РЕШЕНИЕ
№ 101
гр. Бургас , 04.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на седемнадесети ноември, през две хиляди и двадесета
година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Елеонора С. Кралева
Красен Пл. Вълев
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско
дело № 20202100502064 по описа за 2020 година
Производството по делото по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „А 1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Кукуш“ № 1, подадена чрез пълномощник
адв.Десислава Цветкова, против решение № 1093/11.05.2020 г. , постановено по гр.д.№
1688/2019 г. по описа на РС-Бургас, с което е отхвърлен предявения иск на „А1 България“
ЕАД против Х. Я. И. от гр.Б. ж.к.“И.“, бл.*, вх.*, ет.*, с правно основание чл.422 ГПК, за
приемане за установено, че ответникът дължи на ищовото дружество сумата общо от
5544.31 лв., от която: 3594.57 лв. – общ размер на главницата за потребени и незаплатени
далекосъобщителни услуги и незаплатени вноски за закупени продукти на изплащане по
Договор № М5272106 от 16.08.2016г., Договор № М4293203 от 14.11.2014г., Договор №
М5448110 от 09.12.2016г., Договор № М4138613 от 21.06.2014г.,; 1949.74 лв. – общ размер
на неустойки, дължими по същите договори, както и сумата от 549.85 лв., представляваща
лихва за забава върху главницата от 3594.57 лв. за периода от 11.12.2016 г. до 07.11.2018 г.,
ведно със законната лихва върху общата главница от 5544.31 лв., считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 08.11.2018 г. до окончателното й
плащане, за което е издадена Заповед № 4242/12.11.2018 г. по ч.гр.д.№ 8193/2018 г. на БРС,
както и за присъждане на разноски.
1
Във въззивната жалба се изразява недоволство от първоинстанционното решение,
като същото се счита за неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че по делото са
представени безспорни доказателства в подкрепа на исковата претенция, които не са били
съобразени от районния съд при постановяване на обжалвания съдебен акт. В тази връзка, се
счита за неправилен извода на БРС, че в представените фактури имало несъответствие в
тяхната стойност, като се сочи, че във всяка от фактурите е посочена дължимата месечна
такса, за която е постигнато съгласие. Оспорва се като неправилен и извода на БРС, че по
делото не е установено кога са били прекратени процесните договори и не ставали ясни
размерите на отделните задължения за неустойки, както и за прекратяването на кои
договори се отнасяли. В тази връзка се сочи, че в чл.54.12 от ОУ изрично е уреден редът на
прекратяване на процесните договори, като същите се считат едностранно прекратени от
оператора при забава на плащанията от страна на абоната повече от 124 дни, без да е
необходимо мобилният оператор да прави някакви нарочни волеизявления в тази насока,
тъй като ответникът знае за последиците, ако забави изпълнението. Сочи се също, че от
представените фактури е видно, че ответникът е забавил изпълнението значително по-дълго
време от 124 дни и за прекратяване на договорите ищецът е завел счетоводно съответните
сметки за начислените неустойки, като датите на сметките кореспондират с датите на
прекратяване на съответните договори. В тази връзка се счита за неправилен извода на съда,
че ако договорът не е бил прекратен с настъпването на 124 ден, съгласието на страните да
дерогират общата уредба отпадало и следвало договорът да се прекрати съгласно правилата
на ЗЗД. Счита се също, че неоснователно са отхвърлени и неустойките, начислени при
съобразяване на сключената спогодба между КЗП и Мобилтел ЕАД от 21.04.2016 г., като
според въззивника, БРС неправилно е приел, че меродавна била датата на сключване на
рамковия договор, а не на отделните към него приложения или договор за услуги, като се
сочи, че клаузите, обуславящи и начисляването на неустойка, са уредени именно в
приложението или в договора за всяка една от съответните услуги. В заключение, моли
въззивния съд да отмени решението на БРС и да признае за установена дължимостта на
претендираните суми. Претендират се направените разноски пред настоящата инстанция.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия Х. Я. И.,
чрез назначения му по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител адв.Марияна Баджакова.
С отговора се взема становище за неоснователност на въззивната жалба и се моли за нейното
отхвърляне. Счита се, че решението на районния съд е правилно, законосъобразно и
мотивирано, не страда от визираните в жалбата пороци, поради което се моли същото да
бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от лице, което има правен
интерес от обжалването и отговаря на изискванията на чл.259 и сл. ГПК, поради което съдът
я намира за допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, след
преценка на събраните по делото доказателства и предвид разпоредбите на закона,
2
Бургаският окръжен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК.
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от „А1 България“ ЕАД против
Х. Я. И., уточнена с допълнителна молба от 10.10.2019 г. Твърди се, че между страните са
сключени Договор № М5275106/16.08.2016 г., Договор № М4293203/14.11.2014 г., Договор
№ М5448110/09.12.2016 г. и Договор № М4138613/21.06.2014 г. Сочи се, че договорите са с
рамков характер и имат за предмет предоставянето на електронни съобщителни услуги и
продукти, а посочените номера на договорите представляват индивидуалните клиентски
номера, по които се издават месечните сметки/фактури за ползваните от абоната услуги, но
всички договори и приложения към тях се завеждат в системата на оператора под
индивидуален абонатен номер (ID), който в случая за абонатът Х. Я. И. е ID **32. Твърди се,
че отделните услуги и продукти по рамковите договори са предоставяни въз основа на
допълнителни индивидуални договори към всеки рамков договор и приложения към тях.
Изложени са твърдения за неизпълнение от страна на ищеца на задълженията му по
сключените от него договори за заплащане на услугите и месечните вноски за изплащане на
продуктите, които са в общ размер от 3594.57 лв., конкретизирани поотделно за всеки
договор в исковата молба и уточненията към нея. Твърди се също, че поради неизпълнение в
определения срок на задълженията от страна на абоната, договорите за услуги са прекратени
и на основание чл.92 ЗЗД са начислени неустойки по правилата, описани в съответните
договори, като размерът на неустойката се определя на база стандартните месечни
абонаментни такси (без отстъпки и без ДДС), дължими от датата на прекратяване (датата на
издаване на съответната сметка за неустойка) до изтичане на определения срок на ползване
на услугата. В тази връзка се сочи, че общият размер на начислената неустойка е 1949.74
лв., както следва: по Рамковия договор от 16.08.2016 г. – 578,63 лв., по Рамковия договор
от 14.11.2014 г. – 598,69 лв., по Рамковия договор от 09.12.2016 г. – 735,16 лв. и по
Рамковия договор от 21.06.2014 г. – 37,26 лв. Твърди се, че поради неизпълнение на
задълженията си в срок, ответникът дължи на дружеството и обезщетение за забава в размер
на законната лихва в общ размер на 549,85 лв. за периода от настъпване падежа на всяка
фактура до подаване на заявлението по чл.410 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Х. Я. И., чрез
назначения му от съда особен представител адв.Баджакова, с който исковата претенция е
оспорена като неоснователна и по размер. Оспорено е наличието на облигационно
правоотношение между страните, възникнало по силата на действащ и сключен договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги, периода на действие на договорите, размера на
месечните и други такси за ползвани услуги и за закупени мобилни апарати, както и че
ищеца е изправна страна, която е изпълнила задълженията си по договора. Счита се, че не е
доказано неизпълнение на задълженията от страна на ответника, за да се приеме, че е налице
основание за начисляване на неустойка. Направено е възражение за неравноправност на
клаузата за неустойка във всеки един от договорите по смисъла на чл.143, вр. чл.146, т.5,
3
т.9 и т.14 ЗЗП, като се сочи, че клаузите не са индивидуално уговорени и потребителите на
процесните услуги, предоставяни от ищеца нямат право да договорят съдържанието на тези
договори. Посочва се също, че потребителите могат да договорят само вида на ползваната
услуга, срока на договора и цената по договора.
По делото са ангажирани писмени доказателства – цитираните в исковата молба
договори и приложения към тях, подписани от двете страни, фактури и сметки, които
доказателства не са оспорени от ответника по надлежния ред.
Пред първата инстанция е приета и съдебно-икономическа експертиза, неоспорена
от страните, съгласно която по процесните договори са издадени 178 бр. фактури, които са
осчетоводени в счетоводството на ищеца и са включени в отчетните регистри по чл.124
ЗДДС - „Дневник за продажбите“ и „Справка-декларация по ЗДДС“ за съответните данъчни
период, а начисленият ДДС от 20 % по тези фактури е осчетоводен по сметка 453/2 като
задължение за внасяне в полза на републиканския бюджет. Вещото лице е констатирало, че
ответникът е извършил плащания по 131 бр. фактури, които са погасени изцяло и са
останали дължими различни суми по останалите 47 бр. фактури, като плащанията и
задълженията по фактурите са описани в табличен вид в Приложение № 1 към
заключението. Съгласно експертизата, неплатените задължения по тези 47 фактури са в
размер на 3594.57 лв. – главница (по договор М5275106/16.08.2016 г. – 90.31 лв., по договор
М4293203/14.11.2014 г. – 1525.28 лв., по договор М5448110/09.12.2016 г. – 1869.24 лв. и по
договор М4138613/21.06.2014 г. – 109.74 лв.), а дължимата неустойка е в размер на 1949.74
лв. (по договор М5275106/16.08.2016 г. – 578.63 лв., по договор М4293203/14.11.2014 г. –
598.69 лв., по договор М5448110/09.12.2016 г. – 735.16 лв. и по договор
М4138613/21.06.2014 г. – 37.26 лв.).
С обжалваното решение, първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск от
„А1 България“ против Х.И. като неоснователен. Съдът е приел, че между страните са налице
облигационни правоотношения за предоставяне на електронни съобщителни услуги и стоки
на основание посочените в исковата молба договори. Приел, обаче, че е налице несъвпадане
на стойностите във фактурите като сборове между сумите, дължими на отделните основания
(основа, отстъпки, ДДС), включително и в приложенията към фактурите, което води до
невъзможност да бъде направен извод за конкретните размери на посочените месечни
задължения. Според съда, това води до извод за неяснота по делото за спазване на чл.6, ал.1,
т.4 и чл.3, ал.2 ЗСч относно посочване на основанието и хронологично отразяване на
стопанските операции, поради което доказателствената тежест на представените счетоводни
документи е разколебана. Приел е също, че от приложените справки за начисляване на
неустойки не може да бъде направен извод за прекратяване на договорите, тъй като във
всеки един от тези документи не е посочен като основание договора, за неизпълнение на
който е начислено задължението по чл.92 ЗЗД. По тези мотиви БРС е приел предявените
искове за заплащане на цената по договорите за доставка на телекомуникационни услуги са
неоснователни и недоказани. По отношение на претенцията за неустойки, районният съд е
4
преценил, че в договорите от 14.11.2014 г., от 15.12.2015 г. (подписан като приложение към
договор от 03.11.2016 г., с който са предоговорени условията на договора от 14.11.2014 г. за
предоставяне на конкретен телефонен номер), както и в договора от 20.06.2014 г., са
уговорени неустойки, които са в размер на месечните такси до края на действие срока на
договора, без съответните отстъпки, а по отношение на устройствата, които са предоставени
с договори за продажба на изплащане – обезщетения, в случай, че не бъдат върнати. При
това, БРС е приел, че така уговорената неустойка е необосновано висока, поради което и на
основание чл.143, т.5 ЗЗП клаузите, на които са основани тези претенции са нищожни и
предявените искове за тях са неоснователни. Констатирано е, че в останалите договори са
уговорени неустойки в размер на три месечни абонаментни такси, но тъй като от
доказателства по делото не се установявали основанията на отделните задължения и техните
размери, БРС е приел, че не може да бъде направен извод, че договорите са прекратени по
вина на абоната, за да възникнат посочените задължения за начисляване на неустойки. По
отношение на претенцията за неустойки, представляващи пазарна стойност на крайни
устройства, съответно на оставащия срок на договора, БРС е приел, че по делото не са
доказани размерите на задълженията за заплащане на неустойка, представляваща пазарна
цена на закупени стоки, тъй като стойностите, за които са издадени фактурите не съвпадат с
претендираните, а за някои от твърдяните задължения не са представени фактури, които
факти са самостоятелно основание за отхвърляне на предявените искове за заплащане на
цената по договорите за лизинг, поради което и тези претенции са приети за неоснователни.
С оглед неоснователността на исковете за осъждане на ответника да плати главниците,
съдът е приел за неоснователни и исковете по чл.86 ЗЗД за лихви за забава.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При тази служебна проверка, Бургаският
окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт.
Въззивната инстанция не споделя изводите на районния съд за неоснователност
изцяло на предявените искове и намира обжалваното решение за частично неправилно, а
депозираната против него въззивна жалба за частично основателна. Съображенията на съда
са следните:
В настоящия случай, БРС правилно е приел, че по делото е безспорно установено
наличието на облигационни правоотношения между страните по описаните в исковата
молба договори за предоставяне на електронни съобщителни услуги и договори за продажба
на изплащане, същите са подписани от двете договарящи страни и не са оспорени в процеса
по надлежния ред, като не е оспорено и предоставянето, респ. ползването на услугите.
Ищецът се е позовавал на неизпълнение от ответника на задълженията му по тези договори
и като доказателство е представил 27 бр. фактури и 9 бр. сметки за неустойки, които също
не са оспорени по делото, като от заключението на счетоводната експертиза се установява,
че фактурите и сметките са надлежно осчетоводени от ищеца по партидите на съответните
5
договори. При това положение следва да се приеме, че абонатът дължи уговорената месечна
абонаментна цена за избрания от него абонаментен пакет, както и цената на всички
използвани от него услуги, на базата на ежемесечно отчитане и издаване на ежемесечни
фактури. В този смисъл, въззивният съд намира, че БРС неправилно е отхвърлил исковата
претенция, приемайки, че не можело да се направи обоснован извод за размерите на
отделните задължения. Районният съд не е съобразил и не е приложил нормата на чл.162
ГПК, съгласно която, когато искът е установен по основание, но няма достатъчно данни за
неговия размер, съдът определя размера по своя преценка или взема заключението на вещо
лице, каквото е прието в настоящия случай. Посочената разпоредба е израз на служебното
начало в процеса и вменява в задължение на съда разрешаването на спора, независимо
доколко страните са били успешни при събирането на доказателства по въпроса за размера
на иска. Ако съдът отхвърли иска, поради липса на доказателства за размера, то той ще
постанови неправилно съдебно решение, тъй като няма да е приложил релевантната
процесуална норма на чл.162 ГПК. В конкретния случай, след като по делото е доказано
основанието за дължимост на сумите – чрез сключените договори за предоставянето на
мобилни услуги и неоспорване ползването на такива услуги, за съда възниква задължението
служебно да съдейства за определяне размера на просрочените към момента на подаване на
заявлението суми.
С оглед горното и след самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства, въззивният съд намира за установено следното:
По отношение на Рамков договор № М 5275106 (*********) от 16.08.2016 г.: С този
договор въззивникът се е задължил да предоставя на Х. Я. И. електронни съобщителни
услуги при условията на Приложение № 1 към договора (л.37-39) за телефонен номер *****,
за срок от 24 месеца (2 години), при избран от потребителя тарифен план „Мтел Безкрай L“,
с месечна абонаментна такса в размер на 16,66 лв. без ДДС (19,99 лв. с ДДС) и уговорена
промоционална отстъпка от месечната такса в размер на 25 %, като абонатът се е задължил
да заплаща и предоставените от оператора мобилни услуги по обявените цени, съгласно
ценоразписа на дружеството. Съгласно т.26.5 от Общите условия, за които ответникът е
удостоверил с подписа си върху договора, че са негова неразделна част, абоната се е
задължил да заплаща стойността на предоставените му услуги и дължимите месечни такси в
15-дневен срок след издаване на фактурата за плащане на посочената в нея сума. Видно от
т.6.2.2 на Приложение № 1, срокът на ползване на услугата е от 16.08.2016 г. до 16.08.2018
г., като в т.6.3.1 е уговорено, че при предсрочно прекратяване на договора по вина на
абоната, същият дължи на оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси
по техния стандартен размер, без отстъпка, до изтичане на съответния срок на ползване, а
когато абонатът е физическо лице – максималният размер на тази неустойка не може да
надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите. В същата клауза
е уговорено още, че в допълнение на неустойката за предсрочно прекратяване абонатът
дължи и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от
пазарните цени на крайните устройства (закупени или предоставени на изплащане),
6
съответстваща на оставащия срок на ползване на съответния абонамент. Съгласно т.6.3.2 от
приложението, „понятието „пазарни цени на крайни устройства“ означава единичната цена
на съответното устройство в брой, без абонаментен план, съгласно действащия ценоразпис
на оператора, като отстъпката, предоставена от пазарната цена на крайно устройство,
закупено в пакет с услугите по приложението е в размер на ….“. Видно е, че в процесния
договора липсва посочен размер на отстъпката на предоставено крайно устройство, поради
което следва да се приеме, че със същия такава отстъпка не е била предвидена и уговорена.
За предоставените по този договор услуги ищецът претендира стойността на
неплатени 6 бр. фактури (л.121-126) в общ размер от 90.31 лв., издадени в периода
25.11.2016 г. – 26.04.2017 г., по които отчетният период на услугите е от 23.10.2016 г. до
22.04.2017 г. Съгласно приетата пред първата инстанция СИЕ, издадените по договора
фактури са надлежно осчетоводени и включени в регистрите по ЗДДС, както и в справките-
декларации за съответните данъчни период, като е видно, че същите фигурират в таблицата
към експертизата като неплатени. От фактурите е видно също, че крайната им стойност е
формирана по следния начин – от сбора на цените за предоставените услуги (разговори,
съобщения и др.) и месечните абонаменти такси са приспаднати уговорените отстъпки, при
което е получена облагаемата основа, към която е включен 20 % ДДС. Видно е също, че в
зависимост от броя и вида на ползваните услуги и такси се променя стойността на
прилаганата за тях отстъпка, което води до различна стойност на облагаемата основа и на
начисления върху нея ДДС, а оттам и до различна крайна стойност на отделните фактури. В
тази връзка, въззивният съд намира, че не е налице несъвпадане на стойностите във
фактурите, тъй като размерите на месечните задължения са конкретно посочени в тях и
съответстват на уговорените между страните цени по договора, поради което не е налице
неяснота относно размера на процесните вземания, като приетият в обратния смисъл извод
от БРС е неправилен.
С оглед горното, доколкото от страна на ответника не са ангажирани доказателства
за заплащане на задължението по фактурите в уговорения 15-дневен срок след издаване на
съответната фактура, настоящата инстанция приема, че Х.И. дължи на „А1 България“ ЕАД
сумата от 90.31 лв. – неплатена главница за предоставени електронни съобщителни услуги
по Рамков договор № М5275106 (*********) от 16.08.2016 г. за телефонен номер
08877734533, съгласно 6 бр. фактури, издадени в периода 25.11.2016 г. – 26.04.2017 г., по
които отчетният период на услугите е от 23.10.2016 г. до 22.04.2017 г. Ето защо, тази
претенция е основателна и доказана, поради което следва да бъде уважена в претендирания
размер от 90.31 лв. В тази част решението на БРС следва да бъде отменено като неправилно,
а искът за посочената сума да бъде уважен.
Основателна е и претенцията на ищеца за дължимост на сумата от 49.98 лв.,
представляваща неустойка по договора от 16.08.2016 г., определена на база тримесечните
абонаментни такси. В случая, договорът е с краен срок 16.08.2018 г. и изрично е договорено
между страните, че при предсрочното му прекратяване по вина на абоната – физическо лице,
7
същият дължи на оператора неустойка, която не може да надвишава трикратния размер на
месечните абонаментни такси за услугите. Съгласно т.54.12 от ОУ, договорът се счита за
едностранно прекратен от оператора в случай, че забавата в плащанията на дължимите суми
от абоната е продължила повече от 124 дни. От данните по делото е видно, че ответникът е
преустановил изпълнението на задълженията си към м.декември 2016 г., когато е настъпил
падежа на първата фактура, издадена на 25.11.2016 г., същият не е извършвал плащания и
след този момент, като доказателства за противното не са ангажирани от негова страна.
Видно е също, че забавата в плащанията е продължила повече от 124 дни, поради което за
ищцовото дружество се е породило правото едностранно да прекрати договора и да получи
уговорената за предсрочното му прекратяване неустойка, за която е издадена сметка №
*********/04.05.2017 г. на стойност от 49.98 лв. (л.157). Съгласно експертното заключение,
посочената сметка за начислената неустойка е осчетоводена от ищеца и същата фигурира в
приложената таблица към експертизата (л.249, ред 32), като ищецът твърди, че датата на
сметката – 04.05.2017 г. кореспондира с датата на едностранното прекратяване на договора.
В тази връзка, съдът намира за неправилен извода на БРС, че не може да се направи извод за
прекратяване на договора по вина на абоната, за да възникне посоченото задължение за
неустойка. Така уговорената неустойка не е неравноправна, нито противоречи на добрите
нрави, със същата се компенсира търговеца за това, че се е лишил от съответните месечни
абонаментни такси, за които е бил готов да предостави мобилни услуги за уговорения
период, като претендираната неустойка в размер на три месечни абонаментни такси възлиза
по-малко от 1/10 част от минималната за страната работна заплата (за 2021 г. – 650 лв., а за
2017 г. – 460 лв.). По мнение на съда, претендираната сума от 49.98 лв. не е необосновано
високо обезщетение, а цели постигане на основните функции на неустойката: превантивна –
да стимулира страната да изпълни задължението си, обезпечителна – да осигури точното
изпълнение на договора и обезщетителна – да компенсира вредите, възникващи за
кредитора от неизпълнението на договора. При положение, че в случая търговецът ще се
лиши от 15 месечни абонаментни такси по договора, съдът приема, че заплащането на
обезщетение в размер на три месечни абонаментни такси не е прекомерно и необосновано
високо. Ето защо, неустойката от 49.98 лв., съответстваща на три месечни абонаментни
вноски (по 16.66 лв. без ДДС на месец) по договор № ********* от 16.08.2016 г. с клиентски
№ М5275106 за телефонен номер *****, е дължима и претенцията следва да се уважи в
претендирания размер. В тази част обжалваното решение следва да бъде отменено като
неправилно, като вместо него се уважи претенцията за сумата от 49.98 лв.
Що се отнася до търсената сума от 528.65 лв. – неустойка за отстъпка от цената на
закупено крайно устройство по договора от 16.08.2016 г., съдът намира претенцията за
неоснователна. Безспорно е, че при условията на Рамковия договор № *********
(М5275106) от 16.08.2016 г., на същата дата е сключен между страните и Договор за
закупуване на крайно устройство (л.43), по силата на който ответникът И. е закупил от
ищеца апарат SAM Galaxy S6 Edge+ Black MAT20, с цена на закупуване в размер на 833.32
лв. без ДДС. Цената на апарата с включен ДДС е в размер на 999.98 лв. и същата е заплатена
8
от абоната по фактура № *********/16.08.2016 г., което е видно от таблицата към приетата
пред БРС съдебно-икономическа експертиза (л.250, ред 3). Същевременно този договор
представлява и приемо-предавателен протокол за продаденото устройство, който е подписан
от ответника и по-този начин удостоверява предаването на апарата. Действително, след като
И. е преустановил изпълнението на задълженията си по договора за мобилни услуги,
необосновано е същият да се ползва от преференциите на лоялните клиенти за закупуване
на устройства на специални по-ниски цени, поради което сумата би била дължима, ако това
бе предвидено в договора. В случая обаче, видно от т.6.3.2 от приложението към процесния
договор, липсва посочен размер на отстъпката на предоставено крайно устройство, поради
което следва да се приеме, че такава отстъпка не е била предвидена и съответно не е
дължима. Освен това, по делото не са приложени каквито и да е доказателства за пазарната
цена на предоставеното устройство – апарат SAM Galaxy S6 Edge+ Black MAT 20, за да се
установи размера на отстъпката, предложена от оператора, към сключване на договора. Ето
защо, съдът намира за неоснователна претенцията на ищеца-въззивник за дължимост на
сумата от 528.65 лв., представляваща неустойка за отстъпка от цената на закупено крайно
устройство по договора от 16.08.2016 г., поради което следва да бъде отхвърлена. В тази
част решението на БРС е правилно и следва да бъде потвърдено.
По отношение на Рамков договор № М 4293203 (*********) от 14.11.2014 г.: С този
договор въззивникът се е задължил да предоставя на Х. Я. И. електронни съобщителни
услуги при условията на Приложение № 1 към договора (л.45-49) за телефонен номер *****,
за срок от 24 месеца (2 години), т.е. до 14.11.2016 г., при избран от потребителя тарифен
план „Мтел Трансфер XL TB Summer“. Преди изтичане на срока на договора, същият е
продължен със сключването на договор от 03.11.2016 г. за предоставяне на услугите за
същия телефонен номер *****, като са договорени нови условия съгласно Приложение № 1
от договора (л.76-80) – избран е тарифен план „Мтел безкрай 2XL“ с месечна абонаментна
такса в размер на 28,32 лв. без ДДС (33,99 лв. с ДДС) и уговорена промоционална отстъпка
от таксата – 50 %. Съгласно т.5.2.2 на Приложение № 1, срокът на ползване на услугата е от
03.11.2016 г. до 03.11.2018 г., а в т.5.3.1 е уговорено, че при предсрочно прекратяване на
договора по вина на абоната, същият дължи неустойка в размер на месечните абонаментни
такси по техния стандартен размер, без отстъпка, до изтичане на съответния срок на
ползване, а когато абонатът е физическо лице – максималният размер на тази неустойка не
може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите, като в
допълнение на неустойката за предсрочно прекратяване абонатът дължи и възстановяване
на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на
крайните устройства (закупени или предоставени на лизинг/на изплащане), съответстваща
на оставащия срок на ползване на съответния абонамент. А съгласно т.5.3.2 от
приложението, отстъпката, предоставена от пазарната цена на крайно устройство, закупено в
пакет с услугите по приложението е в размер на 398,29 лв. От доказателствата по делото е
видно също, че за посочения телефонен номер е подписано и Допълнение към Приложение
№ 1 от 03.11.2016 г., с което е избран допълнителен пакет мобилен интернет към тарифния
9
план за телефонния номер – 3000 MB трафик на данни, с месечна абонаментна такса в
размер на 4.00 лв. с ДДС (3.33 лв. без ДДС).
За предоставените по този договор услуги ищецът претендира сумата от 231.54 лв.,
по неплатени 6 бр. фактури (л.127-136), издадени в периода 26.11.2016 г. – 25.04.2017 г., по
които отчетният период на услугите е от 21.10.2016 г. до 20.04.2017 г. Съгласно приетата
пред първата инстанция СИЕ, издадените по договора фактури са надлежно осчетоводени и
включени в регистрите по ЗДДС, както и в справките-декларации за съответните данъчни
период, като е видно, че същите фигурират в таблицата към експертизата като неплатени.
Относно формираната крайна стойност по фактурите важи изложеното по-горе, не е налице
несъвпадане на стойностите във фактурите, тъй като размерите на месечните задължения са
конкретно посочени в тях и съответстват на уговорените между страните цени по договора,
поради което не е налице неяснота относно размера на процесните вземания, като приетият
в обратния смисъл извод от БРС е неправилен. С оглед горното, доколкото от страна на
ответника не са ангажирани доказателства за заплащане на задължението по фактурите в
уговорения срок след издаване на съответната фактура, настоящата инстанция приема, че
Х.И. дължи на „А1 България“ ЕАД сумата от 231.54 лв. – неплатена главница за
предоставени електронни съобщителни услуги по Рамков договор № М5275106 (*********)
от 16.08.2016 г. за телефонен номер *****, съгласно издадени 6 бр. фактури в периода
26.11.2016 г. – 25.04.2017 г., по които отчетният период на услугите е от 21.10.2016 г. до
20.04.2017 г. Ето защо, тази претенция е основателна и доказана, поради което следва да
бъде уважена в претендирания размер от 231.54 лв. В тази част решението на БРС следва да
бъде отменено като неправилно, а искът за посочената сума да бъде уважен.
Основателна е и претенцията на ищеца за дължимост на сумата от 84.96 лв,
представляваща неустойка по договора от 03.11.2016 г., определена на база тримесечните
абонаментни такси. В случая, договорът е с краен срок 03.11.2018 г. и изрично е договорено
между страните, че при предсрочното му прекратяване по вина на абоната – физическо лице,
същият ще дължи на оператора неустойка, която не може да надвишава трикратния размер
на месечните абонаментни такси за услугите. Съгласно т.54.12 от ОУ, договорът се счита за
едностранно прекратен от оператора в случай, че забавата в плащанията на дължимите суми
от абоната е продължила повече от 124 дни. От данните по делото е видно, че ответникът е
преустановил изпълнението на задълженията си към м.декември 2016 г., когато е настъпил
падежа на първата фактура, издадена на 26.11.2016 г., същият не е извършвал плащания и
след този момент, като доказателства за противното не са ангажирани от негова страна.
Видно е също, че забавата в плащанията е продължила повече от 124 дни, поради което за
ищцовото дружество се е породило правото едностранно да прекрати договора и да получи
уговорената за предсрочното му прекратяване неустойка, за която е издадена сметка №
*********/04.05.2017 г. на стойност от 84.96 лв. (л.155). Съгласно експертното заключение,
посочената сметка за начислената неустойка е осчетоводена от ищеца и същата фигурира в
приложената таблица към експертизата, като ищецът твърди, че датата на сметката –
04.05.2017 г. кореспондира с датата на едностранното прекратяване на договора. В тази
10
връзка, съдът намира за неправилен извода на БРС, че не може да се направи извод за
прекратяване на договора по вина на абоната, за да възникне посоченото задължение за
неустойка. Така уговорената неустойка не е неравноправна, нито противоречи на добрите
нрави, същата е претендирана в размер на три месечни абонаментни такси и не
представлява необосновано високо обезщетение, а цели постигане на основните функции на
неустойката – превантивна, обезпечителна и обезщетителна. Ето защо, неустойката от 84.96
лв., съответстваща на три месечни абонаментни вноски (по 28.32 лв. без ДДС на месец) по
договор № М5275106 (*********) от 03.11.2016 г., за телефонен номер *****, е дължима и
претенцията следва да се уважи в претендирания размер. В тази част обжалваното решение
следва да бъде отменено като неправилно, като вместо него се уважи претенцията за сумата
от 84.96 лв.
Що се отнася до търсената сума от 56.61 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване
по отношение на допълнителния пакет екстра от 3000 МВ мобилен интернет към телефонен
номер *****, въззивният съд намира претенцията за частично основателна – до размера на
9.99 лв. В случая, претендираната от ищеца неустойка е в размер на месечните такси (по
3.33 лв. без ДДС на месец) за целия оставащ срок от договора, което е в противоречие с
изричната уговорка между страните в т.5.2.1 от допълнение към Приложение № 1 от
03.11.2016 г. (л.81) за дължимост на неустойка при предсрочно прекратяване в размер не
повече от трикратния размер на месечните абонаменти такси. Ето защо, неустойката по
договора за допълнителния пакет мобилен интернет се дължи в размер на 9.99 лв.,
съответстващ на три месечни абонаментни такси (по 3.33 лв. без ДДС на месец) и до този
размер претенцията следва да бъде уважена, като в тази част решението на БРС следва да
бъде отменено. За разликата до 56.61 лв. или за сумата от 46.62 лв. претенцията е
неоснователна и следва да се отхвърли, като в тази част решението на БРС следва да бъде
потвърдено.
Въззивният съд намира за основателна и претенцията за дължимост на сумата от
551.54 лв. – неплатени месечни вноски по договор за продажба на изплащане от 03.11.2016
г. Безспорно е, че за телефонен номер ***** е сключен и Договор за продажба на изплащане
от 03.11.2016 г., по силата на който ответникът И. е закупил от ищеца апарат SAM
Galaxy А5 2016 Gold MAT 35, с цена на закупуване в размер на 575.53 лв. с ДДС, платима
по следния начин – една първоначална вноска от 23.98 лв. и месечни вноски общо от 551.55
лв. (23 вноски по 23.98 лв. всяка). Същевременно този договор представлява и приемо-
предавателен протокол за продаденото устройство, който е подписан от ответника и по-този
начин удостоверява предаването на апарата. От данните по делото се установява, че
ответникът е заплатил от уговорената цена на устройството единствено първоначалната
вноска от 23.98 лв. по фактура № *********/03.11.2016 г., което е видно от таблицата към
приетата пред БРС съдебно-икономическа експертиза (л.250, ред 10). Доколкото липсват
доказателства от ответната страна за извършени други плащания на вноските за закупения
апарат, съдът намира за основателна претенцията за дължимост на сумата от 551.54 лв.,
11
представляваща сбора от останалите 23 неплатени месечни такси по договора за продажба
на апарата, което тази претенция следва да бъде уважена в посочения размер, а решението
на БРС в тази част следва да бъде отменено.
Основателна е и претенцията за дължимост на сумата от 282.12 лв. – неустойка за
отстъпки от цената на закупено крайно устройство по договора от 03.11.2016 г. При
положение, че И. е преустановил изпълнението на задълженията си по договора за мобилни
услуги, необосновано е да се ползва от преференциите на лоялните клиенти за закупуване
на устройство на специални по-ниски цени, поради което сумата е дължима, с оглед
предвиденото в договора. В случая, видно от т.5.3.2 от приложението към процесния
договор (л.79-гръб), страните са уговорили отстъпката от пазарната цена на предоставено
крайно устройство да бъде в размер на 398.29 лв. Доколкото претенцията е в рамките на
уговорената отстъпка, то следва да се приеме, че същата е дължима в претендирания размер
от 282.12 лв., поради което следва да се уважи изцяло, като решението на БРС в тази част
следва да бъде отменено.
Що се отнася до исковите претенции за вземанията, произтичащи от договорите от
29.04.2015 г. и от 15.12.2015 г., въззивният съд намира същите за неоснователни. Ищецът не
е доказал по делото твърденията си, че тези договори са сключени към рамковия договор №
М4293203 (*********) от 14.11.2014 г. В случая, договорът от 14.11.2014 г. е сключен за
предоставени услуги към телефонен номер ***** и условията по него са предоговорени с
подписването на договора от 03.11.2016 г., а процесните два договора касаят други
телефонни номера – договорът от 29.04.2015 г. е сключен за предоставяне на услуги към
телефонен номер *****, а договорът от 15.12.2015 г. е за предоставяне на услуги към
телефонен номер *****. От данните по делото не се установява каква е връзката на тези
договори с договора от 14.11.2014 г., като извод за такава не може да бъде изведен
единствено от обстоятелството, че счетоводното им отчитане е под един и същи номер,
доколкото това касае вътрешната организация на счетоводството на ищеца. При положение,
че тези договори се отнасят до предоставянето на услуги към телефонни номера, различни
от телефонния номер, за който е сключен договора от 14.11.2014 г., респ. 03.11.2016 г.,
съдът намира, че в случая се касае за отделни и самостоятелни договорни правоотношения,
за вземанията по които не е било поискано от ищеца издаването на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК. В този смисъл, с настоящия иск е въведено ново основание от което
произтичат вземанията (нови договори), различно от това в заповедното производство,
поради което претенцията за тези вземания е неоснователна. Същото се отнася и до
вземанията по сключените към тези договори съглашения за предоставяне на крайно
устройство. Ето защо, исковете за дължимост на сумите по тези договори за месечни такси в
общ размер от 742,20 лв. и неустойки в размер от 175.00 лв. са неоснователни, поради което
правилно са отхвърлени от районния съд, като решението на БРС следва да бъде потвърдено
в тази част.
По отношение на Рамков договор № М 5448110 (*********) от 09.12.2016 г.,
12
подписан на 07.12.2016 г.: С този договор въззивникът се е задължил да предоставя на ХР.
ЯНК. ИВ. електронни съобщителни услуги при условията на Приложение № 1 към договора
(л.93-97) за телефонен номер *****, за срок от 24 месеца (2 години), т.е. до 07.12.2018 г., при
избран от потребителя тарифен план „Мтел Безкрай XL“, с месечна абонаментна такса в
размер на 23,99 лв. с ДДС (19.99 лв. без ДДС) и уговорена промоционална отстъпка от
таксата – 25 %. Съгласно т.6.2.2 на Приложение № 1, срокът на ползване на услугата е от
07.12.2016 г. до 07.12.2018 г., а в т.6.3.1 е уговорено, че при предсрочно прекратяване на
договора по вина на абоната, същият дължи неустойка в размер на месечните абонаментни
такси по техния стандартен размер, без отстъпка, до изтичане на съответния срок на
ползване, а когато абонатът е физическо лице – максималният размер на тази неустойка не
може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите, като в
допълнение на неустойката за предсрочно прекратяване абонатът дължи и възстановяване
на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на
крайните устройства (закупени или предоставени на лизинг/на изплащане), съответстваща
на оставащия срок на ползване на съответния абонамент. А съгласно т.6.3.2 от
приложението, „понятието „пазарни цени на крайни устройства“ означава единичната цена
на съответното устройство в брой, без абонаментен план, съгласно действащия ценоразпис
на оператора, като отстъпката, предоставена от пазарната цена на крайно устройство,
закупено в пакет с услугите по приложението е в размер на ….“. Видно е, че в процесния
договор липсва посочен размер на отстъпката на предоставено крайно устройство, поради
което следва да се приеме, че със същия такава отстъпка не е била предвидена и уговорена.
От доказателствата по делото е видно също, че за посочения телефонен номер е подписано
и Допълнение към Приложение № 1 от 07.12.2016 г. (л.101), с което е избран допълнителен
пакет мобилен интернет към тарифния план за телефонния номер – 3000 MB трафик на
данни, с месечна абонаментна такса в размер на 4.00 лв. с ДДС (3.33 лв. без ДДС).
За предоставените по този договор услуги ищецът претендира сумата от 111.14 лв. ,
по неплатени 6 бр. фактури (л.137-142), издадени в периода 16.12.2016 г. – 17.05.2017 г., по
които отчетният период на услугите е от 14.11.2016 г. до 13.05.2017 г. Съгласно приетата
пред първата инстанция СИЕ, издадените по договора фактури са надлежно осчетоводени и
включени в регистрите по ЗДДС, както и в справките-декларации за съответните данъчни
период, като е видно, че същите фигурират в таблицата към експертизата като неплатени.
Относно формираната крайна стойност по фактурите важи изложеното по-горе, не е налице
несъвпадане на стойностите във фактурите, тъй като размерите на месечните задължения са
конкретно посочени в тях и съответстват на уговорените между страните цени по договора,
поради което не е налице неяснота относно размера на процесните вземания, като приетият
в обратния смисъл извод от БРС е неправилен. С оглед горното, доколкото от страна на
ответника не са ангажирани доказателства за заплащане на задължението по фактурите в
уговорения срок след издаване на съответната фактура, настоящата инстанция приема, че
Х.И. дължи на „А1 България“ ЕАД сумата от 111.14 лв. – неплатена главница за
предоставени електронни съобщителни услуги по Рамков договор № М5448110 (*********)
13
от 10.12.2016 г., подписан на 07.12.2016 г., за телефонен номер *****, съгласно издадени 6
бр. фактури в периода 16.12.2016 г. – 17.05.2017 г., по които отчетният период на услугите е
от 14.11.2016 г. до 13.05.2017 г. Ето защо, тази претенция е основателна и доказана.
Въззивният съд намира за основателна и претенцията за дължимост на сумата от
1770.54 лв. – неплатени месечни вноски по договор за продажба на изплащане от 10.12.2016
г. Безспорно е, че за телефонен номер ********** е сключен и Договор за продажба на
изплащане от 10.12.2016 г., по силата на който ответникът И. е закупил от ищеца апарат
Apple iPhone7 Plus 128GB Silver MAT 25, с цена на закупуване в размер на 1847.52 лв. с
ДДС, платима по следния начин – една първоначална вноска от 76.98 лв. и месечни вноски
общо от 1770.54 лв. (23 вноски по 76.98 лв. всяка). Същевременно този договор
представлява и приемо-предавателен протокол за продаденото устройство, който е подписан
от ответника и по-този начин удостоверява предаването на апарата. От данните по делото се
установява, че ответникът е заплатил от уговорената цена на устройството единствено
първоначалната вноска от 76.98 лв. по фактура № *********/10.12.2016 г., което е видно от
таблицата към приетата пред БРС съдебно-икономическа експертиза (л.247, ред 5).
Доколкото липсват доказателства от ответната страна за извършени други плащания на
вноските за закупения апарат, съдът намира за основателна претенцията за дължимост на
сумата от 1770.54 лв., представляваща сбора от останалите 23 неплатени месечни такси по
договора за продажба на апарата.
Общият сбор на претенциите по договора за неплатени месечни такси за мобилни
услуги и вноски за закупено устройство е в размер на 1881.68 лв., но с исковата молба по
този договор се търси сумата от 1869.24 лв., поради което искът следва да се уважи като
основателен в претендирания размер от 1869.24 лв., а решението на БРС в тази част следва
да бъде отменено.
Основателна е и претенцията на ищеца за дължимост на сумата от 59.97 лв.,
представляваща неустойка по договора от 10.12.2016 г., подписан на 07.12.2016 г.,
определена на база тримесечните абонаментни такси. В случая, договорът е с краен срок
07.12.2018 г. и изрично е договорено между страните, че при предсрочното му прекратяване
по вина на абоната – физическо лице, същият ще дължи на оператора неустойка, която не
може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите.
Съгласно т.54.12 от ОУ, договорът се счита за едностранно прекратен от оператора в случай,
че забавата в плащанията на дължимите суми от абоната е продължила повече от 124 дни.
От данните по делото е видно, че ответникът е преустановил изпълнението на задълженията
си към м.януари 2017 г., когато е настъпил падежа на първата фактура, издадена на
16.12.2016 г., същият не е извършвал плащания и след този момент, като доказателства за
противното не са ангажирани от негова страна. Видно е също, че забавата в плащанията е
продължила повече от 124 дни, поради което за ищцовото дружество се е породило правото
едностранно да прекрати договора и да получи уговорената за предсрочното му
прекратяване неустойка. В тази връзка, съдът намира за неправилен извода на БРС, че не
14
може да се направи извод за прекратяване на договора по вина на абоната, за да възникне
посоченото задължение за неустойка. Така уговорената неустойка не е неравноправна, нито
противоречи на добрите нрави, същата е претендирана в размер на три месечни
абонаментни такси и не представлява необосновано високо обезщетение, а цели постигане
на основните функции на неустойката – превантивна, обезпечителна и обезщетителна. Ето
защо, неустойката от 59.97 лв., съответстваща на три месечни абонаментни вноски (по 19.99
лв. без ДДС на месец) по договор № М5448110 (*********) от 10.12.2016 г., подписан на
07.12.2016 г., за телефонен номер **********, е дължима и претенцията следва да се уважи
в претендирания размер. В тази част обжалваното решение следва да бъде отменено като
неправилно, като вместо него се уважи претенцията за сумата от 59.97 лв.
Що се отнася до търсената сума от 59.94 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване
по отношение на допълнителния пакет екстра от 3000 МВ мобилен интернет към телефонен
номер **********, въззивният съд намира претенцията за частично основателна – до
размера на 9.99 лв. В случая, претендираната от ищеца неустойка е в размер на месечните
такси (по 3.33 лв. без ДДС на месец) за целия оставащ срок от договора, което е в
противоречие с изричната уговорка между страните в т.5.2.1 от допълнение към Приложение
№ 1 (л.101-103) за дължимост на неустойка при предсрочно прекратяване в размер не повече
от трикратния размер на месечните абонаменти такси. Ето защо, неустойката по договора за
допълнителния пакет мобилен интернет се дължи в размер на 9.99 лв., съответстващ на три
месечни абонаментни такси (по 3.33 лв. без ДДС на месец) и до този размер претенцията
следва да бъде уважена, като в тази част решението на БРС следва да бъде отменено. За
разликата до 59.94 лв. или за сумата от 49.95 лв. претенцията е неоснователна и следва да се
отхвърли, като в тази част решението на БРС следва да бъде потвърдено.
Въззивният съд намира за неоснователна и претенцията за сумата от 615.25 лв. –
неустойка за отстъпка от цената на закупено крайно устройство апарат Apple iPhone7 Plus
128GB Silver MAT 25, по договора от 10.12.2016 г. Действително, след като И. е
преустановил изпълнението на задълженията си по договора за мобилни услуги,
необосновано е същият да се ползва от преференциите на лоялните клиенти за закупуване
на устройства на специални по-ниски цени, поради което сумата би била дължима, ако това
бе предвидено в договора. В случая обаче, видно от т.6.3.2 от приложението към процесния
договор, липсва посочен размер на отстъпката на предоставено крайно устройство, поради
което следва да се приеме, че такава отстъпка не е била предвидена и съответно не е
дължима. Освен това, по делото не са приложени каквито и да е доказателства за пазарната
цена на предоставеното устройство, за да се установи размера на отстъпката, предложена от
оператора, към сключване на договора. Ето защо, съдът намира за неоснователна
претенцията на ищеца-въззивник за дължимост на сумата от 615.25 лв., представляваща
неустойка за отстъпка от цената на закупено крайно устройство по договора от 10.12.2016 г.,
подписан на 07.12.2016 г., поради което следва да бъде отхвърлена. В тази част решението
на БРС е правилно и следва да бъде потвърдено.
15
По отношение на Рамков договор № М 4138613 (*********) от 21.06.2014 г.,
подписан на 20.06.2014 г.: С този договор въззивникът се е задължил да предоставя на Х. Я.
И. електронни съобщителни услуги при условията на Приложение № 1 към договора (л.110-
114) за телефонен номер *****, за срок от 24 месеца (2 години), при избран от потребителя
тарифен план „Мтел Трансфер S“, с месечна абонаментна такса в размер на 14.90 лв. с ДДС
(12.42 лв. без ДДС). Съгласно т.6.2.1 на Приложение № 1, срокът на ползване на услугата е
до 20.06.2016 г., а в т.6.3.1 е уговорено, че при предсрочно прекратяване на договора по
вина на абоната, същият дължи неустойка в размер на месечните абонаментни такси по
техния стандартен размер, без отстъпка, дължими от датата на прекратяване до изтичане на
определения срок на договора.
За предоставените по този договор услуги ищецът претендира сумата от 91.30 лв.,
по неплатени 7 бр. фактури (л.143-149), издадени в периода 19.12.2016 г. – 20.06.2017 г., по
които отчетният период на услугите е от 16.11.2016 г. до 15.06.2017 г. Съгласно приетата
пред първата инстанция СИЕ, издадените по договора фактури са надлежно осчетоводени и
включени в регистрите по ЗДДС, както и в справките-декларации за съответните данъчни
период, като е видно, че същите фигурират в таблицата към експертизата като неплатени.
Относно формираната крайна стойност по фактурите важи изложеното по-горе, не е налице
несъвпадане на стойностите във фактурите, тъй като размерите на месечните задължения са
конкретно посочени в тях и съответстват на уговорените между страните цени по договора,
поради което не е налице неяснота относно размера на процесните вземания, като приетият
в обратния смисъл извод от БРС е неправилен. С оглед горното, доколкото от страна на
ответника не са ангажирани доказателства за заплащане на задължението по фактурите в
уговорения срок след издаване на съответната фактура, настоящата инстанция приема, че
Х.И. дължи на „А1 България“ ЕАД сумата от 91.30 лв. – неплатена главница за предоставени
електронни съобщителни услуги по Рамков договор № М4138613 (*********) от 21.06.2014
г., подписан на 20.06.2014 г., за телефонен номер *****, съгласно издадени 7 бр. фактури в
периода 19.12.2016 г. – 20.06.2017 г., по които отчетният период на услугите е от 16.11.2016
г. до 15.06.2017 г. Ето защо, тази претенция е основателна и доказана.
Въззивният съд намира за основателна и претенцията за дължимост на сумата от
28.00 – неплатени месечни вноски по договор за продажба на изплащане от 25.08.2015 г.
Безспорно е, че за телефонен номер ***** е сключен и Договор за продажба на изплащане
от 25.08.2015 г., по силата на който ответникът И. е закупил от ищеца апарат Alcatel
Pop С7 DS White MAT 15, с цена на закупуване 96.01 лв. с ДДС, платима по следния начин –
една първоначална вноска от 4.00 лв. и месечни вноски общо от 92.01 лв. (23 вноски по 4.00
лв. всяка). Същевременно този договор представлява и приемо-предавателен протокол за
продаденото устройство, който е подписан от ответника и по-този начин удостоверява
предаването на апарата. Доколкото липсват доказателства от ответната страна за извършени
плащания на претендираните вноски за закупения апарат, съдът намира за основателна
претенцията за дължимост на сумата от 28 лв., представляваща сбора от останалите
16
неплатени 7 месечни такси по договора за продажба на апарата.
Общият сбор на претенциите по договора за неплатени месечни такси за мобилни
услуги и вноски за закупено устройство е в размер на 119.90 лв., но с исковата молба по
този договор се търси сумата от 109.74 лв., поради което искът следва да се уважи като
основателен в претендирания размер от 109.74 лв., а решението на БРС в тази част следва
да бъде отменено.
Въззивният съд намира за неоснователна претенцията за сумата от 37.26 лв. –
неустойка за предсрочно прекратяване на договора от 21.06.2014 г., подписан на 20.06.2014
г. В случая, съгласно т.6.3.1 от приложението към договора, неустойката е уговорено да се
дължи в размер на месечните абонаментни такси до изтичане на определения срок на
договора. Тази клауза се преценява от съда като неравноправна по смисъла на чл.143, т.5
ЗЗП, съответно – нищожна, доколкото не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като поставя последния потребителя в неравностойно положение
и му възлага несъразмерно големи тежести при прекратяване на договора. В тази връзка,
претендираната неустойка от 37.26 лв. е недължима и претенцията правилно е отхвърлена от
районния съд, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено в тази част.
С оглед частичната основателност на предявените главни искове, частично
основателна е и акцесорната претенция по чл.86 ЗЗД за дължимост на мораторна лихва. При
приложение на нормата на чл.162 ГПК, въззивният съд изчисли, че дължимата лихва за
забава върху установената по делото главница за периода 11.12.2016 г. – 07.11.2018 г. е в
размер на 436.31 лв. В тази връзка, акцесорният иск по чл.86 ЗЗД следва да се уважи за
сумата от 436.31 лв. и в тази част решението на БРС следва да бъде отменено, като за
разликата до претендираната лихва от 549.85 лв. претенцията следва да се отхвърли като
неоснователна и в тази част обжалваното решение следва да се потвърди.
Изложените до тук съображения налагат заключение за постановяване на решение в
горния смисъл. В полза на въззивника се следват направените разноски за двете инстанции,
съобразно уважената част от претенцията, както и съответна част от направените такива в
заповедното производство. Пред заповедния съд са направени разноски от 121.88 лв., в
исковото производство пред БРС – 1492.99 лв., съгласно представен списък за разноски, а
във въззивното производство пред БОС – 578.59 лв., съгласно представения списък по чл.80
ГПК, или разноските са в общ размер от 2193.46 лв. При това, на въззивника-ищец се
дължат разноски за заповедното и исковото производство в двете инстанции общо в размер
на 1362.58 лв., съразмерно с уважената част от исковете.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
17
ОТМЕНЯ решение № 1093/11.05.2020 г., постановено по гр.д.№ 1688/2019 г. по
описа на БРС, В ЧАСТТА , с която е отхвърлен предявения от „А1 България“ ЕАД против
Х. Я. И. иск за установяване на вземането в полза на ищцовото дружество по заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № 4242/12.11.2018 г. по ч.гр.д.№
8193/2018 г. по описа на БРС, за сумата от 2852.37 лв. – главница, от която: 90.31 лв. –
неплатено задължение за предоставени електронни съобщителни услуги по договор №
М5275106 от 16.08.2016 г., 738.08 лв. – неплатено задължение за предоставени електронни
съобщителни услуги и неплатени вноски за закупени продукти на изплащане по Договор №
М4293203 от 14.11.2014 г., предоговорен с договор от 03.11.2016 г., 109.74 лв. – неплатено
задължение за предоставени електронни съобщителни услуги и неплатени вноски за
закупени продукти на изплащане по Договор № М4138613 от 21.06.2014 г. и договор за
продажба на изплащане от 25.08.2015 г., 1869.24 лв. – неплатено задължение за
предоставени електронни съобщителни услуги и неплатени вноски за закупени продукти на
изплащане по Договор № М5448110 от 09.12.2016 г.; за сумата от 497.01 лв. – неустойка, от
която: 49.98 лв. – по Договор № М5275106 от 16.08.2016 г., 377.07 г. – по Договор №
М4293203 от 14.11.2014 г., предоговорен с договор от 03.11.2016 г., 69.96 лв. – по договор
№ М5448110 от 09.12.2016 г., и за сумата от 436.31 лв. – мораторна лихва върху главницата
от 2982.37 лв. за периода от 11.12.2016 г. до 07.11.2018 г., ведно със законната лихва върху
тази главница от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 08.11.2018 г. до окончателното
плащане, КАТО ВМЕСТО ОТМЕНЕНИТЕ ЧАСТИ ПОСТАНОВЯВА
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на „А1 България" ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Кукуш“ № 1, съществува вземане срещу Х.
Я. И., ЕГН **********, с адрес гр.Б., ж.к.“И.“, бл.*, вх.*, ет.*, за следните суми, за които
дружеството се е снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
с № 4242/12.11.2018 г. по ч.гр.д.№ 8193/2018 г. по описа на БРС, а именно: сумата от
2852.37 лв. – главница, от която: 90.31 лв. – неплатено задължение за предоставени
електронни съобщителни услуги за телефонен номер ***** по договор № М5275106 от
16.08.2016 г., 738.08 лв. – неплатено задължение за предоставени електронни съобщителни
услуги и неплатени месечни вноски за закупени продукти на изплащане за телефонен номер
***** по Договор № М4293203 от 14.11.2014 г., предоговорен с договор от 03.11.2016 г.,
109.74 лв. – неплатено задължение за предоставени електронни съобщителни услуги и
неплатени вноски за закупени продукти на изплащане за телефонен номер ***** по Договор
№ М4138613 от 21.06.2014 г., подписан на 20.06.2014 г. и договор към него за продажба на
изплащане от 25.08.2015 г., 1869.24 лв. – неплатено задължение за предоставени електронни
съобщителни услуги и неплатени вноски за закупени продукти на изплащане за телефонен
номер ***** по Договор № М5448110 от 09.12.2016 г., подписан на 07.12.2016 г. и договор
към него за продажба на изплащане от 10.12.2016 г.; сумата от 497.01 лв. – неустойка, от
която: 49.98 лв. – по Договор № М5275106 от 16.08.2016 г., 377.07 г. – по Договор №
М4293203 от 14.11.2014 г., предоговорен с договор от 03.11.2016 г., 69.96 лв. – по договор
№ М5448110 от 09.12.2016 г., и сумата от 436.31 лв. – мораторна лихва върху главницата от
18
2982.37 лв. за периода от 11.12.2016 г. до 07.11.2018 г., ведно със законната лихва върху тази
главница от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 08.11.2018 г. до окончателното
плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1093/11.05.2020 г., постановено по гр.д.№ 1688/2019
г. по описа на БРС, в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА Х. Я. И., ЕГН **********, с адрес гр.Б., ж.к.“И.“, бл.*, вх.*, ет.* да
заплати на „А1 България" ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“Кукуш“ № 1, сумата от 1362.58 лв. – направените в заповедното и в исковото
производство пред БРС и БОС разноски, съобразно с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19