П Р О Т О К О Л №1295
02.09.2021 г. град Пловдив
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Второ отделение, XXIX състав, на втори
септември две хиляди двадесет и първа година в публично съдебно заседание, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
Секретар: ВАНЯ ПЕТКОВА
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
Административно дело № 1533 по описа за 2021 г.,
На именното повикване в 09:57 часа се явиха:
Жалбоподателят М.Д.К., редовно призована,
не се явява. За нея адв. Г., с пълномощно от по-рано.
За ответника ТП на НОИ София –град, редовно призован, не се явява представител.
За ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА-ПЛОВДИВ,
редовно призована и уведомена за възможността да встъпи в процеса, не се явява
представител.
АДВ. Г.: Да се даде ход на
делото.
СЪДЪТ счита,
че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно
заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО: Образувано е по жалба на М.Д.К. против Решение №Ц1040-21-394/10.11.2020
год. на Директора на ТП на НОИ София-град, с което е отхвърлена жалба на
жалбоподателката против Разпореждане №Д-21-999-00-**********/21.08.2020 год. на
Ръководителя по изплащане на обезщетения и помощи, с което е било спряно производство
по изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане за остатъка до 410 календарни дни по чл. 50 КСО за жалбоподателя.
Към делото, образувано
първоначално в Административен съд София-град, е приложена административната
преписка по издаване на оспорения административен акт.
Постъпила е на 13.08.2021 год.
молба от ст. юрк. Б, процесуален представител на ответника, с представени доказателства.
Сочи се с молбата, че към настоящия момент са настъпили нови обстоятелства,
които водят до отпадане правния интерес за жалбоподателя от водене на делото,
което е основание по чл. 159, т. 4 АПК за прекратяване на съдебното
производство, а именно твърди се, че с разпореждане на Ръководителя по
изплащане на обезщетенията и помощите е възобновено спряното с разпореждането
от 21.08.2020 год. производство по отпускане на парично обезщетение за
бременност и раждане, а с разпореждане от 19.07.2021 год. на Ръководителя по изплащане
на обезщетенията и помощите е постановен и отказ от изплащане на парично обезщетение
за бременност и раждане за остатъка до 410 календарни дни. Моли се в тази връзка
жалбата да се остави без разглеждане и да се прекрати настоящото производство,
като са представени заверени копия на цитираните две разпореждания от
15.07.2021 год. и от 19.07.2021 год.
Постъпило е на 20.08.2021 год. на
електронната поща на съда писмено становище от адв. Г., процесуален представител
на жалбоподателя, по молбата на ответника, като се сочи, че същата не е
основателна. Излагат се съображения във връзка с развитието на административното
производство и издадените по него разпореждания, като се сочи, че понастоящем
разпореждането от 19.07.2021 год. на Ръководителя по изплащане на обезщетенията
и помощите се обжалва по административен ред пред Ръководителя на ТП на НОИ. Счита
се, че няма основание за прекратяване на настоящото производство, предвид това,
че отказът за изплащане на обезщетение все още е в сила.
АДВ. Г.: Поддържам жалбата и
заявеното от мен писмено становище и претендирам разноските. Няма да сочим
други доказателства. Да се приеме административната преписка.
СЪДЪТ, на
първо място, счита, че следва да приеме административната преписка и
представените с молба от ответника писмени доказателства и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА
административната преписка и писмчените доказателства, представени допълнително
от ответника.
СЪДЪТ намира,
че не следва да се дава ход на делото по същество, тъй като счита, че искането
за прекратяване на производството, направено от ответната страна се явява основателно
на посоченото основание по чл.159, т. 4 от АПК, а именно поради отпадане на
правния интерес на жалбоподателя от оспорване на конкретния административен акт,
предмет на настоящото производство. С решението, което се обжалва по настоящото
дело, а именно това от 10.11.2020 год. на Директора на ТП на НОИ София-град на
практика е потвърдено разпореждането на Ръководителя по изплащане на
обезщетенията и помощите от 21.08.2020 год. с посочен конкретен номер в решението,
за спиране производството по изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане
за остатъка до 410 календарни дни по чл. 50, ал. 1 и 5 от КСО с начална дата 21.
08.2020 год. за жалбоподателя. От представените от страна на пълномощника на
ответника доказателства е видно, че с последвало разпореждане от 15.07.2021
год. въпросното спряно производство е било възобновено. Нещо повече, последвало
е и разпореждане за произнасяне по същество по искането за отпускане на парично
обезщетение от дата 19.07.2021 год. Доколкото в настоящото производство е бил
оспорен акт за потвърждаване на такъв, който е с временно действие, доколкото
временно е било отложено решението на въпроса за отпускане на конкретното обезщетение
по същество, то с решаването на въпроса вече по същество с представеното второ
разпореждане от 19.07.2021 год., следва да се счита, че е отпаднал правният
интерес на жалбоподателя от оспорване на решението, предмет на обжалване по
настоящото дело, като за жалбоподателя понастоящем съществува възможност да
защити правата си чрез оспорване на издаденото разпореждане, с което е налице
произнасяне по същество, каквото се твърди в становището на жалбоподателя, че е
било сторено от нея, а именно същата обжалва по административен ред разпореждането
за отказ от изплащане на обезщетение. Доколкото съдът служебно следи за наличието
на всички процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата във всеки момент
от развитието на производството, а понастоящем правен интерес от оспорване,
което е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата
липсва, понеже междувременно е отпаднал, то съдът счита, че следва да прекрати
производството по реда на чл.159, т. 4 АПК и като последица от това следва да
се присъдят на жалбоподателя направените разноски, в която връзка по делото по-рано
от жалбоподателя е представен договор за правна защита и съдействие,
удостоверяващ заплащането на договорено възнаграждение за адвокат от 250 лв. Към
делото на Административен съд София-град е приложен и документ за внесена ДТ от
10 лв. СЪДЪТ счита, че в случая
разноски се дължат на жалбоподателя, доколкото към момента на подаване на
жалбата му е бил наличен правен интерес от оспорване на решението на Директора
на ТП на НОИ София, а правният интерес от оспорване е отпаднал едва след депозиране
на жалбата в хода на настоящото производство, поради което и производството не е било образувано
неоснователно от страна на жалбоподателя. В тази връзка е налице практика на
ВАС, обективирана например в Определение №12173/2020 год. по адм. дело 8296/2020
год., досежно присъждане на разноски в такива случаи. По изложените
съображения, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на М.Д.К. против решение от 10.11.2020 на Директора на ТП на НОИ
София-град.
ПРЕКРАТЯВА производството
по Административно дело №1533/2021 год. по описа на Административен съд
Пловдив,
XXIX състав на основание
чл. 159, т. 4 от АПК.
ОСЪЖДА ТП на
НОИ София -град да заплати на жалбоподателя направените разноски по делото в
размер на 260 лв.
Определението не е окончателно и
подлежи на обжалване пред ВАС в 7-дневен срок от днес за присъствалата страна и
от съобщението за другата страна.
ПРОТОКОЛЪТ
се изготви в съдебно заседание.
ЗАСЕДАНИЕТО
се закри в 10:15 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: