Р Е Ш Е Н И Е №260591
30.06.2021 г.,
гр. Пловдив
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI
наказателен състав, в открито съдебно заседание на тридесет и първи март две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Христина Борисова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 7483/2020 г. по
описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Арх Ситистрой“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район „Южен“,
Околовръстен път, База Хъс, представлявано от *** С.В.П. против Наказателно постановление № 16-002958 от 13.11.2020 г.,
издадено от Ж.Д.Н. – изпълняващ задълженията на ****, с което на основание чл.
416, ал. 5 във вр. с чл.
414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ) на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева за
нарушение по чл. 63, ал. 2 вр. ал. 1 от КТ.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят
твърди да са допуснати съществени процесуални нарушения по чл. 57, ал. 1, т. 5
и т. 6 от ЗАНН, като поддържа да не е направено пълно, точно и ясно описание на
нарушението, както и на обстоятелствата, при които то е извършено, с което да е
ограничено правото му на защита. Взема становище неправилно да са определени
приетите за нарушени законови разпоредби, като твърди, че при наличие на
достатъчно индиции, че трудовият договор е подписан след извършване на
проверката, независимо от отразената в него дата на сключване, деянието да
следва да се квалифицира като нарушение по чл. 62, ал. 1 вр. чл. 61, ал. 1 от КТ. Оспорва приетата за установена фактическа обстановка в наказателното
постановление, като поддържа, че работникът Н.А.Б. не е бил допуснат до работа към
момента на проверката, а му е бил провеждан начален инструктаж. Моли
наказателното постановление да бъде отменено. Претендира направените по делото
разноски. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се представлява
от адв. Р.К., която поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно
заседание се представлява от *** в *** Н.К., която оспорва жалбата и поддържа
наказателното постановление. Пледира нарушението да е доказано по категоричен
начин от събраните по делото доказателства, както и правилно да са определени
нарушените законови разпоредби. Взема становище възраженията по жалбата да са
неоснователни, като поддържа направеното описание на нарушението да отговаря на
изискванията на ЗАНН. Предлага на съда да не дава вяра на показанията на свид. Н.А.Б.,
които намира за предварително подготвени. Моли наказателното постановление да
бъде потвърдено, а в полза на въззиваемата страна да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
СЪДЪТ, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от „Арх Ситистрой“ ЕООД, спрямо
което юридическо лице е наложена имуществената санкция, следователно от субект
с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е
връчен на жалбоподателя на 17.11.2020 г., установено от приложеното по
преписката известие за доставяне, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия
орган (АНО) на 24.11.2020 г., поради което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна,
поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено по
следните съображения:
От фактическа страна
съдът приема за установено следното:
На 16.09.2020 г. жалбоподателят „Арх Ситистрой“ ЕООД в
качеството си на работодател сключил трудов договор № 1423 от същата дата със
свид. Н.А.Б. в качеството на работник.
На 17.09.2020 г. в периода от 14:00 часа до 15:30 часа
свидетелите Б.Д.Д. и Д.Х.Д. – ***, извършили проверка на строителен обект
многофункционална жилищна сграда „Азалия парк“, находящ се в гр. Пловдив, бул.
„България“, УПИ I – 501.569
кв.14 по плана на жилищен квартал „Марина Север“, с изпълнител „Арх Ситистрой“
ЕООД. Когато проверката започнала, свид. Б. се намирал на кота нула и връзвал
арматура заедно с други работници. На свид. Б. не било връчено копие от уведомлението
по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната
агенция за приходите. По това време *** - свид. П.Х.П., бил във фургона си. По
време на проверката нямало работници, на които да бъде извършан само
инструктаж, а всички работили, разделени на две бригади и две нива. На всички
работници, включително и на свид. Б., била предоставена за попълване декларация
по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ.
На 17.09.2020 г. в 19:37 часа жалбоподателят „Арх
Ситистрой“ ЕООД изпратил уведомление до териториалната
дирекция на Национална агенция за приходите – Пловдив за сключения трудов
договор със свид. Н.А.Б..
На 28.09.2020 г. в сградата на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Пловдив се явило упълномощеното от жалбоподателя лице Ц.П.К., която
представила пред свид. Д. трудов договор № 1423 от 16.09.2020 г., сключен между
„Арх Ситистрой“ ЕООД и свид. Б..
На 07.10.2020 г. свид. Д. съставил акт за установяване
на административно нарушение (АУАН) с бл. № 16-002958 против
дружеството-жалбоподател. Актът бил съставен в присъствието на свид. Д. и на
упълномощеното лице Ц.П.К., на която бил връчен препис от акта срещу разписка.
Жалбоподателят подал писмено възражение против така
съставения АУАН, което било преценено за неоснователно от
административнонаказващия орган.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите
материали по административната преписка било издадено обжалваното в настоящото
производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на
писмените доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите Б.Д.Д. и
Д.Х.Д.. За същите се установява да са очевидци на обстоятелствата, които
възпроизвеждат в показанията си. Тези обстоятелства свидетелите са възприели
при изпълнение на служебните си задължения. Анализирани поотделно, показанията
на всеки от двамата свидетели са изключително подробни, хронологически и
логически последователни и вътрешно непротиворечиви. Съобразени в тяхната
съвкупност, съдът намира показанията на свидетелите Д. и Д. за взаимно
кореспондиращи. В тази връзка неоснователно е възражението за наличие на
съществено противоречие в показанията на двамата свидетели, с което жалбоподателят
се домогва да разколебае доказателствената им стойност. Действително констатира
се несъответствие досежно отделно обстоятелство - вида на извършваната работа
от лицата, работещи на кота 2,80 метра, като свид. Д. твърди те да са
кофрирали, а свид. Д. посочи, че са връзвали арматура. Това несъответствие не
се явява съществено с оглед предмета на доказване по делото. На първо място и
двамата свидетели са категорични, че всички, установени на строителния обект,
лица са работили, сред които и свид. Б.. На следващо място неяснота относно
конкретната извършвана дейност от Б. също няма, като и двамата свидетели
изясняват, че той е връзвал арматура, както и всички останали, работещи на кота
нула. Предметът на делото се концентрира именно около обстоятелството дали
свид. Б. е бил допуснат до работа към момента на проверката. Следователно
противоречия относно съставомерните обстоятелства, включени в предмета на
доказване по делото, няма. Несъответствието засяга несъществено за делото
обстоятелство. Това означава, че значението на несъответствието следва да се
ограничи до преценката за достоверността и надеждността на показанията на
свидетелите Д. и Д.. При тази преценка следва да се отчете, че служебните
задължение и на двамата свидетели включват извършването на редица подобни
проверки, а към момента на разпита им са изминали няколко месеца спрямо
възпроизвежданите събития. Самото несъответствие се цени като несъществено, тъй
като няма противоречие относно това дали всички или само част от лицата са
работили, как са били разпределени, имало ли е работници, на които е провеждан
инструктаж. След като разминаването касае единствено какъв е бил видът дейност,
осъществявана от едната група работници /в която не се е включвал свид. Б./, то
категорично не представлява основание да се отрече доказателствената стойност
на показанията на тези свидетели. Няма как от свидетелите, участвали в
проверката, да се изисква да преповтарят всяка подробност в показанията на
другия проверяващ. Касае се за несъществена подробност, поради което съдът
намира, че преценени в своята цялост, показанията на свидетелите Д. и Д. са
взаимно кореспондиращи. Конкретно от показанията на свид. Д. се установяват
времето и мястото на извършената проверка; обстоятелството, че свид. Б. е бил
сред лицата, заверени на обекта; конкретната дейност, която Б. е извършвал –
участвал е във връзването на арматура; мястото, на което последният се е
намирал към началото на проверката – на кота нула заедно с група от около 8-10
работници, като всички са извършвали същата дейност по връзване на арматура;
мястото, на което се е намирал и *** П. към началото на проверката – в своя
фургон; наличието на пряка видимост към сградата и конкретно към кота нула още
от мястото, от което се влиза в обекта; обстоятелството, че по време на
проверката не са установени нито лица, които само да наблюдават, нито такива,
които да провеждат инструктаж или обучение, както и че нито някой от самите
работници, нито техническият ръководител П. е обяснил, че някое от
присъствалите лица само се обучава или му се провежда инструктаж. В тези им
части показанията на свид. Д. кореспондират и с тези на свид. Д.. Освен това от
показанията на актосъставителя Д. се установяват и обстоятелствата след
извършената проверка в процесния обект, като свидетелят изяснява, че на
28.09.2020 г. упълномощено от жалбоподателя лице е представило допълнително
документи, сред които и трудов договор, сключен между жалбоподателя и свид. Б.
