№ 818
гр. Плевен, 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ана Ив. Илиева
при участието на секретаря ПОЛЯ Б. ЦАНЕВА
като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело №
20224430100184 по описа за 2022 година
Предявен и от „***” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в гр. П., представлявано от управителя С.А. срещу АНГ. Д. Г.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: общ. П., с.*** иск с правно основание
чл.92 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 965,50
лева, представляваща неустойка в удвоен размер на договорения наем за
следните недвижими имоти, а именно: имот с идентификатор №***, с пл.
№*** с площ по док. за собственост от 5000,00 кв.м, находящ се местност
***, обл. П., общ. П., с.З. и имот с идентификатор ***, с пл.№ 081019, площ
по документ за собственост от 4655,00 кв. м., находящ се в местност ***,
обл. П., общ. П., с.З. за стопанската 2021г./2022г., дължима при
преждевременно прекратяване на договорите по вина на наемодателя.
Твърди в обстоятелствената част на ИМ, че между страните били
налице облигационни отношения по силата на договор за наем на земеделска
земя от 25.09.202020 г., по силата на който ответницата му е предоставила под
наем за срок от една година, считано от 01.10.2021 г. до 30.09.2022 г.
процесните недвижими имоти. Сочи се, че съгласно чл.5, ал.2 от Договора,
наемодателят се е задължил да осигури на наемателя безпрепятствено и
необезпокоявано ползване на наетите имоти. Твърди се, че съгласно чл.10 от
Договора, при преждевременно прекратяване на договора по вина на
наемодателя същия дължи неустойка на наемателя в удвоен размер на
договорения наем за съответната площ за всяка от стопанските години, до
края на неговото изтичане. Излага се, че на 16.04.2021г., ответницата е
сключила с „****” ООД, ЕИК *** договор за аренда по отношение на
процесните недвижими имоти за срок от 5 стопански години, считано от
1
01.10.2021 г. Сочи се, че с покана-уведомление, получена от ответницата на
29.10.2021 г., същата е уведомена, че поради неизпълнение на поетите от нея
задължения, съгласно чл.5, ал.2 от Договора, едностранно се прекратява
процесния договор за наем, считано от датата на получаване на съобщението.
Твърди се, че със същата покана-уведомление ответницата е била поканена в
три дневен срок от получаване на същата да заплати по сметка на ищеза
процесната сума, представляваща неустойка в удвоен размер на договорения
наем за съответната площ за стопанската 2021г./2022г., дължима при
преждевременно прекратяване на договорите по вина на наемодателя. Излага
се, че процесната сума не е платена, поради което моли съда да уважи
предявения иск и да му присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца
моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан и да му
пирсъди неустойка. Излага, че страните са се договорили с ясното съзнание,
че при невъзможност да се ползва имота поради каквато и да е причина се
дължи неустойка, която е съобразена с годишния размер на дължимата
наемна цена. Твърди, че ноторно известно е, че за всеки един декар
земеделска земя, която се ползва възниква задължение на държавата да
подпомага земеделските производители, които помощи са почти равни на
ноемната цена.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба. Сочи, че предявените искове са неоснователни. Не отрича факта, че
между страните е съществувал договор за наем по силата, на който е
предоставила на ищеца под наем процесните недвижими имоти за срок от
една година, считано от 01.10.2021 г. - 30.09.2022 г., както и, че е сключила
договор за аренда с „****“ООД за срок от 5 стопански години, считано от
01.10.2021 г. Излага, че е предоставила на ищеца безпрепятствено и
необезпокоявано ползване на процесните имоти. Не отрича факта, че е
получила процесната покана – уведомление и, че в дадения срок не е платила
процесните суми. Оспорва твърдението на ищеца, че договорът между
страните е прекратен и, че дължи процесната сума. Сочи, че в ИМ липсват
твърдения относно виновното й поведение като страна по договора. Твърди,
че такива се съдържат в покана-уведомление за прекратяване на договора за
наем, като се твърдяло, че неизпълнението се изразява неизпълнение на поети
от ние нея задължения по чл. 5 от договора, а именно да предаде наетите
недвижими имоти в състояние, което отговаря на целта на ползването му.
Излага, че процесния договор е подписан на 25.09.2020 година и влиза в сила
от 01.10.2021 година, като договора за аренда от 08.02.2021 година влизал с
сила занапред с подписването му с нотариална заверка. Навежда доводи, че
едностранното прекратяване на договора е уредено в договора за наем в
раздел VI „ изменение и прекратяване на договора за наем в чл. 9, където е
посочено, че „действието на настоящия договор се прекратява с изтичането на
срока, за който е сключен, както и по взаимно съгласие между страните,
изразено в писмена форма”. Сочи, че основанията за прекратяване на
2
договора на наем са в изброените договора случаи, и тези изброени в закона -
по взаимно съгласие и с изтичане срока на договора. Твърди, че не е налице
нито една от двете хипотези за прекратяване на договора. Счита и, че от
нейна страна не е налице виновно поведение, с което да нарушава клаузите по
договора за наем, за да търси ищецът обезщетение за неизпълнение. Излага,
че изправната страна може да развали договора, като даде на длъжника
подходящ срок да изпълни задължението си с предупреждението, че след
изтичането на срока ще смята договора за развален. Сочи, че
предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен
в писмена форма. Твърди, че тъй като договорът за наем е с продължително
действие, развалянето става занапред и няма действие спрямо вече
реализираните по него отношения. Счита, че неизправна страна по договора
е ищецът, тъй като съгласно чл. 70 от ЗСПЗЗ като наемател или арендатор на
земеделски земи е бил длъжен за стопанската 2021/2022година да заяви пред
ПК гр.П. земите до 31.07.2020 година, които ще обработва през стопанската
2021/2022 година.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на
ответника моли съда да отхвърли предявения иск и да му присъди разноски.
Сочи, че в хода на съдебното дирене не се доказа виновното поведение на
ответницата. На следващо място счита, че неустойката е прекомерна
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
По делото не е спорно, че ответницата е собственик на земеделски
имоти находящи се в землището на с.З., а именно: имот с идентификатор
№***, с пл. №*** с площ по док. за собственост от 5000,00 кв.м, находящ се
местност ***, обл. П., общ. П., с.З. и имот с идентификатор ***, с пл.№
081019, площ по документ за собственост от 4655,00 кв. м., находящ се в
местност ***, обл. П., общ. П..
Безспорно между страните е, а и се установява от представения на лист
9 договор, че на 25.09.2020г., между страните по делото бил сключен договор
за наем на земеделски земи за посочените имоти за срок от една година
считано от 01.10.2021г. до 30.09.2022г. срещу наемно плащане в размер на 50
лева за декар. Видно е от договора, че страните са уговорили, че при
преждевременно прекратяване на договора по вина на наемодателя, същият
дължи неустойка на наемателя в удвоен размер на договорения наем за
съответната площ за всяка стопанска година до края на неговото изтичане.
Установява се и, че в договора е предвидено заплащане на неустойка при
прекратяване на същия, ако прекратяването е по вина на наемодателя.
Страните не спорят, а и се установява от представената справка от
Агенция по вписванията, че между ответницата по делото в качеството на
арендодател и „****“ в качеството на арендатор, на 16.04.2021г. бил сключен
договор за аренда по отношение на процесните земеделски имота за пет
3
стопански години, считано от 01.10.2021г.
Безспорно по делото е, че на 29.10.2021г. ответницата получила от
ищеца уведомление, че поради неизпълнение на задълженията по договора за
наем, същия се счита прекратен и ищецът претендира заплащане на неустойка
в размер на 965,50 лева.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Претенцията на ищеца намира правното си основание в разпоредбата
на чл.92 ЗЗД.
Съгласно разпределената по делото доказателствена тежест ищецът е
следвало да установи при условията на пълно и главно доказване, да следните
правнорелевантни факти, от които се ползва, а именно: че с ответника са се
намирали в облигационни отношения по силата посочения в исковата молба
договор, на който се основава претенцията; обстоятелството, че се явява
изправна страна по същия, т.е. че е изпълнил поетите с него задължения,
наличието на акцесорно съглашение в договора, според което при
неизпълнение на цялото или част от поетото задължение по договора,
неизправната страна по спора, като е възпрепятствала ползването на
предоставените под наем земеделски земи, в който случай ищецът е имал
право да прекрати договора предсрочно и да претендира неустойката
предвидена в договора.
