№ 12801
гр. София, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20221110105654 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от ищеца И. И. Л., ЕГН **********,
с адрес: гр. София, ******, заместен от своя наследник И. И. Л., ЕГН **********,
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 240 ЗЗЗ
за осъждане на ответника П. Д. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.
„Бъкстон“, бл. 14, вх. В, ет. 1, ап. 31, да заплати сумата 1200 лв., представляваща
главница по договор за заем, сключен през 2021 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 04.02.2022 г. до окончателното плащане и
сумата 300 лв., представляваща главница по договор за заем, сключен на 03.10.2021 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 04.02.2022 г. до
окончателното плащане, и с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати сумата 50,42 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода 06.10.2021 г. до 03.02.2022 г. и при условията на евентуалност ако не бъдат
уважени главните искове, с правно основание чл. 55, ал.1, пр.,1 ЗЗД за осъждането на
ответника да заплати сумата от 1500 лв. като получена без основание, ведно със
законната лихва от предявяването на иска до окончателното плащане.
Ищецът И. И. Л. извежда съдебно предявените субективни права при
твърденията, че през 2021 г. сключил с ответника договори за заем, като няколко пъти
бил предоставял сумата от по 200-300 лв. и когато общия размер на дадените в заем
суми достигнал 1200 лв. ответникът написал и подписал разписка за сумата от 1200 лв.,
с падеж 03.10.2021 г. На 03.10.2021 г. ответникът не върнал предоставения заем, а
вместо това помолил за допълнителен заем в размер на 300 лв., който ищецът му
предоставил, като за целта ответникът написал и подписал разписка с уговорен падеж
за връщането и на двата заема на 05.10.2021 г. Тъй като на уговорения падеж
ответникът не върнал предоставените в заем суми, ищецът ги претендира, както и
1
обезщетение за забава в размер на 50,42 лв. за периода 06.10.2021 г. до 03.02.2022 г.
В първото по делото заседание ищецът е направил изменение на иска чрез
добавяне на ново основание при условията на евентуалност, а именно ако не бъде
доказан договор за заем, ответникът да бъде осъден да заплати претендираните суми
като получени без основание.
В законоустановения срок, от страна на ответника е постъпил писмен отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове с твърдения, че от представената
разписка не може да се приеме, че сумата от 1200 лв. е предадена в заем, тъй като от
самия факт на признанието на задължението не може да се презумира, че основанието
му е заем. Относно договора за заем от 03.10.2021 г. твърди, че сумата не е предадена
на ответника, тъй като не е ясно удостоверена волята на ответника, че сумата е
предадена, а посочването „взима в заем“ представлява част от общите уговорки на
правата и задълженията по договора за заем.
Ищецът е починал в хода на производство, като на основание чл. 217 ГПК на
негово място е конституиран наследникът му И. И. Л., ЕГН **********.
След като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и изявленията на страните, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото е представена разписка, с която ответникът е заявил, че дължи на
ищеца сумата от 1200 лв. и се задължава да му я върне до 3.10.2021 г. в брой.
Представена е и разписка, с която ответникът е заявил, че взима заем от 300 лв.
от ищеца и се задължава да го върне до 2 дена, считано от датата на подписване на
разписката – 03.10.2021 г.
По делото е приобщена разпечатка от вайбър кореспонденция, проведена между
процесуалният представител на ищеца и ответникът, която е оспорена от страна на
ответника с твърдение, че не може да се установи самоличността на страните по
кореспонденцията.
Видно от приложената по делото епикриза от УПМБАЛ – София „Св. Йоан
Кръстител“ ЕАД, първоначалният ищец И. И. Л. е бил настанен за болнично лечение за
времето 07.06.2022 – 19.06.2022 г.
В хода на делото са събрани гласни доказателства, посредством разпита на
свидетеля Елеонора Йосифова Л.а. В своите показания свидетелят Л.а изнася данни, че
й е известно бившият й съпруг да е предоставил заемни средства на П. А.. Той влошил
здравословното си състояние месец март 2022 г. и независимо от прекратения брак тя и
синът им се грижили за него. През м. март И. Л. й споделил, че негова позната била в
затруднение есента на миналата година и й услужил на няколко пъти със заеми.
Показал й 2 разписки, едната за 300 лв., а другата за 1200 лв. и казал, че е ангажирал
адв. А., като помил свидетеля, тъй като не се чувствал добре, да контактува с нея и с
каквото може да й съдейства. Посочва, че не познава г-жа А.. Свидетелят заявява, че се
е свързал с адв. А. и заплатил таксите за делото. През м. април и май състоянието на И.
се влошило, бил настанен в болница и изписан на 19.06.2022 г. с леко подобрение.
Когато със синът им го закарали в дома му, той се обадил на П. и я помолил да му
върне парите, тъй като има нужда от тях. Когато И. починал, се свързала с адв. А. за да
й даде документите за конституиране на сина им по делото. Посочва, че бившият й
съпруг бил известен с името Илко, защото не харесвал името си.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
2
правни изводи:
Съгласно трайно установената съдебна практика заемът за потребление е реален
договор, който се счита сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие между
страните по него едната страна даде, а другата получи в заем парична сума. Когато
такова реално предаване на сумата липсва, фактическият състав на сделката не е
осъществен. В производството по иск с правно основание по чл. 240, ал. 1 ЗЗД, в
доказателствена тежест на ищеца е доказването както на обстоятелството, че сумата е
предадена, така и на обстоятелството, че е предадена въз основа на договор за заем.
Установяването на първото обстоятелство не освобождава ищеца от задължението да
установи второто, доколкото сумата може да е предадена на друго основание - ищецът
да е изпълнил едно свое задължение, да е изпълнил морален дълг, да е извършил
дарение на сумата и пр. И ако върху ищеца лежи доказателствената тежест да
установи, че е дал заемни средства, то при оспорване на иска, ответникът установява
възраженията си: че средствата са дадени на друго основание, че е налице порок на
волята, че задължението е погасено и други факти съобразно наведените възражения. В
случай, че предаването на парична сума е установено, но липсват други данни на какво
основание е сторено то, не може да се презумира, че задължението е възникнало от
заемен договор, тъй като задължението може да произтича от друг източник и ищецът
не е освободен от задължението да установи този източник с допустимите от закона
доказателствени средства. Поради реалния характер на договора за заем,
предоставената сума представлява съществен елемент на договора и установяването на
предаването й със задължението за връщане от заемателя, е доказване на договора.
В конкретния случай, видно от представената по делото на л. 9 разписка,
ответникът е заявил писмено, че дължи на Илко Л. сумата от 1200 лв. и се задължава да
му я върне до 03.10.2021 г. С представената разписка безспорно се установява, че
ответникът е признал свое задължение в посочения размер, като със същата е уговорен
и падеж за връщането й. Действително от документа не могат да се изведат белезите на
договор за заем, като общото признание за съществуването на задължение в определен
размер не може да обоснове само по себе си съществуването на договор за заем.
Белезите на договора за заем, обаче бяха установени със събраните в хода на делото
гласни доказателства посредством разпита на св. Л.а. Съдът кредитира показанията на
свидетеля като логични, последователни и непротиворечиви – същите се подкрепят от
представените по делото писмени доказателства. В този смисъл, от показанията на
разпитания свидетел се установи, че И. Л. й е споделил за дадените в заем суми на
ответника, като се изяснява и причината за това, защото ответникът е бил в
затруднение. Същевременно, според показанията на свидетеля след изписването на И.
Л., когато се прибрал у дома, същият провел разговор с ответника, като го помил да му
върне парите, тъй като има нужда от тях. Въпреки че, свидетелят не е възприел
конкретните волеизявления на страните при предоставянето на заемите, падежът на
който е уговорен в посочената разписка, съдът намира, че изнесените от него данни се
подкрепят от събраните в хода на делото писмени доказателства и при съвкупния им
анализ може да се обоснове извод за предоставяне на процесната сума на ответника по
силата на договори за заем. Съдът отчете и обстоятелството, че предвид познанството
между заемодателя и заемополучателя и с оглед сравнително ниският размер на
предоставените заемни средства, не може да се очаква, че страните ще оформят
отношенията си писмен договор за заем. Ето защо в тази хипотези и при положение, че
заемополучателят е признал задължението си, като е поел и задължение да върне
сумата на определен падеж, заедно с косвените сведения на разпитания свидетел, може
да се обоснове извод за съществували между И. Л. и ответника правоотношения във
връзка предоставени заемни средства.
За да обоснове извод за наличието на договор за заем за сумата от 1200 лв. съдът
отчете и обстоятелството, че ответникът е релевирал бланкетно възражение, че с
представената разписка не се доказва договор за заем, без обаче да наведе конкретни
твърдения за съществуването на други правоотношения с И. Л., или както беше
посочено по-горе, че са му дадени с дарствени намерения или по друга причина.
По отношение на претенцията за 300 лв., предмет на разписката за получаване на
3
сумата на л.8 от делото, съдът намира, че от съдържанието на същата се установяват
белезите на договора за заем. Видно от същата ответникът е заявил, че взима заем в
размер на 300 лв. от Илко Л., като се задължава да го върне до 2 дни от датата на
подписване на разписката. Съдът не споделя доводите на ответника, че използването
на думата „взимам“ не е равнозначно на изявление за получаването на сумата. Съдът
тълкува волята на страните, съобразно цялостното съдържание в текста на договора, в
случая разписка и от цялостния прочит на документа ясно личи каква е волята на
страните. В конкретния случай поемането на задължението от страна на ответника да
върне на И. Л. сумата от 300 лв. в срок от два дни от датата на подписване на
разписката неминуемо навежда на извод, че изразеното в разписката изявление
„взимам заем“ има значението на получавам заем или друг подобен израз, използван за
предаване на заемните средства.
Въз основа на гореизложеното съдът намира, че предявените главни искова са
основателни, поради което следва да бъдат уважени.
По иска за заплащане на обезщетение за забава, съдът намира, че от датата на
изтичането на падежите по заемите, ответникът е изпаднал в забава и като взе предвид,
че претенцията е заявена с начална дата следваща най-късно уговорената падежна дата
(разписка от 03.10.2021 г. за получаването на сумата от 300 лв.) – 06.10.2021 г., съдът
намира предявеният иск за основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски имат
ищецът, който е направил своевременно искане за присъждане на разноски съобразно
представения списък по чл. 80 ГПК, както следва: 114,18 лева – държавна такса, 340,00
лв. депозит за особен представител, 5 лв. такса за издаване на обезпечителна заповед и
350 лева – реално заплатено адвокатско възнаграждение. Следователно ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за производството в общ размер
на 809,18 лв.
Така мотивиран настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. Д. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Бъкстон“, бл. 14,
вх. В, ет. 1, ап. 31 да заплати на И. И. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ******,
на основание чл. 240 ЗЗД сумата 1200 лв., представляваща главница по договор за
заем, сключен през 2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 04.02.2022 г. до окончателното плащане и сумата 300 лв.,
представляваща главница по договор за заем, сключен на 03.10.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 04.02.2022 г. до
окончателното плащане, и на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата 50,42 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода 06.10.2021 г. до 03.02.2022 г.
ОСЪЖДА П. Д. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Бъкстон“, бл. 14,
вх. В, ет. 1, ап. 31 да заплати на И. И. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ******,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 809,18 лв. – разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5