РЕШЕНИЕ
№ 282
гр. Момчилград, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело №
20235150100455 по описа за 2023 година
Производството е по чл.26 ал.1 и по чл.55 ал.1 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от И. М. С. с ЕГН- **********, чрез адв.М.
М. от АК- Пловдив против ’’ПРОФИ КРЕДИТ България’’ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, кв.Мотописта,
бул.“България“ 49, бл.53 Е, вх.В, представлявано от двама управители- С. Н.
Н., Ц.Г. С., Я. К. Ч..
В исковата молба се посочва, че ищецът е бил страна по Договор за
потребителски кредит № 40000635933/17.07.2020г. подписан с ответното
дружество „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, по силата на който същият е
следвало да върне върне сумата по кредита в размер на 724,74 лева., при
главница 600 лева, при ГПР: 48,17% и ГЛП: 40,90%, и срок на кредита от 11
вноски. Съгласно този договор е следвало да заплаща и възнаграждение за
закупена/ни допълнителна/ни услуга/ги Фаст и Флекси в размер на 180 лева
и 480 лева или общо 660 лева, разпределени на 11 вноски по 60 лева.
Намира, че клаузата от договор за потребителски кредит, предвиждаща
заплащането на възнаграждение за закупена/ни допълнителна/ни услуга/ги
1
Фаст и Флекси в размер на 180 лева и 480 лева или общо 660 лева е била
нищожна на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД и поради това, че е била сключена
при неспазване на нормите на чл.10а, чл.11, чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22,
както и по чл.143 ал.1 от ЗЗП. Развиват се подробни доводи, че са били
накърнени добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1 предл.3-то от ЗЗД. На
следващо място се счита, че клаузата е неравноправна по смисъла на чл.143
т.5 ЗЗП във вр.с чл.21 ал.1 ЗПК. Освен това се развиват подробни доводи
посочващи и навеждащи на извода, че клаузата от договор за потребителски
кредит, предвиждаща заплащането на закупените допълнителни услуги е
нищожна на посочените основания поради което се счита, че сумата в размер
на 100 лева, която е била заплатена на ответника в тази насока е следвало да
бъде върната на основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, като получена без правно
основание.
Ето защо моли съда да приеме, че клаузата от Договор за потребителски
кредит № 40000635933/17.07.2020г., сключен между ищеца и ПРОФИ
КРЕДИТ България ЕООД, предвиждаща заплащането на възнаграждение за
закупена/ни допълнителна/ни услуга/ги Фаст и Флекси в размер на 180 лева
и 480 лева или общо 660 лева, е нищожна на основание чл.26 ал.1 ЗЗД вр.
чл.22 вр. с чл.10а, чл.11, чл.19 ЗПК, както и по чл.143 ал.1 от ЗЗП. Моли съда
на основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД да осъди „ПРОФИ КРЕДИТ България“
ЕООД да заплати на ищеца, сумата в размер на 100 лева, като не дължимо
платена по недействителна клауза за възнаграждение за пакет допълнителни
услуги Фаст и Флекси по Договор за потребителски кредит №
40000635933/17.07.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.
Претендира разноски.
Ищцовата страна е представила доказателства, които съдът е допуснал и
приел с определение №359 от 04.10.2023г.,а именно: Пълномощно и Договор
за потребителски кредит № 40000635933/17.07.2020г., Квитанция за заплатена
държавна такса.
Направени са доказателствени искания по които съдът се е произнесъл
с определението си в з.з.
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК е представил писмен отговор,
чрез юрк.Георги Антонов.Сочи се, че исковата молба е нередовна, но се
2
прави признание на иска за връщане на заплатени суми за услугите в размер
на 100лева по основание и размер. Ето защо се иска при определяне на
разноските в производството да бъде отчетено, че адвокатският хонорар не
следва да бъде изчисляван и отделно за всеки предявен иск /относно
установителната претенция/, тъй като неможело да се приеме ,че има повече
от един иск. Ето защо, иска се разноските по делото да бъдат присъдени при
условията на чл.237 от ГПК, а именно има признание на иск. Желае да не се
възлагат разноски в тяхна тежест, както и се прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение при условията на чл. 78 ал. 5
от ГПК.
В съдебно заседание ищецът не се явява, като от процесуалният
представител- адв. М. е постъпило писмено становище в което се заявява, че
поддържа исковата молба и приложените към нея доказателства. Заявяват, че
съдът следва да се произнесе по същество тъй като въпреки направеното
признание ответното дружество е дало основание за завеждане на делото.
Иска постановяване на решение по чл.237 от ГПК. Предвид на това
претендират сторените по делото разноски да бъдат присъдени в тяхна полза
по изложени съображения, като се прави възражение за прекомерност на
адв.възнаграждение на ответната страна.
Ответната страна, не се представлява, като е постъпило писмено
становище, с което потвърждава направеното признание на иска, и се
предлага постановяване на решение при признание на иска по реда на чл.237
от ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и като обсъди възраженията, доводите и исканията на страните,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е направено признание на иска от страна на ответника и
искане от същият да бъде да бъде постановено решение при признание на иск
по смисъла на чл.237 от ГПК, като ответната страна заявява, че въпреки
признанието на иска, се дължат разноски, равзива подробни доводи и се
позова на съдебна практика в тази насока.
Видно от изложеното от страните по делото страните не спорят, както и
е налице признание на иска от страна на ответното дружество, че между тях е
бил сключен Договор за потребителски кредит № 40000635933/17.07.2020г.,
3
сключен между ищеца и ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД, по силата на
който същият е следвало да върне върне сумата по кредита в размер на 724,74
лева., при главница 600 лева, при ГПР: 48,17% и ГЛП: 40,90%, и срок на
кредита от 11 вноски. Съгласно този договор е следвало да заплаща и
възнаграждение за закупена/ни допълнителна/ни услуг/ги Фаст и Флекси в
размер на 180 лева и 480 лева или общо 660 лева. В тази насока е
посагителен план към договора, в който са отразени дължими парични суми,
в т.ч. и за допълните услуги- посочени по-горе.
По делото не са приложени разписки за извършени плащания, но
ответното дружество е представило Справка за плащания, изискана от
ответника по реда на чл.190 от ГПК, и е налице признание на иска, поради и
което съдът приема за установено, че ищецът е заплатил посочените в
исковата молба парични суми, или съдът приема, че ищецът е заплатил
сумата в общ размер на 1 384,74 лева, посочени като главница, лихви и
вноски за допълнителни услуги- посочени конкретно и по дати на заплащане.
Както и по-горе се посочи, по делото и на основание чл.190 от ГПК
ответното дружество е задължено да представи СПравка за извършени
плащания по процесният договор, и такава е представена, като е налице и
признание на иска, поради и което тези обстоятелства се приемат за
настъпили и налични.
Съдът, като прецени прецени събраните по делото доказателства и на
осн.чл.235 от ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните,
както и направеното признание на иска и процесуалното поведение на
страните във връзка с дадени указания за изпълнение на задължения, в т.ч. и
по чл.190 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното: Предявени са искове за недействителност на клауза от договор за
кредит по чл.26 ал.1 пр.3 и пр.2 от ЗЗД– поради противоречие с добрите
нрави и заобикаляне на закона, както и по чл.55 ал.1 от ЗЗД- за връщане на
недължимо платено.
Съдът предвид гореизложеното приема, че описаните в исковата молба
обстоятелства са установени, като същата следва да бъде уважена изцяло.
Съдът, като взе предвид, че ответното дружество е небанкова
финансова институция по чл. 3 ЗКИ, и като такава може да отпуска кредити
4
със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства. В същото време ищцата е физическо лице,
което при сключване на договора е действало извън рамките на своята
професионална дейност, т.е., страните имат качествата на потребител по
смисъла на чл.9 ал.3 от ЗПК и кредитор съгл. чл.9 ал.4 от ЗПК. Сключеният
договор по своята правна характеристика и съдържание представлява
потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици
важат изискванията на специалния закон- ЗПК в релевантната за периода
редакция.
За да бъде уважен така предявения иск по по чл.26 ал.1 пр.3 и пр.2 от
ЗЗД, ищецът следва да установи, че клаузата за неустойка противоречи на
добрите нрави и цели заобикаляне на закона. В тежест на ответника е да
докаже валидно сключен договор за паричен заем и валидна клауза за
заплащане на възнаграждение за закупени допълнителни услуги.
Съдът приема за безспорно между страните обстоятелството, че са
сключили договор за паричен заем с посоченото от ищеца съдържание /като
договорът е приложен по делото/, в който е уговорена клауза за заплащане на
закупени допълнителни услуги Флекс и Фаст в общ размер на 660 лева, така
както е посочена като съдържание в исковата молба, както и че тази клауза е
недействителна. Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът
представлява финансова институции по смисъла на чл.3 ал.2 от ЗКИ, поради
което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това
означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като
кредитор по смисъла на чл.9 ал. 4 ЗПК. Безспорно между страните е
обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на чл.9 ал.3 ЗПК.
Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем по
своята същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 ал.1
ЗПК, спрямо който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския
кредит.
По иска за недействителност на клаузата за неустойка по чл.26 ал.1
предл.3-то от ЗЗД и иска по чл.55 ЗЗД е валидно следното;
Критериите, дали е налице нищожност поради противоречие с добрите
нрави на уговореното възнааграждение за заплащане на закупени
5
допълнителни услуги, т.к. са нарушени основните принципи на договорното
право- добросъвестността и справедливостта в отношения- чл.8 и чл.9 от ЗЗД.
Една от предпоставките за предявяване на иска с правно основание
чл.26 ал.1 от ЗЗД е наличието на правен интерес, който според съда за ищеца
е налице, тъй като между страните съществува спор относно
действителността на конкретно посочени договорени клаузи за заплащане на
възнаграждние за закупена допълнителна услуга "Фаст" и "Флекси".
Установява се, че със сключването на процесния договор за потребителски
кредит се нарушава правната сфера на една от страните. При иска с правно
основание чл.26 ал.1 от ЗЗД тежестта на доказване е на ищеца, тъй като се
касае за искане да бъде установен един правопрепятстващ факт - факта на
нищожност на конкретно посочена в петитума на исковата молба клауза в
сключения между страните договор.
От формална страна съдът приема, че безспорно се касае за сключен
между страните договор за потребителски кредит, чиито форма и съдържание
отговорят на законовите изисквания на чл.9 ал.1 от ЗПК, като ищецът като
физическо лице качеството на потребител, на основание чл.9 ал.3 от ЗПК, а
ответникът като юридическо лице, което обещава да предостави
потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска
дейност има качеството на кредитор– чл.9 ал.4 от ЗПК. Според съда клаузата
в процесният Договор за потребителски кредит, сключен между страните,
предвиждаща заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна
услуга "Фаст" в размер на 180 лева и клаузата от Договора за потребителски
кредит- същият догорор, която предвижда заплащането на възнаграждение за
закупена допълнителна услуга "Флекси" в размер на 480 лева, са нищожни,
тъй като са сключени при неспазване на императивните текстове на чл.10а,
чл.11 т.9 и т.10 и чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. с чл.22 от ЗПК и най-вече при
накърняване на добрите нрави.
Съгласно Решение № 4/2009г. по т. д. № 395/2008г. и Решение №
1270/2009г. по гр. д. № 5093/2007г. на ВКС, основен принцип е
добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на
неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се
предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка
на другата. Тъй като става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез
6
която е прокаран този принцип е чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД
също намират приложение- чл.8 ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Според задължителната
практика на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни
правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде
отговор на въпроса дали уговореното от страните води до накърняване на
добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1 предл.З от ЗЗД. Чрез накърняване на
принципа на "добри нрави" по чл.26 ал.1 пр. от ЗЗД се достига до значителна
нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до
злепоставяне на интересите на една от страните /в случая ищеца/ с цел
извличане на собствена изгода на кредитора.
Изхождайки от съдържанието на Договора за потребителски кредит
съдът намира, че възнагражденията за закупените допълнителни услуги
"Фаст" и "Флекси" са нищожни като противоречащи на добрите нрави и
неравноправни по смисъла на чл.143 т.19 от ЗЗП, защото е очевидно, че
сборът на двете суми по тези допълнителни услуги /180 + 480 лева/ е в
размер, по-голям от сумата по отпуснатия кредит в размер на 600 лева.
Чрез така договорените допълнителни услуги, според съда, се нарушава
принципа на добросъвестност, който принцип е застъпен в гражданските и
търговски взаимоотношения. Целта на неговото спазване, както и на
принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото
облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. В конкретния казус,
чрез постигането на такава уговорка за заплащане на възнаграждение за
закупени допълнителни услуги изцяло се нарушава принципа на
добросъвестност и справедливост. Не на последно място съдът счита, че
съгласно чл.21 ал.1 от ЗПК всяка клауза, имаща за цел или резултат
заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.
Предвидените клаузи по допълнителни услуги "Фаст" и "Флекси" са
неравноправни по смисъла на чл.143 т.5 от ЗЗП. В ЗПК е уредено задължение
на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже
сключването на такъв.
Установява се от договорните клаузи, чиято недействителност се иска
да бъде прогласена от съда, че с уговарянето им от страните е налице
нарушение и на чл.10а ал.2 и ал.4 от ЗПК, тъй като ответникът като кредитор
7
не може за изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита, като ал. 4 на цитирания по-горе член от
ЗПК предвижда, че видът, размерът и действието, за което се събират такси
и/или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит. Видно от сключения между страните договор за
потребителски кредит е, че допълнителните услуги "Фаст" и "Флекси" не са
ясно и точно определени, фиксирана е само сумата на всяка едно от двете
услуги, без да е ясно в какво се изразяват те, как и определен размерът на
всяка едно от тези услуги, ползвани ли са от ищеца в качеството му на
потребител, което означава, че кредиторът не се е съобразил с цитираните
законови разпоредби на ЗПК при сключването на договора за потребителски
кредит с ищеца. Предвид изложеното дотук и съобразявайки задължителната
практика на ВКС по този въпрос, съдът намира, че в конкретният казус
клаузата, от Договора за потребителски кредит, сключен между ищеца и
ответника "Профи Кредит България“ ЕООД, която предвижда заплащането на
възнаграждение за закупена допълнителна услуга "Фаст" в размер на 180 лева
и клаузата от Договора за потребителски кредит, сключен страните, която
предвижда заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга
"Флекси" в размер на 480 лева, страдат от съществени пороци и в този си вид
те не могат да породят правни последици за страните.
Следователно след като в настоящия исков процес ищецът доказа при
условията на пълно и главно доказване спорните факти от значение за
решаване на делото и връзките между тях - чл. 153 от ГПК, съдът приема, че
исковата му претенция се явява основателна и като такава следва да бъде
уважена. Относно предявения иск с правно основание чл.55 от ЗЗД, съдът
намира следното: Уважаването на предявения иск с правно основание чл.55
ал.1 пр.1 от ЗЗД предпоставя ищеца да докаже при условията на пълно и
главно доказване сключването на договор за кредит, наличието на основания
за нищожност, плащане на процесната сума. В тежест на ответника е да
докаже, че процесната сума е платена на годно правно основание. По делото
безспорно се установява, че между страните е бил сключен Договор за
потребителски кредит- цитираният по-горе, като видно от представеното и
прието като доказателство по делото извлечение от сметка към Договора за
потребителски кредит, към посочената дата общата платена сума от ищеца по
процесния договор е в общ размер на 1 384,74 лева. От същото извлечение се
8
установява, че ищецът е заплатил 11 броя вноски по закупени допълнителни
услуги в общ размер на 660 лева. Доколкото съдът е счел, че като нищожна
следва да бъде обявена клаузата в договора предвиждаща заплащането на
възнаграждение за закупени допълнителни услуги в размер на 660 лева.
Поради и това може да се приеме, че ищецът е извършил плащане към
ответната страна на недължима сума, без основание. Ето защо предявеният
осъдителен иск с правно основание по чл.55 от ЗЗД следва да се приеме за
основателен и доказан и да се уважи изцяло.
С други думи казано, предвид уважаването на иска по чл.26 ал.1 предл.1
от ЗЗД, следва да бъде уважен искът по чл.55 ал.1 т.1 от ЗЗД ответното
дружество следва да бъде осъдена да заплати сумата 100 лева, недължимо
платена по недействителна клауза за закупени допълнителни услуги от
Договора за потребителски кредит.
По отговорността за разноските: Искане за присъждане на разноски е
направено и от двете страни и при този изход на спора право на разноски се
пораждат за ищеца. Същият доказа разноски в размер на 100 лева, платена
държавна такса, които ще й се присъдят изцяло. По делото е представен
договор за правна помощ и съдействие, съгласно който на ищеца е
предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38 ал.1 т.1 ЗАдв.
Съгласно чл.38 ал.2 вр. § 2 а от ДР от ЗАдв., на адвоката се определя
възнаграждение в размер не по-малък от предвидения в Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, със начисляване на
ДДС. По делото се установи, че адв.М.М. е регистриран по ЗДДС адвокат. В
чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата е предвидено, че за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела с определен интерес за всеки отделен иск
възнагражденията са в съответните размери, като при интерес до 1000 лева
/какъвто е настоящият случай/ този размер е 400 лева без ДДС или 480 лева с
ДДС за всеки отделен иск, или на адв.М. следва да се определи
адв.възнаграждение в общ разамер на 960 лева.
Предвид на изложеното съдът определя адвокатско възнаграждение за
адв.М. В. М. от АК- Пловдив в размер на 960 лева общ с ДДС /или по 480
лева за всеки предяве иск/, като в тази насока следва да се посочи, че
възражението за прекомерност на адв.възнаграждение е неоснователно- т.к.
това са минималните размери за този тип дела и в тази насока е съдебната
9
практика.
Неоснователно е искането на ответното дружество, че на тях не следва
да се възлагат разноски, поради направеното признание на иска по реда на
чл.237 от ГПК, т.к. съдът приема, че включването на тези клаузи /обявените
за недействителни/ в договора за потребителски кредит съставлява основание
за завеждането на настоящото производство, поради и което съдът счита, че
ответното дружество е дало повод за завеждането на настоящите искове, по
което е образуваното настоящото производство.
Предвид изложеното съдът,
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожна клаузата от Договор за потребителски
кредит № 40000635933/17.07.2020г., сключен между ищеца И. М. С. с ЕГН-
**********, и „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД със седалище и адрес на
управление: гр.София, кв.Мотописта, бул.“България“ 49, бл.53 Е, вх.В,
представлявано от двама управители- СВЕТОСЛАВ НИКОЛАЕВ НИКОЛОВ,
ЦВЕТЕЛИНА ГЕОРГИЕВА СТАНЕВА, ЯРОСЛАВ КЖИЩОВ ЧУЛА, с
ЕИК- *********, предвиждаща заплащането на възнаграждение за
закупена/ни допълнителна/ни услуга/ги Фаст и Флекси в размер на 180 лева
и 480 лева или общо 660 лева, на основание чл.26 ал.1 ЗЗД вр. чл.22 вр. с
чл.10а, чл.11, чл.19 ЗПК, както и по чл.143 ал.1 от ЗЗП.
ОСЪЖДА на осн.чл.55 ал.1 от ЗЗД „ПРОФИ КРЕДИТ България“
ЕООД-София, с ЕИК- *********, ДА ЗАПЛАТИ на да заплати на ищеца
И. М. С. с ЕГН- **********, сумата в размер на 100 лева, като не
дължимо платена по недействителна клауза за възнаграждение за пакет
допълнителни услуги Фаст и Флекси по Договор за потребителски кредит №
40000635933/17.07.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД- София с ЕИК-
*********, ДА ЗАПЛАТИ на И. М. С. с ЕГН- **********, сумата в
размер на 100 лева– разноски в производството.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД- София с ДА
ЗАПЛАТИ на адв.М. В. М. от АК- Пловдив, сумата в размер на 960 лева-
10
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Кърджалийския
окръжен съд в двуседмичен срок.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
11