Р Е
Ш Е Н
И Е
№115
гр. Пирдоп, 18.08.2017 година
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд-Пирдоп (РСПп), I-ви
състав, в публичното заседание на двадесети юли през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
Председател: Симеон Гюров
При участието на съдебния
секретар М.Н., като разгледа докладваното от съдия Гюров гр. дело № 145 по
описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 422, ал.1, вр. чл.415 от ГПК.
Производството е образувано по
искова молба на „Д.К.Б.“ АД с ЕИК *******, представлявано от С.И.– Изпълнителен
директор, чрез юрк.В.В. – пълномощник, със съдебен адрес:***, срещу Г.П.Р. с
ЕГН **********, с адрес: ***. В исковата
молба се твърди, че със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК е образувано ч.гр.д. № 479/2016 г. по описа на PC ПИРДОП срещу Г.П.Р.
за следните суми: 1992 лв. просрочена главница, ведно със законната лихва върху
сумата от дата на входиране на заявлението по чл. 410 ГПК, до окончателното и
изплащане; 123.88 лв. - наказателна лихва за периода от 30.03.16 г. до 21.09.16
г.; 42.32 лв. - направени разноски за държавна такса и 304 лв. -възнаграждение
за един процесуален представител. Твърди се, че по делото в законоустановения
срок е постъпило възражение от длъжника срещу издадената Заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК. Ищецът твърди в исковата молба, че със свое разпореждане съдът
му е предоставил едномесечен срок, съгласно чл. 415 ГПК, в който да бъде
предявен иск за установяване на вземането му срещу ответника и с оглед на
гореизложеното за него възниква правен интерес да инициира настоящия исков
процес, воден от следните мотиви: Между „Д.К.Б.“ АД и Г.П.Р. на 07.03.2016 г. е
сключен Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта D.C.и
предоставяне на Кредитен лимит /овърдрафт/, с който на ответника е предоставена
кредитна карта с лимит по партидата в рамер на 500 лева, за извършване на
безналични плащания на стоки и услуги и за теглене на пари в брой от терминално
устройство ATM (банкомат) или ПОС (или импринтер), при условията на чл. 298,
ал. 1, т. 1 от ТЗ, като в становище по делото твърди, че е допусната техническа
грешка в исковата молба, в която неправилно е посочено, че за обезпечаване
изпълнението на договора ответника издал в полза на ищеца запис на заповед. За
всички операции, извършени с картата, отчетени през един отчетен период,
длъжникът е имал право на гратисен период в размер на 45 дни, през който не се
начислява уговорената годишна лихва в размер на 19 %, при условие, че до падежа
е погасил пълния размер на всички отчетени плащания през съответния отчетен
период /т. 7 и т. 8 от Договора/. След изтичане на отчетния период длъжникът е
получавал извлечение по картата / т. 4 от Договора/ и е бил задължен да
погасява усвоената част от кредитния лимит, съгласно т. 10. 1 от Общите условия
или бил е задължен да погасява минималната погасителна вноска, съгласно буква
и) на т. 1.1 от Общите условия /т. 5 от Договора/, освен ако не е сторил това в
гратисния период и не е погасил пълния размер на разходите си. Минималната
погасителна вноска е сумата, която титулярят по картата е длъжен да погасява
ежемесечно и представлява 5 % от размера на главницата на задълженията,
формирани по съответната карта към последния ден на отчетния период, плюс
всички дължими към датата на падежа лихви, такси и комисиони и сумата , с която
е надвишен кредитния лимит, ако е надвишен. При непогасяване до датата на
падежа на съответния отчетен период на пълния размер на минималната погасителна
вноска, титулярят на картата има задължение да заплаща наказателна лихва върху
непогасената част от минималната погасителна вноска, намалена с размера на
дължимите към датата на падежа лихви за дните на просрочие, която е в размер на
договорената годишна лихва плюс наказателна надбавка в размер на 6 процентни
пункта /т. 8 от Договора, т. 11.1 от ОУ/. Ищецът прилага към исковата молба и
моли да бъде прието като доказателство по делото Протокол от 30.03.16 г.,
удостоверяващ получена кредитна карта и ПИН код, върху който е положен подписа
на длъжника, което удостоверява предоставяне на кредитната карти, както и
Експресно искане за издаване на кредитна карта D.C.от 30.03.16 г. Ищецът
прилага към исковата молба и моли да бъде прието като доказателство по делото
Извлечения от счетоводството на кредитора за движението по партидата на
кредитните карти, удостоверяващи извършените с кредитната карта операции,
включително данни за размера, датата и вида на разхода /на ПОС или ATM/,
постъпления за погашение на дълга, начислени лихви, такси, минималната
погасителна вноска към дата, дата на падеж. Извлеченията обхващат периода от
01.03.2016 г. до 30.11.16 г. Ищецът твърди в исковата молба, че съгласно
Удостоверение, изх. № 5929/19.09.2016 г., към датата на депозиране на
заявлението размерът на претендираното вземане е както следва: общо 2115.88
лв., от които 1992 лв. главница, 123.88 лв. наказателна лихва за периода от
30.03.16 г. до 21.09.16 г. Твърди, че въпреки поетите задължения съгласно т. 2,
т. 5, т.7 и т. 8 от Договора, във връзка с т. 10.1 и т. 11.1 от Общите условия,
Длъжникът не обслужва кредитната карта, не изпълнява задълженията си съгласно
сключения Договор, Общите условия и Тарифата, не извършва погашения на дълга
си.Ищецът твърди в исковата молба, че с писмо адвокат С.Н. *** се свързал с
тях, като пълномощник на длъжника, с молба за предоставяне на гъвкава и
облекчена схема за разсрочване на дълга на клиентката му Г.Р., с което на
практика длъжникът признал претендираните суми. Ищецът прилага към исковата
молба и моли да бъде прието като доказателство по делото писмото на адвокат С.Н.
и пълномощно.
Ищецът моли съда да постанови
решение, с което да уважи иска му срещу Г.П.Р., ЕГН **********, като приеме за
установено, че по Договор за издаване на револвираща международна кредитна
карта D.C.и предоставяне на Кредитен лимит /овърдрафт/ от 07.03.2016 г.
ответникът му дължи просрочена главница в размер на 1992 лв., ведно със
законната лихва върху сумата от дата на входиране на заявлението по чл. 410 ГПК-29.09.2016
г. до окончателното изплащане, 123.88 лв. наказателна лихва за периода от
30.03.16 г. до 21.09.16 г., 42.32 лв. - направени разноски за държавна такса и
304 лв. - възнаграждение за един процесуален представител. Ищецът моли да му бъдат присъдени направените по настоящето дело разноски,
включително и юрисконсултско възнаграждение, последното в размер на 370 лв. с
оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 7, ал.
2, т. 2, вр. §2 от Допълнителните разпоредби на Наредба №1 от 09.04.2004 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и съгласно приложения списък
с разноски.
Ответникът в срока по реда на чл.
131 от ГПК се е възползвал от правото си да даде писмен отговор, не е
представил писмени доказателства и е направил доказателствени искания.
Ответникът заявява в писмения отговор, че оспорва исковата претенция както по
основание, така и по размер. Ответникът заявява в писмения
отговор, че оспорва представените копия на договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта от 07.03.2016 г., Експертно искане и Протокол, и
двете от 30.03.2016 г., с оглед заявеното в становище от страна на ищеца, че ще
се ползва от тях и приложени същите в оригинал, в с.з. е открита процедура по
оспорването им, като същото не е доказано. В съдебно заседание ответника,
редовно призован, не се явява, не ангажира доказателства.
Районен съд-Пирдоп,
като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото
доказателства, съгласно чл. 235 ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
По делото са представени и приети Договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта „D.C.” и предоставяне на Кредитен лимит /овърдрафт/ от 07.03.2016
г.; декларация за
икономическа свързаност с други лица ;Общи условия; Тарифа; Удостоверение, изх.
№5929/19.09.2016 г.; Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК; Експресно
искане за издаване на кредитна карта D.C.от 30.03.16г.; Протокол от 30.03.2016
г., удостоверяващ получаване на кредитна карта и ПИН код; Извлечения от счетоводството на кредитора,
обхващащи периода от 01.03.2016 г. до 30.11.16
г.; Уведомление от адв. С.Н.,, приложено е ч.гр.д.№ 479/2016
г. по описа на РСПп,
по което е издадена Заповед №500/03.10.2016 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК, предмет на настоящото
производство, от което се установява, че
иска на ищеца „Д.К.Б.“ АД с ЕИК *******, представлявано от С.И.– Изпълнителен
директор по чл.422, вр.чл.415 ГПК е предявен срещу ответника Г.П.Р. с ЕГН **********, с
адрес: ***, в установения едномесечен срок от подаденото от ответника
възражение.
От приетата по делото ССчЕ и изслушано по
нея вещо лице в с.з. се установява, че Г.П.Р. с ЕГН **********, е притежател на револвираща
международна кредитна карта D.C.. Клиента е подписал: На 07.03.2016 г. -
Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта D.C.и
предоставяне на Кредитен лимит (овърдрафт). На 30.03.2016 г. картата е получена
лично, като клиента разписва собственоръчно Протокол за получаване на кредитна
карта (с валидност: от 03/2016 до 02/2018) и на ПИН код. Направената аналитична
справка от „ Д.К.Б." АД гр. София е видно, че Общата стойност на
осчетоводени фактурирани: разходи по картата са
в размер на 2 487.60 лв. По сметката на „Д.К.” АД с основание покриване
на разходи по карта са постъпили 42 лв. на 20.04.2016 г. В.л. установява, че
главницата е в размер на 1992,00 лв., с наказателна лихва в размер на 123,88 лв.
Настоящият съдебен състав кредитира така даденото заключение на в.л. като
обективно, безпристрастно и пълно.
При така установеното от фактическа страна, съдът
намира от правна страна следното:
По предявения иск с правно основание чл.422 ГПК:
Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест ищеца следва да установи, че спорното право е
възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на
валидно възникнало облигационно правоотношение, по което той е кредитор, а
ответникът – длъжник, и настъпване на изискуемостта на вземането, като
ответникът следва да ангажира доказателства за правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи възражения срещу съществуването на
вземането, респективно срещу изискуемостта на вземането. Основателността на иск по чл.422, ал.1, вр.
чл.415 ГПК се обуславя от наличието на следните предпоставки: валидно
възникнало между страните правоотношение, настъпила изискуемост на
задължението и релевирано неизпълнение
от страна на задълженото лице. От събраните по делото доказателства се установи задължението на ответника
по облигационното му отношение с ищеца, като Между „Д.К.Б." АД, ЕИК ******* -
Кредитор и Г.П.Р.,
ЕГН ********** - Длъжник, на 07.03.16 Г, г., е сключен
Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта D.C.и
предоставяне на кредитен лимит (Договора), въз основа на който на лицето е
предоставена такава. Кредитният лимит по партидата й е в размер на 500.00 лева - същият за
извършване на безналични плащания на стоки и услуги и за теглене на пари в брой
от терминално устройство ATM (банкомат) или ПОС (импринтер). Установи се, че е
извършвал многобройни транзакции, изразяващи се в теглене на пари в брой (ATM),
като видно от заключениетго на в.л. по сметката на „Д.К.” АД с основание покриване на разходи
по карта са постъпили 42 лв. на 20.04.2016 г. С оглед на изложеното, настоящия съдебен състав
намира, че ответникът Г.П.Р., ЕГН **********, по Договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта D.C.и предоставяне на Кредитен лимит
/овърдрафт/ от 07.03.2016 г. дължи на ищеца „Д.К.Б.“
АД, ЕИК *******, просрочена главница в размер на
1992 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 29.09.2016 г. - датата на входиране на заявлението по
чл. 410 ГПК до окончателното изплащане, както и сумата в от 123.88 лв. - наказателна лихва за периода от 30.03.2016 г. до 21.09.2016 г.
Относно разноските:
Отговорността за съдебни разноски е
невиновна и обективна, в който смисъл е и трайната практика на ВС, изразена в
ТР 119/1956 г. на ОСГК, настоящия съдебен състав приема, че не е налице
хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК, а именно да са кумулативно налице двете
предпоставки: ответника Г.П.Р. с ЕГН ********** да не е дал повод за завеждане на
иска и да признае иска. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, направеното искане за присъждане на направените съдебни разноски от
процесуалния представител на ищеца „Д.К.Б.“ АД
с ЕИК *******, съобразно приложените доказателства по
делото, а именно приложен списък на същите по чл.80 ГПК, следва да бъдe уважено, като на ищеца се
присъдят и разноските, направени в заповедното производство по ч.гр.дело № 479/2016 г. по описа на РСПп, предвид
разрешението в т. 12 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС, като ответника
Г.П.Р. с ЕГН ********** следва да заплати на ищеца „Д.К.Б.“ АД с ЕИК ******* общо разноски в размер на 1 003,72 лева.
По изложените съображения, Районен
съд-Пирдоп, първи състав
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА за установено по
отношение на ответника Г.П.Р.
с ЕГН **********, че
дължи на ищеца „Д.К.Б.“ АД с ЕИК *******, просрочена главница
в размер на 1992,00 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 29.09.2016
г. - датата на входиране на заявлението
за издаване на Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 500/03.10.2016 г. по
ч.гр.д. №479/2016г. по описа на Районен съд-Пирдоп, до окончателното и изплащане, както
и сумата в размер на 123,88 лв. - наказателна лихва за периода от
30.03.2016 г. до 21.09.2016 г.
ОСЪЖДА „Г.П.Р.
с ЕГН ********** да заплати на „Д.К.Б.“ АД с ЕИК ******* общо разноски в размер на 1 003,72 лева, от които 657,40
лв.-разноски по настоящото производство и 346,32 лв.-разноски по ч.гр.д.№479/2016
г. по описа на РСПп.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/НЕ СЕ ЧЕТЕ
Вярно с оригинала!
Адм.секретар: