Р Е
Ш Е Н
И Е №
10.08.2020г.,
гр.П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД гражданска колегия в открито заседание на четиринадесети юли през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АНИ
ХАРИЗАНОВА
при секретаря Наталия
Димитрова като разгледа докладваното от
съдията Харизанова гр.д.№2657 по описа за
2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното :
В исковата си молба срещу Й.С.Н. с ЕГН ********** *** ищецът „ЕВН Б. Е.“ЕАД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление град Пловдив, ул.“Х. Г. Д.“№37 твърди, че на 09.04.2019г е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК пред РС-П. за вземанията си към
ответника.По входираните документи е образувано ч.гр.д.№1491/2019г. по описа на
РС-П.. По посоченото дело е издадена заповед за изпълнение. Същата е връчена на
длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което е налице правен интерес за
предявяване на настоящия иск. Твърди се, че ищецът в качеството си на краен
снабдител , съгласно разпоредбата на чл.98а от Закона за енергетиката продава
електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия.
Действащите общи условия през процесния период са Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „ЕВН Б. Е.“ЕАД, ободрени с решение на ДКЕВР №ОУ-13/10.05.2008г и
влезли в сила на 27.06.2008г. Съгласно чл.35, ал.1 от общите условия същите
влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от
потребителите. Общите условия са публикуване на сайта на дружеството. Съгласно
чл.94а от Закона за енергетиката крайният снабдител осигурява снабдяването с
електрическа енергия на обекти на битови и небитови крайни клиенти,
присъединени към електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение, в
съответната лицензионна територия, когато тези клиенти не се снабдяват от друг
доставчик. До този момент ответникът не е упражнил правото си на промяна на
доставчика на електроенергия, поради което като физическо лице има качеството
на битов клиент съгласно пар.1т.2а от допълнителните разпоредби на Закона на
енергетиката и е присъединен на ниво ниско напрежение, видно от представените
по делото фактури. По силата на чл.7, т.1 от общите условия ищцовото дружество
е поело задължение за снабдява с електрическа енергия следните обекти на
ответницата : ИТН ...., находящ се в град П., ул.“***“№6, ет.2, ап.3 и ИТН
4106579, находящ се в град П., ул.“***“№5, ет.4, ап.12.На ответника е открит
клиентски номер ********** в качеството и на собственик. Твърди се, че
ответникът от своя страна съгласно чл.11, т.1 от общите условия се е задължил
да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа
енергия в сроковете и по начините, определени в същите – чл.18, ал.1 и ал.2.В
изпълнение на задълженията си по общите условия „ЕВН Б. Е.“ЕАД е доставило на
обекта на ответника за периода от 03.08.2016г до 22.04.2018г.електроенергия на
обща стойност 337.24 лв. , която до този момент не е заплатена от ответника.
Поради забава в заплащането на консумираната ел.енергия ответникът дължи
законна лихва в общ размер от 43.00лв. за периода от 21.09.2016г. до 08.04.2019г.Законната
лихва за забава се дължи за период от датата на падежа на всяка фактура до
датата на образуване на заповедното производство. Срокът за плащане на
фактурата е посочен в същата. Фактурите
за периода от 23.01.2018г до 22.04.2018г отнасящи се до консумирана
електрическа енергия за обект с ИТН ....
са издадени на името на предишния собственик на обекта ***Н.. Ответницата не е
изпълнила задължението си по ОУ на ищеца да уведоми последния за настъпилата
промяна на собствеността. Поради това крайният снабдител служебно е прехвърлил
ИТН .... по клиентки номер на ответницата Й.Н., ведно с неплатените фактури за
ел.енергия за периода след промяна на собствеността. Моли се съда да постанови решение, с които да се приеме за установено по отношение на ответника, че
за ищеца съществува вземане за следните суми: сумата от 337.24лв.,
представляваща стойността на консумираната от обекта на потребителя
електрическа енергия за периода от 03.08.2016г до 22.04.2018г., сумата от 43.00лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 21.09.2016г до 08.04.2019г, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата.Претендират
се сторените в исковото и в заповедното производство разноски. В подкрепа на
твърденията си ищецът ангажира доказателства.
В срока
по чл.131 от ГПК от ответника, чрез особения му представител- адв. М.П. , е подаден писмен отговор, с който се
оспорват предявените искове по основание като се твърди, че съгласно Справка
по лице в Служба по вписвания град П. за периода от 01.01.1992г. до
21.06.2019г с вх.рег.№5061 от
28.06.2018, недвижимият имот, находящ се
в град П., ул.“***“№6, ет.2, ап.3 е придобит чрез публичен търг с постановление
за възлагане от друго лице- Г. И. Ю.. Също така от Справката по лице е видно,
че ответницата не е единствен собственик
на недвижимия имот, находящ се в град П., ул.“***“№5. Твърди се, че на
името на ответницата е открит клиентски номер ********** в качеството и на
собственик, без да е посочено кога е открит този клиентски номер и за кой
обект. На този клиентски номер е издадена само една фактура №********** с
период на отчитане 03.08.2016г. до 02.09.2016г. с общо задължение за плащане
50.62лв., а останалите три броя фактури, приложени по делото за незаплатена
електрическа енергия за процесния период са издадени на друг клиентски номер
**********, който не е на ответницата. Оспорват се приложените към исковата молба 4 броя фактури като според
твърденията на ищеца фактурите за
периода 23.01.2018г до 22.04.2018г отнасящи се за консумирана електрическа
енергия от обект с ИТН .... са издадени на името на предишен собственик на
обекта ***Н., което обаче не е вярно,
тъй като от Справката по лице е видно , че ***Н. и Й.Н. са били съсобственици
на процесното жилище, находящо се на ул.“***“№6. Налице са и данни за
съсобственост между ответницата и лицето *** по отношение на другия обект,
находящ се в град П., ул.Ч. С.“№5, поради което според особения представител не
са налице безспорни доказателства, от които да се установи качеството на
потребител или собственик на процесните имоти по отношение на ответницата Й.С.,
а оттук и съществуването на твърдяното облигационно отношение между ищцовото
дружество и ответницата. Моли се съда предявените искове да бъдат отхвърлени.
В
съдебно заседание ищцовото дружество, чрез процесуалния си представител по
пълномощие, поддържа предявения иск . Подробни съображения по съществото на
спор са развити в хода на устните състезания.
В
съдебно заседание ответникът, чрез особения му, представител, поддържа писмения
отговор. Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на
устните състезания.
Пазарджишкият
районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения,
след като съобрази доводите на страните и анализира събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК прие за установено следното от фактическа страна:
Видно е
от приложеното като доказателство по делото ч.гр.д.№1491/2019г. по описа на Пазарджишкия
районен съд , че със заявление, депозирано на 09.04.2019г.ищецът в настоящото
производство е отправил искане до съда за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК. Издадена е заповед №896/10.04.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Й.С.Н. с ЕГН **********/
ответник по делото/ да заплати на
ищцовото дружество главница в размер на 337.24лв., сумата от 43.00лв.обезщетение
за забавено плащане за периода 21.09.2016г. до 08.04.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 09.04.2019г
до окончателното изплащане на сумата.В заповедта за изпълнение изрично е
вписано, че вземането произтича от следните обстоятелства : стойността на
електрическа енергия , доставена за периода от 03.08.2016г до 22.04.2018г. по
партидата на Й.С.Н. с клиентски номер **********, отнасяща се за обект на потребление в град П., ул.“***“№6, ап.3 с
ИТН .... и обект на потребление,
находящ се в град П., ул.“***“№4, ап.12 с ИТН 4106579. Заповедта за изпълнение
е връчена на длъжника в хипотезата на чл.47, ал.5 от ГПК . С разпореждане №8118
от 17.06.2019г заповедният съд е указал на заявителя/ ищеца по делото/ да предяви иск за установяване на вземането
си в едномесечен срок. Това разпореждане
е връчено на заявителя на 24.06.2019г. и на 27.06.2019г/ в едномесечния срок/ ищецът е предявил настоящия иск.
При това положение съдът счита, че така предявеният специален положителен иск с правно основание
чл.415, ал.1 от ГПК е процесуално допустим. Предявен е от легитимирана страна –
заявителя в заповедното производство,
при връчване на заповедта за изпълнение по правилата на чл.47, ал.5 от ГПК.Налице е развило се заповедно производство с предмет, който е идентичен с
предмета на настоящото исково производство.
Като
допустим искът подлежи на разглеждане по
същество.
По
същество съдът намира следното:
Между
страните по делото няма спор, а и е ноторно известно, че с Решение №ОУ-013 от
10.05.2008г ДКВЕР е одобрила общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „ЕВН
Електроснабдяване“АД. Съгласно чл.35, ал.1 от тези общи условия „ЕВН
Електроснабдяване“АД публикува
одобрените от ДКВЕР общи условия най малко в един централен и един местен всекидневник и интернет
страница, както и ги поставя на видно място във всички центрове за работа с
клиенти на ЕВН ЕС . Те влизат в сила 30 дни след първото им публикуване , без
да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Според ал.2 на сочената
разпоредба до 30 дни след влизане в сила на Общите условия, клиентите, които не
са съгласни с тях, имат право да внесат
в ЕВН ЕС писмено заявление, в което да предложат специални условия.