от деня, предхождащ проверката. Свидетелят Д. изяснява още, че при извършена
служебна проверка установил, че уведомлението до ТД на НАП за така сключения
трудов договор било подадено на 17.09.2020 г. към 19:00 часа, но след края на
проверката. В тази част показанията на актосъставителя намират подкрепа в
писмените доказателства по делото.
От показанията на свид. П.Х.П. се установява, че той е
бил *** на процесния обект по време на извършваната проверка от свидетелите Д.
и Д., както и че е служител на дружеството-жалбоподател. Установява се на
следващо място, че по време на проверката всички работници са изпълнявали
възложени им задачи, като едната част от тях са връзвали арматура, а другата са
правили кофраж. Свидетелят П. изяснява, че той не е извършвал начален
инструктаж на новопостъпващите работници, а само ежедневен такъв. От неговите
показания се установява още и че свид. Б. е присъствал на обекта по време на
извършваната проверка от контролните органи от Дирекция „Инспекция по труда“
Пловдив. Свидетелят П. пояснява и че не знае дали Б. е имал сключен трудов
договор към датата на проверката, но последният е бил изпратен от централния
офис на дружеството, където по принцип работниците сключват трудовите си
договори, както и че в другите подобни случаи работници са били изпращани по
този начин, след като с тях е бил сключен трудов договор. Съдът дава вяра
частично на показанията на свид. П. - с изключението на две групи
обстоятелства, които се твърдят от този свидетел: първо, че към момента на
започване на проверката свид. Б. се е намирал на втория етаж на сградата. Това
твърдение е категорично оборено от показанията на свидетелите Д. и Д., като и
двамата непосредствено са възприели, че свид. Б. е връзвал арматура на кота
нула. Второто обстоятелство, което не получава доверието на съда, е свързано с
първото, а именно твърдението на свид. П., че и той самият се е намирал на
някое от горните нива на сградата, където да е бил заедно с Б.. Свидетелите Д.
и Д. са възприели къде се е намирал свид. Б., както и че сред групата
работници, в която е бил Б., не е имало ***. Следователно и в тази част
показанията на свид. П. са оборени, а той не е бил заедно с работника Б.. Това
дава основание да се даде вяра на твърдението на свидетелите Д. и Д., че свид. П.
е бил в своя фургон при започването на проверката.
Досежно показанията на свид. Н.А.Б. съдът намира за
основателно възражението на въззиваемата страна за наличието на предварителна
подготовка и липса на добросъвестност при възпроизвеждането на известните на
свидетеля обстоятелства. При поставения общ въпрос за това дали свид. Б. е
работил някога при дружеството-жалбоподателя същият започна директно да
разказва за процесната проверка и какво са правили както той, така и свид. П.
по това време, с което да пресъздава поддържаната защитна теза от
жалбоподателя. Нищо в поставения от съда въпрос не насочва към конкретната
случка, която свидетелят нетърпеливо разказа, нито пък са задавани въпроси за
това какво точно са правили в този ден Б. или свид. П.. Установява се и че Б. е
работил месец – два при този работодател, а не е присъствал инцидентно, само за
един ден на работната площадка, за да се приеме, че отнапред свидетелят е бил
сигурен за кой случай е призован в това си качество. Доколкото показанията са
предварително подготвени, а свидетелят се явява заинтересован по делото, то
съдът приема, че на същите следва да бъде отказано даването им на вяра, поради
което не получават доверие от настоящия съдебен състав.
От трудов договор № 1423/16.09.2020 г., приложен по
преписката, се установява, че между жалбоподателя „Арх Ситистрой“ ЕООД в
качеството на работодател и свид. Н.А.Б. в качеството на работник е сключен
трудов договор. Изяснява се датата на сключването му – 16.09.2020 г., както и
че трудовият договор е подписан и от двете страни по правоотношението.
От справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.
62, ал. 5 от Кодекса на труда с входящ № 16388203126747/17.09.2020 г. се
установява, че уведомление за сключен трудов договор между жалбоподателя „Арх
Ситистрой“ ЕООД и свид. Н.А.Б. е подадено пред териториалната дирекция на НАП
на датата 17.09.2020 г. в 19:37:05 часа.
От Заповед № З-0058/11.02.2014 г. на Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, т. 4 и Заповед №
ЧР-1525/09.11.2020 г. на главния секретар на ИА „ГИТ“ се установява, че
наказателното постановление е издадено от надлежно оправомощено лице, което е
действало в рамките на своята материална компетентност. Компетентността на
актосъставителя произтича от разпоредбата на чл. 21, ал. 4, т. 3 от Устройствен
правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (приет с ПМС № 2
от 13.01.2014 г. Обн. ДВ, бр. 6 от 21.01.2014 г.).
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН и издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да
представляват основание за отмяна на обжалваното постановление. При съставянето
на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му
съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване
със съдържанието му на представител на нарушителя и му е връчен препис срещу
разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното
НП. Същото отговаря на задължителните изисквания към съдържанието на този вид
актове съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Издадено е от материално и териториално
компетентен орган. Съдът намери и че е налице съответствие между установените
факти и правни изводи в АУАН и в НП.
В тази връзка възражението за неправилна правна
квалификация на нарушението съдът намира за неоснователно. На първо място
настоящият състав споделя цитираната в жалбата съдебна практика. Същата почива
на следването на законово определената последователност в развитието на
отношенията между работник и работодател и възможните неправомерни отклонения в
тяхното развитие. Така на първо място работодателят има задължението да уреди
отношенията по престиране на трудова сила от работника/служителя чрез
сключването на трудов договор в писмена форма с оглед на неговата
действителност. След осъществяването на този факт за работодателя възниква като
следващо задължение да допусне до работа работника или служителя, след като му
предостави документите по чл. 63, ал. 1 от КТ.
Пренесено на плоскостта на настоящия казус, съдът
намира, че фактите, които се установяват по делото, са различни от фактите в застъпената от жалбоподателя съдебна
практика. С жалбата се прави опит за механично пренасяне на правни изводи от
други съдебни решения, направени при различна фактическа обстановка. В
настоящия по делото се доказва първо да е имало сключен трудов договор между
жалбоподателя и свид. Б., след това Б. да е допуснат до работа, но към момента
на проверката и при вече сключен трудов договор да не му е връчено заверено
копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ. Възраженията на жалбоподателя
трудовият договор да не е сключен на посочената в него дата - 16.09.2020 г.,
съдът приема за защитна версия. Приобщеният като писмено доказателство по
делото трудов договор № 1423/16.09.2020 г. е представен от самия жалбоподател
пред контролните органи от Дирекция „Инспекция по труда“ Пловдив в хода на
проверката. По-нататък отново жалбоподателят се е позовал на същия трудов
договор и на верността на изявленията в него и пред ТД на НАП – Пловдив,
подавайки на 17.09.2020 г. уведомлението с вх. № 16388203126747/17.09.2020 г. за
сключен със свид. Б. трудов договор. За пръв път с жалбата се застъпва обратна
теза, с която санкционираното дружество се опитва да обоснове съществено
процесуално нарушение. Така по делото се обособяват две групи противоречащи си
доказателствени материали. От едната страна е самият трудов договор, в който е
удостоверена датата на сключването му 16.09.2020 г., носи подписите и на двете
страни по правоотношението, които не оспорват тяхната автентичност. В
показанията си свид. Б. изрично заяви, че собственоръчно е изпълнил подписите в
графата за „работник“. Противостоящото на трудовия договор доказателство са
твърденията на свид. Б.. За показанията на този свидетел се доказа по делото да
са предварително подготвени, предубедени и недостоверни. Това обстоятелство
мотивира съда по така сложилото се противоречие да не дава вяра на твърденията
от компрометираните показания на свид. Б., а да зачете доказателствената
стойност на писменото доказателство - трудовия договор. Писмената форма, в
която се сключва трудовият договор, представлява форма не само за неговата
действителност, но и за доказване на коя дата действие с какво съдържание е
било извършено. По този начин се създава обективна находка, която съдът
категорично намира, че не се оборва от предубедените, недостоверни показания на
един заинтересован свидетел.
На следващо място недопустимо е реализирането на
административнонаказателната отговорност да се поставя в зависимост от волята
на санкционирания работодател, който дори и при наличен трудов договор, сключен
преди датата на проверката, с чисто декларативното изявление, че всъщност
договорът е сключен на друга, по-късна дата, да оборва доказателствената му
стойност. В този случай възниква въпросът защо жалбоподателят е съставил
документ с невярно съдържание и след това го е употребил като доказателство и
то на няколко пъти – пред Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пловдив и пред ТД
на НАП. В случая не е налице подмяна на обективната истина с формалната, тъй
като има пряко доказателство, от което се установява фактът на сключване на
трудовия договор на дата 16.09.2020 г.
В заключение категорично несподелимо е желанието на
жалбоподателя да черпи права от едно недобросъвестно свое поведение, за което
се загатва в жалбата. Твърди се наказващият орган да не е изследвал момента на
сключване на трудовия договор, което възражение не отговаря на обективно
случилите се факти. Въз основа на събраните доказателства обосновано е прието трудов
договор да е бил сключен на дата 16.09.2020 г., като от показанията на свид. Д.
се установява, че този договор е представен именно от упълномощеното от
жалбоподателя лице. Цялата защитна теза по разглежданото възражение се гради
около твърдението, че всъщност трудов договор въобще не е бил сключен към
момента на проверката, поради което приложими да са били правилата на чл. 62,
ал. 1 вр. чл. 61, ал. 1 от КТ. Това отново би довело до изходната позиция, че
жалбоподателят е съставил документ с невярно съдържание и го е употребил пред
контролните органи по спазване на трудовото законодателство като доказателство
за съществуването на определени факти с правно значение. Легално основание да
се черпят права от подобно поведение не съществува. Съображенията в този абзац
съдът излага единствено за пълнота на изложението, доколкото от фактическа
страна приема, че трудовият договор е сключен преди момента на проверката, но
за да се демонстрира, че в конкретния случай възражението е изначално
неоснователно и не обосновава отмяна на наказателното постановление. Така
мотивиран, съдът приема, че процесното деяние е правилно квалифицирано от
правна страна, а установените по делото факти се подвеждат под състава на
административното нарушение по чл. 63, ал. 2 вр. ал. 1 от КТ.
Несподелимо е и възражението да не са надлежно
изпълнени изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН към описанието на
нарушението. С Тълкувателно решение № 2/07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г. на
ОСНК на ВКС е изяснено, че в обстоятелствената част на обвинителния акт трябва
да се съдържат фактите, които обуславят съставомерността на деянието и
участието на обвиняемия в осъществяването му, като към тях се отнасят времето и
мястото на извършване на престъплението и пълните данни за личността на обвиняемия.
