Р
Е Ш Е Н И Е
№ 260446
В
ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Пловдив, 24.11.2021 година
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХI състав, в открито съдебно заседание, проведено на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МИГЛЕНА
ПЛОЩАКОВА
при секретаря Боряна Костанева, като разгледа докладваното от
съдията т. д. № 732 по описа за 2020 г., намери за установено
следното:
Производството по делото е образувано по исковата молба, подадена на 17.11.2020 год. от З.Ж.А., родена през ** год., непълнолетна, действаща лично и със
съгласието на майка си Ж.З. А., против Застрахователно дружество „Бул Инс” АД.
Предявен е осъдителен иск за присъждане на парично обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени от ищцата, вследствие на пътно-транспортно произшествие.
Исковата претенция се основава на следните фактически обстоятелства:
Твърди се, че на 12.12.2019 год. около 18 часа, при управление на л.а.
„Рено Меган“ с рег. № *** в посока от гр. Садово към гр. Пловдив водачът Т.П.
променил направлението на движението си наляво и навлязъл в насрещната пътна
лента, когато това не било безопасно, тъй като там се движел л.а. „Опел Вектра“
с рег. № ***. В резултат на това между двата автомобила настъпил сблъсък. За
произшествието бил съставен протокол за ПТП и образувано ДП № 967 / 2019 год.
по описа на РПУ Асеновград, което към момента на подаването на исковата молба
не било приключило.
В резултат на произшествието тежко пострадала ищцата З.А., която
пътувала на предната дясна седалка на л.а. „Рено Меган“ с правилно поставен
обезопасителен колан. Тя била откарана по спешност в УМБАЛ „Св. Георги“ гр.
Пловдив, където била хоспитализирана за периода от 12.12.2019 год. до
16.12.2019 год.
Телесните й увреждания, причинени при произшествието, били следните:
-контузия на тялото, контузия на гръдния кош и
корема;
-фрактура на пубиса вдясно, довела до силни
билки, страдания и трайно затруднение на движенията на ищцата за период около
пет месеца;
-мозъчно сътресение с краткотрайна загуба на
съзнание, които причинили силно главоболие, световъртеж, гадене и повръщане
през първия месец, а и до настоящия момент причинявали проблеми с паметта и
говора, заекване и нарушена реч;
-разкъсно-контузна рана на челото, оперативно
обработена и оставила трайни белези по лицето на ищцата, от които тя силно се
притеснявала;
-разкъсно-контузна рана по десния крак в горната му част,
достигаща до тазобедрената област, оставила голям загрозяващ белег.
След изписването от болницата З.А. продължила лечението си в домашни
условия. Назначен ѝ бил строг постелен режим в първите четири месеца.
През първите два месеца била изцяло обгрижвана от родителите си, тъй като не
можела да се самообслужва, била ѝ необходима помощ за всички битови
нужди, като хранене, къпане, тоалет /ползвала подлога и памперси/. През
следващите месеци родителите ѝ я извеждали навън с инвалидна количка.
След петия месец, за период от два месеца, ищцата се придвижвала, ползвайки
патерици, а след това започнала да пристъпва на кратки разстояния. И до момента на исковата молба
изпитвала силни болки в областта на таза, затруднено било придвижването
ѝ. Болките били особено силни при по-продължително ходене или натоварване,
при смяна на времето. Това налагало да пие обезболяващи медикаменти. Трудно
заспивала, сънувала кошмари, страхувала се да се вози в автомобил, да пресича.
Променено било ежедневието ѝ, спряла да посещава училище, преминала на
индивидуален план на обучение, затворила се в себе си, често плачела.
По отношение на л.а. „Рено Меган“ с рег. № *** била налице валидна до
10.04.2020 год. застраховка „гражданска отговорност“, сключена с ответното
дружество. На 16.03.2020 год. ищцата отправила писмена претенция към
дружеството за изплащане на обезщетение, но след проведената кореспонденция, с
писмо от 20.05.2020 год. застрахователят отказал изплащането на обезщетение.
Въз основа на изложените фактически твърдения ищцата З.А. моли съда да постанови решение, с което
осъди Застрахователно дружество „Бул Инс” АД да ѝ заплати обезщетение за
претърпените вследствие на произшествието неимуществени вреди в размер на 80 000 лева, ведно със законната лихва
от датата на предявяването на застрахователна претенция - 16.03.2020 год. до
окончателното плащане.
Ангажирани са доказателства. Претендират се сторените по делото
разноски и присаждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА.
Предявеният осъдителен иск е с правно основание чл. 432, ал. 1 от
Кодекса на застраховането, вр. чл. 45 и чл. 52, чл. 51, ал. 1 ЗЗД. Акцесорното
искане за законна лихва е с правно основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД и чл. 497 КЗ.
Ответникът Застрахователно дружество „Бул Инс” АД е подал отговор на исковата молба в двуседмичния
срок по чл. 367 ГПК. Счита иска за допустим, но по същество за неоснователен,
като го оспорва както по основание, така и по размер.
Изрично заявява, че не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение по отношение на л.а. „Рено Меган“ с рег. № ***
към датата на настъпването на произшествието. Не се оспорва и настъпването на
произшествието, както и обстоятелството, че ищцата е пострадала при това
произшествие.
С оглед липсата на представен с исковата молба акт на
наказателния съд с обвързваща сила по чл. 300 ГПК, се оспорват твърденията за
виновно и противоправно поведение на водача на л.а. „Рено Меган“, което е част
от деликтния състав, пораждащ правото на обезщетение за неимуществени вреди.
Оспорва се, че описаните в исковата молба увреждания на ищцата са причинени при
произшествието и че са в причинно-следствена връзка с него. От представената
медицинска документация било видно, че ищцата не е губила съзнание, както се
твърди в молбата и че няма данни за други травматични увреждания, освен
счупването на таза, контузия на тялото, на главата, на гръдния кош и корема.
Липсвали данни напр. за разкъсно-контузна рана на челото, която е оперативно
обработена и е оставила траен загрозяващ белег, за загуба на съзнание и пр.
Оспорва са размера на исковата претенция, като неотговаряща на критериите по
чл. 52 ЗЗД.
Оспорват се и претенциите за законна лихва за забава с
довод, че е приложима специалната разпоредба на чл. 497 КЗ, предвиждаща
тримесечен срок за произнасяне по претенцията. Наред с това ищцата не е
представила изисканите от нея документи, с които да бъде установена вината и
противоправното поведение на водача.
В подадената допълнителна
искова молба ищецът заявява, че поддържа първоначалната искова молба.
Изразява се несъгласие с възраженията на ответника за липса на доказателства за
противоправност и вина в поведението на водача Т.П.. Излага твърдение, че във
връзка с произшествието е образувано НОХД № 41/2021 год. по описа на РС –
Асеновград, което е приключило с одобрено от съда споразумение. Според същото
водачът на л.а. „Рено Меган“ Т.Г.П. /не Т., както е било посочено в исковата
молба/ е признат за виновен в причиняването на произшествието и нанасянето на
телесни увреждания на ищцата. В тази връзка А. се позовава на чл. 300 ГПК и
счита деликтът за доказан. Оспорват се възраженията срещу установеността на
описаните в исковата молба телесни увреждания. Изразено е несъгласие с
възраженията на ответника срещу размера на дължимото обезщетение. Ищцовата
страна се противопоставя на възражение
за съпричиняване /такова не е направено в отговора/. Поддържа се и претенцията
за законна лихва с доводи за нейната основателност.
В отговора на
допълнителната искова молба ответникът поддържа първоначалния отговор и
оспорването на иска по основание и размер. Счита, че тъй като по делото не е
представен заверен препис от твърдяното споразумение по НОХД № 41/2021 год. на
РС-Асеновград, липсват предпоставки за прилагане на чл. 300 ГПК. Поддържат се
доводите за липса на доказателства за част от описаните в исковата молба
увреждания. Акцентира се върху обстоятелството, че ответната страна не е навеждала възражение за съпричиняване,
поради което оспорването на подобно възражение е лишено от основание.
В становище на ответника, изпратено за първото по делото
съдебно заседание, както и в хода по същество,
ответникът уточнява позицията си по иска - предвид наличието на влязъл в
сила акт на наказателния съд, предявеният иск не се оспорва по основание, а
само по размер.
ОКРЪЖЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, след като разгледа събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за
установено следното:
Въз основа на становищата на страните с доклада по делото за безспорни между тях са оповестени следните обстоятелства: че по отношение на л.а. „Рено
Меган“ с рег. № *** е било налице валидно застрахователно правоотношение със ЗД
„Бул Инс“ АД към 12.12.2019 год.; че е настъпило ПТП, удостоверено в протокол
за ПТП с пострадали лица № 83/12.12.2019 год.; че ищцата е пострадала при произшествието като
пътник в л.а. „Рено Меган“; че до ответното застрахователно дружество е била
отправена описаната писмена претенция за изплащане на обезщетение преди подаването на исковата молба.
В хода на процедурата по размяна на
книжа съдът служебно е изискал данни за висящността на досъдебно производство №
967/2019 год., при което е установил, че във връзка с него е било образувано
НОХД № 41 / 2019 год. по описа на РС - Асеновград, което е приключило с влязъл
в сила съдебен акт. Изискан и
приет е заверен препис от одобреното по наказателното
дело споразумение. Според същото
Т.Г.П. е признат за виновен в това, че на 12.12.2019 год. на
път I-8, км. 237+200 в землището на гр. Садово, обл. Пловдивска, при управление
на л.а. „Рено Меган“ с рег. № *** е нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 15, ал.1 от
Закона за движение по пътищата: „На пътя водачът на пътно превозно средство се
движи възможно най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са
очертани с пътна маркировка, използва най-дясната свободна лента“; чл. 16,
ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата: „На пътно платно с двупосочно
движение на водача на пътно превозно средство е забранено когато платното за
движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно
движение освен при изпреварване или заобикаляне; чл. 20, ал.1 от Закона за
движение по пътищата: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват; чл. 20, ал.2 от Закона за движение по
пътищата: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта
на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението; Чл. 44, ал.1 от Закона
за движение по пътищата: „При разминаване водачите на насрещно движещите се
пътни превозни средства са длъжни да осигурят достатъчно странично разстояние
между пътните превозни средства; чл. 44, ал. 2 от Закона за
движение по пътищата: „ако разминаването не може да се извърши безопасно поради
наличие на препятствие или стеснение на платното за движение, водачът, чиято
лента е заета, е длъжен да намали скоростта или да спре, за да пропусне
насрещно движещите се пътни превозни средства; и по непредпазливост е причинил телесна повреда на повече от едно
лице, в т.ч. на З.Ж.А., изразяваща се в счупване
на рамото на дясната срамна кост, довело до трайно затрудняване на
движенията на долния десен крайник, поради което и на основание чл. 343, ал. 3 , б. „а”, вр.
ал. 1, б. „б“, във вр. с чл. 342 ал. 1, във вр.
с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му
определено и наложено наказание шест месеца лишаване от свобода.
Според
разпоредбата на чл. 383, ал. 1 НПК одобреното от съда споразумение има
последиците на влязла в сила присъда.
Поради това и на основание чл. 300 ГПК,
настоящият съдебен състав приема за установено, че Т.Г.П. е виновен в това, че на 12.12.2019 г. при
управление на лек автомобил „Рено Меган” с регистрационен № *** е нарушил правилата за
движение по пътищата и е причинил по непредпазливост средна телесна повреда на
ищцата. Тези обстоятелства - виновното и
противоправно поведение на П., посочената в диспозитива на одобрената спогодба
конкретна телесна повреда на А. /счупване на
рамото на дясната срамна кост/ и
причинно-следствената връзка между деянието и посоченото в спогодбата телесно
увреждане не подлежат на доказване, респ. на оспорване и опровергаване в хода
на настоящото дело. На доказване
подлежат останалите описани в исковата молба телесни увреждания, които не са
залегнали в одобреното от съда споразумение.
Според
протокола за ПТП с пострадали лица, съставен в деня на произшествието, З.А., в
качеството й на пътник в л.а., е пострадала с данни за фрактура на таз и
контузия на гърди и корем.
Представена с исковата молба е епикриза за проведеното
лечение на З.А. в Клиника по хирургия към УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД – Пловдив в
периода от 12.12.2019 год. /деня на произшествието/ до 16.12.2019 год., когато
е изписана. Според анамнезата, снета по данни на пострадалата и придружаващата
документация, А. е приета в клиниката по спешност в състояние след ПТП, с болки
в главата, гръдния кош и корема; съобщила е за болки в таза. Не е губила
съзнание. При приема й е била контактна; главата и шията –б.о. /без
особености/. Установена е палпаторна болезненост по двете гръдни половини без
данни за фрактури и изливи и без видима дихателна недостатъчност. Извършена е
ехография на корем и множество рентгенови изследвания. При рентгенографията на
таз е установена фрактура на размус ос пубис декстра. Отразена е поставената
окончателна диагноза. Пациентката е подложена на активно наблюдение и
консервативно лечение, в резултат на което състоянието й се е подобрило и
оплакванията й отшумели. Усложнения не са настъпили, изписана е четири дни след
приема, в задоволително състояние. Препоръчани са два контролни прегледа /за
които липсват писмени данни да са проведени/ и са дадени препоръки към
общопрактикуващия лекар за проследяване на здравословното състояние на пациента.
По делото е изискано медицинското досие от престоя на
ищцата в УМБАЛ „Св. Георги“, в което се съдържа история на заболяването и фиш
за спешна медицинска помощ.
По делото е допусната и изслушана съдебно-медицинска експертиза, на която са поставени въпроси от
ищцовата страна във връзка със здравословното състояние на А.. При изготвянето
на експертизата съдебният медик д-р Б. е изследвал подробно приетата по делото
медицинска документация и е извършил личен преглед на пострадалата. Според
вещото лице при произшествието на З.А., която към 12.12.2019 год. е била на **
години, са били причинени: счупване на горното рамо на дясната срамна кост;
контузия на тялото; контузия на главата; контузия на гръдния кош и корема. Тези
увреждания е възможно да настъпят при ПТП, като пътник на предна седалка вдясно
на автомобил, блъснат челно.
Непосредствено след инцидента ищцата е приета в УМБАЛ
„Св. Георги“ за лечение и наблюдение и след пет дни е изписана, като й е
предписано да спазва постелен режим за
срок от 30 дни. Непосредствено след инцидента ищцата е изпитвала умерени,
на моменти до значителни по сила и интензитет болки и страдания, които
постепенно са затихвали в хода на оздравителния процес до пълното им изчезване
след неговото приключване. Възстановителният процес в случая е продължил 3-4
месеца, без да са настъпили усложнения.
При извършения на 05.11.2021 год. личен преглед на ищцата вещото лице е установило малък белег
с размери 0,2/0,2 см., разположен във външния край на дясната вежда, който по
думите на пострадалата бил от процесното произшествие. По вида на белега вещото
лице не може да прецени каква е неговата давност. В съдебно заседание
разяснява, че не може категорично да го свърже с инцидента, тъй като в
епикризата не е била отразена рана на лицето – посочено е глава и шия без
особености. Но е възможно раната да не е отбелязана в епикризата, тъй като вече
е била обработена от екипа на спешна медицинска помощ.
Според констатациите на вещото лице при прегледа на А.
през м. 11.2021 год. счупването на горното рамо на дясната срамна кост е
протекло без разместване и към момента на прегледа е зараснало напълно. Разяснено
е, че горното рамо на срамната кост не участва при формирането на родовия канал
и няма да пречи на ищцата да роди по естествен път. Предвид възрастта на А.,
костите и ще растат още пет години и това ще промени големината на таза й. Към
момента на експертизата А. е бременна
в осмия месец и не е имала проблеми с бременността. Планирано е секцио, но не
поради проблеми с таза вследствие на фрактурата, а поради опасенията на лекаря,
свързани с крехката й възраст /понастоящем на ** години/.
За вида и интензитета на претърпените от ищцата неимуществени
вреди е разпитан един свидетел – А.А., който се определя за баща на ищцата, въпреки
че не фигурира в акта за раждане като такъв. Сочи, че се грижи за З. от
раждането й, живее заедно с нея и майка й в едно домакинство. Веднага след като
му се обадили по телефона, че дъщеря му е претърпяла катастрофа, отишъл в
болницата. Видял З. в очакване да бъде приета в болницата. По дясната страна на
главата й имало кръв и стъкла в раната. Тазът й бил счупен, не можела да се
движи. При изписването й от болницата лекарите препоръчали 4 месеца да не ходи
и да бъде на легло. След петдневния престой в болницата я транспортирали с
линейка до с. ***, където живеели, тъй като З. не можела да сяда. Към момента
на инцидента била в *** клас и прекъснала обучението си. Имала „доста болки“.
Не искала да се вижда с приятелите си, притеснявала се от белега на лицето си. Четири
месеца била на легло. През деня била обгрижвана от баба си, а вечер от
родителите си, които през деня работели. След изтичането на четири месеца З.
започнала да се раздвижва с патерици, а впоследствие ходела без помощно
средство, но накуцвала. Веднъж ходили при рехабилитатор, но той им обяснил как
сами да раздвижват крака, за да не правят излишни разходи за процедури. З. се
оплаквала от болки при промяна на времето, уморявала се ако ходи повече от
половин час пеша. След инцидента не е започвала отново да ходи на училище.
Така, на базата
на влезлия в сила акт на наказателния съд, писмените доказателства, свидетелските
показания и експертното заключение, за установени по делото се приемат травматичните увреждания на ищеца – фрактура на пубиса, контузия на тялото,
контузия на гръдния кош и корема и контузия на главата.
Не се установи по
категоричен начин твърдяното в исковата молба мозъчно сътресение с краткотрайна
загуба на съзнание без спомен за случилото се. Напротив, изрично посочено в епикризата
и в листа за преглед на пациент е, че ищцата не е губила съзнание; същата е
била адекватна и контактна, в ясно съзнание, с показатели по GCS-15.
В листа за
преглед на пациент от 12.12.2019 год. е посочено, че е констатирана открита
рана в областта на главата, че тя е обработена и е наложена стерилна превръзка.
Според свидетелските показания след инцидента ищцата е имала рана, в която е
имало стъкла. Поради това се приема за установено, че констатираният при
прегледа от вещото лице белег във външния край на дясната вежда е вследствие на
раната от произшествието. Обстоятелството, че не е отразена в епикризата
очевидно се дължи на обстоятелството, че раната вече е била обработена от екипа
на спешна медицинска помощ преди хоспитализацията и не е налагала допълнителни
грижи в Клиниката по хирургия, където грижите са били съсредоточени в друга
насока. Същевременно се установи, че понастоящем тази рана на главата е зараснала
успешно, белегът от нея е с минимални, почни незабележими размери от 0,2-0,2
см. и не може да се приеме, че е довел до загрозяване.
В медицинската
документация, в т.ч. в листа за преглед на пациент, липсват каквито и да е
данни за разкъсно-контузна рана по десния крак в горната му част, която е била
оперативно обработена и оставила траен голям загрозяващ белег. Ето защо това
увреждане, описано в исковата молба, не се установи по делото по пътя на
пълното главно доказване.
Най-тежкото
увреждане – фрактура на пубиса е довело до обездвижване на ищцата. В епикризата
не е посочена продължителността на препоръчания постелен режим. Липсва и
медицинска документация след изписването на ищцата, проследяваща
възстановителния период. Липсват амбулаторни листове за прегледи при личния
лекар. Според д-р Б. постелният режим е продължил 30 дни, а възстановителният
процес е отнел общо 3-4 месеца. Понастоящем увреждането е напълно преодоляно,
фрактурата е зараснала, без разместване и усложнения. Фактът, че понастоящем
ищцата е в напреднала безпроблемна бременност достатъчно ясно доказва, че
опасенията на родителите й и нейните собствени, че би имала проблем със
забременяване и раждане, за щастие са останали неоправдани.
Съобразно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ, при
застраховка “гражданска отговорност” увреденото лице,
спрямо което
застрахователят е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ за
предварително отправяне на писмена претенция.
В хода на производството по иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ с следва да
бъде установено от една страна осъществяването на деликт, а от друга
страна наличието на валидно застрахователно правоотношение между
делинквента и застрахователя по застраховка “гражданска отговорност”.
По настоящото дело се установиха и двете предпоставки,
необходими, за да бъде ангажирана отговорността на
застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ.
Безспорен по делото е фактът на наличието на валиден застрахователен договор по застраховка
„Гражданска отговорност” към 12.12.2019 год., сключен между собственика на л.а.
„Рено Меган“ с рег. № *** и ответното застрахователно дружество. Този факт е
обявен за безспорно установен с доклада по делото, срещу който не са постъпили
възражения.
Не се спори, а и от представената писмена претенция с вх. № от 16.03.2020
год. се установява, че преди завеждането на делото ищцовата страна е отправила
претенция към застрахователя за изплащане на обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди. Не се спори, че застрахователят не е изплатил обезщетение
на ищеца след получаването на претенцията. Поради това исковата претенция
допустимо е заведена по исков ред.
На базата на събраните по делото доказателства се
установи осъществяването на всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, които са породили деликтната отговорност
на водача Т.П. към ищцата.
Установи се, че застрахованото лице П., като водач на
застрахования автомобил, противоправно
е нарушил описаните в одобреното от съда споразумение правила за движение по
пътищата и е причинил произшествие, вследствие на което на А. е причинена
средна телесна повреда, която е довела до трайно затруднение на движенията на
долните й крайници. Причинени са също леки телесни повреди, изразяващи се в
контузия на тялото, главата, гръдния кош и корема. Вината на водача е
установена с влязъл в сила акт на наказателния съд. Ищцата не е претърпяла оперативна
интервенция, към нея е приложено консервативно лечение, оздравителният процес е
продължил 3-4 месеца, като последиците от произшествието понастоящем са преодолени
изцяло. Установи се пряката причинно-следствена връзка между деянието и
увреждането. По време на оздравителния процес ищцата е спазвала постелен режим,
което е било свързано с болки и неудобства, необходимост да бъде обгрижвана и
подпомагана в обслужването от своите близки.
При определянето на размера на дължимото обезщетение съдът съобрази продължителността
на оздравителния процес, степента и интензитета на болките и страданията;
обстоятелството, че оздравяването е приключило понастоящем успешно и не е
оставило след себе си негативни последици, които да не са преодолени. При
съблюдаване на посочените обстоятелства, съдът приема, че при прилагане на
критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, обезщетението следва да се определи на
25 000 лв. До този размер искът следва да се уважи, а за разликата до
пълния претендиран размер от 80 000 лв. следва да се отхвърли.
Обезщетението следва да бъде присъдено ведно със законната лихва. Според чл. 84, ал. 3 ЗЗД законната лихва се дължи от датата на увреждането. От този момент тя бе
дължима и от застрахователя при прилагането на отменения КЗ
според формираната трайна съдебна практика. Според сега действащата норма на
чл. 429, ал. 2 КЗ, приложима към процесното застрахователно събитие, в
застрахователното обезщетение се включват и лихвите за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице, при условията
на ал. 3. Според ал. 3 от чл. 429 КЗ лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които
той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките
на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за
забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал.
1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Застрахованият е
уведомил застрахователя за произшествието на 16.03.2020 год.
Поради това искането за присъждане на обезщетението ведно с лихвата от 16.03.2020
год. е основателно и следва да се уважи.
По въпроса за разноските:
Предвид уважаваното на молбата на ищцата за освобождаването й от такси и
разноски, същата не е сторила разноски за внасяне на такса и не е направила
разноски за събиране на доказателства.
На ищеца е предоставена безплатна правна помощ от адвокат при условията на
чл. 38, ал. 2 от ЗА /л. 183/. Предвид частичното уважаване на исковете, на
основание чл. 38, ал. 2, предл. последно ЗА, дължимото за тази помощ адвокатско
възнаграждение следва да бъде присъдено в полза на адвокат М.Д.. Размерът на
адвокатското възнаграждение за дело с материален интерес 80 000 лв., определен
в съответствие с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 МРАВ, 2 930 лв. Пропорционално
на уважената част от исковете, възнаграждението за предоставената правна помощ
следва да се определи на 915 лв., която сума следва да се присъди в полза на упълномощения
адвокат.
Според нормата на чл. 78, ал. 6 ГПК, когато делото е решено в полза на
лице, освободено от държавна такса, осъденото лице е длъжно да заплати всички
дължащи се такси в полза на съда. Поради това ответното дружество следва да
бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на
Окръжен съд – Пловдив, сумата 1 000 лв. държавна такса, дължима върху уважената част от иска. То следва да
бъде осъдено да заплати и разноските
по делото, изплатени от бюджета на съда, пропорционално на уважената част от иска.
Разноските от бюджета на съда са в размер на 300 лв. за СМЕ. От тях върху
ответника следва да се възложат 93,75 лв., пропорционално на уважената част.
Ответното дружество също претендира разноски, за които е представило списък,
съдържащ се в молба от 08.02.2021 год. На основание разпоредбата на чл. 78, ал.
3 ГПК то има право на разноските по делото, пропорционално на отхвърлената част
от исковете. Разноските на ответника са за договореното адвокатско
възнаграждение в размер на 3 600 лв. с ДДС. Представен е договор за правна
защита и съдействие /л. 47/, според който възнаграждението е заплатено в брой. При
положение, че в договора се съдържа декларация, че възнаграждението е изплатено
в брой, не са необходими нарочни писмени доказателства за изплащането му – в
този смисъл е Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 год. на ОСГТК на ВКС.
От ищеца е формулирано възражение за прекомерност на изплатеното адвокатско
възнаграждение. В тази връзка следва отново да се посочи, че минималният размер
на адвокатското възнаграждение за конкретното дело с материален интерес от
80 000 лв. е 2 930 лв. Върху възнаграждението е дължим ДДС, предвид
обстоятелството, че правната помощ е осъществена от регистриран по реда на ЗДДС
субект, за което са представени доказателства. Според пар. 2а от Наредба № 1
размерът на определените в наредбата възнаграждения е без ДДС, а ако ДДС е
дължим, то той се начислява допълнително. Така минималният размер на възнаграждението
с ДДС е 3 516 лв. При това положение договореното възнаграждение от 3 600 лв.,
което надвишава минимума с 84 лв. или с около 2 %, очевидно не е прекомерно и
не подлежи на редукция. Така, от разноските на ответника в размер на 3 600 лв.,
в полза на ответника следва да се присъдят 2 475 лв., пропорционално на
отхвърлената част от исковете
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
О С Ъ Ж Д А ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831 830 482, със
седалище и адрес на управление гр. София 1407, район Лозенец, ул. „Джеймс
Баучер“ № 87, да заплати на З.Ж.А., ЕГН **********, действаща
лично и със съгласието на майка си Ж.З. А., ЕГН **********, и двете с адрес ***
сумата 25 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
от А., вследствие на пътно-транспортно произшествие, осъществило се на 12.12.2019
год. около 18,00 ч. на път I-8, км. 237+200 в землището на
гр. Садово, обл. Пловдивска, причинено виновно и противоправно от Т.Г.П., при
управление на лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № ***, по отношение на който е
била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност” към деня на събитието,
сключена със ЗД „Бул Инс“ АД, които неимуществени вреди се изразяват в болки и страдания, вследствие на телесните увреждания: счупване на рамото на дясната срамна кост, довело до
трайно затрудняване на движенията на долния десен крайник, контузия на тялото, контузия на гръдния кош и корема, разкъсно-контузна рана вдясно на челото, ведно със законната лихва върху присъденото
обезщетение за неимуществени вреди, считано
от 16.03.2020 год. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата над присъдената сума от 25 000 лв. до
пълния претендиран размер от 80 000 лв.
О С Ъ Ж Д А ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София 1407, район Лозенец, ул. „Джеймс
Баучер“ № 87 на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на Окръжен съд -
Пловдив сумата 1 000 лева държавна
такса, определена върху уважената част от исковете и сумата 93,75 лева
разноски, изплатени от бюджета на съда, пропорционално на уважената част от иска.
О С Ъ Ж Д А З.Ж.А., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София 1407, район Лозенец, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК сумата 2 475 лева
разноски по делото, пропорционално на
отхвърлената част от иска.
О С Ъ Ж Д А ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София 1407, район Лозенец, ул. „Джеймс
Баучер“ № 87, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата
да заплати на АДВОКАТ М.И.Д. от Софийска адвокатска колегия, с ЛН ***, с адрес
на кантората *** сумата 915 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение,
определено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, пропорционално на уважената част от иска.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Окръжен
съдия: ……………………………………..