Съответно в тежест на ответника по делото е да установи наведени
положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете,
от които черпят благоприятни за себе си правни последици, в т.ч.
изправността си по договора.
Между страните не е спорно, а и се установява от приложените по
делото доказателства, че: на 25.09.2020г., между страните по делото бил
сключен договор за наем на земеделски земи за процеснитее имоти за срок от
една година считано от 01.10.2021г. до 30.09.2022г. срещу наемно плащане в
размер на 50 лева за декар; че страните са уговорили, че при преждевременно
прекратяване на договора по вина на наемодателя, същият дължи неустойка
на наемателя в удвоен размер на договорения наем за съответната площ за
всяка стопанска година до края на неговото изтичане; че в процесния договор
за наем е предвидено заплащане на неустойка при прекратяване на същия, ако
прекратяването е по вина на наемодателя; че между ответницата по делото в
качеството на арендодател и „****“ в качеството на арендатор, на
16.04.2021г. бил сключен договор за аренда по отношение на процесните
земеделски имота за пет стопански години, считано от 01.10.2021г.; че на
29.10.2021г. ответницата получила от ищеца уведомление, че поради
неизпълнение на задълженията по договора за наем, същия се счита
прекратен и ищецът претендира заплащане на неустойка в размер на 965,50
лева.
Спорно по делото е дали ответницата е възпрепятствала с действието
4
си за отдаване под аренда на процесните имоти на друго лице ползването на
отдадените под наем имоти, за да дължи претендираната неустойка.
За да възникне за наемателя правото да прекрати договора предсрочно
по реда, предвиден в чл.10 от договора, следва наемодателят да е
възпрепятствал наемателя да ползва имота, т.е. наемателят да не може да
ползва наетия имот.
Съгласно чл.37 б ал.1 ЗСПЗЗ, ползвателите на земеделски земи са
длъжни да представят в общинската служба по земеделие копие от
договорите за наем, аренда или съвместна обработка на земята, а съгласно
ал.6, на същият текст когато за един и същ имот са представени за
регистриране повече от един договор за наем или за аренда на земеделска
земя, в общинската служба по земеделие се регистрира:
1. договорът, вписан в службата по вписвания с най-ранна дата;
2. вписаният договор – при представяне за регистриране на вписан и
невписан договор.
В случая, вписан в АВп е договора за аренда с „****“ ООД, но по
делото не се представиха доказателства арендатора да е подал заявление в
Общинска Служба Земеделие да ползва имота. Ищецът от своя страна също
не е представил доказателства, че е упражнил правото си да заяви ползването
на имота и поради наличие на заявление от арендатора по процесния договор
за аренда да е бил възпрепятстван да ползва имота. Доколкото по делото не се
представиха доказателства процесните имоти да са заявявани за ползване или
ползвани от „****“, ООД то съдът приема, че не се доказа виновно поведение
на ответницата препятстваща ползването на земите от ищеца.
При тези изводи, съдът приема, че не се установи наличието на всички
елементи от фактическия състав, от който възниква задължението на
наемодателя за заплащане на неустойка. Съдът приема, че предявеният иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото, ищецът дължи на ответника направените по
делото разноски в размер на 300 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният от „***”
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. П., представлявано
от управителя С.А. срещу АНГ. Д. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес:
общ. П., с.*** иск с правно основание чл.92 ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 965,50 лева, представляваща неустойка в
удвоен размер на договорения наем за следните недвижими имоти, а именно:
имот с идентификатор №***, с пл. №*** с площ по док. за собственост от
5000,00 кв.м, находящ се местност ***, обл. П., общ. П., с.З. и имот с
5
идентификатор ***, с пл.№ 081019, площ по документ за собственост от
4655,00 кв. м., находящ се в местност ***, обл. П., общ. П., с.З. за
стопанската 2021г./2022г., дължима при преждевременно прекратяване на
договорите по вина на наемодателя.
ОСЪЖДА „***“ ООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.П. ул.***, представлявано от С.Ц.А. да заплати на АНГ. Д. Г., ЕГН
**********, с постоянен адрес: общ. П., с.*** разноски по делото в размер на
300 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред П.ски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6