№ 2475
гр. София, 24.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ели Д. Анастасова
при участието на секретаря Юлия С. Д.а Асенова
като разгледа докладваното от Ели Д. Анастасова Гражданско дело №
20231100100225 по описа за 2023 година
Образувано е по предявен от П. Т. Д. срещу П. П. Л. положителен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено
по отношение на ответника, че ищецът е собственик на следния недвижим имот, а
именно: апартамент № 86, находящ се в гр. София, в кв.1025, комплекс „Лагера“, бул.
„******* Ш“ (стар буд. „*******) X“ ******* етаж, състоящ се от три стаи, столова,
кухня и сервизни помещения, със застроена площ 94,94 кв.м., при съседи: стълбище,
ап.85 и двор, заедно с принадлежащото избено помещение № 43, при съседи: коридор,
мазе 42 и коридор, заедно с 0,980% идеални части от общите части на сградата и
правото на строеж върху мястото, на основание нотариален акт за собственост върху
жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по
Закона по териториалното и селищно устройство № 67, том VII, нот.дело 1267/1987г.
Релевират се доводи, че ищецът е придобил правото на собственост върху
процесния недвижим имот по силата на нотариален акт за собственост върху жилище,
дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по Закона по
териториалното и селищно устройство № 67, том VII, нот.дело 1267/1987г.
Същевременно се посочва, че ответникът се е снабдил с нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 190, том I, рег.№ 2042, дело № 225 на нотариус И.Д.,
съгласно който е закупил от ищеца процесния недвижим имот. В тази връзка ищецът
изрично сочи, че въпросният нотариален акт не е годен да прехвърли правото на
собственост в полза на ответника, поради което и ответникът не може да се легитимира
като собственик на имота, доколкото е съставен чрез използване на неистински
официален документ - личен паспорт серия В № 1042405, издаден на името на П. Т. Д..
Ищецът заявява, че документът е използван за изповядване на сделката от П.С.Г. /трето
лице, неучастващо в настоящото производство/, за което Г. е признат за виновен с
влязла в сила осъдителна присъда на СРС, НО, 95 състав по н.о.х.д.№ 5130/2001 г.
Посоченото трето лице - П.С.Г. е признат за виновен в това, че на 07.07.1999 г. в гр.
1
София, ул. ******* с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал у
П. П. Л. заблуждение, както и в това, че на 07.07.1999 г. в гр. София, ул. *******, в
нотариалната кантора, съзнателно се е ползвал от неистински официален документ -
личен паспорт серия В № 1042405, издаден на името на П. Т. Д..
В исковата молба се релевира, че въпреки постановената осъдителна присъда,
нотариалният акт за покупко-продажба е вписан в Имотния регистър към Служба по
вписванията – гр. София, като ответникът не е предприел действия и не е съдействал
по никакъв начин на ищеца, за да възстанови правното положение отпреди измамната
сделка с недвижимия имот. В този смисъл ищецът счита, че се накърняват правата му,
доколкото не само няма възможност да се разпорежда с имота си, предвид наличието
на вписан нотариален акт, но и не може да открие партида за имота на свое име към
дружествата, предоставящи комунални услуги. Същевременно ищецът се притеснява,
че след неговата смърт наследниците му по закон ще имат проблеми с приемането на
наследството му.
В исковата молба се заявява още, че ищецът не е имал намерение да продава
процесния недвижим имот, с ответника се е запознал след разкриване на измамата и му
е съдействал да си получи парите обратно от третото лице - осъдено с влязла в сила
присъда. Изрично се посочва, че ищецът не се е явявал в нотариалната кантора на И.Д.
на 07.07.1999г., не е подписал нотариалния акт за покупко-продажба, нито е подписал
придружаващите документи при изповядване на сделката (молба, декларации и други
подобни). Релевира, че посочените обстоятелства са установени посредством нарочна
експертиза в съдебното производство по н.о.х.д.№ 5130/2001 г, по описа на СРС, НО,
95 състав като в мотивите си към присъдата съдът изрично посочва, че подписите в
нотариалния акт за покупко-продажба, в молбата и в декларациите са положени не от
ищеца, а от подсъдимия Г.. Предвид гореизложените съображения ищецът сочи, че
нотариален акт от 07.07.1999г. не е годен да породи вещно-транслативен ефект, тъй
като липсва основен елемент от фактическия състав на двустранния договор, а именно
липсва съгласие, поради което е нищожен на основание чл.26, ал.2 ЗЗД. Същевременно
счита, че използването на неистински официален документ за изповядване на сделката
прави същата нищожна и поради противоречия със закона - чл.26, ал.1 от ЗЗД.
В условията на евентуалност, ищецът посочва, че е собственик на процесния
имот, на основание изтекла в негова полза придобивна давност в периода от
07.07.1999г. до датата на депозиране на искова молба. В тази връзка твърди, че както
към 1999г., така и към момента на депозиране на исковата молба е единственото лице,
което упражнява владение върху процесния недвижим имот. Заявява, че през целия
този период ищецът е владял недвижимия имот, като това владение е осъществено със
знанието на ответника и без неговото противопоставяне. С оглед изложените
съображения намира предявения иск за основателен и доказан изцяло.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба, с който
ответникът признава предявения иск като основателен и доказан. Оспорва единствено
обстоятелството, че не е съдействал по никакъв начин на ищеца, за да възстанови
правното положение отпреди измамната сделка с недвижимия имот. В тази връзка
категорично заявява, че многократно е правел опити да се свърже с ищеца, но не е
успял. Моли да не му бъдат възлагани разноски в негова тежест, доколкото е претърпял
значително по-тежки вреди от посочените от ищеца.
С оглед направеното от ищеца искане, настоящото решение подлежи на
постановяване при признание на иска, без обсъждане на представените
2
доказателствата.
По отношение на разноските:
В настоящия случай ответникът е изразил становище, че в случая следва да се
приложи нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК и разноските по делото следва да се възложат
върху ищеца. В тази връзка следва да се изложат следните съображения: по
приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК настоящият състав намира, че възлагането на
разноските в тежест на ищеца е предпоставено от кумулативното наличие на
установените в закона две изисквания: с поведението си длъжникът да не е дал повод
за завеждане на делото и да е признал вземането. Преценката за това, дали тези
изисквания са изпълнени, е винаги конкретна, с оглед фактите по делото и проверката
се извършва от съда, разглеждащ спора по същество /в този смисъл са Решение № 185
от 29.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5196/2013 г., IV г. о., ГК; Определение № 207 от
16.04.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 216/2010 г., III г. о., ГК; Определение № 501 от
12.07.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 24/2013 г., II т. о., ТК/.
В настоящия случай при изследване на първата предпоставка – наличие на
признание на иска от страна на ответника, по делото е безспорно установено, че
ответникът е признал предявения иск.
При анализа на втората предпоставка – с поведението си ответникът да не е дал
повод за завеждане на делото, настоящата инстанция следва да изложи следното: в
отговора на исковата молба и в хода на производството ответникът заявява, че
многократно е правел опити да се свърже с ищеца, но не е успял. Същевременно обаче
ответникът не е представил каквито и да било доказателства в тази насока. В тази
връзка следва да се вземе предвид и възражението на ищеца в ИМ, че ответникът не е
предприел действия и не е съдействал по никакъв начин на ищеца, за да възстанови
правното положение отпреди измамната сделка с недвижимия имот.
Предвид посочените по-горе съображения, съдът следва да обоснове извода, че
не е налице втората императивно необходима предпоставка от фактическия състав на
нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК – с поведението си ответникът да не е дал повод за
завеждане на делото
Предвид гореизложените съображения, в тежест на ответника и на основание
чл. 78, ал.1 ГПК е да заплати в полза на ищеца сумата от 615.21 лева, съобразно
представения на л. 52 списък по чл. 80 ГПК /сумата от 500 лв. – адвокатско
възнаграждение; сумата от 91.21 лв. – такса за вписване на ИМ; сумата от 14.00 лв. –
такса за издаване на СУ; сумата от 10.00 лв. – такси за издаване на СУ/.
Въз основа на признанието на иска и след като намери, че признанието изхожда
от страната, против която искът е предявен, като не противоречи на закона и на
морала, и е относно право, с което е допустимо разпореждане, на основание чл. 237, ал.
1, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от П. Т. Д., с ЕГН **********,
със съдебен адрес: гр. София, жк *******, офис-партер срещу П. П. Л., с ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ул. „*******, ет. ПП положителен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че П. Т. Д., с ЕГН ********** е собственик на
3
следния недвижим имот, а именно: апартамент № 86, находящ се в гр. София, в
кв.1025, комплекс „Лагера“, бул. „******* Ш“ (стар буд. „*******) X“ ******* етаж,
състоящ се от три стаи, столова, кухня и сервизни помещения, със застроена площ
94,94 кв.м., при съседи: стълбище, ап.85 и двор, заедно с принадлежащото избено
помещение № 43, при съседи: коридор, мазе 42 и коридор, заедно с 0,980% идеални
части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, на основание
нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу
отчужден недвижим имот за мероприятия по Закона по териториалното и селищно
устройство № 67, том VII, нот.дело 1267/1987г.
ОСЪЖДА П. П. Л., с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „*******, ет. ПП
да заплати, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на П. Т. Д., с ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. София, жк *******, офис-партер сумата от 615.21 лева – разноски за
производството пред СГС.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му в препис.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4