Решение по дело №4263/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3047
Дата: 24 април 2019 г. (в сила от 24 април 2019 г.)
Съдия: Цветомира Петкова Кордоловска Дачева
Дело: 20191100504263
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 март 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

Гр. София, 24.04.2019 г.

                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО ІV-Д въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА БОРЯНА ПЕТРОВА

като разгледа докладваното от съдия Кордоловска частно гр. дело № 4263 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435, ал.1, т.3 от ГПК.

Образувано е по жалба вх.№ 081643/01.10.2018 г. на длъжника по изпълненито П.В.Ш., чрез пълномощника му адв.М. срещу Разпореждане от 17.09.2018 г. по изпълнително дело № 20128410404536/2012 г. по описа на ЧСИ Н.М., рег.№ 841 с район на действие Софийски градски съд с което е оставена без уважение Молбата на длъжника вх.№ 077823 от 17.09.2018 г. за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК - взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Поддържа, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно, претендира неговата отмяна. Излага съображения, че изпълнителните действия поискани от взискателя след настъпилата по право перемпция нямат значение на прекъсващи давността.

В законоустановения срок по чл. 436, ал. 3 ГПК са постъпили писмени възражения от взискателя „А.“ ЕООД, в които се поддържа неоснователност на жалбата, както и че обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно.

ЧСИ Н.М., рег.№ 841 с район на действие Софийски градски съд в писмените си мотиви намира жалбата за допустима, но неоснователна.

Софийски градски съд, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Изпълнителното производство по изпълнително дело № 20128410404536/2012 г. срещу длъжника П.В.Ш., ЕГН **********, с адрес ***, е образувано въз основа на молба от 09.04.2012 г. на взискателя „Ю.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „********. Заедно със молбата е представен изпълнителен лист издаден на 17.02.2012 година по гражданско дело № 40323/2010 г. на Софийски районен съд, 47 състав по силата на който П.В.Ш. е осъден да заплати на кредитора Ю.“ АД, ЕИК ********, сумите: 3 516.78 лева - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.09.2011 г. до окончателното изплащане на задължението; 315.83 лева - присъдени разноски, както и разноските по изпълнението.

С Разпореждане от 09.04.2012 г. на съдебния изпълнител е разпоредено да се изпрати съобщение по чл. 191 от ДОПК до НАП, да се направят справки за имущественото състояние на длъжника, да бъде наложен запор върху вземането за трудово възнаграждение на длъжника, да бъде изпратена покана за доброволно изпълнение.

На 23.08.2013 г. на длъжника П.В.Ш. е връчена Покана за доброволно изпълнение.

С Разпореждане от 09.04.2012 г. е наложен запор върху вземането за трудово възнаграждение на длъжника, дължимо му от неговия работодател ЕТ „Б. - БЕЦ - Б.С.“, ЕИК*********и е изпратено запорно съобщение, изх. № 108877/27.04.2012 г.

С молба, вх. № 128638/25.04.2013 г. взискателят Ю.“ АД, е посочил изпълнителни способи - запор на вземания по банкови сметки на длъжника и запор на вземането му за трудово възнаграждение като с Разпореждане от 26.04.2013 г. исканите запори са наложени.

С молба вх. № 230857/19.08.2013 г., депозирана от взискателя, е поискано да бъдат предприети изпълнителни действия срещу длъжника - запор върху вземането му за трудово възнаграждение при нов работодател.

С Разпореждане от 21.08.2013 г. исканият запор е наложен и е изпратено съответното запорно съобщение.

На 14.07.2014 г. по делото е депозирана молба с вх. № 138625/14.07.2014 г. от „А.“ ЕООД, ЕИК*********, в качеството му на частен правоприемник на „Ю.“ АД, ЕИК ********, с която същият моли на основание чл. 429 ГПК да бъде конституиран като взискател в настоящото изпълнително дело.

 

С Постановление от 09.09.2014 г. „А.“ ЕООД ЕИК********* е конституиран като взискател по делото.

