Р Е Ш
Е Н И Е
№
4595
гр. Варна, 22.11.2011 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ДВАДЕСЕТ И ШЕСТИ
СЪСТАВ, в публично съдебно заседание проведено на десети ноември през две
хиляди и единадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Ж. МАРКОВА
при секретаря В.М.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 14061/2011 г. по описа на ВРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно съединени искове
с правно основание чл. 143 СК и чл. 149 СК от М.Г.Й., ЕГН **********, като
майка и законен представител на *, ЕГН **********, двете с местожителство ***
срещу К.С.К., ЕГН **********,***. Ищцата твърди, че с ответника са родители на
малолетното дете * и че са във
фактическа раздяла от
Ответникът К.С.К., в срока по чл. 131 ГПК оспорва
иска само по размер. Твърди, че в действителност с ищцата са разделени от
15.07.2011 г. и че до тази дата е полагал грижи за детето и е заплащал всички
разходи за издръжката на ищцата, детето им, обитаваното жилище. Сочи, че работи
и получава месечно възнаграждение в размер на 345.11 лв., от която сума заплаща
издръжка на друг свой непълнолетен низходящ – *, в размер на 55.00 лв., поради
което не е в състояние да заплаща претендираните
размери издръжка. В с.з. чрез процесуален представител поддържа изложените в
отговора съображения.
Контролиращата страна ДСП – гр. Варна, изразяват
становище в писмен вид за основателност на предявеният иск.
След преценка на събраните в производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна:
Не се спори между страните, а и се установява от
представеното заверено копие от удостоверение за раждане от *** ***, издадено
въз основа на акт за раждане № * че детето * е родено на *** *** и негови
родители са страните по делото.
От представената служебна бележка * г. се установява,
че * е записана като ученичка във ІІ клас на *за учебната 2010/2011 г. и
посещава редовно учебни занятия.
От представеното удостоверение от * г. издадено от * се
установява, че за периода м. ноември
От представените от ответника писмени доказателства
се установява, че за периода м. септември
Не се спори между страните, че същият е осъден и
заплаща издръжка и на друг свой непълнолетен низходящ – * К., роде на * г., в размер на 55 лв., месечно.
Не се спори между страните, че детето страда от
заболяване „Астма, неуточнена”.
За установяване на твърденията на страните са събрани
и гласни доказателства, чрез разпит на св. * – майка на ищцата и *, роднина по
сватовство на ответника. Показанията на свидетелите съдът цени в частта, в
която са резултат на непосредствени и лични впечатления и не подлежат на приети
за установени факти и обстоятелства.
Въз основа на установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК гласи, че
родителите са длъжни да издържат своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо от това дали са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Тази разпоредба е императивна, т.е. ответника дори
да не реализира доходи е длъжен да заплаща издръжка на детето си, тъй като
последното не е в състояние да се издържа само. Задължението за издръжка е
безусловно и неотменимо.
В хода на производството не бяха представени
доказателства, от които да се направи извода, че ответникът регулярно
предоставя средства за издръжката на детето си. Не се спори между страните, че
ответникът има задължение да издържа друг свой непълнолетен низходящ. Установи
се още, че ответникът е в добро здравословно състояние, работи и реализира
доходи. По отношение на заболяването „Астма”, от което се твърди, че страда
детето, на съдът е лично известно обстоятелството, че лекарствата за лечението
на това заболяване се отпускат и заплащат от Здравна каса. От друга страна не
бяха представени доказателства ищцата да е заплащала суми за закупуване на
такива лекарствени средства.
След като съобрази събраните доказателства,
интересите на детето, неговата възраст – *е навършила 9 години и специфичните
за възрастта на й нужди от облекло, консумативни разходи, разнообразна храна и
разходи във връзка с посещаването на учебно заведение и нуждата от развлекателни
мероприятия, съдът намира, че общата месечна издръжка за детето следва да бъде
в размер съответно на 150.00 лв., от който размер бащата следва да заплаща 80.00
лв., а майката съответно 70.00 лв. Заплащането на по-голямата част от
издръжката следва да се възложи на бащата, тъй като майката единствено полага
грижи за отглеждането и възпитанието му. Съдът счита, че искът следва да бъде
уважен считано от 26.09.2011 г., датата на предявяването му. За разликата от
присъдения до претендирания размер 120.00 лв., искът следва да се отхвърли като
неоснователен, тъй като не бяха представени доказателства, обосноваващи нужди
на детето в претендирания размер. Издръжката се дължи с падеж първо до пето
число на месеца, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до
окончателното изплащане.
За да се произнесе по иска с правно
основание чл. 149 СК за периода 26.09.2010 г. – 26.09.2011 г., съдът взе
предвид, че от събраните доказателства се установи, че окончателната раздяла
между страните е настъпила на 15.07.2011 г. Въпреки установеното, че ответникът
е закупил компютър на детето, това не е достатъчно за да се направи извода, че
той е предоставял издръжка в полза на детето си редовно и след фактическата
раздяла с неговата майка – ищцата. Поради което искът следва да бъде уважен за
периода 15.07.2011 г. – 26.09.2011 г., като ответникът бъде осъден да заплати
издръжка, в размер на 80.00 лв., месечно в полза на детето * като за разликата
до претендирания размер от 100.00 лв., месечно и за периода 26.09.2010 г. –
14.07.2011 г., искът следва да се отхвърли по изложените по-горе съображения.
По този иск законна лихва не е претендирана, поради
което не се присъжда.
Решението подлежи на предварително изпълнение на осн. чл. 242, ал. 1 ГПК.
Въпреки направеното искане с правно основание чл. 78,
ал. 1 ГПК на ищцата разноски не се присъждат, предвид липсата на доказателства
за направени такива и техния размер.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК следва да се осъди ответнкът
да заплати държавна такса, в размер на 165.20 лв., върху
уважената част от исковете.
Мотивиран от изложеното, съдът:
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА К.С.К., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАЩА в полза на детето *, ЕГН **********, чрез неговата майка
и законен представител М.Г.Й., ЕГН **********,***, месечна издръжка в размер на
80.00 лв. (осемдесет
лева), считано от 26.09.2011 г. – датата на предявяване на иска, с падеж първо
до пето число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка
закъсняла вноска, до настъпване на законна причина за изменяването
или прекратяването й, на основание чл. 143 СК, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата над 80.00 лв. до претендираните
120.00 лв. (сто и двадесет лева).
ОСЪЖДА К.С.К., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на детето *, ЕГН **********, чрез неговата майка
и законен представител М.Г.Й., ЕГН **********,***, издръжка за минал период от
време – 15.07.2011 г. – 26.09.2011 г. в размер на 80.00 лв. (осемдесет лева), месечно, на осн.
149 СК, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за
разликата над 80.00 лв. до претендираните 100.00 лв. (сто лева) и за периода
26.09.2010 г. – 15.07.2011 г..
ОСЪЖДА К.С.К., ЕГН **********,*** да заплати в полза на ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД държавна такса върху
уважената част от исковете в размер на 165.20
лв. (сто шестдесет и пет лева и 20
ст.), както и 5.00 лв. (пет лева) за служебно издаване на
изпълнителен лист, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението за присъдената издръжка подлежи
на предварително изпълнение на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ВОС в 2-седмичен
срок от датата на обявяването му – 24.11.2011 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: