Решение по дело №7686/2015 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.София, ……………..г.

 

                           

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ - 12 състав в публичното заседание на 16.02.2018 г.  в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев

                                                         

при участието на секретаря………, като взе предвид докладваното от съдия П.Колев т.д.№ 7686  по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.625 ТЗ.

Молителят „М.” ЕООД твърди, че на 25.06.2011 г. между „М.” ЕООД - Кредитор  и “Б.” АД, и “Б.Б.” ООД -  солидарни Длъжници, е било подписано Споразумение, по силата на което солидарните длъжници са поели задължение да заплатят на „М.” ЕООД сумата в размер 2 129 530 евро /два милиона сто двадесет и девет хиляди петстотин тридесет евро/, като конкретно “Б.Б.” ООД се е задължил, при условията на солидарност с “Б.” АД, да заплати на „М.” ЕООД, сумата в размер на 2 129 530 евро /два милиона сто двадесет и девет хиляди петстотин и тридесет евро/, или остатъкът
от тази сума при погашение от страна на “Б.” АД, ведно с дължимите лихви, в едномесечен срок считано от 30.09.2015 г., при условие че “Б.” АД не е погасил това
задължение изцяло или отчасти.В случай, че някой от солидарните длъжници или и двамата, заплатят на „М.” ЕООД, описаното по-горе задължение в срок до 1 (една) година от подписване на
споразумението от 25.10.2011 г., то в този случай няма да се дължат договорените лихви върху главницата и с изплащане на главницата задължението се погасява.

В случай, че никой от солидарните длъжници не заплати на „М.” ЕООД описаното задължение в посочения едногодишен срок, то неплатеното задължение (или неговият остатък) се дължи ведно със законната лихва, изчислена върху сумата от остатъка от дълга, считано от 25.10.2010 г. до цялостното изплащане на задължението.

Описаното вземане има следният произход:

 В изпълнение на задълженията си по договор от 12.06.2007 г., по силата на който “Б.У.И.” ООД — Вликобритания (регистрирано под номер (Со.И) ******* във фирмения регистър на Обединеното Кралство Великобритания на 11.12.2006г.) е поел задължение да осигури купувач или да закупи недвижими имоти, описани в договора, а “Б.” АД, ЕИК *******, е поел задължение да построи и продаде на “Б.У.И.” ООД или осигурен от него купувач, недвижимите имоти описани в договора, “Б.У.И.” ООД е платил авансово на “Б.” АД сумата в размер на 2 129 530 евро /два милиона сто двадесет и девет хиляди петстотин и тридесет евро/.

Тъй-като “Б.” АД не е изпълнил своите насрещни задължения по договора от 12.06.2007 г., между страните е подписан Анекс за прекратяване на договора от 25.10.2010 г., по силата на който Анекс “Б.” АД е поел задължение да върне на “Б.У.И.” ООД — Вликобритания, получените авансови суми в размер на 2 129 530 евро /два милиона сто двадесет и девет хиляди петстотин и тридесет евро/, в срок до 30.09.2015 г. ведно с законната лихва, изчислена върху сумата, считано от 25.10.2010 г. до датата на всяко съответно плащане

               По силата на договор за встъпване в дълг от 25.10.2010 г. подписан между “Б.У.И.” ООД - Вликобритания (регистрирано под номер (Со.И) ******* във фирмения регистър на Обединеното Кралство Великобритания на 11.12.2006г.) и “Б.  Б.” ООД, ЕИК *******, “Б.Б.” ООД е встъпил като солидарен длъжник в дълга на “Б.” АД породен от договор от 12.06.2007 г. и Анекс към договора от 25.10.2010 г., подписани между страните “Б.” АД, ЕИК ******* и “Б.У.И.” ООД - Вликобритания. По силата на този договор “Б.Б.” ООД е поел задължение към “Б.У.И.” ООД - Вликобритания, при условията на солидарност с “Б.” АД, да му заплати сумата в размер на 2 129 530 евро /два милиона сто двадесет и девет хиляди петстотин и тридесет евро/ в срок до 30.09.2015 г., платимо наведнъж или на части, ведно с законната лихва, изчислена върху посочената сума по-горе, считано от 25.10.2010 г. до датата на всяко съответно плащане.

По силата на договор за цесия от 26.10.2010 г., „М.” ЕООД, ЕИК ******* е придобил от “Б.У.И.” ООД - Вликобритания (регистрирано под номер (Со.И) ******* във фирмения регистър на Обединеното Кралство Великобритания на 11.12.2006г.), вземането към “Б.” АД, ЕИК *******, породено от договор от 12.06.2007 г. и Анекс към договора от 25.10.2010 г., подписани между страните “Б.” АД, ЕИК ******* и “Б.У.И.” ООД - Вликобритания. Прехвърленото вземане е в размер на 2 129 530 евро /два милиона сто двадесет и девет хиляди петстотин и тридесет евро/ и е платимо в срок до 30.09.2015 г., платимо наведнъж или на части, ведно е законната лихва, изчислена върху тази сума, считано от 25.10.2010 до датата на всяко съответно плащане.

За прехвърлянето на вземането, “Б.” АД е уведомено на 26.10.2010 г.

По силата на същия договор за цесия от 26.10.2010 г., „М.” ЕООД, ЕИК ******* е придобил от “Б.У.И.” ООД - Вликобритания (регистрирано под номер (Со.И) ******* във фирмения регистър на Обединеното Кралство Великобритания на 11.12.2006г.), и вземането към “Б.Б.” ООД, с ЕИК *******, в качеството му на солидарен длъжник е “Б.” АД, породено от описания договор за встъпване в дълг от 25.10.2010 г., чрез който “Б.Б.” ООД е встъпил като солидарен длъжник в дълга на “Б.” АД породен от договор от 12.06.2007 г. и Анекс към договора от 25.10.2010 г., подписани между страните “Б.” АД, ЕИК ******* и “Б.У.И.” ООД - Вликобритания. Прехвърленото вземане в размер на 2 129 530 евро /два милиона сто двадесет и девет хиляди петстотин и тридесет евро/ е платимо в срок до 30.09.2015 г., платимо наведнъж или на части, ведно с законната лихва, изчислена върху тази сума, считано от 25.10.2010 до датата на всяко съответно плащане.

За прехвърлянето на вземането, “Б.Б.” ООД е уведомено на 26.10.2010г.

Вземането на „М.” ЕООД от “Б.Б.” ООД е станало изискуемо на 31.10.2015г. с изтичане на едномесечния срок от 30.09.2015 г. съгласно споразумението от 25.10.2011г.

Към датата на предявяване на иска по чл.625 ТЗ, никой от солидарните длъжници не е извършил плащане по задължението към молителя.

Задължението на ответника “Б.Б.” ООД  по Споразумението от 25.10.2011 г., сумата в размер на 2 129 530 евро /два милиона сто двадесет и девет хиляди петстотин и тридесет евро/, ведно с договорената дължима законна лихва, считано от 25.10.2010 г. (датата на подписвана на Анекса за прекратяване на договора) до датата на подаване на настоящата искова молба общо сума в размер на 1 163 964.88 евро, при условията на солидарност с “Б.” АД.

На 25.10.2011 г. между „М.” ЕООД, като Кредитор, и “Б.” АД и “Б.Б.” ООД, като солидарни Длъжници, е подписано Споразумение, по силата на което солидарните длъжници са поели задължение да заплатят на „М.” ЕООД сумата в размер 666 418 евро (шестстотин шестдесет и шест хиляди четиристотин и осемнадесет евро), като конкретно “Б.Б.” ООД се е задължил, при условията на солидарност с “Б.” АД, да заплати на „М.” ЕООД, сумата в размер на 666 418 евро (шестстотин шестдесет и шест хиляди четиристотин и осемнадесет евро), или остатъкът от тази сума при погашение от страна на “Б.” АД, ведно с дължимите лихви, в едномесечен срок считано от 30.09.2015 г„ при условие че “Б.” АД не е погасил това задължение изцяло или отчасти.

В случай, че някой от солидарните длъжници или и двамата, заплатят на „М.” ЕООД, описаното по-горе задължение в срок до 1 (една) година от подписване на споразумението от 25.10.2011 г„ то в този случай няма да се дължат договорените лихви върху главницата и с изплащане на главницата задължението се погасява.

В случай, че никой от солидарните длъжници не заплати на „М.” ЕООД описаното задължение в посочения едногодишен срок, то неплатеното задължение (или неговият остатък) се дължи ведно със законната лихва, изчислена върху сумата от остатъка от дълга, считано от 25.10.2010 г. до цялостното изплащане на задължението.

Вземане има следният произход:

 В изпълнение на задълженията си по договор от 20.07.2007 г„ по силата на който “Б.У.Х.” ЕООД, ЕИК ******** е поел задължение да осигури купувач или да закупи недвижими имоти, описани в договора, а “Б.” АД, ЕИК *******, е поел задължерние да построи и продаде на “Б.У.Х.” ЕООД или осигурен от него купувач, недвижимите имоти описани в договора, “Б.У.Х.” ЕООД е платил авансово на “Б.” АД сумата в размер на 666 418 евро (шестстотин шестдесет и шест хиляди четиристотин и осемнадесет евро). Тъй-като “Б.” АД не е изпълнил своите насрещни задължения по договора от 20.07.2007 г., между страните е подписан Анекс за прекратяване на договора от 25.10.2010 г., по силата на който Анекс “Б.” АД е поел задължение да върне на “Б.У.Х.” ЕООД, получените авансови суми в размер на 666 418 евро (шестстотин шестдесет и шест хиляди четиристотин и осемнадесет евро), в срок до 30.09.2015 г„ ведно с законната лихва, изчислена върху сумата, считано от 25.10.2010 г. до датата на всяко съответно плащане.

По силата на договор за встъпване в дълг от 25.10.2010 г. подписан между “Б.У.Х.” ЕООД и “Б.Б.” ООД, ЕИК *******, “Б.Б.” ООД е встъпил като солидарен длъжник в дълга на “Б.” АД породен от договор от 20.07.2007 г. и Анекс към договора от 25.10.2010 г„ подписани между страните “Б.” АД, ЕИК ******* и “Б.У.Х.” ЕООД. По силата на този договор “Б.Б.” ООД е поел задължение към “Б.У.Х.” ЕООД, при условията на солидарност с “Б.” АД, да му заплати сумата в размер на 666 418 евро (шестстотин шестдесет и шест хиляди четиристотин и осемнадесет евро) в срок до30.09.2015 г, платимо наведнъж или на части, ведно с законната лихва, изчислена върху посочената сума по-горе, считано от 25.10.2010 г. до датата на всяко съответно плащане.

            По силата на договор за цесия от 26.10.2010 г., „М.” ЕООД, ЕИК ******* е придобил от “Б.У.Х.” ЕООД, ЕИК ********, вземането към “Б.” АД, ЕИК *******, породено от договор от 20.07.2007 г. и Анекс към договора от 25.10.2010 г„ подписани между страните “Б.” АД, ЕИК ******* и “Б.У.Х.” ЕООД. Прехвърленото вземане е в размер на 666 418 евро (шестстотиншестдесет и шест хиляди четиристотин и осемнадесет евро) и е платимо в срок до 30.09.2015 г., платимо наведнъж или на части, ведно с законната лихва, изчислена върху тази сума, считано от 25.10.2010 до датата на всяко съответно плащане.

За прехвърлянето на вземането, “Б.” АД е уведомено на 26.10.2010 г. По силата на същия договор за цесия от 26.10.2010 г., „М.” ЕООД, ЕИК ******* е придобил от “Б.У.Х.” ЕООД, ЕИК ********, и вземането към “Б.Б.” ООД, с ЕИК *******, в качеството му на солидарен длъжник с “Б.” АД, породено от описания договор за встъпване в дълг от 25.10.2010 г„ чрез който “Б.Б.” ООД е встъпил като солидарен длъжник в дълга на “Б.” АД породен от договор от 20.07.2007 г. и Анекс към договора от 25.10.2010 г„ подписани между страните “Б.” АД, ЕИК ******* и “Б.У.Х.” ЕООД. Прехвърленото вземане в размер на 666 418 евро (шестстотин шестдесет и шест хиляди четиристотин и осемнадесет евро) е платимо в срок до 30.09.2015 г„ платимо наведнъж или на части, ведно с законната лихва, изчислена върху тази сума, считано от 25.10.2010 до датата на всяко съответно плащане.За прехвърлянето на вземането, “Б.Б.” ООД е уведомено на 26.10.2010г.Вземането на „М.” ЕООД от “Б.Б.” ООД е станало изискуемо на 31.10.2015г. с изтичане на едномесечния срок от 30.09.2015 г. съгласно споразумението от 25.10.2011г. Към датата на предявяване на настоящия иск, никой от солидарните длъжници не е извършил плащане по задължението към молителя.

“Б.Б.” ООД не е заплатило и дължи на „М.” ЕООД, по Споразумението от 25.10.2011 г„ сумата в размер на 666 418 евро (шестстотин шестдесет и шест хиляди четиристотин и осемнадесет евро), както и договорената дължима законна лихва, считано от 25.10.2010 г. (датата на подписвана на Анекса за прекратяване на договора) до датата на подаване на настоящата искова молба общо сума в размер на 364 252.80 евро, при условията на солидарност с “Б.” АД.

