Р Е Ш Е Н И Е
Номер 939 Година 16.03.2020
Град
Пловдив.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ХIII граждански състав
На двадесети февруари две хиляди и двадесета година
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА
Секретар: МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
14615 по описа за 2018 година
и за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е по установителен иск с
правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК, предявен от “ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД е предявил срещу ответника Н.С.М. ЕГН **********, с адрес: ***, иск за признаване за
установено, че ответникът му дължи сумата от 377, 24 лева неплатени задължения за консумиране на питейна и
отведена канална вода за периода от 02.11.2014г до 28.07.2016г., за обект,
находящ се в гр. П..., ул. Л......, ап…. 70, 27 лева, обезщетение за
забавено плащане за периода от 31.01.2015 г. до 31.01.2018 г., които е
разпоредено да му бъдат заплатени от същия със заповед за парично задължение по
чл. 410 ГПК, постановена по ч. гр. дело № 2809/2018 г. на ПРС, XII гр.
с-в. Претендира законна лихва и
разноски по заповедното и по настоящото
производство.
С исковата си молба ищецът твърди, че за
периода от 02.11.2014 г.- 28.07.2016 г. ответникът имал задължения към ищеца за
предоставени услуги по доставка и отвеждане на канална вода за ползван от него
обект, находящ се в град П..., ул. „Л...“ № …, ап…., като за потребените
количества вода били издадени съответни фактури, подробно описани в исковата
молба. При забава в плащанията абонатът следвало да дължи и законна лихва, в
която връзка също били издадени фактури. Ответникът бил потребител на В и К
услуги, като фигурирал в базата данни на оператора като потребител с № ….
Отношенията между потребителя и експлоатационното дружество се уреждали от
публично известни общи условия. Твърди, че тъй като дължимите суми не били
заплатени, срещу ответника било депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК за дължимите суми, но по образуваното по случая ч.
гр. дело № 2809/2018 г. на ПРС, XII гр. с-в. Заповедта била връчена по длъжника при
условията на чл.47 ал.5 от ГПК, като съдът указал на заявителя че на основание
чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, може да предяви иск за установяване на вземането си.
В едномесечния срок по чл. 422 от ГПК ищецът предявил
настоящия установителен иск за установяване дължимостта на вземанията по
издадената заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 2809/2018 г. на ПРС,….
ОТВЕТНИКЪТ Н.С.М., чрез назначения му особен
представител .. Я.Т., с отговора на исковата молба заявява, че оспорва предявеуният
иск изцяло както по основание така и по размер. Счита, че вземанията по първите
четири фактури: № ……, № …. , № …..и №…. са погасени по давност и прави
възражение за това. Сочи, че вземанията на ищеца имали характер на периодични плащания
по чл. 111, буква „в“ ЗЗД и се погасявали с изтичането на тригодишна давност.
По изложените съображения моли да бъде прието за основателно възражението за
изтекла погасителна давност.
От
събраните по делото доказателства, които
прецени поотделно и в тяхната съвкупност,
при спазване разпоредбите на чл. 235 ГПК, съдът прие за установено следното:
Предявеният иск е допустим, тъй като е
заведен в едномесечния срок от получаване на съобщението, изпратено до
заявителя по заповедното производство от “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, гр. П..., че ответника Н.С.М.,
е бил призован при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Видно от представеното по делото ч.г.д. № 2809/18 г. по описа на …. на ПРС,
се установява, че към момента на подаване на Заявление за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд – П..., ищеца претендирал от ответника сума в размер на 377,24 лв. главница; 70,27 лв., представляващи
стойността на законната лихва за забава за периода 31.01.2015 г. - 31.01.2018 г., законна лихва върху
горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда - 21.02.2018 г., до окончателното изплащане на
задължението; разноски в общ размер от 75,00
лв.
В предявеното исково производство
ищеца е представил в заверени преписи от Справка за неплатени задължения от 17.08.2018 г. за периода 02.11.2014 г. до
31.01.2018 г. за клиент Н.С.М. с аб.№…. за сумата от 447,51 лева от които
377,24 лева главница и 70,27 лихва за забава. Представена справка за водомерите
за ….Н.С.М. с аб.№…. от която се установява, че За адрес ул.“Л... №… ап… има два водомера.
Представени са в заверени преписи от
карнети за процесния обект за периода декември ….
По делото ищеца е представил общи
условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите.
Представена е в заверен препис
покана до ответника за монтиране на изправен измервателен уред в жилището и
заплащане на неплатени задължения до този момент, която не е била връчена и се
е върнала като непотърсена.
Представен е опис на фактури за
процесното жилище издадени от ищцовото дружество.
По делото е приложена като
доказателство в заверен препис преписката на ОП „Ж…“, която касае наемното
праотношение между него и хнаемателя Н.С.М.
за общинско жилище находящо се в гр. П..., бл….. ул.“Л...“ № … вх…., ет…, ап…..
От заключението на ……. Д.С. по допуснатата
съдебно - счетоводна експертиза се установява, че за процесния период…. в
счетоводството на „В и К“ ЕООД, не са отразени постъпили плащания за погасяване
на задълженията на Н.С.М.. Твърди се, че
общо начислените суми за консумирана питейна и отведена канална вода за
процесния период са 377,24 лева, като поради липса на постъпили плащания върху
неплатените суми по издадените фактури са начислени лихви за забавено плащане в
размер на мораторна лихва в общ размер на 70,27 лева. Вещото лице е установило,
че за процесния период ….., счетоводството на дружеството е водено редовно при спазване на ЗСч., ЗДДС и ЗКПО. Твърди се,
че сумите по издадените фактури, съответстват на въведените цени на питейната вода, както и на записаните
количества в карнетите.
Вещото лице е установило, че
задължението на ответника за период от 3 години назад от датата на подаване на
заявлението за аиздаване на заповед за изпълнение – 21.02.2018 г. е в общ
размер на 365,92 лева, от които 311,96 лева за главница и 53,96 лева за лихва.
От
събраните по делото доказателства, които
прецени поотделно и в тяхната съвкупност,
при спазване разпоредбите на чл. 235 ГПК, съдът прие за установено следното:
Между страните се спори, за това
дали ответника Н.С.М., в качеството му на потребител на В и К услуги в жилище в
жилищната сграда на административен адрес: гр. П..., ул.“Л...“ № …, ап… е потребил на начислената му за процесния
период вода.
Ответника не спори, а и от
представените по делото писмени доказателства се установява, че Н.С.М. е
потребител на ВиК услуги.
Спори се относно това дали ответника
дължи заплащане на претендираната от ищеца сума с оглед начисляването й
служебно от ищеца и спазена ли е процедурата за това съгласно общите условия на
дружеството.
От събраните писмени доказателства,
беше установено, че за процесния период ответника не е имал годни средства за
измерване – водомери в жилището си и по тази причина на същия, е начислявана
служебно такса за вода, съгласно разпоредбата
на чл. 23, ал. 5 от ОУ, одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6, ал. 1, т. 5 от
ЗРВКУ с Решение № ОУ-027 от 09.06.2007 г. и аналогичната разпоредба на ОУ на
ВиК оператор гр. П..., одобрени от КЕВР с решение № …. при условията на
неизправно измервателно устройство. Съгласно посочените разпоредби са били
начислявани количества вода по тарифа за двама човека, като съгласно
разпоредбата на ОУ се начислява по 5 куб.м. за нетоплофицирано жилище на всеки
един обитател, като дори било превидено завишаването им с по 1 куб.м. на човек
на всяко тримесечие с оглед изпълнение на задължението на потребителя за монтаж
на измервателното устройство.
Видно от приложените писмени доказателства,
беше установено, че ищцовото дружество е правило опит да уведоми ответника за
това, че поради липса на работещ водомер в общинското жилище, чийто наемател е,
на същия се начисляват високи сметки за вода, както и че му предлага да монтира
изправен уред и разсрочено плащане на начислените до момента суми за вода, но
поканата е останала неполучена.
