Р E
Ш Е Н
И Е
№ ............... /23.02.2021
г.,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в публично заседание на двадесет и девети януари две хиляди двадесет и
първа година в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА ГЕОРГИЕВА
при участието
на секретаря ТЕОДОРА КОСТАДИНОВА разгледа докладваното от съдията гр.д. № 20635/2019 г.
Производството по делото е образувано по предявени от „БНП П.П.Ф.“ С.А., Франция, чрез „БНП П.П.Ф.“
С.А., клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
Бизнес Парк, сграда 14 срещу Г.В.К., ЕГН **********,
адрес: *** обективно кумулативно съединени установителни
искове, както следва: 1/ с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл.
9, ал. 1 ЗПК за сумата от 1004.78 лева – главница по Договор за револвиращ потребителски кредит, отпуснат под формата на
кредитна карта CARD-16422329, сключен във връзка с
Договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-********, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 27.09.2019 г. до окончателно изплащане на задължението, 2/ с
правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 9, ал. 1 ЗПК за сумата от 155.53
лева – договорна лихва, начислена по договора за кредит за периода от
01.11.2018 г. до 08.03.2019 г.; 3/ с правно основание чл. 422 ГПК чл. 33, ал. 1 ЗПК за сумата от 52.40 лева – обезщетение за забава, начислено по договора за
кредит за периода от 08.03.2019 г. до 11.09.2019 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 15328/2019 г. по описа на
ВРС.
В условията на
евентуалност са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 33, ал. 1 ЗПК за присъждане на горните
суми.
В депозираната искова молба ищецът „БНП П.П.Ф.“, С.А., Франция, чрез „БНП П.П.Ф.“ С.А., клон България, твърди, че при сключване на
Договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-******** ответницата Г.В.К.
дала съгласието си, освен посочения кредит, да ѝ бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна
карта. На 10.10.2018 г. същата активирала
предоставената кредитна карта № CARD-16422329 с максимален кредитен лимит в
размер на 1000 лева. Ищецът уточнява, че кредитополучателят усвоява суми по
договора за кредит чрез извършването на транзакции като теглене в брой от
банкомати, плащания чрез терминални устройства и пр., като върху усвоената сума
се начислява годишна лихва и такси за обслужване за използвания период.
Посочва, че за кредитополучателя възниква задължение да заплаща минимална
месечна погасителна вноска съобразно усвоената сума до пълното погасяване на
задължението. Поддържа, че ответницата е преустановила редовното обслужване на
кредитната карта на 01.11.2018 г., поради което е блокирано използването
ѝ. Твърди, че към настоящия момент Г.К. дължи на ищеца следните суми:
главница в размер на 1004.78 лева, договорна лихва, начислена за периода от
01.11.2018 г. до 08.03.2019 г. в размер на 155.53 лева и обезщетение за забава,
начислено за периода от 08.03.2019 г. до 11.09.2019 г. в размер на 52.40 лева. Обосновава
правния си интерес от предявяване на иска с твърдения, че за процесните суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 15328/2019 г. по описа на ВРС, връчена на длъжника по реда
на чл. 47, ал. 5 ГПК. Моли за уважаване на предявените главни искови претенции.
В условията на евентуалност предявява обективно кумулативно съединени
осъдителни искове за присъждане на горните суми и моли за тяхното уважаване при
отхвърляне на главните искови претенции, предявени по реда на чл. 422 ГПК. Претендира
присъждане на извършените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът,
чрез назначения от съда особен представител, е депозирал писмен отговор, с
който оспорва предявените искове. Оспорва правосубектността на кредитора. Поддържа, че е налице
разминаване в погасителния план, обективиран в
договора за потребителски кредит и описаните в уточняващата молба вноски.
Оспорва да е обявена предсрочна изискуемост на вземанията по договора за
кредит.
С оглед събраните по делото
доказателства, съдът намира следното от фактическа страна:
Със заповед от 01.10.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 7040/2020 г., е разпоредил длъжникът С.И.И.да заплати на БНП П.П.Ф. С.А.,
Париж, рег. № *********, действащо чрез БНП П.П.Ф.
С.А., клон България, ЕИК ********* сумата от 1004,78 лева, представляваща
главница по договор за кредит за покупка на стоки и услуги с номер CREX ******** от 10.10.2018 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 27.09.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението, сумата от 155,53 лева, представляваща
дължима възнаградителна лихва за периода от 01.11.2018
г. до 08.03.2019 г., сумата от 52,40 лева – обезщетение за
забава за периода от 08.03.2019 г. до 11.09.2019 г. Така издадената заповед за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 ГПК.
Представен е по делото договор
за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX *******************г. по силата на който
ищецът отпуска на ответника кредит в размер на 501,39 лева,
за срок от
12
месеца, при определена месечна погасителна вноска в размер на 49,63
лева. Последната погасителна вноска е уговорена на падеж – 05.06.2019
г. Кредитът е отпуснат за покупка на пералня
марка "Беко" на стойност от 459.99 лева. Уговорен е лихвен процент в размер на 29,49%,
съответно годишния процент на разходите в размер на 33,83%. Съобразно предвиденото в т. 1 от Условията на договора, сумата по кредита
следва да бъде изплатена пряко на упълномощения търговски партньор, което
съставлява изпълнение на задължението на кредитора и поражда задължение за
кредитополучателя да върне заетата сума, ведно с надбавка, съставляваща печалба
на кредитора. Уговорено в т. 3 от Условията на договор е, че при забава на една
или повече месечни погасителни вноски кредитополучателя дължи обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка
забавена погасителна вноска, ведно с направените за събиране на вземането
разноски, като при просрочие на две или повече
месечни вноски, считано от падежа на датата на втората непогасена вноска,
вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер,
включително с всички определени по договора надбавки и обезщетение за забава,
без да е необходимо изпращане на съобщение за настъпването на предсрочната
изискуемост. От съдържанието на договора се установява, че Г.В.К. е закупила застраховка
„сигурност на плащанията“ в размер на 41,40 лева. Този факт се установява и от
приетия като писмено доказателство по делото сертификат застраховка „Закрила на
плащанията плюс“ № CREX – *******************г.
Съгласно представените по делото общи условия към
договора, разписани в т.12, кредиторът може да предостави за ползване на
кредитополучателя кредитна карта с максимален кредит лимит от 10000 лева, като
издаването и предоставянето на картата се извършва след проучване изпълнението
на задълженията по договора за кредит. Задълженията по договора и ползването на
кредитната карта MasterCard № CARD- 16422329 е
разписано, че възникват едва след активиране на картата. Кредитният лимит е
посочено, че се определя едностранно от кредитора и ще бъде съобщен на
кредитополучателя. Последният усвоява кредита чрез извършваните трансакции с
кредитната карта, чието потвърждение ще се извършва с въвеждане на ПИН- код от
кредитополучателя. Съгласно чл. 15 договорът е безсрочен, като срокът на
валидност на картата се определя от кредитора и е различен от срока на договора
за револвиращ кредит. В чл. 16 е уговорена дължимост на годишна лихва върху усвоената част от
кредитния лимит за срока на ползването му. В чл. 18 е предвидено, че
кредитополучателят ще заплаща месечна погасителна вноска до изплащане на начислените
задължения, която ще покрива задължението в следната последователност-
разноски, лихви, главница, като минималната такава вноска ще бъде посочена в
приложението по т. 21. Разпоредбата на чл. 21 предвижда, че кредитната карта ще
бъде доставена от кредитора на кредитополучателя, заедно с приложение,
неразделна част от договора, съдържащо всички конкретни условия на кредита и
процедурата по активиране на картата.
Като писмено доказателство по делото е прието приложение
към договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX *******************г.
– CARD ******************* г. От неговото съдържание се установява, че
кредиторът БНП П.П.Ф. С.А., Париж, рег. № *********,
действащо чрез БНП П.П.Ф. С.А., клон България, ЕИК
********* е отпуснал на кредитополучателят револвиращ
кредит в размер на 1000 лева като издава и съответна кредитна карта „М.“ с
минимална погасителна вноска в размер на 60 лева. За ползването на револвиращия кредит кредитополучателят дължи годишна лихва,
която се начислява върху усвоения размер за времето на ползването му. За
използването на картата се заплащат таксите, предвидени в тарифата. Посочено е,
че ГЛП е 35%, а ГПР – 44,90 %. Отразено е, че месечните погасителни вноски се
правят до първо число на месеца, следващ издаването на извлечението, най-малко
в минимален размер, посочен в тарифата. В т. 2 е посочено, че кредиторът издава
на кредитополучателя кредитна карта, позволяваща извършване теглене в брой от
АТМ, плащания чрез POS устройства и др. Идентификацията се извършва чрез
въвеждане на ПИН, който първоначално се съобщава на кредитополучателя чрез
приложена към приложението процедура по активация, неразделна част от договора.
Съгласно чл. 11 кредиторът може да закрие картата по своя инициатива при просрочие над 3месеца, неактивност над 6месеца,
злоупотреба, неправилна употреба и др., които биха могли да увредят интересите
на страните. За осъществените трансакции, кредиторът издава месечно извлечение
до 15-о число на месеца.
Като писмено доказателство по делото е приета
товарителница от 10.10.2018 г., приета от Г.К., с
която й е връчена CARD – 16422319.
Като писмено доказателство по делото е представена и приета
фактура № ********************г., издадена от „Данте Интернешънъл“ СА в полза
на Г.К., ЕГН **********, от която се установява закупуването на пералня марка
"Беко" на стойност от 459.99 лева
По делото
е представено покана от 14.03.2019
от ищеца до ответницата, с която последната е уведомена, че дължи
сумата от 1004,78
лева по договор
CARD-******************* г.
Прието по
делото е заключение на съдебно – счетоводна експертиза
на в. л. П., в която се посочва, че използвания
кредитен лимит по издадената в полза на ищцата кредитна карта възлиза на 1004,78 лева. Вещото лице е посочило, че към датата на депозиране на заявлението в съда
дължимата договорна лихва възлиза в размер на 135,53 лева за периода от 10.10.2018 г. до 15.02.2019 г., а дължимата лихва за забава за периода от 08.03.2019 г. до 11.09.2019 г.
– 52,40 лева. В съдебна заседание вещото лице, уточнява, че за периода
01.11.2018 г. до 08.03.2019 г. дължимата лихва за забава е 103,25 лева.
С оглед гореизложената фактическа обстановка и при съблюдаване на относимите правни норми, съдът намира следното от правна
страна:
Предявените установителни
искове са допустими, тъй като са предявени в срок, с оглед датата на исковата
молба, вследствие на връчване на издадената заповед за изпълнение на Г.В.К. при
условията на чл. 47, ал.5 ГПК. Възраженията на ответника, че
исковите претенции са предявени от неправосубектна страна е неоснователно. Видно е заявител е правосубектно
дружество БНП П.П.Ф. С. А, Париж,
Франция, рег. № *********, действащо чрез своя клон БНП П.П.Ф. С. А, клон България, ЕИК *********.
Установява се по делото, че между страните е налице валидно възникнало
облигационно правоотношение на 13.05.2018 г. въз основа на сключения между тях
договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-********, с който е предоставен на ответника кредит в
размер е 501.39 лв. В т.1 от условията по Договора, кредитополучателят се е съгласил
предоставената му от страна на кредитора сума за закупуване на стока да бъде
платен пряко на Търговеца, като за сключения договор за кредит "БНП П.П.Ф." ЕАД. От представените доказателства – фактура № ********************г. се установява изпълнение на
задължението на кредитора, поради което същият се явява изправна страна по
възникналото облигационно правоотношение.
Разписаното в общите условия към договора за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта CREX-******** в раздел "Предоставяне на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта" регламентира
възможността на кредитора да предостави кредит усвояван чрез кредитна карта при
определени условия, с определен максимален кредитен лимит, като волята на
кредитора за предоставяне на такъв следва да бъде изявена най- късно до 18 месеца
от първата погасителна вноска по потребителския кредит, която в случая е с
падеж 05.07.2018 г. Конкретните параметри на предоставения кредит е
регламентирано, че ще бъдат определени едностранно от кредитора и съобщени на
кредитополучателя чрез приложение неразделна част от договора, ведно със самата
кредитна карта /чл. 13 и чл. 21 от общите условия на договора/. В представеното
приложение към този договор е посочен размер на кредитния лимит, минимална
месечна вноска, размер на договорната лихва и тази за забава, възможност за
усвояване на кредита и преустановяване на неговото ползване. Това приложение,
прието като доказателство по делото, обаче не носи подпис на потребителя,
причина за което са именно уговорките на чл. 13 и чл. 21 от договора. Фактът на
получаване на това приложение и кредитната карта от кредитополучателя се
установява от представената товарителница, в която ответницата с подписа си е
удостоверила лично получаване на изпратените й от ищеца документи на 10.10.2018 г. Подписът й върху този документ не е оспорен,
нито се е твърдяло, че с въпросната товарителница са й връчени различни от
сочените документи. Фактът, че е получила кредитната карта на тази дата се
доказва и от приетата по делото съдебно счетоводна експертиза, от която е
видно, че първите тегления и разплащания чрез издадената карта са извършени
именно на 10.10.2018 г., а в периода от 10.10.2018 г. до 17.10.2018 г. е извършвала и операции със
същата.
Към процесните отношения
- предоставяне на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта е приложима уредбата на Закона за защита на потребителите.
Разпоредбите на ЗЗП, уреждащи материята за неравноправния характер на клаузите
в потребителките кредити, са повелителни, поради което тяхното приложение съдът
следи служебно. В този смисъл са постановките на тълкувателно решение 1/2013г.
ОСГТК, ВКС. В чл. 10- 12 ЗПК са регламентирани предпоставките за валидност на
договора за заем. Предвидена е форма за неговата действителност писмена такава,
което предполага явно изразена воля и съгласие на двете страни по него,
удостоверено с техните подписи. В нормата на чл.10, ал.2 се предвижда забрана
кредиторът да изисква плащане от потребителя, в т. ч. лихви, такси, комисионни
и др. разходи свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения
договор. В настоящия случай липсва писмен документ, материализиращ съвпадащите
насрещни волеизявления на страните относно конкретен размер на револвиращия потребителски кредит, както и относно
договорените лихви и обезщетения за забава. Постигнатото съгласие за
предоставяне на кредита по представеното приложение към договора за кредит, е
при едностранно определяне размера му, на лихвата и месечна погасителна вноска
от кредитора, доколкото то не съдържа подпис на потребителя, а само на
кредитора. За да е налице съгласие за договора за предоставяне на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта, то следва да е налице ясно изразена воля на потребителя относно
обстоятелствата, обуславящи същественото съдържание на договора, като израз на
информирано решение и осъзнаване на икономическите последици за потребителя от
същото, което в случая липсва. Към датата на издаване и ползване на кредитната
карта е налице неяснота у потребителя относно размера на средствата, които ще
му бъдат предоставени в заем, размера на лихвата, която ще плати, размера на
месечната погасителна вноска. В този договор се съдържа само информация относно
принципната възможност за отпускане на такъв, при кредитен лимит определен от
кредитора с фиксиран максимален размер, дължимост на
лихви и месечни вноски, определени отново от кредитора с въпросното приложение.
Спецификата на револвиращия кредит не предполага
изготвяне към него на погасителен план, защото изначално липсва яснота какъв ще
бъде размерът на усвоената сума и кога ще бъде усвоена, поради което
възражението на ответника във връзка с погасителния план се явява неоснователно.
С оглед гореизложените мотиви, сключеният договор за предоставяне на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта не отговаря на изискването по чл. 11, ал. 1, т. 7 и т. 9 и
съгласно чл. 22 ЗПК същият е недействителен.
Освен това, в приложение е посочен годишен процент на
разходите, но единствено като абсолютна процентна стойност. Липсва посочване на
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в
Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Според
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Липсва конкретизация
относно начина, по който е формиран посочения процент ГПР, което води и до
неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е
нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем
начин - чл. 10, ал. 1 ЗПК, което също е основание за нищожност на договора
съгласно чл. 22 от ЗПК.
С оглед констатираната недействителност на договор за предоставяне
на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта потребителят дължи само чистата стойност на кредита,
без лихва или други разходи, което обосновава извод за неоснователност на
предявения иск в частта за сумата от 155,53 лева, претендирана
като възнаградителна лихва и на иска за обезщетение
за забава в размер на 52,40 лева.
Предвид доказания размер на дължимата главница от
приетата по делото съдебно счетоводна експертиза, която съдът цени като
компетентно изготвена и съответстваща на останалия събран по делото доказателствен материал и липсата на доказателства, че е
извършено плащане на усвоените суми в периода от 10.10.2018
г. до 17.10.2018 г. чрез използването на предоставената карта, следва изводът,
че тази искова претенция е доказана по основание и размер и подлежи на
уважаване.
С оглед разгледаните по същество установителни
искови претенции, съдът не следва да разглежда заявените в евентуалност
осъдителни такива.
По отношение на разноските:
Съгласно разрешението
възприетото в т. 12 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът
следва да се произнесе за дължимостта на разноските
направени и в заповедното производство съобразно изхода на спора. Сторените в
заповедното разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултски
възнаграждение възлизат в размер на 75 лева. В исковото производство
разноските, сторени от ищеца са: 125 лева; 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение; 200 лева – депозит за изготвяне на съдебно счетоводна експертиза
и депозит за особен представител – 320 лева. При съобразяване на разпоредбата на чл. 78, ал.8 ГПК
във връзка с чл. 25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, съдът
определя размер на юрисконсултското възнаграждение в
размер на 100 лева. Съобразно
постановките на тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът дължи
произнасяне и за разноските в заповедното производство. Предвид уважената част
от исковите претенции в тежест на ответника следва да се възложат разноски в
размер на 62,14 лева за заповедното производство и в размер на 617,28 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „БНП П.П.Ф.“ С.А., Франция,
чрез „БНП П.П.Ф.“ С.А., клон България, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, Бизнес Парк, сграда 14 и Г.В.К., ЕГН **********,
адрес: *** на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 9, ал. 1 ЗПК, че Г.В.К.,
ЕГН ********** дължи на „БНП П.П.Ф.“ С.А., Франция,
чрез „БНП П.П.Ф.“ С.А., клон България, ЕИК ********* сумата от 1004.78 лева – главница по
Договор за револвиращ потребителски кредит, отпуснат
под формата на кредитна карта CARD-16422329, сключен във
връзка с Договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-*******************г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 27.09.2019 г. до окончателно изплащане на задължението, за която
сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 15328/2019
г. по описа на ВРС
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл. 9, ал. 1 ЗПК предявена от БНП П.П.Ф.“ С.А., Франция, чрез „БНП
П.П.Ф.“ С.А., клон България, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, Бизнес Парк, сграда 14 срещу Г.В.К., ЕГН **********,
адрес: *** за приемане за установено, че Г.В.К., ЕГН ********** дължи на „БНП П.П.Ф.“ С.А., Франция, чрез „БНП П.П.Ф.“
С.А., клон България, ЕИК ********* за
сумата от 155.53 лева, представляваща дължима договорна лихва, начислена по
договора за револвиращ потребителски кредит, отпуснат
под формата на кредитна карта CARD-16422329, сключен във връзка с Договор за
кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-*******************г. за периода
от 01.11.2018 г. до 08.03.2019 г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 15328/2019 г. по описа на ВРС
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл. 33, ал.
1 ЗПК предявена от БНП П.П.Ф.“ С.А., Франция, чрез
„БНП П.П.Ф.“ С.А., клон България, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, Бизнес Парк, сграда 14 срещу Г.В.К., ЕГН **********,
адрес: *** за приемане за установено, че Г.В.К., ЕГН ********** дължи на „БНП П.П.Ф.“ С.А., Франция, чрез „БНП П.П.Ф.“
С.А., клон България, ЕИК ********* за сумата от 52.40 лева, представляващо
дължимо обезщетение за забава, начислено по договора за кредит за периода от
08.03.2019 г. до 11.09.2019 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 15328/2019 г. по описа на ВРС
ОСЪЖДА Г.В.К., ЕГН **********,
адрес: *** да заплати на „БНП П.П.Ф.“ С.А., Франция,
чрез „БНП П.П.Ф.“ С.А., клон България, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, Бизнес Парк, сграда 14 сумата от 62,14 лева, представляваща
сторени в заповедното производство разноски, както и сумата от 617,28 лева, представляваща сторени в исковото производство
разноски
Решението
подлежи на обжалване, с въззивна жалба, в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните, пред Окръжен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: