Решение по дело №44/2020 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 юли 2020 г.
Съдия: Вилиана Стефанова Върбанова Манолова
Дело: 20207200700044
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 януари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

                                          

 

гр. Русе,10.07.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Русе, в публично заседание на десети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЙЪЛДЪЗ АГУШ

ЧЛЕНОВЕ:

ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА

 

ИВАЙЛО ЙОСИФОВ

 

 

при секретаря             НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА                   и с участието на прокурора          ВАЛЕНТИНА ЛИЧЕВА    като разгледа докладваното от съдия           ВЪРБАНОВА КАН дело 44 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:

        

Производството е по чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Постъпила е касационна жалба от В.Е.Е. *** против Решение № 876 от 04.12.2019 г., постановено по АНД № 2066/2019 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 19-1085-002597 от 04.10.2018 г., издадено от Началника на Сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР – Русе, с което на Е., за нарушение на чл. 104б, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3 000 (три хиляди) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца. Счита, че решението е неправилно поради нарушение на разпоредбите на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска от съда да отмени решението на РС - Русе и да реши делото по същество като отмени наказателното постановление.   

Ответната страна в производството не изразява становище по основателността й.

         Становището на представителя на РОП е, че жалбата е неоснователна.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания,  становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба, като подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал. 1 от АПК и отговаряща на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

За да постанови оспореното в настоящото производство решение РС - Русе е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и правилно е приложен материалният закон.

Решението на РС – Русе е правилно.

Фактическата обстановка, нарушението и авторството на деянието по оспореното пред районния съд наказателно постановление са правилно установени в хода на протеклото административнонаказателно производство пред наказващия орган и в производството пред първата съдебна инстанция. Неоснователни са касационните оплаквания за противното.

За да постанови оспорения пред настоящата инстанция съдебен акт, въззивният съд е приел, че жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение, за което е санкциониран, като на 20.08.2019 г., около 20:55 часа, управлявал лек автомобил „БМВ 316 И Компакт“ с рег. № Р 8885 ВР и, навлизайки с ляв завой от ул.“Свети Георги“ в ул.“Борисова“, рязко ускорил скоростта си на движение, поднасяйки по този начин задната част на превозното средство, което било съпроводено с със силен шум поради триенето между задните гуми на МПС. По същото време, в зоната на кръстовището на ул.“Свети Георги“ и ул.“Борисова“ се намирал полицейски патрулен автомобил на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе, който веднага последвал автомобила на Е. и го спрял за проверка.

Съдът намира въззивното съдебно решение за постановено при правилно прилагане на материалния закон и липса на съществени процесуални нарушения. Районният съд правилно е ценил събраните по делото гласни доказателства. Разпитаният по делото полицейски служител, очевидец на нарушението, който е и актосъставител, подробно описва поведението на жалбоподателя на процесните дата, час и място. Този свидетел лично е възприел начина, по който се е движил автомобилът, управляван от Е., както и че на процесното място не е имало никакво препятствие за навлизане на автомобила в кръстовището, а пътните условия – суха настилка, не са предполагали поднасяне на МПС. Правилно показанията на полицейския служител са ценени като обективни и безпристрастно дадени, съответстващи на писмените доказателства по делото, От друга страна, правилна е и оценката на показанията на водения от жалбоподателя свидетел относно спорните по делото факти и обстоятелства, а именно относно наличието на повреда на гърнето на МПС, в резултат на което се бил чул възприетия от актосъставителя силен шум; обосновано съдът е взел предвид, че жалбоподателят и този свидетел са в близки отношения, което обяснява и желанието на свидетеля да съдейства на жалбоподателя да избегне административнонаказателна отговорност. Следва да се посочи и че твърдения за неизправност в гърнето се в производството пред административнонаказващия орган не се сочат, такива се навеждат едва в съдебната фаза, което съдът възприема като защитна версия. От друга страна, дори и да се приеме, че такава неизправност е била налице, то тя би могла в известна степен да обясни издаването на силен шум /макар и различен от този, който се получава при сцепление на гумите с асфалта при „дрифтиране“/, но не и поднасянето на задната част на автомобила.

Изводът на районния съд за доказаност на нарушението по чл. 175а, ал.1, пр. 3, във връзка с чл. 104б, т. 2 от ЗДвП се явява правилен и обоснован.

С оглед гореизложеното и при извършена служебна проверка за съответствие с материалния закон съдът счита, че оспореното решение на Районен съд - Русе е валидно, допустимо и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед неоснователността на касационната жалба, жалбоподателят, на осн. чл.63, ал.5 ЗАНН вр. чл.144 АПК вр. чл.78, ал.8  ГПК вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ дължи на ОДМВР Русе деловодни разноски в размер на 80лв.

Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

                ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 876 от 04.12.2019 г., постановено по АНД № 2066/2019 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 19-1085-002597 от 04.10.2018 г., издадено от Началника на Сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР – Русе.

ОСЪЖДА В.Е.Е., ЕГН**********,*** да заплати на ОДМВР Русе деловодни разноски в размер на 80лв.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                  2.