Предложените от клиентите и приети от ЕВН ЕС специални условия , различни от
публикуваните общи условия се отразяват в допълнителни писмени споразумения .
Съгласно чл.13, ал.1 от ОУ ЕВН ЕС снабдява с електрическа енергия всеки клиент,
чието съоръжение е присъединено към електроразпределителната мрежа на „ЕВН
Електроразпределение „АД и не се е възползвал от правото си да избере друг
доставчик . Съгласно чл.11 от ОУ клиентът се задължава да заплаща стойността на
използваната в обекта електрическа енергия в сроковете и по начина определени в
общите условия. В чл.17 от ОУ подробно е разписан начина на изчисляване на
количествата потребена електрическа енергия.
Посочено е, че ищцовото дружество фактурира ежемесечно доставките.
Издава на клиента обща фактура за услугите снабдяване, пренос и достъп по
определените от ДКЕВР цени . Издадените фактури съдържат следните задължителни реквизити съгласно действащото
законодателство: номер на измервателния уред, количеството електрическа енергия
за отчетния период, продължителност на периода, цената на снабдяване, цената на
разпределение, дължимата сума за отчетената електрическа енергия и дължимата
сума за отчетения пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа.
От
представените от ищеца писмени доказателства/ Справка по лице за периода 01.01.1992 до 21.06.2019г ,
издадена от Служба по вписвания –П. и договор за доброволна дела от
24.07.1997г., съдържащо се на лист 84 от делото/ се установява, че по силата на
доброволна делба между ****** Н. и Й.С.Н./ които са майка и дъщеря/ ответницата Й.Н. е станала изключителен собственик на процесния електроснабден жилищен имот с ИТН ...., находящ се в град П.,
ул.“***“№6, ет.2, апартамент -3 като за уравнение на дела на ***Н. дъщеря и е
заплатила парична сума в посочена в договора за доброволна делба. Същият този имот
по силата на постановление за възлагане
от ЧСИ М. Ангелова в резултат на проведен публичен търг е придобит от Г. И. Ю., като това е станало на
28.06.2018г, тоест след исковия период, който исков период е 03.08.2016г до
22.04.2018г.Установява се, че на 25.08.2011 ответницата е придобила в
съсобственост с лицето *** на другия
процесен електроснабден недвижим имот с ИТН 4106579, находящ се в град П., ул.“***“№5.
В данните, почерпени от персоналната партида на ответницата №5675 не се съдържа
информация за обема на правата на всеки
от съсобствениците на обект с ИТН 4106579.
За
изясняване на спора от фактическа страна по делото е изслушана съдебно
икономическа експертиза, чиито основно и допълнително заключения съдът
кредитира като компетентно и обосновано изготвени. Обект на експертизата са били следните фактури,
приложени към исковата молба, а именно:1/ фактура №**********/09.09.2016г за
отчетен период 03.08.2016г -02.09.2016г на стойност 50.62лв. с падеж 20.09.2016г
за ИТН 4106579 гр.П., ул.“***“№5, 2/ фактура №**********/28.02.2018г за отчетен
23.01.2018г -22.02.2018г на стойност 149.93лв. с падеж 12.03.2018г за ИТН ....
с адрес гр.П., ул.“***“6, 3/ фактура №**********/31.03.2018г за периода
23.02.2018г -22.03.2018г на стойност 118.80лв. с падеж 11.04.2018г за ИТН ....,
гр.П., ул.“***“6 и 4/ фактура №**********/30.04.2018г за отчетен период
23.03.2018г -22.04.2018г на стойност 17.89лв. или обща стойност на всички фактури е 337.24лв./ в какъвто размер е предявена исковата
претенция/. Вещото лице заключава, че процесните фактури са осчетоводени
съгласно изискванията на закона за счетоводството както следва: дебитирана е сметка 411-
вземания от клиенти и са кредитирани сметки 701-приходи от продажби и
4532-начислен ДДС. Вещото лице заключава, че обезщетението за забава за периода
от 21.09.2016г до 08.04.2019г е в размер на 43.02лв.
Следва
да се отбележи, че към всяка от фактурите е приложена детайлна информация за
консумиранато количество електрическа
енергия , тарифирано по дневна/ нощна тарифа
и е включена и цената на за пренос и достъп през / до електропреносната
мрежа. Следва да се отбележи, че видно от писмения отговор процесните фактури
бяха оспорени от особения представител на ответника единствено досежно обстоятелството, че само една от
фактурите е издадена на клиентския номер на ответницата, докато останалите три
са издадени на друг клиентски номер.
Посочените документи не бяха оспорени досежно отразеното количество
потребена електрическа енергия през процесния период, както и относно
фактурираната цена на доставената ел. енергия във обектите на
потребрение. Ето защо съдът приема, че през исковия период в процесните обекти
на потребление е доставено отразеното в детайлните справки количество
електрическа енергия както и че същото е вярно отчетено и остойностено.
Въз
основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът прави следните изводи:
Предявени са при
условията на обективно съединяване по реда на чл.422, ал.1 във в .с чл.415,
ал.1 от ГПК искове както следва : главен
иск за установяване вземане в размер на 337.24
лв., представляващо стойността на консумираната от обектите на потребителя
ел.енергия периода от 03.08.2016г до 22.04.2018г.и
акцесорен иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД – за
установяване на вземане в размер на 43.00лв., представляващо обезщетение за
забавено плащане за периода 21.09.2016г.-08.04.2019г,,
за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
За да се уважат
претенциите, дружеството –ищец следва да докаже, че ответникът има качеството
на клиент на ел.енергия, като собственик или ползвател на сочените обекти на
потребление с ИТН ...., находящ се в град П., ул.“***“№6, ет.2, ап.3 и с ИТН
4106579, находящ се в град П., ул.“***“№5, че имотите са електрифицирани, както
и че е изправна страна по правоотношението , тоест през процесния период е
доставял договореното количество и качество ел.енергия в тях , но съответната
потребена услуга, не е била заплатена в
определените срокове, тоест да докаже както по основание, така и по размер
дължимостта на претендираните суми от ответника.
С оглед
наведените в исковата молба фактически твърдения възникналото между страните правоотношение
намира своята правна опора в
разпоредбите на Закона за енергетиката.
Безспорно
се установи, че ищцовото дружество има качеството на краен снабдител на електроенергия съгласно
чл.98а от ЗЕ,притежаващ лицензия за обществено снабдяване с електрическа
енергия №Л-141-11 от 13.08.2004г., издадена от ДКЕВР. Това е отразено и в Общите условия на договорите за продажба
на електрическа енергия на „ЕВН България“Електроснабдяване“АД, чл.2, ал.1, чл.3
и следващите , които общи условия са одобрени с Решение на ДКЕВР №ОУ-13 от
10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г.
Според
нормата на чл.98а от ЗЕ продажбата на електрическа енергия от крайния снабдител
на потребителите се осъществява при публично известни общи условия, а в чл.35,
ал.1 от ОУ на оператора е предвидено, че тези общи условия влизат в сила
тридесет дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им
писмено приемане от потребителя. Следователно , за да възникне правоотношението
по покупко-продажба на ел.енергия не е
необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и
доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата
на закона. От анализа на писмените доказателства се установи, че считано от
24.07.1997г до 28.06.2018г/ в който период попада исковия/ ответницата Й. Н.
е индивидуален собственик на имот
с ИТН ...., находящ се в град П., ул.“***“№6, като имотът е придобит на
основание доброволна делба между нея и другия съсобственик ***Н./ която е нейна майка/. Считано от
28.06.2018г този имот има нов собственик, но това обстоятелство е ирелевантно
за спора, тъй като претенциите на ищеца
обхващат периода 03.08.2016г до 22.04.2018г. Без правно значение, че три от
фактурите са издадени на друг клиентски номер. Ответницата като собственик на имот с ИТН .... не е подала заявление до електроснабдителното
дружество за смяна на партидата, но това не я освобождава от задължението в като
собственик на електроснабдения имот да заплаща консумираната електрическа
енергия. Ето защо направените от ответника възражения в тази насока се явяват
неоснователни. Установи се, че считано от 25.08.2011г ответницата е
съсобственик на другия процесен електроснабден имот с ИТН 4106579. Няма пречка
ищцовото дружество да насочи вземането си към единия от съсобствениците на
имота, както в случая е сторено и да се
издаде фактурата само по клиентския
номер на ответницата. Отношенията между
двамата съсобственици биха се уредили по реда на чл.30, ал.3 от Закона за
собствеността.
Предвид
изложеното съдът намира, че по един
безспорен начин се установи през
процесния период 03.08.2016-22.04.2018г. съществуването на облигационна връзка между
ищеца като краен снабдител и ответницата като собственик на електроснабдения
имот. През исковия период ответницата е имала качеството потребител на
електрически услуги, доставяни от ищцовото дружество.За пълнота на изложението
следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.293 от ТЗ за сключване на
търговска сделка, каквато е продажба на електрическа енергия, не е необходима
писмена форма. Дружеството ищец като снабдител
по смисъла на чл.98а от ЗЕ следва да доставя електрическа енергия на
потребителя по цени, определени от ДКЕВР. Както се посочи по-горе съгласно
чл.13 от действащите в процесния момент общи условия ищецът е длъжен да
снабдява с електрическа енергия, всеки клиент, чието съоръжени е
присъединено към
електроразпределителната мрежа, като между страните не бе спорно, че двата
процесни имота са били присъединени към мрежата и са захранени с електрическа
енергия през исковия период.
Според чл.7, т.1
от ОУ ищецът има задължението да снабдява с ел.енергия клиентите си. Ответникът
като потребител има насрещно задължение от чл.11, т.1 от ОУ- да заплаща
стойността на използваната ел.енергия , като при неизпълнение дължи и
обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден,
според чл.27, ал.1 от ОУ.
По
делото не бе спорно надлежното изпълнение на ищцовото дружество на задълженията му по доставка на ел.енергия за исковия период 03.08.2016г
до 22.04.2018г. Ето защо съдът приема, че през исковите периоди в процесните обекти е налице потребление на
ел.енергия, която е била отчетена правилно от съответното измервателно
устройство , както и че фактурираната цена на потребеното количество енергия е
извършено в съответствие с цените, определени от ДКЕВР. В настоящия случай
доколкото по делото не се наведоха твърдения, нито доказателства от страна на
ответника, че фактурираното количество потребена ел.енергия е заплатено, то главният иск се явява основателен и следва
да бъде уважен като следва да се приеме, по отношение на ответника, че за ищеца
съществува вземане за сумата от 337.24лв., представляваща стойността на
консумираната от обекта на потребителя ел.енергия за периода от 03.08.2016г до 22.04.2018г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението -09.04.2019г до окончателното изплащане на сумата.
С оглед
направения извод за основателност на главната претенция следва да бъде уважено
и акцесорното искане за лихва за забава , начислена върху главницата за периода
от падежа на всяка фактура /като първата фактура е с падеж 20.09.2016г., тоест
изискуемостта е настила на 21.09.2016 до 08.04.2019г/ датата, предхождаща датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено на 09.04.2019г.Предвид наличието на
уговорен падеж на задължението по всяка отделна фактура , представена по делото
, с настъпването на съответната дата потребителят изпада в забава, без да е
необходима покана. Затова на основание чл.86 от ЗЗД се дължи обезщетение в
размер на законната лихва за периода на забавата, а именно от деня , следващ
падежа на съответната фактура до 08.04.2019г, . което обезщетение забава съгласно заключението на вещото лице възлиза
на сумата от 43.02 лв. , който размер съвпада с исковия.Ето защо следва да се
приеме за установено по отношение на ответника, че за ищеца съществува вземане
и за сумата от 43.02лв. обезщетение за забава за периода от 21.09.2016г до 08.04.2019г.
По
разноските.
Предвид
изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
75 лв. разноски в заповедното производство/ от които 25 лв. ДТ и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение/ и сумата от 935лв. разноски за исковото
производство/ от които 75лв. ДТ, 400лв. за особен представител, 260лв. за вещо
лице и 200лв. юрисконсултско възнаграждение/.
Воден от
горното Пазарджишкият районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 във вр.с чл.415, ал.1 от ГПК по отношение на Й.С.Н. с
ЕГН ********** ***,,че СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на „ЕВН Б. Е.“ЕАД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град Пловдив, ул.“Х. Г. Д.“№37,
представлявано от М. М. М.-Д., Ж. П. С. за следните суми: главница в размер на 337.24лв.., представляваща стойността на
доставената електрическа енергия за периода от 03.08.2016г - 22.04.2018г, обезщетение за забава в размер на 43.00 лв.
за периода от 21.09.2016г - 08.04.2019г, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението-09.04.2019г до
окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед№896/10.04.2019г
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1491/2019г по
описа на РС-П..
ОСЪЖДА Й.С.Н. с ЕГН ********** ***,
да заплати на „ЕВН Б. Е.“ЕАД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град Пловдив, ул.“Х. Г. Д.“№37,
представлявано от М. М. М.-Д., Ж. П. С. сумата от 75 лв. разноски в заповедното
производство и сумата от 935лв. разноски за исковото производство.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :