Р Е Ш Е
Н И Е
№44
гр. Несебър, 24.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публично заседание на седемнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Мая Деянова, като разгледа АНД
№ 1835 по описа на Районен съд Несебър за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от „Ф.М.” ЕООД, срещу наказателно постановление № 02-0002270 от 26.11.2019г.
на директора на д. „И.п.т.”***, с което на жалбоподателя на
основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 1 от КТ, за извършено нарушение на
чл. 403а, ал. 1 от КТ вр. чл. 9а, ал. 1 от Наредба за работното време, почивките и отпуските, е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 лв. Жалбоподателят
сочи, че изисканите от проверяващите документи са били предоставени в срока за
явяване, посочен в призовката, с която са изискани. Навежда, че даденото
предписание е било изпълнено преди изтичането на срока за това. Обръща
внимание, че са предотвратени вредните последици от нарушението. Счита, че са
налице предпоставките на чл. 415в от КТ и чл. 28 ЗАНН. С тези доводи моли
обжалваното НП да бъде отменено, алтернативно – да бъде намален размерът на
наложеното наказание.
Ответната страна в производството – д. „И.п.т.” Б. чрез
процесуалния си представител, навежда, че нарушението е доказано по безспорен
начин. Излага, че графикът е следвало да бъде на разположение на проверяващите
към момента на проверката. Обръща внимание, че представянето му впоследствие не
отменя факта на допуснатото нарушение. Счита, че представянето му не
представлява отстраняване на нарушението. Намира, че санкцията е определена
правилно. Моли обжалваното НП да бъде потвърдено. Претендира за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като
съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено
следното:
От фактическа страна:
На 14.08.2019г. от служители при д. „И.п.т.” Б. сред
които свидетелката И. (инспектор в дирекцията), била извършена проверка на
място в обект „дрогерия”, находящ се в УПИ ***.***, кв. 64, в с. Р., стопанисван от „Ф.М.” ЕООД. По време на проверката контролните органи изискали да
им бъде предоставен екземпляр от предварително утвърден от работодателя
поименен месечен график за работа на работещите в обекта лица. Такъв не им бил
предоставен. При това положение на намиращото се в обекта лица била връчена призовка
по чл. 45, ал. 1 АПК, с която се изисквало представител на дружеството да се
яви на 22.08.2019г. в 10:00 часа в дирекцията и да представи документи, сред
които и графици за разпределение на работното време от месец май до момента на
проверката. В призовката било вписано, че на място в обекта не са представени
график за разпределение на работното време за месец август 2019г. и правилник
за вътрешния трудов ред. Във връзка с проверката по документи в дирекцията се
явило изрично упълномощено от управителя на дружеството лице – Таня Николова (с
пълномощно на л. 19 от делото), което представило график за работа за месец
август 2019г., правилник за вътрешния трудов ред, както и заповед от 06.07.2019г.
за сумирано изчисляване на работното време в процесния обект – от един
календарен месец (на л. 14 от делото). При констатираните факти от св. И. бил
съставен АУАН № 02-0002270 от 26.09.2019г. – за нарушение на чл. 403а, ал. 1 от КТ във вр. с чл. 9а
от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, тъй като по време на
проверката на място не са представени предварително утвърдени от работодателя
поименни месечни графици за работа на работещите в обекта за периода 01.08.2019г.
– 31.08.2019г. АУАН бил връчен на Таня Николова, като упълномощено от търговеца
лице. На същата дата бил издаден и протокол за извършена проверка № ПР 1927154
от 26.09.2019г. Въз основа на АУАН е издадено и процесното НП, предмет на
проверка в настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена
с оглед събраните по делото доказателства: АУАН № 02-0002270 от 26.09.2019г., генерално пълномощно
на Таня Николова, фискален бон, призовка
по чл. 45, ал. 1 от АПК, справка по чл. 402, ал. 1, т. 3 вр. чл. 402, ал. 2 от КТ, Заповед от 06.07.2019г. за сумирано изчисляване на работното време,
правилник за вътрешния трудов ред, график за месец август 2019г., протокол за
извършена проверка № ПР 1927154 от 26.09.2019г., заповед № 3-0058 от
11.02.2014г. на ИД на ИА ГИТ, свидетелските показания на свидетелката И.. От посочените
доказателства се установява в пълнота описаната по-горе фактическа обстановка.
Същите си кореспондират помежду си и съдът ги кредитира. Възраженията на жалбоподателя
не са срещу установените факти и касаят правната страна на спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
На първо място съдът намира, че жалбата е депозирана в
рамките на предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирано да обжалва
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава НП по силата на заповед №
3-0058 от 11.02.2014г. на ИД на ИА ГИТ) в срока по чл.
34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Настоящият състав като инстанция по същество след
извършена проверка за законност, намира следното:
В конкретния случай се касае за извършено нарушение по
чл. 403а, ал. 1 от КТ. От фактическа страна по делото се установи, че
работодателят е въвел със заповед от 06.07.2019г. сумирано изчисляване на
работното време за работниците си в проверявания обект с периодичност от един
месец. В същото време при проверка на място на 14.08.2019г. в „дрогерия”,
находящ се в УПИ ***.***, кв. 64, в с. Р., на проверяващите не са представени поименни графици за работа за период, за който е установено сумирано
изчисляване на работното време – 01.08.2019г. – 31.08.2019г. Такива са представени впоследствие - по време на проверката по документи.
Ето защо безспорно работодателят е нарушил разпоредбата на чл. 403а, ал. 1 от КТ. След като в обекта е въведено сумирано изчисляване на работното време работодателят
е бил длъжен да изпълни задълженията си по чл. 9а, ал. 1 от Наредба за работното време, почивките и отпуските и едновременно с установяване на сумираното изчисляване на работното време
да утвърди поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното
изчисляване, които да се съхраняват най-малко 3 години след края на периода, както и да запознае работниците или
служителите с утвърдените графици преди започване на работа по тях. Следователно нарушението по чл. 403а, ал. 1 КТ е осъществено, тъй като
целта на посочената норма е на проверяващите да се предоставят незабавно
екземпляри от документите във връзка с полагания труд в обекта, за да могат да
извършат преценка дали е допуснато нарушение на трудовото законодателство. С
непредставянето на тези документи на проверяващите в момента на проверката на
практика е осъществен съставът на нарушението по чл. 403а, ал. 1 от КТ.
Изискването на чл. 403а, ал. 1 от КТ е документите да са „на разположение” на
проверяващите органи, т.е. към момента на проверката да им се предоставят. При
липсата на такива документи е и обективно невъзможно те да се предоставят на
проверяващите, поради което съставът на нарушението безспорно е осъществен.
Не може да се приеме и тезата за наличието на маловажен
случай. Няма как да се приеме за маловажен случай по смисъла на чл. 415в, ал. 1
от КТ, тъй като нарушението не е отстранено непосредствено след извършването
му. По време на проверката на 14.08.2019г. графици не са се съхранявали в
търговския обект. Това е препятствало възможността контролните органи да проверят
графиците на момента. Такива не са им представени веднага след проверката на
място, а едва на по-късен етап – при проверката по документи. Поради тази
причина следва да се приеме, че нарушението не е отстранено непосредствено след
извършването му. В такава насока е и практиката на касационната инстанция –
Решение 1745 от 27.10.2017г. по к.н.а.х.д. 1647/2017г. по описа на
Административен съд Бургас, Решение 1001/18.05.2018г. по к.н.а.х.д 592/2018г.
по описа на Административен съд Бургас, Решение № 1853 от 04.11.2019г. по
к.н.а.х.д. № 2031/2019г. по описа на Административен съд Бургас.
Настоящият състав счита, че в конкретната хипотеза не
следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е
налице маловажност на случая. При определяне на
маловажните случаи при административните нарушения съгласно ТР № 1 от 12.12.2007г. на ВКС по н. д. № 1/2007г., ОСНК
следва да се съобрази чл. 93, т.9 от НК, съгласно която разпоредба маловажен случай е
този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Като се вземе предвид високата значимост на обществените отношения,
свързани със спазване на трудовото законодателство, съдът намира, че самото
нарушение не може да се характеризира като такова с ниска обществена опасност.
Нарушението е първо за жалбоподателя, но това обстоятелство не може да се
приеме като достатъчно смекчаващо, за да е налице маловажен случай. Изложеното
до тук е достатъчно за съда да приеме, че разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е
неприложима към процесния случай. Липсват обстоятелства, които да
характеризират процесното нарушение като такова с по-ниска степен на обществена
опасност от останалите нарушения от същия вид.
За извършеното нарушение на чл. 403а, ал. 1 от КТ в чл.
414, ал. 1 от КТ се предвижда наказание имуществена санкция в размер от 1500
лв. до 15 000 лв. Наказващият орган е наложил на жалбоподателя санкция в
размер на 1500 лв. При определяне на наказанието при условията на чл. 27, ал. 2
от ЗАНН съдът достигна до извод, че санкцията е определена в минималния размер
в санкционната норма, поради което няма основание да бъде променяна.
С оглед изложеното съдът достигна до краен извод, че НП
следва да бъде потвърдено.
При този изход
на спора с оглед изричното искане на процесуалния представител на наказващия
орган и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в полза на ДИТ Бургас следва да се
присъдят направените разноски – за юрисконсултско възнаграждение. В тази връзка
следва да се има предвид, че разноските се определят по реда на АПК. По смисъла
на чл. 143, ал. 3 от АПК когато съдът отхвърли оспорването страната, за която
административният акт е благоприятен, има право на разноски. В Тълкувателно
решение № 3 от 13.05.2010г. по тълкувателно дело № 5/2009г. по описа на общото
събрание на колегиите на ВАС е прието, че случаите, в които съдът отхвърли
оспорването страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в
производството. Видно от мотивите на ТР в такива случаи следва да се приложи
субсидиарно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Според този текст размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл. 37 от Закона за правната помощ. Впрочем и разпоредбата на чл. 63, ал. 5
от ЗАНН препраща към чл. 37 от ЗПП. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Въз основа на
този текст е приета Наредба за заплащането
на правната помощ. Съгласно чл. 27е от цитираната Наредба възнаграждението за
защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от
80 до 120 лв. Т.е. съдът следва да определи юрисконсултското възнаграждение
именно в тези рамки. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът
достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално
представителство в полза на наказващия орган следва да се определи
възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 80 лв. Посочената
сума следва да се присъди в полза на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда”, доколкото последната е юридическото лице на
бюджетна издръжка, към което принадлежи ДИТ Бургас (като териториално
поделение) – арг. от чл. 63, ал. 5 ЗАНН вр. чл. 2, ал. 1 и чл. 16, ал. 1 от Устройствен
правилник на изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда” вр. пар. 1,
т. 6 от ДР на АПК.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 02-0002270 от 26.11.2019г. на директора на д. „И.п.т.”***, с което на „Ф.М.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл.
416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 1 от КТ, за извършено нарушение на чл. 403а, ал. 1
от КТ вр. чл. 9а, ал. 1 от Наредба за работното
време, почивките и отпуските, е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на
1500 лв.
ОСЪЖДА Ф.М.”
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда”, на основание чл. 63,
ал. 3 и ал. 5 ЗАНН, сумата от 80 лв., представляваща направени по делото
разноски – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на
съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: