Решение по дело №3626/2018 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 3042/4.7.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLIII - ти състав в публично съдебно заседание, проведено на седми юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.К.

 

при участието на секретар Д.Д., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3626 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са от „Ф.“ ЕООД, ***  е обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „К.Р.Г.“ АД, ***, офис 1 да заплати суми по фактури както следва: 1. По фактура №**********/13.03.2013г., главница - 5060,59 лв., с ДДС и мораторна лихва върху главницата за периода 12.03.2015г. - 12.03.2018г. - 1545,00 лв.; 2. По фактура №**********/15.03.2013г., главница - 987,36 лв. с ДДС и мораторна лихва върху главницата за периода 12.03.2015г. - 12.03.2018г. - 301,44 лв.; 3. По фактура №**********/05.04.2013г., главница - 554,15 лв. с ДДС и мораторна лихва върху главницата за периода 12.03.2015г. - 12.03.2018г. - 169,18 лв.; 4. По фактура №**********/10.05.2013г., главница - 10739,65 лв. с ДДС и мораторна лихва върху главницата за периода 12.03.2015г. - 12.03.2018г. - 3278,82 лв.; 5. По фактура №**********/27.05.2013г., главница - 6179,10 лв. с ДДС и мораторна лихва върху главницата за периода 12.03.2015г. - 12.03.2018г. — 1886,48 лв.

Общият размер на претендираната главница възлиза на сумата от 23520,85 лева, а общият размер на претенцията за лихви възлиза на 7180,92 лева.

Твърди се в исковата молба, че през 2013г., по договор за изработка и доставки с ответното дружество, праводателят на ищеца „АКВА ВИА" ЕООД, ЕИК *********, гр. Добрич, е доставило на обектите на ответника строителни материали и е изпълнило в тях строително-монтажни работи, за които са издадени описаните по-горе фактури.

На 21.11.2017г. „АКВА ВИА" ЕООД, ЕИК *********, гр. Добрич прехвърля на ищеца вземанията си към от ответника по посочените фактури, с общ размер на главницата но фактурите от 23520.85 лева, заедно с дължимите мораторни лихви върху всяко просрочено задължение по фактурите.

Твърди се, че извършената цесия е съобщена на ответника с уведомление по чл. 99, ал. З ЗЗД.

Претендира плащане на посочените суми и моли за положително решение по иска. Претендира разноски.

В рамките на срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал отговор на исковата молба с който оспорва исковете по основание и размер.

Оспорват валидността на извършената цесия, оспорват и надлежното съобщаване на прехвърлянето от първоначалния кредитор.

Оспорват наличието на облигационна връзка между цедента и ответника произтичаща от договори за изработка, с които ответникът да е възложил на цедента описаните във фактурите доставки и извършването на строително-монтажни работи, по посочените в исковата молба видове, количества и единични цени с включен ДДС.

Оспорват получаването на описаните във фактурите доставки и извършването на описаните в същите СМР. Оспорват наличието на приети от ответника доставки и СМР.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От представения с исковата молба Договор за прехвърляне на вземане (цесия) от 21.11.2017 г. – л. 8 – 11 се установява, че на 21.11.2017г. „АКВА ВИА" ЕООД, ЕИК *********, гр. Добрич прехвърля на ищеца „Ф.“ ЕООД, *** свои вземания към от ответника „К.Р.Г.“ АД, *** по фактури с № **********/13.03.2013 г., № **********/15.03.2013 г., № **********/05.04.2013 г., № **********/10.05.2013 г. и  № **********/27.05.2013 г., с общ размер на главницата по фактури от 23520.85 лева, заедно с дължимите мораторни лихви върху всяко просроченото задължение по фактурите.

С уведомление по чл. 99, ал. З ЗЗД – л. 7 извършената цесия е съобщена на 06.03.2018 г. на ответника, чрез телепоща – л. 6.

Договорът за цесия и уведомлението за извършването ѝ са оспорени в срока по чл. 131 ГПК от ответната страна, в частта относно подписа на управителя на дружеството цедент, като в последствие в проведеното на 07.06.2019 г. съдебно заседание оспорването по чл. 193 ГПК не се поддържа.

Видно е от приложеното на л. 5 от делото пълномощно, че със същото управителят на „АКВА ВИА" ЕООД, ЕИК *********, гр. Добрич - Е.М. Упълномощава управителя на „Ф.“ ЕООД, *** -Ивайло Христов да уведоми „К.Р.Г.“ АД, *** за извършената с Договор за прехвърляне на вземане от 21.11.2017 г. цесия.

От приложените по делото писмени доказателства  - фактура № **********/13.03.2013 г., за главница - 5060,59 лв., с ДДС (л. 12); фактура № **********/15.03.2013 г., за главница - 987,36 лв. с ДДС (л. 13); фактура № **********/05.04.2013 г., за главница - 554,15 лв. с ДДС (л. 15); фактура № **********/10.05.2013 г., за главница - 10739,65 лв. с ДДС ( л. 17) и фактура № **********/27.05.2013 г., за главница - 6179,10 лв. с ДДС (л. 20) се установява, че същите са издадени от дружеството цедент „АКВА ВИА" ЕООД, ЕИК *********, гр. Добрич във връзка с извършени в полза на ответника доставки на строителни материали и СМР, по сключени между „АКВА ВИА" ЕООД и ответника  „К.Р.Г.“ АД неформален договор за изработка в строителството. В тази насока, с оглед установяване наличието на извършени и приети от ответника СМР са представени писмени протоколи удостоверяващи извършени към 15.05.2013 г. (л. 14), към без дата.2013 г. (л. 16), към 10.05.2013 г. (л. 18), към 10.05.2013 г. (л. 119) и към 27.05.2013 г. (л. 21). В същите е отразено и описано доставяне от страна на цедента на строителни материали и консумативи, както и извършване на съответните СМР по монтажа им в строителни обекти на ответника. Протоколите са двустранно подписани от представител на цедента и от управителя на ответното дружество Росен Христов. В протоколите не са отразени възражения и забележки относно извършената работа и относно количеството и качеството на материалите.

По делото са представени от ответника - л. 44 платежни нареждания от дата 16.04.2013г. на стойност 3 000 лв. и от дата 14.05.2013г. на стойност 2 000 лв. с вписани основания „по ф-ри". От същите се установява, че от страна на ответника на цедента са изплатени суми в общ размер от 5000,00 лева.

За изясняване на обстоятелствата по делото са назначени и изслушани съдебно-счетоводна експертиза и допълнително заключение по същата. От заключението на вещото лице, което не е оспорено от страните се установява, че съобразно предоставен на вещото лице хронологичен регистър на сметка 411 „Клиенти", аналитична партида „К.Р.г. АД" за цялата 201Зг. началното салдо по сметката към 01.01.2013г. е дебитно (което означава вземане) в размер на 94 672,378 лв. По хронологичният регистър има осчетоводени дебитни обороти за цялата 2013г. по сметката (начислени допълнително вземания) в общ размер на 40 141,51 лв. по фактури, които включват и процесиите вземания от 23 520,85 лв. По хронологичният регистър има осчетоводени кредитни обороти за цялата 2013г. по сметката (извършени плащания от ответника) в общ размер на 20 100 лв., които включват и процесиите 3 000 лв. + 2000 лв. или общо 5 000 лв. Салдото по сметката към 31.12.2013г. дебитно (което означава вземане на „Аква Виа" ООД от „К.Р.г." АД) в общ размер на 114 713,89 лв, което вземане включва и вземането по процесиите фактури по Договора за цесия в пълен размер. Според заключението, постъпилите суми през цялата 2013г. в размер на 20 100 лв. са погасени стари задължения между страните от предходен период (по началното салдо по сметката, което е 94 672,38 лв.), които не включват вземанията по процесните фактури. Към вземане на дружеството - цедент в общ размер на 114 713,89 лв. се включва и вземането по процесиите фактури по Договора за цесия, в общ размер на 23 520,85 лв., както и по други фактури, които не са обект на установяване по настоящото дело.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

Установено бе е от приложения по делото Договор за прехвърляне на вземания, че по силата на същия цедентът „АКВА ВИА" ЕООД, ЕИК *********, гр. Добрич прехвърля на цесионера „Ф.“ ЕООД, *** вземанията си срещу ответника „К.Р.Г.“ АД, ***/13.03.2013 г., за главница - 5060,59 лв., с ДДС; фактура № **********/15.03.2013 г., за главница - 987,36 лв. с ДДС; фактура № **********/05.04.2013 г., за главница - 554,15 лв. с ДДС; фактура № **********/10.05.2013 г., за главница - 10739,65 лв. с ДДС и фактура № **********/27.05.2013 г., за главница - 6179,10 лв. с ДДС.

Въз основа на така представените доказателства съдът намира за доказана по делото материалноправната легитимация на ищеца като носител по силата на договор за цесия на вземането към ответника по гореизброените фактури.

На второ място съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, свързани с липсата на надлежно уведомяване на страната за извършената цесия. Установява се от неоспорените надлежно уведомление по чл. 99, ал. З ЗЗД – л. 7 за извършената цесия и съобщение чрез телепоща – л. 6, че цесията е съобщена на ответника 06.03.2018 г.

Дори да се приеме, че ответникът не е получил преди образуване на настоящото производство приложеното към исковата молба (на л. 7) уведомление изходящо от цедента „АКВА ВИА" ЕООД, ЕИК *********, гр. Добрич, цедентът надлежно е упълномощил управителя на цесионера да съобщи на длъжника извършената цесия (пълномощното е на л. 5 от делото). Поради това получаването на уведомлението в рамките на настоящото съдебно производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано, в който смисъл са и разрешенията, дадени в Решение № 114/07.09.2016 г. по т.д. № 362/2015 г. на ВКС, II т.о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. на ВКС, II т.о., Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г. на ВКС, I т.о., Решение № 78/09.07.2014 г. по т.д. № 2352/2013 г. на ВКС, I т.о. и Решение № 46/25.05.2017 г. по т.д. № 572/2016 г. на ВКС, I т.о. Ето защо, с оглед надлежното връчване на ответника на уведомлението за цесията, като част от преписката към исковата молба, следва да се приеме, че длъжникът е надлежно уведомен за прехвърлянето на неговото задължение.

С оглед на обсъдените по-горе доказателства, съдът намира за безспорно установено и доказано от ищеца, че същия е придобил вземането на „АКВА ВИА" ЕООД, ЕИК *********, гр. Добрич към ответника по гореописаните фактури.

От заключението за назначената експертиза, което не е оспорено от страните се установи, че фактурите са осчетоводени в счетоводствата и на двете страни по надлежния ред; в счетоводството на ответника задълженията по процесните фактури са получени и заприходени количествено и стойностно в счетоводството му.

Процесните фактури са подписани от представителя на ответника, същите са осчетоводени от последния и е ползван данъчен кредит. Следва да се има предвид също, че съгласно чл. 68 от ЗДДС, данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получена от него стока или услуга по облагаема доставка. С решенията, постановени по реда на чл. 290 ГПК, а именно решение № 166/26.10.2010г. по т.д. 991/09г. на ВКС, ІІ т.о., решение №96/26.11.2009г по т.д. 380/2008г. на ВКС, І т.о., решение № 46 от 27.03.2009г. по т.д. №546/08г. на ВКС, ІІ т.о., решение №42/19.04.2010г. по т.д. №593/09г. на ВКС , ІІ т.о. , е прието, че фактурата може да бъде приета като доказателство за възникнало договорно правоотношение между страните доколкото в самата фактура фигурира описание на стоката или услугата по вид стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време и място на издаване. Само по себе си отразяването на фактурите в счетоводството на ответника, включването им в дневника за продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях представляват признание на задължението и доказват неговото съществуване / решение № 42/10 на ВКС, ІІ т.о./.

Дори тези фактури да не бяха подписани от представител на ответника, съдебната практика, т.напр. решение № 30/08.04.11г по т.д. №416/10 на ВКС, І т.о. и решение № 46 от 27.03.2009г. по т.д. №546/08г. на ВКС, ІІ т.о., също приема, че макар и подписите върху фактурите да са положени от лица, за които не може да бъде установено, че са били упълномощени от страната да получат стоката или услугата, то търговецът е узнал за получаването й по смисъла на чл.301 ТЗ като това не се презюмира, а е установено по безсъмнен начин от отразяването на фактурите в счетоводството му. С оглед така изложеното, следва да се приеме за установено по делото, че цедентът е продал на ответника стоки и е извършил услуги под форма на СМР, които стоки и услуги, ответникът е следвало да заплати на ищеца едновременно с получаването на стоката и услугата, респ. с нейното фактуриране, в противен случай от деня на фактурирането на стоката и услугата изпада в забава. Както се установи от заключението на съдебно-счетоводната експертиза с извършените плащания в размер на 5000,00 лева ответникът е погасил други свои съществуващи задължения към цедента, но не е извършил плащане в негова полза или в полза на ищеца по процесните фактури.

При така обсъдените доказателства съдът намира, че предявения иск за главница в размер на 23520,85 лв, представляваща неизплатената цена за доставени на ответника стоки и услуги под формата на СМР се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.

С оглед основателността и доказаността на иска за главница, основателен се явява и обективно съединения иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на лихва за забава в плащането на главницата. Лихвата за забава, изчислена със софтуерен продукт „Апис Финанси“ върху главницата от по всяка фактура за периода от датата на претенцията 12.03.2015г. до датата на завеждане на исковата молба пред съда 12.03.2018г. възлиза на сумите както следва:

По фактура №**********/13.03.2013г., върху главница - 5060,59 лв., с ДДС - мораторна лихва върху главницата за периода 12.03.2015г. - 12.03.2018г. - 1543.01 лв.;

По фактура №**********/15.03.2013г., върху главница - 987,36 лв. с ДДС - мораторна лихва върху главницата за периода 12.03.2015г. - 12.03.2018г. - 301.06 лв.;

По фактура №**********/05.04.2013г., върху главница - 554,15 лв. с ДДС - мораторна лихва върху главницата за периода 12.03.2015г. - 12.03.2018г. - 168.95 лв.;

По фактура №**********/10.05.2013г., върху главница - 10739,65 лв. с ДДС - мораторна лихва върху главницата за периода 12.03.2015г. - 12.03.2018г. - 3274.59 лв.;

По фактура №**********/27.05.2013г., върху главница - 6179,10 лв. с ДДС - мораторна лихва върху главницата за периода 12.03.2015г. - 12.03.2018г. — 1884.04 лв.

Общият размер на дължимото обезщетение за забава върху главниците възлиза на 7171.65 лева, за която сума искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен. За разликата над тази сума до предявения общ размер – 7180,92 лева искът следва да се отхвърли.

В резултат от изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК  ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски съобразно уважената част от исковете.

От страна на ответника е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Произнасяйки се по искането с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът във всички случаи е длъжен да съобрази правната и фактическа сложност на производството по делото. Същото е съобразено с минималния размер на възнаграждението, изчислено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно сумата 1451,05 лв. (при цена на иска от 30701,77 лв.). Съдът приема, че възражението за прекомерност е основателно. В случая претендираният размер на адвокатското възнаграждение е 2964,00 лева. При преценка за прекомерност в хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК съдът не е задължен да намали размера на хонорара до минималните размери посочени в НМРАВ, а да го определи съобразно правната и фактическа сложност на делото. По делото са предявени два обективно съединени искове, проведени са множество съдебни заседания (5 бр.), проведени са експертизи и разпити на свидетели, но по същество делото не се характеризира с висока правна и фактическа сложност. Не на последно място, предвид броя на съдебните заседания, в случая намира приложение разпоредбата на чл. 7, ал. 8 НМРАВ,  поради което към минималното възнаграждение в размер от 1451,05 лв. следва да се добавят още 300,00 лева, съгласно чл. 7, ал. 8 НМРАВ. Предвид изложеното, размерът на адвокатския хонорар на ищеца следва да се приеме за прекомерен и да се намали до размера от 1751,05 лева.

Съобразно представените доказателства за извършени такива, дължимите в полза на ищеца разноски възлизат на сумата от 3413,09 лева.

Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право на разноски, които съобразно отхвърлената част от исковете възлизат на сумата от 9,27 лева.

Мотивиран от гореизложеното, Варненският районен съд

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОСЪЖДА „К.Р.Г.“ АД, ***, офис 1, да заплати на „Ф.“ ЕООД, ***, сумата от 23520,85 лв. (двадесет и три хиляди петстотин и двадесет лева и 85 ст.), представляваща неизпълнено задължение за заплащане на цената по договор за доставка на стоки и строителни услуги, за което са издадени фактура № **********/13.03.2013 г., на стойност - 5060,59 лв., с ДДС; фактура № **********/15.03.2013 г., на стойност - 987,36 лв. с ДДС; фактура № **********/05.04.2013 г., на стойност - 554,15 лв. с ДДС; фактура № **********/10.05.2013 г., на стойност - 10739,65 лв. с ДДС и фактура № **********/27.05.2013 г., на стойност - 6179,10 лв. с ДДС, ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на иска – 12.03.2018г. до окончателното плащане, както и сумата от 7171.65 лв. (седем хиляди сто седемдесет и един лева и 65 ст.), представляваща обезщетение за забавено заплащане на главниците в размер на законната лихва за забава за периода от 12.03.2015г. до 12.03.2018г., на основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава за разликата над сумата в размер на 7171.65 лева, до предявения размер от 7180,92 лева, като неоснователен.

ОСЪЖДА „К.Р.Г.“ АД, ***, офис 1, да заплати на „Ф.“ ЕООД, *** направените по делото разноски в  общ размер на 3413,09 лв. (три хиляди четиристотин и тринадесет лева и 09 ст.), на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА „Ф.“ ЕООД, *** да заплати на „К.Р.Г.“ АД, ***, офис 1,  направените по делото разноски в  общ размер на 9,27 лв. (девет лева и 27 ст.), на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

         РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му страните.

Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

 

 

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………………