Р Е
Ш Е Н
И Е- 509
Гр.Г.
О. – 30.11.2017 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Горнооряховският районен съд в публично заседание на 28.11.2017г. в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА КАРАГЬОЗОВА
при секретаря М.П., като
разгледа докладваното от съдията М.Карагьозова Гр.Д № 1251/
Иск с
правно основание чл.49 ал.1 от СК за развод, поради дълбоко и непоправимо
брачно разстройство, без искания на страните за произнасяне по въпроса за
вината.
Ищецът твърди в исковата
си молба, че с ответницата са сключили граждански брак на 18.08.2013 година , за който е бил издаден Акт за сключен граждански брак № ***
от 18.08.2013 г., на Община Г.О.. От брака си имат едно дете- А. А., роден на ***г. във В./ЕГН**********/. Сочи
се, че за известно време двамата съпрузи са живели в дома на ищеца в гр.Г. О.,
след което са се върнали отново в Л. и са заживели в жилище, съвместно с брата
на ищеца, който не бил женен. В.А. започнала работа в кафене, докато напреднала
бременността й. Сочи се, че отношенията им са били нормални и ищецът се е чувствал удовлетворен. Синът им А. се е родил в А. и двамата съпрузи
сами са се грижили за отглеждането на
детето им, като основно грижи е полагала
ответницата, а ищецът активно й е помагал. Твърди се, че ответницата желаела бързо да се върне на работа, а
ищецът е настоявал синът им да поотрасне
и тогава ответницата да стори това, като е смятал, че така ще го предпазят от
заболявания, от което се зародили и първите конфликти помежду им.Сочи се,
че ответницата се е оплакала в
полицията, че ищецът я тормозел и двамата са заживели разделено. След
извършените проверки и обсъждане на оплакването на съпругата, съдът предоставил детето на ищеца, който е напуснал
работа и е започнал да го отглежда сам,
като през този период е работил „онлайн”.Твърди се, че В.А. е започнала работа
през този период, но не след дълго двамата отново са се събрали, като
ответницата се е върнала в дома на ищеца. Ц.А. твърди, че е преглътнал
оплакването в полицията от съпругата му
и го е отдал на нервността й, дължаща се на затворения живот, който тя е водила с детето, като съвместното им
съжителство е продължило в А. до месец юни 2016 година, когато са се завърнали
с детето в България. Ищецът сочи, че през всичкото време докато са пребивавали в Л. винаги е разчитал
на помощта на брат му, с когото са живели, като в повечето случай той е плащал наема за жилището им и са разчитали
на финансова подкрепа от негова страна. Твърди се, че след завръщането им в
България са заживели в дома на родители на ищеца в гр.Г. О.. Ищецът твърди, че
понякога с ответницата са имали различни мнения , но не са се карали и никога
не я е удрял. През месец октомври 2016
година ответницата отново направила
оплакване срещу ищеца и потърсила помощ от неправителствена организация, откъдето
са предоставили на нея и детето жилище в гр. Плевен. Оттам ответницата се
обадила по телефона на ищеца и е поискала да отиде и да я вземе заедно с детето
като споменала, че условията не са добри
и че е оттеглила всичките си оплаквания и го помолила за прошка, вследствие на
което ищецът прибрал отново съпругата си
и детето, но останал огорчен и се породило недоверие у него спрямо съпругата
му. Сочи се, че на 19 октомври 2016 година детето е било записано в детска ясла
„Е." в гр. Г. О., която детето посещавало и към момента, като ответницата
съжителствала с ищеца и детето до края на
В депозирания писмен отговор от
назначения особен представител на ответницата – адв. Х.К.
се сочи, че твърденията на ищеца, че основна причина за разтрогване на брака им
е поведението на ответницата е несъстоятелно, както и че ответницата В.Т.А. е
подавала няколкократно сигнали до полицията за тормоз от страна на съпруга си.
Твърди, че напускането на семейното жилище от страна на А. най-вероятно е било по причина на този тормоз, причинен от
страна на съпруга й. Сочи се, че ответницата е била добра майка и се е грижела
за детето и домакинството, което е посочено в исковата молба, както и че няма
данни за изневяра, чести случаи на късно завръщане в семейното жилище, употреба
на алкохол или друг тип аморално поведение от страна на ответницата, което да е
предизвикало ищеца към действия, станали повод за сезиране на органите на МВР
както и че вероятно става дума за безпричинна агресия, която не е ясно в какво
се е изразила поради липса на информация от страна на ответницата и данни от
преписката в РУ-Г. О.. Оспорва се предявения иск за прекратяване на брака с
развод по чл. 49 от СК, тъй като същият не бил изчерпан от съдържание. Детето се нуждаело
еднакво и от двамата родители , като една раздяла би нанесла на него тежка
травма, която щяла да остави у него белег за цял живот.Изразява се несъгласие и
относно искането на ищеца за предоставянето на родителските права спрямо детето
, тъй като при тези обстоятелства би било доста субективно и преценено
едностранчиво, с оглед представените доказателства само от страна на ищеца.
Особеният представител заявява, че предвид на факта, че няма контакт с
ответницата В.Т.А. е в обективна невъзможност да ангажира каквито и да е
доказателства по делото. Моли съда да
бъде изготвен социален доклад от служители при АСП - Отдел „Закрила на
детето" - Г. О., който щял способства за изясняване на редица въпроси,
подлежащи на доказване в настоящото производство, като - социално- битови
условия в жилището на ищеца, посещавано детско заведение и беседа с учителите
за привързаността на детето към всеки един от родителите, здравословно
състояние, беседа с личен лекар и др.
В съдебно заседание ищецът лично и чрез
пълномощника си адв.П. поддържа брачния иск. Не
претендира съдебни разноски.
Съдът, след като изслуша становищата на
страните, събра необходимите доказателства за изясняване на делото от фактическа
и правна страна, прецени ги съобразно изискванията на чл.235 ал.2 от ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
Страните Ц.С.А. и В.Т.А. са законни
съпрузи, сключили граждански брак на 18.08.2013г./удостоверение-л.5
от делото/, от който имат родено едно ненавършило пълнолетие дете- А. А. - роден на ***г. във В.,
с ЕГН ********** /л.6/. Безспорно между страните е
обстоятелството, че между съпрузите е настъпила фактическа раздяла. Видно от
свидетелските показания, към настоящия момент всеки от съпрузите живее
самостоятелно от другия и страните не поддържат
контакти помежду си, не се интересуват един от друг.
Искът с правно основание чл.49 ал.1 от СК за развод поради разстройство на брака е процесуално допустим.
Разгледан по същество се явява
основателен и доказан и следва да бъде уважен.
За да уважи иск за развод с правно
основание чл.49 ал.1 от СК съдът следва да установи, че бракът между страните е
дълбоко и непоправимо разстроен.
Установените по делото факти от живота
на съпрузите, а именно - настъпилата между тях преди около година трайна
фактическа раздяла, продължаваща и към момента на приключване на устните
състезания, и обстоятелството, че всеки един от съпрузите води самостоятелен
живот, отделно и независимо от другия, мотивират извод, че бракът им е дълбоко
и непоправимо разстроен, поради което следва да бъде прекратен с развод, с
което брачният иск по чл.49 ал.1 от СК е доказан по основание и следва да бъде
уважен. Видно
от събраните по делото доказателства, семейната общност между съпрузите е
разкъсана- същите живеят отделно, без да се интересуват един от друг, не
поддържат физически и духовни контакти помежду си, между тях е установена липса на взаимност, уважение, разбирателство
и доверие. При това положение, по безспорен начин се налага извод, че брачната
връзка между страните по делото е само формална, не съответства на Закона и
нейното запазване е немислимо в конкретния случай. Наред с това се установява,
че настъпилото разстройство на брака между страните е и непоправимо, тъй като
същото не би могло да се преодолее от съпрузите и нормалните съпружески
отношения между тях не биха могли да се възстановят. В този смисъл са събраните
доказателства, от които се установява, че единственото което ги свързва в
настоящия момент е формалното съществуване на сключения граждански брак.
Предвид изложените по-горе съображения, съдът приема, че бракът между ищецът Ц.С.А. и ответницата В.Т.А. следва да бъде прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен, без съдът да се произнася относно вината за разстройството на брака.
По иска за предоставяне упражняването на
родителките права и определяне режим на лични контакти:
При произнасяне по въпроса на кого от
родителите се предоставя упражняването на родителските права, съдът изхожда
преди всичко от интересите на детето.
Съгласно чл. чл. 59, ал. 4 СК съдът решава въпросите по чл. 59, ал. 2 СК, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на детето като:
възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение
към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите,
пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица – близки на
родителите, социално обкръжение и материални възможности. Така изброените
критерии са възприети и в ППВС № 1/12.11.1974 г., чието задължително тълкуване
е приложимо и при действащия Семеен кодекс, в сила от
След като прецени събраните
доказателства, съдът приема, че и двамата родители принципно притежават необходимите лични качества да полагат грижи за отглеждането и възпитанието на своето
ненавършило пълнолетие дете. С оглед интереса на детето, съдът приема, че
следва да бъде запазено съществуващото към момента фактическо положение, при
което упражняването на родителските права се осъществява от бащата, тъй като
майката трайно отсъства от страната. Бащата е в състояние да се грижи за детето,
докато майката обективно не може да полага грижа за него, с оглед на факта, че
живее извън пределите на България. Бащата има близки роднини, на които да
разчита и които му помагат при отглеждане на детето, което се установи от
показанията на св.М.М. и св.Р.И..
Тук е мястото да се
посочи, че когато от брака има ненавършили пълнолетие деца, съдът служебно
следва да се произнесе за ползването на семейното жилище/чл.56 ал.1 изр.посл. СК/, в каквато насока е
направено искане. На ищеца следва да бъде предоставено ползването на семейното
жилище, представляващо къща с дворно място намиращи се в гр. Г. О., на ул. „*****„
№ 3, собственост на родителите му.
Установи се, че близко до бащата лице, на чиято помощ той би могъл да разчита,
е сестрата на неговата починала майка – св.М.. Доказа се, че същата полага грижи за детето и е в помощ при отглеждането му и към настоящия момент. Помощта,
която би могла да оказва е реална и ежедневна. Същевременно по отношение на
майката не се установи, че при отглеждането на детето може да разчита на помощта
на близки и роднини. За същата се установи, че живее извън страната, а детето е
трайно установено и посещава съответно
детско заведение в РБългария.
При съвкупната оценка на очертания по-горе най-добър
интерес на детето, съдът прецени, че непосредственото упражняване на
родителските права следва да се предостави на бащата.
Следва да се отбележи, че възлагайки упражняването на
родителските права само на единия родител, другият не губи нито качеството си
на родител, нито правата и задълженията си на такъв.
Личните отношения между детето и
родителя, при когото то няма да живее, представляват последица на постановеното
решение, като съдът се произнася, изхождайки изцяло от принципа за осигуряване
най-пълноценна защита на интересите на децата. Съгласно разпоредбата на чл.
122, ал. 2 от Семейния кодекс, родителите имат равни права и задължения.
Общуването на детето с всеки от родителите съдейства за правилното му
възпитание и следователно е в негов интерес, а не във вреда. В този смисъл са Решение № 291 от
9.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 115/2012 г., III г. о., ГК и Решение по гр. д. № 433/73 г.
на второ г. о. на ВС.
По същество липсват данни майката да има
лошо отношение към детето или да има риск да влияе отрицателно върху живота,
здравето и възпитанието му. Следва да се отчете, че определянето на един
стандартен режим на лични отношения би бил в интерес на детето, тъй като би
позволил утвърждаването на емоционална връзка. Съдът намира, че на майката трябва да
се осигури правото да вижда детето и да го взема при себе си всяка първа и
трета събота и неделя от месеца, считано от 9 часа в събота до 16 часа в
неделя, с приспиване, като контактите ще се осъществяват по местоживеене на
детето : 20 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск;
половината от официалните за държавата зимна и пролетна ваканции, единия от
Коледните или Новогодишни празници, като
майката ще взема детето в своя дом на Коледа през четните години и на Нова
година през нечетните години.
По издръжката:
Според трайната съдебна
практика двамата родители дължат издръжка в полза на своите ненавършили
пълнолетие деца съобразно възможностите на всеки от тях поотделно, като се
вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето/т.5 от
ППВС№5/1970г./. При определяне размера на дължимата издръжка следва да се имат
предвид възможностите на дължащия издръжката и следва да се съобразяват нуждите
на децата с оглед на правилното им отглеждане, възпитание и хармонично
развитие, както тези нужди биха били задоволени, ако родителите живеят заедно.
По-големите материални възможности на родителите съставляват основание за
присъждане на по-големи по размер издръжки/т.1 от ППВС№5/1981г./. Съдът съобрази,
че майката не оспорва издръжка в първоначално
търсения размер от 150лв.месечно за детето А.. По
правната си същност издръжката представлява задължение за доставяне на средства
за съществуване на нуждаещия се от издръжка. При определяне размера на
издръжката съдът следва да вземе предвид
обстоятелството, че полагането на непосредствени грижи по отглеждането и
възпитанието на малолетните деца не могат да бъдат изразени стойностно в
паричен еквивалент, но те са изцяло в тежест на бащата, който упражнява
родителските права. Майката ще следва да заплаща издръжка в размер на 150.00лв. месечно, като бащата ще полага
непосредствените лични грижи по отглеждането и възпитанието на детето, извън
осигуряваните от него средства до останалия необходим размер.
По иска по чл. 53 СК:
От
представеното удостоверение за сключен граждански брак се установи, че брачното
фамилно име на съпругата е А. и същото следва да бъде запазено. В тази насока е
и изявлението на ищеца.
По разноските:
Ответницата
следва да бъде осъдена на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ГОРС сумата от 216
лв., представляваща държавна такса върху сбора от тригодишните платежи на
присъдената издръжка. На основание
чл.329 ал.1 от ГПК, дължимата по чл.6 т.2 от „Тарифа за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК”, окончателна ДТ по допускане на развода, която
съдът определя в размер на 50лв., следва да възложи в тежест на двете страни по
делото, ведно с 5 лв., в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Тъй
като по делото не е направено искане за произнасяне по вината и на практика не
се установява вина или недобросъвестност по смисъла на чл.329 ал.1 изр.2 от ГПК, то разноските съгласно цитирания законов текст следва да останат в тежест
на всяка от страните, така както са направени.
Водим от
горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА
брака, сключен
на 18.08.2013г. с Акт за граждански брак № ***/ 18.08.2013г., между Ц.С.А., с ЕГН ********** и В.Т.А., с ЕГН **********, като ДЪЛБОКО и НЕПОПРАВИМО
РАЗСТРОЕН, без да се произнася относно вината за разстройството на брака, при
условията на чл.49 от СК.
ПОСТАНОВЯВА, че жената след
развода ще продължи да носи брачното си фамилно име „А.”.
ПОСТАНОВЯВА малолетното дете А. А.
- роден на ***г. във В., с ЕГН
********** ДА ЖИВЕЕ при своя баща Ц.С.А.,
с ЕГН **********, на адрес ***.
Предоставя
упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете А. А. - роден на ***г. във В.,
с ЕГН **********, на бащата Ц.С.А., с ЕГН **********, с адрес ***.
Определя
режим на лични отношения между майката В.Т.А., с ЕГН ********** и малолетното
дете А. А. - роден на ***г.
във В., с ЕГН **********, както следва: майката да вижда детето и да го взема при себе си
всяка първа и трета събота и неделя от месеца, считано от 9 часа в събота до 16
часа в неделя, с приспиване, като контактите ще се осъществяват по местоживеене
на детето : 20 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск;
половината от официалните за държавата зимна и пролетна ваканции, единия от
Коледните или Новогодишни празници, като
майката ще взема детето в своя дом на Коледа през четните години и на Нова
година през нечетните години.
Осъжда В.Т.А.,
с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАЩА на
малолетното дете А. А. -
роден на ***г. във В., с ЕГН **********, чрез неговия баща
и законен представител Ц.С.А., с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/, считано
от датата на исковата молба-27.06.2017г. до настъпване на законни причини за
нейното изменение или прекратяване.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК вр. чл. 1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата, В.Т.А., с ЕГН **********, да
заплати държавна такса в размер на 25,00
лв. /двадесет и пет лева / в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на РС-Г.О., както и сумата от 216,00 лв./ двеста и шестнадесет лева/, представляваща държавна
такса върху сбора от тригодишните платежи на присъдената издръжка.
ОСЪЖДА
Ц.С.А., с ЕГН **********, с адрес *** , ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ГОРС,
окончателна държавна такса за допускане на развода в размер на 25,00 лв. /двадесет и пет лева /, ведно
с 5 лв. /пет лева/, в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението
подлежи на въззивно обжалване от страните в
двуседмичен срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………….