№ 1003
гр. Б...., 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б...., LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20242120204559 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. Н. З., ЕГН **********, против Наказателно
постановление № 22-0001862/11.09.2024 г., издадено от началника на ООАА - Б...., с което за
нарушение на чл. 96а, ал. 3 от Закона за автомобилните превози (ЗАП), на жалбоподателя е
наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв.
Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и моли за отмяна на НП.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се представлява.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 09.08.2024 г., в 07:47 ч., в гр. Б...., на път I-9, до база „П.......“, в посока към село
М........., жалбоподателят И. З. управлявал автобус „М.....“ с рег. № СВ ......, собственост на
търговско дружество „Ц..... - МС“ ЕООД. При извършена проверка от свидетеля П. Р. -
инспектор в ООАА - Б...., е установено, че жалбоподателят, като водач на автобуса,
извършва случаен превоз на 31 броя пътници по редовна линия с маршрут от к.к. С.... до гр.
М......
За извършеното деяние на жалбоподателя е съставен акт за нарушение по чл. 96а, ал.
3 от ЗАП, а на 11.09.2024 г. е издадено и обжалваното НП.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото писмени и гласни доказателства - наказателно постановление, акт за установяване
на административно нарушение, пътен лист, пътническа ведомост за случаен превоз,
договор за превоз на пътници, фискални бонове, свидетелство за регистрация част II,
ЗППАМ, заповеди на л. 38 - 40 от делото, както и от показанията на актосъставителя.
Доказателствените източници са непротиворечиви и кредитирани от съда изцяло. Съдът
счита, че няма основания да не бъдат отчетени и показанията на свидетеля П. Р., тъй като
същите се взаимодопълват от приложените писмени доказателства.
От правна страна:
1
Жалбата е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН, подадена е от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения.
В конкретния случай, съдът счита, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган и в срока по чл. 34 от ЗАНН, като същото е съобразено с нормата на чл.
57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от
ЗАНН. Нарушението е индивидуализирано достатъчно ясно и не е нарушено правото на
защита на жалбоподателя да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано правилно. Не са налице формални предпоставки за отмяна на
обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл.
96а, ал. 3 от ЗАП, която гласи, че водач на моторно превозно средство, който извършва
превоз на пътници по автобусна линия под формата на случаен или специализиран превоз
или превоз за собствена сметка, се наказва с глоба 500 лв.
В случая, по делото е безспорно установено, че жалбоподателят е имал качеството на
водач на МПС, тъй като на въпросната дата и място същият е управлявал автобус „М.....“, с
рег. № СВ ......, и именно в този момент е спрян за проверка.
На следващо място, се установи, че жалбоподателят е превозвал пътници - 31 човека,
като същите представили на проверяващите закупените от тях билети. От последните се
установяват няколко факта: на първо място, че са издадени фискални бонове от търговско
дружество „Н.....“ ЕООД; второ, че пътническите билети са издадени в офисите на „Н.....“ -
Продажба на билети, в к.к. С...., в гр. П....., ул. С....., и в гр. Б...., ул. Б....; трето, билетите са
издадени поименно, т.е. името на всеки един пътник фигурира върху фискалния бон;
четвърто - билетите са издадени за пътуване по автобусна линия - от к.к. С..../гр. П...../гр. Б....
(BG) до гр. И..... (TR), за дата 09.08.2024 г., с час на тръгване от 06:00/06:15/06:30 ч., с точно
определено място за сядане на пътника в автобуса, както и е посочена цената на билета (80
лв.) и превозвача „Н.....“ ЕООД.
От изложеното по-горе и от съдържанието на приложените по делото писмени
доказателства - пътен лист от 09.08.2024 г. и пътническа ведомост за случаен превоз от
09.08.2024 г., 05:50 часа, по един несъмнен начин се разкрива, че жалбоподателят съзнателно
и целенасочено е осъществявал случаен превоз на 31 пътници, поименно отразени в
издадените билети от „Н.....“ (л. 21 - 28) и в собственоръчно съставената пътническа
ведомост на жалбоподателя (л. 17), по автомобилен маршрут от к.к. С.... до гр. М....., който в
действителност се явява част от автобусна линия С..../П...../Б.... - И..... (Airport). В
потвърждение на това се явява и приложения по делото частен документ - договор за превоз
на пътници (л. 18 - 19), който макар и неподписан от контрахентите и незаверен по
надлежния ред се явява годно индициращо обстоятелство за възложената от „Н.....“ ЕООД на
„Ц.....-МС“ ЕООД транспортна дейност - да извърши, срещу заплащане, случаен превоз на
31 пътници, по предварително уговорен маршрут - С.... - ГКПП М......
По отношение на единствено направеното възражение от жалбоподателя, че билетите
на „Н.....“ са издадени преди датата на сключване на договора и нямат отношение към
въпросния превоз съдът намира да отбележи няколко неща. На първо място, закупените от
фирма „Н.....“ билети са с различни дати, някои са от 08.08., други са от 07.08, трети са от
23.07, 11.07 и т.н. В конкретния случай обаче обстоятелството на коя дата са закупени
билетите няма никакво значение за предмета на настоящия спор. Логично е когато човек
реши да пътува, особено извън страната, да се организира от по-рано и да си закупи билет
2
преди датата на самото пътуване, както е и в настоящия случай. Именно предварителното
закупуване на билети е и основанието фирма „Н.....“ да възложи на „Ц.....-МС“ ЕООД да
извърши транспорта. На второ място, представеният по делото договор за възлагане на
транспортна дейност, както съдът отбеляза и по-горе, не е нито подписан от договарящите
страни, нито е надлежно заверен за пред съда. Но, дори и да беше подписан, същият, в
качеството му на частен документ, не се ползва с доказателствена сила относно неговата
датата на сключване, защото няма съответната заверка на датата. На трето място,
ирелевантно е обстоятелството и кой е издал билетите, и това е така, защото тяхното
значение за делото се крие в отразяване на имената на пътниците, а не от посочване на
техния издател. В случая билетите и пътническата ведомост доказват извършването на
случайния превоз на пътниците по въпросната автобусна линия, тъй като същите тези хора
фигурират и в собственоръчно съставената от жалбоподателя пътническа ведомост, и с това
се изчерпва тяхната процесуална (доказателствена) функция. В този смисъл възражението се
явява неоснователно.
С оглед на изложеното, съдът прави извод за доказаност на извършеното от
жалбоподателя нарушение по чл. 96а, ал. 3 от ЗАП.
При правилно определена правна квалификация на извършеното от жалбоподателя,
наказващият орган му е наложил и наказание в съответствие с приложимата санкционна
норма - глоба в размер на 500 лв.
Съдът счита, че нарушението не е маловажно и за него не е приложима разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН. В случая деянието не се отличава от обичайните нарушения от този вид,
поради което и приложението на чл. 28 от ЗАНН би било незаконосъобразно.
Предвид изложеното, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като наложената му глоба е
правилно и законосъобразно индивидуализирана, поради което и атакуваното НП следва да
се потвърди изцяло.
С оглед изхода на спора разноски принципно се дължат в полза на АНО, но
доколкото такива не са заявени до приключване на съдебното следствие, то и съдът не
дължи произнасяне.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0001862/11.09.2024 г., издадено
от началника на ООАА - Б...., с което на жалбоподателя И. Н. З. е наложено
административно наказание глоба в размер на 500 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Б.... в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б....: _______________________
3