№ 120
гр. София, 23.09.2021 г.
С. ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и трети септември, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Недялка Н. Нинова
Членове:Анелия М. Игнатова
Светослав Н. Николов
като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Въззивно частно
наказателно дело № 20211800600487 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 7, вр. ал. 6 НПК.
С определение № 7 от 16.07.2021г., постановено по ч. н. д. № 111/ 2021
г. по описа на Районен съд - С. е потвърдено постановление на Районна
прокуратура- С. от 27.04.2021г. за прекратяване на наказателното
производство по ДП № 38 /21 г. по описа на РУ- С., пр. пр. № 722 / 20 год. по
описа на РП - С., водено за престъпление по чл. 194, ал.1 НК.
Срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба от
М.С.. В същата, по същество се излагат съображения за неправилен извод на
първоинстанционния съд, направен въз основа на назначена и изготвена в
хода на досъдебното производство съдебно психиатрична-психологична
експертиза. Същата според С. се явява необоснована. Според заключението
на вещото лице, М.С. не е в състояние да разбира значението и свойството на
постъпките си и към момента на инкриминираното деяние е бил под
влиянието на налудна продукция, поради което не е могъл да възприема
правилно фактите и обстоятелствата от обективната действителност.
Жалбоподателят не е съгласен с изготвената експертиза. Според него не са
били извършени и всички възможни и необходими процесуално- следствени
действия от страна на органите на разследването, с цел да се разкрие
обективната истина.
1
Към въззивния съд е отправено искане за отмяна на атакуваното
определение като неправилно, незаконосъобразно и необосновано.
С. окръжен съд, след като се запозна с данните по делото и с
изложените в жалбата доводи и след като извърши проверка на атакувания
съдебен акт, приема за установено следното:
Видно от материалите по ДП № 38 /2021 год. по описа на РУ- С., пр.пр.
№ 722/ 20 г. по описа на РП - С., наказателното производство е било
образувано и водено за това, че на 07.12.2020г. в с. В. Т., община С. на ул. „7-
ма“ №19 са били отнети чужди движими вещи-чаршафи, 2 бр. родопски
одеяла, плат за костюми, 4бр калъфки за чаршафи, 5 бр тениски, 2 бр. долни
гащи, кожени ръкавици, водопроводни части 2 бр.сервиз за кафе, тесла,
бичкия, обръчи за капаци на бидони, 3 бр. пирони от владението и без
съгласието на М. Н. СТ. с намерението противозаконно да ги присвои –
престъпление по чл. 194, ал.1 НК.
На базата на събрания в хода на разследването доказателствен материал,
наблюдаващият делото прокурор е стигнал до извода, че наказателното
производство следва да бъде прекратено, тъй като от събраните доказателства
не се установява да е извършено заявеното от М.С. престъпно деяние. Поради
това с постановление от 27. 04. 2021 г. на прокурора, на основание чл. 243,
ал. 1, т. 1, вр.чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК наказателното производство е прекратено.
Постановлението за прекратяване на наказателното производство е било
обжалвано по реда на чл. 243, ал. 4- 6 НПК от настоящия жалбоподател.
С атакуваното пред окръжния съд определение, състав на РС - С. е
потвърдил постановление от 27.04.2021г. на прокурор при РП- гр. С., с което
е било прекратено наказателното производство по ДП № 38 /21 г. по описа на
РУ- С., пр. пр. № 722 / 20 год. по описа на РП – С., образувано и водено за
престъпление по чл.194, ал.1 НК. Съдът е приел, че е извършено обективно,
всестранно и пълно разследване по случая, не са били налице допуснати
съществени процесуални нарушения в процеса по събиране и проверка на
доказателственият материал, както и, това че не са били установени данни за
наличието на евентуално извършено престъпление.
2
Частната жалба е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект,
против акт на съда, който подлежи на въззивна проверка, поради което
същата се явява процесуално допустима.
Настоящият състав намира, че крайният извод на първоинстанционния
съд е правилен и законосъобразен по следните съображения:
Досъдебното производство е било образувано и водено за извършено
престъпление по чл.194, ал.1 НК.
