№ 1101
гр. **, 22.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20241110135775 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от П. В. В. срещу „***, с която е
предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1, предл. 3
ГПК за признаване за установено между страните, че ищецът не дължи на ответното
дружество вземания за предоставени ВиК услуги.
В исковата молба се твърди, че на името на починалия на 23.01.2004 г. баща на ищеца
била открита партида в ответното дружество с кл. № *** относно недвижим имот,
находящ се в гр. **, ж. к. „***“, бл. *****. В началото на м. декември 2023 г. ищецът
получил от ответното дружество покана за обсъждане на задължения за плащане, с
която бил уведомен, че към 24.11.2023 г. неплатените задължения за предоставени и
използвани ВиК услуги по посочения клиентски номер били в размер на 15211,93 лева.
На 29.02.2024 г. ищецът подал молба до ответника с искане за отписване на част от
задълженията, а именно тези за периода от 01.01.2010 г. до 29.02.2021 г., поради
погасяването им по давност. В писмо до ищеца от 15.03.2024 г. „*** предложило
организиране на среща за сключване на споразумение за погасяване на задълженията,
като посочило, че давността не се прилагала служебно. Предвид изложеното, ищецът
твърди, че за него съществувал правен интерес от предявяването на иск срещу
ответника за установяване недължимостта на сумата от 9332,50 лева, представляваща
задълженията за предоставени ВиК услуги, начислени по кл. № *** за периода от
1
01.01.2010 г. до 13.06.2021 г. Ищецът моли исковата му претенция да бъде уважена
изцяло, като му бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „*** за
отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил такъв. Ответната страна сочи, че за
част от процесния период, а именно от 16.05.2016 г. до 13.06.2021 г., предявеният иск
бил недопустим поради липса на правен интерес, а в условията на евентуалност -
неоснователен, тъй като на 16.05.2016 г. ищецът прехвърлил 1/2 идеална част от
водоснабдения имот на трето за спора лице. Предвид прехвърлянето на собствеността
върху имота дружеството не претендирало от ищеца заплащането на задължения,
начислени след 16.05.2016 г., доколкото той нямал качеството потребител, от което
следвала и частичната недопустимост на иска. Ответникът не оспорва основателността
на предявения иск в частта, касаеща задълженията, начислени в периода от 01.01.2010
г. до 16.05.2016 г., поради погасяването им по давност. Изложени са подробни доводи,
че ответната страна не е станала повод за предявяване на исковата претенция и с оглед
липсата на оспорване досежно твърденията за погасяване на част от процесните
задължения по давност сочи, че не следва да носи отговорност за сторените от ищеца
разноски по делото. Отправено е искане за частично прекратяване на делото поради
недопустимост, съответно – за отхвърляне на предявения иск, с оглед релевираните
оспорвания, както и за присъждане в полза на дружеството на сторените по делото
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на делото е отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1, предл. 3 ГПК за признаване за установено между страните, че ищецът П. В.
В. не дължи на ответното дружество „*** сумата от 9332,50 лева, представляваща
начислени за периода от 01.01.2010 г. до 13.06.2021 г. задължения за предоставени ВиК
услуги на недвижим имот, находящ се в гр. **, ж. к. „***“, бл. *****, с кл. № ***.
В производство по предявен отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК ищецът следва да докаже фактите, от които произтича
правният му интерес, а в тежест на ответника е установяването при условията на
пълно и главно доказване на фактическите обстоятелства, от които произтича
отричаното право. Съгласно принципа за разпределение на доказателствената тежест в
процеса, всяка страна носи тежестта да докаже фактите, от които извлича изгодни за
себе си правни последици, съгласно разпоредбата на чл. 154 ГПК. При предявен
отрицателен установителен иск за недължимост на определена сума, какъвто е
настоящият казус, кредиторът-ответник по иска трябва да докаже фактите, от които
2
произтича вземането, а длъжникът-ищец - релевираните възражения за недължимост
на същото, поради което именно ответникът по отрицателния установителен иск
следва да докаже, че вземането е възникнало и съществува. В този смисъл е и
константната практика на върховната съдебна инстанция (вж. Решение № 240 от 15.
