието на изявлението в документите, не може да се
направи извод, че има характер на признание на иска. Изтъква се за неправилен извода за
наличие на съпричиняване, поради неспазване на безопасна дистанция, като при посоченото
от вещото лице отстояние от 1м-1,5м от автомобила, велосипедистът би навлязъл в платното
за насрещно двжение при интензивен трафик. Посочва още, че независимо дали изявлението
1
в документите ще се цени като признание или не, то не би следвало да доведе до този извод
– дори велосипедистът да е възприел наличието на пътници в спрелия автомобил, то той не
е бил длъжен да се съобразява с непредвидимото им поведение. Поддържа на следващо
място оплакване за нарушение на материалния закон, поради присъждане на занижено
обезщетение, което не отговаря на действиетелно търпените вреди. Твърди, че съдът е
изходил съвсем формално без да коментира и съобрази естеството на травмата,
продължителния възстановителен период от 7м, остатъчните последици от увреждането,
както и с личността на пострадалия и конкретните в случая доказани болки и страдания. И
на края се сочи, че определеното обезщетение не е съобразено като размер със социално-
икономическите условия в страната. Поради изложеното, се иска отмяна на решението в
обжалваната му отхвърлителна част и вместо това постановяване на ново по същество, с
което се уважи иска в претендирания размер.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ответното дружество ЗД „Бул
Инс“АД, с който се правят възражения против оплакванията.
Софийският апелативен съд, след като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема следното:
Решението е валидно и допустимо в обжалваната му отхвърлителна част /чл.269,
изр.първо ГПК/. В осъдителната си част не е било обжалвано и е влязло в сила.
Предявен е иск с правна квалификация чл.432, ал.1 КЗ за компенсация на
неимуществени вреди пряко от застрахователя, причинени при пътно-транспортно
произшествие по вина на водача на МПС, застраховано по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” и законната лихва от датата на увреждането.
В срока за отговор ответникът е оспорил по основание исковата молба с доводи
против наличието на противоправно поведение от страна на водача на застрахования
автомобил. Евентуално е релевирал възражение по чл.51, ал.2 ЗЗД, чието фактическо
основание почива на липсата на осигурено от велосипедиста странично разстояние от
спрелия автомобил.
Пред първата инстанция не е имало спор относно наличието на валидно
застрахователно правоотношение по риска гражданска отговорност и образуването на
преписка по щета по заявление на пострадалия преди подаване на иска, с което се
обосновава неговата допустимост и легитимацията на ответното дружество.
Предвид предмета на обжалване с оглед на оплакванията и възраженията на
страните и частичното влизане в сила на обжалваното решение, приема, че със сила на
пресъдено нещо са установени всички елементите от фактическия състав на чл.432, ал.1 КЗ
и спорът пред настоящата инстанция се свежда до размера на обезщетението и наличието
или не принос за настъпване на вредите.
От приетата и неоспорена пред първата инстанция автотехническа експертиза на
в.л. А. се установява, че инцидентът е настъпил на 23.08.2018 г., около 8,45 ч в гр. София,
по бул.Петко Ю. Тодоров, в посока от Южен парк към бул.България. В дясна пътна лента се
2
е движел лек автомобил „Волво V40“, с рег. №********, управляван от К. С., който при
достигане зоната на пазар Ив. Вазов, е паркирал в близост до тротоара в дясната част на
пътното платно. В същата посока към бул.България, в дясна пътна лента, се е движил
велосипед, управляван от пострадалия И. Б. със скорост 20-21 км./ч. Когато велосипедистът
се е приближавал към спрения лек автомобил, чийто водач се е намирал в него, е започнал
да заобикаля автомобила, без да осигури безопасна странична дистанция 1,0- 1, 2 м., а се е
движил на по-малко странично разстояние. В този момент водачът на паркиралия лек
автомобил предприел слизане без да съобрази пътната ситуация и отворил предната лява
врата. Вещото лице А. е достигнал до извод, че велосипедистът не е имал достатъчно време
да реагира, защото времето за отваряне на вратата е приблизително от порядъка на 0,5 – 1,0
сек., затова се е ударил най–вероятно с дясната част на кормилото в задния вертикален ръб
на вратата на водача. В резултат на удара колелото се е завъртяло рязко надясно и
велосипедистът е паднал на лявата си страна, заедно с велосипеда. По широчината на
платното за движение мястото на удара е на 2,3-2,5м вляво от десния бордюр, а на дясната
лента на пътното платно 3,5м. Въз основа на анализ вещото лице достига до извод, че
опасната зона на велосипедиста при скорост от 21км/ч е от порядъка на 11,6м - 12,2м, при
които не е имал обективна възможност да спре преди да достигне отворената врата.
