ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 273
гр. Силистра, 29.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на двадесет и
девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Добринка С. Стоева
Кремена Ив. Краева
като разгледа докладваното от Кремена Ив. Краева Въззивно частно
гражданско дело № 20223400500168 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано по частна жалба на на „Еос матрикс“ ЕООД с ЕИК
********* срещу Разпореждане № 326 от 29.04.2022 г. по ч.гр.д. №
138/2022г. по описа на Районен съд Тутракан, с което заповедният съд е
отхвърлил заявлението на жалбоподателя – цесионер, за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Р. Б. Д. с ЕГН
********** за главница 381,05 лева, договорна лихва 70,55 лева (30.09.2008-
30.09.2010); и законна лихва от подаване на заявлението,дължими по Договор
за издаване на кредитна карта от 30.09.2008, сключен с „Обединена българска
банка“ АД - цедент.
Преди да постанови обжалваното разпореждане, първоинстанционния
съдебен състав с нарочно разпореждане указал на заявителя да поясни дали са
начислявани лихви за просрочие по т. 4.3. по процесния кредит (Договор от
30.09.2008 с ОББ АД) и/или неустойката за друго неизпълнение по т. 4.4., и
ако да, извършвани ли са някакви плащания,които да са отивали за
погасяването на лихвите за просрочие и неустойката за неизпълнение; да
представи справка за усвоените суми и начисленията по кредита, както и за
направените погасителни плащания.
Заявителят не изпълнил дадените указанията, в писмена молба изложил
вижданията си за целта на заповедното производство и посочил, че в
заявлението не е посочено да се претендира неустойка и/или лихва за
просрочие.
1
За да постанови обжалваното разпореждане, заповедният съд изтъкнал
задължението си чл. 410, ал. 3 и чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, според който съдът
служебно следи за интересите на длъжника, преценявайки наличието или
обоснованата вероятност за наличиена неравноправни клаузи в договора, от
който произтича вземането.Приел, че такава обоснована вероятност
съществува по отношение т. 4.3. от процесния договор, според която при
просрочие ползваният кредитен лимит (усвоената сума по заема) се олихвява
или с договорения процент според т.4.1., или по т. 4.2., а именно с 16,5% или
18,5%, плюс наказателна надбавка в размер на 5%, което противоречи на чл.
33, ал. 2 ЗПК. Отказът на заявителя да потвърди или отрече дали такива
неустойки действително са начислявани, както и отказът да предостави
справка за погасителните плащания, ако такива са направени, възбужда
съмнението, че част от плащанията са отивали за погасяването и, поради
̀
което не съществува безспорност по отношение на претендираното вземане, и
затова заявлението следва да се отхвърли изцяло, независимо че тази
неустойка не е заявена по делото.
Жалбоподателят не е съгласен с мотивите на първата инстанция като
излага, че от заявлението и приложените документи, не би могъл да се
направи обоснован извод за начисляване на посочените надбавки, такива не
са претендирали пред съда. Да се отхвърля заявление, с мотив че е налице
възможност да се търси неустойка, която не е заявена пред съда, счита за
незаконосъобразно. Счита, че ясно е заявено на съда, че не претендира
неустойки, поради и което не е заявявал такива да са начислявани. Съдът е
приел неправилно, че не е даден отговори на въпроса по отношение на
начисляването на неустойките. Сочи, че за да се отговори на тези въпроси,
при наличието на спор, следва да се допусне и изслуша нарочна експертиза и
то след възражение от страна на длъжника, а не от страна на съда.
Моли за отмяна на разпореждането, като вместо него се постанови
издаване на заповед за изпълнение относно всички заявени вземания.
Въззивният съдебен състав счита жалбата за допустима, но
неоснователна, споделя основните мотиви на заповедния съд и препраща към
тях по реда на чл. 272 от ГПК, като има предвид и следното:
От доказателствата и фактическите твърдения, изложени от „Еос
матрикс“ ЕООД в подаденото заявление, се установява, че претендираните
вземания произтичат от сключен договор за потребителски кредит по
смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК. Според ал.2 на чл. 33 ЗПК, когато потребителят
забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не
може да надвишава законната лихва. В случая, от доводите в жалбата
въззивният съд прави извод, че жалбоподателят не изразява несъгласие с
решаващите изводи на съда, че в конкретния случай при просрочие
ползваният кредитен лимит (усвоената сума по заема) се олихвява с минимум
21,5%, което е в противоречи на чл. 33, ал. 2 ЗПК. Няма съмнение, че
наличието на възможност за начисляване на посочените надбавки / впрочем
пунктуално отразени и в самото заявление/ не означава автоматично, че
същите са начислени. Именно затова и с оглед преценката за цялостната
2
валидност на потребителския договор и как недействителните му клаузи се
отразяват на заявените компоненти, съдът е изискал заявителя да потвърди
или отрече, че е начислена неустойка и предостави справка за погасителните
плащания. Само обяснението на заявителя пред заповедния съд, че в
заявлението не е посочено да се претендира неустойка и/или лихва за
просрочие – не дава ясен отговор на зададения въпрос и не разколебава
съмнението, че някакви платежи са отивали за погасяване на нищожното
задължение за мораторна лихва над законовия размер. Макар, че съдът е
сезиран само с искове за главница и лихви, то след като в договора е
предвидена възможност да се търси от длъжника нищожна неустойка,
посоченото не може да бъде пренебрегнато, понеже всяко частично
погашение има отношение към правилността на извършеното от кредитора
разпределение на постъпилите плащания, респективно се отразява на
погасения размер на главницата.
В заключение, поради достигане до идентични на първата инстанция
правни изводи, въззивният съд намира, че разпореждането следва да бъде
потвърдено изцяло.
Воден от горното, Окръжен съд – Силистра
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 326 от 29.04.2022 г. по ч.гр.д. №
138/2022г. по описа на Районен съд Тутракан.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3