12. 2012 г. на ВКС по гр. д. № 1438/2011 г., III г. о.; Решение № 173 от 12. 01. 2011 г. на
ВКС по т. д. № 901/2009 г., I т. о., ТК; Решение № 22 от 27. 05. 2014 г. на ВКС по гр. д.
№ 5260/2013 г., II г. о., ГК).
С отговора на исковата молба по делото ответникът не е оспорил изложените в
исковата молба фактически твърдения, като изрично е заявил, че намира за
основателни доводите на ищеца за недължимост на процесните вземания поради
изтекла погасителна давност, но само за периода от 01.01.2010 г. до 16.05.2016 г., тъй
като само за този период ищецът е имал качеството потребител на ВиК услуги по
смисъла на § 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги. С оглед така релевираните от страните твърдения и на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК в проектодоклада по делото, обявен за
окончателен в проведеното открито съдебно заседание на 05.11.2024 г., съдът е приел,
че по делото не е спорно между страните и не се нуждае от доказване
обстоятелството, че в периода от 01.01.2010 г. до 16.05.2016 г. П. В. В. е имал
качеството потребител на ВиК услугите, доставени в процесния недвижим имот, както
и че вземанията, начислени за потребени в имота ВиК услуги в периода от 01.01.2010
г. до 16.05.2016 г. са погасени по давност. Следователно за посочения период исковата
претенция се явява основателна, с оглед направеното от ответника признание на
неизгодни за него факти и изтеклия времеви отрязък от крайната дата на периода
(16.05.2016 г.) до датата на подаване на исковата молба по делото (14.06.2024 г.).
Ответникът не е доказал твърденията си, че на 16.05.2016 г. ищецът е извършил
разпоредителни действия с притежаваното от него право на собственост върху
процесния имот, поради което и не притежавал качеството потребител на ВиК услуги
за процесния имот за периода от 16.05.2016 г. до 13.06.2021 г., съответно - за него
липсвал правен интерес от предявяване на иск за този период. Посоченото
обстоятелство е разпределено в доказателствена тежест на ответното дружество, като
на същото изрично е указано с доклада по делото, че не сочи и не представя
доказателства за тези си твърдения. В хода на производството обаче се установи
извършването на такива разпоредителни действия - видно от представения от ищеца
нотариален акт за дарение на идеална част от недвижим имот (л. 15), 1/2 идеална част
от процесния имот е дарена от ищеца и неговата съпруга на сина им на 16.05.2016 г.
Противно на заявеното от ответника, това обстоятелство не рефлектира върху
допустимостта на исковата претенция. Предмет на делото е отричането наличието на
процесните вземания в тежест на ищеца, поради което за да е допустим искът, е
достатъчно да се представени доказателства за отправени до ищеца извънсъдебни
3
претенции от страна на ответника. Доказателства за такива са представени още с
исковата молба - писмо от „*** в отговор на молба на ищеца и сина му за отписване на
задължения, погасени по давност, от 29.02.2024 г. (л. 17 - 19 от делото). Що се касае до
основателността на исковата претенция, обстоятелството дали ищецът е собственик,
съответно - потребител на ВиК услуги в процесния имот, е ирелевантно, предвид
основанието на предявения отрицателен установителен иск - изтекла спрямо
вземанията погасителна давност.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 3/2011г. по тълк. дело №
3/2011г., ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б.
„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на
пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите
да са равни и плащанията да са еднакви. Вземанията за цена на доставената вода
отговарят на така даденото тълкуване на понятието „периодични плащания“, тъй като
всички те имат един общ правопораждащ факт – неформален договор при общи
условия, падежът им настъпва през предварително определени интервали от време – в
30-дневен срок от фактуриране на потребените количества вода съгласно чл. 34, ал. 1
от ОУ /в сила до 13.07.2016г./ и чл. 33, ал. 2 от ОУ, одобрени с Решение № ОУ-
2/13.07.2016г. на КЕВР, като размерът на плащанията е определяем по установения в
Наредба № 4 ред. Поради тази причина същите се погасяват с изтичането на три
години съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД, считано от настъпване на изискуемостта.
Исковата молба по делото е подадена на 14.06.2024 г. Както бе отбелязано,
съгласно общодостъпните ОУ към договора, „потребителите са длъжни да заплащат
дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на
фактуриране“, т. е. след изтичане на този срок настъпва изискуемостта на вземането и
кредиторът разполага с възможността да предприеме действия по реално изпълнение,
включително като ползва средствата на държавната принуда, поради което от тази дата
започва да тече и давността за погасяване на вземането. Следователно вземания,
отнасящи се за потребени ВиК услуги, чийто падеж е настъпил преди 14.06.2021 г.,
биха били погасени по давност. Предвид липсата на данни за датите на фактуриране на
предоставените услуги, съдът намира, че следва да приеме календарните месеци като
периоди на доставка на ВиК услуги. Поради това и при съобразяване на 30-дневния
срок за доброволно плащане на задълженията, през който погасителна давност не тече,
се налага изводът, че погасени по давност са процесните вземания за периода до
01.01.2010 г. до 30.04.2021 г., тъй като падежът на вземанията за м. април е настъпил
на 31.05.2021 г. (т. е. преди крайната дата на погасителната давност - 14.06.2021 г.), а
падежът на вземанията за м. май 2021 г. - на 01.07.2021 г. (т. е. след крайната дата на
погасителната давност - 14.06.2021 г.), поради което вземанията за м. май и м. юни
4
2021 г. не са погасени по давност. При съобразяване на правилото по чл. 162 ГПК
съдът намира, че погасените по давност вземания за периода от 01.01.2010 г. до
30.04.2021 г. възлизат на сумата от общо 9230,32 лева. До посочения размер
предявеният иск следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от
9332,50 лева - да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
Противно на изложеното от ответника, не са налице основания за присъждане
на разноските по правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК. На първо място следва да се
съобрази, че ответната страна не е признала исковата претенция в цялост, а само за
част от процесния период. На следващо място - не са налице предпоставките по чл. 78,
ал. 2 ГПК, доколкото ответното дружество е дало повод за предявяване на иска,
отправяйки извънсъдебно предложение до ищеца за заплащане на процесните
вземания.
С оглед изхода на спора и липсата на основания за прилагане на правилото по
чл. 78, ал. 2 ГПК, право на разноски имат и двете страни в производството, но
ответникът не е направил изрично искане за присъждане на такива, освен в хипотезата
на чл. 78, ал. 2 ГПК. На ищеца следва да се присъдят разноски съобразно уважената
част от предявения иск на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и въз основа на представени
списък по чл. 80 ГПК и доказателства за реалното им заплащане за заплатени държана
такса и адвокатско възнаграждение в общ размер от 1654,98 лева. Съдът намира за
основателно направеното в отговора на исковата молба възражението за прекомерност
на претендираното адвокатско възнаграждение от 1500,00 лева, като счита, че същото
следва да е в размер на 1300,00 лева, предвид правната и фактическа сложност на
делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено между страните, на основание чл. 124, ал. 1, предл. 3
ГПК, че П. В. В., ЕГН: **********, с адрес гр. **, ж. к. „***“, бл. *****, не дължи на
„***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. **, р-н „***“, „**“, бул. "**"
№ ***, сумата от 9230,32 лева, представляваща начислени за периода от 01.01.2010 г.
до 30.04.2021 г. задължения за предоставени ВиК услуги в недвижим имот, находящ се
в гр. **, ж. к. „***“, бл. *****, с кл. № ***, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
разликата над уважената част от 9230,32 лева до пълния предявен размер от
9332,50 лева и за периода от 01.05.2021 г. до 13.06.2021 г. като неоснователен.
5
ОСЪЖДА „***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. **, р-н
„***“, „**“, бул. "**" № ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на П. В. В.,
ЕГН: **********, с адрес гр. **, ж. к. „***“, бл. *****, сумата от 1654,98 лева,
представляваща сторени от ищеца разноски в хода на първоинстанционното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6