Решение по дело №141/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от ЕООД Сайнъм Ес Джи Ен - Х., срещу Решение №281 от 17.11.2023г., постановено по АНД №749/2023г. на Районен съд Хасково. Твърди се, че обжалваното решение е постановено при съществени процесуални нарушения и е необосновано. Решението на РС Хасково било немотивирано, тъй като не съдържало установяване на факти, които да са относими към хипотезата на чл.234, ал.4 от ЗМ, като не била обсъдена и санкцията. Не били обсъдени доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на НП – относно приложимост на процесуалните норми по чл.84-чл.84м от ЗМ, за липсата на компетентност, за липсата на документ с елементите по чл.93, т.5 от НК и липсата на доказателствена сила на представените частни документи, за характера на осъществявяния внос на идентични по количество от вида на процесните стоки. Не бил очертан пълно, точно и ясно в мотивите предметът на спора от правна страна. Не били обсъдени значителна част от приетите като доказателства документи и не била извършена преценка на всички приети. Не било налице фактическо основание санкцията по чл.234, ал.4 от ЗМ да се кумулира със санкцията по ал.2, тъй като кумулацията се извършвала само при конкретен резултат от митническата измама. В НП обаче не се твърдяло жалбоподателят да е избегнал заплащането на мито или други публични вземания, поради което се счита, че се изключва санкцията по ал.4. Издателят на НП не била оправомощена да налага административни наказания. В досъдебната фаза били допуснати съществени процесуални нарушения – НП било издадено след вдигане на стоките, но не било възложено или осъществено съобразно нормите на ЗМ последващ контрол. Разпоредбите на Дял Втори, Глава Четиринадесет, Раздел Четвърти от ЗМ били единствен процесуален ред за упражняване на митнически контрол след вдигане на стоките, които могъл да се осъществи само по реда на чл.84 и сл. от ЗМ. В случая в производството били извършени процесуални действия от некомпетентни органи и имало нарушаване на правото на защита на дружеството. Нарушени били основни принципи на осъществяване на наказателна репресия от държавата, тъй като фактическите основания на административнонаказателната отговорност не били извлечени от първоизточника на релевантните факти – чуждоезични документи. Административнонаказващият орган не установил фактите пряко от първичните документи, а се предоверил на интерпретация на съдържанието, извършена в производно доказателство – Докладна записка рег.№32-56312 от 10.02.2023г. на лице без правомощия и процесуални функции в производството – Директор Дирекция Митническо разузнаване и разследване. Фактическите основания на НП били изведени от писмени свидетелски показания за съдържанието на чуждоезични документи. Не било осъществено дължимото пълно доказване на основния спорен по делото факт, че внесените стоки са с произход от Русия. Не било представено писмо с изх.№УРИ 12510-981 от 09.02.2023г. на Съвместния контактен център за полицейско и митническо сътрудничество, не били приети и представени официални документи от страна на турската митническа администрация. Административното наказване било основано на документи с напълно неясен произход, а това било пречка за кредитирането им. Представените документи били в незаверен препис, а извършеното върху тях изявление „вярно с копието“ не представлявало процесуално необходимото удостоверително изявление, доколкото нямало удостоверяване за вярност с оригинала. Нямало пълно доказване на факта, че стоките са произхождащи от Русия, а само се сочело, че били идентични по своя вид и количество с произхождащите от Русия. Съвпадението било само една улика и липсвали преки доказателства. Иска да бъде постановено решение, с което да се отмени решението на районния съд, като се върне делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд със задължителни указания, а при евентуалност - да се отмени наказателното постановление, като бъдат заплатени и направените разноски пред двете съдебни инстанции.

Ответната оспорва изцяло касационната жалба, като иска да се потвърди изцяло решението на РС Хасково и претендира направеното юрк.възнаграждение.

Окръжна прокуратура Хасково намира жалбата за неоснователна. Предлага да се остави в сила решението на районния съд.

Административен съд Хасково, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди изложените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в законоустановения срок, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Хасково е потвърдил Наказателно постановление № BG2023/3000-480/НП от 21.08.2023г., издадено от Директор Териториална Дирекция Митница Пловдив, с което на ЕООД Сайнъм Ес Джи Ен-Хасково, за нарушение на чл.234, ал.1, т.2 от ЗМ и на основание чл.231, чл.234, ал.1, т.2, ал.2, т.2, ал.4 от ЗМ във вр. с чл.3и от Регламент на Съвета (ЕС) №833/2014 относно ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, изменен с Регламент (ЕС) 2022/576 на Съвета от 8 април 2022 година, във вр. с чл.27, ал.2, чл.53, ал.2, чл.57 и чл.83, ал.1 от ЗАНН е определена Имуществена санкция в размер на общо 51 025,71 лева и е присъдено заплащането на равностойността на стоката, предмет на нарушението, представляваща митническата ѝ стойност в размер на 51 025,71 лева. За да постанови този резултат, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че по приета на 28.09.2022г. в МБ Хасково митническа декларация - МД с MRN 22BG003012017284R3, за поставяне на стоки под режим 40 - едновременно допускане на стоки за свободно обращение и освобождаване за потребление, вносител е дружеството-жалбоподател, а изпращач на стоката - „НВВ TEKSTIL [интернет адрес] VE TIC“ LTD STI, Р.Турция, като в митническата декларация било декларирано: ЕД /елемент от данни/ 6/8 „Описание на стоките“ - Шперплат от топола: 30,546 куб. м. на 33 пакета по спецификация; ЕД 6/14 „Код на стоката-код по Комбинираната номенклатура“ - 44123320 ЕД 5/15 „Код на държава на произход“ - TR Турция. Към МД били приложени документи - фактура №103/08.09.2022г, дебитно известие №103-1/27.09.2022 и спецификация към фактурата, CMR №001/13.09.2022г, сертификат за движение ATR №Е1014465/09.09.2022г, декларация за транзит Т1 22TR34120001520500 и протокол за митническа проверка №22BG003000M014837/ 3000/20.09.2022г., като при извършената на основание чл.188 от Регламент /ЕС/ №952/2013г. на Европейския парламент и на Съвета проверка на документите и стоките по митническата декларация не били открити несъответствия и стоките били вдигнати. На 20.02.2023г. с писмо №32-68316/20.02.2023г. Директорът на Дирекция Митническо разследване и разузнаване към Агенция Митници предоставил на Директор ТД Митница Пловдив допълнителна информация за стоките по процесната митническа декларация, отразена в Докладна записка №32-56312/10.02.2023г. Установяване се и че с писмо №32-11902 от 11.01.2023г. било оправено запитване до Република Турция във връзка с проверка по отношение на евентуално заобикаляне на наложените санкции срещу Русия при внос на шперплат от дружеството-жалбоподател и било поискано да бъдат предоставени копия на всички документи, които били налични при турските митнически органи за задействането на транзитните операции за България, както и митническите декларации за износ на стоката от Република Турция, предшестващи транзитните операции и приложените към тях документи. На 16.01.2023г. по електронна поща на Националния координационен център в Агенция Митници бил получен отговор от Съвместния контактен център за полицейско и митническо сътрудничество - изх.№УРИ 125210- 424/16.01.2023г. и били предоставени документите за транзит по случая. Към МД за транзит била приложена електронна е-FATURA 2 №НВВ2022000000103/ 08.09.2022г. с обща фактурна стойност 5 110,96 евро с условия на доставка FOB. При оформяне на стоките в МБ Хасково с МД с MRN 22BG003012017284R3/28.04.2022г. била представена фактура COMMERCIAL INVOICE №103/08.09.2022г. с обща фактурна стойност 5 110,96 евро с условия на доставка CIF и дебитно известие DEBIT NOTE 103-1/27.09.2022г. към фактура №103/08.09.2022г. за 20 978,07 евро и условия на доставка CPT-HASKOVO, т.е. декларираната цена на стоката при обмитяване в МБ Хасково била в размер на 26 089,03 евро СРТ Хасково. Митническите декларации за износ на стоката от Република Турция не били предоставени, но в приложените към отговора документи били цитирани номера на други транзитни декларации, задействани в митническо учреждение на Турция ([рег. номер]), локализирано на турско-грузинската граница. В тази връзка на 19.01.2023г. с писмо peг. индекс №32-23932 Директор ДМРР изпратил запитване до Република Турция, с което била изискана митническата декларация, издадена от Република Турция, предшестваща митническа декларация с MRN №22TR34120001520500 за транзит на стоките до България, както и документите, касаещи предшестващия режим на стоката. В постъпилия отговор на 09.02.2023г., на електронна поща НКЦ с писмо изх.№УРИ 125210-981/09.02.2023г. на СКЦПМС била представена предшестващата декларация за стоките по МД за транзит 22TR34120001520500, а именно: МД за транзит №22TR08030000178567/05.09.2022г., която била регистрирана на турско-грузинската граница, ведно с фактура №742/29.08.2022г. и международна товарителница CMR №290822/29.08.2022г. Установило, че стоките по транзит №22TR08030000178567/05.09.2022г. и приложените към него фактура №742/29.08.2022г. и CMR №290822/29.08.2022г. са изпратени от Русия с изпращач ООО Устьелес грууп и че имало пълно съответствие на стоките в двете транзитни декларации №22TR34120001520500 и №22TR08030000178567 по вид и количество - и двете декларации били за шперплат с тарифен код 44123390, колетите били 33 бр с тегло 21 713 кг. В спецификацията към фактура №103/08.09.2022г, представена в МБ Хасково, и във фактура №742/29.08.2022г, идваща от Русия, стоките били описани по идентичен начин. При тези документи административнонаказващият орган приел за установено, че стоките – „шперплат“, били изпратени от Русия с изпращач ООО Устьелес грууп, въведени са на територията на Република Турция на 05.09.2022г. с МД за транзит №22TR08030000178567, а на 13.09.2022г. са изпратени за България с МД за транзит №22TR34120001520500. На база установено бил направен извод, че съгласно чл.3и от Регламент на Съвета (ЕС) № 833/20141, изменен с Регламент за изменение (ЕС) №2022/576 на Съвета от 08.04.2022г., било забранено закупуването, вносът или трансферът в Съюза, пряко или непряко, на стоки, които носят значителни приходи на Русия и по този начин обезпечават действията ѝ, дестабилизиращи положението в Украйна, изброени в приложение XXI, ако те са с произход от Русия или се изнасят от Русия, а внесеният с МД с MRN 22BG003012017284R3 шперплат попадал в глава 44 на КН, включена в приложение XXI на Регламента. При тази фактическа обстановка въззивната инстанция приема, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на санкционния акт на процесуално основание. Прието е за доказано извършването на нарушението, описано в АУАН и в наказателното постановление, тъй като в двете декларации стоките били описани по сходен начин и се касаело за идентична по вид и количество стока, а деклараторът бил длъжен да декларира вярна информация в документите при извършване на международен превоз. Изложени са съображения по довода на ответника относно наличието и връчването на документите, на които се основава обвинението на административнонаказващия орган, като се сочи, че приложението на НПК е субсидиарно и не е нарушена защитата на жалбоподателя. От въззивната инстанция бил направен извод за правилна квалификация на нарушението и правилно ангажиране на отговорността с приложената санкционна норма с определянето на имуществена санкция и отнемане в полза на държавата на стоките, предмет на нарушението, като е било отчетено и че жалбоподателят е юридическо лице, а също и била приложена санкция в най-благоприятният вариант за вносителя при установеното така нарушение.

Така постановеното решение е правилно.

Настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е постановено при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка. Съдът е възприел относимите факти въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства. Въз основа на доказателствата е направен правилен извод за спазване на процедурата по съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП. Решението е обосновано и мотивирано, като съдът е дал отговор на релевантните за случая възражения. Мотивите на решението са съобразени с изискванията на НПК, като правните съображения разкриват формираното вътрешното убеждение на съда относно факта извършено ли е от жалбоподателя от обективна страна нарушението, което му е вменено с АУАН и НП, и допуснати ли са в хода на административно наказателното производство съществени процесуални нарушения. Поради това възраженията в касационната жалба за немотивираност и необоснованост на съдебния акт настоящата инстанция счита за неоснователни.

При установената от въззивната инстанция фактическа обстановка няма спорни между страните обстоятелства. Като се има предвид, че проверката е започнала след писмо от Директор ДМРР – относно разследване за предполагаема контрабанда на санкционирани от ЕС стоки от и до Русия, при която е отправено запитване до Република Турция във връзка с евентуално заобикаляне на наложените санкции от жалбоподателя, а в тази връзка са получени документи и установени различия по приложените към МД за транзит фактури и тези, представени при митническото оформяне на стоките, правилен е изводът относно процесните стоки - изпратени и въведени на територията на Турция от Русия, и съответстващи по вид и количество на допуснатите за свободно обръщение в Република България.

По отношение направеното възражение за процесуално нарушение, касаещо приложимия ред за извършване на проверката от митническите органи, въззивната инстанция няма изрично произнасяне, а касационната инстанция счита, че възражението е неоснователно. Приложението на разпоредбите на чл.84-чл.84м от ЗМ - последващ контрол на декларирането, е относимо към издаване на административни актове по реда на ЗМ, а не на наказателните постановления. При издаване на НП административнонаказващият орган прилага ЗАНН. Относно спорните обстоятелства се извършва разследване по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, като липсата на разследване не представлява съществено нарушение на административно производствените правила. Несъбиране на относими доказателства поради непровеждане на съответно разследване, ако такова е било нужно, би могло единствено да се отрази и да доведе до недоказаност на нарушението. Във връзка с възражението за некомпетентност и като се има предвид представената пред настоящата инстанция Заповед №1281 от 27.07.2021г. на Директор Агенция Митници, то се установява, че процесното наказателно постановление е издадено от компетентния орган.

При правилно и пълно установена фактическа обстановка, настоящата инстанция споделя изводите на районният съд за доказаност на вмененото нарушение. Нормата на чл.234, ал.1, т.2 от ЗМ предвижда да се налага наказание за митническа измама на всеки, който избегне или направи опит да избегне забрани или ограничения за внос или износ на стоки, или прилагането на мерки на търговската политика. В ал.2 на чл.234 от ЗМ е посочено, че за юридически лица и еднолични търговци наказанието е имуществена санкция в размер от 100 до 200 на сто от митническата стойност на стоките, а според ал. 4 на същата норма в случаите на митническа измама стоките – предмет на нарушението, се отнемат в полза на държавата независимо от това чия собственост са, а ако липсват или са отчуждени, се присъжда тяхната равностойност, представляваща митническата им стойност, или при износ – стойността на стоките, освен ако стойността на избегнатите мита и/или другите публични държавни вземания не надхвърля 35 на сто от митническата стойност на стоките, или при износ – стойността на стоките. В чл.3и от Регламент на съвета (ЕС)№ 833/2014 от 31.07.2014г. относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, изменен с Регламент (ЕС) 2022/576 на Съвета от 08.04 2022г. се забраняват закупуването, вносът, или трансферът в Съюза, пряко или непряко, на стоки, които носят значителни приходи на Русия и по този начин обезпечават действията ѝ, дестабилизиращи положението в Украйна и които са изброени в приложение XXI, ако те са с произход от Русия или се изнасят от Русия. Под код 44 на КН от посоченото приложение са посочени стоки “Дървен материал и изделия от дървен материал; дървени въглища“. При безспорните факти относно извършения внос спорният момент в настоящото производство е произходът на стоките, които са внесени от дружеството в Република България и за които то е представило в МБ Хасково митническа декларация на 28.09.2022г. Представените в хода на проверката от официалните турски власти писмени доказателства - предходно съставените по отношение на стоката документи – МРН, фактури, ЧМР, са изискани и получени по официален път. От получените от Република Турция документи се установява допълнителна информация за стоките по МД с MRN22BG003012017284R3 – митническа декларация, издадена от Република Турция и предшестваща митническа декларация с MRN22TR34120001520500 за транзит на стоките до България, както и документи относно предшестващия режим на стоката. Видно от МД за транзит №22TR08030000178567 от 05.09.2022г. стоката е регистрирана на турско-грузинската граница, ведно с фактура №742 от 29.08.2022г. и международна товарителница CMR№290022 от 29.08.2022г., от които се установява изпращача - Устьелес грууп, Русия. Административнонаказващият орган сочи и пълното съответствие между двете транзитни декларации по вид и количество на стоката и описанието ѝ.

Настоящият касационен състав счита, че възражението на касатора относно допуснато процесуално нарушение от въззивната инстанция при оценка на представените от РТурция документи е неоснователно. В случая следва да се има предвид, че автентичността на посочените документи не е оспорена, както и не са представени от касатора доказателства, които да опровергават установеното относно произхода на стоката. Събраните по делото доказателства отразяват относими за настоящия правен спор факти и обстоятелства, а тяхното значение е правилно оценено от въззивната инстанция, като се има предвид, че документите от РТурция са представени със заверка за вярност с представеното по системата за обмен с турските власти, а и документите отразяват международен превоз на стоки съобразно приложимите международни актове. С тези документи се проследява движението на стоката и те представляват предходно съставени по отношение същата стока документи. От представените доказателства се установява, че произходът на стоката не е Република Турция, както неправилно е посочено в МД от 28.09.2022г., а произходът е Русия. Стоката е внесена от Русия в Република Турция, а след това в Република България. Като е внесъл в страната стоки, с произход Русия, касационният жалбоподател е избегнал наложената с чл.3и от Регламент на Съвета(ЕС) № 833/2014г., изменен с Регламент за изменение (ЕС) № 2022/576 на Съвета от 08.04.2022г., забрана за внос на стоки с произход Русия и по този начин е осъществил от обективна страна състава на нарушението на чл.234, ал.1, т.2 от Закона за митниците, както правилно е квалифицирано същото в АУАН и НП. Нарушението законосъобразно е санкционирано с налагане на имуществена санкция в минималния определен от закона размер - 100 процента от митническата стойност на стоките.

Правилно административнонаказващият орган е приложил и нормата на чл.234, ал.4 от ЗМ, която предвижда във всички случаи на осъществено нарушение митническа измама по чл.234, ал.1 от ЗМ стоките предмет на нарушението да се отнемат, респ. да се присъжда тяхната равностойност, ако липсват или са отчуждени. Единственото изключение от това правило касае нарушенията по чл. 234, ал.1, т.1 от ЗМ, в който случай следва да се извърши преценка дали стойността на избегнатите мита/публични държавни вземания надхвърля 35 на сто от митническата стойност или не. Осъщественото нарушение от касационния жалбоподател е по чл.234, ал.1, т.2 от ЗМ, поради което посочената преценка не следва да бъде извършвана, а административнонаказващият орган правилно е определи да бъде заплатена равностойността на стоките.

Не са налице и основания за квалифициране на случая като маловажен, тъй като нарушението не представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид.

Поради изложеното касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила.

При извода за неоснователност на касационната жалба на ответната страна следва да бъдат заплатени направените разноски – юрк.възнаграждение в размер на 80,00 лева.

По искането на касационния жалбоподател за отправяне на преюдициално запитване до СЕС:

Касаторът твърди, че в Решение на СЕС от 04.03.2020г. по дело С-655/18 не се дава ясен и недвусмислен отговор на въпроса за съответствието на чл.234, ал.4 от ЗМ с чл.42 от Регламент №952/2013г. Твърди се, че ако съдът сподели това виждане, то следва да отправи запитване до Съда на Европейските общности за тълкуване на чл.42 от Регламент /ЕС/ №952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 09.10.2013 за създаване на Митнически кодекс на Съюза по следните преюдициални за настоящото производство въпроси – 1./ Следва ли чл.42, пар.2 от Регламент №952/2013г. на Евр. парламент и на Съвета от 09.10.2013г за създаване на МКодекс на Съюза да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която извършването на митническо нарушение се санкционира с отнемане в полза на държавата на стоките, предмет на нарушението, или с присъждане в полза на Държавата на тяхната равностойност, ако стоките липсват или са отчуждени?; 2./ Съответства ли на критерия за пропорционалност по чл.42, пар.1 от Регламент №952/2013 национална правна уредба, която предвижда кумулирането на санкцията „отнемане в полза на държавата на стоките, предмет на нарушението, или присъждане в полза на държавата на тяхната равностойност, ако стоките липсват или са отчуждени с налагането на имуществена санкция или глоба за същото нарушение?; 3./ Следва ли чл.42, пар.2 от Регламент №952/2013г. на Евр. парламент и на Съвета от 09.10.2013г за създаване на МКодекс на Съюза във вр. с т.38 от неговия преамбюл да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като тази по чл.234, ал.1 от ЗМ, съгласно която санкционните последици от небрежно извършената митническа измама „избягване прилагането на мерките на търговска политика“ са приравнени на умишлено извършване на нарушение от същия вид. Касаторът счита, че за да се осигури ефективно и еднозначно прилагане на законодателството на Съюза, както и за да се избегне всяко противоречиво тълкуване, въпросът за приложението на чл.234, ал.1 и ал.4 от ЗМ следва да бъде отнесен до СЕС.

По така направеното искане в писмено становище ответната страна - Директор ТД Митница Пловдив, счита, че не са налице предпоставките за допускане на преюдициално запитване. Изложените съображения не били съотносими към предмета на спора, доколкото посоченото дело на СЕС касае друг казус и имало наличие на съществена разлика в субектите, тъй като то било относно физическо лице и нарушението можело да бъде извършено при условията на небрежност или умишлено. В настоящия случай нарушението било извършено от физическо лице и отговорността винаги била безвиновна. Решаването на правния спор не налагало отправяне на запитване.

Настоящият състав на АС Хасково намира искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС за несъответно на изискването на чл.628 ГПК. Преценката дали искането за тълкуване на норми от общностното законодателство е от значение за правилното решаване на спора, принадлежи на съда. За да възникне необходимост, респективно - националната юрисдикция да бъде длъжна да отправи преюдициално запитване във връзка с приложимостта на правото на ЕС по конкретен спор, с който е сезирана, следва да е налице съмнение относно приложимостта и действието на общностните разпоредби към правоотношението, обект на съдебен контрол. Поставеният за разглеждане правен спор не предполага и не поставя спорни с общностното право правни въпроси, които изискват тълкуване на общностна разпоредба от съда на ЕС. В Митническия кодекс – чл.42, пар.2, не са изброени изчерпателно като видове административните санкции, които могат да бъдат установени от държавите членки. Държавите членки са компетентни да изберат санкциите, които според тях са подходящи. В разпоредбата на чл.198 от МК националните органи са задължени да предприемат всички необходими мерки за разпореждане със стоките в случай на неизпълнение на задълженията по митническото законодателство, а така отнемането на съответните стоки е допустимо в правото на Съюза. Нещо повече – касационният жалбоподател цитира постановени от СЕС решения, които дават отговор на въпроса за съответствието на чл.234, ал.4 от ЗМ, а при формулирания трети въпрос следва да бъде отчетено и че посоченото преюдициално запитване е по дело с касатор – физическо лице, докато настоящото производство е по жалба на юридическо лице. По същество, по реда на преюдициалното запитване, се иска разрешаване от СЕС на конкретен правен спор, съобразно установените факти, т.е. правоприлагане, което се явява недопустимо. Искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС следва да се остави без уважение, защото значението и смисълът на посочените от касационния жалбоподател разпоредби от съюзното право са ясни и не пораждат съмнение относно тяхното тълкуване. Не са поставени въпроси за тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз, свързани с приложението на националните такива, които да им противоречат.

По изложените съображения искането за преюдициално запитване по реда на чл. 628 и 629 ГПК във връзка с чл. 267 ДФЕС като неоснователно следва да бъде оставено без уважение.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз.

ОСТАВЯ в сила Решение №281 от 17.11.2023г., постановено по а.н.д. №749/2023г. на Районен съд Хасково, с което потвърдено Наказателно постановление № BG2023/3000-480/НП от 21.08.2023г., издадено от Директор Териториална Дирекция Митница Пловдив, за извършено от ЕООД Сайнъм Ес Джи Ен-Х., нарушение на чл.234, ал.1, т.2 от ЗМ.

ОСЪЖДА ЕООД Сайнъм Ес Джи Ен-Х., ЕИК *********, да заплати на Агенция Митници направените разноски за юрк.възнаграждение от 80,00 лева.

Решението е окончателно.