Велосипедистът е можел да избегне удара най-късно преди да навлезе в опасната си зона за
спиране. За разлика от него, водачът на л.а. Волво преди да отвори вратата, е имал
възможност да огледа пространството вляво и зад автомобила и да прецени поведението си
с останалите участници. Изрично в констативната част на експертизата е посочено, че
велосипедистът не е бил единствената опасност и в конкретната пътна ситуация, в която е
можело да се причинят вреди и на други околни обекти и лица.
Първоинстанционният съд е достигнал до извод за наличие на принос по чл.51, ал.2
ЗЗД, който не се споделя от настоящата инстанция. От панорамната снимка и изготвената
схема към автотехническата експертиза се установява, че автомобилът е бил спрян след
десен завой преди зоната на автобусна/ тролейбусна спирка и въпреки, че формално
паркирането ще следва да се приеме за правомерно /предвид поставянето на пътен знак В27
на място, невидимо за водачите/ в този пътен участък създава усложнена обстановка за
другите участници в движението. Категоричен е извода на автотехническата експертиза, че
велосипедистът е бил в опасната си зона и не е бил в състояние да избегне удара към
момента на отваряне на вратата на автомобила. Не се споделят изводите на първата
инстанция, обосновани с констатациите на експертизата, че е могъл да избегне ПТП,
предвиждайки възможното нарушение на други участници в движението. На първо място не
би могло да му се вмени задължение в този усложнен пътен участък да предполага какви
възможни нарушения би могъл да допусне друг водач или участник, а по аргумент на по-
силното основание да се изисква при извършване на маневрата в усложнена ситуация, да
обърне внимание дали има пътници в автомобила, които евентуално биха предприели
внезапно и неправомерно слизане в този трафик. Протоколите от разпит в досъдебното
производство, от които първата инстанция черпи сведения, носещи подписа на ищеца,
представляват частни свидетелстващи документи и няма пречка да се ценят заедно с другите
3
събрани в процеса доказателства. Но от изявленията на ищеца, обективирани в тези
документи, че не е видял дали има хора в автомобила, не би могло да се направи извод за
съпричиняване. Действително всеки участник в движението съгласно чл. 5 ЗДвП има
задължение да се грижи за собствената си безопасност, включително да спазва безопасна
дистанция. В тази пътна ситуация, обаче посочената от вещото лице безопасна дистанция от
1м-1,2м при заобикаляне на автомобила би наложила велосипедистът да премине по
разделителната линия на двете съседни платна. Основателни в тази връзка са доводите във
въззивната жалба, обосновани с мащабната скица на автотехническата експертиза, от която
се установява, че ширината на дясната пътната лента, където е бил паркиран л.а. Волво е с
ширина 3,2м, самият лек автомобил е заемал около 2м от платното и при спазване на
минимална дистанция от 1-1,2м, велосипедистът би се поставил в по-голям риск да бъде
ударен от друг автомобил в интензивния сутришен трафик по бул. Петко Ю.Тодоров.
Следващият спорен въпрос се отнася до размера на заместващото обезщетение и
спазване критериите по чл.52 ЗЗД.
От неоспорената пред първата инстанция медицинска експертиза се установява, че в
причинна връзка с инцидента, ищецът е получил изкълчване на лявата акромиоклавикуларна
става от трета степен. Обяснено в констативната част е, че патоморфологично е налице
пълно изкълчване на ставните повърхности с тотално разкъсване на корако -
клавикуларните и акромио - клавикуларните лигаменти (връзки) и на ставната капсула. При
тази степен на увреждане, ставните повърхности нямат контакт и клинично се наблюдава
остро настъпила болка след травмата в областта на лявото рамо, деформация и силна
болезненост при опит за движение. Вещото лице медик е уточнило, че болковият синдром
се дължи на оперативния достъп и проникването през меките тъкани, наместването и
поставянето на плаката, нарастващият постоперативен хематом и оток. Проведено е
оперативно лечение за наместване и фиксация с плака, остеопластика и шев на
акромиоклавикуларния лигамент, а 6месеца по-късно и втора интервенция за отстраняване
на фиксиращите тела. След изписването ищецът е носил превръзка за 45 дни и са проведени
два курса на рехабилитация. От етапите на проведеното лечение и данните от клиничния
преглед, вещото лице приема, че лечебният и възстановителния период са продължили 7
месеца. Констатирано е, че активните движения в лявата раменна става и останалите стави
от раменния пояс са възстановени в пълен обем, като няма данни за съдово неврологични
смущения в крайника. Страданията на ищеца във времеви интервал са свързани с
невъзможността да ползва ръката си за период от 45 дни, ходенето с превръзка,
затрудненията в ежедневния тоалет и обслужване.
