Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.Кърджали, 21.07.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Кърджали, в
съдебно заседание на пети юли две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ МОМЧИЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВИКТОР АТАНАСОВ
МАРИЯ БОЖКОВА
при
секретаря Мелиха Халил
и
с участието на прокурор Димитрина Делчева – заместник-окръжен прокурор в ОП
Кърджали
като
разгледа докладваното от съдия БОЖКОВА к.а.н.д.№
69 по
описа за 2023 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 63в, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано
е по:
1.Касационна
жалба на ОДМВР – Кърджали, чрез упълномощен от директора юрисконсулт, срещу
Решение № 66/ 29.03.2023 г., постановено по а.н.д. № 195/ 2023 г. на РС –
Кърджали и 2.Частна жалба на А.К.А. от ***, чрез пълномощник, срещу Определение
№ 80/ 19.04.2023 г. по а.н.д. 195/ 2023 г. на РС – Кърджали.
Касаторът твърди, че не е
съгласен с изводите на РС – Кърджали, че не е доказано, че нарушението,
установено с оспорения пред съда ЕФ било извършено при условията на повторност, в 1-годишния срок от влизане в сила на ЕФ, серия
** № ***. В касационната жалба се посочва, че в процесния
електронен фиш са отбелязани факти около тази повторност
– посочено е с думи, че нарушението е извършено повторно, в едногодишен срок от
влизане в сила на друг електронен фиш, който е цитиран по номер. Съгласно § 6,
т. 33 от ДР на ЗДвП "повторно" е нарушението, извършено в едногодишен
срок, а в случаите по чл.174, ал. 2 от ЗДвП - в двегодишен срок от влизане в
сила на Наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание
за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било
наложено като нов водач. Твърди се, че конкретния случай (доколкото нарушението
по чл. 21, ал. 2, вр., ал. 1 от ЗДвП не е визирано в
чл. 174, ал. 2 от ЗДвП) следва да се докаже, че коментираното тук деяние е
извършено в едногодишен срок от влизане в сила на друго Наказателно
постановление или Електронен фиш, с което на жалбоподателката
е била наложена глоба за същото по вид нарушение. Изразява се становище, че мотивите
с които с въззивния съд е изменил санкционния акт, а
именно, че единият електронен фиш е издаден за нарушение, извършено в населено
място, а другият - за нарушение в извън населено място, и съответно по този начин
не била налице "повторност", са неоснователни
и противоречиви с материалния закон. Изискването на § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП за
"същото по вид" нарушение доказва, че е важно предходния санкционен
акт, а именно Електронен фиш серия ** № *** /24.03.2022г., да се докаже, че е
касаел "същото по вид" нарушение, а именно управление на превозно
средство над разрешената скорост за движение, без значение дали деянието е
извършено в населено място или извън населено място, дали с един и същ или с
различен автомобил, дали при едно и също или различно превишение
на скоростта. Важно е видът на нарушението да е един и същ. Посочва се, че от
приложените по делото доказателства, се установява, че жалбоподателката е
била санкционирана по административен ред за нарушение на чл. 21, ал. 2, във връзка
с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП с Електронен фиш серия ** № ***/24.03.2022г., издаден
от СДВР, който фиш е бил връчен на 21.10.2022г. и е влязъл в сила, както е
отбелязал и въззивният съд. Считано от тази дата в едногодишен
срок, а именно на 17.12.2022 г. А.К.П. е реализирала друго ново нарушение на
чл. 21 от ЗДвП, за което е издаден процесният
Електронен фиш Серия ** № ***. Това доказва, че жалбоподателката
е извършила процесното деяние в едногодишен срок от
влизане в сила на Електронен фиш, серия ** № ***/24.03.2022г. , т.е.при
условията на повторност по смисъла на § 6, т. 33 от
ДР на ЗДвП. Поради това следва да се ангажира административнонаказателната
отговорност на жалбоподателката при условията на чл. 182,
ал. 4 от ЗДвП. С оглед конкретно установеното превишение
на скоростта (с 27 км/ч. над ограничението от 60 км/ч. - след приспаднатия
толеранс от 3 км/ч.) и начина, по който законодателят е определил да се
санкционира административнонаказателно отговорното
лице за нарушението по чл. 21, ал. 2, вр., ал. 1 от
ЗДвП, което е извършено повторно, се твърди, че спрямо жалбоподателката,
като собственик на МПС, недоказала, че автомобилът е бил управляван от друго
лице и доколкото деянието е извършено "повторно", следва да се
приложи санкционната норма на чл. 182, ал. 4, вр. чл.
182, ал. 2, т.З от ЗДвП и да бъде определена "глоба" в размер на двукратния
размер на наказанието по чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП.
В
касационната жалба се изразява становище, че
изложените мотиви в оспореното съдебно решение са крайно неясни и
противоречиви. Въззивният съд е коментирал, че при
издаването на първия електронен фиш, административнонаказаващият
орган е допуснал грешка при изписването му,като го е квалифицирал по чл. 21,
ал. 1. Не става пределно ясно кой точно фиш се има предвид, дали този който е
издаден първи по време – серия ** № ***/24.03.2022г., издаден от СДВР, или този
който е цитиран първи в съдебното решение - Серия ** № ***, издаден от
ОДМВР-Кърджали (обжалваният електронен фиш).
Въпросният
фиш е издаден за извършено нарушение в ***, както и е бил влезнал вече в сила,
следователно той не е бил предмет на въззъвното дело
и районният съд не е трябвало да го изследва, а единствено да го вземе под внимание като юридически факт.
Съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП влезлият в сила Електронен фиш се смята за
влязло в сила наказатело постановление. Ако
наказателното постановление не бъде атакувано по съответния предвиден ред,
както и когато бъде потвърдено или изменено от съда в процедура по обжалване,
то влиза в законна сила - материална и формална, независимо дали страда от
някаква незаконосъобразност. Това предпоставя
неговата изпълняемост и задължителност. Извън
възможността за възобновяване на административнонаказателното
производство, недопустимо е друго съдебно произнасяне, свързано с процесуалната
и материалноправна годност на влязлото в сила
наказателно постановление.
Искането
е да се отмени оспореното решение и спорът се реши по същество, като се потвърди
електронен фиш, серия К 6784561, издаден от ОДМВР – Кърджали. Претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В съдебно
заседание редовно призован, касаторът не се представлява.
От пълномощник е постъпила молба за даване ход на делото и изявление, че се
поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения.
Ответникът
по касационната жалба – А.К.А., чрез пълномощник, в писмено становище и защита,
посочва доводи за неоснователност на касационната жалба и правилност на
оспореното решение.
В
частната жалба се посочва, че мотивите на съда, довели да постановяването на процесното определение не кореспондират с доказателствената съвкупност по делото и са
неправилни.Производство пред PC-Кърджали е инициирано въз основа на депозирана
жалба срещу Електронен фиш, Серия ** № ***, издаден от ОДМВР-Кърджали. Видно от
жалбата не е оспорено извършеното нарушение по ЗДвП, а единствено са релевирани възражения за неправилна квалификация и за
неправилно приложена санкционна норма. Направено е искане от съда, на основание
чл. 63, ал. 7, т. 2 от ЗАНН, да измени Електронен фиш Серия ** № ***,издаден от
ОДМВР-Кърджали, като преквалифицирате приложената санкционна норма по чл.182,
ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и намали размера на наложеното наказание
„глоба“ от 200.00 лева на 100.00 лева. Видно от постановеното съдебно решение и
от мотивите на съда за постановяването му, депозираната жалба е изцяло уважена и
санкционната норма е преквалифицирана от чл. 182, ал. 4 от ЗДвП на чл. 182, ал.
23 т. 3 от ЗДвП,в каквато насока е и искането в жалбата. Оспорването на е
изцяло уважено, с жалбата не са правени други искания.
Изразява
се становище, че е лишен от логика мотивът на съда да намали заплатеното от жалбоподателката адвокатско възнаграждение на половина „
съобразно уважената част на оспорването,а в полза на наказващият орган да се присъжда
пълният размер на минималното юрисконсулстско
възнаграждение от 80.00 лева.
Искането
е да се отмени оспореното определение и вместо него да се постанови съдебен
акт, с който да се измени Решение № 66/29.03.2023 г., постановено по а.н.д. №
195/2023 г. по описа на PC-Кърджали, в частта за разноските, като: се осъди
ОДМВР-Кърджали да заплати в полза на А.К.А. от *** сумата от 400 лева, представляваща
направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение и се отхвърли искането на ОДМВР-Кърджали за
присъждане на разноски по делото заюрисконсултско
възнаграждение. Ответникът по частната жалба не взема становище по нея.
Представителят на ОП
– Кърджали дава заключение за основателност на касационната жалба и неоснователност
на частната жалба.
Касационният съд,
след проверка на оспореното решение, констатира следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по а. н. д. № 195/2023 г.
по описа на РС – Кърджали, за която оспореното решение е неблагоприятно, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, е неоснователна по следните съображения:
С
оспореното решение РС – Кърджали е изменил Електронен фиш за налагане на глоба Серия
** № ***, издаден от ОДМВР-Кърджали, с който на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба в размер на 200 лв. на А.К.А. от ***, ЕГН ********** за
нарушение но чл.21, ал.2, във вр.с ал.1 от ЗДвП,
установено с автоматизирано техническо средство на 17.12.2022 г., като е преквалифицирал санкционната норма от
чл.182, ал.4 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева, на 182, ал 2, т.3 от ЗДвП – глоба в размер на 100 лв. Със същото решение,
по съразмерност с уважената част от жалбата, е присъдил деловодни разноски в
размер на 100 лв. в полза на А.К.А. и юрисконсултско
възнаграждение от 80 лв. в полза на ОДМВР – Кърджали.
РС
– Кърджали е изложил мотиви, че в чл.21, ал.1 от ЗДвП са посочени стойностите
на скоростта, които водачите на пътни превозни средства не следва да превишават,
в зависимост от вида на превозното средство, както и от това дали движението се
осъществява в населено място, извън населено място или автомагистрала.
Приел
е, че нарушението е установено извън населено място, където е въведено
ограничение на скоростта от 60 км.ч. Приел е за безспорно установено, че на
17.12.2022 г., в *** часа А.К.А., като водач автомобил „***“ рег.№ ***, се е
движила с 87 км/ч. и така е превишила допустимата скорост за движение извън
населено място,нарушавайки забраната на чл.21, ал.2 от ЗДвП. В решението се съдържат
мотиви, че е доказано се също, че жалбоподателката е
извършила деянието в едногодишен срок от наказването й за същото по вид
нарушение /чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП/ с
влязъл в сила Електронен фиш серия ** № ***/24.03.2022г. Но въпреки, че в
цитирания ЕФе посочена като нарушена разпоредбата на
чл. 21 ал.2 вр.с ал.1 от ЗДвП, от обстоятелствената
част на фиша става ясно, че констатираното нарушение е извършено в *** на бул.
***, и поради това АНО е определил санкцията по ал.1 на чл. 182 – превишаване
на разрешената максимална скорост в населено място. Прието е, че не е налице повторност, предвид на това, че са осъществени два различни
състава на нарушение, но АНО при издаване на първия ЕФ е допуснал грешка при
изписването му като го е квалифицирал по чл. 21, ал.1 от ЗДвП. При тези
констатации, на основание чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН, РС – Кърджали е приложил
закон за същото административно нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата
на нарушението, като е преквалифицирал санкционната норма на деянието по
чл.182, ал.4 вр. ал.2, т.3 от ЗДвП. Изложил е мотиви,
че няма пречка това да бъде сторено, предвид тъждеството на фактите, изложени в
електронния фиш, относими напълно към състава на
нарушението по чл.182, ал.2 т.З от ЗДвП. По силата на цитирания текст от ЗАНН, въззивният съд разполага с пълните правомощия да преквалифицира
административното нарушение без да се налага да изменя фактическата обстановка.
Такова прецизиране на цифровата квалификация на нарушението не е в състояние да
доведе до ограничаване правото на защита на нарушителя, тъй като и в съдебното
производство той се защитава предимно срещу фактите, а не срещу правната им
квалификация. В случая фактите, покриващи признаците от състава на чл.182, ал.2
т.З от ЗДвП са описани в атакувания акт. По изложените съображения,
електронният фиш следва да бъде изменен, като приложената санкционна норма се
преквалифицира по чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, като намали санкцията, която се
следва на това основание – от 200 на 100 лева.
Решението
е правилно, като постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно
прилагане на материалния закон.
Действително
от приложен в а.н.д. № 195/ 2023 г. на РС – Кърджали ЕФ, серия ** № ***, се
установява, че А.К. П. е била санкционирана за това, че на 24.03.2022 г., в ***
часа, в *** по бул. *** до *** в посока на движение ул. „***“ към ***, при
ограничение на скоростта от 50км/ч., въведено с пътен знак В-26, е управлявала
МПС със скорост 68 км/ч. В ЕФ е записано, че е извършено нарушение на чл.21,
ал.2, във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание
чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер
на 50 лв.
При
тези данни РС – Кърджали правилно е приел, че нарушението, за което е издаден ЕФ,
серия ** № ***, е по чл.182, ал.1, т.2
от ЗДвП – превишаване на максимално разрешената скорост в населено
място.
С
оспорения пред РС – Кърджали ЕФ, серия **, № *** на А.К.А. ( не е установено на
какво се дължи разликата във фамилното име по двата ЕФ, но ЕГН на лицето е едно
и също, както и няма възражения, че ЕФ са издадени на различни лица) е наложено
административно наказание „глоба“ на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.4, във връзка с ал.2, т.3 от ЗДвП. В ЕФ е
записано, че нарушението е извършено при разклон *** в посока *** към ***, при
ограничение на скоростта, въведено с пътен знак В-26. От това съдържание на ЕФ
става ясно, че е наложено административно наказание за нарушение на скоростта
извън населено място, при условията на повторност.
Предвид обстоятелството, че с ЕФ, серия ** № *** е наложено административно
наказание за нарушение на скоростта в населено място, правилен е извода на РС –
Кърджали, че се касае до различни по вид нарушения. Това е така, защото в
разпоредбата на чл.182, ал.2, т.т.1-6 от ЗДвП е
предвидена администаритвнонаказателна отговорност под
формата на глоба за превишаване разрешената максимална скорост в населено
място. В чл.182, ал.2, т.т.1-6 –администаритвнонаказателна
отговорност под формата на глоба за превишаване разрешената максимална скорост
извън населено място.
В чл.182, ал.1,т.т.1-3 и чл.182, ал.2, т.т.1-3 са
предвидени еднакви превишения на максималната скорост и предвидения размер на
глобата за извършени нарушения. В чл.192, ал.1, т.т.4-6
и чл.182, ал.2, т.т.4-6 превишенията
на скоростта и размерът на предвиденото наказание „глоба“ са определени по
различен начин в зависимост от това дали нарушението е извършено в населено или
извън населено място. От този подход при определяне на максимално разрешената
скорост и предвидената глоба за нарушения на скоростта в населено, съответно –
извън населено място следва, че се отнася до различни видове нарушения. В
подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, в която е
предвидена различна максимална скорост за движение в населено и извън населено
място, в зависимост от категорията на ППС и дали движението е по автомагистрала
или скоростен път. От тук следва извод, че касационната жалба е неоснователна,
а оспореното решение е правилно, валидно и допустимо и следва да се остави в
сила.
Частната жалба е допустима, като подадена в
срока по чл.248, ал.2 от ГПК и от страна, за която оспореното определение е
неблагоприятно.
Разгледана по е неоснователна по следните
съображения:
Предмет
на съдебен контрол е определение № 80/ 19.04.2023 г. по а.н.д. 195/ 2023 г. на
РС – Кърджали, с което е оставено без уважение искането да бъде изменено Решение
№ 66/ 29.03.2023 г., постановено по по а.н.д. № 195/
2023 г. на PC – Кърджали в частта за разноските.В обжалваното определение са
изложени мотиви относно присъденото адвокатско и юрисконсултско
възнаграждение.
АС – Кърджали, в настоящия състав, намира, че
оспореното определение е валидно,
допустимо и правилно поради следните съображения:
С Решение № 66/ 29.03.2023 г., РС – Кърджали
е изменил Електронен фиш за налагане на глоба Серия ** № ***издаден от
ОДМВР-Кърджали, с който на основание чл. 189, ал.4,вр.
чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба в размер на
200 лв. на А.К.А. от ***, ЕГН ********** за нарушение но чл.21, ал.2, във вр.с ал.1 от ЗДвП, установено с автоматизирано техническо
средство на 17.12.2022 г., като е преквалифицирал
санкционната норма от чл.182, ал.4 от ЗДвП- глоба в размер на 200 лева, на
182, ал 2, т.3 от ЗДвП – глоба в
размер на 100 лв. С решението Областна дирекция на МВР-Кърджали е осъдена да
заплати на А.К.А. с ЕГН **********, адрес ***, сумата от 100 лв.,
представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Съответно – осъдена е А.К.А. да заплати в полза на ОДМВР – Кърджали юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.
С оспореното в касационното производство Определение
№ 80/ 19.04.2023 г. по а.н.д. № 195/ 2023 г. на РС – Кърджали е оставена без
уважение молбата, с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, на А.К.А. за
изменение на Решение № 66/ 29.03.2023 г., постановено по а.н.д. № 195/ 2023 г.
на PC – Кърджали в частта за разноските.
Настоящият касационен състав на АС – Кърджали
приема, че обжалваното определение е правилно. Не може да се сподели изложеното
в частната жалба, че след като е уважил жалбата срещу подадения ЕФ, РС –
Кърджали е следвало да присъди адвокатско възнаграждение в пълен размер, а не
да го намалява. Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК, приложим в производството по ЗАНН
на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, Заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат
от ответника съразмерно с уважената част от иска. В случая РС – Кърджали не е
отменил електронния фиш, а е преквалифицирал нарушението, като е приложил относимата разпоредба от ЗДвП и е намалил размера на
наложената глоба от 200 лв. на 100 лв. Това е уважената част от жалбата. След
като е приел за основателно възражението на пълномощник на ОДМВР – Кърджали за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, е намалил същото до минимално
предвидения размер в чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Върху този размер,
съобразно уважената част от жалбата, правилно е изчислил дължимото адвокатско
възнаграждение.
Съобразно изхода на правния спор по а.н.д. №
195/2023 г. на РС – Кърджали, с решението по което е изменен ЕФ, в съответствие
с нормата на чл. 63д, ал. 3 във вр. с ал. 1 от ЗАНН
във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл.
24е от НЗПП, районният съд е присъдил в полза на ОДМВР - Кърджали разноски в
размер на 80 лв. Съгласно посочената разпоредба на чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН, в
полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг
служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Според разпоредбата на чл. 27е от Наредбата
за заплащането на правната помощ, възнаграждението за защита в производства по
Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв.
В конкретния случай районният съд е обосновал
размера на присъдените в полза на ОДМВР разноски за юрисконсултско
възнаграждение с оглед обхвата на осъщественото процесуално представителство и
изменението на ЕФ. В оспореното определение е изложил аналогични доводи, въз
основа на които е приел за неоснователно искането за изменение на решението.
Настоящият касационен състав не споделя
изложените в жалбата доводи, че тъй като е уважена жалба и изменен ЕФ, то не се
следва присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Както беше посочено по-горе, размерът на юрисконсултското
възнаграждение в производството по ЗАНН е определен в абсолютни граници в
приложимата Наредба (чл. 27е от НЗПП), съответно – същото не зависи от размера
на материалния интерес по делото. Приложимата нормативна уредба предвижда
присъждането на юрисконсултско възнаграждение в
размер, определен от съда, ако страната е била представлявана от юрисконсулт. В
конкретния случай възнаграждението е изцяло съобразено с изхода на делото, вида
и обема на осъщественото процесуално представителство, поради което е присъден
минималния предвиден размер. Нормата на чл. 78, ал. 3 от ГПК не намира
приложение по твърдения от частния жалбоподател начин. Т.е. при изменение на ЕФ
съдът няма задължението да определи конкретен размер на юрисконсултско
възнаграждение, дължимо като цяло за производството, след което с оглед
отхвърлената част от жалбата, да редуцира същото. Такова основание би било
налице в случай на заплатено възнаграждение за адвокат, като разноски от такъв
характер биха били дължими съобразно с отхвърлената част на жалбата, но не и
при присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Поради изложените съображения частната жалба
като неоснователна следва да се отхвърли, а оспореното определение като
правилно се остави в сила.
Ето защо и на
основание чл. 221, ал. 2, предл.1-во от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административният съд.
Р Е Ш И:
Оставя в сила Решение № 66/ 29.03.2023 г., постановено по
а.н.д. № 195/ 2023 г. на PC – Кърджали.
Оставя в сила Определение № 80/ 19.04.2023 г.,
постановено по а.н.д. № 195/ 2023 г. на
РС – Кърджали.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.