С молба вх. № 170438/28.10.2015 конституираният взискател „А.“ ЕООД, ЕИК********* е поискал да бъдат предприети изпълнителни действия - насрочване на дата за извършване на опис на движими вещи, както и възлагане на частния съдебен изпълнител на основание чл. 18 от Закона за частните съдебни изпълнители да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, както и да определи способа на изпълнение.

На 17.09.2018 г. длъжникът е депозирал молба с вх. № 077823/17.09.2018 г., чрез пълномощника си адв. Христофор М., за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

С обжалваното разпореждане от 17.09.2018 г. е оставена без уважение Молбата на длъжника вх.№ 077823 от 17.09.2018 г. за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК - взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.

При така установената фактическа обстановка съдът приема следните правни изводи:

Спорът в случая се свежда до това - налице ли са предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за прекратяване на изпълнителното производство. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. " перемпция " настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.

Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС изпълнителният процес съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица.

Според Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС прекратяването на производстввото става ех 1е§е с изтичане на двугодишния срок и актът на частния съдебен изпълнител има декларативно действие. В разглеждания случай са налице поредица от периодични плащания от образуване на изпълнителното дело, последното от които е извършено на 15.06.2017 г. Те представляват валидни изпълнителни действия по смисъла на т. 10 на Тълкувателно решение № 2 от 2015 г. Затова в конкретния казус няма основание да се приеме, че изпълнителното производство е прекратено по право, на

основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, поради настъпила перемпция, защото от датата на последното плащане до момента не са изтекли две години. По

изпълнителното дело са постъпвали периодични плащания, в т. ч. отчисления от трудово възнаграждение, във връзка с наложен запор върху вземането на длъжника за трудово възнаграждение, преводи в следствие наложените запори на вземания по банкови сметки и доброволни плащания, както следва: на 13.06.2012 г. - 81.33 лева; на 06.08.2012 г. -

81.33    лева; на 08.10.2012 г. - 81.33 лева; на 07.12.2012 г. - 81.33 лева; на

13.05.2013        г. - 8.39 лева; на 15.08.2013 г. - 360.00 лева; на 10.09.2013 г. -

50.0         лева; на 11.12.2013 г. - 84.77 лева; на 21.02.2014 г. - 84.77 лева; на

24.04.2014        г. - 84.77 лева; на 20.06.2014 г. - 84.77 лева; на 18.08.2014 г. - 84.77 лева; на 13.10.2014 г. - 81.33 лева; на 11.12.2014 г. - 81.33 лева; на

11.02.2015        г. - 81.33 лева; на 08.04.2015 г. - 81.33 лева; на 12.06.2015 г. -

81.33    лева; на 13.08.2015 г. - 81.33 лева; на 15.10.2015 г. - 81.33 лева; на 15.06.2017 г. - 500.00 лева; на 12.07.2012 г. - 81.33 лева, на 13.09.2012 г. -

81.33    лева, на 07.11.2012 г. - 81.33 лева, на 13.05.2013 г. - 9.35 лева; на

14.05.2013        г. - 18.30 лева; на 23.08.2013 г. - 360.00 лева; на 25.09.2013 г. -

82.0         лева; на 21.01.2014 г. - 84.77 лева; на 18.03.2014 г. - 84.77 лева; на

20.05.2014        г. - 84.77 лева; на 21.07.2014 г. - 84.77 лева; на 04.09.2014 г. -

82.0         лева; -на 11.11.2014 г,-81.33 лева; на 08.01.2015 г. - 81.33 лева; на

10.03.2015        г. - 81.33 лева; на 14.05.2015 г.- 81.33 лева; на 10.07.2015 г. - 81.33 лева; на 17.09.2015 г,- 81.33 лева; на 13.11.2015 г,- 81.33 лева,

на 15.06.2017 г. - 500 лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 081643/01.10.2018 г. на длъжника по изпълненито П.В.Ш., чрез пълномощника му адв.М. срещу Разпореждане от 17.09.2018 г. по изпълнително дело № 20128410404536/2012 г. по описа на ЧСИ Н.М., рег.№ 841 с район на действие Софийски градски съд с което е оставена без уважение Молбата на длъжника вх.№ 077823 от 17.09.2018 г. за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК - взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ: 1.                     2.