№ 151
гр. Благоевград, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Георги Янев
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20231200500012 по описа за 2023 година
съобрази следното:
Второинстанционното производство е образувано по жалба на Д. К. М., ЕГН
**********, адрес гр. Б., ул. Я. С., В. А. М., ЕГН **********, адрес гр. Б., ул. Я. С., И.
А. К., ЕГН **********, адрес с. Ш.д. общ. С, Д. С. К., ЕГН **********, адрес с. Ш.д.
общ. С, Д. К. М., ЕГН **********, адрес гр. Б., ул. Я.С, и К. Д. М., ЕГН **********,
адрес гр. Б., ул. Я.С, чрез адвокат И. Х., подадена срещу решение № 906871 от
28.10.2022 г., постановено по гражданско дело № 272 от 2021 г. на Районен съд
Благоевград. В жалбата се твърди, че атакуваният с нея съдебен акт е неправилен. Той
бил постановен при допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на
процесуалния и материалния закон и необоснованост на изводите. Съобразно
правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищцата следвало да установи,
при условията на пълно и главно доказване, предпоставките, от които произтичали
правата й. Тя обаче не го сторила. Районният съд не обсъдил безспорно установения
факт, че Д. М. е придобил по давност именно съсобствен имот. Първата инстанция
извършила оценка на гласните и писмени доказателства, предоставени от ищцовата
страна, в нарушение на процесуалните правила. При сформиране на собствените си
правни изводи, първоинстанционният съд кредитирал само и единствено
свидетелските показания на ищцовата страна, без да се задълбочава в един всеобхватен
правен анализ на гласните свидетелски показания, ангажирани от ответниците по
делото. Моли се за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените
искове. Претендира се присъждане на разноските пред двете инстанции.
Подаден е отговор от Д. К. К., ЕГН **********, адрес с.Ж., общ. С., обл. Б, чрез
адвокат П. З.. В него се изтъква, че атакуваното решение е законосъобразно, правилно
1
и обосновано. Ищцата била собственик по наследство на съответната идеална част от
поземления имот. Оплакванията в жалбата били необосновани, неоснователни и
абсурдни. Съгласно трайната съдебна практика, един имот можел да бъде обект на
давностно владение едва след неговата реституция. Не можел да бъде придобит по
давност имот, за който не е приключила процедурата по ЗСПЗЗ за възстановяване на
собствеността. Недопустимо било давност да тече спрямо лице, което не разполагало с
възможност да защити правата си по съдебен ред. Земеделската реституционна
процедура се считала приключена тогава, когато е извършена индивидуализация на
имота. Д. М. никога не бил упражнявал еднолично владение върху този имот. Всички
наследствени имоти, оставени от общия наследодател, били ползвани общо от
различни наследници в отделните периоди, като те никога не били имали претенции
помежду си относно наследствените си дялове. Това се установило и по време на
разпитите на свидетелите П.,М. Ш Техните показания били пълни, непротИ.речиви и
съответстващи на останалите представени по делото доказателства, поради което
правилно били кредитирани от първоинстанционния съд. От страна на Д. М. никога не
били извършвани каквито и да било действия, осъществяващи правомощията на
собственик, по отношение на идеалната част, притежавана от сестра му. Той никога не
бил имал намерение за своене и не възприемал идеалната й част като своя. Не бил
налице и императивно уреденият в ЗС времеви период на владението му /10 години/.
Трайната съдебна практика приемала, че когато несобственик се разпорежда с един
имот, не можело да се изпълни предназначението на сключения договор и купувачът
не придобивал правото на собственост. Моли се за потвърждаване на обжалваното
решение на Районен съд Благоевград и присъждане на разноските пред въззивната
инстанция.
Жалбата и отговорът са редовни и допустими.
Не се събираха доказателства от настоящата инстанция.
Обжалваното решение е валидно и допустимо. То се явява и правилно. Не са налице
изтъкнатите във въззивната жалба негови пороци. Направените от районния съд изводи
са обосновани и се подкрепят от доказателствата, закона, правната доктрина и
съдебната практика. Те изцяло се споделят от окръжния съд, който препраща към тях
на основание чл. 272 от ГПК.
Установява се по несъмнен начин, че ищцата е собственик по наследство на спорната
1/10 идеална част от поземления имот. Възражението на ответника Д. К. М., ЕГН
**********, че е придобил същата по давност, остана абсолютно недоказано. Както
правилно е отбелязал и районният съд, един имот може да бъде обект на давностно
владение едва след като е реституиран. Така се постулира и в практиката на ВКС -
Решение № 61 от 7.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2358/2020 г., I г. о., ГК, докладчик
съдията Г.Г., Решение № 144 от 15.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3694/2019 г., I г. о.,
ГК, докладчик съдията Б.Д., Решение № 54 от 14.05.2019 г. на ВКС по гр. д. №
2800/2018 г., II г. о., ГК, докладчик председателят К.М., Решение № 38 от 30.03.2018 г.
на ВКС по гр. д. № 2192/2017 г., II г. о., ГК, докладчик съдията К.М., Решение № 195
от 7.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1067/2016 г., III г. о., ГК, докладчик председателят
М. И., и мн. др. Придобивната давност не тече до момента на приключване на
реституционната административна процедура. Това се основава на общия принцип на
правото, че давност не тече срещу този, който не може да се защити. Обосновката на
института на давността, позволяващ едно лице да изгуби правото да защитава
вземането си или друго субективно право, или да изгуби вещно право поради
придобИ.ето му от друго лице чрез владение, е свързана с бездействие на
2
кредитора/собственика в определен от закона период от време. Ако за
кредитора/собственика съществува обективна пречка да предприеме действие в защита
на правото си, то срещу него давност не тече. В казуса реституцията е приключила
през ноември 2019 г. и необходимият десетгодишен давностен срок обективно не е
могъл да изтече нито до снабдяването на ответника М. с нотариален акт през май 2020
г., нито до подаването на исковата молба през февруари 2021 г. След възстановяването
на правото на собственост, всеки от наследниците, упражняващ фактическа власт
върху съсобствените имоти, е владелец на своята идеална част и държател на
идеалните части на останалите. В хода на процеса не са ангажирани и убедителни
доказателства в подкрепа на тезата, че Д. М. е осъществявал самостоятелно,
протИ.поставимо на останалите наследници, спокойно и непрекъснато владение върху
поземления имот. От събраните гласни доказателства се изяснява по категоричен
начин, че всички наследствени имоти, останали от общия наследодател на ищцата и
първия ответник, са били ползвани общо от различните наследници в отделните
периоди от време, като те никога не са имали претенции помежду си относно
наследствените си дялове. Това се признава дори и от ответниковата свидетелка М. Ш.
- „Ние заедно обработвахме градините“. Пак от показанията на Ш. става ясно, че
всички имоти идват от общия наследодател /дядо Х. и че всички наследници са се
събрали и са гласували доверие на Д. М. да ги снабди с документи за наследствените
имоти. Разказаното от нея напълно се подкрепя от данните, съобщени от свидетелките
С.П. и С.М Дори и свидетелката Илинка Спасова споменава, че имотите са от дядото
на Д., т. е. от общия наследодател. Нейните показания относно владението на Д.
остават изолирани от останалия доказателствен материал и не намират опора в
последния, поради което и правилно не са кредитирани от първата инстанция. От тях и
не може да се направи извод, че фактическата власт на споменатия ответник е
продължила изискващите се 10 години /“Не знам от колко години Митко започна да ги
обработва тези имоти“/ и че промяната в анимуса е била демонстрирана пред другите
наследници. С оглед на изложеното, заключенията на районния съд, че имотът е
съсобствен между наследниците и че ответникът Д. М. не го е придобил по давност, са
напълно правилни. След като ответниците Д. и В. М.и не са придобили по давност
спорния терен, то и последващите приобретатели /останалите ответници/ също не са
могли да станат негови собственици изцяло, а само на притежаваната от ответника Д.
М. идеална част. Продажбата и даренията наистина не са породили вещноправен ефект
за частта от имота над 1/10 идеална част, т. е. не е прехвърлено право на собственост,
тъй като продавачите и дарителите не са имали цялото това право в своите
патримониуми.
Районният съд правилно е анализирал събраните доказателства и е достигнал до верен
извод за доказаност на тезата на ищцата, който изцяло се споделя от въззивната
инстанция. Не са налице основания за ревизия на първоинстанционното решение.
С оглед на изхода на производството пред окръжния съд, на въззиваемата се следват
направените разноски за адвокатско възнаграждение.
Водена от изложеното, втората съдебна инстанция
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 906871 от 28.10.2022 г., постановено по гражданско
дело № 272 от 2021 г. на Районен съд Благоевград.
3
ОСЪЖДА Д. К. М., ЕГН **********, адрес гр. Б., ул. Я. С., В. А. М., ЕГН **********,
адрес гр. Б., ул. Я. С., И. А. К., ЕГН **********, адрес с. Ш.д. общ. С, Д. С. К., ЕГН
**********, адрес с. Ш.д. общ. С, Д. К. М., ЕГН **********, адрес гр. Б., ул. Я.С, и К.
Д. М., ЕГН **********, адрес гр. Б., ул. Я.С, да заплатят на Д. К. К., ЕГН **********,
адрес с.Ж., общ. С., обл. Б, направените от същата разноски в производството пред
Окръжен съд Благоевград, възлизащи на 800 /осемстотин/ лева и представляващи
адвокатско възнаграждение.
На страните, чрез адвокатите, да се връчат копия на настоящия въззивен съдебен акт,
който може да бъде обжалван от въззивниците в едномесечен срок, считано от
връчването, пред Върховен касационен съд, с касационна жалба, подадена чрез
Окръжен съд Благоевград.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4