Решение по дело №5386/2021 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№

Гр. София, 28.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-E въззивен състав в закрито заседание, проведено на давесет и осми април две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЙОАНА ГЕНЖОВА

мл. съдия А. ИВЧЕВА

при секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от младши съдия Ивчева в.гр.дело № 5386 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 20022289 от 25.01.2021 г., постановено по гр.дело № 42086/2019 г. по описа на СРС, I ГО, 50 състав, на основание чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД А.Д.А. е осъдена да заплати на Б.А.А., К.А.А., И.И.С. и Д.А.М. сумата от 40000,00 лева или на всеки един по 10000,00 лева за главница, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на 2/6 ид.ч от фабрична сграда на пет етажа с идентификатор № 68134.401.6.1 по КК и КР на гр. София, построена в поземлен имот в гр. София, бул. „******, с идентификатор № 68134.401.6 по КК и КР на гр. София, представляващо имот с пл. № 25б в кв. 36 по плана на гр. София, м. „ГГЦ-Зона Р-14“, за периода от 13.10.2015 г. до 14.04.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от 19.07.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, и сумата 12167,64 лева или на всеки един по 3041,91 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 19.07.2016 г. до 18.07.2019 г. С решението си СРС е отхвърлил претенцията на ищците по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения по отношение на всеки един от тях размер от 3041,91 лева до пълния предявен размер от 3044,68 лева и за периода от 19.07.2019 г. до 19.07.2019 г. Отговорността за разноски между страните по делото е разпределена съобразно изхода от спора.

Срещу решението в частта, с която осъдителните искове, предявени срещу ответницата А.Д.А., са уважени, е постъпила въззивна жалба от последната. Жалбоподателката заявява оплаквания, че съдебното решение в обжалваната част е незаконосъобразно, неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и необосновано, поради което заявява искане да бъде постановена неговата отмяна и претендира да ѝ бъдат присъдени сторените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемите (ищци по делото) Б.А.А., К.А.А., И.И.С. и Д.А.М., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Твърди се, че първоинстанционното решение в обжалваната част е правилно и законосъобразно, с оглед което следва да бъде потвърдено от въззивния съд.

Софийски градски съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При служебната проверка настоящият съдебен състав установи, че първоинстанционното решение е валидно и е допустимо в обжалваната част. Досежно неговата правилност настоящият въззивен състав намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран със обективно, кумулативно и субективно, активно съединени искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За да възникне притезателното право за заплащане на обезщетение за лишаването от ползите от използването на един имот, следва в обективната действителност да са възникнали следните материални предпоставки (юридически факти): 1) вещта да е съсобствена, 2) тя да се ползва лично само от един от съсобствениците; 3) този съсобственик да възпрепятства чрез фактически и правни действия останалите съсобственици да ползват вещта съобразно нейното предназначение и 4) съсобственикът, който не ползва вещта, да е поискал писмено от съсобственика, който ползва общата вещ, да заплати обезщетение или да осигури достъп до вещта за ползване от другия съсобственик съобразно неговите вещни права. По правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК тези правнорелевантни обстоятелства, от които възниква спорното притезателно право, следва да бъдат установени в процеса на доказване чрез главно и пълно доказване от страната, която ги навежда, като в случая това са ищците по делото.

От приетото като писмено доказателство по делото – Нотариален акт № 078, том I, рег. № 3262, нот.дело № 073/2000 г. на нотариус Н.Г., рег. № 276 на НК, се установява, че въз основа на сключен на 27.06.2000 г. договор за покупко-продажба ищците са придобили от трето за спора лице – Б.Х.П., процесния имот при квоти – всеки по 1/4 ид.част.

С Решение от 08.12.2003 г., постановено по гр.дело № 3797/2002 г. по описа на СРС, II Г.О., 48 състав, оставено в сила с Решение № 3885 от 29.06.2011 г., постановено по гр.дело № 3654/2004 г. по описа на СГС, Г.О., II-Д въззивен състав, по отношение на ищците и на техния праводател е признат за собственик на 1/2 ид. част от процесния недвижим имот Г.Х.П.(брат на Б.Х.П.).

С Решение № 255 от 13.01.2014 г., постановено по гр.дело № 718/2012 г. по описа на ВКС, I Г.О., е отменено решението на СГС от 29.06.2011 г. по гр.дело № 3654/2004 г. по описа на СГС, Г.О., II-Д въззивен състав, в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение от 08.12.2003 г. по гр.дело № 3797/2002 г. по описа на СРС, II Г.О., 48 състав, в частта с която е уважен предявеният от Г.Х.П.срещу ищците и техния праводател иск с правно основание чл. 108 ЗС за разликата над 1/6 ид.част до претендираната 1/2 ид.част от процесния недвижим имот, и вместо това е отхърлена ревандикационната претенция в посочената част. С решението си ВКС е оставил в сила въззивното решение в частта, с която искът с правно основание чл. 108 ЗС е уважен за 1/6 ид. част от процесния недвижим имот.

