РЕШЕНИЕ
№ 169
гр. Бургас, 28.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:КАЛИН СТ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело №
20212120102321 по описа за 2021 година
Иск по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.92, ал.1 и чл.99 от ЗЗД, предявен от ”ЮБЦ”
ЕООД, гр.София, срещу СЛ. П. К. от гр.Бургас.
Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК против ответницата, въз основа на което е било образувано ч. гр. дело № */2020г. на
РС Бургас. По него е била издадена такава – за сумата от общо 99.90 лв., представляваща
неустойки за предсрочно прекратяване по вина на абоната на два договора за предоставяне
на далекосъобщителни услуги с клиентски № ********** сключени с ”Българска
телекомуникационна компания” ЕАД, оператор с търговска марка ”Виваком”, на
01.08.2017г., в размери на по три стандартни месечни абонаментни такси от по 16.65 лв.,
което вземане е било прехвърлено с договор за цесия от 16.10.2018г. на “С. Г. Груп” ООД, а
след това и от последното – на ”ЮБЦ” ЕООД, с такъв от 01.10.2019г., както и за
деловодните разноски. Твърди също, че заповедта за изпълнение е била връчена на
длъжницата при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което му е било указано да предяви
иск за вземането си. Предвид това, иска от Съда да постанови решение, с което да бъде
признато за установено по отношение на К., че дължи горните суми. Претендира разноски.
Ответницата, чрез назначения й особен представител – адв. Н.К., оспорва иска, като
излага съображения, че е изправна страна по договорите и не е било налице основание за
прекратяването им от ”БТК” ЕАД, както и че фактически такова липсва; че договорът за
цесия между “С. Г. Груп” ООД и ищеца не е валиден, тъй като има забрана за прехвърляне
на вземането в предходния – от 16.10.2018г.; че клаузите за неустойките противоречат на
1
закона и добрите нрави, както и на разпоредбите на ЗЗП, поради което са нищожни, а
евентуално прекомерни. Възразява и за погасяване на вземанията по давност. Иска от Съда
да отхвърли претенциите.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
По заявление на ”ЮБЦ” ЕООД е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
против К. за исковата сума по ч. гр. дело № /2020г. на РС Бургас, при-ложено към
настоящото.
Същата е връчена на ответницата при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Горното обуславя наличието на правен интерес у ищцовото дружество от водене на
предявения установителен иск.
Съобразно разпоредбите на чл.146, ал.1, т.5 и чл.154, ал.1 от ГПК, в първото по
делото съдебно заседание на ищеца е указано, че следва да докаже наличието на твърдяните
договори, сключени между К. и ”БТК” ЕАД, надлежното им прекратяване от дружеството,
придобиване на вземанията по тях, уведомяването на ответницата за това, както и размера
на претенцията си.
На 01.08.2017г. между ”Българска телекомуникационна компания” ЕАД, оператор с
търговска марка ”Виваком”, и СЛ. П. К. са сключени два договора за предоставяне на
далекосъобщителни услуги – с клиентски № *, съот-ветно – за номера ********** и *, всеки
от тях за абонаментен план Vivacom Smart Net L, с месечни абонаментни такси от по 19.99
лв. с ДДС + стойността на допълнителните услуги, съобразно приложените ценови листи, за
срок от по 24 месеца.
Същите са представени по делото от ищеца и не са оспорени от ответницата.
Предвид това, следва да бъде направен извод, че между страните са възникнали
твърдените в исковата молба облигационни правоотношения, основани на двата договора за
мобилни услуги от 01.08.2017г., а потреблението по тях е било фактурирано общо по
клиентския номер на абоната – *.
Уговорено в тях е, че ако бъдат прекратени преди изтичането на срока по искане или
вина на абоната, включително при неплащане на дължими суми, последният дължи на
”БТК” ЕАД неустойки, равни на оставащите до края им, но не повече от трикратния размер,
месечни абонаменти – в стандартен размер, без отстъпка.
Съдът намира, че в случая неустойката не излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, поради което възраженията на ответната страна, че
клаузите в двата договора, с които такава е уговорена са нищожни – поради противоречие на
закона и добрите нрави, както и на разпоредбите на ЗЗП, са неоснователни.
Съгласно чл.140, т.1, б.”а” от приложимите Общи условия, мобилният оператор има
право незабавно да прекрати достъпа до услуги на абоната след изтичането на сро-ка, в
който трябва да се извърши плащането на ползваните услуги, а в чл.144, т.1, б.”а” е
2
предвидено, че ако в срок до един месец след това потребителят не изпълни задължението
си, той може да прекрати едностранно и индивидуалния договор.
Нито в договорите, обаче, нито в Общите условия на ”БТК” ЕАД, е уреден редът за
едностранното им прекратяване от доставчика на услугата по вина на абоната, пора-ди
което приложение следва да намери разпоредбата на чл.87, ал.1, изр. посл. от ЗЗД, а именно
– с нарочно писмено изявление.
При нейна доказателствена тежест, ответницата не е ангажирала доказателства, че е
заплащала на мобилния оператор предоставените й телекомуникационни услуги.
При спор между страните, пък, относно обстоятелство, че ”БТК” ЕАД надлежно е
упражнило правото си да прекрати действието на процесните два договора, сключени с
ответницата, на сочената в исковата молба дата – 15.12.2017г., респективно – в полза на това
дружество да е възникнало вземане за уговорените с тях неустойки, ищецът не е ангажирал
каквито и да било релевантни доказателства. Не е представил дори крайната фактура №
*/02.01.2018г., с която твърди такива да са били начислени.
Действително, допустимо е развалянето /прекратяването/ на договорите да се направи
и с исковата молба, но в случая към датата на подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 03.12.2020г., с оглед и разпоредбата на чл.422,
ал.1 от ГПК, срокът за който те са били сключени, до 01.08.2019г., вече е бил изтекъл.
При това положение следва да се приеме, че за ответната страна не е възникнало
валидно задължение да заплати на ”БТК” ЕАД уговорените с двата договора от 01.08. 2017г.
неустойки от общо 99.90 лв.
И тъй като ищецът не установи, при условията на пълно и главно доказване, на-
личието на вземане в претендирания размер на своя праводател /първоначалния цедент/ от
ответницата, предявеният по делото иск следва да се отхвърли, като неоснователен.
За пълнота следва да се посочи, че дори вземанията за неустойки да бяха възник-нали
в полза на ”БТК” ЕАД, липсват доказателства същите да са били прехвърлени на “С. Г.
Груп” ООД – не е представено Приложение № 1 към рамковия договор за цесия, сключен
между двете дружества на 16.10.2018г., в което евентуално следваше да са от-разени, а в
Потвърждението на л.21 от делото сумата не е индивидуализирана надлежно по основание и
размер. Не е ясно и от кое лице изхожда документът, с оглед преценката на неговата
валидност. Т. е., след като не се установява “С. Г. Груп” ООД да е придобило процесните
вземания, то не е могло и да ги прехвърли на ищеца с договора за цесия, сключен от тях на
01.10.2019г.
По изложените съображения, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ”ЮБЦ” ЕООД, с ЕИК: *, седалище и адрес на
управление: *, иск за установяване по отношение на СЛ. П. К., ЕГН: **********, от *, че
3
същата дължи сумата от общо 99.90 лв., представляваща неустойки за предсрочното
прекратяване, по вина на абоната, на два договора за предоставяне на да-лекосъобщителни
услуги с клиентски № *, сключени с ”Българска телекомуникационна компания” ЕАД,
оператор с търговска марка ”Виваком”, на 01.08.2017г., в размери на по три стандартни
месечни абонаментни такси от по 16.65 лв. без ДДС, което вземане е било прехвърлено с
Договор за цесия от 16.10.2018г. на “С.Г.Груп” ООД, а впоследствие и от последното – на
”ЮБЦ” ЕООД, с такъв от 01.10.2019г., за която е издадена заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК по ч. гр. дело № 7807/2020г. на РС Бургас, като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Вярно с оригинала!
С. Добрева
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4