На първо място, твърдения за осъществяване на престъпление, а именно
такова по смисъла на чл. 194, ал. 1 НК се съдържат единствено в показанията
на жалбоподателя М.С. /стр.33 от ДП/. В тях се посочва, че от дома му
находящ се в село В. Т., община С., ул. „7-ма“ №21 липсват голям брой вещи.
Жалбоподателят С. е бил конституиран като пострадало лице съгласно
разпоредбата на чл. 74 и следв. НПК, като след проверка в масивите на РУ-
гр. С. е установено, че С. е подавал множество идентични сигнали /8 на брой/
срещу Б. Н. през годините. Във връзка с това е била назначена и приета
съдебно- психологична и психиатрична експертиза на свидетеля С. по
досъдебното производство. Видно от съдържанието на заключението на
вещите лица /стр.43 от ДП/ свид. М.С. страда от психично заболяване
„Съдова /атеросклеротична/ деменция“. Органично налудно състояние,
явяващо се психично състояние което е съпроводено от параноидни
налудности, водещи до конфликност, подозрителност, пауперистични
страхове, и др. С оглед неговото състояние експертите са приели, че той не е
в състояние да възприема правилно факти и обстоятелства от обективната
действителност, в резултат на което не може да дава правдиви показания.
По делото са приобщени и показания на свид. Г. А. /братовчед на св. С./,
от които не могат да се изведат каквито и да било факти и обстоятелства
около предмета на делото.
В хода на разследването са приобщени показания от свид. Б. Н. /стр.34
от ДП/, като същите се явяват логични, последователни и няма основание да
не бъдат кредитирани от съда. От тях се установява, че Н. и членовете на
неговото семейство са били подложени на дългогодишен тормоз от страна на
свид. М.С., явяващ се негов съсед. Свид. С. пускал едни и същи сигнали
3
срещу свид. Н., като според последният през последните 1-2 години С. е
станал много агресивен. Н. отрича да е контактувал със свид. С. през
годините, както и да е взимал негови вещи.
Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че не
следва да бъдат кредитирани показанията на свид. М.С., с оглед на
установеното, че същият не е в състояние да дава правдиви показания в
наказателното производство. Заявеното от него се явява единственият
източник на информация за това, че е било реализирано престъпно деяние,
като в останалата доказателствена съвкупност не е налице нито едно
доказателство, което да подкрепя тези негови твърдения.
В хода на разследването са били възложени оперативно- издирвателни
мероприятия на органите на РУ- гр. С., с цел придобиване на оперативна
информация, свързана с твърдяното от С. престъпно деяние, но такава не е
била установена.
Така анализираната доказателствена съвкупност мотивира и настоящия
съдебен състав да приеме, че престъплението, за което е образувано и водено
наказателното производство – такова по чл. 194, ал. 1 НК, не е извършено.
Твърдения за извършване на престъпление се съдържат единствено в
показанията на свид. М.С., върху които показания съдът не следва да гради
своите изводи, доколкото влошеното психично състояние на С., поради
наличието на психично заболяване, не му позволява правилно да възприема
фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни показания за
тях. В тази връзка неоснователни се явяват изложените оплаквания в жалбата
по отношение на изготвената експертиза, тъй като същата е ясна,
компетентно изготвена и в пълнота отговаря на поставените въпроси, поради
което съдът я кредитира с доверието си. Няма необходимост от изготвянето
на ново експертно заключение, с участието на други вещи лица, по въпросите
относно психичното състояние на жалбоподателя, каквото искане се прави в
частната жалба, тъй като няма съмнение в професионалните знания на
експертите, взели участие в настоящата експертиза.
Предвид горното, въззивният съд намира, че не са налице основания за
отмяна или изменение на атакуваното определение на РС Ботевград, поради
което същото следва да бъде потвърдено.
4
Воден от гореизложеното и на основание чл. 243, ал. 7 от НПК С.
ОКРЪЖЕН СЪД,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 7 от 16. 07. 2021 год., постановено по
ч. н. д. № 111 / 2021 год. по описа на Районен съд – С..
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5