С оглед на гореизложеното и при зачитане на силата на присъдено нещо, формирана с Решение № 255 от 13.01.2014 г., постановено по гр.дело № 718/2012 г. по описа на ВКС, I Г.О., настоящата съдебна инстанция приема за установено съществуването в обективната действителност на правното състояние на съсобственост върху процесния недвижим имот, възникнало между ищците и Г.Х.П., при квоти, както следва: 5/6 ид.части общо за ищците и 1/6 ид.част за Г.Х.П.или за всеки от ищците по 5/24 ид.части и 4/24 ид.части за Г.Х.П.. Това обстоятелство не е въведено като спорно пред въззивния съд.

Пасивната материална легитимация на ответницата ищците извеждат при фактически твърдения, че А.Д.А. е наследница на Г.Х.П..

За установявне на посоченото обстоятелство пред първоинстанционния съд е представено удостоверение за наследници, с изх. № РЛЦ19-ГР94-513 от 12.03.2019 г., видно от което е Г.Х.П.е починал на 22.09.2018 г. и е оставил като единствен наследник своята преживяла съпруга А.Д.А..

Пред въззивния съд, обаче, са ангажирани, съотвено събрани по реда на чл. 266, ал. 2 ГПК следните писмени доказателства, относими към предмета на спора, а именно: саморъчно завещание, съставено на 02.09.2011 г. от Г.Х.П., вписано в Службата по вписванията – гр. София, с вх. № 9785 от 26.02.2019 г., акт № 198, том II, дело № 7077/2019 г., и Протокол за обявяване на саморъчно завещание, с рег. № 15998 от 26.11.2018 г., съставен от нотариус П.П., с рег. № 157 на НК. От същите се установява, че по силата на завещателно разпореждане, извършено на 02.09.2011 г. и проявило правно действие при откриване на наследството на Г.Х.П.на 22.09.2018 г., Г.Х.П.се е разпоредил в полза на своя брат Б.Х.П. с всички свои движими вещи и недвижими имоти, както и с всички суми по банкови сметки, открити на негово име в България и чужбина, в т.ч. и откритите в САЩ и Франция. Посоченото саморъчно завещание е общо по смисъла на чл. 16, ал. 1 ЗН, поради което третото за спора лице – Б.Х.П. е придобил по силата на наследствено правоприемство цялото наследствено имущество на Г.Х.П., включително правото на собственост върху притежаваната приживе на наследодателя 1/6 ид. част от процесния недвижим имот. Не се твърди това завещание да е оспорено по реда на чл. 42 ЗН или да е реализирано потестативното право по чл. 30 ЗН от ответницата А.Д.А., поради което не се установява спорното вещно право е преминало в патримониума на последната. Наличието на противоречия между приложените по делото удостоверения за наследство не опровергават горния извод.

Изложеното обосновава заключение, че между страните в настоящото производство не съществува правно състояние на съсобственост по отношение на процесния недвижим имот, доколкото не се установява по делото ответницата да е придобила 1/6 ид.част от правото на собственост върху същия след смъртта на своя съпруг Г.Х.П.. Липсата на една от материалните предпоставки за възникване на спорните притезателни права на ищците прави исковите им претенции за тяхното уважаване неоснователни, поради което е безпредметно обсъждането на наличието или не на останалите юридически факти, включени във фактическия състав на правната норма на чл. 31, ал. 2 ЗС.

Тъй като обуславящите претенции (главните искове) са неоснователни, то такива се явяват и обусловените (по акцесорните претенции) по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на мораторни лихви върху главниците.

С оглед изложеното, въззивната жалба следва да бъде уважена – решението на първоинстанционния съд подлежи на отмяна, а уважените със същото искове следва да бъдат отхвърлени.

По разноските:

В резултат от изводите, до които въззивният съд достигна – за неоснователност на предявените искове, първоинстанционното решение следва да се ревизира и в частта за разноските, като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищците следва да бъдат поставени сторените от ответницата разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 2095,03 лева или по 523,76 лева на всеки от тях. В тази връзка, основателно е наведеното от ищците възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, тъй като размерът на уговорения и заплатен от ответницата адвокатски хонорар за осъществена правна помощ и съдействие надвишава минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Разноски за въззивното производство се следват само на въззивницата, в полза на която на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се присъди сумата от 2000 лева, като в тежест на всеки от въззиваемите следва да се възложи заплащането на сумата от 500 лева. Неоснователно е наведеното от въззиваемите възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, доколкото с оглед цената на интереса, предмет на въззивното производство, размерът на уговорения и заплатен от въззивницата адвокатски хонорар не надвишава минимално предвидения такъв в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК въззиваемите дължат да заплатят по сметка на Софийски градски съд сумата в общ размер на 1043,35 лева – държавна такса за въззивното производство, или всеки от тях по 260,84 лева.

Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд, ГО, IV-E въззивен състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 20022289 от 25.01.2021 г., постановено по гр.дело № 42086/2019 г. по описа на СРС, I ГО, 50 състав, в обжалваната част, в която на основание чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД А.Д.А. е осъдена да заплати на Б.А.А., К.А.А., И.И.С. и Д.А.М. сумата от 40000,00 лева или на всеки един по 10000,00 лева за главница, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на 2/6 ид.части от фабрична сграда на пет етажа с идентификатор № 68134.401.6.1 по КК и КР на гр. София, построена в поземлен имот в гр. София, бул. „******, с идентификатор № 68134.401.6 по КК и КР на гр. София, представляващо имот с пл. № 25б в кв. 36 по плана на гр. София, м. „ГГЦ-Зона Р-14“, за периода от 13.10.2015 г. до 14.04.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от 19.07.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, и сумата 12167,64 лева или на всеки един по 3041,91 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 19.07.2016 г. до 18.07.2019 г., както и в частта за разноските, в която на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А.Д.А. е осъдена да заплати на Б.А.А., К.А.А., И.И.С. и Д.А.М. сумата от 4644,49 лева – съдебни разноски по компенсация, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Б.А.А., ЕГН **********, К.А.А., ЕГН **********, И.И.С., ЕГН **********, и Д.А.М., ЕГН **********, срещу А.Д.А., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищците сума в общ размер на 40000,00 лева или на всеки един от ищците по 10000,00 лева – главница, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на 2/6 ид.части от фабрична сграда на пет етажа с идентификатор № 68134.401.6.1 по КК и КР на гр. София, построена в поземлен имот в гр. София, бул. „******, с идентификатор № 68134.401.6 по КК и КР на гр. София, представляващо имот с пл. № 25б в кв. 36 по плана на гр. София, м. „ГГЦ-Зона Р-14“, за периода от 13.10.2015 г. до 14.04.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от 19.07.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, и сума в общ размер на 12167,64 лева или на всеки един от ищците по 3041,91 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 19.07.2016 г. до 18.07.2019 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Б.А.А., ЕГН **********, да заплати на А.Д.А., ЕГН **********, сумата от 523,76 лева, представляваща разноски за първоинстанционното производство.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК К.А.А., ЕГН **********, да заплати на А.Д.А., ЕГН **********, сумата от 523,76 лева, представляваща разноски за първоинстанционното производство.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК И.И.С., ЕГН **********, да заплати на А.Д.А., ЕГН **********, сумата от 523,76 лева, представляваща разноски за първоинстанционното производство.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК  Д.А.М., ЕГН **********, да заплати на А.Д.А., ЕГН **********, сумата от 523,76 лева, представляваща разноски за първоинстанционното производство.

ОСЪЖДА на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК Б.А.А., ЕГН **********, да заплати на А.Д.А., ЕГН **********, сумата от 500 лева, представляваща разноски за въззивното производство.

ОСЪЖДА на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК К.А.А., ЕГН **********, да заплати на А.Д.А., ЕГН **********, сумата от 500 лева, представляваща разноски за въззивното производство.

ОСЪЖДА на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК И.И.С., ЕГН **********, да заплати на А.Д.А., ЕГН **********, сумата от 500 лева, представляваща разноски за въззивното производство.

ОСЪЖДА на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК Д.А.М., ЕГН **********, да заплати на А.Д.А., ЕГН **********, сумата от 500 лева, представляваща разноски за въззивното производство.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Б.А.А., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 260,84 лева – държавна такса за въззивното производство.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК К.А.А., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 260,84 лева – държавна такса за въззивното производство.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК И.И.С., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 260,84 лева – държавна такса за въззивното производство.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК  Д.А.М., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 260,84 лева – държавна такса за въззивното производство.

Първоинстанционното решение в отхвърлителната му част е влязло в законна сила поради необжалването му от страна на ищците.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ:  1.                          2.