Решение по дело №708/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от И.С. ***, чрез адв. С., против Решение № 127/24.01.2023 г. по НАХД № 20223110203743/2022 г. по описа на ВРС, ХХІІІ състав, с което е потвърдено наказателно постановление № 005541 от 24.08.2022 г. на Директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което му е наложена глоба в размер на 1800 лв. за нарушение на чл.139, ал.7 от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.

Касаторът твърди в жалбата си, че оспореното решение е незаконосъобразно, неправилно и постановено при непълно изясняване на обстоятелствата по делото. Счита, че неправилно ВРС е коментирал общи условия към договора за бордовото устройство, тъй като те касаят превозвача, а не водача на превозното средство. Твърди, че задълженията са изпълнени, след като бордовото устройство е отчитало данни в същия ден на други рамки, като може да се касае за повреда в процесната рамка. Твърди и че от доказателствата по делото се установява, че бордовото устройство е включено през въпросния ден, тъй като е отчетено преминаването му през други рамки, като съдът не е изследвал вида и начина на работа на бордовото устройство, което работи автоматично без да се изискват действия от водача. Твърди, че в случая се касае за повреда на устройството или на рамката. Счита, че неправилно въззивният съд е отхвърлил искането му да се изискат данни и информация от „Олимпиктранс“ ЕООД подменяно ли е бордовото устройство на процесния автомобил след датата на нарушението и по какви причини. Твърди, че е налице неяснота коя от двете хипотези на нарушението по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е приета от административнонаказващия орган за реализирана. Административнонаказващият орган е следвало да установи точната причина за изключването на бордовото устройство. Твърди, че е налице недоказаност на нарушението и от субективна страна. Според касатора въззивният съд и АНО не са анализирали в цялост фактическата обстановка, като счита, че ако изобщо е имало нарушение то е следвало да бъде квалифицирано под нормата на чл. 102 от ЗДвП и да бъде санкциониран собственика на превозното средство на основание чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Твърди, че не е локализирано мястото и датата на извършване на нарушението, като счита, че снимковият материал не е годно доказателствено средство. Твърди и че дори да е допуснато нарушение, са налице предпоставките да бъде квалифицирано като маловажен случай. Налице са и изменения в Закона за пътищата, които обосновават основателност на възраженията и е налице по – благоприятен закон. Моли решението на ВРС да бъде отменено, а делото се върне за разглеждане от друг състав, а в условия на евентуалност да бъде отменено оспореното наказателно постановление.

Ответната страна – Директорът на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез процесуалния си представител юрисконсулт С., оспорва жалбата и моли решението на ВРС като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Твърди, че както нарушението, така и авторството са установени категорично. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като в условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението на ВРС следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на И.С.И. против наказателно постановление № 005541 от 24.08.2022 г. на Директора на Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което му е наложена глоба в размер на 1800 лв. за нарушение на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП на основание чл.179, ал. 3а от ЗДвП.

За да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че на 08.03.2022 г. касаторът е управлявал товарен автомобил „***“ с рег. № ***, с обща техническа допустима максимална маса над 12 тона, с пет оси, като се е движел по път I-7. На същата дата е спрян за проверка от служители на НТУ, които са установили, че на 21.02.2022 г., в 08:06 часа, същото превозно средство, което попада в категорията превозни средства, за които се дължи тол такса, се е движело по път А-2, като на км 418+126, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за него не е била заплатена пътна такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. Проверяващите са установили, че на И. е осигурено бордово устройство, което към момента на проверката функционирало и индикирало, че е изправно, както и че водачът е управлявал товарния автомобил и в други дни, на други пътни участъци, за което също не била заплатена дължимата пътна такса. За установеното нарушение е бил генериран доказателствен запис от ел. система и снимки. За констатираното на касатора е съставен АУАН за нарушение на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, надлежно връчен на И.И.. В законоустановения срок е постъпило възражение пред АНО, във връзка, с което е извършена допълнителна проверка, при която е установено, че на процесната дата ППС е преминало през рамката като бордовото устройство е било изключено и няма заплатена тол-такса. Въз основа на съставения АУАН и извършената допълнителна проверка било издадено и обжалваното НП.

Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че НП е издадено от компетентен орган, при съставянето на АУАН и НП са спазени процедурата и сроковете, предвидени в ЗАНН, като от събраните по делото писмени и гласни доказателства по категоричен начин е установено, че на 21.02.2022 г. в 08:06 часа превозното средство, управлявано от И. е преминало през контролно устройство с идентификатор 10081, на път А-2, км. 418+126 км., в близост до гр. Игнатиево без да е заплатена дължимата тол-такса, като бордното устройство е било изключено в периода 07:27ч. на 21.02.2022г. до 10:21ч. на 22.02.2022г., а отговорността да поддържа устройството работещо и с възможност да предава данни е именно на водача на пътното превозно средство. Приел е, че няма данни и не се твърди, че е възникнала повреда в устройството, за която пък не е била подадена информация съгласно изискванията на наредбата по чл.10 ал.7 ЗП и условията на договора за предоставяне на услуги за електронно събиране на такси за изминато разстояние. Районен съд – Варна е приел, че административнонаказващият орган правилно е приложил и санкционната разпоредба, а съгласно нормата на чл.189з ЗДвП не се прилага разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, настоящата инстанция намира следното:

Решението на ВРС е обосновано и мотивирано, като съдът е обсъдил събраните доказателства и е достигнал до правилен и законосъобразен извод, че касаторът е осъществил състава на вмененото нарушение, като правилно е определена и санкционната разпоредба, както и размера на наложеното наказание съобразно обществената опасност на деянието и дееца, и целите по чл.12 ЗАНН.

Възраженията на касатора в жалбата са обсъдени подробно от ВРС, като мотивите му се споделят от настоящия касационен състав.

Съгласно чл. 139, ал. 7 от ЗДвП водачът на пътно превозно средство /ППС/ от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице.

Съгласно чл. 179, ал. 3а ЗДвП водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лева.

Настоящият съдебен състав счита, че от доказателствата, събрани в хода на административнонаказателното и съдебното производство по беспорен и категоричен начин се установява, че бордовото устройство е било изключено. Видно от приложеното по административнонаказателната преписка писмо изх. № 228/11.08.2022г. бордовото устройство на превозното средство е било изключено в периода 07:27 ч. на 21.02.2022 г. до 10:21 часа на 22.02.2022г. Това опровергава и твърдението на жалбоподателя, че рамката, през която е минал е била повредена. Напротив, от посоченото в писмото се установява, че рамката е функционирала правилно след като са налице доказателствени записи по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП.

По отношение на твърдението, че бордовото устройство е било повредено, не са представени доказателства за приложимост на чл. 13 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, приета с ПМС № 285 от 10.12.2018 г., обн., ДВ, бр. 104 от 14.12.2018 г., в сила от 14.12.2018 г., а именно, че е била изпълнена процедурата при неизправност на бордовото устройство, имаща за цел да бъде установено дали бордовото устройство не предава данни поради умишлени действия на съответния ползвател или поради невключването му, или при установяване на грешно декларирани данни. Следователно е било обективно възможно да бъдат подавани данни за движението на ППС по платената пътна мрежа. Изрично в този смисъл е разпоредбата на чл. 179, ал. 3г от ЗДвП, според която ако пътното превозно средство има монтирано устройство за целите на подаване на декларирани тол данни, което не функционира, и ако при извършена на място проверка от контролните органи се установи, че неподаването на декларирани тол данни не се дължи на умишлена намеса във функционирането на посоченото устройство, наказание по ал. 3а не се налага, ако е спазена процедурата за уведомяване на Агенция „Пътна инфраструктура“ за преустановено подаване на данни и впоследствие е подадена декларация за ползваните участъци от пътя при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 10, ал. 7 от ЗП.

Неоснователни са и твърденията в жалбата, че собственикът е този, който следвало да бъде санкциониран, затова че не е изпълнил задължението по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП да не допуска движение на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за ППС не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, според категорията на ППС. Отговорността на собственика и отговорността на водача са независими една от друга, но се реализират при ограничението на чл. 179, ал. 3д, изр. 3 от ЗДвП, според което, когато с едно и също пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП в рамките на един календарен ден е осъществено движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и при извършени нарушения по ал. 3а и 3б, наказание се налага само по ал. 3а. Освен това изцяло се споделят съображенията на въззивната инстанция, че именно касаторът е бил отговорен да подържа бордовото устройство работещо и с възможност за предаване на данни.

Неоснователни са и твърденията в жалбата относно датата и мястото на извършване на нарушението. Същите са посочени изрично – 21.02.2022 г. в 08:06 часа, по път А-2, км. 418+126, в посока гр. Варна. От приложеният снимков материал в преписката се установяват както видът, марката и регистрационният номер на ППС, така и датата и часът на извършване на нарушението. Мястото на извършване се установява от приложеното писмо изх. № 53-00-4480/08.08.2022 година.

Изцяло се споделят изводите на ВРС по отношение на приложението на чл. 28 от ЗАНН, предвид разпоредбата на чл.189з ЗДвП.

По отношение на твърденията на жалбоподателя за приемане на по – благоприятен закон, съдът счита, че посочените изменения в Закона за пътищата, а именно новосъздадените ал. 7-9, влизат в сила от 01.01.2024 година и са неостносими към настоящия случай. Измененията, посочени в Закона за движение по пътищата касаят винетните такси, а не тол таксите, поради което са неотносими.

С оглед изложеното по – горе съдът приема, че отговорността на жалбоподателя правилно е ангажирана за извършено от него административно нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.

Настоящата инстанция намира, че решението на ВРС като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора и направеното искане, съдът намира, че на ответната страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. на основание чл.27е НЗПП вр. чл.63 ал.5 ЗАНН вр. чл.37 ЗПП.

Предвид изложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 127/24.01.2023 г. по АНД № 20223110203743/2022 г. по описа на ВРС, ХХІІІ състав.

ОСЪЖДА И.С.И., ЕГН ********** *** Търновo да заплати на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

	Председател:	ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
	Членове:	ИВЕТА ПЕКОВА ИСКРЕНА ДИМИТРОВА