Р Е Ш Е Н И Е
ГР.БЕРКОВИЦА, 14.12.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
гр.Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на 17 ноември………………………………………… през две хиляди и двадесета
година……….…..……...………………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ел.ФИЛИПОВА
при секретаря Св.
Петрова………………………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа
докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело 60 по описа за 2020г…………..…………………..и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по иск с правно основание чл.224 КТ,
съединен с насрещен иск с правно основание чл.221, ал.2 КТ.
Ищецът
твърди, че в периода 21.02.2018 година – 02.09.2019 година с ответника били в
трудово правоотношение, като заемал длъжност шофьор на товарен автомобил,
международни превози. Трудовото му правоотношение било прекратено на основание
чл.330, ал.2, т.6 КТ. При прекратяване на трудовия договор не му било изплатено
дължимото обезщетение по чл.224 от КТ. Твърди, че такова му се полага в размер
на 486.85 лева за неизползван платен годишен отпуск за 2018 и 2019 година.
Последното не е заплатено към момента на депозиране на исковата молба. Ето защо
претендира осъждане на ответника да му заплати посочената сума, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане. Претендира и разноските, които е направил в
производството.
В срока за
отговор по чл.131 ГПК ответното дружество „Гого Берк Транс” ЕООД депозира такъв,
като предявява и насрещна искова молба. По претенцията на ищеца твърди, че
дължимите суми за обезщетение по чл.224 от КТ за неползван платен годишен
отпуск през 2018 и 2019 година в размер на 353.15 лева след направени
задължителни удръжки, са надлежно осчетоводени към м.10.2019 година и са
преведени по сметката на ищеца. Поради извършеното плащане, предявеният иск е
неоснователен. От своя страна твърди, че при прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ работникът дължи на
работодателя обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ. Уволнителната заповед е влязла
в сила, произвела е действие, поради което претендира ищецът да бъде осъден да
заплати на дружеството сумата от 600.00 лева, дължима като обезщетение по
чл.221, ал.2 КТ и платима, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на насрещния иск до окончателното й изплащане. Претендира
направените в производството разноски.
В
предоставения срок за отговор по предявения насрещен иск, ищецът излага доводи
за недопустимост на същия, като се аргументира с недопустимост за извършване на
прихващане между обезщетението по чл.224 и претендираното такова по чл.221,
ал.2 КТ. От друга страна твърди, че въпросното обезщетение е удържано от
полагащото му се трудово възнаграждение за м.юни 2019 година, което следвало да
му се изплати през месец юли 2019 година.
От
представените по делото доказателства е установено и този факт не се оспорва от
страните, че между страните е възникнало трудово правоотношение по силата на
трудов договор от 21.02.2018 година. С допълнително споразумение от 03.01.2019
година страните са договорили месечно възнаграждение в размер на 560.00 лева и
доп.трудово възнаграждение в размер на 40.32 лева. Договорили са платеният
годишен отпуск на ищеца да е 20 работни дни. Със заповед 44 от 02.09.2019
година трудовият договор на ищеца бил прекратен на основание чл.330, ал.2, т.6
във връзка с чл.190, ал.1, т.2 КТ. Причините са неявяване на работа за периода
01.07.2019 – 02.09.2019 година без да представи документи, установяващи причина
за отсъствието му. Представени са доказателства (този факт не се оспорва и от
ищеца), от които е видно, че през месец октомври 2019 година – месеца , следващ
уволнението – по сметка на ищеца е преведена сумата от 353.15 лева,
представляваща дължимо обезщетение по чл.224 КТ след приспадане на дължимите
удръжки. Представени са и доказателства – заповеди на работодателя и извлечения
от ведомостите за 2018 година, от които е видно, че през същата година ищецът е
ползвал общо 9 дни платен годишен отпуск.
С
доклада по делото съдът е указал изрично на ищеца, че не сочи доказателства
относно това на колко дни платен годишен отпуск е имал право през 2018 и 2019
година, каква част от тях е използвал и евентуално какъв е размерът на
търсеното от него обезщетение. Към датата на съдебно заседание представляващият
ищеца е заявил изрично, че няма доказателствени искания.
С
оглед горното и предвид представените по делото писмени доказателства, следва
да се приеме, че за 2018 година ищецът е имал право на 17 дни платен годишен
отпуск, от които е ползвал 9 дни. За 2019 години предвид отработеното време до
01.07.2019 година ищецът има право на 10 дни. Полагащото се обезщетение след
направените нормативно установени удръжки, е преведено по сметка на ищеца,
поради което и предявения от него иск се явява не само недоказан, но и
неоснователен.
По
делото е предявен и насрещен иск за заплащане на обезщетение по чл.221, ал.2 КТ. Това обезщетение е дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение на
някое от предвидените в закона предпоставки, една от които е и дисциплинарното
уволнение. Такова в случая е налице, поради което работникът дължи обезщетение
в размер на 1 БТВ. В случая от представените доказателства е видно, че
последното е в размер на 600.32 лева.
Неоснователно
е направеното възражение, че работодателят е извършил прихващане на това
дължимо обезщетение с обезщетението по чл.224 КТ. На първо място такива
доказателства в производството не бяха събрани. На следващо място, ако бе вярно
това твърдение на Е., то излиза, че дължимото му обезщетение по чл.224 КТ е в
много по – голям размер от претендираното (твърди, че му е преведена само сумата от 353.15 лева и е
извършено прихващане със сумата от 600.32 лева или общо 953.47 лева, а твърди,
че му е дължима сума в размер на 840.00 лева).
С
оглед този изход на делото ищецът следва да заплати на ответника направените в
производството разноски, а на РС – Берковица, съответната ДТ.
При такъв разбор на доказателствата , съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Л.И.Е. с ЕГН **********,*** срещу „ГОГО БЕРК ТРАНС” ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Берковица, ул. Добруджа № 19
иск за заплащане на сумата от 486.85 лева, представляваща остатък от дължимо
обезщетение по чл.224 КТ за неползван платен годишен отпуск за 2018 и 2019
година като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Л.И.Е.
с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „ГОГО БЕРК ТРАНС” ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Берковица, ул. Добруджа № 19 СУМАТА от
600.00 лв., представляваща дължимо обезщетение по чл.221, ал.2 КТ , както и
сумата от 600.00 лева направени в производството разноски.
ОСЪЖДА Л.И.Е.
с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на да ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на БРС държавна такса в размер на 100.00 лева, както и 5.00 лева ДТ при служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред ОС -
Монтана в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :