Решение по дело №337/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1095
Дата: 7 юни 2019 г. (в сила от 7 октомври 2019 г.)
Съдия: Виолета Веселинова Низамова
Дело: 20195330200337
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 януари 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№1095

гр. Пловдив, 07.06.2019г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на осми април, две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИЗАМОВА

                                                                                         

при участието на секретаря Сийка Радева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 337/2019г. по описа на ПРС, XXV нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                                                                                        

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 36-000553 от 04.12.2018г. на Главен инспектор определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 от ЗАвП, чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и чл. 47, ал. 2 от ЗАНН, с което на „АЛПЕТРАНС БЪЛГАРИЯ“ ООД, БУЛСТАТ *********, на осн. чл. 104, ал. 1 от Закон за автомобилните превози /ЗАвПр/ е наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1000 лева, за административно нарушение по чл. 10, § 2, изр. 1, предл. 2 от Реглам. 561/06 .

Жалбоподателят намира атакуваното наказателно постановление за незаконосъобразно и неправилно. Моли същото да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, се представлява от адв. Д.Д., който моли наказателното постановление да бъде отменено и излага съображения в тази насока.

Въззиваемата страна, редовно призована за съдебно заседание, не изпраща представител.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /санкционираното лице/, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

Атакуваното НП е издадено въз основа на съставен на 09.11.2018 г. от свидетел С.К.М. акт за установяване на административно нарушение серия А-2018 № 253775 против АЛПЕТРАНС БЪЛГАРИЯ“ ООД за това, че на 29.12.2017г. около 15:30 часа в гр. Пловдив, ул. "Рогошко шосе“6Б – седалище и адрес на фирмата фалбоподател, като превозвач извършващ международен превоз на товари с лиценз на Общността № 10494, валиден до 26.05.2028г., е извършил следното нарушение: 1. Не е организирал работата на водача В.С.Б., ЕГН: ********** по такъв начин, че той да е в състояние да спазва глава II от Регламент (ЕО) 561/2006 г. Водача е нарушил максимално позволения дневен период на управление при ползване на удължение до 10 часа със 116 минути, видно от разпечатка от дигитална карта на водача Б..

Съгласно акта, АУАН е бил съставен в офиса на фирмата при извършване на комплексна проверка в присъствието на С.П. – пълномощник. П. подписал акта без възражения. В законоустановения три дневен срок пред контролните органи не са били представени от представляващия дружеството обяснения или възражения относно съставения АУАН.

На основание констатациите в акта е издадено и атакуваното НП, в което по идентичен с АУАН начин е описано нарушението и нарушените правни норми.

Разпитан като свидетел в съдебно заседание актосъставителят С.К.М. заяви, че е участвал в проверка на фирмата, както и е съставил акт за установеното нарушение. Свидетелят посочи факти, идентични с изложените в АУАН. По отношение на извършената проверка свидетелят посочи че не е говорил с водача Б. и не го е търсил изобщо. Други документи относими към това нарушение не са били изисквани. Запитан какво не е свършило дружеството жалбоподател, св. М. заяви че не знае, имало си начини за това. Съдът кредитира показанията на актоставителя като обективни, логични и неопровергани от останалите събраните по делото доказателства.

В хода на производството като писмени доказателства са приобщени заверено копие на страница от Книгата за инструктаж на „Алпетранс България“ ООД където на ред под № 445 е отразено че на водача Б.Б. е проведен инструктаж на 19.04.2016г., Удостоверение за проведен инструктаж на водача на МПС Б., извършващ превоз на пътници и товари на територията на Европейския съюз от 03.10.2017г. относно спазване на Регламент (ЕО) 561/2006 г. и Регламент № 3821/85г., Заповед за командировка № 1593 от 03.10.2017г. и заверени копия на Свидетелствата за управление, притежавани от лицето В.С.Б. ведно със заверено копие на Лична карта за същия.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съдът счита, че Наказателното постановление е издадено в шестмесечният преклузивен срок, съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.

Съдът, след като обсъди приетите по делото доказателства, счита че неправилно АНО е приел, че има нарушение от страна на АЛПЕТРАНС БЪЛГАРИЯ“ ООД.

Съгласно разпоредбата на чл. 10, § 2 от Регламент 561/06 транспортното предприятие организира работата на водачите, посочена в параграф 1, по такъв начин, че водачите да са в състояние да спазват Регламент (ЕИО) № 3821/85 и глава II от настоящия регламент.

На базата на така събраните устни и писмени доказателства, настоящият Съд намира, че от страна на санкционираното дружество не е било доказано да е осъществено вмененото му нарушение. Според наказващият орган същото се състои в "неорганизиране" работата на лицето Б.Б. - водача на превозното средство. В действителност никъде в акта за установяване на административно нарушение не е конкретизирано с какви точно действия или бездействия /второто всъщност предполага и извършването на нарушението/ управата на санкционираното дружество не е организирало работата на конкретния водач на МПС. Това не е сторено и в издаденото НП. Запитан в съдебно заседание актосъставителя – св. М. дори не можа да посочи какво е следвало да стори дружеството жалбоподател за да се приеме че е организирало работата на този водач. В хода на административнонаказателното производство са приети като доказателства заверено копие на страница от Книгата за инструктаж на „Алпетранс България“ ООД където на ред под № 445 е отразено че на водача Б.Б. е проведен инструктаж на 19.04.2016г., Удостоверение за проведен инструктаж на водача на МПС Б., извършващ превоз на пътници и товари на територията на Европейския съюз от 03.10.2017г. относно спазване на Регламент (ЕО) 561/2006 г. и Регламент № 3821/85г., от които е видно, че от страна на дружеството жалбоподател са били изпълнени изискванията за създаване на организация на водачите. Действително по делото се установи от тахографския лист с дата 29.12.2017г., че водача е надвишил позволеното максимално време за непрекъснато управление. За осъществяване на състава на нарушението обаче не е достатъчно само да се установи, че е налице управление над допустимото, но това следва да е в резултат на бездействие на дружеството жалбоподател. В процесния казус липсва такова бездействие, като актосъставителя изобщо не е изследвал дали не е налице виновно поведение на самия водач, нито е потърсил документи удостоваряващи създадената организация в предприятието в тази насока, а просто е съставил акт на базата единствено на тахографския лист. Задължение на жалбоподателя е да следи и съблюдава спазване разпоредбите на Регламента и да организира така работата на водачите и да ги контролира, щото същите да спазват разпоредбите относно времето за непрекъснато управление на МПС. Разпоредбата на чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр предвижда приложението разпоредбите на Регламента, като в наказателното постановление, съдът намира, че не е конкретизирано кои точно разпоредби от същия са нарушени. Посочената разпоредба от европейското законодателство действително е бланкетна и препраща съответно към Регл. № 3821/85 г. и към глава ІІ от Регл. 561/06 г. Но за да се приеме, че дружеството – жалбоподател е осъществило състава на вмененото му нарушение, не е достатъчно да се установи неизпълнение на разпоредбите за непрекъснатото управление от страна на един водач на предприятието, а следва да се установи чрез допустими по закон средства, че това неизпълнение е в резултат на действие или бездействие на работодателя, т. е че то е резултат от създадената от работодателя организация на работа или от липсата на такава, а не например да се дължи единствено на виновно поведение на водача, вследствие на неизпълнение на утвърдения от работодателя график за управление на превозното средство. Нещо повече, налице е бланкетно позоваване на нарушената разпоредба, без да се сочи конкретното действие на работодателя/ а не на работника/, което е довело до допускане на описаното в НП управление на МПС над законово регламентираното като част от задължението му да организира работата на водачите. Горното обосновава съществено нарушение на процесуалните правила - чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Ангажирането на административнонаказателната отговорност на дружеството изисква да бъде категорично установено кои задължения по организацията на труда на водача не са изпълнени, но нито Актът за установяване на административно нарушение, нито Наказателното постановление съдържат посочване на конкретно неизпълнените от страна на транспортното предприятие задължения. Напротив, представените по делото от страна на жалбоподателя писмени доказателства - заверено копие на страница от Книгата за инструктаж на „Алпетранс България“ ООД където на ред под № 445 е отразено че на водача Б.Б. е проведен инструктаж на 19.04.2016г., Удостоверение за проведен инструктаж на водача на МПС Б., извършващ превоз на пътници и товари на територията на Европейския съюз от 03.10.2017г. относно спазване на Регламент (ЕО) 561/2006 г. и Регламент № 3821/85г., установяват, че водачът Б.Б. е бил запознат със задължителните изисквания за почивка. Реализирането на отговорност предполага от страна на наказващия орган да бъде доказано по несъмнен начин, че неизпълнението на разпоредбите на регламента е резултат от действие или бездействие на превозвача, и не се дължи само на виновно поведение на водача. По тези съображения съдът намира, че нарушението на дружеството по чл. 104, ал. 1 от ЗАП не е доказано.

С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено, тъй като в хода на производството остана недоказано вмененото на жалбоподателя нарушение, а от друга страна НП е издадено в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като не е налице пълно описание на нарушението чрез посочване на всички съставомерни факти.

По изложените съображения, и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 36-000553 от 04.12.2018г. на Главен инспектор определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 от ЗАвП, чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и чл. 47, ал. 2 от ЗАНН, с което на АЛПЕТРАНС БЪЛГАРИЯ“ ООД, БУЛСТАТ *********, на осн. чл. 104, ал. 1 от Закон за автомобилните превози /ЗАвПр/ е наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1000 лева, за административно нарушение по чл. 10, § 2, изр. 1, предл. 2 от Реглам. 561/06г.

 

Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд- Пловдив.

 

 

                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

        ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

        СЕКРЕТАР: Д.Д.