Р Е
Ш Е Н И Е № 343
В ИМЕТО НА
НАРОДА
гр. Видин 23.07.2021
г.
Видински районен съд, гражданска колегия
в публичното заседание на двадесет и осми юни две хиляди двадесет и първа година
в състав:
Председател: Даниел Димитров
Съдебни заседатели:
Членове:
при секретаря О.Велизарова и в присъствието на
прокурора ................................. като разгледа докладваното от съдия
Димитров гр. дело № 2372 описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
исковата молба на М.К.А. *** , ЕГН ********** ,с която против „Финанс инфо
асистънс“ ЕООД, ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н
„Оборище“, ул.“Врабча“№8 е предявен иск
с правно основание чл.439 вр.чл.124 ал.1 ГПК.
Твърди се от ищцата, че на
27.03.2008 г. е подписала Договор за потребителски кредит
№81400КР-АА-4122/27.03.2008г. в качеството й на поръчител, за обезпечаване на
вземането на „Централна Кооперативна Банка" АД по отпуснатия съгласно
договора кредит в размер на 15 000 лв. на кредитополучателя В. С. А..
Сочи се, че за
задължението по горепосочения Договор за потребителски кредит №
81400КР-АА-4122/ 27.03.2008г. са били издадени Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 26.01.2011г. и
изпълнителен лист от 26.01.2011г. по ч.гр.д. № 164/ 2011г. по описа на ВРС, с
които ищцата е била осъдена да заплати солидарно с кредитополучателя и други
поръчители сумата от 17235.00 лв., представляваща просрочена главница, сумата
от 1755.79 лв., представляваща лихва за периода от 15.05.2010 г. до 28.12.2010
г. и сумата от 379.82 лв. разноски за държавна такса, както и законна лихва
считано от 21.01.2010 г. до изплащане на вземането.
Излага се, че въз основа
на издадените Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. №
164/ 2011г. по описа на ВРС е било образувано изпълнително дело № 1039/ 2012г.
по описа на ДСИ при ВРС.
Поддържа се, че
междувременно с Договор за прехвърляне на вземане /цесия/ от 29.12.2010 г.
„Централна Кооперативна Банка" е прехвърлила вземането си срещу длъжниците
по изпълнително дело № 1039/ 2012г. на ответника „ФИНАНС ИНФО АСИСТЪНСЕООД,
като с постановление от 27.07.2012 г. на ДСИ дружеството „ФИНАНС ИНФО АСИСТЪНС“
ЕООД е било конституирано като взискател по делото. Предприетите действия по
изпълнително дело № 1039/ 2012г. по описа на ДСИ към ВРС спрямо ищцата били
следните:
1. На 24.09.2012г.
под изх. №
12172 е било
изпратено запорно съобщение до
работодателя на ищцата за наложен запор на трудовото възнаграждение от страна
на ЦКБ /стр. 99 от изп. дело № 1039/2012 на ВРС/
2. С Молби до ДСИ от
28.01.2014г. процесуалният представител на
ответника е поискал опис на движими вещи на длъжниците, както и налагане на
запор на трудовите им възнаграждения, /стр. 99, 108 и
109 от изп. дело № 1039/2012 на ВРС/.
3. В Протокола на ДСИ от
26.02.2014г. за несъстоялия се на същата
дата опис на движими вещи в дома на длъжниците, са отразени изричните
указания на ДСИ за в бъдеще опис на движими вещи в дома на ищцата, находящ се в
гр. Видин, ул. "Пейо Яворов" № 27, вх. А, ап. 11, ет. 4, да не се
насрочва, респ. да не се изпраща призовка за опис на вещи, находящи се на същия
адрес, във връзка с уважена молба от съпруга й. /стр. 126 и 130 от изп. дело № 1039/2012 на ВРС/.
4. С молба от 01.07.2015г.
взискателят е поискал да бъде наложен
запор на банкови сметки и опис на движими вещи на всички длъжници, вкл. и на
ищцата по настоящото дело. /стр.192 от
изп.дело № 1039/2012 на ВРС/. По същото искане няма данни на ищцата да й
е бил наложен запор на банкови сметки,
а относно искания опис на движими вещи, същият не се е състоял по молба на
ответника /стр. 243 от изп.дело № 1039/2012 на ВРС/.
Твърди се, че след
01.07.2015 г. в рамките на период, по-дълъг от две години ответникът не е
предприел каквито и да е изпълнителни действия, вкл. и спрямо ищцата, поради
което същата счита, че е настъпила перемпция съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Сочи се, че с молба от
14.03.2019г. на взискателя „Финанс Инфо Асистънс" ЕООД е поискано от ДСИ
да се направят справки за наличие на банкови сметки, движими и недвижими вещи
на длъжниците по изпълнителното дело, които не са извършени поради неизпълнени
указания от ДСИ /стр. 258 от изп. дело № 1039/2012 на ВРС/. Горното искане
е извършено след настъпилото по право прекратяване на
делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Излага се, че на
14.05.2020г. ищцата е подала молба за прекратяване на производството по изп.
дело № 1039/2012 на ДСИ при ВРС на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като
държавният съдебен изпълнител с Постановление от 28.05.2020г. е прекратил
изпълнителното дело. Видно от мотивите на същото постановление последната
депозирана молба от взискателя с искане за изпълнителни действия е от
07.07.2015г., а на изпълнителния лист е отбелязано като последно изпълнително
действие датата 01.08.2016г., за която няма данни по изпълнителното дело да е
било извършвано такова.
Подържа се, че на
27.07.2020г., по изпълнително дело № 1039/ 2012г. на СИС при ВРС, е постъпила
молба от взискателя за връщане на изпълнителния лист.
Твърди се че през
септември 2020г. на основание върнатия изпълнителен лист от 26.01.2011г.,
издаден по ч.гр.д. № 164/ 2011г. по описа на ВРС, ответникът е образувал ново
изпълнително дело № 1096/ 2020г. по описа на СИС при ВРС.
Ищцата счита, че към
датата на образуване на изпълнително дело № 1096/ 2020г. по описа на СИС при
ВРС, по което същата е длъжник, вземането на ответника по отношение на нея е
било погасено по давност. Излага, че общото правило е, че давностният срок
започва да тече от влизане в сила на съдебното решение, когато вземането е
установено със съдебно решение. В случая не е постановено такова, тъй като не е
бил предявен от ищеца - ответник иск по чл. 422, ал. 1, а е налице вземане,
установено със заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, срещу която
длъжникът не е подал възражение в срока по чл. 414 ГПК. В исковата молба ищцата
поддържа, че в мотивите на ТР № 2/26.06.2015г на ВКС по тълк.дело № 2/2013г
ОСГТК, е прието, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение не
прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на
вземането по чл. 422 ал.1 ГПК, като съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК, предявяването
на този иск има обратно действие, само ако е спазен срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. Съгласно мотивите на коментираното ТР, погасителната давност в
изпълнителния процес се прекъсва многократно с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо,
от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по
инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ),
като: налагане на запор, или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и
т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица.
Според даденото в ТР №
2/2013г на ВКС тълкуване, не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изп. дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи,
книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения
остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.
Сочи се, че видно от стр.
243 от изп.дело № 1039/2012 на ВРС, последното изпълнително действие, което
взискателят - ответник е извършил по отношение на ищцата М.К.А., е подадената
от него на 01.07.2015г. молба с искане да бъде наложен запор на банкови сметки
и опис на движими вещи, но спрямо същата такива действия не са предприети.
Излага се, че след
горепосочената дата спрямо ищцата - длъжник други изпълнителни действия не са
предприемани.
Поддържа се, че съгласно
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, когато взискателят не е поискал извършване на
изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство
се прекратява ех lege /no силата на закона/, без да е необходим изричен акт на
ДСИ/ ЧСИ. Според ТР № 2/26.06.2015г на ВКС по тълк.дело № 2/2013г ОСГТК при
прекратено изпълнително производство по силата на закона, давността за
вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие, т.е. по отношение на ищцата на
01.07.2015г. започнала да тече нова петгодишна давност за главницата и
тригодишна - за лихвите, която е изтекла на 01.07.2020г. за главницата, респ.
01.07.2018г. за лихвите.
Ищцата моли съда да вземе
предвид разпоредбата на чл. 125, ал. 1 ЗЗД, съгласно която давността тече,
спира и се прекъсна за всеки от длъжниците поотделно. С оглед на горното,
ищцата излага, че спирането и прекъсването на давността по отношение на
останалите длъжници по делото не ангажира нея и тъй като срещу нея не са били
предприемани никакви изпълнителни действия след 01.07.2015г., задълженията й
към банката, цедирани към третото лице и ответник по настоящото дело, са
погасени по давност.
Предвид горните факти и
разрешенията на т. 10 от ТР 2/2013г., както и предвид правилата на
погасителната давност по ЗЗД ищцата счита, че вземането на ответника по
изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д № 164/ 2011г. по описа на ВРС срещу нея е
погасено поради изтичане на 5-годишна погасителна давност, в рамките на която
ответникът не е извършвал изпълнителни действия срещу ищцата. Ищцата счита, че
не дължи изпълнение по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д № 164/ 2011г. по
описа на ВРС, както и по образуваните изпълнителни дела както следва: изп. дело
№ 1039/2012г. и изп. дело № 1096/ 2020г. на ВРС.
С оглед изложеното ищцата
счита, че има правен интерес от предявяване на настоящия отрицателен
установителен иск, чрез който да се установи, че същата не дължи изпълнение по
изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д № 164/11г. по описа на ВРС както и по
образуваните изпълнителни дела както следва: изп. дело № 1039/2012г. на СИС ВРС
и и изп. дело № 1096/2020г. на СИС при ВРС.
Иска
се от съда да се произнесе с решение, с
което да приеме за установено между страните по настоящото дело, че ищцата М.К.А. с ЕГН: **********,
с адрес: ***, не дължи на ответника „ФИНАНС ИНФО
АСИСТЪНС“ ЕООД, вписано в
ТР при АВ
с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н. "Оборище", ул.
"Врабча" № 8, представлявано от управителите Д. П. М. и З. А. С.,
изпълнение - плащане по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д № 164/ 2011г. по
описа на ВРС, с който ищцата е осъдена при условията на солидарност да заплати
следните суми: 17 235.00 лв. - просрочена главница, 1755.79 лв.- представляваща
лихва за периода от 15.05.2010 г. до 28.12.2010 г., сумата от 379.82 лв.
разноски за държавна такса, както и законна лихва, считано от 21.01.2010 г. до
изплащане на вземането, които суми се претендират по образуваното срещу нея изпълнително дело № 1096/ 2020г. по описа на
СИС при ВРС, като погасено по давност.
Претендират се направени
разноски.
Ответникът е подал писмен отговор на
исковата молба, като оспорва основателността на исковата претенция, излагайки
подробни съображения за това, че не е изтекла погасителната давност.
Излага че, на
08.03.2012г. е подадена молба за
образуване на изпълнително дело и налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на ищцата М.А.. На
28.01.2014г. е подадена молба за запор върху трудовото възнаграждение на
ищцата М.А. и насрочване на опис на движими вещи в дома на длъжницата. Описът
на движими вещи е насрочен за 26.04.2014г. На 21.02.2014г. е постъпила молба от съпруга на М.А., с която
иска описът на движими вещи да не бъде извършван. Искането му е уважено. На 22.07.2014г. е подадена молба
за запор върху трудовото възнаграждение на ищцата М.А..
Ответникът сочи в отговора, че иска да
бъде разграничено действието по време на два тълкувателни акта - ППВС 3/1980 и
ТР 2/2015 ОСГК на ВКС. Същият счита, че с образуване на изпълнителното дело -
02.03.2012 г., давността за вземането е
прекъсната и докато трае
изпълнителното производство тя не тече, тъй като изпълнителното производство е
висящо. Довод за това е ППВС 3/1980 г., което обуславя прилагане на чл.116, б. "в" ЗЗД. В
този смисъл е и Решение 51/21.02.2019 , гр.дело 2917/18 ВКС, IV ГО, докл. Б.
Белазелков и Решение 170/17.09.2018, гр.дело 2382/17 г, IV ГО, О.
278/08.05.2019, т.д. 2469/2018 г. II ТО на ВКС. Фактът - образуване на изп.
дело, е осъществен когато е приложимо ППВС 3/1980 г, поради което ответникът
счита, че правните последици от този юридически факт следва да бъдат съобразно
приетото с ППВС 3/1980 г. , а не съобразно ТР 2/2015 г. ОСГК.
Ответникът поддържа, че на 01.07.2015г. е депозирана молба
при ДСИ, за запор на банковите сметки на ищцата М.К.А. и насрочване на опис на
движими вещи в дома й. ДСИ при PC - Видин е насрочил опис на движими вещи на 16.08.2016г. и впоследствие на 20.09.2016г. Излага, че искането
на взискателя /ответник/ на изп. действие - опис на движими вещи, води до
прекъсване на давностния срок за вземането, като считано от тази дата започва
да тече нова давност. В случая обаче, преди изтичане на пет годишна давност за
вземането, за същото е образувано ново изпълнително дело № 1096/2020г. по описа
на СИС при PC - Видин /молба от 23.09.2020г./.
По новообразуваното дело взискателят /ответник/ е поискал налагане на запор
върху вземането на длъжницата М.А.. Искането е довело до прекъсване на
давността за вземането и започване течението на нов давностен срок за него.
Ответникът счита, че горепосочените аргументи водят до неоснователност на
тезата на ищеца, че давността за вземането е изтекла. Същият се позовава на ТР
2/2015 по тълк. дело 2/2013, съгласно което
„нова погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие". В случая
ответникът счита,, че е без значение дали изпълнителното действие е поискано от
взискателя или е предприето от съдебния изпълнител. Според ищцата на 01.07.2015г. по изп. дело е предприето последното
валидно изпълнително действие, прекъсващо давността, поради което същата
счита, че на 01.07.2017г. е настъпило
прекратяване с основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Ответникът счита, че това е
неправилно, тъй като на 16.08.2016, а впоследствие и на 20.09.2016 съдебният
изпълнител при PC - Видин е насрочил опис на движими вещи, като ответникът
счита, че това е довело до прекъсване на давността за вземането.
Твърди се от ответника, че изпълнително
дело № 1096/2012г. е било прекратено на 28.05.2020г. с постановление на ДСИ
/влязло в сила на 30.06.2020г/. Въпреки че същият счита извода на ДСИ - за
настъпило основание за прекратяване на делото за неправилен и необоснован, с
цел процесуална икономия и бързина, взискателят е поискал връщане на изп. лист
и е образувал ново изп. дело. Същият сочи, че следва да се отчете официалната
удостоверителна сила на отбелязване върху оригинала на гърба на изпълнителния
лист, че последното валидно
изпълнително действие е на 01.08.2016г. Фактът е официално
удостоверен от ДСИ. С оглед това отбелязване - за последното валидно
изпълнително действие от 01.08.2016г.
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК 16.08.2018г. е настъпило основание за прекратяване на делото
- ех lege.
Ответникът счита, че давността за
паричното вземане е 5 г. В случая, съобразно т.10 от ТР 2/2015г. по тълкувателно дело 2/2013 г. - „нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано
или е предприето последното валидно изпълнително
действие. Тоест, нова 5 г. давност за вземането започва да тече от 01.08.2016
г. /отбелязване на ДСИ върху оригинала на ИЛ, на гърба/ и изтича на 01.08.2021
г. Ответникът счита, че давността не е настъпила, тъй като преди изтичането на
5 период от време, с молба от 23.09.2020 ответникът е образувал ново изп. дело
/1096/2020г. на ДСИ-Видин/ и е поискал изп. действия срещу длъжниците. Именно
от този момент ответникът счита, че започва да тече нов петгодишен давностен
срок за процесното парично вземане. В друга хипотеза, при условие, че
последното валидно изпълнително действие, прекъсващо давността е описът на
движими вещи от 16.08.2016г. и впоследствие на 20.09.2016г., то давността за вземането отново не е
настъпила според ответника, тъй като е образувано ново дело преди изтичане на 5
г. срок по чл. 110 ЗЗД.
Ответникът посочва, че вземането се погасява с обща пет годишна
давност. За вземането си ответното дружество сочи, че се е
снабдило със заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 от ГПК. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника /ищец/ на 06.04.2012г. и
поради липса на възражение в законоустановения срок по чл. 414 от ГПК/, същата
е влязла в законна сила. Влязлата в сила заповед за изпълнение е приравнена на
влязло в сила решение и давността е пет години съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В
определение № 214 от 15.05.2018г. на ВКС по ч.гр.д. № 1528/2018г., IV г.о.
изрично е посочено, че влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на
присъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува
към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Следователно
ответникът счита, че по действащия ГПК няма основание да се отрече
приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по
смисъла на чл. 117, ал.2 ЗЗД. В подобен смисъл са и редица други актове на ВКС
(Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г.
о., ГК, Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г, II
т. о., ТК; Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015
г., IV г. о., ГК; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. №
2566/2013 г„ IV г. о., ГК). Освен това, последиците, които настъпват при
неподадено възражение и при уважен установителен иск, са идентични, а именно - влязла в сила заповед за
изпълнение. Правно противоречие би било един и същ акт,
установяващ едно и също вземане, да се погасява с различен давностен срок.
Ответникът
излага, че предмет на принудително
изпълнение в случая е парично вземане, което се дължи от няколко длъжници при
условията на солидарност, като чрез своевременно и постоянно исканите в
частност от взискателя /ответник/ различни изпълнителни способи са били
осъществявани едни и същи притезания, за които отговарят всички длъжници, в
т.ч. и ищцата. Тъй като солидарните длъжници дължат едно и също нещо на кредитора
/налице е единство в предмета на престацията/, то последният може да иска
изпълнение на цялото задължение, от когото и да е от тях - чл. 122, ал. 1 ЗЗД.
А, съгласно чл. 123, ал.1 ЗЗД, действието на изпълнението от един съдлъжник е в
полза на всички солидарни длъжници - смисълът на нормата е да се прекрати
колкото е възможно по - скоро състоянието на солидарност, което е обременително
за съдлъжниците (т. нар. абсолютно действие на солидарността). От материалите
по изп. дело ответникът счита, че се установява по безспорен начин, че чрез
осъществяването на изпълнителни способи с предмет имущество на всеки от
останалите съдлъжници, в качеството си на взискател ответникът е получил
частично и периодично удовлетворяване на вземането си. Към писмения отговор са
представени писмени доказателства /извлечение от сметката на ответника/ за извършените плащания от В." С. А., което
установява получени суми за периода от м. 04.2012г. до м. 01.2021 г.. Сумите са
периодично постъпващи и погасяват част от общо дължимото парично задължение, в
това число дългът на ищцата М.К.. Удовлетворяването на взискателя чрез
осъществяването на изпълнителни способи с предмет имущество на някой от
солидарните длъжници има прекратителен ефект по отношение на изпълнението
/задълженията/ и на останалите съдлъжници. Във връзка с горното ответникът моли съда да постанови решение с което отхвърли предявения
иск.
Районният съд, след преценка доводите на
страните и събраните доказателства, приема за установено от фактическа и правна
страна следното: Няма спор между страните,че
ищцата , в качеството на
поръчител, е подписала сключен
между „Централна Кооперативна
Банка" АД и кредитополучателя В. С. А. договор за потребителски
кредит по силата , на който на
същата е отпуснат кредит в размер на 15
000 лв..
Не се оспорва и обстоятелството,че във
връзка с неизпълнение на договора и след подаване на заявление по ч.гр.д. №
164/ 2011г. по описа на ВдРС е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 26.01.2011г., с която длъжниците,включително ищцата,са осъдени да заплатят солидарно
сумата от 17235.00 лв., представляваща просрочена главница, сумата от 1755.79
лв., представляваща лихва за периода от 15.05.2010 г. до 28.12.2010 г. и сумата
от 379.82 лв. разноски за държавна такса, както и законна лихва върху
главницата, считано от 21.01.2011 г. до изплащане на вземането,както и това ,че
във връзка със заповедта на 26.01.2011 г
е издаден изпълнителен лист.
Не е спорно и че въз основа на издадените Заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 164/ 2011г. по описа на ВдРС е било
образувано изпълнително дело № 1039/ 2012г. по описа на ДСИ при ВРС.
Не е спорно и обстоятелството,че въз
основа на Договор за прехвърляне на вземане /цесия/ от 29.12.2010 г. „Централна
Кооперативна Банка" е прехвърлила вземането си срещу длъжниците по цитирания договор на ответника „ФИНАНС ИНФО АСИСТЪНС“ ЕООД,по
чиято молба се образува изпълнително дело № 1039/ 2012г.по описа на
СИС-РС-Видин.
От същото се установява,че спрямо ищцата
се осъществени следните действия:
1.на
24.09.2012г. под изх. №
12172 е било
изпратено запорно съобщение до
работодателя на ищцата за наложен запор на трудовото възнаграждение от страна
на ЦКБ /стр. 99 от изп. дело № 1039/2012 на ВРС/
2.с молби до ДСИ от 28.01.2014г. ответника
е поискал опис на движими вещи на длъжниците, както и налагане на запор на
трудовите им възнаграждения/стр. 108
и 109/.
3. от протокола на ДСИ от 26.02.2014г./стр.130/
е видно,че във възка с несъстоялия се 26.02.2014 г. опис на движими вещи в дома
на длъжниците,ДСИ е дал указания за в бъдеще опис на движими вещи в дома на
ищцата, находящ се в гр. Видин, ул. "Пейо Яворов" № 27, вх. А, ап.
11, ет. 4, да не се насрочва и да не се
изпраща призовка за опис на вещи, находящи се на същия адрес, във връзка с
уважена молба от съпруга й. /стр. 126 /.
4. с молба от 01.07.2015г. /стр.192/взискателят
е поискал да бъде наложен запор на банкови сметки и опис на движими вещи на
всички длъжници, вкл. и на ищцата по настоящото дело.
По същото искане няма данни на ищцата да й е бил наложен запор на банкови сметки, а искания
опис на движими вещи не се
е състоял,с оглед молба на ответника
/стр. 243/.
Видно от изпълнителното дело,е че с
молба от 14.03.2019г. /стр.258/ взискателя е поискал от ДСИ да се направят
справки за наличие на банкови сметки, движими и недвижими вещи по отношение на длъжниците Флорова и ищцата,които обаче не са извършени,поради неизпълнени указания на
ДСИ.Последното е видно както от
отбелязванията върху молбата,така и от постановлението на ДСИ от 28.05.2020
г./стр.261/,с което изпълнителното дело
е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и във връзка с подадена
на 14.05.2020 г. молба на ищцата,с която е поискано, на посоченото основание,
прекратяване на производството/във връзка с данните по делото следва да се
отбележи,че молбата от 14.03.2019 г. и съответните искания са направени след
настъпилото по право прекратяване на делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
от ГПК.
С молба от 27.07.2020 г./стр.270/
взискателя е поискал връщане на изпълнителния лист.
След връщането му няма спор между
страните,че въз основа на изпълнителен лист от 26.01.2011г., издаден по
ч.гр.д. № 164/ 2011г. по описа на ВдРС, ответникът е образувал през септември
2020 г. ново изпълнително дело № 1096/ 2020г. по описа на СИС при ВдРС.
При горната фактическа обстановка Съдът
приема за установено от правна страна следното:
Спорен между страните е въпросът дали
процесното вземане и предмет на образуваното изпълнително производство е
погасено по давност.
Искът с правно основание чл. 439 ал.1 ГПК във вр. с чл.124 ГПК е средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен
процес, с чието предявяване се цели да се установи, че изпълняемото право е
отпаднало поради факти и обстоятелства, настъпили
след съдебното му установяване, но имащи правно значение за неговото
съществуване. От значение са само фактите, настъпили след постановяване на
решението по отношение на
вземането,визирано в издадения изпълнителен лист, въз основа на който е
образувано изпълнителното дело.
При така очертания предмет на делото
страните по него са съответно длъжник и взискател по изпълнителното такова .
Длъжника се позовава на факт, настъпил след приключване на съдебното дирене в
производство, по което е издадено изпълнителното основание-изтекла погасителна
давност, на който факт не могат да се позоват в изпълнителното производство.
Тези обстоятелства обуславят правния интерес на ищцата и допустимостта на иска.
Погасителната давност е сложен
юридически факт, състоящ се от два елемента: бездействие на титуляра на правото
и изтичане на определен период от време с начален и краен момент. Общите
правила за началния момент са уредени в чл.114 ЗЗД. Давностните срокове
пораждат правно действие, ако през време на тяхното протичане носителят на
защитеното право може да упражни правото си на иск.
При данните по делото иск по чл.422 ГПК
не е предявяван,като в случая е налице вземане ,което е установено със заповед
за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК ,като във връзка с издадения изпълнителен
лист е образувано изп.дело №1039/2012 г. ,а впоследствие, след прекратяването му на осн.чл.433 ал.1 т.8 ГПК ,по молба от 23.09.2020 г.и изп.дело
1096/2020 г..
В конкретния случай Съдът приема,че
вземането на ответника по отношение на ищцата е погасено по давност,по следните
съображения:
В т.10 на ТР №2/26.06.2015 г.на ВКС по
тълк.д.№2/2013 г. ОСГТК е посочено ,че когато взискателят не е поискал извършването
на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното
производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
При данните по делото Съдът приема,че
последното действие,което е извършеното по изп.д.№ 1039/2012 г. по отношение
ищцата е от 07.07.2015 г.,когато е
входена молбата на взискателя,с посочена дата 01.07.2015 г.,с която е претендирал
запор на сметки и опис на движими
вещи ,по отношение на всички длъжници.От изпълнителното дело обаче се
установява,че спрямо ищцата исканите действия не са осъществени,а отделно и в
последствие, с молба от 20.09.2016 г./стр.243/ ,взискателя прави искане насрочения опис да не се извършва/ такъв,както се посочи обаче по
отношение ищцата няма насрочен/.
Налага се извод,че от 07.07.2015 г.
до 23.09.2020 г.,когато е образувано изпълнително дело № 1096/2020 г.спрямо
ищцата не са извършвани изпълнителни действия.
Твърдението на ответника,че
последните действия по първото
изпълнително дело са от 16.08.2016 г. и 20.09.2016 г. не се възприема от
съда,тъй като същите,свързани с опис на имущество,не са предприети по отношение
на ищцата,а към другите длъжници и в
тази връзка не е налице прекъсване на давността досежно нея,с оглед
разпоредбата на чл.125 ал.1 ЗЗД
В тази връзка и при данните по делото съответното
отбелязване от ДСИ на изпълнителния лист ,касаещо давността,а именно че
последното изпълнително действие е на 01.08.2016 г.,няма отношение спрямо
ищцата..
Безспорно е, че давността на процесното
вземане е пет години,като в случая , в периода от 07.07.2015 г. до 23.09.2020
г. ,е изтекла,включително като са съобрази и периода на действие на
извънредното положение във връзка с пандемията от Ковид/13.03.2020
г.-20.05.2020 г./.
Следва да се отбележи,че с оглед обстоятелството,че процесното вземане
не е установено със съдебно решение,погасителната давност не е по чл.117 ал.2 от ЗЗД,а общата по чл.110 ЗЗД/петгодишна/
за главницата и чл.111 ЗЗД/тригодишна/
за лихвите.
Мотивиран от изложеното съдът счита, че така
предявеният отрицателен установителен иск е основателен и доказан.
С оглед изхода на делото, на основание
чл.78 ГПК, ответната страна ще следва да заплати на ищеца направените в производството
разноски: за държавна такса -778.32 лв.
и 1100.00 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Финанс инфо асистънс“ЕООД, ЕИК ********* , със седалище и адрес на
управление: гр.София, р-н „Оборище“, ул.“Врабча“№8 , че М.К.А.
с ЕГН: **********,
с адрес: *** не дължи на
дружеството изпълнение - плащане по
изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д № 164/ 2011г. по описа на ВРС, с който
ищцата е осъдена при условията на солидарност да заплати следните суми: 17
235.00 лв. - просрочена главница, 1755.79 лв.- представляваща лихва за периода
от 15.05.2010 г. до 28.12.2010 г., сумата от 379.82 лв. разноски за държавна
такса, както и законна лихва върху главницата, считано от 21.01.2010 г. до
изплащане на вземането, и по който изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 1096/ 2020г. по описа на
СИС при ВдРС, поради ПОГАСЯВАНЕ ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА „Финанс
инфо асистънс“ЕООД, ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление:
гр.София, р-н „Оборище“, ул.“Врабча“№8 ДА ЗАПЛАТИ на М.К.А. с ЕГН: **********, с адрес: *** сумата в общ размер от 1878.32 лв., направени по делото разноски, от които: за държавна такса
-778.32 лв. и 1100.00 лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред
Видински окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: