РЕШЕНИЕ
№ 54
гр. Благоевград , 23.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Татяна Андонова
Членове:Росица Бункова
Александър Трионджиев
в присъствието на прокурора Окръжна прокуратура - БлагоевградМилена
Милева Милева (ОП-Благоевград)
като разгледа докладваното от Росица Бункова Въззивно частно наказателно
дело № 20201200600842 по описа за 2020 година
Производството е с участието на секретаря Мария Стоилова - Въкова.
Пред Окръжният съд производството по делото е образувано по въззивната жалба на адв.Б.,
в качеството й на защитник на осъденото лице - С. С. И. от с.М. и е за проверка на
определение № 8737 от 14.12.2020 год., постановено по чнд №395/2020 год., по описа на РС
Г. Д.
С цитираното определение решаващият съд е оставил без уважение искането на И. за
съдебна реабилитация по отношение на осъжданията по: НОХД № 222/2004 г., НОХД №
426/2007 г., НОХД № 938/2008 г., НОХД № 529/2007 г., НОХД № 252/2010 г. , НОХД №
709/2007 г. и НОХД № 885/2016 г. , всички по описа на РС Г. Д. и е оставил без
разглеждане молбата на С.И. от с. Мосомище, с която се иска постановяване на съдебна
реабилитация по осъждане по НОХД № 356/2002г . по описа на РС Г.Д.
Недоволни от така постановеното определение останали защитникът- депозирал въззивната
частна жалба и неговият доверител, като се твърди в последната, че атакуваното
определение е неправилно и незаконосъобразно. Защитата намира, че от събраните
1
доказателства по делото може да се направи извод, че осъденото лице в 3-годишен срок от
изтичане на срока на последното му наложено наказание е имал добро поведение. Мотивира
твърдението си с анализ на доказателствата и моли въззивната инстанция да отмени
атакуваното определение и да допусне съдебна реабилитация на осъдения С.И.. Няма нови
доказателствени искания.
Окръжният съд, в настоящия състав, след като взе в предвид изложеното в частната жалба,
становището на Окръжна прокуратура, събраните по делото доказателства, както и тези,
които съдът служебно изиска, намира, че се установява следното:
С. С. И., роден на 19.12.1985 год. е осъждан, както следва:
По НОХД № 356/2002 г. на РС Г. Д., като непълнолетен, с присъда, влязла в сила на
19.06.2002 год., му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири месеца,
чието изпълнение е отложено за срок от две години;
По НОХД № 222/2004 г. на РС Г. Д., с определение за одобряване на споразумение , в сила
от 05.04.2004 г., също като непълнолетен, е наложено наказание „лишаване от свобода“ за
срок от седем месеца, при общ затворнически режим. Наказанието е изтърпяно на
15.09.2004 год.
По НОХД № 426/2007 г. на РС Гоце Делчев с определение за одобряване на споразумение, в
сила от 10.07.2008 г, като непълнолетен, е наложеното наказание „лишаване от свобода“ за
срок от седем месеца при първоначален общ затворнически режим. С определение на
основание чл.25 от НК на И. е наложено да изтърпи едно общо най-тежко наказание
измежду тези , наложени му по това нохд и по нохд №222/2004 год. на РС Г. Д., като му е
наложено наказание – ЛС за срок от седем месеца, като същото е приспадната изцяло,
поради изтърпяването му по нохд №222/2004 год. С определение по това нохд, съдът на
основание чл.69,ал.2 от НК е освободил С.И. от изтърпяване на наказанието, наложено по
нохд №356/2002 год- на РС Г. Д.
По НОХД № 938/2008 г. на РС Г. Д. с определение за одобряване на споразумение, в сила от
28.01.2009 год. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от седем месеца при
общ затворнически режим. С определение по същото дело на основание чл.25 във вр. с чл.23
от НК е извършена кумулация на това наказание, с тези наложени на И. по нохд №222/2004
год., нохд №426/2007 год.с наложено общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за
срок от седем месеца при общ режим на изтърпяване.
По НОХД № 529/2007 г. на РС Г. Д., с наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок
от седем месеца при общ затворнически режим, влязло в законна сила на 25.02.2009 г. С
определение по това дело отново е извършена кумулация на това наказание с наказанията,
наложени по нохд №222/2004 год., дело 426/2007 год. и 938/2008 год. с наложено общо най-
тежко наказание от 7 месеца „лишаване от свобода“.
2
По НОХД № 252/2010 г. на РС Г. Д. с наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от
три месеца, при първоначален строг затворнически режим, влязло в сила на 01.04.2010 г.
НОХД № 709/2007 г. на РС Г. Д. с наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три
месеца, при първоначален строг затворнически режим, влязло в сила на 24.10.2011 г.
Отново извършена кумулация на това наказание с тези по нохд №222/2004 год., дело
426/2007 год. и 938/2008 год. и по нохд №529/2007 год.
По НОХД № 885/2016 г. на РС Г. Д. му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок
от пет месеца, при първоначален общ режим, в сила от 20.03.2017 година . Освободен от
затвора поради изтърпяване на наложеното наказание на 10.08.2017 год.
Видно от удостоверение от 11.11.2020 год. на ОСО към ОП Б. към момента на издаване на
справката няма данни за образувани и неприключили наказателни производство по
отношение на С.И.. Такава справка е изготвена и от РП Г. Д. и от нея също е видно, че към
момента на издаването й- 02.11.2020 год. също няма неприключили наказателни
производства по отношение на И.. Изготвена е от мл. ПИ К.от РУП Г. Д. и характеристика
на И., от която е видно, че в квартала в който живее не се ползва с добро име, както и че със
съпругата си ходят да работят в Гърция. Повторна такава характеристика е изискана и във
въззивното производство и от нея отново е видно, че И. не се ползва с добро име.
Характеристика е изискана и от кметството в с.Мосомище и по данни на кмета осъдения И.
е безработен, има сплотено семейство и няма противообществени прояви. Разпитани пред
първата инстанция са и двама свидетели- съпругата на И. и
Данаил Червенков- негов приятел. Последните свидетелстват, че осъдения работи в
чужбина- Гърция и Холандия и издържа семейството си. Съпругата И.а твърди, че съпругът
й е осъзнал, че е сгрешил, като е вършил престъпления.
От така установеното във фактическо отношение, съдът намира, че РС е изяснил вярно
фактите по делото, относими към искането за реабилитация на молителя и правилно и
законосъобразно е отказал да допусне такава, при липса на едната предпоставка, визирана в
разпоредбата на чл.87, ал.1 от НК- подсъдимия да е имал добро поведение.
По отношение на останалите предпоставки, настоящият състав, както и РС приема, въз
основа на писмените доказателства- свидетелство за съдимост и копия от протоколи от дело
от общ характер, по които И. е постигнал споразумение за решаване на делото, че към дата
10.08.2020 год. е изтекъл три годишен срок от изтърпяване на последното му наложено
наказание. Това наказание е пет месеца ЛС, изтърпяно е ефективно в затвор, наложено е по
нохд № 885/2016 г. на РС Г. Д. и И. е бил освободен от затвора, поради изтърпяване на
10.08.2017 год. Също така, видно от справките, изготвени от РП Г. Д. и ОСО при Окръжна
прокуратура Б. същият няма образувани и неприключили наказателни производства, т.е.
безспорно може да се направи извод, че в този срок не е извършил друго престъпление,
наказуемо с лишаване от свобода. По отношение на имуществените вреди от
3
престъпленията, които е вършил, съдът намира, че те са възстановени, доколкото от
свидетелството за съдимост е видно, че е сключвал споразумения с прокуратурата за
решаване на тази дела, а процесуално това е възможно след възстановяване на
имуществените вреди.
Събраните по делото доказателства- тези по искане на осъденото лице и тези, служебно
изискани от въззивния съд, за да се изясни последната предпоставка, съдът намира, че не са
налични категорични и несъмнени доказателства, че в този тригодишен срок осъденият И. е
имал добро поведение. Няма основание да не се кредитира характеристиката, издадена от
мл. ПИ К. и тази от Началник РУ Г. Д.- И. И., които съдържат данни за това, че С.И. не се
ползва с добро име. Настоящият състав намира, че понятието „добро поведение“, визирано в
разпоредбата на чл.87,ал.1 от НК, включва в себе си и отношението на обществото към
молителя, т.е. включва в себе си и дадената характеристика „не се ползва с добро име“.
Противоречащо на тези писмени доказателства са други- гласни такива- показанията на
съпругата на И. и на неговия приятел- свидетеля Червенков. По отношение на показанията
на съпругата, следва да се отбележи, че те се ценят внимателно от съда, доколкото тази
свидетелка е пряко заинтересована от искането на молителя и като негова съпруга е
пристрастна. Видно от показанията й, тя се опитва да омаловажи вършеното от съпруга си,
оправдавайки го с „приятели“ и с това, че е управлявал МПС без книжка, след наказанието
му по административен ред за това, „защото така се налагаше“. Съдът й дава вяра относно
твърденията й, че съпругът и е работил след освобождаването си от затвора в Гърция и
Холандия, тъй като тези й показания кореспондират с показанията на свидетеля Червенков и
от характеристиките, изготвени от кмета на селото и от пл.ПИ К. Показанията на Червенков
отразяват само твърдения, че И. е работил в Х. Този свидетел също не отразява в
показанията си обективно всички факти, тъй като сочи, че И. е бил осъждан „за актове за
книжки“ и твърди „не знам да е извършвал престъпления“. Наред с това свидетеля
характеризирайки осъдения И. сочи колко добър съпруг и родител е той, твърдейки, че има
деца, а от писмените доказателства се установява, че И. има едно дете- момиче на 11 години.
При така противоречивите доказателства, въззивния съд намира, че следва да се даде вяра на
писмените такива, доколкото те са обективни, а гласните заинтересовани в предвид
отношенията в които се намират свидетелите с молителя И.. Обстоятелството, че И. в
посочения тригодишен период е полагал общественополезен труд, с цел да осигурява
издръжка на семейството си не е единствен и достатъчен критерии да се приеме, че същият
има добро поведение. По делото, въпреки усилията на въззивния съд, не се събраха
категорични и безспорни доказателства за доброто поведение на осъдения, поради което и
този състав намира, че атакуваното определение като правилно и законосъобразно следва да
се потвърди.
Водим от гореизложеното и на основание чл.436,ал.2 във вр. с чл.334 т.6 от НПК, съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА определение № 8737 от 14.12.2020 год., постановено по чнд №395/2020
год., по описа на РС Г. Д.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5