При същите идентично установени факти, настоящият състав намира, че при
определяне на заместващото обезщетение първата инстанция не е съобразила всички от
значение обстоятелства. От констатациите на медицинската експертиза може да се направи
обоснован извод, че изкълчването на лявата акромиоклавикуларна става в степен, в която
има пълно увреждане на ставните повърхности, по тежест се приравнява на фрактура на
крайник с усложнение. Ноторно известни опитни постановки по подобен вид дела сочат, че
4
при фрактура на крайник с гладък оздравителен процес, възстановителният период е около 3
месеца. В случая общият оздравителен период е сравнително по-дълъг /около 7месеца/,
извършени са две операции, които обстоятелства са утежняващи за обема на вредите.
Възстановителният период е бил съпроводен с невъзможност да ползва дясната си /водеща/
ръка за период от 45дни и да търпи неудобството да разчита на чужди грижи. Болките и
страданията са били изключително интензивни непосредствено при инцидента и в
постоперативния период, поради разместените ставни повърхности, нарастващи хематом и
отоци. Предвид посоченото и като съобрази момента на настъпване на инцидента (2018 г.) и
обществено икономическите условия към него, принципа на справедливост в чл. 52 ЗЗД
както и практиката на съдилищата, съдът намира, че претендираният от ищеца размер от
26 000лв е съответен и съобразен с действително търпените вреди, включително и с нивата
на застрахователните лимити.
Поради несъвпадане в изводите на двете инстанции решението в обжалваната му
отхъврлителна част ще подлежи на отмяна и вместо това в полза на ищеца допълнително се
присъди сумата от 12 000лв, представляваща разликата между присъденото и претендирано
обезщетение, ведно със законната лихва върху допълнителната главница, считано от
27.05.2021г.
При този изход на спора ще подлежи на изменение решението в частта за разноските,
присъдени в полза на страните. Ищецът е претендирал и доказал разноски в размер на
1040лв държавна такса, 600лв депозити за експертизи и 1580лв адв. възнаграждение или
общо 3220лв, поради което допълнително ще му се следват разноски в размер на 619,38лв.
При този изход на спора на ответника не се следват разноски и в тази част за сумата от
133,85лв решението ще подлежи на отмяна.
Пред въззивната инстанция по правилата на чл.78 и сл. ГПК право на разноски ще има
само въззивника –ищец, който е претендирал и доказал разноски в общ размер на 2040лв,
включващи адв. възнаграждение от 1800лв с ДДС и държавна такса от 240лв.
С оглед на изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 11.11.2022г., постановено по гр.д. № 6739/2021г. на Софийски
градски съд, I - 16 състав в обжалваната отхвърлителна част, в която искът по чл.432 ал.1 КЗ
предявен от И. Г. Б. против ЗД „Бул Инс“ АД е отхвърлен за сумата от 12 000лв,
представляваща разликата между присъденото от 14 000лв и приетото за дължимо
обезщетение от 26 000лв, както и в частта, в която на ЗД“Бул Инс“АД са присъдени
разноски в размер на 133,85лв, като вместо това ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“АД ЕИК ********* да заплати на И. Г. Б. ЕГН **********,
със съдебен адрес: гр.София, РАЙОН Слатина, ул.Кадемлия № 1 допълнително сумата от 12
5
000, представляваща разликата между дължимото обезщетение за търпени неимуществени
вреди в резултат на ПТП на 23.08.2018г в размер на 26 000лв и присъденото от първата
инстанция в размер на 14 000лв, ведно със законната лихва върху допълнително
присъдената главница, считано от 27.05.3021г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“АД ЕИК ********* да заплати на И. Г. Б. сумите: 619,38лв.,
представляващи допълнителни разноски пред първата инстанция и 2040лв – разноски пред
въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчване препис на страните при наличие на предпоставки по чл.280
ГПК.
Председател:
Членове:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6