Решение по дело №266/2024 на Районен съд - Димитровград

Номер на акта: 30
Дата: 29 януари 2025 г. (в сила от 21 февруари 2025 г.)
Съдия: Гергана Точева Стоянова Денчева
Дело: 20245610100266
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 февруари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 30
гр. гр. Димитровград, 29.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на
петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Гергана Т. Стоянова Денчева
при участието на секретаря Дарина М. Петрова
като разгледа докладваното от Гергана Т. Стоянова Денчева Гражданско дело
№ 20245610100266 по описа за 2024 година


Производството е образувано по искова молба, депозирана от З. Т. Г.,
чрез процесуалния му представител – адв. Т. Н., срещу П. В. Г. и А. Л. Г., с
която се иска да бъде признато за установено, че ищецът е собственик на 20.30
кв.м. от Поземлен имот с идентификатор № 21052.1014.186 по КККР на гр.
Димитровград, одобрени със заповед № РД-18-38/05.07.2006 г. на ИД на
АГКК, с адрес на имота: гр. Димитровград, ул. „***, ответниците да бъдат
осъдени да предадат на ищеца владението върху горепосочения имот, както и
да бъдат осъдени да преустановят неправомерното си въздействие върху
същия като премахнат поставения от тях в югозападната част на имота гараж с
площ от 20,30 кв.м., с проектен идентификатор № 21052.1014.186.7. В
исковата молба и двете уточняващи я молби, ищецът твърди, че е собственик
по силата на договор за дарение, обективиран в Нотариален акт за дарение на
недвижим имот от 24.10.2018 г. № 50, том 3, peг. № 3572, нот. дело № 412 по
описа на Нотариус ** в НК, с район на действие Районен съд – Димитровград,
на следния недвижим имот, а именно Поземлен имот с идентификатор №
21052.1014.186 по КККР на гр. Димитровград, одобрени със заповед № РД-18-
38/05.07.2006 г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: гр. Димитровград, ул. „***,
1
целият с площ от 427 кв.м., с трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/ ,стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: 1137, квартал 151 ,парцел:
VIII, при граници за целия имот: имот № 21052.1014.185, имот №
21052.1014.193,имот № 21052.1014.187, имот № 21052.1014.178, ведно с
построените в имота сгради: Сграда с идентификатор №21052.1014.186.1 по
КККР на гр. Димитровград, одобрени със заповед № РД-18-38/05.07.2006 г. на
ИД на АГКК, със застроена площ 84 кв.м., брой етажи 2 /два/ предназначение:
Жилищна сграда Многофамилна, на адрес гр. Димитровград, ул. ***,номер по
предходен план: няма., Сграда с идентификатор № 21052.1014.186.2 по КККР
на гр. Димитровград, одобрени със заповед № РД-18-38/05.07.2006 г. на ИД на
АГКК, със застроена площ 125 кв.м., брой етажи 1 /един/, предназначение:
Хангар, депо, гараж, на адрес гр. Димитровград, ул. ***, номер по предходен
план: няма, Сграда с идентификатор 21052.1014.186.3 по КККР на гр.
Димитровград, одобрени със заповед № РД-18-38/05.07.2006 г. на ИД на
АГКК, със застроена площ 40 кв.м., брой етажи 1 /един/ предназначение:
Сграда за търговия, на адрес гр. Димитровград, ул. ***, номер по предходен
план: няма. Поддържа, че след извършено геодезическо заснемане установил,
че в границите на имота му е поставен незаконен преместваем гараж, с
правоъгълна форма, с размери 3,40 м ширина и 5.96 м дължина или обем
20.30 кв.м., който гараж е разположен в югозападната част на имота и е
обозначен в представеното от ищеца геодезическо заснемане, с проектен
идентификатор № 21052.1014.186.7. Излага доводи, че ответниците са
поставили описания гараж без правно основание и чрез това свое действие
пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост в пълен обем. Моли
да бъде признато за установено, че е собственик на подробно описаните 20,30
кв.м. от поземления имот, като ответниците бъдат осъдени да му предадат
владението върху същия и да преустановят неправомерните си действия като
премахнат поставения от тях гараж.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответниците, ведно
с допълнително уточнение, в които същите оспорват иска. Поддържат, че по
отношение на ответницата А. Г. искът е недопустим, тъй като процесния
гараж е придобит от ответника – П. Г. по силата на наследяване от неговия
баща – ** Г.. В тази връзка ответната страна твърди, че последния е придобил
собствеността върху 20 кв.м. от процесния поземлен имот по силата на
2
договор за покупко-продажба, обективиран в приложен към отговора
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, за да си построи
гараж. Не се оспорва, че гаражът на ответника е индивидуализиран под № 7 в
геодезическото заснемане. Изложени са доводи за неоснователност на
претенцията, доколкото ответникът е собственик на процесната част от имота,
ведно с построения гараж. На следващо място се твърди, че процесният гараж
е поставен през 1993 г. – непосредствено след закупуване от страна на
наследодателя на ответника на 20 кв.м. от поземления имот и в тази връзка се
релевира възражение за придобиване по давност, обосновано с
обстоятелството, че от закупуването на имота и поставянето на гаража са
изтекли повече от 20 години. Поддържа се, че от закупуването на имота и
поставянето на гаража имотът се владее непрекъснато и необезпокоявано –
първо от праводателя на ответника, а след това и от самия ответник. Посочено
е още, че праводателят на ответника е декларирал имота през 2012 г., а след
смъртта на своя баща – ответникът от своя страна го е декларирал на свое име
през 2016 г. Предвид изложеното моли за отхвърляне на ревандикационния
иск. По отношение на негаторния иск поддържат, че същият е недопустим, а
по разгледан по същество неоснователен. В подкрепа на изложеното се
посочва, че ищецът не е собственик на посочената част от поземления имот.
Правят искания, представят доказателства, претендират разноски.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС – за признаване за установено, че ищецът е
собственик на поземлен имот с идентификатор № 21052.1014.186 по КККР на
гр. Димитровград, одобрени със заповед № РД-18-38/05.07.2006 г. на ИД на
АГКК, с адрес на имота: гр. Димитровград, ул. „***, целият с площ от 427
кв.м., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/, стар идентификатор: няма,
номер по предходен план: 1137, квартал 151, парцел: VIII, при граници за
целия имот: имот № 21052.1014.185, имот № 21052.1014.193, имот №
21052.1014.187, имот № 21052.1014.178, за осъждане на ответниците да му
предадат владението върху 20,30 кв.м. от посочения имот, която владеят и да
преустановят неправомерното си въздействие върху същия като премахнат
поставения от тях в югозападната част на имота гараж с площ от 20,30 кв.м., с
проектен идентификатор № 21052.1014.186.7.
Съдът е определил като безспорно в хода на производството, с оглед
3
изявленията на страните и поради това ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че ответникът Г. владее посочената от ищеца част от
процесния недвижим имот. Указал е на ищеца, че по иска с правно основание
чл. 108 ЗС, следва да установи при условията на пълно и главно доказване
наличието на следните предпоставки (юридически факти), а именно, че
ищецът е собственик на целия гореописан поземлен имот /доколкото съгласно
константната съдебна практика, при иск за собственост и предаване на реална
част от поземлен имот, предмет на защита е правото на собственост върху
целия имот/ по силата на твърдения от него договор за дарение, обективиран в
посочения в исковата молба нотариален акт, както и че имотът – подробно
посочената част от него, се владее от всеки един от ответниците. Указал е на
ищеца, че по иска с правно основание чл. 109 ЗС, следва да установи при
условията на пълно и главно доказване наличието на следните предпоставки
(юридически факти), а именно, че ищецът е собственик на целия гореописан
поземлен имот по силата на твърдения от него договор за дарение,
обективиран в посочения в исковата молба нотариален акт, както и че
ответниците са осъществили посоченото в исковата молба неоснователно
въздействие – че са построили описания гараж и че чрез това свое действие
пречат на ищеца да ползва и владее собствения си имот. Указал е на
ответниците, че във връзка с наведените от тях доводи и възражения в
отговора на исковата молба следва да установят при условията на пълно и
главно доказване, всички факти и обстоятелства, обуславящи възраженията на
ответника за твърдението му за притежаваното от него като изключителен
собственик право на собственост върху процесния имот, включително, че по
силата на твърдяната от него прехвърлителна сделка праводателят му е
придобил правото на собственост върху процесната част от поземления имот,
респективно, че е построил гаражът, а с оглед релевираните доводи за изтекла
в полза на страната придобивна давност – че праводателят на ответника е
владял и своил имота непрекъснато и необезпокоявано в периода от 1993 г. до
смъртта си, а след този момент, че тези действия са осъществявани от самия
ответник.
Разпитана в хода на производството свидетел Сн.**, без родство със страните
установи, че П. го имал този гараж от баща си **. Той купил този гараж,
тогава дори майка й ходила заедно с него да го купят местото. Те продали
тогава няколко места. Най – близкият до нейния гараж е гаражът на П.. През
4
1992 г. бил готов гаражът. От 1992 г. до момента този гараж си е там. След
като починал ** никой друг освен П. не е виждала там. Само П. имал ключ за
този гараж. Неговата жена не е идвала там, само той. Дядо ** преди никой не
го е съдил или да е имал претенции за този гараж. Отначало, калеко й **
плащал за данъците и за ремонтите на този гараж. След като починал баща му,
вече виждала само П. да влиза там в този гараж. П. влизал директно в гаража,
имал си излаз откъм улицата. Съседите на гаража били те, отпред
собствениците се сменяли, до тях бил гаража на **, после на **.
Приетото като доказателство по делото заключение по назначената
комплексна съдебна експертиза установи, че в резултат на извършените
измервания на място, справките в Община Димитровград, в СГКК град
Хасково и анализа на материалите в делото и съгласно приложеният документ
за собственост ( листове 6 и 7 от делото ) и скица ( на лист 8), площта на
поземлен имот с идентификатор 21052.1014.186 е 427 кв.м. Границите на
имота са нанесени с черна непрекъсната линия на приложената към СТЕ
Комбинирана скица. Процесния гараж попада в границите, в северозападния
ъгъл на имот с идентификатор 21052.1014.186. Площта на процесния гараж е
20 кв.м. Процесния гараж ( с номер 7 от геодезическото заснемане на ищеца ) е
изграден на основание Разрешение за строеж No. 47 от 25.03.1993 година (
лист 36 от делото ) и Протокол No. 11 за определяне на строителна линия и
ниво от 05.04.1993 година ( лист 39 от делото )- двата документа издадени от
Община Димитровград. Административният адрес на гаража на ответниците е
: град Димитровград, жк „***. Анализа на кадастралните и реryлационни
планове за процесните гараж и поземлен имот е представен в горните точки
3.1, 3.2 и 3.3. Имотът, описан в НА No. 14 / 24.09.1991 г., представляващ 20 /
300 идеални части от дворно място цялото от 300 кв.м, съставляващо
уреryлиран парцел V111 с площ 435 кв.м, отреден за двор планоснимачен
номер 1910 в квартал 99, представлява идеална част от поземлен имот с
идентификатор 21052.1014.186, в чийто северозападен ъгъл е изграден
процесния гараж с площ 20.30 кв.м.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и
взети в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна
следното:Не се спори между страните относно обстоятелството, че
ответникът Г. владее посочената от ищеца част от процесния недвижим имот.
5
По иска с правно основание чл. 108 ЗС, следва да установи при условията на
пълно и главно доказване наличието на следните предпоставки (юридически
факти), а именно, че ищецът е собственик на целия гореописан поземлен имот
/доколкото съгласно константната съдебна практика, при иск за собственост и
предаване на реална част от поземлен имот, предмет на защита е правото на
собственост върху целия имот/ по силата на твърдения от него договор за
дарение, обективиран в посочения в исковата молба нотариален акт, както и че
имотът – подробно посочената част от него, се владее от всеки един от
ответниците. От приетите писмени доказателства безспорно се установи, че
праводателят на ответника П. В. Г.-** Г. с нот.акт 14 от 1991год.е закупил
20кв.м. от имот целия с площ от ЗОО кв.м. по документ за собственост, а по
скица целия с площ от 435кв.м.в парцел VIII по плана на Димитровград,за да
си построи гараж. Видно от представените по делото писмени доказателства,
за гаража е издадено строително разрешение на името на ** Г.-баща и
наследодател на ответника от 25.0З.199Згод., вкл. наличен и протокол за
строителна линия,видно от който е, че застроената площ на гаража е 20.ОО
кв.м. В този смисъл ответникът П. Г. е придобил по наследство гореописания
имот и съответно е придобил по наследство и процесния гараж. Последният
се намира в долната югоизточна част на имота и е посочен под номер 7 в
геодезическото заснемане на имота, като е поставен непосредствено след
закупуване на този имот, в началото на 199З год.В този смисъл искът по
чл.108 от ЗС е изцяло неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли като
такъв. Видно от приложените към исковата молба писмени доказателства,
наследодателят на първия ответник е закупил 20кв.м. от имота в парцел VIII
по плана на Димитровград ,за да си построи гараж с нот. акт 14 / 1991год.,
което изцяло опровергава твърденията на ищеца,че той е собственик на
процесния имот и че ответниците го владеят без правно основание. Видно от
приложеното към отговора на ответниците удостоверение за идентичност на
имот е, че частта от имота от 20кв.м., закупен от праводателя на ответника Г. е
идентичен с имота на ищеца. Същият е закупил частта от имота от
20.ООкв.м., построил е гаража под № 7 в геодезическото заснемане на ищеца,
като видно от строителното разрешение и протокола за строителна линия,
гаражът е с площ от 20.кв.м.От свидетелските показания, които съдът
кредитира като безпристрастни, логични и последователни, процесният гараж
първоначално е ползван от бащата на първия ответник, а след неговата смърт
6
от Г., като никога никой не им е пречил и не е предявявал някакви претенции
за това. Владението е продължило непрекъснато и несмущавано повече от 20
години , което е потвърдено от свидетелските показания. Видно от писмените
доказателства по делото-данъчна скица, уведомление от кадастъра,
удостоверение за идентичност е, че административния адрес е
гр.Димитровград ,ул. „***. Тази част от имота обаче е част от голям имот,
бивша собственост на ***а, от който имот тя е разпродaла на няколко лица
малки части за гаражи.Същото се отнася и със съдените на гараж 7 обекти. За
гаража има издадено и строително разрешение и протокол за строителна
линия, което удостоверява чия собственост е и кога е изграден. От писмените
доказателства по делото и от приетата по делото техническа експертиза се
установява,че ответникът е собственик по нотар.акт 14/1991год. по наследство
върху 20 кв.м., които са част от имот с идентификатор 21052.1014.186 по
кадастрaлния план на Димитровград. Установява се още, че този гараж е под
ном.7 на геодезическото заснемане с проектен идентификатор
21052.1014.186.7, според уточняващата молба на ищеца, като същият е
построен на законово основание- строително разрешение от 25.03.1993год. и
протокол за строителна линия, като фактически параметрите му изцяло
отговарят на зададените такива в строителното разрешение и същият е
поставен точно на мястото, съгл.определената строителна линия и по никакъв
начин не засяга имота на ищеца, потвърдено и от заключението на вещото
лице, изслушано в съдебно заседание. Затова и според писмените
доказателства ответникът Г. е собственик на тези 20кв.м. и този гараж по
наследство, построил го е баща му и ответникът съответно го владее на
правно основание, а именно- нот.акт 14/ 1991 год. на праводателя му и
впоследствие като негов наследник.В този смисъл и тъй като не са налице две
от трите кумулативно изискуеми предпоставки, искът за ревандикация следва
да се отхвърли. За пълнота на изложението, този гараж е поставен в този имот
почти веднага след закупуването на тези 20кв.м.,а именно-в началото на
1993год. От закупуването и поставянето на гаража,частта от имота и гаража се
владеят непрекъснато и необезпокоявано от никого първо от праводателя му, а
след смъртта му и от ответника Г., който присъединява владението на
праводателя си. От закупуването на частта от имота и поставянето на гаража
през 199Згод. са изтекли повече от 20 години. Праводателят на ответника Г. е
декларирал имота и гаража през 2012год., а впоследствие при настьпване на
7
смърт на родителите, през 2016 год.,той е декларирал имота на свое име. През
цялото време първо наследодателят му, а после и той са ползвали имота и са
плащaни дължимите данъци и такси. В този смисъл Г. е станaл собственик на
имота и на самостоятелното оригинерно основание-давност, съгл. чл.79 от ЗС,
тьй като от закупуването му , повече от 20години го владее той лично и чрез
наследодателя си без никой да се противопоставя на това. Придобивната
давност е изтекла през време на брака с втората ответница, поради което иска
следва да се отхвърли и само на това основание. При тези изводи на съда,
следва да се отхвърли ревандикационния иск изцяло като неоснователен по
отношение на ответниците, тьй като не са нaлице две кумулативно изискуеми
предпоставки за уважаването му. Безспорно в хода на производството се
установи, че ищецът не е собственик на тази част от имота, както и че неин
собственик е ответника Г.. В тази връзка той и съпругата му владеят тази част
от имота на правно основание. Искът се явява и неоснователен, тьй като
ищецът не е собственик на процесния имот и извършените от ответниците
действия по поставяне и ползване на гаража в този имот са основателни, тьй
като първият е собственик и тези действия няма как да пречат на правата на
ищеца,доколкото са извършени от собственик.С действията си не се доказа те
да смущават собствеността на ищеца, тьй като влизат в гаража от другата
страна,а не през имота на ищеца.В хода на производството не се представиха
доказателства за установяване на конкретни противоправни
действия/бездействия в имота на ищеца, поради което и иска по чл.109 ЗС
също е неоснователен и следва да се отхвърли като такъв.
По разноските: Предвид и изхода на делото, разноски се дължат от
ищеца на ответниците. Представен и списък за разноски по делото, съгласно
приложени по делото договори за правна защита и съдействие и пълномощни,
поради което ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответниците
разноски в размер на по 3000 лева за всеки един от тях, представляващи 1500
лева-адвокатско възнаграждение по иска с правно основание чл.108 ЗС и 1500
лева по иска с правно основание чл.109 ЗС. По направеното от ищеца
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намери
същото за неоснователно, предвид фактическата и правна сложност на делото,
представените отговор на искова молба, писмени становища, писмени
бележки на ответниците, чрез процесуалния им представител в хода на
производството по уточняващите молби на ищеца, цената на иска по чл.108 от
8
ЗС, съгласно приета като доказателство по делото данъчна оценка, както и
съгласно приложените пълномощни адв.Д.К. е била упълномощена да
представлява и двамата ответници по делото П. Г. и А. Г.. В конкретния
случай делото не се отличава с ниска степен на фактическа и правна сложност.
Ответниците се представляват от един адвокат, който е с представени
доказателства за заплатени адвокатски възнаграждения, като претендирания
такъв съгласно и представен списък с разноски е в размер съответно за адв. К.
3 000 лв. от първия ответник П. Г. и 3 000 лв. от втория ответник А. Г..
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС, всеки от които е с предмет на отделен спор, проверка
и доказване. Проведени са две открити съдебни заседания с активното участие
на процесуалните представители на страните, назначена е комплексна
техническа експертиза за изследване на фактите по исковата молба и по
възраженията на ответниците, изпълнена от две вещи лица, воден и разпитан в
открито съдебно заседание е допуснат свидетел по искане на ответниците.В
този смисъл възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
неоснователно, съобразно обема и сложността на правната работа на
процесуалния представител на ответниците.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от З. Т. Г., ЕГН ********** от
гр.Димитровград,ул.** чрез адв. Т. Н. АК-Хасково адрес за съдебна
кореспонденция :гр.Хасково ,пл.*** против П. В. Г., ЕГН:********** и А. Л.
Г., ЕГН:********** и двамата с адрес: гр.Димитровград,ул.“*** искове с
правно основание чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС – за признаване за установено, че
ищецът З. Т. Г. е собственик на поземлен имот с идентификатор №
21052.1014.186 по КККР на гр. Димитровград, одобрени със заповед № РД-18-
38/05.07.2006 г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: гр. Димитровград, ул. „***,
целият с площ от 427 кв.м., с трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: 1137, квартал 151, парцел:
VIII, при граници за целия имот: имот № 21052.1014.185, имот №
21052.1014.193, имот № 21052.1014.187, имот № 21052.1014.178; за осъждане
9
на ответниците П. В. Г., ЕГН:********** и А. Л. Г., ЕГН:********** и
двамата с адрес: гр.Димитровград,ул.“*** да му предадат владението върху
20,30 кв.м. от посочения имот, която владеят и да преустановят
неправомерното си въздействие върху същия като премахнат поставения от
тях в югозападната част на имота гараж с площ от 20,30 кв.м., с проектен
идентификатор № 21052.1014.186.7.

ОСЪЖДА З. Т. Г., ЕГН ********** от гр.Димитровград,ул.“*** чрез
адв. Т. Н. АК-Хасково адрес за съдебна кореспонденция :гр.Хасково ,пл.***,
да заплати на ответника П. В. Г., ЕГН:********** с адрес:
гр.Димитровград,ул.“*** направените от последния по делото разноски в
размер на 3000.00 /три хиляди/ лева.

ОСЪЖДА З. Т. Г., ЕГН ********** от гр.Димитровград,ул.** чрез адв.
Т. Н. АК-Хасково адрес за съдебна кореспонденция :гр.Хасково ,пл.***, да
заплати на ответника А. Л. Г., ЕГН:********** с адрес:
гр.Димитровград,ул.“*** направените от последната по делото разноски в
размер на 3000.00 /три хиляди/ лева.
ОБЯВЯВА комбинирана скица на ПИ с идентификатор 21052. 1014. 186
по КККР на град Димитровград с нанесени изградените в него гаражи към
заключението по комплексната съдебно- техническата експертиза на вещите
лица инж.Д.К. и инж.Св.С., съставляваща л.129 от делото, за неразделна част
от решението.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на въззивното
производство пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
10