Молителят „А.“АД твърди наличие на изискуемо парично вземане,  произтичащо от два договора за строителство: Договор за строителство от 15.06.2006 г. и Договор за строителство от 18.12.2006 г., представляващо стойността на извършени СМР, чрез посдизпълнители, по 73 бр. фактури на обща стойност 2 779 793,35 лв.

Молителят „Б.“ ЕООД твърди наличие на Договор за кредит № 693/2007 г., изменен с анекси от 01 до №8, сключен между ответното дружество и „Б.П.Б.“АД. Усвоеният пръвоначален кредит е бил в размер на 4 000 000 евро., като съгласно чл.2 от Анекс 8А -693/2012 г. от 27.02.2012 г. е краен срок за погасявена на всички задължения – 30.10.2017 г.  Тъй като обслужването му е било прекратено твърди, че банката е обявила договора за предсрочно изискуем. В последствие с договор за цесия му е прехвърлила вземането.

Молителите твърдят, че кредиторът не е в състояние да изплати тези свои изискуеми парични задължения,  изходящи от търговски сделки, поради което е неплатежоспособен, евентуално свръхзадължен, тъй като  имуществото не може да покрие паричните му задължения.

Ответникът оспорва исковете.

По отношение на първия молител твърди, че договорите и споразуменията са били подписани от Д. Р., който  е представлявал ответника до 25.03.2013г. Счита, че документите  са били антидатирани и сключени с цел да бъде увредено имуществото на длъжника. Оспорва достоверността на датите. Оспорва подписите поставени от името на „Б.У.И.“ЕООД и “Б.У.Х.” ЕООД. Оспорва извършването на плащането по договорите.

По отношение на вземането на втория молител не оспорва наличието на договорите, но твърди пълно изпълнение на паричното си задължение по фактурите.

Във връзка с вземането на третия молител сочи, че то не е изискуемо, тъй като изявлението за обявяването му за предсрочно изискуемо не е породило правни последици.

Твърди, че в състояние за изпълни изискуемите парични задължения. Счита, че имуществото му е достатъчно за погаси паричните задължения.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Съгласно Чл. 608, ал.1 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо:1. парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или 2. публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или 3. задължение по частно държавно вземане.

Горното налага извода, че молителите на първо място следва да установят наличие на твърдяните  вземания от категорията по т.1.

По материално правната легитимация на молителя „М.” ЕООД:

По делото е представен договор от 12.06.2007 г., по силата на който “Б.У.И.” ООД — Великобритания (регистрирано под номер (Со.И) ******* във фирмения регистър на Обединеното Кралство Великобритания на 11.12.2006г.) е поел задължение да осигури купувач или да закупи недвижими имоти, описани в договора, а “Б.” АД, ЕИК *******, е поел задължение да построи и продаде на “Б.У.И.” ООД или осигурен от него купувач, недвижимите имоти описани в договора. Съгласно чл.9 в срок до 30.11.2007 г. “Б.У.И.” ООД е имал задължение да преведе сумата 201 980 евро, представляваща 25 % от цената на апартаментите.

Молителят твърди, че  “Б.У.И.” ООД е изпълнил това свое задължение и  платил авансово на “Б.” АД сумата в размер на 2 129 530 евро /два милиона сто двадесет и девет хиляди петстотин и тридесет евро/, който факт се оспорва от ответника. Възражението е относно това, че  платежните нареждания не установяват плащането да е именно по процесното правоотношнение.

Съдът намира възражението за неоснователно. Видно от приетата ССЕ, която кредитира като компетентно изготвена, съгласно счетоводните записвания на двете дружества и платежните нареждания, общия размер на наредените плащания по процесния договор е 2 414 410 евро., както следва: по чл.6 – от трите авансови  задължения по 50 000 евро за всеки от трите парцела, със  срок за плащане до 30.06.2007 г., е преведена сумата 150 000 евро на 29.06.2007 г.;по чл.9 – сумата 499 950 евро на 20.11.2007 г.(т.е. в уговорения срок), а остатъчната сума до 2 359 375 евро за периода 30.01.2008 г. – 25.09.2008 г.

Във връзка с датата на плащанията ответникът е направил възражение, че по силата на чл.8 договорът е бил автоматично развален.

Съдът намира възражението за неоснователно. Посочената норма визира неизпълнение  на задълженията по чл.6, които плащания са били  направени в срок. Неизпълнението на задължението по чл.9, ал.1 от Дог. поражда потестативно право в полза на кредитора да прекрати(развали поради неизпълнение)договора, но по делото липсват доказателства то да е било упражнено.

По делото липсват доказателства за изпълнение на задълженията по договора.

Между страните по правоотношението  е бил подписан Анекс 12.06.2007 г., прекратяване на договора от 25.10.2010 г. Съгласно докуметна  “Б.” АД е признал неизпълнението си и поел задължение да върне на “Б.У.И.” ООД — Вликобритания, получените авансови суми в размер на 2 129 530 евро /два милиона сто двадесет и девет хиляди петстотин и тридесет евро/, в срок до 30.09.2015 г. ведно с законната лихва, изчислена върху сумата, считано от 25.10.2010 г. до датата на всяко съответно плащане. Анексът има характер на правопрекратителен факт, като страните са уредили правните последици от това.

   По делото е представен договор за встъпване в дълг от 25.10.2010 г. подписан между “Б.У.И.” ООД - Вликобритания (регистрирано под номер (Со.И) ******* във фирмения регистър на Обединеното Кралство Великобритания на 11.12.2006г.) и “Б.Б.” ООД, ЕИК *******, “Б.Б.” ООД е встъпил като солидарен длъжник в дълга на “Б.” АД породен от договор от 12.06.2007 г. и Анекс към договора от 25.10.2010 г., подписани между страните “Б.” АД, ЕИК ******* и “Б.У.И.” ООД - Вликобритания. По силата на този договор “Б.Б.” ООД е поел задължение към “Б.У.И.” ООД - Вликобритания, при условията на солидарност с “Б.” АД, да му заплати сумата в размер на 2 129 530 евро /два милиона сто двадесет и девет хиляди петстотин и тридесет евро/ в срок до 30.09.2015 г., платимо наведнъж или на части, ведно с законната лихва, изчислена върху посочената сума по-горе, считано от 25.10.2010 г. до датата на всяко съответно плащане.

Документът е подписан от Д. Р., който към момента на отразената дата е законен представител на ответното дружество и В.Сианголис, законен представител на “Б.У.И.” ООД.

Ответникът е оспорил датата на документа и подписа на В.Сианголис. По отношение на последното оспорване, ответникът няма правен интерес да оспорва авторството на насрещната страна, тъй като не е негов процесуален субституент (РЕШЕНИЕ № 528 от 08.07.2005 Г. по т.д. № 17/2005 Г., I Т. О. НА ВКС)

Договорът е  частен документ. Доколкото ответникът е страна по него и той носи подписа на законния му представител към отразения момент на съставянето му,   документът му е противопоставим и в негова тежест е да опровергае датата.

По силата на депозирания договор за цесия от 26.10.2010 г., „М.” ЕООД, ЕИК ******* е придобил от “Б.У.И.” ООД - Вликобритания вземането към “Б.” АД, ЕИК *******, породено от договор от 12.06.2007 г. и Анекс към договора от 25.10.2010 г., подписани между страните “Б.” АД, ЕИК ******* и “Б.У.И.” ООД - Вликобритания. Прехвърленото вземане е в размер на 2 129 530 евро /два милиона сто двадесет и девет хиляди петстотин и тридесет евро/ и е платимо в срок до 30.09.2015 г., платимо наведнъж или на части, ведно е законната лихва, изчислена върху тази сума, считано от 25.10.2010 до датата на всяко съответно плащане.

Оспорването на документа е относно датата на съставянето му, както и на  подписа на В.Сианголис.

Документа не изхожда от ответника и предвид частния му характер  ще придобие достоверна дата при условията на чл.183 ГПК.

Съгласно Споразумение от 25.10.2011 г. между „М.” ЕООД, като Кредитор  и “Б.” АД, и “Б.Б.” ООД, като солидарни Длъжници, е било постигнато съгласие въз основа на което солидарните длъжници са поели задължение да заплатят на „М.” ЕООД сумата в размер 2 129 530 евро /два милиона сто двадесет и девет хиляди петстотий тридесет евро/, като конкретно “Б.Б.” ООД се е задължил, при условията на солидарност с “Б.” АД, да заплати на „М.” ЕООД, сумата в размер на 2 129 530 евро /два милиона сто двадесет и девет хиляди петстотин и тридесет евро/, или остатъкът
от тази сума при погашение от страна на “Б.” АД, ведно с дължимите лихви, в едномесечен срок считано от 30.09.2015 г., при условие че “Б.” АД не е погасил това
задължение изцяло или отчасти.

Документът е оспорен от ответника относно датата. Касае се за  частен документ. Доколкото ответникът е страна по него и носи подписа на законния му представител към отразения момент на съставянето му,   той му е противопоставим и в негова тежест е да опровергае датата.

Във връзка с опровергаване на датата на документа по делото е изслушано заключение на ССЕ, която е установила, че в счетоводството на молителя няма заведени парични вземания към „Б. БГ“ ЕООД. Договорите  за цесия от 2010 г.  не са осчетоводени в рамките на 2010 година от страна на „М.“ ЕООД. Парични вземания към основния длъжник по тези договори „Б.“ АД се констатират едва към през 2015 г., а в счетоводството на М. ЕООД са заведени чак през 2015 г. Според вещото лице, след като тези договори са сключени през 2010 г. и съответно през 2010 г. длъжникът е уведомен за цесията, е следвало същите да бъдат заведени в счетоводството на молителя именно през 2010 г., а не през 2015 г. Въпросните вземания по двата договора за цесия са отразени като „условно“ вземане в задбалансови сметки и съответно не са включени в самия баланс за 2015 г. нито във финановия отчет на дружеството „М.“ ЕООД за 2015 г. „Б.“ АД като главен длъжник по договорите за цесия, в качеството му на длъжник по двата договора за строителство от 2007 г., вземанията по които са прехвърлени с договорите за цесия, е следвало да закрие партидите на предходните кредитори Б.У.И. ООД, Великобритания и Б.У.Х. ЕООД още през 2010 г. и да открие партида на М. ЕООД, респективно да отрази в счетоводството си паричните задължение към М. ЕООД през 2010 г.-годината на сключване на договорите за цесия и годината, в която е уведомено за двете цесии. Напротив, „Б.“  АД е извършил описаните действия едва през 2015 г. „Б.“ АД е продължило да издава кредитни известия, в това число и през 2011 г. към предходните кредитори-Б.У.И. ООД, Великобритания и Б.У.Х. ЕООД. В отговора на задача 7, на стр. 19, „Б.“ АД се вижда, че издадените от „Б.“ АД кредитни известия от т.6 до т.9 от таблицата, в която са описани на стр. 19, са издадени след сключване на договора за цесия (26.10.2010) и уведомяване на „Б.“ АД за прехвърлянето на вземането. Според дадените в съдебно заседание обяснения на експерта не е коректно от счетоводна гледна точка и не е логично, издаване на фактури/кредитни известия свързани с договорите, вземанията по които са предмет на двете цесии, към контрагент, който вече не съществува.

Тъй като трансилрането на правата не е отразено в нито едно от счетоводствата преди 2015 г., това мотивира съда да приеме, че най-ранната достоверна дата  на договорите е тази на осчетоводяването им при ищеца, към който момент „Б. БГ“ ЕООД не се представлява от Д. Р. и следователно са сключени от лице без представителна власт.  В същото време е налице е противопоставяне от търговеца веднага след узнаването. По отношение на  уведомленияна за цесия, подписани за ответника от същия законен представител, следва да се отнесе горното.

С оглед на  това е безпредметно да се разглежда въпроса за автентичността на документите  в частта за подписа на В.Сианголис.

Напълно аналогична е хипотезата на оспорване и доказване  на представените Договор от 20.07.2007 г. сключен с “Б.У.Х.” ЕООД, ЕИК ********, Анекс за прекратяване на договора от 25.10.2010 г., договор за встъпване в дълг от 25.10.2010 г. подписан между “Б.У.Х.” ЕООД и “Б.Б.” ООД, ЕИК,договор за цесия от 26.10.2010 г. Вежду  „М.” ЕООД, ЕИК ******* е придобил от “Б.У.Х.” ЕООД, ЕИК ******** и Споразумението от 25.10.2011 г., за което следва да се препрати към  изложениете вече мотиви.

Горното мотивира съда да приеме, че в хода на съдебното дирене не се доказа наличието на твърдяното от молителя вземане, явяващо се елемент от фактическия състав по чл.608 ТЗ. Тъй като не се явява кредитор на ответното дружество молбата е неоснователна.

По материално правната легитимация на кредитора „А.“АД.

Вземането произтича от два договора за строителство: Договор за строителство от 15.06.2006 г. и Договор за строителство от 18.12.2006 г. е представлява стойността на извършени СМР по 73 бр. фактури.

По делото е представени посочените договори за обект „Жилищна сграда“ в имот № 015032, м.“Гуровица“, гр.Банско, имащи характер на такъв за изработка. Следователно изпълнителят следва да докаже, че е изпълнил възложената му работа и я е предал на възложителя, което в случая се доказва с двустранно подписаните фактури .

Съгласно заключението на ССЕ(задачи 35 и 36), „А.“ АД е издал  за периода 15.06.2006-01.12.2015 г. процесните  фактури на обща стойност 5 183 309, 62 лв., осчетоводени при ответника. Заплатените от възложителя сума са в размер на 5 183 309,61 лв., като молителят не води задължение към ответника с такъв произход.

Това налага извода, че дружеството не се явява кредитор с вземане по чл.608 ТЗ, т.е. не е материално правно легитимиран  и молбата му е неоснователен.

По материално правната легитимация на кредитора „Б.“ ЕООД.

По делото е представен Договор за кредит № 693/2007 г., изменен с анекси от 01 до №8, сключен между ответното дружество и „Б.П.Б.“АД, по което не се спори. Не се спори, че усвоеният пръвоначален кредит е бил в размер на 4 000 000 евро., като съгласно чл.2 от Анекс 8А -693/2012 г. от 27.02.2012 г. е с краен срок за погасяване на всички задължения – 30.10.2017 г. Не се спори, че с нотариална покана съдържаща посочване на общия размер на задълженията към 14.04.2014 г. – редовна главница, редовни лихви, просрочена главница и просрочени и наказателни лихви в общ размер 1 271 238,90 евро,  ответникът е бил поканен да изпълни сумата в 7 дн срок, като при неизпълнение договорът се обявява за предсрочно изискуем.   Не се спори, че с Договор за цесия от 09.04.2015 г. вземането е било прехвърлено на  „Б.“ ЕООД, както и за уведомяването на длъжника по реда на чл.99 ЗЗД.

Ответникът оспорва наличието на вземането, тъй като Нотариалната покана не  е произвела правните си последици, тъй като: инкорпорира едновременно покана за изпълнение и заявление, че в случай на неизпълнение договорът се обявява за предсрочно изискуем, което съгласно чл.21 от Дог. и чл.60 ЗКИ е недопустимо; в поканата са били описани всички суми по договора, включително редовна главница и редовни лихви с ненастъпил падеж, като по този начин е било поискано предсрочно погасяване на цялата сума по кредита преди да е бил предсрочно изискуем(който факт ще настъпи след изтичане на срока за изпълнение), а не само на просрочените задължения по кредита, явяващо се нарушение на чл.60 ЗКИ и чл.21 от Договора.

         Съдът намира възражението за неоснователно.       Вземанията по размер и основание, както и  падежите им, са елемент от договора и са известни на страните.         Дори сумата в поканата да е била посочена неточно, това не се отразява нито върху размера на задължението, нито върху  възникването на потестативното право за обявяване на договора за предсрочно изискуем в случай на неизпълнение. Дължимото е в рамките на уговореното по договора, а в случай че кредиторът неоснователно е претендирал сума различна от дължимата и нейното неплащане е основание за направеното изявление за правна промяна, то последната няма да е настъпила, тъй като с нея няма да е валидно упражнено потестативно право.

         Неоснователно е възражението на ответника, че не е допустимо инкопориране на двете изявление - даване на срок за изпълнение и за обявяване на предсрочна изискуемост на задължението в един документ. Както се посочи, вземането е с определен падеж. Неизпълнение при условията на чл.20 от Дог. поражда правото на кредитора да обяви за предсрочно изискуеми всички задължения. Той е упражнил това право под условие, то да породи правни последици след неизпълнение в допълнително  предоставения срок за изпълнение. Тъй  като такова изпълнение липсва, то с изтичане на срока  предсрочната изискуемост е настъпила. Следователно от този момент ответникът дължи всички суми по договора, плюс лихвата за забава, в размерите установени от ССЕ.

         С договора за цесия цедентът-молител е придобил вземанията във вида в който са съществували.

         В допълнителното заключение от 32.11.2017 г. - задача четвърта, т.4 стр.329) ВЛ е отразило, че вземанията на този кредитор са отразени в счетоводството на ответника  като дългосрочни с отразено основание  - двустранно подписан протокол от 10.04.2015 г.(т.е. преди датата на молбата за присъединяване – 21.04.2016 г.) сключен между "Булбид БГ"ЕООД и "Б."ЕООД за разсрочване на задължението за 10 г.

         В хода на процеса никоя от страните не е твърдяла наличие на такова споразумение. В писмените си бележки ответникът единствено сочи, че води в счетоводството си вземането като дългосрочно. Връзката обаче е обратна. Характеристиките на вземането определят начина на счетоводното му отразяване, а не обратно. Спорът по делото за това вземане се концентрира именно върху изискуемостта  му и  това е факт подлежащ установяване в хода на процеса.   Вземанията са обявени за предсрочно изискуеми още през 2014 г. и в този вид са цедирани. Следователно в ГФО за 2016 г. те следва да се отразят като краткосрочни. Вписването им като дългосрочни въз основа на нетвърдян и неустановен факт - споразумение за разсрочване, е без правно значение. Тези изискуеми парични задължения изхождат от абсолютна търговска сделка (чл.1 ТЗ) и имат значение за настоящото производство.

Тъй като по делото се установи наличие на неизплатени парични задължения, попадащи в приложното поле на чл.608, ал.1 ТЗ, трябва да се изследва дали търговецът е в състояние да погаси задълженията си към правно релевантния момент – този на устните състезания(Р №38/04г. по т.д.№330/04г. на ВКС, І т.о.; Р№45/07.02.05г. по т.д.№443/04г. на І т.о.)

За целта следва  да се направи анализ на коефициентите за ликвидност, явяващи се показател за финансовото състояние на ответното дружество – неговата способност да извършва текущите си плащания към кредиторите, като те се преизчислят при отчитане на краткосрочността на вземането от 2 781 400,02 лв.

Коефициента за обща ликвидност( КОЛ) към 31.12.2016 г.   е 9,0728; коефициента за бърза ликвидност (КБЛ) – 8,3731 ; коефициента за незабавна ликвидност (КНЛ) – 0,0438 , коефициента за абсолютна ликвидност( КАЛ) –  0,0438,  при общ норматив 1-ца. Следователно дружеството не е било в състояние да извърши текущите си плащания към 31.12. 2016 г. Следователно условията на чл.608, ал.1 ТЗ не са налице – дружеството може да изпълни изискуемите задължения с паричен характер и не е неплатежоспособно.

Взискателите  „А.“АД и „М.” ЕООД в хода на производството по изслушване на експертизата са заявили, че я оспорват, тъй като вещото лице е използвало при изчисленията си отразените в баланса суми за вземания. На практика това представлява не оспорване на експернтото заключение, а на верността на документ приложен по делото, което не е било предприето своевременно.

Предвид сбъдване на вътрешно процесуалното условие – отхвърляне на главния иск, следва да се разгледа искането за откриване на производство по несъстоятелност поради свръхзадълженост.

Съгласно нормата на чл. 742, ал.1 от ТЗ, търговското дружество е свръхзадължено, ако неговото имущество не е достатъчно, за да покрие паричните му задължения.

Видно от ССЕ от 23.11.2017 г. ( шеста задача), представляващ вариант с отчитане на реалната стойност на задълженията, при тяхното преосчетоводяване поради изтекла погасителна давност, съотношението между имуществените права и задълженията е положителна величина. Следователно не е налице свърхзадълженост.

         В тежест на молителите следва да се възложат направените от ответника разноски в производството по несъстоятелност: 9 600лв. адв. възнаграждение;  2 200 лв. разноски за експертиза или общо 11 800 лв.

         Съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение направено от „А.“АД. Процесуалният представител на ответника осъществява процесуална защита срещу трима,  молители, всеки от които е въвел отделно правоотношение, от което произтича вземането му. С оглед фактическата и правна сложност заплатеното възнаграждение не е прекомерно.

         Воден от горното, Софийският градски съд

 

 

                                               Р   Е    Ш    И   :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от  „М.” ЕООД, ***, „Б.“ЕООД, *** и „А.“АД, ***, чрез адв.В. С.,***, оф.№5 срещу „Б. БГ“ЕООД, ЕИК: *******, гр.София, р-н „********“, ул. „********искове за откриване на производство по несъстоятелност на Б. БГ“ЕООД, ЕИК: ******* поради  неплатежоспособност, евентуално поради свърхзадълженост.

ОСЪЖДА   „М.” ЕООД, *** да заплати на „Б. БГ“ЕООД, ЕИК: *******, гр.София, р-н „********“, ул. „********сумата 3 933,33лв. разноски на осн. чл.78, ал.3 ГПК.

ОСЪЖДА   „Б.“ЕООД, *** да заплати на „Б. БГ“ЕООД, ЕИК: *******, гр.София, р-н „********“, ул. „********сумата 3 933,33лв. разноски на осн. чл.78, ал.3 ГПК

ОСЪЖДА   „А.“АД, ***, чрез адв.В. С.,***, оф.№5 да заплати на „Б. БГ“ЕООД, ЕИК: *******, гр.София, р-н „********“, ул. „********сумата 3 933,33лв. разноски на осн. чл.78, ал.3 ГПК

Решението подлежи на обжалване пред САС  в 7 дневен срок от връчването му.

        

                                                                                    СЪДИЯ: