Решение по дело №5773/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 27.12.2024г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І-22 с-в, в публично заседание на седемнадесети декември две хиляди и дванадесет и четвърта година в състав:

председател: СТЕФАН ШЕКЕРДЖИЙСКИ

при секретаря Капка Лозева и в присъствието на прокурора __________, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 5773 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

иск с пр.осн. чл. 153, във вр. с във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 1 и чл. 141 от Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗОНПИ), във вр. с чл. 74, ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.), във връзка с § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗПКОНПИ и § 5, ал. 2 от ЗОНПИ:

Ищецът – Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, в исковата си молба и уточнение на същата от 28.11.2023г. (л. 3408) и 01.07.2024г. (л. 3426), твърди че с нейно Решение № 57/23.01.2019г. било образувано производство за установяване на незаконно придобито имущество срещу Ю.П.Г., ЕГН **********, въз основа на постъпило, на основание чл. 25, ал. 1 от ЗОПДНПИ (отм.) уведомление с изх. № 322/12.06.2017г. по описа Специализирана прокуратура – София, с вх. № УВ -1002/16.06.2017г. по описа на ТД София на КПКОНПИ, че лицето е привлечен в качеството на обвиняем по ДП № 48/2016г. по описа на ГДБОП, пр.пр. № 322/2016г. по описа на Специализирана прокуратура, за това, че в периода от началото на месец януари 2015г. до 04.05.2017г. в гр.София е участвал в организирана престъпна група – структурирано трайно сдружение на повече от три лица с ръководители М.М.Х., ЕГН **********, и М.Х.Х., ЕГН **********, и с участници Т.И.М., ЕГН **********, А.В.Х., ЕГН **********, Й.И.Б., ЕГН **********, Л.П.Ц., ЕГН **********, М. Г.Г., ЕГН ********** и М. Л.В., ЕГН **********, като групата била създадена с користна цел и с цел да вършат престъпления против данъчната система по чл. 255 от НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. с ал. 2 от НК.

Престъплението попадало в обхвата на чл. 22, ал. 1, т. 23 от ЗОПДНПИ (отм.).

С оглед изложеното, моли да се отнеме в полза на държавата на следното имущество:

от Ю.П.Г. и Г.Д.Г., на основание чл. 142, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 141 от ЗПКОНП:

А. Имот с идентификатор 68134.1939.347.1.3., намиращ се в гр. София, Община Столична, област София (столица), по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед № РД – 18-68/02.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК без издавана последваща заповед за изменение КККР, с адрес на имота: гр. София, район Витоша, ул. „********етаж 1, апартамент 3, намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1939.347, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с брой на нивата на обекта: 1, с площ 187 м², с посочени прилежащи части: съответните ид.ч. от общите части на сградата, мазе, № 3, площ от 3,84 м²; ниво - 1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – имот с идентификатор 68134.1939.347.1.11. под обекта – няма, над обекта - идентификатор 68134.1939.347.1.6., идентификатор 68134.1939.347.1.5., съгласно Схема №15-80665/27.03.2014г. на Самостоятелен обект в сграда на Служба по геодезия картография и кадастър – гр. София, представляващ съгласно одобрен инвестиционен проект от 19.08.2008 г. на Главния архитект на СО, район Витоша:

А. АПАРТАМЕНТ № 3, находящ се в гр. София, район „Витоша“, ул. „********етаж 1, кота ± 0,00, със застроена площ от 187 м², състоящ се от предверие и коридор, дневна – трапезария и кухня, хол, две спални, приземна тераса с площ 112,27 м², баня и тоалетна, самостоятелна тоалетна, при съседи: двор от три страни, стълбищна площадка с асансьорна клетка, коридор, апартамент № 1-2, заедно с 8,612% ид.ч. на сградата, равняващи се на 16,032 м², както и 6,609 % ид.ч. от поземления имот с идентификатор 68134.1939.347, в който е построена сградата, подробно описан по-горе, равняващи се на 59,48 м², заедно с МАЗЕ № 3, находящо се в сутерена на сградата, на кота -3.25 метра, с площ 3,84 м², при съседи: коридор, подземен паркинг, двор, мазе № 4, заедно с 0,143 % ид.ч. от общите части на сградата, равняващи се на 0,267 м², както и 0,300 % ид.ч. от поземления имот с идентификатор 68134.1939.347, в който е построена сградата, подробно описан по – горе, равняващи се на 2,70 м².

Б. ПАРКОМЯСТО № 12, по архитектурен проект от 19.08.2008г. на Главния архитект на СО, район „Витоша“, находящо се в гр. София, район „Витоша“, ул. „********на сутеренния етаж на сградата, кота – 3,25 метра, със застроена площ от 15,63 м², при съседи по архитектурен проект, маневрено хале, паркомясто № 11, двор, фитнес, предверие и тоалетна, което паркомясто № 12 представлява 15,63/356,14 ид.ч. от подземния гараж на сградата, представляващ по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-68/02.12.2010г. на изпълнителния директор на АГКК, самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1939.347.1.10., намиращ се в сграда № 1, с предназначение на самостоятелен обект : гараж в сграда, с брой нива на обекта: 1 с площ 356,14 м², без посочени прилежащи части в схемата, със стар идентификатор – няма; ниво 1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – няма, под обекта – няма, над обекта – няма, състоящо се от 12 паркоместа, съгласно Схема № 1265/13.01.2014г. на самостоятелен обект в сграда на Служба по геодезия, картография и кадастър – гр.София, заедно с 8,667% ид.ч. от общите части на подземния гараж, равняващи се на 15,24 м², както и 2,248 % ид.ч. от поземления имот с идентификатор 68134.1939.347, в който е построена сградата, подробно описа по-горе, равняващи се на 20,23 м².

Пазарната стойност на недвижимите имоти към депозирането на иска била 211 270 лева (те били придобити с нотариален акт за покупко-продажба № 37, т. ІІ, рег. № 10265, дело № 214 от 2014г., вписан в Агенция по вписванията, Служба по вписванията - София - Акт № 25, т. XXXVIІ, дело № 11767/2014г., вх.рег. № 15608/ 04.04.2014г.).

Ответниците - Ю.П.Г. и Г.Д.Г., оспорват иска:

Претенцията била недопустима, предвид приложението на § 5, ал. 2 от ЗКОНПИ; Цитирана е и практика – Р. № 97 по гр.д. № 3224/17 на ВКС, IV г.о.;

Било нарушено изискването на ТР № 7/13г. относно обоснованото предположение;

Имуществото не било придобито по незаконен начин, като излагат обстойна аргументация в тази насока.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното:

от фактическа страна:

С Постановление за прекратяване на наказателно производство от 05.02.2024г. на СГП, влязло в сила на 20.03.2024г., наказателно производство (ДП 482/2023г. по описа на СО СГП, респективно пр.пр. № 16540/22г. по описа на СГП образувано на 12.07.2016г. с постановление на СП) по отношение на Ю. П.Г. – за престъпление по чл. 255, ал. 5, във вр. с ал. 4, във вр. с ал. 3, т. 1, предл. 2, във вр. с ал. 2, предл. 3, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, във вр. с ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 26 от НК, е прекратено (Определение № 843/20.03.2024г. на СГС по НЧД № 916/24г.).

Мотивацията на ПРБ е липса на престъпно поведение и престъпен състав. Посочено е че инкриминираните деяния са несъставомерни (л. 2500-1).

Събрани са гласни доказателства – разпитани са св.св. Зл.В.(показанията щ са преценени по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като е майка на ответницата), М.(показанията щ са преценени по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като е майка на ответника), В.В.(показанията щ са преценени по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като е баба на ответницата), М. Х.а, М.,Ц.и М.(показанията му са преценени по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като е баща на ответника) и А. Х.а:

-св. Зл. В.: зет щ бил изключително зает. По време на пандемията дъщеря щ била съкратена. Свидетелят ги подпомагал, особено след раждането на детето, с по 400-500 лева месечно. Родителите на свидетеля също подпомагали младото семейство.

-св.св. М.и М.: и тяхното семейство подпомагало финансово ответниците.

-св. В. В.: показанията щ са идентични като на тези на предходните. Предоставяни са средства.

-св. М. Х.а: ответникът работел за нея и се занимавал със застраховане и търговия с автомобили. Имал висок месечен доход вариращ между 10 000 лева и 13 000 лева. Получавал и допълнителни средства извън заплатата.

-св. М.потвърждава изложеното от предходния свидетел относно доходите на ответника.

-св. Ц.: също подпомагал Г. финансово, с когото били приятели.

-св. А. Х.а: потвърждава предмета на трудова дейност на ответника. Извършвал и посредническа дейност.

Депозирани са заключения на СТЕ, неоспорени от страните и приети от съда, като компетентно изготвени. От тях се установява, че:

1. пазарната стойност на л.а.-и на семеството на ответниците е: 25 000 лева + 8 000 лева + 8 000 лева + 20 000 лева + 21 000 лева + 40 500 лева + 3 750 лева, ако съответните МПС-та са изправни.

Самите заключения са по-скоро ирелевентни, предвид изложеното по-долу в „от правна страна“.

2. ап. № 3 – към датата на придобиване 200 000 лева, а към датата на завеждане н иска – 194 388,03 лева; включени са и два броя паркоместа (Паркомясто № 12)

Ап. № 8: пазарна стойност 42 677,45 лева;

Ап. № 17: 64 851,73 лева към 88 521,63 лева.

от правна страна:

Съдът намира, че исковете са допустими, тъй като е спазена процедурата за предявяването им - повдигнато обвинение за престъпление визирано в нормата на чл. 22, ал. 1 от ЗОПДНПИ (отм.), производството и вземане на решение за предявяване на исковете, след обезпечаването им по реда на чл. 37 и сл. ЗОПДНПИ (отм.).

Съгласно разпоредбата на чл. 62 от ЗОПДНПИ (отм.) в полза на държавата се отнема незаконно придобито имущество, което съгласно чл. 1, ал. 2 от закона е такова, за което не е установен законен източник. Основание за възникване на правото на държавата чрез Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) да започне проверка и да предяви иск по чл. 74 от ЗОПДНПИ (отм.) е лицето по отношение на което е поискано отнемане на имущество да е привлечено като обвиняем за престъпление, изрично посочено в чл. 22, ал. 1 от закона, в рамките на извършена проверка да е установено, че е налице значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице.

Искът е допустим и по отношение на ответницата – чл. 144 от действащия закон, като подобни норми са налице и в отменените нормативни актове.

1. Непосредственото действие на конституционните норми е основен белег, който характеризира Конституцията като върховен нормативен акт и който полага основите на системата на действащото право в Република България. Непосредственото действие е вътрешно присъщо на всеки нормативен акт, включително и на такъв, заемащ върховно положение в йерархията на нормативните актове. Без съмнение то съществува и се проявява и по отношение на Конституцията, независимо дали ще бъде нормативно прогласено или не. В този смисъл чл. 5, ал. 2 има значение само да подчертае нещо, което обективно е налице. … По силата на непосредственото действие на разпоредбите на Конституцията (чл. 5, ал. 2) всеки гражданин и всяко юридическо лице може да се позовава на основния закон в защита на своите права и законни интереси. Разпоредбите на заварените закони и други нормативни актове по силата на § 3, ал. 1, във връзка с чл. 5, ал. 2 се прилагат само ако не противоречат на Конституцията. Защитата на конституционните права и законните интереси на гражданите и юридическите лица се осъществява по действащия процесуален ред. Решенията на правоприлагащите органи във връзка с прилагането на непосредствено действащите конституционни норми нямат общозадължителна сила, а пораждат действия само за конкретния случай, като подлежат на предвидения в съответните процесуални закони инстанционен контрол (т. І от Решение № 10 от 1994г. на Конституционния съд).

В мотивите на РКС № 4 от 14.5.2020г. по к.д. № 9/19г. отново е взето становище по въпроса за косвения конституционен контрол: Дейността на всички държавни органи е обвързана с Конституцията. Всички те – включително и законодателят, са длъжни да съобразяват своите действия за съответствие с Основния закон. Функцията да се произнася по съответствието на законите с Конституцията не се ограничава само до Конституционния съд, а се отнася и до всички съдилища. В този смисъл те са обвързани да осъществяват преценка за конституционност на правните норми, които прилагат.

Така, противоконституционен закон, до обявяването му за такъв, не е коституционосъобразен – той е неприложим, тъй като представлява изначално дефектно законодателство.

Косвения контрол за конституционосъобразност е предмет и на Определение № 161/25.07.2022 г. по ч. гр. д. № 756/2022 г. на ВКС, I г.о. и Решение № 264701 от 13.07.2021г. на СГС по в.гр.д. № 232/2021г. (в същия смисъл: „Конституция на РБ – коментар“, изд. 1999г., стр. 40 (С., Ст. и др., като автор на конкретния раздел е Т., Е.).

Правова държава означава предвидимост и доверие: така, Решение № 1 от 27 януари 2005г. по к.д. № 8/2004 г. е поставено началото на утвърдената практика на Конституционния съд, според която разбирането за правова държава включва както принципа за правната сигурност (формалния елемент), така и принципа за материалната справедливост (материалния елемент) – конституционен с-я В., Кр.: „За решенията на КС, правовата държава и правосъдието“. Правната сигурност изисква разпоредбите на нормативните актове да са ясни и предвидими и да не се променят ретроактивно, защото въздействието на законодателството на Съюза трябва да бъде ясно и предвидимо за онези, които са подчинени на него. Така правната сигурност предпоставя три изисквания към държавната власт: 1. да осигури яснота и предвидимост на нормативната уредба; 2. нормативните актове да влизат в сила с приложението на подходящ vacatio legis; 3. нормативната уредба да бъде съгласувана (Б., М.– „Принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания в светлината на тълкувателно дело № 7/2017 г. на ОСГТК на ВКС“.

Право на собственост: то следва да се ограничава само по изключение, като на неговите титуляри следва да се гарантира възможната правна сигурност, за да могат те да го упражняват, съответно и чрез него да може да се осъществява и насърчава икономическото предприемачество – т. 15-16 от "Димитрови срещу България" (Жалба № 12655/09) 3 март 2015 г. В случая, съдът не е успял да открие легитимни цели (т. 19 - Правителството не посочва друга легитимна цел в обществен интерес, вероятно обслужвана от глава трета на ЗСГ, и Съдът не успява да открие каквато и да била такава цел).

Според КС (Решение № 13 от 13.10.2012 г. на КС по к. д. № 6/2012 г., докладчик съдията Румен Ненков), макар и с различна формулировка в сравнение с чл. 17 от Конституцията, защитата на собствеността по чл. 1 от Допълнителен протокол № 1 към КЗПЧОС по съществото си е сходна. Правото на мирно използване на собствеността е прокламирано като принцип, без да се третира като абсолютно. Лишаване от имущество е допустимо, когато е в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и общите принципи на международното право. Държавата може със закон да контролира упражняването на собствеността, ако това е в публичен интерес или е необходимо за осигуряване плащането на данъци, други постъпления или глоби. На тази основа трайно установената практика на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) изисква всяко ограничаване на ползването или отнемане на незаконно придобито имущество по пътя на граждански иск на държавата спрямо неоснователно обогатилите се лица да отговаря на три критерия: а) законоустановеност; б) необходимост за постигане на легитимна цел, и в) пропорционалност.

Трябва да се има предвид обаче, че Конституционният съд оценява закона в неговата цялост като правна абстракция, което не изключва необходимостта органите по оспорения закон и гражданският съд да правят и преценка на конкретните обстоятелства по делото.

2.1 презумпцията за невиновност. Докато тя не бъде оборена и то от съд, счита се че обвиняемият е невинен (чл. 31, ал. 1, т. 3 от КРБ). Престъпно обстоятелство може да се установява от граждански съд само в хипотезите на чл. 124, ал. 5 от ГПК или ако специален закон го предвиди. Би могло да се разсъждава, че такъв е ЗОНПИ, но в този случай доказателствената тежест е върху държавата в лицето на комисията – арг. от чл. 4, ал. 1 от КРБ. Предполага се добросъвестност, а не обратното (норми като чл. 5, ал. 2 от ЗОНПИ не могат да се тълкуват извън комфортното тълкуване, дадено от КС – да се съобрази посоченото по-долу).

Така например, съдът в производството по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.) не може да отнема имущество, макар и придобито от престъпна дейност според хипотезите на чл. 3, ал. 1 от същия закон, когато тя не е установена по реда на НПК или по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК, както и придобитото от друга престъпна дейност, извън съставите, изброени в чл. 3, ал. 1, т. 1-25 ЗОПДИППД (отм.), нито придобитото от друга незаконна дейност имущество, включително и такова с неустановен произход. … Следователно в подобна хипотеза - само на незаконно придобито имущество, дори и от лица, признати за виновни в извършване на престъпления по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.), без връзка между престъпното деяние и придобиването на имуществото, то не може да бъде отнето по реда на чл. 28, ал. 1 от същия закон - Тълкувателно решение № 7 от 30.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 7/2013 г., ОСГК, докладвано от съдиите Стоил Сотиров и Албена Бонева – т.нар. „конформното тълкуване“ - проф. Н.- За „условното съответствие“ на закона с Конституцията; тази юридическа техника е използвана в Решение № 5 от 19 май 1995 г. по к.д. № 3 от 1995 г. и Решение № 21 от 14 ноември 1996 г. по к.д. № 19 от 1996 г.); с други думи, законът е конституционносъответен под условие /sous reserve/; съдът избира измежду възможните тълкувания на закона онова, което съответства на Конституцията, като обявява, че той остава да действа при това именно тълкуване).

Пак там се сочи, че, ако смисълът е, че мярката се прилага като вид санкция спрямо лица, за които е установено, че са извършили престъпление, без оглед връзката с престъпната дейност, тогава в специалния граждански закон е предвидено допълнително наказание, извън тези по чл. 37 от Наказателния кодекс (НК), което се налага не по реда на Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК), а такъв подход е недопустим за законодателя, след като съгласно чл. 3 от НК, последният се прилага за всички престъпления, извършени на територията на Република България.

В тази връзка и практика на ЕСПЧ, дело "Димитрови срещу България" (Жалба № 12655/09) 3 март 2015 г.: Правителството изглежда след това твърди, че глава трета от ЗСГ е предназначена да позволи на отнемането на имущество, придобито от престъпна дейност, тъй като то изтъкна, че тя е била насочена към борба с "извличане на печалба от дейности, които по принцип са забранени", като някои престъпления (вижте параграф 34 по-горе). Съдът обаче не може да приеме този аргумент. Той отбелязва първо, че чл. 31(2) и 42(4) от ЗСГ гласят изрично, че процедурите, предвидени в глава трета, са неприложими към облагите от престъпления, тъй като те трябва да бъдат третирани по Наказателния кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс (вижте параграф 24 по-горе). Освен това е важно, че в нито един момент по време на вътрешното производство срещу жалбоподателите властите не се опитват да установят (доказателствена тежест, възприета от този съд е различна от тази, уредена в националния закон), че имотите, чието отнемане е търсено, са придобити чрез доходи от престъпна дейност. Този момент също е посочен от Правителството (вижте параграф 33 по-горе).

16. Правителството твърди, че разпоредбите на глава трета от ЗСГ целят да защитят справедливостта и равенството и да гарантират справедливи условия за стопанска дейност (вижте параграф 34 по-горе). Въпреки това Съдът отбелязва, че тези цели са твърде общи и неясни. Освен това той е на мнение, че дори ако в момента на приемането ѝ през 1973 г., разглежданата правна уредба би могла да преследва цели като например социален егалитаризъм, те могат трудно да бъдат оправдани след 1989 г. при една политическа система, целяща да защитава правата на човека и да насърчава икономическото предприемачество.

В същия смисъл и Дело „Т.и други срещу България“ (Жалби № 50705/11 и 6 други) – т. 221 и сл. (тези две решения не са изолирани).

2.2 Следва да се съобрази и някаква икономическа връзка между деянието, а тоя не е ясно каква е, с доходите на ответника (ФЛ) – т. 1 от Тълкувателно решение № 7 от 30.06.2014г. на ВКС по т.д. № 7/2013г., ОСГК. То е постановено по отменен закон, но практиката на ЕСПЧ се отнася за този тип нормативни актове, а същото се отнася и до решенията на КС.

ЗОНПИ изрично предвижда, че наличието на престъпната дейност е само повод за образуване на проверката от комисията (арг. от чл. 5).

Така се стига до следния логически и юридически абсурд:

- обвиняем е признат за невиновен, тъй като обвинението е недоказано;

- обвиняемият е признат за невиновен, тъй като не е извършил деянието / прокуратурата е прекратила досъдебното производство;

- обвиняемият е признат за невиновен, тъй като деянието не е престъпно / прокуратурата е прекратила досъдебното производство (например: Определение № 368/29.03.2021г. (26.03.2021г.) на САС, НК, по ВЧД № 228/21г., а и настоящата хипотеза);

- поради грешка на разследващите органи е повдигнато обвинение на лице, което всъщност не е това, за което има доказателства, че може и да е извършило престъпно деяние (например поради съвпадане на имена). Последната хипотеза е само пример, но формално възможна.

Всички тези възможности може да са следствие както от грешка (а това включва и лоша юридическа подготовка), така и от недобросъвестно поведение.

При всички тях обвиняемият е невиновен, поради което няма (или по-точно не би трябвало) никаква причина (политическа или юридическа) да се предприема проверка спрямо него от страна на Комисията, съответно и да се предяви иск. Законът обаче възприема различно становище.

Стига се до там, че бившият обвиняемият има право да предяви иск по ЗОДОВ, тъй като поведението на държавата спрямо него представлява деликт (непозволено увреждане), но и държавата, извличайки права от собственото си неправомерно поведение, макар и да не би следвало да може да го стори (nemo ex delicto suo actionem consequi debet), продължава да е претендираща спрямо имуществото на невиновния за престъпна дейност.

Всяко следващо тире в хипотезите, посочени по-горе, е все по-абсурдно (докарване до абсурд - deductio ad absurdum), с оглед подобен резултат.

Актуалната практика на ВКС е в същия смисъл: … … „да се предотврати незаконното придобиване на имущество чрез престъпления или административни нарушения, както е посочено в Закона“. Именно предвид тази легитимна цел на закона, в т. 124 и т. 138 ЕСПЧ приема, че за да бъде отнемането по ЗОПДНПИ (отм.) в съответствие с изискванията на чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧОС, от съществено значение е националният съд да извърши обоснована преценка и да установи наличието на престъпна дейност или административно нарушение, за които се твърди, че са били извършени и са довели до придобиването на имуществото, подлежащо на отнемане, както и връзка между тази дейност и въпросното имущество. В този смисъл са и мотивите към ТР № 4/2021 от 18.05.2023 г. на ОСГК на ВКС, където е цитирана и по-старата практика на ЕСПЧ (Д. срещу България, Т. и др. срещу България, R. срещу Е. и др.), съгласно която: „…конфискацията на имущество следва да е пропорционална на преследваната от закона легитимна цел, а засегнатите лица трябва да имат възможност за ефективна защита и не следва да понасят прекомерна тежест. Заключенията на националните съдилища не могат да са основани единствено на презумпцията за незаконен произход на имуществото при липса на доказан източник на приходи; трябва да се търси и причинна връзка с престъпна дейност“. В същия смисъл са и подробните разяснения, дадени още с ТР № 7/2013 от 30.06.2014 г. на ОСГК на ВКС. Предвид така възприетото в практиката на ЕСПЧ и задължителната тълкувателна практика на ВКС, включително и актуалната такава, както и предвид посочените и по-горе подробни разяснения, дадени и с решение № 97/18.05.2018 г. по гр. д. № 3224/2017 г. на IV-то гр. отд. на ВКС (съгласно които, ясното и точно изложение на обстоятелствата в основанието и петитума на исковата молба, с която се предявява иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество по ЗОПДНПИ (отм.), е от съществено значение за гарантиране на правото на защита на ответника и за реалното осигуряване на равенството на страните в процеса), настоящият съдебен състав намира, че за да е редовна, исковата молба, с която се предявява иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество по ЗОПДНПИ (отм.), тя трябва да съдържа в обстоятелствената си част и твърдения за обстоятелства, сочещи наличие на връзка (пряка или косвена) между престъплението, по повод на което е образувано производството, и придобиването на имуществото на ответниците, чието отнемане се претендира. В случая исковата молба, подадена от комисията-ищец, е нередовна, тъй като в нея липсват каквито и да било твърдения за наличие на връзка между данъчното престъпление, за извършването на което ответницата С. М. впоследствие е и била осъдена с влязла в сила присъда, и придобиването на процесния недвижим имот и двата процесни автомобила, чието отнемане от двамата ответници се претендира по делото (Р. № 619 от 23.10.2024 г. на ВКС, IV г.о., гр. дело № 3145 по описа за 2023г.).

Производствата са идентични от гледна точка на престъпната дейност – укриване на данъци. Приложим е арг. за по силното основание (A fortiori), тъй като в хипотезата, разгледана от ВКС, има осъдителна присъда, а в настоящия случай производството е прекратено. Там е констатирано, че деянието не би било годно да генерира съществени доходи, а в настоящия просто няма престъпна дейност, което всъщност е основание да не се съобрази практиката, посочена в писмените бележки на ищеца. Наказателното производство не е прекратено поради давност, смърт или друга подобна причина; подсъдимият не е оправдан дори поради липса на доказателства, а тъй като деянието не представлява престъпна дейност.

От тази гледна точка, все пак е налице някаква разлика (последното цитирано решение на ВКС), тъй като първоначално искът е предявен за съществена сума (такава е била предмет и на обвинението). Би могло, с доста условности, да се приеме, че комисията счита, че дейността на организираната престъпна група, в която е участвал ответникът, за периода от 2015г. е могла да даде възможност да се получат съществени незаконни приходи.

Оставянето на иска без движение, в тази хипотеза (прекратено наказателно производство, което по смисъла на гражданското законодателство /практика по ЗОДОВ/ е идентично с оправдателна присъда, би било ненужна загуба на процесуално време.

Подобен иск, ако се приеме, че е нередовен, не би могъл да се коригира. В тези хипотези (твърдения за факт, за който в последствие се установи, че не е осъществен, а в случая това се отнася до всеки правен субект в държавата, включително комисията и съда / Определение № 1463 от 23.11.2021г. на СГС по н.д. № 20211100604399/2021г. е прието, че деянието, извършено от ищеца не представлява престъпление. Това обстоятелство не подлежи на обсъждане, тъй като е налице сила на пресъдено нещо, като изложеното се отнася до съдебната проверка относно прекратяването - Определение № 1100 от 15.04.2011г. на СГС по в.ч.н.д. № 1652/2011г. / Решение № 25 от 17.03.2010г. по т.д. № 211/2009г., т.к., ІІ т.о. на ВКС: От граматическото и логическо тълкуване на чл. 222 ГПК (отм.), чийто аналог е чл. 300 от действащия ГПК, се налага разбирането, че по изрично разпореждане на закона влязлата в сила присъда е задължителна за съда, разглеждащ гражданско правните последици от конкретно деяние …), практиката като цяло приема, че искът следва да се отхвърли.

Или, искът е неоснователен.

От тази гледна точка е трудно разбираемо нежеланието на ищеца да се съобрази с КРБ, а и с актовете на ЕСПЧ, които са с примат над тези на ВКС. Както бе посочено, актуалната практика на ВКС е идентична. В тази ситуация е неприемливо, само, за да се отложи очевидният изход в производството, да се желае да се генерират нови разходи – в случая скъпоструваща ССчЕ.

за пълнота следва да се посочи само, че:

При абстрахиране от горното, искът е бил допустим, още повече че е оставен и без движение за уточнение на имуществото на ответниците към момента на започване на проверката.

Срокът на проверката е инструктивен (Тълкувателно решение № 1 от 04.06.2020 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2018 г., ОСГК, докладчик съдията Велислав Павков). Би могъл обаче да има отношение към евентуален довод за давност, сторен ответниците, във връзка с началото и края на 10-годишния период на проверка (например: Р. от 30.10.2024г. на настоящи състав на СГС ГК, І-22 с-в, гр.д. № 13990/2018г.).

Съдът приема, че, извън горното, самата предварителна административна процедура е по-скоро ирелевантна.

Непредставянето на доказателства, или липсата на описание, във връзка с фактологията, която ще се установи, не е хипотеза на нередовна искова молба. Първото води до отхвърляне на претенцията, а второто до риск решаващият орган да не съобрази виждането на страната относно това, които факти са подкрепени с доказателства.

Евентуално сгрешено правно основание не обвързва съда.

по разноските:

Комисията дължи и държавна такса (чл. 77 от ГПК, във вр. с чл. 157, ал. 2 от Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество – в тази връзка: Определение № 2366 от 03.08.2023г. на ВКС по к.гр.д. № 4777/2022г., Определение № 13 от 12.01.2021г. на ВКС по ч. гр. д. № 3107/2020г., IV г.о., ГК; Решение № 54 от 13.05.2019г. на ВКС по гр.д. № 4866/2016г., IV г.о., ГК; Решение № 147 от 16.09.2019г. на ВКС по гр.д. № 1998/2018г., IV г.о., ГК; Решение № 191 от 15.02.2021г. на ВКС по гр.д. № 4768/2019г., IV г.о., Определение № 2833 от 04.10.2023г. на ВКС по ч.гр.д. № 3948/2023г., III г.о., ГК, докладчик съдията Драгомир Драгнев; Определение на САС № 326 от 12.02.2024г. по ч.гр.д. № 290/24г., Определение № 2476 от 21.05.2024г. на ВКС по ч.гр.д. № 1016/2024г., IV г.о., ГК, докладчик съдията М. Х.а, в което е цитирана и допълнителна практика в същата насока; и Определение № 4090 от 17.09.2024 г. на ВКС по ч.гр.д. № 3426/2024г., IV г.о., ГК, докладчик съдията Боян Цонев). Съобразно първоначалния размер на иска, таксата възлиза на 28 614,68 лева.

Искът е намален, не поради друга причина, а с оглед ТР относно дефиницията на имущество. Това означава, че нормата на чл. 156, ал. 6 от ЗОНПИ е неприложима.

От изложеното следва, че на ответниците се дължали разноски, а именно 15 600 лева (чл. 78, ал. 3 и ал. 4 от ГПК – списъкът по чл. 80 от ГПК е на л. 3519).

Сумата е с 1 000 лева по-малко, тъй като и двете страни са заплатили за експертно изследване, което не е извършено (л. 3403 и л. 3412)

Воден от гореизложеното, СЪДЪТ

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, ЕИК******(ССЕВ), срещу Ю.П.Г., ЕГН **********, и Г.Д.Г., ЕГН **********,***, общ съд.адр.: гр. София, ул. „******5, чрез адв. Д. и А. (ЕПЕП – л. 3398), иск с пр.осн. чл. 153, във вр. с във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 1 и чл. 141 от Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗОНПИ), във вр. с чл. 74, ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.), във връзка с § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗПКОНПИ и § 5, ал. 2 от ЗОНПИ, да се отнемане на имущество:

НЕДВИЖИМИ ИМОТИ, находящи се в гр. София, Столична община, район Витоша, ул. „********в „жилищна сграда с подземен паркинг“, изградена в съответствие с одобрените от ДАГ – СО проекти на сградата, Разрешение за строеж № 4444 от 03.09.2008г. на Главния архитект на район Витоша и въведена в експлоатация с Удостоверение № 204 от 24.02.2014г. издадена от Директор на дирекция „Общински строителен контрол“ – Столична община в Поземлен имот с идентификатор 68134.1939.347 (шест, осем, едно, три, четири, точка едно, девет, три, девет, точка три, четири, седем), намиращ се в гр. София, Столична община, област София по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-68 /02.12.2010г. на изпълнителния директор на АГК7К, без издавана послудваща заповед за изменение на КККР, с адрес на поземления имот: гр. София, район Витоша, ул. „********с площ 917 (деветстотин и седемнадесет) м², с трайно предназначение на територията: урбанизирана с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 метра) без стар идентификатор, с номер на предходен план: 364, квартал 19, парцел ІV, при съседи: имот с идентификатор 68134.1939.339 (шест, осем, едно, три, четири, точка, едно, девет, три, девет, точка, три, три, девет), имот с идентификатор 68134.1939.340 (шест, осем, едно, три, четири, точка, едно, девет, три, девет, точка, три, четири, нула), имот с идентификатор 68134.1939.346 (шест, осем, едно, три, четири, точка, едно, девет, три, девет, точка, три, четири, шест), имот с идентификатор 68134.1939.348 (шест, осем, едно, три, четири, точка, едно, девет, три, девет, точка, три, четири, осем), имот с идентификатор 68134.1939.1088 (шест, осем, едно, три, четири, точка, едно, девет, три, девет, точка, едно, нула, осем, осем), съгласно Скица на поземлен имот №1331/13.01.2014 г. на Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. София, и който поземлен имот представлява УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ ІV – 364 (четири, отреден за имот с планоснимачен номер триста шестдесет и четири), идентичен с парцел ІV – 532 (четири, отреден за имот с планоснимачен номер петстотин тридесет и втори), в кв. 19 (деветнадесет), по плана на гр. София, местност „в. з. Беловодски път“, графично изчислена площ на УПИ от 900 (деветстотин) м², а с площ по доказателствен акт от 910 кв. м. (деветстотин и десет) при граници на УПИ по скица: улица, УПИ V – 533 (пети определен за имот с планоснимачен номер петстотин тридесет и три), УПИ ХV – 363а (петнадесети, определен за имот с планоснимачен номер триста шестдесет и три, буква “а“), УПИ ІІ – 375 (втори, отреден за имот с планоснимачен номер триста седемдесет и пет) и УПИ ІІІ – 364 (трети, отреден за имот с планоснимачен номер триста шестдесет и четири), а именно:

А. Имот с идентификатор 68134.1939.347.1.3. (шест, осем, едно, три, четири, точка, едно, девет, три, девет, точка, три четири, седем, точка, едно, точка, три) намиращ се в гр. София, Община Столична, област София (столица), по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед № РД – 18-68/02.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК без издавана последваща заповед за изменение КККР, с адрес на имота: гр. София, район Витоша, ул. „Беловодски път“ № 79 (седемдесет и девет), етаж 1 (първи), апартамент 3 (трети), намиращ се в сграда № 1 (едно), разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1939.347 (шест, осем, едно, три, четири,точка, едно, девет, три, девет, точка, три, четири, седем), с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с брой на нивата на обекта: 1 (едно), с площ 187 (сто осемдесет и седем) м², с посочени прилежащи части: съответните ид.ч. от общите части на сградата, мазе, № 3 (три), площ от 3.84 ( три цяло и осемдесет и четири стотни) квадратни метра; ниво -1 (минус едно), съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – имот с идентификатор 68134.1939.347.1.11. (шест, осем, едно, три, четири, точка, едно, девет, три, девет, точка, три, четири, седем, точка, едно, точка, едно, едно) под обекта – няма, над обекта - идентификатор 68134.1939.347.1.6. (шест, осем, едно, три, четири,точка, едно, девет, три, девет, точка, три, четири, седем, точка, едно, точка, шест), идентификатор 68134.1939.347.1.5. (шест, осем, едно, три, четири,точка, едно, девет, три, девет, точка, три четири, седем, точка, едно, точка, пет), съгласно Схема №15-80665/27.03.2014г. на Самостоятелен обект в сграда на Служба по геодезия картография и кадастър – гр. София, представляващ съгласно одобрен инвестиционен проект от 19.08.2008 г. на Главния архитект на СО, район Витоша:

А. АПАРТАМЕНТ № 3 (три), находящ се в гр. София, район „Витоша“, ул. „********етаж 1 (първи), кота ± 0,00 (плюс, минус, нула), със застроена площ от 187,00 (сто осемдесет и седем) м², състоящ се от предверие и коридор, дневна – трапезария и кухня, хол, две спални, приземна тераса с площ 112,27 (сто и дванадесет цяло и двадесет и седем стотни) м², баня и тоалетна, самостоятелна тоалетна, при съседи: двор от три страни, стълбищна площадка с асансьорна клетка, коридор, апартамент № 1-2 (едно тире две) заедно с 8,612% (осем цяло шестстотин и дванадесет хиляди процента) ид.ч. на сградата, равняващи се на 16,032 (шестнадесет цяло тридесет и две хилядни) м², както и 6,609% (шест цяло шестстотин и девет хилядни процента) ид.ч. от поземления имот с идентификатор 68134.1939.347 (шест, осем, едно, три, четири, точка, едно, девет, три, девет, точка, три, четири, седем), в който е построена сградата, подробно описан по-горе, равняващи се на 59,48 (петдесет и девет цяло и четиридесет и осем стотни) м², заедно с МАЗЕ № 3 (три), находящо се в сутерена на сградата, на кота -3.25 (минус три цяло и двадесет и пет стотни) метра, с площ 3,84 (три цяло осемдесет и четири стотни) м², при съседи: коридор, подземен паркинг, двор, мазе № 4 (четири), заедно с 0,143% (нула цяло сто четиридесет и три хилядни процента) ид.ч. от общите части на сградата, равняващи се на 0,267 (нула цяло двеста шестдесет и седем хилядни) м², както и 0,300 % (нула цяло и триста хилядни процента) ид.ч. от поземления имот с идентификатор 68134.1939.347 (шест, осем, едно, три, четири, точка, едно, девет, три, девет, точка, три, четири, седем), в който е построена сградата, подробно описан по – горе, равняващи се на 2,70 (две цяло и седемдесет стотни) м².

Б. ПАРКОМЯСТО № 12 (дванадесет), по архитектурен проект от 19.08.2008г. на Главния архитект на СО, район „Витоша“, находящо се в гр. София, район „Витоша“, ул. „********на сутеренния етаж на сградата, кота – 3,25 (минус три цяло и двадесет и пет стотни) метра, със застроена площ от 15,63 (петнадесет цяло шестдесет и три на сто) м², при съседи по архитектурен проект, маневрено хале, паркомясто № 11 (единадесет), двор, фитнес, предверие и тоалетна, което паркомясто № 12 (дванадесет) представлява 15,63/356,14 (петнадесет цяло и шестдесет и три стотни върху триста петдесет и шест цяло и четиридесет стотни) ид.ч. от подземния гараж на сградата, представляващ по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-68/02.12.2010г. на изпълнителния директор на АГКК, самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1939.347.1.10. (шест, осем, едно, три, четири, точка, едно, девет, три, девет, точка, три, четири, седем, точка, едно, точка, едно, нула), намиращ се в сграда № 1 (едно), с предназначение на самостоятелен обект: гараж в сграда, с брой нива на обекта: 1 (едно) с площ 356,14 (триста петдесет и шест цяло и четиридесет стотни) м², без посочени прилежащи части в схемата, със стар идентификатор – няма; ниво 1 (едно), съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – няма, под обекта – няма, над обекта – няма, състоящо се от 12 (дванадесет) паркоместа, съгласно Схема № 1265/13.01.2014 г. на самостоятелен обект в сграда на Служба по геодезия, картография и кадастър – гр.София, заедно с 8,667% (осем цяло шестстотин шестдесет и седем хилядни процента) ид.ч. от общите части на подземния гараж, равняващи се на 15,24 (петнадесет цяло двадесет и четири стотни) м², както и 2,248% (две цяло двеста четиридесет и осем хилядни) ид.ч. от поземления имот с идентификатор 68134.1939.347 (шест, осем, едно, три, четири, точка, едно, девет, три, девет, точка, три, четири, седем), в който е построена сградата, подробно описа по-горе, равняващи се на 20,23 (двадесет цяло и двадесет и три) м²,

като НЕОСНОВАТЕЛЕН

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 от ГПК, Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, ЕИК******(ССЕВ), да заплати на Ю.П.Г., ЕГН **********, и Г.Д.Г., ЕГН **********,***, общ съд.адр.: гр. София, ул. „******5, чрез адв. Д. и А. (ЕПЕП – л. 3398), сумата от 15 600 (петнадесет хиляди и шестстотин) лева, сторени деловодни разноски.

ОСЪЖДА на основание чл. 157, ал. 2 от ЗОНПИ, Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, ЕИК******(ССЕВ), да заплати на Софийски градски съд, сумата от 28 614,68 (двадесет и осем хиляди шестстотин и четиринадесет лева и шестдесет и осем стотинки) лева, дължима държавна такса.

ОСВОБОЖДАВА в полза на:

на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, ЕИК******(ССЕВ), сумата от 1 000 (хиляда) лева, заплатени на 07.12.2023г. (л. 3412), и

на Ю.П.Г., ЕГН **********, и Г.Д.Г., ЕГН **********,***, общ съд.адр.: гр. София, ул. „******5, чрез адв. Д. и А. (ЕПЕП – л. 3398), сумата от 1 000 (хиляда) лева, заплатени на 15.11.2023г. (л. 3403).

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

председател:

Номер на акта:	Не е посочен
Дата:	27 декември 2024 г.
Съдия:	Стефан Исаков Шекерджийски

Дело:	20191100105773
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	25 април 2019 г.

Решение по дело №5773/2019 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

В ИМЕТО НА НАРОДА

Р Е Ш И: