Номер 13222.10.2020 г.Град Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПлевенІІІ въз. наказателен състав
На 14.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Цезаринка Х. Йосифова
Йоткова
Съдия:Калоян В. Гергов
Секретар:Десислава Ц. Гюзелева
като разгледа докладваното от Калоян В. Гергов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20204400600675 по описа за 2020 година
Производство по реда на глава „Двадесет и първа” от НПК .
Производството пред въззивната инстанция е образувано по въззивна
жалба на адв.Д. П. от АК-Плевен като служебен защитник на подсъдимия Р.
Г. В. от гр.Искър, обл.Плевен против Присъда № 131 от 17.08.2020г.,
постановена по НОХД № 272/2019г. по описа на РС – Кнежа. В
допълнителното изложение към въззивната жалба се сочи,че събраните в
хода на съдебното следствие доказателства не подкрепят вмененото на
подсъдимия Велков обвинение,а първоинстанционния съд е обосновал
съдебния си акт въз основа на доказателствени средства,които не са събрани
по установения в НПК регламент.Оспорва се процесуалната редовност на
съставения протокол за доброволно предаване от 5.06.2018г. като се навеждат
доводи,че същия е съставен не от разследващ орган,а от полицейски
служители с правомощия по ЗМВР,поради което следва да бъде изключен от
доказателствената съвкупност.В тази насока се сочи,че същия обективира две
действия по предаване на вещи – в ПУ-гр.Искър и в дома на
подсъдимия,липсва посочване на тегловните характеристики на
вещите,индивидуализацията е по вид и брой,а характеристиките на
действието, изведени от показанията на св.П.Г. и св.В.Г. сочат на
принудителност и подвеждането му под уредбата на личния обиск в чл.164 от
НПК,което при липсата на санкция от страна на съда определя
неправилността на инкорпорирането му в доказателствената съвкупност.В
допълнение се оспорва експлоатирането на показанията на Ивайло Иванов с
1
оглед ограничението по чл.118,ал.2 от НПК и липсата на надлежен анализ на
същите с оглед доводите за служебна заинтересованост на свидетеля от
изхода на делото като паралелно се аргументира недоказаност на обвинението
в предвид невъзможността да бъдат приобщени веществените доказателства и
установени тегловните им характеристики.
В съдебно заседание въззивният жалбоподател нередовно призован не се
явява,а делото е разгледано при условията на чл.269,ал.3,т.4,б.“а“ от НПК.
Представителят на ОП-Плевен намира,че въззивната жалба е
неоснователна,заявените пороци на процесуалните правила не се набелязват,а
РС-Кнежа правилно е индивидуализирал вида и размера на наложеното
наказание.
Служебният защитник адв.Д. П. от АК-Плевен поддържа
жалбата,наведените в същата доводи като отправя искане за отмяна на
атакуваната присъда и оправдаване на въззивния жалбоподател.
С атакувания съдебен акт Кнежански районен съд е признал
подсъдимия Р. Г. В. от гр.Искър, обл.Плевен,ЕГН ********** за виновен в
това,че на 05.06.2018 г. в гр.Искър,обл.Плевен,в себе си и в дома си в
гр.Искър,ул.“***“ ***, в нарушение на чл.30, от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите - „Забранява се производството,
преработването, търговията, съхраняването, вносът,износът, реекспортът,
транзитът, пренасянето, превозването,предлагането, придобиването,
използването и притежаването на растения, наркотични вещества и техните
препарати от списъка по чл.3, ал.2, т. 1 и съгласно Списък №1 на Единната
конвенция за наркотичните средства от 1961 година и Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични, според които
конопът/канабисът, хашишът/ и амфетаминът /солите и препаратите му/ имат
наркотично действие, нямат легална употреба, пазар и производство, и са
поставени под контрол /забрана/ съгласно Списък №1 на Единната конвенция
на ООН за наркотични средства от 1961г. и съгласно чл.З,ал.2 от Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите - „Растения и вещества
с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина", без надлежно разрешително е държал високорискови
вещества:суха тревиста маса-марихуана с тегло 4.549 грама, разпределена в
23 броя топчета от метализирано фолио на стойност 27.29 лева; суха тревиста
маса - марихуана с тегло 89.200 грама, поставена в прозрачен полиетиленов
плик на стойност 535.20лева; 12 триъгълни розови таблетки-екстази с общо
тегло 2.247грама, поставени в самозалепващ се прозрачен плик на стойност -
56.17 лева или държал наркотични вещества на обща стойност 618.66лева,
съгласно постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г., като случаят е
немаловажен,поради което на основание чл.354а, ал. 3, т. 1 вр. чл.54 от НК го
2
осъдил на една година лишаване от свобода и глоба в размер на 2000 лв./две
хиляди лева/ като на основание чл.66,ал.1 от НК отложил изпълнението на
наложеното наказание с тригодишен изпитателен срок.
Със същият съдебен акт РС-Кнежа отнел на основание чл.354а, ал.6 от
НК в полза на държавата веществените доказателства: марихуана с тегло
93.349гр. и 12 триъгълни розови таблетки-екстази с общо тегло 2.195 грама
,намиращи се на съхранение в ЦМУ отдел „МРР-НОП“гр.София, а на
основание чл.53,ал.1,б.“б“ от НК отнел в полза на държавата представените
от РУ - Долни Дъбник веществени доказателства: 1 бр. метална кутия с
размери 6/9/2см.,сребриста на цвят и 1 бр. прозрачен полителенов плик с
размери 30/20см. по ДП№77/2018г. по описа на РП-Кнежа и ЗМ №190/2018г.
по описа на РУ Долни Дъбник,които постановил да бъдат унищожени след
влизане на присъдата в сила.
На основание чл.301,ал.1,т.12 от НПК първоинстанционния съд се
произнесъл по деловодните разноски като осъдил подсъдимия да заплати на
ОД МВР - Плевен направените по ДП №77/2018г. по описа на РП-Кнежа и ЗМ
№190/2018г. по описа на РУ Долни Дъбник разноски от 123,72лв./сто
двадесет и три лева и седемдесет и две ст./,а на РС-Кнежа - направените по
делото разноски от 69,50лв./шестдесет и девет лева и петдесет ст./.
Плевенският окръжен съд, като се запозна със събраните по делото
доказателства, обжалвания съдебен акт, и доводите на страните, намира
за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319 от НПК, отговаря на
изискванията на чл.320 от НПК, поради което е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество жалбата е основателна,но не по изложените в нея
съображения.
В Постановление № 2/30.11.1967г. на Пленума на ВС,което не е
изгубило своята актуалност и към настоящия момент, е поставено
принципното изискване към съдилищата да посочат точно и ясно каква
фактическа обстановка приемат за установена и въз основа на какви
доказателствени материали като съществените противоречия в последните се
обсъдят наред с направените от страните доводи и възражения,така щото да
се постигне правилно решаване на делото.Видно от мотивите на атакуваната
присъда точно това не е сторил първоинстанционния съд,с което е
3
консумирал отстранимо съществено нарушение на процесуалните
правила,което е пречка за проследяване на начина по който е формирано
вътрешното му убеждение.
Изграждането на мотиви към съответния съдебен акт може да търпи
различни технически решения,но същите безусловно следва да покриват
изискванията на чл.305,ал.3 от НПК и в тази насока настоящият въззивен
състав има константно разбиране.Възприемането на фактическа обстановка
еквивалентна на диспозитива на обвинителния акт не представлява
изпълнение на изискването за посочване на възприетата от съда фактическа
картина и този въпрос нееднократно е бил дискутиран от въззивната
инстанция в мотивите му като следва да се съобразява от районния съд.
По-нататък в мотивите си първостепенният съд е приел,че протоколът
за доброволно предаване от 5.06.2018г. е годно доказателствено средство по
смисъла на НПК и е съобразен със законовите изисквания на чл.109,чл.110 и
чл.159 от НПК като в същия подробно са описани веществените
доказателства – наркотични вещества.Плевенски ОС намира,че този подход
на контролирания съд е схематичен като същия е следвало да даде отговор по
наведените от защитника на подсъдимия Р.В. съображения,които са били
посочени и пред тази инстанция вместо бланкетно да ги подмине със
заключението,че „…същите не кореспондират с обективираната в кориците
на досъдебното производство документация част от която е започната преди
самото образуване на производството и е послужила за законов повод и
достатъчно данни за образуване на самото досъдебно производство,л.141 от
НОХД № 272/2019г. на РС-Кнежа.
Въззивният,както и първоинстанционния съд дължат изчерпателен
отговор на релевираните от страните оплаквания,т.к. в противен случай
препятстват пълноценното упражняването на правото им на проверка на
атакувания съдебен акт,ограничават справедливостта в процеса и провокират
с това си поведение липсата на мотиви – в този смисъл е както
горецитираното постановление на Пленума на ВС,така и Решение №
652/19.12.2011г. на ВКС по н.д. № 2775/11г. на III н.о. на ВКС, съдия
Цветинка Пашкунова.В хода на съдебните прения пред първоинстанционния
съд защитникът на Велков е направил своите възражения относно
процесуалната издържаност на протокола за доброволно предаване,оспорил е
показанията на част от разпитаните свидетели с оглед разбирането му за
наличието на процесуални пречки по смисъла на чл.118 от НПК в тази
насока,като е изложил и своите правни съображения по инкриминираното
деяние.Тези доводи не са били обсъдени подобаващо от районния съд,който
бланкетно е отхвърлил част от тях,а на други не е счел за необходимо да
отдели внимание,което не покрива установените от практиката стандарти в
тази насока.Въпреки подновяването им пред въззивния съд същият намира,че
не може да им даде подобаващ отговор,не само защото с оглед
4
констатираните по-горе недостатъци на първоинстанцион-ното решение това
би било безпредметно,но и понеже без ново разглеждане на делото от РС-
Кнежа допуснатото съществено нарушение на правото на защита на
въззивния жалбоподател не би могло да бъде преодоляно.
Развитите пред Плевенски ОС доводи от защитника на Р.В., следва да се
съобразят от районния съд при новото разглеждане на делото,ако са
основателни.Ограничителната хипотеза по чл.335,ал.3 от НПК не е налице.
При тези изводи атакуваната присъда следва да се отмени,а делото се
върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
По изложените съображения и на основание чл.334, т.1 вр. с чл.335, ал.2
вр. с чл.348, ал.3, т.1 и т.2 от НПК, Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда № 131 от 17.08.2020г., постановена по НОХД №
272/2019г. по описа на РС – Кнежа.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на жалба и протест.
Председател: _______________________
Член-съдия:
1._______________________
5