Ответната
страна е оспорила претендираните суми по основание и размер но не е представила
доказателства в тази насока.
Затова съдът преценява, че в
качеството на потребител за ответника Н.С.М.,
е възникнало задължението да заплаща стойността на ВиК услуги.
С оглед на горните изводи, искът се
явява доказан в своето основание.
Ответникът е направил възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на дължимите суми по фактури: № …, № …. , № ….
и № …….
Съгласно ТР №3/18.05.2012 г. на ОСГК на ВКС,
постановено по т.д. № …. вземанията на тполфикационни, електроснабдителни и водоснабдителни
дружества имат характер на периодични плащания по смисъла на чл.111 б.“в.“ от ЗЗД и се погасяват с изтичане на тригодишна давност, считано от деня в който
вземането е станало изискуемо.
Видно от приложеното по делото
ч.гр.д. № 2809/2018 г., заявлението на ищеца е депозирано в съда на …, според
което за описаните по-горе фактури е изтекла погасителна давност.
Съгласно заключението на … Д.С., размерът на
главницата по издадените фактури за начислена потребена студена вода за период
3 години назад от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 21.02.2018 г. е в общ размер на 365,92 лева, от които 311,96 лева за главница и 53,96 лева за лихва.
С оглед на горното съдът намира, че
следва да уважи претендираните размери за главница и лихва за процесния период,
като приспадне от тях сумите погасени по давност.
Ето защо съдът намира, че следва да
уважи иска за главница в размер на 311,96 лева за главница и 53,96 лева за
мораторна лихва за забава за процесния период 02.11.2014 г. до 31.01.2018 г.,
като до пълните претендирани суми в размер на 377,24 лева за главница и 70,27
лева за мораторна лихва за забава ще следва да отхвърли същите като погасени по
давност и в този смисъл неоснователни и недоказани.
По отношение
на разноските:
С оглед изхода на спора, съдът
намира че следва да осъди ответника да заплати на ищцовото дружество направени
по делото разноски, съразмерно с уважената и отхвърлената част от предявените искове.
Такива са направени в общ размер на 755,00
лева, от които по ч. гр. дело 75,00 лева
и по исковото производство 680,00 лева.
Съразмерно с уважената и
отхвърлената част от исковете, и с оглед обстоятелството че ответника е станал
причина за завеждане на исковете, съдът намира, че следва да осъди Н.С.М. да заплати на “Водоснабдяване и
Канализация” ЕООД, разноски в размер на 617,35 лева.
С оглед на горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.С.М.
ЕГН **********, с адрес: ***, чрез назначения му особен представител ..Я.Т., че “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК ….
със седалище и адрес на управление: гр. П..., бул. “Шести септември” № 250,
представлявано от .. С… Л…Н.., чрез .. Г…. Н.. има вземане спрямо него в
размер на 311,96(триста и единадесет лева и 96 ст.)лева, представляващи
главница за периода 02.11.2014 г. До 28.07.2016 г., 53,96(петдесет и три лева и 96
ст.) лева мораторна лихва за забава върху претендираните главници за
периода 31.01.2015 г. до 31.01.2018 г., като до пълната претендирана сума за главница в размер на 377,24 лева и
мораторна лихва за забава в размер на
70,27 лева, ОТХВЪРЛЯ исковите претенции като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА Н.С.М. ЕГН **********, с адрес: ***, чрез назначения му особен
представител … Я.Т.,
да заплати на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК …., със седалище и адрес на управление: гр. П..., бул.
“Шести септември” № 250, представлявано от …. С… Л… Н… чрез … Г… Н…,
сумата от 617,35 (шестстотин и седемнадесет лева и 35 ст.)лева направени разноски в
хода на ч.г.д. № 2809/2018 г. по описа на ПРС, .. и по
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Мария Личева – Гургова.
Вярно с оригинала.
М.Х.