В административнонаказателния процес аналогична функция на обвинителния акт
изпълнява АУАН, който очертава предмета на доказване в процеса. В тази връзка
не следва да се поставят по-високи изисквания към описанието на нарушението в
производството по ЗАНН спрямо обвинителния акт, с който се повдига обвинение в
извършено престъпление - деяние с многократно по-висока степен на обществена
опасност спрямо административното нарушение. В случая при описанието на
процесното нарушение както в АУАН, така и в НП се съдържат твърденията на
актосъставителя и фактическите изводи на административнонаказващия орган за
това, че жалбоподателят „Арх Ситистрой“ ЕООД като работодател е допуснал до
работа свид. Б. в качеството му на работник, без преди това да му е връчил
копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Описани
са времето и мястото, на които се твърди да е полагал труд свид. Б., както и
обстоятелствата, определящи качествата работодател и работник - сключеният
трудов договор № 1423/16.09.2020 г. При описанието на нарушението се съдържат
твърдения и за точния момент на подаването от жалбоподателя на уведомлението до
ТД на НАП за сключения трудов договор със свид. Б., който момент е отнесен към
времето, за което е прието, че работникът е бил допуснат до работа и е полагал
труд при жалбоподателя. Именно това е необходимият набор от фактически
твърдения с оглед на правната квалификация на нарушението, които обуславят
съставомерността на деянието и участието на наказаното лице в осъществяването
му, а следователно обуславят и редовността на описанието на нарушението. Отново
съгласно т. 4.2 от ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС всякакви други обстоятелства,
които не са част от състава на престъплението (в случая на нарушението), могат
да се установяват и в хода на съдебното следствие. В тази връзка какво е било
съдържанието на разговора между свид. Б. и контролните органи се отнася именно
към кръга на обстоятелствата, които не описват пряко признак от състава на
нарушението и могат да бъдат установявани и в хода на следствието. Неописването
на съдържанието на този разговор не е съществено процесуално нарушение, не
препятства възможността на жалбоподателя да разбере за какво нарушение е
санкциониран и не обуславя отмяна на наказателното постановление. Не става ясно
и липсата на кои конкретни други обстоятелства, при които е извършено
нарушението, се твърди да е ограничила правото на защита на жалбоподателя, но
при служебно дължимата проверка за законосъобразност съдът не констатира да е
налице съществен порок по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Действително описанието
на нарушението би могло да бъде и по-обстоятелствено в отделни свои части, но в
случая минимално необходимия и дължим стандарт е спазен. Конкретно направеното
описание на нарушението не създава пречки пред жалбоподателя да разбере какво
нарушение му се вменява в отговорност, да организира защитата си и да участва
адекватно в процеса. По тези съображения възраженията за допуснати съществени
процесуални нарушения съдът намира за неоснователни.
По приложението на материалния закон от събраните и
проверени по делото доказателства се установява по категоричен начин, че
жалбоподателят „Арх Ситистрой“ ЕООД е извършил административното нарушение по
чл. 63, ал. 2 вр. с ал. 1 от КТ. Съгласно посочените разпоредби работодателят
няма право да допуска до работа работника или служителя преди да му предостави
екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от
уведомлението по чл. 62, ал.3 от КТ, заверено от териториалната дирекция
на Националната агенция за приходите, които документи са описани в ал. 1 на чл.
63 от КТ. Санкционираното дружество притежава качеството на работодател по
смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на КТ, поради което е годен
субект на административното нарушение по чл. 63, ал. 2 вр. ал. 1 от КТ. По
делото се установи от показанията на свидетелите Д. и Д., изцяло получили
доверието на съда по изложените при доказателствения си анализ съображения, че
по време на проверката в процесния обект – на 17.09.2020 г. за времето между
14:00 и 15:30 часа свид. Б. е работил на строителен обект многофункционална
жилищна сграда „Азалия парк“, находящ се в гр. Пловдив, бул. „България“, УПИ I – 501.569
кв.14 по плана на жилищен квартал „Марина Север“, като е връзвал арматура на
кота нула. От тези факти съдът приема, че към момента на проверка работникът Н.А.Б.
е бил допуснат до работа от работодателя „Арх Ситистрой“ ЕООД. Възражението, че
по време на проверката работникът е преминавал начален инструктаж и затова се е
намирал на строителната площадка, е оборено по делото. Доказа се по несъмнен
начин от показанията на свидетелите Д. и Д., че свид. Б. не е бил обучаван и
инструктиран, а пряко е участвал в работния процес, наравно с останалите
заварени на място работници. Изяснява се и че лица, на които единствено да е
извършван инструктаж, не са присъствали и не са установени по време на
проверката. Осъществяваната от свид. Б. дейност по връзване на арматура заедно
с останалите работници представлява предоставяне на работната сила от страна на
свидетеля, поради което изпълнението на трудовия договор обективно е било
започнало към момента на проверката. Жалбоподателят обаче е бил длъжен да
допусне свид. Б. до работа едва след като му връчи документите по чл. 63, ал. 1
от КТ.
Доказа се и от обективна страна, че на 16.09.2020 г.
между Б. и дружеството-жалбоподател е сключен трудов договор, т.е. преди датата
на проверката /17.09.2020 г./, както и че в трудовия договор е удостоверено с
подписите на двете страни по правоотношението, че свид. Б. е постъпил на работа
именно на 17.09.2020 г., когато е извършена проверката. Същевременно от справката
за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с вх. № 16388203126747/17.09.2020
г. се изясни, че жалбоподателят „Арх Ситистрой“ ЕООД е подал уведомление за
сключения трудов договор с Н.А.Б. в ТД на НАП в 19:37 часа на 17.09.2020 г.,
което време обективно попада след приключването на проверката от служителите на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Пловдив. Следователно няма как копие от това
уведомление, заверено от ТД на НАП, да е било връчено на свид. Б. към момента
на процесната проверка – между 14:00 ч. и 15:30 ч. на 17.09.2020 г., когато свидетелят
вече е бил допуснат до работа и е започнал да престира работната си сила. С
това си поведение жалбоподателят е осъществил изпълнителното деяние на
нарушението по чл. 63, ал. 2 вр. с ал. 1 от КТ. То включва съвкупност от
действие и бездействие – допускането на работника или служителя до работа и
непредоставяне преди това на копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ,
заверено от ТД на НАП. Нарушението е формално и от обективна страна е довършено
с факта на осъществяването на изпълнителното му деяние, без необходимост от настъпването
на определен вредоносен резултат. Следователно по делото е доказано
жалбоподателят „Арх Ситистрой“ ЕООД да е извършил административното нарушение,
за което му е наложена имуществената санкция.
С обжалваното наказателно постановление е ангажирана
административнонаказателната отговорност на търговско дружество, което е
юридическо лице. В тази връзка имуществената санкция е отделен правен институт,
въведен с разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН като обективна, безвиновна
отговорност на юридическите лица и едноличните търговци за неизпълнение на
задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност.
Разликата между наказанието „глоба“ за физическите лица и „имуществената
санкция“ за юридическите лица и едноличните търговци се свежда до субекта на
отговорността и именно от тази разлика в субекта отговорността по чл. 83 от ЗАНН се определя като обективна, безвиновна отговорност (така Тълкувателно решение № 3 от 03.07.2014 г. по
тълкувателно дело № 5/2013 г. на ОСК на ВАС). Следователно въпросът за
вината не подлежи на изследване в процеса.
Съгласно разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ за
извършеното нарушение от жалбоподателя – юридическо лице, е предвидена
имуществена санкция в размер от 1 500 до 15 000 лева. Правилно е определена
приложимата санкционна норма. Наложената с наказателното постановление
имуществена санкция е индивидуализирана в минималния предвиден размер от
1 500 лева. Санкцията е съобразена със степента на обществена опасност на
деянието и на дееца и се явява справедлива предвид установените смекчаващите и
отегчаващи отговорността обстоятелства съгласно чл. 27, ал. 2 вр. ал. 3 от ЗАНН. Настоящото производство е образувано по жалба на санкционираното лице,
поради което съдът не може да отегчава положението му, същевременно правилата
на ЗАНН не допускат определяне на санкцията под предвидения най-нисък размер. В
заключение не е допуснато нарушение нито при определянето, нито при
индивидуализацията на имуществената санкция.
По гореизложените съображения съдът намери жалбата за
неоснователна, а наказателното постановление за законосъобразно и обосновано,
поради което то трябва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед
изхода на делото и неоснователността на жалбата право на вземане за разноски
възниква единствено за административнонаказващия орган, който изрично е поискал
присъждането им. Съгласно чл. 63, ал. 5 от ЗАНН възнаграждението в полза на
юридическите лица се присъжда в размер, определен от съда. При определяне на
възнаграждението следва да се съблюдава правилото на чл. 63, ал. 5, изр. 2 от ЗАНН,
съгласно което размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя страна препраща към
Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от 17.01.2006 г.).
Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в производства по ЗАНН
е от 80 до 120 лева. Препращането е единствено към максималния размер на
възнаграждението, т.е. към сумата от 120 лева, като съдът определя
възнаграждението по справедливост и в рамките на посочената максимална горна
граница. В настоящото производство наказващият орган е защитаван от служител с
висше юридическо образование, като по делото е представено пълномощно на лист
26. Макар длъжността на процесуалния представител да не е юрисконсулт, то за
преценката по чл. 63, ал. 5 от ЗАНН от значение е не формалното наименование на
длъжността, а нейният характер и упражняваните правомощия. Да се приеме противното,
би означавало да се поставят в неравноправно положение лицата, защитавани от
служители с юридическо образование, които формално не са назначени на длъжност
юрисконсулт, но по същество изпълняват еднаква като съдържание трудова функция.
Следователно юрисконсултско възнаграждение следва да се присъжда при
благоприятен изход на спора във всички случаи, когато защитата е осъществена от
лице, което отговаря на критериите по Решение № 10 от 29.09.2016 г. по
конституционно дело № 3/2016 г. на Конституционния съд, а именно: лицето да има
юридическо образование; да е назначено на трудово или служебно правоотношение в
ЮЛ, ЕТ, държавно учреждение или организация и да е включено в организационната
му структура, независимо от наименованието на заеманата длъжност; лицето да
разполага с изрично пълномощие да осъществява процесуално представителство.
В този
смисъл е практиката на Върховния административен съд по чл. 144 вр. чл. 143 от АПК – така Тълкувателно решение № 3/13.05.2010 г. по тълкувателно дело № 5/2009
г. на ВАС; Решение № 2652 от 19.02.2020 г. по адм. дело № 7832/2019 г. на ВАС;
Решение № 3752 от 23.03.2018 г. по адм. дело № 7075/2017 г. на ВАС; Решение № 8849
от 06.07.2017 г. по адм. дело № 3415/2016 г. на ВАС; Определение № 8710 от 05.07.2017
г. по адм. дело № 6178/2017 г. на ВАС; Решение № 5139 от 19.04.2018 г. по адм.
дело № 3266/2017 г. на ВАС; Решение № 10230 от 24.07.2020 г. по адм. дело №
11280/2019 г. на ВАС. Следователно страната, представлявана от лице с висше юридическо образование, ще има
право на юрисконсултско възнаграждение независимо от наименованието на
заеманата от процесуалния представител длъжност, а според нейния характер. В
тази връзка разноски се дължат и на въззиваемата страна, като справедливият
размер на възнаграждението е 100 лева, който е съобразен с извършените по
делото следствени действия, конкретната фактическа и правна сложност, както и с
правилата за определяне на възнаграждението.
За
заплащане на разноските следва да бъде осъдена ответната страна в процеса –
жалбоподателят „Арх
Ситистрой“ ЕООД. По аргумент от §1, т. 6 от допълнителните разпоредби
на АПК разноските следва да бъдат присъдени в полза на това юридическо лице, от
което е част административнонаказващият орган, а в случая това е Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“, съгласно чл. 2, ал. 1 от устройствения й
правилник.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1,
предл. първо от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 16-002958 от 13.11.2020 г., издадено от Ж.Д.Н. – ***, с което
на „АРХ СИТИСТРОЙ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, район „Южен“, Околовръстен път, База Хъс, представлявано от *** С.В.П.,
на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева за
нарушение по чл. 63, ал. 2 вр. ал. 1 от Кодекса на труда.
ОСЪЖДА „АРХ
СИТИСТРОЙ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, район „Южен“, Околовръстен път, База Хъс, представлявано от управителя
С.В.П. да заплати на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ сумата от 100 (сто) лева, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния
кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд
– Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че
решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала, ХБ