РЕШЕНИЕ
№ 177
гр. Варна, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Пeтрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело
№ 20233000500294 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано по въззивни жалби на всеки от
ответниците в първоинстанционното производство, срещу решение №
368/23.03.23г., постановено по гр. д. № 2527/21г. по описа на ВОС, както
следва:
1.Въззивна жалба от „АРМАДА 2010“ ЕООД, гр. Варна чрез адв. Зл.
Ж. от АК-Варна, с която се обжалва решението в частта му (след влизане в
сила поради необжалването му на определение № 410/31.07.23г. по
настоящото дело), с които са били уважени исковете на ищците против
въззивника, „ГЛОУБ ИНВЕСТ“ ЕООД, гр. Варна и „БОЛЯРИ“ ЕАД, гр.
Варна и е прието за установено, че последните НЕ СА СОБСТВЕНИЦИ на
реална част от ПИ № 10135.536.81 по КК на гр. Варна, с площ на целия ПИ от
1299 кв.м., при граници на ПИ: ПИ с №№ 10135.536.80, 10135.536.101,
10135.536.295 и 10135.536.83, с площ на частта от 347 кв.м. и при граници
на частта: от изток ПИ 10135.536.101 и ПИ 10135.536.295, от запад –
останалата част от ПИ 10135.536.81, от север – ПИ 10135.536.83 и от юг - ПИ
1
10135.536.80, която част е оцветена в жълто, съгласно комбинирана скица,
изготвена от вещото лице инж. Вл. А., като приложение на СТЕ от
25.10.2022г., находяща се на л. 455 от делото, на основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК; и е отменен КНА № 150, том IX, рег. № 14788, дело № 1448/21.12.2018
г. на Нотариус Ж. Тикова, рег. № 214 на НК, с район на действие ВРС, В
ЧАСТТА, с която „БОЛЯРИ“ ЕАД е признато за собственик по давностно
владение на реална част от ПИ № 10135.536.81 по КК на гр. Варна, с площ на
целия ПИ от 1299 кв.м., при граници на ПИ: ПИ с №№ 10135.536.80,
10135.536.101, 10135.536.295 и 10135.536.83, с площ на частта 347 кв.м. и при
граници на частта: от изток ПИ 10135.536.101 и ПИ 10135.536.295, от запад –
останалата част от ПИ 10135.536.81, от север – ПИ 10135.536.83 и от юг - ПИ
10135.536.80, която част е оцветена в жълто, съгласно комбинирана скица,
изготвена от вещото лице инж. Вл. А., като приложение на СТЕ от
25.10.2022г., находяща се на л. 455 от делото, на основание чл. 537, ал. 2 от
ГПК.
Счита се, че решението в обжалваните му части е недопустимо, а в
отношение на евентуалност – неправилно, като постановено в нарушение на
материалния закон. Недопустимостта се обосновава с обстоятелството, че
ищците твърдят, че притежават правото на собственост върху процесния
имот в общ обем от 4/7 ид.ч., а претендират отричане на правата на
ответниците, защитавайки пълния обем от правото на собственост. Счита се,
че предявеният отрицателен установителен иск би бил допустим само за 4/7
ид.ч. от процесния имот и поради това производството е недопустимо за
разликата над този обем от собствеността. Отделно пък искът против
въззивника се явява недопустим и поради това, че той не е актуалният
носител на спорното материално право, с което се е разпоредил още през
2020г. – преди завеждане на исковата молба. Защитата на правото на
собственост с иск, предявен и срещу праводателя на ответника е допустим
само ако същият е положителен установителен иск или ревандикационен иск,
но не и чрез отрицателен установителен иск и постановките на ТР №
4/14.03.16г. по т.д. № 4/14г. на ОСГК на ВКС са неприложими. Решението се
счита за неправилно, тъй като ищците не са доказали наличието на
реституционните предпоставки по ЗВСОНИ за реституиране на правото на
собственост върху имота в техния патримониум, както и идентичността на
одържавения имот с описания в техния КНА № 1/00г. имот, както и с
2
процесния. Обосновава се наличието на доказателства за придобиването по
давност на процесния имот от праводателя на въззивника - „БОЛЯРИ“ ЕАД,
гр. Варна. Направеният в обжалваното решение извод, че е липсвало
намерението за своене у владелеца, основан на споразумение от 06.06.2006г.,
е в резултат на допуснато процесуално нарушение, тъй като в нарушение на
чл. 183 от ГПК съдът е отказал да изключи представеното копие на
документа, инкорпориращ това споразумение поради непредставянето на
оригинала му от ищците. Претендира се обезсилване на обжалваното решение
и прекратяване на производството по предявения иск, а евентуално - отмяна
на решението и отхвърляне на предявения иск, ведно с присъждане на
разноските по делото. Отправено е искане въззивният съд да изключи като
доказателство по делото представения от ищците препис от споразумение от
06.06.2006г., на осн. чл. 183, ал. 1 от ГПК.
В предвидения срок е депозиран отговор на тази въззивна жалба от
насрещните страни (ищци в първоинстанционното производство) А. С. С. /А.
И. С./, гражданин на САЩ, с постоянен адрес Сенчъри Фарм роуд, Спрус Хед
Мейн, САЩ, Н. С. - М., гр. София, А. М. С., родена на ** в Нентъкет, САЩ,
гражданин на САЩ, А. К. С., гр.София, Н. Р. С. (Н. И.а С.а), родена на ** в
гр. Рим, Италия, гражданин на САЩ, Ж. Д. М. М., роден на **, гражданин на
Швейцария, с постоянен адрес: льо Грийон, Рут де Ларе 7, СН1854 Лейзен,
Швейцария; М. К. М. М. О., родена в Анъси на **, гражданка на Франция, с
постоянен адрес: 2, ри де ла Пил ду Лу 34670 Байаргь, Франция, И. Б. М. М.,
родена в Анъси на 26.06.1961 г., гражданка на Франция, с постоянен адрес: 2,
рю де Фи ду Калвер, 75003 Париж; М.-Е. Т. К. М., родена в Анъси на **,
гражданка на Франция, с постоянен адрес: 15, рю де Росни, 93100 Монтрьой
су Буа, Франция, всички представлявани от адв. Я. Я. от АК-Варна. Жалбата е
оспорена като неоснователна, тъй като са споделени изцяло мотивите на
първоинстанционния съд относно обосноваване допустимостта на исковете за
защита на пълния обем на правото на собственост чрез предявените искове, за
надлежното им насочване, както против актуалния титуляр на правото на
собственост, но и спрямо неговите праводатели. Споделени са и изводите за
неоснователност на възраженията на ответниците против активната
легитимация на ищците, както и за недоказаност на придобивното основание,
сочено от ответниците за придобиването на собственост върху процесния
имот. Счита се, че съдът не е допуснал процесуално нарушение, тъй като
3
макар и споразумението от 06.06.2006г. да не е било представено в оригинал
по делото, то са налице данни за съществуването на инкорпорирА.та в
същото сделка – съдържанието му е било възпроизведено в регистъра на
нотариуса, извършил нотариална заверка на подписите на страните; на
същото се е позовал и представляващият „БОЛЯРИ“ ЕАД в поканите, по
отношение на които разпитА.та като свидетел управителка е потвърдила, че
същото съществува; извършените плащания от това дружество на И.С.
именно по това споразумение. Поради това решението, с което е уважен иска,
е законосъобразно, тъй като ответниците не са установили правото си на
собственост на посоченото оригинерно правно основание. Претендира се
потвърждаване на решението в обжалваните от този въззивник части и
присъждане на разноски по делото за двете инстанции.
2. Въззивна жалба от „БОЛЯРИ“ ЕАД чрез адв. П. С. от АК-Варна
срещу решението в частите му, с които е бил уважен частично отрицателния
установителен иск за отричане собствеността на ответниците върху
описаната реална част от процесния имот и в частта, с която е бил отменен
КНА № 150/21.12.18г. за посочената реална част. Наведените оплаквания са
за недопустимост и за неправилност на решението в обжалваните му части
като са изтъкнати същите съображения като в жалбата на първия въззивник.
Подробно са развити съображения с позоваване на задължителната практика
на ВКС относно недопустимостта на съдебния акт за надхвърлящия обем от
правата на ищците и за ненадлежната пасивна легитимация на разпоредилия
се с правото на собственост преди подаване на исковата молба ответник
„БОЛЯРИ“ ЕАД. Развити са и аргументи за липсата на доказателства за
наличието на надлежна материална легитимация на ищците, основаващи
правата си на реституция и наследствено правоприемство, което при
отрицателния установителен иск налага извода за недопустимост на
производството поради липсата на правен интерес. Посочено е, че по делото
са били установени всички елементи от фактическия състав на придобивната
давност, изтекла в полза на това дружество, с което същото е придобило
процесния имот. И този въззивник се позовава на допуснато от
първоинстанционния съд процесуално нарушение чрез неизключването от
доказателствения материал на копието на споразумението от 06.06.2006г. на
осн. чл. 183, ал. 1 от ГПК. Отправеното искане в тази връзка е въззивният съд
да изключи от доказателствата представеното копие на споразумението от
4
06.06.2006г. Претендира се обезсилване на решението в обжалваните му
части и прекратяване на делото по предявените искове, евентуално – да се
отмени решението в тази части и исковете да се отхвърлят. И в двата случая
се претендира присъждането на разноски за въззивното производство.
В предвидения срок е депозиран отговор на тази въззивна жалба от
насрещните страни (цитираните по-горе ищци в исковото производство),
всички представлявани от адв. Я. Я. от АК-Варна. Жалбата е оспорена като
неоснователна, тъй като са споделени изцяло мотивите на
първоинстанционния съд относно обосноваване допустимостта на исковете за
защита на пълния обем на правото на собственост чрез предявените искове, за
надлежното им насочване, както против актуалния титуляр на правото на
собственост, но и спрямо неговите праводатели. Споделени са и изводите за
неоснователност на възраженията на ответниците против активната
легитимация на ищците, както и за недоказаност на придобивното основание,
сочено от ответниците за придобиването на собственост върху процесния
имот. Акцентирано е на това, че чрез представените документи, съставени от
съответните власти и по съответния ред в САЩ и във Франция, надлежно е
установено наследственото правоприемство на ищците. Изложени са същите
съображения и относно липсата на допуснато от съда процесуално нарушение
чрез неизключването от доказателствения материал на копието на посочения
документ. Претендира се потвърждаване на решението в обжалваните му
части и присъждане на разноските за двете инстанции.
3. Въззивна жалба на „ГЛОУБ ИНВЕСТ“ ЕООД, представлявано
от адв. Н. С. от АК-Варна срещу решението в частите му, с които е бил
уважен частично отрицателния установителен иск за отричане собствеността
на ответниците върху описаната реална част от процесния имот и в частта, с
която е бил отменен КНА № 150/21.12.18г. за посочената реална част.
Изложено е, че по делото не е било доказано от ищците да са придобили
имота чрез реституция и наследяване, както и идентичността на процесния
имот с посочените в КНА № 1/2000г. имоти. Освен това този КНА не се
ползва с материална доказателствена сила относно правото на собственост.
Поддържа се, че дори и наследодателите на ищците да са придобили
собствеността, то последната е била изгубена чрез осъществяваното от
„БОЛЯРИ“ ЕАД владение върху имота с намерение за своене в продължение
на посочения в закона срок, на която давност дружеството се е позовало.
5
Счита се, че оспореното копие на споразумението, което не е било
представено в оригинал, не може да бъде годно доказателство, на което да се
основават изводите на съда за липсата на намерение за своене у владелеца.
Претендира се отмяна на решението в обжалваните му части и присъждане на
разноските по делото.
В предвидения срок е депозиран отговор на тази въззивна жалба от
насрещните страни (цитираните по-горе ищци в исковото производство),
всички представлявани от адв. Я. Я. от АК-Варна, с който същата е оспорена
като неоснователна по подробно изложените вече по-горе съображения.
Претендира се потвърждаване на решението в обжалваните му части и
присъждане на разноските за двете инстанции.
Първоинстанционното решение не е обжалвано от ищците и поради
това е влязло в сила в частите му, с които исковете са били отхвърлени в
описаните части.
С определение от разпоредително заседание № 410/31.07.23г.
настоящият съд е оставил без уважение исканията на „АРМАДА 2010“ ЕООД,
гр. Варна и на „БОЛЯРИ“ ЕАД, представеният от ищците препис от
споразумение от 06.06.2006г. (т. І, л. 110 от първоинстанционното дело), да
бъде изключен от доказателствения материал по делото, на осн. чл. 183, ал. 1
от ГПК.
В с.з. страните чрез процесуалните си представители поддържат
становищата си, изразени във въззивните жалби и в отговорите на същите.
За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от
фактическа и правна страна:
С подадената на 14.10.21г. искова молба и с уточняваща молба от
09.02.22г. (л. 280) ищците А. С. С. (А. И. С.), гражданин на САЩ, Н. С., гр.
София, А. М. С., гражданин на САЩ, А. К. С., гр. София, Н. Р. С. (Н. И.а С.а),
гражданин на САЩ, Ж. Д. М. М., гражданин на Швейцария, М. К. М. М. О.,
гражданка на Франция, И. Б. М. М., гражданка на Франция, М.-Е. Т. К. М.,
гражданка на Франция, чрез процесуален представител, са твърдели, че са
наследници на общата си наследодателка М. М.И. С.а, притежаващи общо
4/7 ид.ч. от придобития чрез реституция по ЗВСОНИ недвижим имот,
представляващ: дворно място с площ от 8 316 кв.м. в гр. Варна, м. „Свети
Никола“, представляващо ПИ № 167, ПИ № 168 и ПИ № 169 по КП от 1936г.
6
на местността „Старите лозя“, гр. Варна. За този имот наследниците на
общата наследодателка М. М.И. С.а – децата й Д. И. С. (р. 1926г.) и живущ в
САЩ, А. И.а С.а (по мъж Михейм, р. 1927г.), живуща във Франция, И. И. С.
(р. 1929г.), живущ в България, Ф. И.а С.а (по мъж Р. р. 1930г.), живуща в
Мексико, П. И. С. (р. 1932г.), живущ в САЩ, Н. И.а С.а (р. 1934г.), живуща в
Англия и А. И. С., р. 1937г., живущ в САЩ, са се снабдили с КНА за
собственост № 1, т. І, рег. № 698, дело № 24/2000г. на нотариус Ж. Кирчева,
рег. № 214 на НК, вписан на 24.02.2000г. в СВ-Варна. Реституираният имот е
бил попълнен в КП на район „Приморски парк“ със заповед №
353/12.11.2001г. като имоти с №№ 72, 73, 74 и 75. С влизането в сила на КК
ПИ № 72 е получил идентификатор 10135.536.81, а в КР като негови
собственици са вписани лицата, на които същият е бил възстановен. Посочено
е, че ищците Н. С., А. М. С. и А. К. С. са наследници на П. И. С., а ищците Ж.
Д. М. М., М. К. М. М. О., И. Б. М. М., и М.-Е. Т. К. М. са наследници на А. И.а
С.а (по мъж М.). В тази връзка с уточняващата молба от 09.02.2022г. е
посочено, че квотите от съсобствеността на ПИ с идентификатор №
10135.536.81 за всеки един от ищците, са както следва: А. С. С. (А. И. С.) - 1/7
(12/84) ид.ч., като син и наследник на М. М.И. С.а; Н. Р. С. (Н. И.а С.а) - 1/7
(12/84) ид.ч., като дъщеря и наследник на М. М.И. С.а; Н. С. - 1/21 (4/84) ид.ч.,
А. М. С. - 1/21 (4/84) ид.ч.; А. К. С. - 1/21 (4/84) ид.ч., тримата като деца на П.
И. С. - син на М. М.И. С.а; Ж. Д. М. М. - 1/28 (3/84) ид.ч.; М. К. М. М. О. - 1/28
(3/84) ид.ч., И. Б. М. М. - 1/28 (3/84) ид.ч., М.-Е. Т. К. М. - 1/28 (3/84) ид.ч.,
четиримата като деца на А. И.а С.а, дъщеря на М. М.И. С.а.
Ищците твърдят още, че „БОЛЯРИ“ ЕАД са се снабдили с КНА № 69, т.
ХСVІІ, дело № 21009/2018г. на СВ-Варна, за признаване правото на
собственост върху ПИ с идентификатор № 10135.536.81 по КККР на гр.
Варна, като придобит по давностно владение. Освен това дружеството е
продало имота на „АРМАДА 201“ ЕООД с НА от 20.09.19г., вписан под №
29, т. LХІХ, дело № 15011/19г. на СВ-Варна и същото е било вписано в КР
като собственик на имота. С непарична вноска, вписА. в ТР към АВ на
03.09.21г. „АРМАДА 2010“ ЕООД пък е внесло в капитала на „ГЛОУБ
ИНВЕСТ“ ЕООД този имот. С всички тези действия на ответниците е
оспорено правото на собственост на ищците върху ПИ с идентификатор №
10135.536.81 по КККР на гр. Варна. Твърди се, че „БОЛЯРИ“ ЕАД не е
придобило имота по давност и поради това и следващите приобретатели не са
7
могли да получат собствеността върху имота, посредством посочените
правни способи. Поддържа се, че наследниците на общата наследодателка са
считали този имот за свой като придобит по наследство от момента на
възстановяването му по силата на ЗВСОНИ. В тази връзка се сочи, че на
06.06.2006г. един от наследниците – И. И. С., лично и като пълномощник на
съсобствениците Д. С., А. С.а, П. С., Н. С.а и А. С., е сключил споразумение с
ответника „БОЛЯРИ“ ЕАД за предоставяне на възмездното ползване на
описания поземлен имот срещу месечна наемна цена от 1 200 евро, както и с
възможността да изгради път и паркинг, които да се ползват за нуждите на
търговски комплекс „Пикадили парк“. От сключването на споразумението и
до настоящия момент имотът представлява паркинг с открит достъп, който се
ползва от клиентите на търговския комплекс и от посетителите на
Приморския парк на гр. Варна. От 2006г. до момента на подаване на исковата
молба ответното дружество „БОЛЯРИ“ ЕАД не е оспорвало правата на
ищците. Напротив, с писмо от 14.09.16г. „БОЛЯРИ“ ЕАД е заявило на И. С.,
че желае да закупи имота, считайки споразумението за предварителен
договор за продажбата му. Част от съсобствениците са изпратили отговор с
отказ за продажбата на имота, но с предложение за продължаване ползването
му срещу заплащането на наемна цена. На 06.10.17г. „БОЛЯРИ“ ЕАД е
изпратило нова покана за сключването на договор за продажбата на имота на
17.10.17г. Поради това се приема, че с предприетите от „БОЛЯРИ“ ЕАД
действия, е налице признание на правото на собственост на ищците върху
процесния имот, както и у законните представители на дружеството е
липсвало съзнание, че то владее имота за себе си. Но дори да е текла
придобивна давност за отделни периоди от време, то същата е била прекъсвА.
с направените по-горе признания и евентуално е започвала да тече нова
давност. В отговор на предприетата от „БОЛЯРИ“ ЕАД инициатива за заверка
на молба-декларация и издаване на удостоверение за снабдяване с КНА по
обстоятелствена проверка за ПИ с идентификатор № 10135.536.81 и
обявлението в тази връзка от 16.01.18г., направено от областна
администрация-Варна, на 22.01.18г. е било подадено възражение от
съсобствениците А. С. С., Д. И. С., А. И.а С.а, Н. И.а С.а и Н. С.-М., с което е
било поискано постановяването на отказ по молбата. Отделно от това, на
23.01.18г. посочените съсобственици са уведомили и Регионалната
нотариална камара, гр. Варна, че „БОЛЯРИ“ ЕАД е започнало процедура по
8
снабдяване с КНА за признаване съществуването на право върху описания
имот, което те оспорват. С тези си действия съсобствениците са
демонстрирали, че са собственици на имота и че отричат претендираното от
дружеството право върху същия.
Въз основа на тези твърдения е предявен петитум (уточнен с молба от
09.11.21г.) - да се приеме за установено по отношение на ищците, че
дружествата-ответници не са собственици на описания ПИ с идентификатор
№ 10135.536.81 по КК на гр. Варна, с площ от 1 299 кв.м., с адрес гр. Варна,
„Приморски парк“, м. „СалтА.т“, № 81, както и на осн. чл. 537, ал. 2 от ГПК
да се отмени КНА от 21.12.18г., с който „БОЛЯРИ“ ЕАД е признато въз
основа на обстоятелствена проверка за собственик на този имот.
В депозираните от всеки от ответниците отговори на исковата молба са
били предприети следните оспорвания и наведени следните твърдения: искът
е недопустим за разликата на 4/7 ид.ч. до пълния предявен обем от правото на
собственост, предвид притежавА.та от ищците квота от съсобствеността от
общо 4/7 ид.ч.; искът е недопустим по отношение на праводателите на
последния приобретател „ГЛОУБ ИНВЕСТ“ ЕООД - „БОЛЯРИ“ ЕАД и
„АРМАДА 2010“ ЕООД, тъй като същият не е положителен установителен
иск или ревандикационен иск относно правото на собственост, а отрицателен
установителен такъв; искът е недопустим поради липсата на правен интерес,
тъй като не са установени предпоставките за реституция на имота по реда на
ЗВСОНИ, нито идентичността на одържавения с реституирания имот, както и
с процесния понастоящем имот; искът е неоснователен тъй като „БОЛЯРИ“
ЕАД още през 2005г. е установило своето владение върху имота, когато е
започнало строителството на търговския комплекс „Пикадили парк“. Към
посочения момент имотът е бил празен и запустял и поради това
инвеститорът го е завладял и е изградил там открит паркинг с две зони за
паркиране с асфалтирА. алея между тях. Изградени били и тротоари с
подходящо осветление и тревна площ в зоната до булеварда. През целия
период на осъществявано владение единствено дружеството е поддържало
паркинга и прилежащата тревна площ, заплащало е ел. енергия и е
поддържало имота. Достъпът до паркинга е бил свободен, но било
всеизвестно, че това е паркингът на търговския комплекс, за което са били
поставени и съответните табели. Така упражняваното владение е било явно,
необезпокоявано и непрекъснато и поради изтичането на предвидения в
9
закона срок, са настъпили последиците на придобивната давност, на които
дружеството се е позовало чрез снабдяването с КНА.
Относно цитираното в исковата молба споразумение от 06.06.2006г.
ответниците поддържат, че чрез същото не е признато правото на собственост
на ищците върху имота, а освен това същото е било подписано за „БОЛЯРИ“
ЕАД от пълномощник без данни за неговата представителна власт
(последното възражение в отговорите на исковата молба, подадени от
„БОЛЯРИ“ ЕАД и „АРМАДА 2010“ ЕООД). Ответниците „БОЛЯРИ“ ЕАД и
„ГЛОУБ ИНВЕСТ“ ЕООД са оспорили и качеството на наследници на
ищците по отношение на лицата, притежаващи собствеността върху имота, а
оттам и активната им легитимация по делото – за ищците А. С. С., Н. Р. С. и
на наследниците на П. И. С. и А. И.а С.а, доколкото са представени
документи на английски и френски език, представляващи по съществото си
едностранни волеизявления, с които те са се определили за наследници.
По допустимостта на предявените в условията на пасивно
субективно съединени отрицателни установителни искове за отричане
правото на собственост на ответниците върху процесния имот.
Видно от КНА № 1, том 1, рег. № 698, дело № 24/23.02.2000 г., съставен
въз основа на писмени доказателства (нотариални актове от 1930 и 1932г.,
подробно описани, Акт за държавна собственост № 796/28.09.1950 г. и №
797/28.09.1950г., Заповеди с № 342 и 343 от 22.09.1992г. на Кмета на Община
Варна, удостоверение за наследници № 393/17.02.1998 г. – последното е на
л. 319-320, и др.) от нотариус Ж. Кирчева, рег. № 214 на НК, гр. ВрА., че
лицата: Д. И. С., роден 1926г., живущ в САЩ, А. И.а С.а (по мъж Михейм),
родена 1927г., живуща във Франция, И. И. С. с ЕГН **********, живущ в
България, гр.Варна, Ф. И.а С.а (по мъж Розенцвайг), родена 1930г., живуща в
Мексико, П. И. С., роден 1932г., живущ в САЩ, Н. И.а С.а, родена 1934г.,
живуща в Англия, А. И. С., роден 1937г., живущ в САЩ, са признати за
собственици при равни квоти от по 1/7 ид.ч. за всеки от собствеността на
следния недвижим имот, придобит по наследство от М. М.И. С.а (тяхна майка
и починала на 30.07.1994г. в Шевал-Блан (Воклюз), Франция – виж
документите на л. 321-323) и възстановен по ЗВСОНИ, а именно: ДВОРНО
МЯСТО, с площ от 8 316 кв. м.. находящо се в гр. Варна, местност „Свети
Никола“, представляващо Поземлен имот № 167 с площ от 2 000 кв.м.,
10
Поземлен имот № 168, с площ от 4 166 кв. и Поземлен имот № 169, к площ от
2 150 кв.м. по кадастралния план от 1936г. на местността „Старите лозя“, гр.
Варна, заедно с построената в дворното място ДВУЕТАЖНА МАСИВНА
СГРАДА (ВИЛА), със застроена площ от 165 кв.м. и РЗП от 404.60 кв.м.
Видно от Заповед № 353/12.11.2001г. на кмета на Община Варна, че е
постановено попълването на КП „Приморски парк“ за имоти с №№ 72, 73, 74
и 75, така, както е показано с кафяв цвят на скицата с № 1690/18.09.2001г. (л.
164-166). С акт за непълноти в одобрен КП, съставен на 18.09.2001г. е
отбелязано, че новозаснетите имоти са означени с пл. № 72, идентичен на
166ч., 169ч.; с пл. № 73, идентичен на 166ч., 169ч., 167, 168, 157, пл. № 74,
идентичен на 143ч. и пл. № 75, идентичен на 143. Посочено е, че
новозаснетите имоти с пл. №№ 72, 73, 74 и 75 следва да се запишат на името
на наследници на Д. И. С. и М. М. (И. С.а) (л. 167-171). За свои наследници за
имуществото си (извън упоменатото в предходните точки на завещанието),
последната е определила седемте си деца (така в т. 10 от завещанието,
приложено на л. 372-387).
Видно от представеното на л. 131-137 заверено копие на документ,
озаглавен Петиция за администриране, че същият е заверен от служител на
Окръжния съд на Окръг Маями-Дейд, Флорида, САЩ, отдел по легализация,
натоварен с нотариални функции и представлява заявеното от А. К. С. в
качеството му на личен представител, определен със завещанието на П. П. С.
от 28.06.2007г. (последното, намиращо се в притежание на съда), че
последният е починал на 26.07.2013г. на 81-годишна възраст и бенефициенти
на неговото имущество са неговите деца: Н. С., А. М. С. и А. К. С.. Ищцата Н.
С. е направила декларация, че използваните в различни документи имена: П.
И. С. и П. П. С., са имената на едно и също лице - л. 138.
Ищците Ж. /Д. М./ М., М.-К. /М./ М. О., И. /Б. М./ М., М.-Е. /Т. К./ М. са
наследници на А. И.а С.а (или Ан К. С., по мъж М.), което пък е видно от
констативен акт за наследници на Ан К. С., по мъж М., издаден на 25.10.18г.
от нотариална кантора в Париж – л. 139-160. В същия е отбелязано, че Ан К.
С. е починала на 09.12.2017г. и няма данни да е оставила завещание. Поради
това, ръководен от нормите на ГК на Франция, нотариусът е посочил нейните
живи деца (понастоящем ищци) като нейни наследници по закон с равни
квоти от по ¼. В акта са цитирани и нормите от ФГК и по-специално – чл.
11
730-3, че така изготвеният нотариален акт е достоверен до доказване на
противното и че позоваващият се на същия има права на наследник в
пропорцията, посочена в акта. Посочените наследници, понастоящем ищци,
са представили и декларация за идентичност на имената, ползвани от тяхната
майка, че принадлежат на едно и също лице – л. 162.
Съобразно заключението на назначената по делото СТЕ, при
съпоставянето на имотите, описани в КНА № 1, том 1, рег. № 698, дело №
24/23.02.2000 г., съставен от нотариус Ж. Кирчева и описани по КП от 1936г.,
с действащата КК, е установено, че част от ПИ № 169 по КП`36г. попада
върху процесния имот с идентификатор 10135.536.81 по действащата ККР на
гр. Варна, като площта на съвпадението е 347 кв.м., отчетени графично и
оцветени в жълт цвят на скицата на л. 456. Освен това, при първоначалното
одобряване на КККР със Заповед от 04.03.04г. като собственици на процесния
имот са били вписани лицата, посочени в КНА № 1, том 1, рег. № 698, дело №
24/23.02.2000 г. на нотариус Ж. Кирчева. Вещото лице е установило, че със
заявление от 12.08.19г. „БОЛЯРИ“ ЕАД е поискало вписването си в КР
относно имота въз основа на съставения в негова полза КНА. Със заявление
от 26.09.19г. такова искане е направено и от „АРМАДА 2010“ ЕООД въз
основа на НА от 20.09.19г. Със заявление от 09.09.21г. искане за вписването
си в КР по партидата на имота е направено от „ГЛОУБ ИНВЕСТ“ ЕООД въз
основа на вписания на 08.09.21г. в СВ-Варна учредителен акт. Това е и
актуалното вписване относно титуляр на собствеността на спорния имот в КР
към 24.01.23г. Същевременно при извършената проверка от експерта е било
установено, че в разписните листи към КП относно процесния имот до
одобряването на действащата КК са налице следните вписвания за
собственици: към КП`36г. за имот 169 е вписан „Демиръ Ненковъ“, в КП`56г.
за ПИ 1903 – вписан като „Военен обект“ и в КП`77г. попълването е
извършено въз основа на заповедта на кмета на общината от 12.11.01г. за пл.
№ 72 и записан на името на Д. И. С. и М. М. (И. С.а).
Видно от съставения на 21.12.18г. Нотариален акт за собственост №
150, т. ІХ, рег. № 14788, дело № 1448/18г. въз основа на извършена от
нотариус ЖА. Тикова, рег. № 214 на НК, обстоятелствена проверка, че
„БОЛЯРИ“ ЕАД е признато за собственик по давностно владение на
процесния имот с идентификатор 10135.536.81 по КК на гр. Варна (л. 104). С
договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в НА № 181,
12
том VII, рег. № 11531/20.09.2019 г., изповядан от помощник-нотариус при
нотариус Ж. Тикова, собствеността и владението върху процесния имот са
прехвърлени на „АРМАДА 2010“ ЕООД (л. 107-108). Последното от своя
стрА. е извършило непарична вноска чрез процесния имот в капитала на
„ГЛОУБ ИНВЕСТ“ ЕООД, гр. Варна – учредителен акт от 27.08.21г., вписан
в търговския регистър на 03.09.21г. (л. 86-97).
От установеното по-горе са налага извода, че между страните е налице
правен спор относно принадлежността на правото на собственост върху
процесния имот. Ищците се легитимират като носители на правото на
собственост, придобито чрез наследяване и реституция по реда на ЗВСОНИ
(правната последица на възстановяването на собствеността настъпва по
силата на закона при наличието на предвидените предпоставки), за което им е
бил издаден констативен нотариален акт, удостоверяващ принадлежността на
правото на собственост в патримониума на ищците. От своя страна
ответникът „БОЛЯРИ“ ЕАД също се е снабдил с констативен нотариален акт
за придобиване на правото на собственост върху имота на 21.12.18г. чрез
придобивна давност, а след това са били извършени последователно двете
отчуждителни сделки, сключени между ответниците. Последните оспорват
правото на собственост на ищците, позовавайки се на придобиването му на
оригинерно основание от „БОЛЯРИ“ ЕАД, а след това чрез транслативните
сделки.
Според т.1 от ТР № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС, правен интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни
права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се
оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да
придобие права, ако отрече правата на ответника. В производството по този
иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а
ответникът – фактите, от които произтича правото му. При липса на правен
интерес производството по делото се прекратява. Изхождайки от даденото от
ВКС задължително тълкуване на процесуалния закон, настоящият състав на
съда намира, че ищците са доказали правния си интерес от воденето на
отрицателен установителен иск за отричане правото на собственост,
претендирано от ответниците върху процесния имот, легитимирайки се с
КНА за правото си на собственост и при липсата на разколебаване чрез
13
насрещно доказване на констатациите на нотариуса относно правото на
собственост на ищците (така и според приетото в ТР № 11/12г., постановено
на 21.03.13г. на ОСГК на ВКС). Това е достатъчно за обосноваване на
правния интерес от предявения от ищците отрицателен установителен иск и
не е необходимо същите да установяват в рамките на настоящото
производство всички предпоставки за настъпване на реституционните
последици, т.е. своето право. В настоящия случай, доказването, че спорното
право принадлежи на ищците, е въпрос не на тяхната процесуална, а на
материалноправната им легитимация - въпросът за титулярството на правото
обуславя произнасянето по съществото на спора. Поради това възражението
на ответниците за липсата на правен интерес от предявения иск е
неоснователно.
Наред с горното следва да се приеме, че е налице правен интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск за собственост срещу лице,
което се е разпоредило със спорния имот преди завеждането на исковата
молба. Изрично в този смисъл е приетото с т. 3Б от ТР № 4/14г., постановено
на 14.03.16г. от ОСГК на ВКС, в което няма разграничение дали искът за
собственост ще е само установителен (положителен или отрицателен) или
осъдителен (ревандикационен). Както се посочи и по-горе, „БОЛЯРИ“ ЕАД
се е снабдило с КНА за правото на собственост върху същия имот, а
впоследствие е сключило договор за продажбата му с втория ответник, който
пък на свой ред го е апортирал в капитала на третия ответник. И тримата
ответници отричат правата на ищците. Случаят изцяло попада в разгледаните
от ВКС в мотивите към посочената точка на цитираното ТР хипотези,
обосноваващи предявяването на иск за собственост и против праводателите
на актуално легитимиращия се като титуляр на собствеността ответник.
Наведеното в тази насока възражение от ответниците „БОЛЯРИ“ ЕАД и
„АРМАДА 2010“ ЕООД за недопустимост на предявения и против тях иск, е
неоснователно.
Настоящият състав на съда обаче намира за основателно възражението
на ответниците за недопустимост на предявения иск за отричане на квотата
от съсобствеността върху имота, надхвърляща притежаваните от ищците
идеални части от тази собственост. С ТР № 3/21г., постановено на 25.10.22г.
от ОСГК на ВКС е отклонено предложението за постановяване на
тълкувателно решение по въпроса дали може съсобственик да предяви
14
отрицателен установителен иск за собственост за идеални части от имота,
надхвърлящи собствената му идеална част. За да отклони предложението
ВКС е посочил, че липсва противоречие по този въпрос в съдебната практика,
анализирайки конкретни съдебни решения. Обобщено е, че при всички
случаи на предявен отрицателен установителен иск за защита на правото на
собственост, вкл. и когато ищецът притежава идеални части от правото на
собственост, което се оспорва, са приложими постановките на т. 1 от ТР № 8
от 27.11.2013 г. по тълк.д. № 8 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС. Прието е още, че
правен интерес за ищеца ще е налице ако той твърди, че ответникът
претендира и се легитимира пред трети лица за собственик на такава идеална
част, която засяга неговата квота, т.е. оспорва му се самостоятелното право
върху идеалната част; ищецът се позовава на фактическо състояние или на
възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника.
Притежанието на идеални части от правото на собственост предпоставя
многообразие на споровете за защита на тези права. При всеки конкретен
спор наличието на правен интерес се преценява конкретно въз основа на
обосновани твърдения, посочени в исковата молба. Съдът е длъжен да
провери допустимостта на иска и следи за правния интерес при всяко
положение на делото. След като се касае за въведен от ищеца спор за права в
собствеността на имот, надхвърлящи неговите идеални части, то и при
преценката за правния интерес, съобразно визираните в цитираното ТР
предпоставки, следва да се имат предвид и правните последици на съдебното
решение, с което евентуално се уважава или отхвърля така предявен
отрицателен установителен иск и противопоставимостта му на неучаствали в
процеса други съсобственици на имота.
Отнесено към настоящия казус горното налага извода, че за ищците не е
налице правен интерес от предявения отрицателен установителен иск за
отричане на собствеността, надхвърляща общия им дял от 4/7 ид.ч. от
собствеността, тъй като не са налице наведени допълнителни твърдения,
които да обосноват наличието на фактическо състояние или правното
очакване (възможност) на ищците, досежно непритежаваните от тях идеални
части от съсобствеността, така че отричайки правата на ответниците за
надхвърлящата квотата им идеална част, да защитят или осигурят
настъпването на благоприятни за себе си правни последици. Вярно е, че не е
без значение за всеки съсобственик кой притежава останалата идеална част от
15
това право, тъй като е от значение как ще упражнява правата си на
съсобственик (виж аргументите в решение № 130 от 04.01.2021 г. на ВКС по
гр. д. № 746/2020г., I г. о.), но това само не обосновава във всеки случай
правен интерес от защитата чрез предявяване на иск и за идеалните части от
имота, надхвърлящи собствената идеална част, тъй като съсобственикът не е
процесуален субституент на другите съсобственици и няма право да
предявява иск в защита на техните права (чл.26, ал. 2 ГПК) - както е прието в
другото решение № 35 от 05.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1845/2018 г., I г. о.
Поради това решението в обжалвА.та му от ответниците част, с която е
уважен отрицателния установителен иск и е отменен КНА, следва се
обезсили за горницата над 4/7 ид.ч. до пълния обем на правото на собственост
върху процесната реална част от имота и исковото производство в тези му
части следва да се прекрати като недопустимо.
По материалните права на ответниците.
Същите се позовават на придобитото чрез оригинерния способ на
придобивната давност право на собственост върху процесния имот от
„БОЛЯРИ“ ЕАД, а след това на съответната транслативна сделка. За да е
налице владение, годно да произведе правни последици, е необходимо
упражняването на фактическата власт за себе си да е постоянно и
непрекъснато, да е спокойно (да не е установено с насилие или по скрит
начин), да е явно (да се упражнява така, че всеки заинтересован да може да
научи за това) и да е несъмнено (да няма съмнение, че владелецът държи
вещта, както и за това, че я държи за себе си). Доказателствената тежест за
установяване на правнорелевантните факти на осъществяване на
фактическата власт върху имота непрекъснато, необезпокоявано и несъмнено
в продължение на посочения по-горе период, с намерението за своене на
имота, е върху ответника.
Както е посочено в мотивите на ТР № 4/12г., постановено на 17.12.12г.
от ОСГК на ВКС, обективният елемент на владението – упражняването на
фактическа власт – съвпада с този при държането, но именно субективният
елемент определя упражняването на фактическа власт върху имот като
владение. Законът /чл.69 ЗС/ предполага наличието на намерението да се свои
вещта. Именно затова, за да се трансформира фактическото състояние на
упражнявА. фактическа власт чрез действия, съответстващи на определено
16
вещно право в самото вещно право, е необходимо потвърждаване наличието
на намерение за своене чрез позоваване на последиците от придобивната
давност. В случая ответникът „БОЛЯРИ“ ЕАД се е позовал на последиците на
придобивна давност чрез съставянето на КНА по обстоятелствена проверка,
но предвид предприетото от ищците оспорване и разпределението на
доказателствената тежест по делото, ответниците следва да установят всички
елементи от този сложен юридически факт, който е от категорията на
правомерните юридическите действия. Последните по определение обхващат
като свой елемент наличието на представи и желания, насочени към
установяването, придобиването, прехвърлянето, изменението и погасяването
на права и задължения /представляващи субективния елемент от предметното
им съдържание/, както и тяхното обективиране чрез волево изявление,
насочено към сетивното му възприемане от други с цел да се разкрият тези
преживявания и представи /представляващо обективния елемент от
предметното им съдържание/.
Когато упражняването на фактическа власт е започнало като държане,
презумпцията на чл. 69 ЗС следва да се счита оборена; за да се приеме в този
случай, че е налице промяна на държането във владение, упражняващото
фактическата власт лице следва открито и недвусмислено да демонстрира
промяна в намерението за своене на имота (interversio possessionis) спрямо
собственика.
По делото страните не спорят, че за периода от 06.06.2006г. и към
21.12.18г., както и след това до 20.09.19г. фактическата власт върху
процесния имот се осъществявала от „БОЛЯРИ“ ЕАД. При огледа на имота
от вещото лице по първоинстанционното дело е установено, че целият
процесен имот с идентификатор 10135.536.81 е зает от открития паркинг на
търговския комплекс, находящ се в ПИ 10135.536.85 (построен въз основа на
разрешение за строеж № 60/26.05.2005г. на гл. арх. на община Варна и
последващо издадени разрешения за допълнителни СМР – л. 237-240 и с
издадено разрешение за ползване от 02.08.2006г. – л. 242), както и в същите
има трайни подобрения, в т.ч. дългогодишни декоративни дървета, елементи
на инфраструктурата в т.ч. алейно осветление, дъждовна канализация и
напоителна система (последното е онагледено на скицата на вещото лице на л.
335 с поясняване на буквените съкращения в с.з. от 03.05.22г. – л. 342).
17
От показанията на разпитаните по делото като свидетели лица –
служители на ответника „БОЛЯРИ“ ЕАД (поради което и съдът преценява
показанията им, отчитайки евентуалната им заинтересованост в полза на
ответниците) - С.Г. Д.-П.а (служител на дружеството от 1995г., изпълняваща
длъжностите последователно „счетоводител“, „финансов контрол“ и
„административен директор“, и Мирослав И. Г. (служител на дружеството от
2008г. до 2011г. на длъжност „ръководител отдел експлоатация“, а преди това
от 2005г. е бил служител на „ТЕЛЕМОНД” ООД, помещаващо се в сградата
на „Пикадили парк“), се установява, че откритият паркинг (южно от имота и
в посока към центъра на града) е част от комплекса „Пикадили парк“,
построен от инвеститора „БОЛЯРИ“ ЕАД през 2005-2006г., който си използва
комплекса. Първоначално паркингът бил изграден с бетонни блокчета, както
и отводнителна канализация за дъждовните води, осветление и охрана чрез
видеонаблюдение. Преди това теренът е бил запустял, но с изграждането на
комплекса районът е бил облагороден и изграден паркинга. Свидетелката Д.-
П.а сочи, че след 2007г. е подготвяла документи за изплащане на суми по
някакво споразумение, което тя не е виждала. Обяснено й било, че някакви
хора имали претенции и за да се осигури откриването на комплекса е било
сключено споразумението. Свидетелката потвърждава, че е подписвала
водена с И. С. и роднините му кореспонденция, изготвяна от адвокатите на
дружеството, но не си спомня кога е стА.ло това.
Свидетелят Г. сочи, че в началото към 2006г. паркингът е бил на чакъл,
но накрая го асфалтирали. Преди строителството теренът бил обрасъл в трева
и храсти и инфраструктурата е била изградена от собствениците на
търговския комплекс. Винаги комплексът е считан за собственост на
„БОЛЯРИ“ ЕАД и цялата организация по озеленяване, поддържане и охрана и
на паркинга е осигурявА. от това дружество. Паркингът е открит за ползване
без ограничения от всички граждани.
По делото като свидетел е разпитан съпругът на ищцата Н. С.-М. –
М.Й.М., чиито показания съдът преценява с оглед неговата заинтересованост
в полза на ищците. Същият излага, че има впечатления за процесния имот,
който понастоящем е паркинг на търговския комплекс, още от 1996г., тъй
като той и съпругата му се занимават с „мениджмънта“ на този имот.
Последният е част от група имоти, притежавани от семейството и
18
наследниците на М.. Сочи, че след реституцията на имота и снабдяването с
КНА през 2000г., семейството винаги е било със съзнанието за притежавА.
собственост върху имота. ОстА.лите имоти се ползват активно от
семейството, а друга част са отдадени под наем. Доколкото знае от И. С.,
паркингът е даден за ползване срещу наем на „Пикадили“. Виждал е и
сключеното споразумение между дружеството и И. С.. Спомня се, че след
изтичане на уговорения със споразумението 10-годишен период за ползване,
„БОЛЯРИ“ ЕАД е предявило желание да купи имота, но семейството
отказало, тъй като никога не е имало желание да го продаде. На отправените
покани собствениците са отговорили отрицателно. Не знае как е разпределян
плащания от наемателя наем, тъй като съпругата му едва след смъртта на
баща си е стА.ла съсобственик на имота.
Видно от представеното от ищците копие на Споразумение от
06.06.2006г. (л. 110), сключено между И. И. С., лично и като пълномощник на
Д. И. С., А. И.а С.а, П. И. С., Н. И.а С.а и А. И. С. от една страна и „БОЛЯРИ“
АД, представлявано от С.Р.Н., упълномощен с пълномощно рег. №
1998/2006г. на нотариус Ж. Кирчева, рег. № 214 на НК, като пълномощник на
С.А.К., изпълнителен директор, от друга, че собствениците на ПИ №
10135.536.081, с площ от 1 299 кв.м., стар идентификатор пл. № 72,
идентичен на частта от ПИ № 166, с площ от 950 кв.м. и частта от ПИ № 169 с
площ от 349 кв.м., дават съгласие на дружеството да изгради върху
наследствения им имот, за своя сметка, затревени паркинг-площи, които да се
ползват за нуждите на търговски комплекс „Пикадили парк“. „БОЛЯРИ“ АД
декларира, че за периода на ползване на имота до закупуването му, ще
заплаща всеки месец сумата от 1 200 евро по банкова сметка, посочена от И.
С.. „БОЛЯРИ“ АД декларира съгласието си да закупи имота за сумата от
100 000 евро, като страните се споразумяват, че месечните вноски ще се
заплащат до закупуването на имота или до достигане на пълния размер на
договорената за закупуването сума от 100 000 евро. Освен това страните се
споразумяват, че при последващото закупуване на имота, сумата, изплатена
от дружеството за периода на ползването на имота, ще бъде приспадната от
договорената продажна цена. Уговорено е споразумението да влезе в сила от
15.06.2006г.
В с.з. на 28.04.22г. процесуалният представител на „БОЛЯРИ“ ЕАД е
оспорил представителната власт на пълномощника на дружеството в
19
посоченото по-горе споразумение, както и автентичността на подписа му (л.
338). Отправено е искане и за представянето на оригинала на документа от
ищците. Последните чрез процесуалния си представител са заявили, че не
разполагат с оригинал на документа, а е представено копие на документа,
изпратен им от дружеството на 14.09.16г., който също не е бил в оригинал. На
свой ред представителят на „БОЛЯРИ“ ЕАД също е заявил, че не разполагат с
този документ (л. 397 гръб). Открито е било производство по чл. 193 от ГПК
за проверка истинността на документа (л. 341).
Видно от приобщеното по искане на ищците извлечение от водения от
нотариус Ж. Тикова, рег. № 214 на НК Общ регистър (л. 366-368), че в същия
е отразено: удостоверяването на подписа под пълномощно с рег. №
1998/17.02.06г. с упълномощител „БОЛЯРИ“ ЕАД, представлявано от С.А.К.
и упълномощен С.Р.Н. с права, вкл. да сключва договори и споразумения;
удостоверение на подписите върху споразумението от 06.06.2006г., вписано
под рег. № 8258 от същата дата, ведно с възпроизвеждане на основния текст
на споразумението (липсват само уговорките, че месечните вноски ще се
заплащат до закупуването на имота, и че при последващото закупуване на
имота, сумата, изплатена от дружеството за периода на ползването на имота,
ще бъде приспадната от договорената продажна цена).
В неоспореното от страните заключение на назначената от
първоинстанционния съд съдебно-почеркова /графологична/ експертиза, е
прието, че подписът, положен за „БОЛЯРИ“ ЕАД в споразумението от
06.06.2006г. е изпълнен от С.Р.Н..
Поради горното следва да се приеме, че предприетото оспорване на
документа в посочените по-горе насоки относно неговото действително
съществуване изобщо (потвърдено както от регистъра на нотариуса, така и от
показанията на св. Д.-П.а), относно автентичността му, досежно подписа на
представителя на „БОЛЯРИ“ ЕАД, както и относно представителната власт на
посочения като пълномощник на дружеството, е неуспешно. Поради това
този документ следва да бъде ценен съобразно неговата правна
характеристика и произтичащите от това правни последици, а именно: към
датата на сключване на споразумението на 06.06.2006г. „БОЛЯРИ“ ЕАД е
признавало собствеността върху процесния имот в полза на легитимиращите
се като негови собственици с КНА от 2000 г. лица; със споразумението е било
20
предоставено ползването с посоченото предназначение на поземления имот
срещу заплащането на уговорена месечна цена (дружеството е държало
имота); уговорена е още възможността ползвателят (наемател) да има правото
да изкупи имота при съгласие на страните или най-късно при достигане на
определен размер на платените наемни вноски.
Видно от изпратеното на 14.09.16г. уведомително писмо от „БОЛЯРИ“
ЕАД (л. 111-112), представлявано от Г. К. като изпълнителен директор, чрез
пълномощника С.Г. Д.-П.а (разпитА.та като свидетел по делото), до И. И. С.,
че позовавайки се на споразумението, дружеството е заявило, че е изплатило
изцяло договорената между страните продажна цена от 100 000 евро, но
въпреки проведените разговори относно изкупуването на имота, действия в
тази насока не са били предприети. Отправено е искане да се предприемат
съответните действия за сключване на договор за покупко-продажба на имота
в нотариална форма съгласно сключеното споразумение. Описано като
приложение към уведомлението е споразумението от 06.06.2006г. Това
означава, че и към този момент физическите лица, формиращи и изявяващи
воля от името на дружеството не са променили намерението, с което
осъществяват фактическата власт върху вещта – считат я за такава на
наемодателите.
На 29.09.17г. е било връчено на „БОЛЯРИ“ ЕАД писмо от Н. С., А. М.
С., А. К. С., Н. Р. И.а С.а, Д.Д. С., Ан К. М., А. С. С., с което последните са го
уведомили, че от известно време наемната цена по споразумението от
06.06.2006г. не се заплаща, както и не е подписван нов договор за наем.
Поради това са направили изявление, че развалят споразумението, а ако
наемната цена е заплащА. – уведомлението да се счита за едномесечно
предизвестие за прекратяване на споразумението. Дружеството е уведомено
още, че ако желае да продължи да ползва процесния понастоящем имот,
следва да се сключи нов договор. В противен случай се претендира предаване
на владението в 1-месечен срок от изтичане на 2-седмичен срок за отговор (л.
113-115).
В отговор на това писмо е била изпратена на 06.10.17г. покана от
„БОЛЯРИ“ ЕАД до подателите на писмото, в която дружеството е заявило, че
признава факта на сключване на споразумението от 06.06.2006г., но счита
същото за предварителен договор за покупко-продажба на имота, по който
21
търговското дружество е изправна страна. Насрещните страни са поканени да
сключат договор за покупко-продажба на процесния понастоящем имот на
17.10.2017г. в кантората на нотариус ЖА. Тикова, като в противен случай е
посочено, че ще бъде заведен иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. поканата е изпратена
до адв. Я. Я. и получена на 09.10.2017г. (л. 116-118). И към този момент все
още субективното отношение на представляващите дружеството по
отношение на осъществявА.та фактическа власт е било като такава не за
своене, а държане в полза на собствениците, но с предявена извънсъдебна
претенция за изпълнение на задължението за сключване на окончателен
договор за прехвърляне на собствеността.
На 22.01.18г. е било депозирано възражение до областна
администрация-Варна от Ф.Г.Т., р. на 05.07.1938г., А. С. С., Д. И. С., А. И.а
(М.) С.а, Н. И.а Р. С.а Н. С.а-М., насочено срещу уведомление от 16.01.18г., с
което вписаните като собственици на процесния имот са уведомени, че на
12.01.18г. е започнало административно производство за заверка на молба-
декларация и издаване на удостоверение за снабдяване с КНА по
обстоятелствена проверка по инициатива на „БОЛЯРИ“ ЕАД. В документа е
направено изявление, че собственици на имота са И. И. С. и неговите братя и
сестри или техните наследници. Освен това е посочено, че търговското
дружество също знае този факт и поради това е отправило искане за
закупуването му от собствениците. Оспорено е придобиването на имота от
дружеството по давност. Отделно от това на 23.01.18г. процесуалният
представител на собствениците адв. Я. е изпратил до РНК-Варна
уведомление, че не желаят да бъде издаван в полза на „БОЛЯРИ“ ЕАД КНА
относно собствения им имот.
Наред с горното, от изготвеното по първоинстанционното дело
заключение на ССчЕ се установява, че в счетоводството на „БОЛЯРИ“ ЕАД
са осчетоводени плащания към И. И. С., за периода 2011г., 2012г. и 2013г., на
стойност 34 800 евро, с левова равностойност 67 444.37 лева. Сметката, по
която са заведени плащанията е „Разходи за придобиване на дълготрайни
активи“. В предоставените на експертизата 24 броя платежни нареждания,
основанията за извършените плащания към И. И. С., за периода 2011 г., 2012
г. и 2013 г., са: „VNOSKA РО SPORAZUMENIE ОТ 06.06.2006“ в 9 броя
платежни нареждания, „VNOSKA РО SPORAZUMENIE ОТ 06.06.2007“ в 8
броя платежни нареждания, „Details of Pauments ро sporazzumenie“ в 5 броя
22
платежни нареждания, „VNOSKA РО SPORAZUMENIE ОТ 01.02.2012“ в 1
брой платежно нареждане и „ПО ДОГОВОР“ в 1 брой платежно нареждане. В
подадените от дружеството Справки за изплатени доходи на физически лица
по чл. 73 от ЗДДФЛ в НАП за 2011 г., 2012 г. и 2013г., не са отразени
плащания към И. И. С..
От съвкупния анализ на така посочените доказателства се налага извода,
че поне до 06.10.17г., представляващите „БОЛЯРИ“ ЕАД физически лица, не
са имали представи и желания, че осъществявА.та фактическа власт върху
имота е за самото дружество и с намерението за придобиването на
собствеността върху същия. Напротив, установи се, че най-късно на
посочената дата представляващият дружеството е отправил покана за
сключването на окончателен договор за покупко-продажба на имота,
основавайки се на своята изправност по споразумението от 06.06.2006г.,
определяйки го като предварителен договор за покупко-продажаба на имота
на ищците. Поради липсата на субективния елемент от фактическия състав на
института на придобивната давност, който да е съчетан с наличието на
обективния елемент за предвидения от закона 10-годишен срок /чл. 79, ал. 1
от ЗС/, налага извода, че към 21.12.18г. „БОЛЯРИ“ ЕАД не е придобило
собствеността върху процесния имот, респ. и не е могло да я прехвърли на
„АРМАДА 2010“ ЕООД чрез договора за продажба от 20.09.19г., а
последното да я прехвърли чрез непарична вноска в капитала на „ГЛОУБ
ИНВЕСТ“ ЕООД.
Предявеният от ищците отрицателен установителен иск за отричане на
собствеността върху поземления имот на ответниците, в обема от 4/7 ид.ч.,
както и искането за отмяната на КНА от 21.12.18г. на нотариус Ж. Тикова,
рег. № 214 на НК за този обем от собствеността, са основателни. Поради това
обжалваното решение в тези му части следва да бъде потвърдено.
По разноските за първата инстанция.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищците се дължи сумата от общо
798 лв., съобразно уважената част от иска (4/7 от размера на направените
разноски по уважената част от иска пред първата инстанция). Поради това
решението следва да се отмени в частта, с която ответниците са осъдени да
заплатят на ищците разликата над 798 лв. до присъдения размер от 1 396.49
лв.
23
На осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК в полза на ответниците се дължат разноски
за прекратената част от иска. Въпреки отправеното в отговора на исковата
молба искане от ответника „АРМАДА 2010“ ЕООД за заплащане на разноски,
доказателства за извършването на такива пред първата инстанция не са
представени, поради което и такива не му се следват.
В полза на „БОЛЯРИ“ ЕАД също не следва да се присъждат
допълнителни разноски за първата инстанция, тъй като настоящият състав на
съда съобрази, че липсват доказателства за уговореното от страните по
договора от 07.12.21г. плащане по банков път – представена е само
издадената от адвокатското дружество фактура от 03.12.21г., но не и
доказателства за извършен банков превод. Тази констатация не влияе на
присъдените от първоинстанционния съд разноски в полза на дружеството,
тъй като ищците не са инициирали производство по чл. 248 от ГПК за
изменение на първоинстанционното решение в частта му за разноските,
дължими на този ответник.
В полза на „ГЛОУБ ИНВЕСТ“ ЕООД следва да се присъди сума в
размер на още 389.24 лв., представляваща съразмерна на прекратената част от
иска /(3 400 – 2 491.76)х 3/7/.
По разноските за въззивната инстанция.
Въззивникът „АРМАДА 2010“ ЕООД е представил списък по чл. 80 от
ГПК за направени разноски пред настоящата инстанция в размер на 9 600 лв.,
представляващи заплатен адвокатски хонорар с ДДС, за което са представени
надлежни доказателства. Релевирано е възражение от насрещната страна за
прекомерност на така заплатеното адвокатско възнаграждение. Съпоставено с
минималния размер на предвиденото в Наредба № 1 на ВАдвС адвокатско
възнаграждение /при обжалваем интерес от 27 454.99 лв. /(347/1299)х
102 778.20 лв.//, определено по чл. 7, ал. 2, т. 4, което възлиза на 2 846.40 лв.,
а с ДДС – 3 415.68 лв., както и с фактическата и правна сложност по делото
пред въззивната инстанция, се налага извода, че заплатеното от страната
адвокатско възнаграждение е прекомерно. Същото следва да се редуцира в
минимално предвидения размер от 3 415.68 лв. с ДДС. На осн. чл. 78, ал. 4 от
ГПК в полза на този въззивник следва да се присъди сумата от 1 463.86 лв.
(за прекратената част от 3/7 ид.ч.).
Относно дължимото в полза на въззивника „БОЛЯРИ“ ЕАД адвокатско
24
възнаграждение, за което са налице доказателства за заплащане в размер на
9 600 с ДДС и предвид направеното от насрещната страна възражение по чл.
78, ал. 5 от ГПК, важат изцяло изложените по-горе разсъждения. В полза на
страната на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК следва да се присъди сумата от 1 463.86
лв. заплатено адвокатско възнаграждение и сумата от 220.71 лв., заплатена
ДТ, съразмерно на прекратената част от въззивното производство, или общо
1 684.57 лв.
В полза на въззивника „ГЛОУБ ИНВЕСТ“ ЕООД и на осн. чл. 78, ал. 4
от ГПК следва да се присъди сумата от 787.41 лв., съобразно прекратената
част от производството.
Въззиваемите страни са претендирали присъждането на разноски,
изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение в общ размер на 6 000
лв. Основателно се явява направеното възражение за прекомерност на така
заплатеното адвокатско възнаграждение по изложените по-горе съображения.
Същото следва да се редуцира в минимално дължимия размер от 2 846.40лв.,
а съобразно изхода по настоящото дело – следва да се присъди сумата от
1 626.51 лв. (4/7 от минималния размер).
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 368/23.03.23г., постановено по гр. д. №
2527/21г. по описа на ВОС в частите му, с които:
- е прието за установено в отношенията между страните А. С. С. /А. И.
С./, гражданин на САЩ, с постоянен адрес Сенчъри Фарм роуд, Спрус Хед
Мейн, САЩ, с ЕГН **********; Н. С., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. София, ул. „М.н Дринов“, № 266, А. М. С., родена на ** в Нентъкет, САЩ,
гражданин на САЩ, с Булстат *********; А. К. С., с ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. София, ул. „Неофит Рилски“, № 62; Н. Р. С. (Н. И.а С.а),
родена на ** в гр. Рим, Италия, гражданин на САЩ, с Булстат **; Ж. Д. М.
М., роден на **, гражданин на Швейцария, с постоянен адрес: льо Грийон, Рут
де Ларе 7, СН1854 Лейзен, Швейцария; М. К. М. М. О., родена в Анъси на **,
гражданка на Франция, с постоянен адрес: 2, рю де ла Пил ду Лу 34670
Байарг, Франция, И. Б. М. М., родена в Анъси на ** гражданка на Франция, с
25
постоянен адрес: 2, рю де Фи ду Калвер, 75003 Париж; М.-Е. Т. К. М., родена
в Анъси на **, гражданка на Франция, с постоянен адрес: 15, ри де Росни,
93100 Монтрьой су Буа, Франция, от една страна и „ГЛОУБ ИНВЕСТ“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, ул.
„Цар Симеон I“, № 32, ет. 5, офис 8, „АРМАДА 2010“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, р-н „Приморски“,
бул. „Чаталджа“, № 22, и „БОЛЯРИ“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. Варна, р-н „Приморски“, бул. „Чаталджа“, № 22, от
друга, че ответниците НЕ СА СОБСТВЕНИЦИ на разликата над 4/7
(четири седми) идеални части до 7/7 (седем седми) идеални части от
реална част от ПИ № 10135.536.81 по КК на гр. Варна, с площ на целия ПИ
от 1 299 кв.м., при граници на ПИ: ПИ с №№ 10135.536.80, 10135.536.101,
10135.536.295 и 10135.536.83, с площ на частта 347 кв.м. и при граници на
частта: от изток ПИ 10135.536.101 и ПИ 10135.536.295, от запад – останалата
част от ПИ 10135.536.81, от север – ПИ 10135.536.83 и от юг - ПИ
10135.536.80, която част е оцветена в жълто, съгласно комбинирана скица,
изготвена от вещото лице инж. Вл. А., като приложение на СТЕ от
25.10.2022г., находяща се на л. 455 от първоинстанционното дело, ( скицата е
приподписА. от първоинстанционния съд), на основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК;
- се отменя КНА № 150, том IX, рег. № 14788, дело № 1448/21.12.2018
г. на нотариус ЖА. Тикова, рег. № 214 на НК, с район на действие ВРС, В
ЧАСТТА, с която „БОЛЯРИ“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, р-н „Приморски“, бул. „Чаталджа“, № 22, е признато
за собственик по давностно владение на разликата над 4/7 (четири седми)
идеални части до 7/7 (седем седми) идеални части от реална част от ПИ
№ 10135.536.81 по КК на гр. Варна, с площ на целия ПИ от 1 299 кв.м., при
граници на ПИ: ПИ с №№ 10135.536.80, 10135.536.101, 10135.536.295 и
10135.536.83, с площ на частта 347 кв.м. и при граници на частта: от изток ПИ
10135.536.101 и ПИ 10135.536.295, от запад – останалата част от ПИ
10135.536.81, от север – ПИ 10135.536.83 и от юг - ПИ 10135.536.80, която
част е оцветена в жълто, съгласно комбинирана скица, изготвена от вещото
лице инж. Вл. А., като приложение на СТЕ от 25.10.2022г., находяща се на л.
455 от първоинстанционното дело (скицата е приподписА. от
първоинстанционния съд), на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК,
26
и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тези му части.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 368/23.03.23г., постановено по гр. д. №
2527/21г. по описа на ВОС в частите му, с които:
- е прието за установено в отношенията между страните А. С. С. /А. И.
С./, гражданин на САЩ, с постоянен адрес Сенчъри Фарм роуд, Спрус Хед
Мейн, САЩ, с ЕГН **********; Н. С., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. София, ул. „М.н Дринов“, № 266, А. М. С., родена на ** в Нентъкет, САЩ,
гражданин на САЩ, с Булстат *********; А. К. С., с ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. София, ул. „Неофит Рилски“, № 62; Н. Р. С. (Н. И.а С.а),
родена на ** в гр. Рим, Италия, гражданин на САЩ, с Булстат **; Ж. Д. М.
М., роден на **, гражданин на Швейцария, с постоянен адрес: льо Грийон, Рут
де Ларе 7, СН1854 Лейзен, Швейцария; М. К. М. М. О., родена в Анъси на **,
гражданка на Франция, с постоянен адрес: 2, рю де ла Пил ду Лу 34670
Байарг, Франция, И. Б. М. М., родена в Анъси на ** гражданка на Франция, с
постоянен адрес: 2, рю де Фи ду Калвер, 75003 Париж; М.-Е. Т. К. М., родена
в Анъси на **, гражданка на Франция, с постоянен адрес: 15, ри де Росни,
93100 Монтрьой су Буа, Франция, от една страна и „ГЛОУБ ИНВЕСТ“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, ул.
„Цар Симеон I“, № 32, ет. 5, офис 8, „АРМАДА 2010“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, р-н „Приморски“,
бул. „Чаталджа“, № 22, и „БОЛЯРИ“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. Варна, р-н „Приморски“, бул. „Чаталджа“, № 22, от
друга, че ответниците НЕ СА СОБСТВЕНИЦИ на 4/7 (четири седми)
идеални части от реална част от ПИ № 10135.536.81 по КК на гр. Варна, с
площ на целия ПИ от 1 299 кв.м., при граници на ПИ: ПИ с №№ 10135.536.80,
10135.536.101, 10135.536.295 и 10135.536.83, с площ на частта 347 кв.м. и
при граници на частта: от изток ПИ 10135.536.101 и ПИ 10135.536.295, от
запад – останалата част от ПИ 10135.536.81, от север – ПИ 10135.536.83 и от
юг - ПИ 10135.536.80, която част е оцветена в жълто, съгласно комбинирана
скица, изготвена от вещото лице инж. Вл. А., като приложение на СТЕ от
25.10.2022г., находяща се на л. 455 от първоинстанционното дело, ( скицата е
приподписА. от първоинстанционния съд), на основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК;
- се отменя КНА № 150, том IX, рег. № 14788, дело № 1448/21.12.2018
27
г. на нотариус ЖА. Тикова, рег. № 214 на НК, с район на действие ВРС, В
ЧАСТТА, с която „БОЛЯРИ“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, р-н „Приморски“, бул. „Чаталджа“, № 22, е признато
за собственик по давностно владение на 4/7 (четири седми) идеални части
от реална част от ПИ № 10135.536.81 по КК на гр. Варна, с площ на целия
ПИ от 1 299 кв.м., при граници на ПИ: ПИ с №№ 10135.536.80, 10135.536.101,
10135.536.295 и 10135.536.83, с площ на частта 347 кв.м. и при граници на
частта: от изток ПИ 10135.536.101 и ПИ 10135.536.295, от запад – останалата
част от ПИ 10135.536.81, от север – ПИ 10135.536.83 и от юг - ПИ
10135.536.80, която част е оцветена в жълто, съгласно комбинирана скица,
изготвена от вещото лице инж. Вл. А., като приложение на СТЕ от
25.10.2022г., находяща се на л. 455 от първоинстанционното дело ( скицата е
приподписА. от първоинстанционния съд), на основание чл. 537, ал. 2 от
ГПК.
ОТМЕНЯ решение № 368/23.03.23г., постановено по гр. д. № 2527/21г.
по описа на ВОС в частта му, с която „ГЛОУБ ИНВЕСТ“ ЕООД, с ЕИК
*********, гр. Варна, „АРМАДА 2010“ ЕООД с ЕИК *********, гр. Варна, и
„БОЛЯРИ“ ЕАД с ЕИК *********, гр. Варна, са осъдени да заплатят на А. С.
С. /А. И. С./, гражданин на САЩ, с постоянен адрес Сенчъри Фарм роуд,
Спрус Хед Мейн, САЩ, с ЕГН **********; Н. С., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. София, ул. „М.н Дринов“, № 266, А. М. С., родена на ** в
Нентъкет, САЩ, гражданин на САЩ, с Булстат *********; А. К. С., с ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. София, ул. „Неофит Рилски“, № 62; Н. Р. С.
(Н. И.а С.а), родена на ** в гр. Рим, Италия, гражданин на САЩ, с Булстат **;
Ж. Д. М. М., роден на **, гражданин на Швейцария, с постоянен адрес: льо
Грийон, Рут де Ларе 7, СН1854 Лейзен, Швейцария; М. К. М. М. О., родена в
Анъси на **, гражданка на Франция, с постоянен адрес: 2, рю де ла Пил ду Лу
34670 Байарг, Франция, И. Б. М. М., родена в Анъси на ** гражданка на
Франция, с постоянен адрес: 2, рю де Фи ду Калвер, 75003 Париж; М.-Е. Т. К.
М., родена в Анъси на **, гражданка на Франция, с постоянен адрес: 15, ри де
Росни, 93100 Монтрьой су Буа, Франция, сума, представляваща разликата
над дължимия размер на разноските за първата инстанция от 798 лв. до
присъдения размер от 1 396.49 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА А. С. С. /А. И. С./, гражданин на САЩ, с постоянен адрес
Сенчъри Фарм роуд, Спрус Хед Мейн, САЩ, с ЕГН **********; Н. С., ЕГН
28
**********, с постоянен адрес: гр. София, ул. „М.н Дринов“, № 266, А. М. С.,
родена на ** в Нентъкет, САЩ, гражданин на САЩ, с Булстат *********; А.
К. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, ул. „Неофит Рилски“,
№ 62; Н. Р. С. (Н. И.а С.а), родена на ** в гр. Рим, Италия, гражданин на
САЩ, с Булстат **; Ж. Д. М. М., роден на **, гражданин на Швейцария, с
постоянен адрес: льо Грийон, Рут де Ларе 7, СН1854 Лейзен, Швейцария; М.
К. М. М. О., родена в Анъси на **, гражданка на Франция, с постоянен адрес:
2, рю де ла Пил ду Лу 34670 Байарг, Франция, И. Б. М. М., родена в Анъси на
** гражданка на Франция, с постоянен адрес: 2, рю де Фи ду Калвер, 75003
Париж; М.-Е. Т. К. М., родена в Анъси на **, гражданка на Франция, с
постоянен адрес: 15, ри де Росни, 93100 Монтрьой су Буа, Франция, да
заплатят:
- на „ГЛОУБ ИНВЕСТ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр. Варна, ул. „Цар Симеон I“, № 32, ет. 5, офис 8, сума в
размер на още 389.24 (триста осемдесет и девет лева и двадесет и четири
ст.)лв., представляващи разноски за първата инстанция, както и сумата в
размер на 787.41 лв. (седемстотин осемдесет и седем лева и четиридесет и
една ст.), представляващи разноски за въззивната инстанция, на осн. чл. 78,
ал. 4 от ГПК;
- на „АРМАДА 2010“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Варна, р-н „Приморски“, бул. „Чаталджа“, № 22, сумата в
размер на 1 463.86 (хиляда четиристотин шестдесет и три лева и осемдесет
и шест ст.) лв., представляващи разноски за въззивната инстанция, на осн.
чл. 78, ал. 4 от ГПК;
- на „БОЛЯРИ“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Варна, р-н „Приморски“, бул. „Чаталджа“, № 22 сумата в
размер на общо 1 684.57 (хиляда шестстотин осемдесет и четири лева и
петдесет и четири ст.) лв., представляващи разноски за въззивната
инстанция, на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК.
ОСЪЖДА ГЛОУБ ИНВЕСТ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. Варна, ул. „Цар Симеон I“, № 32, ет. 5, офис 8,
„АРМАДА 2010“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Варна, р-н „Приморски“, бул. „Чаталджа“, № 22 и
„БОЛЯРИ“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
29
Варна, р-н „Приморски“, бул. „Чаталджа“, № 22, да заплатят на А. С. С. /А.
И. С./, гражданин на САЩ, с постоянен адрес Сенчъри Фарм роуд, Спрус Хед
Мейн, САЩ, с ЕГН **********; Н. С., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. София, ул. „М.н Дринов“, № 266, А. М. С., родена на ** в Нентъкет, САЩ,
гражданин на САЩ, с Булстат *********; А. К. С., с ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. София, ул. „Неофит Рилски“, № 62; Н. Р. С. (Н. И.а С.а),
родена на ** в гр. Рим, Италия, гражданин на САЩ, с Булстат **; Ж. Д. М.
М., роден на **, гражданин на Швейцария, с постоянен адрес: льо Грийон, Рут
де Ларе 7, СН1854 Лейзен, Швейцария; М. К. М. М. О., родена в Анъси на **,
гражданка на Франция, с постоянен адрес: 2, рю де ла Пил ду Лу 34670
Байарг, Франция, И. Б. М. М., родена в Анъси на ** гражданка на Франция, с
постоянен адрес: 2, рю де Фи ду Калвер, 75003 Париж; М.-Е. Т. К. М., родена
в Анъси на **, гражданка на Франция, с постоянен адрес: 15, ри де Росни,
93100 Монтрьой су Буа, Франция, сумата в размер на 1 626.51 (хиляда
шестстотин двадесет и шест лева и петдесет и една ст.) лв.,
представляващи разноски за въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 от
ГПК.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните /чрез
процесуалните им представители/ при наличието на предпоставките за
допускане на касационно обжалване съобразно чл. 280, ал. 1, ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
30